Виж, според теб "покритието" дали е само до "речта", или е до реципиента?

 

Късаш си изречения, точно както със всичко останало, за да се хванеш за отрицанието или потвърждението. Това си е твоя работа, но недей да се оправдаваш с "речта" и покритието й. Ако толкова ти трябва - нека е излагация.

Етикетите и реакциите са си твои, защо ги търсиш в "речта" и в закачливото, до умерено заяждане. Аз нямам претенции, и нямам право да ги имам - като е излагация, такова да е. Не търся, нито ми трябва оценката ти. Тя си е за теб, тя идва от теб, тя е израз на това КОЯ СИ в даден момент, а не кой съм аз. Някакво си написано, от рамус - майната му.

============

 

Това, като отговор на въпроса ми откъде е фразата "маестро пердашете марш". Имаш интернет! А те мързи дори да я изпишеш в търсачката. Не ми отговаряй повече, не ме интересува какво ще кажеш. Казах вече, че е коректно да се отричат неща, с които човек си е направил труда да се запознае поне повърхностно. Обратното е реакция точно първосигнална, автоматична, глупава и просташка. Просташка, защото е демонстрация на пренебрежението ти към човека отсреща, именно към човека. Който и да е той, и на когото уж толкова държиш.

 Просташка, защото е демонстрация на пренебрежението ти към човека отсреща, именно към човека.

Това е въпрос кой с кое се асоциира.

 

Пет пари не давам за фразата за маестрото. Не ме интересува въобще. Нито автора й, нито цитата. И не съм се занимавал с цитатите ти въобще. Никои цитати не ме занимават. Единия ще си ги намира и ще ги търси, за да си ги докара на фарса и пиесите си. А ще смята че било нормално аз да ги търся наново, за да съм видил чии са, кои са и откъде са. И всичко това в симулация на "разговор" в който е напълно възможно, и за мен естествено, щом са налице изразни средства да се кажат такива, каквито са, без уклони на попити нечии готови мисли, взети назаем. Дори и на заем не са. 

 

Дали това е пренебрежение от твоя страна спрямо мен, когато се правиш че ми "говориш" с предварителната реч от "въпроси и отговори". Едва ли мислиш така. Защото смяташ че е нормално да се занимавам с цитатите ти, а мен те не ме интересуват въобще. За теб - това е ЧОВЕКА, ти така си решила. Но за мен, не е така. Имам право да не е така. Ти даде ли ми го това право, прие ли го? Вижда се че не. Предпочиташ просто да реагираш, и дори написа как виждаш всичко това - като мои реакции. Вероятно - това е човешкото.

И думичките ти - за реакциите ми... остават някъде в празното пространство на твоя образ за мен и емоционалните изблици. За теб може това да е човека. За мен - не е. Това също е мое право. Както е и твое право да си пишеш етикетите.

 

За мен човека не е човек, когато въобще е възможно да усети пренебрежение. Особено ако това го кара да реагира. Едва ли по същество точно тази реакция има разлика от зеленото гневно човече по-горе.

Едва ли този начин на реагиране си го прочела някъде през книгите. Нито като си прочела толкова си променила нещо от първосигналното и раните си. И колкото и да се чете, цитира или заимства, това не може да се промени.

 

За мен не това е ЧОВЕКА, за теб и за други - ясно кое е.

Вероятно ти се струва въпрос на избор. Но не е - не е възможно да е избор нещо, което всъщност е предпоставено и няма как, нито е възможна алтернатива.

=============

 

С чудесна лекота точно определени пишещи се заоткриваха в духовността си. Показват чудесно с писането си изключителното си ниво в духовността. Последните постове са просто примери за истинска чиста и откровена духовност. Коя от коя по-възвишена.

Дори и кой знае колко не съм провокирал - но то като си го има, само чака "старт". Духовността, като театър с играещите в него. Под маските, под дрешките, се крие нещо, което просто си чака "духовността" да го покрие, замаже. Иначе на думички и цитати, на начетеност - супер. Като се излезе от заучената пиеса... и там почва дизастъра. Вероятно така си представят духовността, но тя няма каква да е, при положение че само се чете за нея. После се присвоява духовни преживявания. После идва ред на "доказателствата" за тях.

