Винаги, когато става въпрос за осъзнаване, говорите за това през призмата на будизма и източните философии. Забравяте, че според западната философия умът е центъра на човека и че не всички имат желание да напускат личността си и тялото си, за да разгадаят безкрайността на съзнанието. В този смисъл не винаги осъзнаването е в контекста, в който се възприема в темите тук. Да се осъзнае нещо за повечето хора означава да разберат смисъла и значението на даден обект, тема или постъпка. Да осъзнаят и разбират себе си означава да разбират смисъла и значението на постъпките си и да могат да ги ръководят. И най-важното - да могат да носят отговорността за тях. Поне аз винаги, когато говоря за осъзнаване, имам предвид точно това.

С другото осъзнаване, ако човек не се заеме сериозно да го практикува, да го следва и тотално да скъса със светския си живот, си е само ала-була, губене на време и кокетно философстване по форумите.

Интересно е обаче как "последователите" на източните философии, за които се предполага, че трябва да са по-широкоскроени, бутат нещата единствено във вярната според тях посока, а останалите - уж неосъзнати в техния смисъл хора, винаги са по-толерантните и никога не се опитват да налагат така неистово своето мислене като единствено правилното, обезсмисляйки нечий живот.

Та... Чела съм тези неща в темата за будизма и за боят, който не е бой и болката, която може би е цвете.

Редактирано 26 юни 201510 г. от Merryl (преглед на промените)

Не казвам това. В предния ми пост нарочно, като кръпка съм поставил едно лирическо отклонение за "източното" и "западното" мислене. Също не веднъж съм писал, че правилният възглед е правилен възглед и не е правилен възглед. Писал съм и че съм просветлен, което означава, че съм просветлен и не съм просветлен. Може да се схваща като шега. Но шегата е шега и не е шега. 

 

Философията и философстването са забавни и не са забавни. Сериозни са и не са сериозни. 

 

Мнението ми за западната философия и за източното и западното мислене не е такова, каквото ми приписваш. Мнението ми е, че законът за нормалното разпределение е неумолим и вездесъщ. Защото е закон и не е закон. Как мога с такова мнение да кажа нещо различно от кръпката, която нарочно закърпих. И мога да кажа, и без да искам я закърпих. 

 

Думите нямат себеприрода. Включително и изразите. Включително и изразът "думите нямат себеприрода". 

 

Не мога да знам със сигурност, какво разбираш под ум, когато казваш, че западните философи са философи на ума, но ако разбираш това, което си мисля, че разбираш, не мога да се съглася. 

 

Да, Декарт е написал правилата за ръководство на ума, и заглавието може да се извади от контекста и да се твърди, че Декарт е философ на ума. Но това не означава, че Декарт е философ на ума. Да, на едно място в произведенията си, Декарт е написал когито ерго сум, и от това, много читатели и самонабедени читатели, си вадят най различни заключения. 

 

Декарт е много повече философ на интуицията, философ на вярата, философ на волята, каквито са и всички велики мислители, включително и Буда, Нагарджуна и Лао Дзъ. Но трябва да се прочете. И само с четене не става. Трябва човек да се забавлява като чете. Трябва да оспорва и да се съгласява и да не се съгласява, да усети най различни силни емоции. И тогава, когато свали шапка на Декарт и на себе си, да каже, аз съм чел Декарт. Иначе е чел грънци.

 

Същото се отнася и за Лайбниц и за Нютон и за Галилей и за Хайзенберг и за Буда, Нагарджуна, Лао Дзъ, Хегел, Бодхидхарма и много други знайни и незнайни, велики и прости. 

Иначе ще стигнем до самозабравянето, че писателите дето аз съм ги чел са ПИСАТЕЛИ, а писателката, която ти си чела, нейното не е писане, а е овчо блеене. 

 

Ясно е, че нито писателите, които аз съм чел са ПИСАТЕЛИ, нито писането на писателката, която ти си чела е овчо блеене. 

 

И не е ясно, също както не е ясно дали аз съм чел писателите, които твърдя, че съм чел, както и дали ти си чела писателката, която твърдиш, че си чела. А като вземем в предвид, че само с четене не става... и става забавно.