Да, много точни "доказателства"...

Редактирано 20 юли 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

...Да си поиграем на асоциации. С какво асоциирате ника "рамус"? Аз с "досада", "отегчение"…

От бог Рама идва - играе си на бог ! 

Очевидно е чел "Среща с Рама" на Артър Кларк и го имитира , но очевидно не е чел "Трудно е да бъдеш бог" на братя Стругацки.......все нещо не достига !  За "Кибериада" на Станислав Лем не е чувал....

Сега очаквам израз на емоции като примерно :"Остави ги тея....!".

А те наред с авторските си изпълнения на "зяпанки , пукалки и т.н."  са си практическа , приложна психология , философия и т.н.  ....

Редактирано 20 юли 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

като говорим за асоциация... 

 

 

Да си поиграем на асоциации. С какво асоциирате ника "рамус"? Аз с "досада", "отегчение"…

Болен от словесната диария...

 

Да си поиграем на асоциации. С какво асоциирате ника "рамус"?

Oще първия път, като го чух, с това ->

http://www.remus.eu/

Бий барабана, защото намери каквото ти трябваше. Шунята си намери друго. Докато се изиграе пиесата на "търсих-намерих". После - до следващото търсене, защото там нещото отвътре - не спира. Не може да спре. Защото няма как да се запълни с игри. На него не игри му трябват. То зове, защото в него има огромна празнина. Страха е само странично явление в процеса.

Това нещото вътре не е едно нещо, а са много неща: паметта, копнежите, идеите на прадедите ни, в относителен смисъл това е нашата същност(обобщено), и от нас зависи кои качества да развиваме(да видят бял свят) и кои да не развиваме(да потиснем или трансформираме). Страха не е странично явление, а е един от най-мощните архетипи, както и надеждата, докато фиксираме ума си върху тези крайности покой няма да намерим, няма как да бъдем свободни. Огромната празнина е в "Аз-а", а не в нещото(то само минава през нас), огромната празнина е в ума ни, който не усеща предишните си животи, на който му е трудно да прозре в бъдещето. Пътя нагоре е труден, пътя надолу е лесен, само с тролене не става, трябва да се достигне същността на нещата. 

Редактирано 21 юли 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Не може да има свобода, никога не е имало, няма как да е възможно да има. Заместителите й са просто компромисни мъгляви и междинни процеси които тук няма как да се дефинират, нито има достатъчно компетентни хора със социологични и психологични познания.

 

Общите приказки, са просто общи идеи. Идеите са просто онова, което се опитват хората да измислят в опита си да избягат или борят. Все заради страхът, но това не е точно. Написах че страхът е само странично явление в процеса на "празното нещо", което единствено жадува да се запълни. Това е преди страхът, той идва после, впоследствие. Чрез него се проявява повика на извечния импулс - да се запълни празнотата отвътре.

 

Няма смисъл да наливаш будизма в цялата работа, защото той въобще не се занимава с "духовните светове" и само пренасяш вярванията си от едно място на друго.

Там в темичката в която си го наливате се пишете чудесно - поредните думи - за спасението и за утехата.

Утехата... !!!,

 

На кого му трябва УТЕХА и НАДЕЖДА? - това е толкова просто.

Нито едно от тия неща няма нищо общо с духовността.

ЕДИНСТВЕНО ВАЖНОТО - е толкова простата и обикновена лична сметка - всеки пост отразява тази проста същина.

 

Проблема е прост и много естествен - искането идва, заради липсата. Заради дефицита.

 

Силния стремеж, силното желание, силната нужда и потребност са толкова силни, колкото повече отвътре зове "липсата".

Без вярата в каквото всеки си е избрал, никой не може да си се представи. ВСЕКИ ТУК играе толкова обикновената лична житейска игра - да запази и утвърди себе си през вярванията и убежденията си, през истините, които той е заимствал и в които е намерил подходящ начин да се привиди. Общите положения идват от социума - къде сред всичко това остава собствения начин, път, сила, или индивидуалност.

 

Аз - е всичко. АЗ е изключително вълшебна думичка- огледало. АЗ е всеки миг, докато някой изразява каквото и да е. щом някой е някой, докато е нещо, докато играе, докато има позиция, докато има отношение - ВСЕ Е АЗ. Докато има нужда, докато търси, следва, бори или бяга - ВСЕ Е "АЗ". ЛИпсата на разбиране на широтата на понятието, е просто заемка. Това е трик за всяка идеология - да раздели, да отцепи от себе си фрагмент, за да му сложи подходящ за идеологията етикет. Това е проблема на всичко в което има нужда, търсене, борба - всяко от тия прави така, че да се разцепи света, да се подберат сигналите, мислите идеите - да са подходящи. Неподходящите се трият, отхвърлят, иронизират или се трият в съзнанието. Докато това е налице е именно защото само с фрагмент от вселената едно съзнание може да съществува в даден ранен етап в своето развитие.

 

Това е проблема - ФРАГМЕНТИРАНИЯ ЧОВЕК, търси парче от цялото. Защото той самия спрямо себе си, се отразява като ФРАГМЕНТ. Търси фрагмета и сред отражението си, защото се страхува - от обратното, от невлизащото, от противоречието. Нещо вътре в него настоява че това е опасно. Че само вярата и приемането на ЕДНА ЧАСТ, може да е важно, правилно. Тя да е истина...

 

ИСТИНА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕЩО, КОЕТО Е ПАРЧЕ ОТ ВСЕЛЕНАТА. Нито един фрагмент не е цялото. А всеки олицетворява отражението си само през избран и подбиран и поддържан фрагмент. 

Всичко което влиза в него - се прегръща, Всичко, което не влиза - се маха. Това се прави сред всяка вяра, сред всяко доказване, сред всеки тип общуване - навсякъде е едно и също, в различните си превъплъщения.

 

Играя проста игра - обръщам или слагам насред вярата на всеки, нейни негативни отражения. Това веднага рефлектира върху самата личност - и реагира негативно. Никъде в това няма нищо ДУХОВНО. ДУХОВНОТО е оцялостяване на СВЕТА, идващо от оцялостяване на субекта и неговия вътрешен свят.

ЩОМ ЕДИН СУБЕКТ има нужда, има потребност - той не е цялостен. НЕ МОЖЕ ДА Е и НЯМА КАК ДА Е

 

КОЛКОТО по-силна потребност, следване, по-мощен порив - толкова е по-разнебитен на парчета отвътре. Вътрешния ужас от това което е вътре е обикновен страх. НИЩО не може да оцялости парчетата на субект, който е един или няколко фрагмента - в себе си. Той самия има проблем с идентичността си. Има проблеми в маса положения. Той е психически нестабилен - емоционално, ментално, когнитивно, поведенчески. Това няма решение, освен в религиите, освен в социалните идеологии, направени заради масата си точно съответствени търсещи субекти.

 

Сред всичко това никъде няма нищо ДУХОВНО. Набедена духовност, изпаднала до нивото на пазара, сънищата и улицата. Сред народа... Това ли е духовността.

Всички идеи, им е смисъла да предложат нуждата от привиждане на защита, на намиране на покой. Нищо от това не е духовност.

ИДЕИТЕ не са духовния свят.

ОПИСАНИЯТА на духовния свят, не са духовния свят. Те са нагласени картини които да се сънуват.

 

Когато човек живее в един свят, защо е толкова важно да доказва нечий друг, след като той не живее там. Бляновете са по-важни от живота ви, особено когато последния носи негативи, не носи награди, не носи щастие, приятности, или покой. И като не се намират, се търсят в конструкциите - тях затова ги има - защото са нужни. Затова се предлагат масово - защото има масова потребност от тях.

 

Сред всичко това никъде няма нищо ДУХОВНО.