Редактирано 27 юни 201510 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Реджепе, Реджепе, някой ден ще хвана да те набия, пък ти може да си мислиш, че съм те била, ама може пък и да не съм... Ми кво пък... Поне на 50 процента ще имаш сигурност, че не съм. Ма пък от трета страна, как да си сигурен, като няма и да си сигурен...

Не, че искам да те бия, разбира се. Така ми дойде приказката с това, че може и да е, но може и да не и е и не е, щото пък, ако имаш белези, дали няма да е. Ама не може да сме сигурни, че е, щото е и сигурно и не е сигурно.  

 

Виж, боят е бой и не е бой.  Диапозонът му е от плюс до минус безкрайност. Може да е само заплаха или предупреждение под формата на шамар, може да е и пердах или леко, игриво пошляпване, а може и да ти смелят кокалите. 

Въпрос на субективна интерпретация е. И на мотивация - за някои е възпитателен метод, за други себедоказване, за трети удоволствие, за четвърти борба за свобода и правда, за пети отмъщение, за шести мъчение, за седми способ за налагане на гледна точка, за осми въпрос на чест, за девети бойно изкуство и т.н. Самият бой, като действие, е нищо без мотивацията и интерпретацията. А, да, забравих да спомена и интензитета на проявлението му. Ето за това боят е относителен. Отделно, че може зверски да ти се иска да посиниш някого, но да не пристъпиш фактически към физически действия. Въпреки това в ума си, може да го размазваш ежедневно от бой.

 

Аз така го разбирам Реджеп. И не го разбирам, щот знам ли на кой баир му е ума, докато пише нещо си?

 

Това е основния проблем на бивалентната логика, в сравнение с поливалентната. При упорството да се спазват твърди принципи и да не се изпада в никакъв случай в противоречия, неминуемо се достига до едната от двете крайности. Или етернализма, или нихилизма. 

 

 

щот знам ли на кой баир му е ума, докато пише нещо си?

 

 

 

И той не знае.

 

И знае.

Разбира се, че всяко действие и постъпка има мотивация и тя винаги е много важна за правилната оценка на съответното действие и най-вече - за настъпилите последиците. И това самата аз съм го споменавала стотици пъти предполагам. Осъзнаването на интензитета на самото действие също става с ума. Мисля, че е пределно ясно какво имам предвид и малко подценявате интелекта ми, разказвайки ми частни случаи. Казвам само, че не е необходимо да се вглеждаме по три часа в пъпа си седнали върху рогозката, за да осмислим нещата, близки до ума ни и не е необходимо да осъзнаваме безкрая, за да разбираме мотивациите си.

Както и да е.

Пишем и не пишем, както казвате... Понякога просто няма смисъл...

Е, Мерил, що сега така ровешката? Нито подценявам интелекта ти, нито се стремя да те обидя.

Приписа ми набързо погрешни мотиви и се фръцна. 

 

Няма нищо лошо в това да имаш твърди позиции. Повечето хора имаме твърди позиции по даден въпрос - направо бетон. Това, което се опитах да кажа е, че тази твърдост често повече ни пречи, от колкото ни помага. Ограничаваща е в свят, който непрекъснато се променя, ние самите в това число.

Всъщност отговорът ми бе провокиран от поста на друг съфорумец преди няколко страници.

 

ако човек все още не го е газило обезсмислянето, то осъзнаването му е въз слабо

Опитвах се да кажа, че не е необходимо да обезсмисляме целия си живот и да се изпепеляваме, за да осъзнаваме обикновени неща от живота ни и че не е необходимо всичко да се мисли от будистката гледна точка, за да е правилно.

 

1.Опитвах се да кажа, че не е необходимо да обезсмисляме целия си живот и да се изпепеляваме, за да осъзнаваме обикновени неща от живота ни и 2.че не е необходимо всичко да се мисли от будистката гледна точка, за да е правилно.

 

1.Зависи, понякога е необходимо, Мерил…

2. също е въпрос само на гледна точка. За това обичам да разглеждам нещата, от колкото се може повече гледни точки. Интересно ми е да наблюдавам как твърдите очертания се размиват, дори често почти изчезват. 