КОГАТО ЧОВЕК ВЯРВА, той не е духовен. Самата идея за духовност не е от света на вярващите, търсещите, нуждаещите и страхуващите се. И те си я правят да е според тях си. Но това не е нейния изначален смисъл.

Тя не е родена сред световете на дефицитите и дефицитните. Тя нещо повече от тяхно формално и относително отрицание.

Всички приказки са направени само заради щенията от тях. И се оживяват също заради нуждата от същото. И всеки живее сред своята си версия на повече или по-малко лична или социална приказка. Само и само...

 

Може и да е нужно човек да вярва. Добре. Но той не може да понесе неговото да е просто ВЯРА. Той му е нужно вярването му да е ИСТИНА. И му е нужно - останалите около него да я сънуват по същия начин, по същите изживявания, по същите описания... Нищо от това не е ДУХа. Това е света на душите, но не е света на ДУХА. Направили сте си да приличат думичките, за да се заличи огромната им разлика - качествена разлика. Всъщност двете понятия нямат нищо общо - ДУХ и ДУХОВЕ.

 

ДУХОВНИЯ СВЯТ Е СВЕТА НА ДУХ-а. Не на ДУХОВЕТЕ.

Състояние на съзнанието в което ДУХ-а излиза на преден план. Това не е фрагмент - той носи цялост, той носи обединение, той носи мир, той събира именно противоречията и ги обединява, застава зад всички разлики, но и едновременно те не изчезват.

В духа няма противоположности, няма части - той е единен навсякъде и винаги. Той не носи пространство или време. Той няма граници.

Състоянието ДУХ не може  и не му трябва да изживява. Не му е нужно да вярва, не му е потребно да търси. Състоянието ДУХ не може да се страхува. Няма как, няма и защо.

 

Ама някой пише, има позиция, има вяра, има идеология, която е направена от парчета, които да са му в съответствие.  Толкова е просто, толкова е естествено. Но не ви харесва, не ви е изгодно, не влиза в съответствие нуждата на фрагмента, отразен също от фрагмент.

Затова е толкова прост принципа - ВСЯКА ИДЕОЛОГИЯ ИМА СВОИ СЛАБИ МЕСТА. защото тя е скалъпена и съшита от парчета. Други парчета са премахнати, наставени, нагласени, оцветени... Но всяка идеология, приказка... е от фрагменти, направени да са подходящи фрагментарни съответствени отражатели.

 

Аз намирам НЕподходящите парчета за всяка идеология и ги предлагам на показ. Слагам ги пред тия, дето са ги отритнали, отбегнали, неосмислили и недогледали. И просто взели наготово...

ПО този начин проверявам доколко един субект е сраснат с приказката си и дали въобще има нещо от него извън нея. Дали и доколко той е израснал нещо независимо от сънуването си, от страховете или щенията, от мераците или тази вечна неутолима жажда за търсене на потребното и нужното. Толкова е просто - жаден си, когато не си пил. Колкото повече - толкова повече. НО в този случай - никога не си способен да се напиеш. Защото онова, което ти е поднесено има проблем - маскирано е като ВОДА, но не е. И не утолява жажда, освен леко, условно и... донякъде. Защото самото решение е отново ФРАГМЕНТ, за да закърпва други фрагменти. Всеки фрагмент, му е нужно да се изиграе на Цялото. Това няма край, няма решение, макар че това има своето значение и смисъл сред общата картина на еволюцията на съзнанието.

 

ВСЯКО УТВЪРЖДЕНИЕ е противостояние на ДУХ-а. Защото в него влизат само парче от цялото. Защото онова, което не пасва, се изрязва и отрича. На всеки му трябва само парче, и после парчето се маскира като цяло и се потъва в нагласената дупка от сложената граница. И именно НУЖНОТО ПАРЧЕ, се настоява и доказва че било ИСТИНА. Това е нужната и нагласена "истина".

 

Човек на ДУХА, е този, който влиза в състояние на съзнание, което цялостта, е естественост. То не е скок, то е път, то е низ от промени и процеси.