Няма нищо лошо в това да имаш твърди позиции. Повечето хора имаме твърди позиции по даден въпрос - направо бетон. Това, което се опитах да кажа е, че тази твърдост често повече ни пречи, от колкото ни помага. Ограничаваща е в свят, който непрекъснато се променя, ние самите в това число.

Не, не съм се фръцнала. Просто не споделям идеята, че хората, които имат твърди принципи, не умеят да са гъвкави в мисленето си и това, че нежеланието за залитане в определени експерименти се приема като /само/ограничение. Все пак човек трябва да познава пределите на допустимото при себе си и не е необходимо непременно да се впуска в експерименти, за да бъде широкоскроен за себе си или пред хората. Не бих сложила палци в опити да правя па де дьо, при положение, че съзнавам, че няма как да стана балерина... Принципно е ограничение, но за мен, като човек, който се познавам - не е проблем. Ми!

Не, не съм се фръцнала. Просто не споделям идеята, че хората, които имат твърди принципи, не умеят да са гъвкави в мисленето си и това, че нежеланието за залитане в определени експерименти се приема като /само/ограничение. Все пак човек трябва да познава пределите на допустимото при себе си и не е необходимо непременно да се впуска в експерименти, за да бъде широкоскроен за себе си или пред хората. Не бих сложила палци в опити да правя па де дьо, при положение, че съзнавам, че няма как да стана балерина... Принципно е ограничение, но за мен, като човек, който се познавам - не е проблем. Ми!

 

Кой знае, Мерил, може би от теб би се получила чудесна балерина, ако не беше взела това твърдо решение? В това да се познаваш няма нищо лошо, въпросът е дали има още нещо извън този периметър и това познание може би ти пречи да го видиш и развиеш в себе си?

 

Мен винаги ме е мотивирало любопитството, това "може би"… Никога не ми е било достатъчно само това, което знам. Винаги остава толкова много, което не знам! Незнанието ми е моето предивзикателство. Някак интуитивно нещо винаги ме ръчка, не ми дава покой - едно малко дяволче, което все ми шепне - хе, не се ли залъгваш, че това е всичко? Та светът е безкраен, а ти си част от този свят!

 

Пишем и не пишем, както казвате... Понякога просто няма смисъл...

 

Пишем и не пишем. Има смисъл и няма смисъл. Подценяваме те и не те подценяваме. Разбираш и не разбираш, разбирам те и не те разбирам.

Не, не съм се фръцнала. Просто не споделям идеята, че хората, които имат твърди принципи, не умеят да са гъвкави в мисленето си и това, че нежеланието за залитане в определени експерименти се приема като /само/ограничение. Все пак човек трябва да познава пределите на допустимото при себе си и не е необходимо непременно да се впуска в експерименти, за да бъде широкоскроен за себе си или пред хората. Не бих сложила палци в опити да правя па де дьо, при положение, че съзнавам, че няма как да стана балерина... Принципно е ограничение, но за мен, като човек, който се познавам - не е проблем. Ми!

 

И това е правилен възглед и не е правилен възглед. От къде си сигурна, че казваме различни неща, както и откъде някой друг би бил сигурен, че казваме едно и също нещо. 

 

Това, което казвам е опасно и не е опасно, също и това, което ти казваш. Не зависи само от оратора, зависи и от слушателите. А закона за нормалното разпределение е неумолим и гъвкав. Тъй че обикновено на някои вредя, а на други помагам. Имам предвид предаване на опит на млади и невинни подрастващи.

Та светът е безкраен, а ти си част от този свят.

 

Така е, разбира се. Светът се развива благодарение на експериментаторите и въображението. Това мнение го споделям абсолютно. Но до там. Въпрос на себепознание е дали ще направим крачката, деляща ни от бездната и дали тези, които няма да я направят ще останат спокойни, че там би могло и да има рай за тези, които ще я направят. Е, за нас двете поне е въпрос на себепознание. Защото има и такива, които просто си скачат във всяка бездна... и бъркат артистичното въображение с биполярното разстройство.

п.п. Рай условно казано. Може да е нирвана. Може да е ТОВА.

Редактирано 27 юни 201510 г. от Merryl (преглед на промените)

1.Зависи, понякога е необходимо, Мерил…

2. също е въпрос само на гледна точка. За това обичам да разглеждам нещата, от колкото се може повече гледни точки. Интересно ми е да наблюдавам как твърдите очертания се размиват, дори често почти изчезват. 

 

И не изчезват.

Земята е кръгла и плоска. И не е кръгла и не е плоска. Кое точно трябва да се докаже, след като и двете са верни и не са верни. Защото земята има и много други форми. Нали говорим за духовност, а не за конкретни обусловености.

Така е, разбира се. Светът се развива благодарение на експериментаторите и въображението. Това мнение го споделям абсолютно. Но до там. Въпрос на себепознание е дали ще направим крачката, деляща ни от бездната и дали тези, които няма да я направят ще останат спокойни, че там би могло и да има рай за тези, които ще я направят. Е, за нас двете поне е въпрос на себепознание. Защото има и такива, които просто си скачат във всяка бездна... и бъркат артистичното въображение с биполярното разстройство.

Мери, светът се развива, но не чрез теб. Ти не си способна на участваш в развитието, асамо да споделяш разни мнения, или да им противоречиш, защото е различно да си просто изживяващ, да си стандартен, да пишеш всеки свой пост, думите със съдържание, че "не е необходимо нещо си, не е важно друго".

 

За "ВАС двете нищо няма връзка със себепознанието".

 

Нито има такива, които скачат през всяка бездна, нито бъркат артистичното въображение с БАР. Такива образи са ти нужни на теб, за да дефинираш за себе си валидността, защо ти не можеш и няма да направиш нищо за експериментите и въображението, и ти трябва обяснение за "ЗДРАВИЯ РАЗУМ", който всеки си нарича собствената граница. А отвъд нея - всичко е важно да се обясни по всякакви начини. Само не и със собственото шубе.

 

Колкото и думи тук да напишеш, ги пишеш всички само и главно в една и съща посока, изразяват едно и също, всичко останало е само допълнение, за да не прилича основната ти теза на оправдание... И наистина няма нужда от оправдаване - ти изразяваш позицията на повече от 99 процента от хората, следователно тази позиция няма никаква нужда от защита, включително и от оправдаване. И все пак - важно е да го обясниш, да го изразиш... особено сред други на твоите думи насочености, които "разбира се" са ти ясни, те не са наясно, те "може би" не са каквото си мислят, те са с диагнози, или не са нещо наред... Абе... всъщност всичко може да са. И да - всичко може да са. Но не и ти - ТИ НЕ МОЖЕШ ДА СИ ДРУГО! Само това, което пишеш и което се описваш.

 

Вече повече от 8 твои последни писания, съдържат неизменна една и съща теза в основата си. И не само тия последните - всички са така, малко или повече задължително съдържат основния ти мотив. Може въобще да не се чете кой е ника - толкова е характерен "почерка" и насочеността. Обикновено пристрастие и липса на собствена честност... И някои други неща са, и са написани...

Разбира се - важно е за теб. Защото да - всеки човек има мотив. Вместо да се забежва по "сладките приказки", по сивото ежедневие, при което сутрешното кафе, бейлисите и малките или големи, кратки или радости и очакванията по тях, са основното което слага някаква форма на цвят... Това е битието и на още от останалите проценти на масата, до поредната доза на очакване или доставка на поредните дози тръпка, кеф, удоволствие, малки или големи... на ежедневието от "вечерята и какво да сготвя", да отида на работа, да отмине и днес, да дойде утре, от скуката и тягостта, и... празнотата. Толкова личи Мери. Толкова силно, толкова добре го пишеш. Дори и за сред думите си е важно да се убие малко време, между другото в ежедневието, докато се готви вечерята за "чакащите" я. Ей това са някакви си думички - колкото за мищурията... И теб дори самата въобще не ти пука дали, какво, кое, как - иначе добре са наредени "изследователите" на нещата - те са винаги "губещите", нали Дали... след като ти самата никога няма да разбереш. 

 

Мери, може и да не влиза въобще сред обясненията на света ти и теб самата, но това не е единствената форма на ежедневие и битие. Може да е за масата, може да е важно да се разпознавате, привиждате, да резонирате, но това не е единствената форма и не е задължително априори "тия, дето не влизат в общия кюп" да са задължително синдромни или с диагнози. И то от кои - от тия, дето са в "нормата", на "нормалното". Диагнозите, Мери, главно се търсят сред тия, дето са сред масата. И за тях са доста съответствени - като БАР, например. Там е ясно, както и с шизофренията, гласовете отвътре, бог да говори... Но и скрития или засилен хедонизъм - дали в пасивен или активен вариант...

Смисъла на живота не е единствения мотив за битието. Най- много липсва той на хора, които всъщност не им остава нищо друго в ежедневието и е предназначен да запълва липси. И си измислят "смисли" и маса други неща - за да се запълни празното.

А И все пак - добре че си съгласна, че именно тия дето не влизат в нормата, от тях зависят тия дето са вътре в кюпа й. Малко нелогично е, но ти няма как да го видиш, нито да забележиш че е напълно въздушна кулата.

 

  Земята е кръгла и плоска. Защото земята има и много други форми.

Нали говорим за духовност, а не за конкретни обусловености.

Ти не говориш за нищо, Реджи. Не е възможно да го говориш, не е и възможно да живееш с него. Този театър става само за тук, сред форумите и за пред дамите или който на каквото се закачи. Оригинално е донякъде, но само това. Не става за нищо друго.

Когато влака наближи, а ти си на релсите в тунела, можеш да продължиш с "духовните" разсъждения за правилните възгледи - това е тунел и не е тунел, Това е влак и не е влак, Това е духовно и не е духовно, удара не е удар, смъртта не е смърт, живота не е живот... Реджи, не е реджи.

И така до сблъсъка.

Има и други думи, но е толкова важно за теб да си караш по рецитацията неуморно. 

 

Възгледите, като всичко останало за някои са просто патерици за живота, или остроумни начини за игрите в театъра им, или за изживяванията, когато останалото става празна дупка...

И философията и логиката, също са така - просто патериците за използвачите им. Чудя се дали дотам са си представяли че ще паднат Декарт, Дзъ или Нагарджуна...

Редактирано 28 юни 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ти си мислиш, че съм в тунела и ще ме блъсне влак, а аз си мисля, че съм си в къщи и си пиша на компютъра, а ти понеже си станал с ... нагоре, пак се заяждаш.

За последен път ти обръщам внимание да си пишеш домашните работи за пред психиатъра, без да анализираш хората, а да се съсредоточиш върху мненията им, ако въобще достигат до теб. Ако сам се разпознаваш сред хората с биполярно разстройство, не го превръщай в проблем на пишещите в темата. Сигурно ти звучи грубо, но е време да разбереш, че и хората не са длъжни да бъдат коректни към теб и търпението им не е неизчерпаемо.

 

пак се заяждаш

Да ти кажа, дори за заяждане не го приемам вече. Просто си пляска едно и също като надраскана грамофонна плоча и си мисли, че ни е прозрял. Човекът, който сам твърди, че още не е наясно със самия себе си, но пък постоянно детайлизира хората, а не мненията им. Селска рапсодия...

Редактирано 29 юни 201510 г. от Merryl (преглед на промените)

За последен път ти обръщам внимание да си пишеш домашните работи за пред психиатъра, без да анализираш хората, а да се съсредоточиш върху мненията им, ако въобще достигат до теб. Ако сам се разпознаваш сред хората с биполярно разстройство, не го превръщай в проблем на пишещите в темата. Сигурно ти звучи грубо, но е време да разбереш, че и хората не са длъжни да бъдат коректни към теб и търпението им не е неизчерпаемо.

 

Да ти кажа, дори за заяждане не го приемам вече. Просто си пляска едно и също като надраскана грамофонна плоча и си мисли, че ни е прозрял. Човекът, който сам твърди, че още не е наясно със самия себе си, но пък постоянно детайлизира хората, а не мненията им. Селска рапсодия...

Ами така е. Постепенно се стопяват хората, които се връзват на мнимото му желание за водене на задълбочен разговор, по едно време и аз се заблудих.

Те май са се стопили вече.

Ами така е. Постепенно се стопяват хората, които се връзват на мнимото му желание за водене на задълбочен разговор, по едно време и аз се заблудих.

Още по-интересно е, че аз въобще не водя разговор с него. Той си се разпознава, той си се привижда във всеки пост, той се поставя в центъра на писанията на всички останали и си присвоява някакво свое право да детайлизира характери, поведения и каквото още там се сети човек, защото дори не дочитам опитите му да ни прилага това, което научава, лежейки на медицинската кушетка.

Е, ама и хората не са длъжни постоянно да го щадят. Тук все пак не сме психиатрично отделение и е ясно, че никой не му е на ниво. 

Аз не знам дали още има някой, който да не го отбягва, ама на...

Може би планът му и на още няколко хора е да направят така, че останалите да се отвратят тотално от влизане тук, както в темата за будизма се постараха подобаващо и успяха.

Може би планът му и на още няколко хора е да направят така, че останалите да се отвратят тотално от влизане тук, както в темата за будизма се постараха подобаващо и успяха.

Между другото, това той сам го каза. Не ми се търси сега.

Е, имаше малка разлика, той внушаваше, или се опитваше да внуши,че се опитва да пази темата за будизма чиста от посегателствата на хора вярващи в приказки.

Това по спомени. Точните детайли ми се губят.

Редактирано 29 юни 201510 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Мдаа - има още от упражненията по предмета - "последно предупреждение". "Селските рапсодии" са само встъплението. Все пак духовно, духовно, ама човек има и нерви... да внимавам да не дразня празнодумството.

 

Като и "темата" се прокрадна към "свободни раздумки" за кършене на време в запълването на айляка. Минава за "разговор", макар че липсват "кафенцата" с пожелания за добро утро. (ВСЕ ОЩЕ липсват). Те кафенцата не са кафенца, но са и кафенца. Духовното не е духовно, темата не е тема. А и писането не е писане, коментара не е коментар, но е и коментиране.

 

Иначе - мнения. До едно - всички духовни. Особено наранените - какво зная аз за скритите "зъбки" и че може да се показват и дори да се дъвче с тях. Ама какъв "задълбочен разговор" с шибеци и грубияни (като рамус), абсурд! Като се забележи и "примера за задълбоченост"... малко е минал покрай Декарт и Нагарджуна. И покрай Хедон... минали и през опитите за моабет. Все още липсва "наздраве"-то. Докато продрънкват чаши и чинии за контекст на думичките, дето се леят.

 

Чудесно богатство на мнения. И - задължително - ДУХОВНИ. С мнения дори за духовното, в тема за него. Изящество и еквилибристики в дъвченето на словесни дъвки.

Редактирано 29 юни 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Абе, къде е Кьониг, че аз не обичам да псувам.

 

Това беше в кръга на шегата и не беше в кръга на шегата

Всички познават творчеството на въпросния - като велик апологет на късата фраза и... сравнително ограниченото съдържание.

 

И между другото - Реджи - от въпросния можеш да взаимстваш цитати, дори да го обясниш - по подобие на Нагарджуна и Декарт Толкова истини, толкова духовност блика, това е истинския субект за "задълбочени разговори"..

Не зная доколко ще попадне в зоната ти на "величия", но това вече е друга тема и вероятно ще се разберете, защото относно величията имате допирни точки. Доколкото виждам - щом търсиш съдействието му - и за други неща имате резонанс.

 

Иначе - духовното... лелееее - дебне отвсякъде.

Редактирано 29 юни 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

"Пред Бога ние сме еднакво умни, по-точно - еднакво глупави."

 

Алберт Айнщайн Великият !!!

И още едно мнение на Великият Айнщайн в подкрепа на тезата ми за връзката между законите на математиката и реалността.

 

So far as the laws of mathematics refer to reality, they are not sertain. And so far as they are sertain, they do not refer to reality.

 

Albert Einstein The Great

Що се отнася до второто твърдение на Айнщайн, това на английски. Означава, че колкото повече се опитваме да докажем истинската истина (Бог), толкова повече нещата се размиват, като накрая се стига до това, че "едновременно" я доказваме и опровергаваме.

 

Нилс Бор го е казал още по брутално:

 

"Има два вида истини. Обикновени истини, противоположностите на които са лъжи. И дълбоки истини, чиято противоположност са също дълбоки истини. Дълбоки истини са "има Бог", "няма Бог" и "съществува духовен свят", "не съществува духовен свят""