СВЕТА н ДУХА е онова, което е останало от ехото на ДУХОВНИЯ СВЯТ. А не света на душите. След като те са просто отражение на обикновената житейска картина леко донагласена приказно.

СВЕТА НА ДУХА е напълно друг свят. Свят, който сред света на душите няма никакво отражение и съответствие. И идеята на описания на ДУХА, имат смисъл само в средата като тук - на неговата дълбока липса, на липса на всичките му качества, връзки и същност.

 

Затова сложих понятието ЧОВЕК - с него обобщавам състоянието на битие, при което дуални или фрагментарни условности, нямат никакъв смисъл или значение. И през цялото време повтарям че тук липсват ХОРА, липсва ЧОВЕК във всеки един от вас, изгубени в настоявания, утвърждения, бягане, борене или игри... Готови сте да защитавате, държите се точно защитно и всичко това е толкова естествено. Защото е - това е света на фрагментарните хора. Непълните хора, хората живеещи заради непълнотата си, непрекъснато в несъзнателен стремеж за попълване и запълване, като компенсация на празното в себе си.

Редактирано 22 юли 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Не може да има свобода, никога не е имало, няма как да е възможно да има.

Е от толкова много мантри, баш па тази ли си избра - направо немаш вкус, честно.

Свобода има и няма. Зависи и не зависи от контекста в който се разглежда.

Няма наливане на будистки идеи, уча се от будизма и всичко което отговаря на действителността го приемам за истина. Да вземем за пример непостоянството на всички феномени, включително и на любимия ти АЗ, то е факт от действителността, но съществува и като една от трите характеристики на реалността в будизма. Това че феномените са непостоянни, илюзорни и безсъщностни не са будистки идеи, а факти от действителността, в истинността на които всеки може да се убеди, стига да не е вкопчен в реалността на това което сънува. Само вниквайки в непостоянството на всички явления, човек може да се освободи от всички представи(Аз-а също съществува само като представа в главата ти, в никоя друга) и да осъзнае нирвана тук и сега. Будизма е разбиране и хармонизиране с реалността.

Редактирано 23 юли 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

В духа няма противоположности, няма части - той е единен навсякъде и винаги. Той не носи пространство или време. Той няма граници.

Състоянието ДУХ не може  и не му трябва да изживява. Не му е нужно да вярва, не му е потребно да търси. Състоянието ДУХ не може да се страхува. Няма как, няма и защо.

 

 

Човек на ДУХА, е този, който влиза в състояние на съзнание, което цялостта, е естественост. 

 

 

Това са поредните преписани идеи. Нищо ново, нищо интересно, поредния раздут копи-пейст.

 

Една бяла пеперуда кацна на компа ми, докато четях пространственото житие за духа на Рамус. Мястото, където се намираше ума ми, докато я съзерцавах, бе неизразимо по-истинско от дългото празнословие. Уж, бе само един момент, един фрагмент от живота, пък в същото време потънах в безкрайност. Миг като вечност. Хората, които умеят да съзерцават, знаят за какво говоря. Останалите, ако ще и милиони страници, изпълнени с "духовност" да изпишат, пак няма да разберат, че колкото повече плямпат, толкова по-малко виждат, а още по-малко долавят.

Е от толкова много мантри, баш па тази ли си избра - направо немаш вкус, честно.

 

Празни мисли на един празен човек.

Празни мисли на един празен човек.

Очаквано - каквито мантрите, такива резултатите. :Д Например - не съди, за да не бъдеш съден -> (резултат) съдят на поразия. Или - каквото посееш, това ще пожънеш -> до де око стига, пустош. Изобщо стени с всякакви надписи по тях, във колоната на истината зее дупка, а преди време ти ме попита какво е това себе - но докато човек не се роди сам самия, ще живее и ще умре, празен.

 

https://www.youtube.com/watch?v=Bld_-7gzJ-o

Очаквано - каквито мантрите, такива резултатите. :Д Например - не съди, за да не бъдеш съден -> (резултат) съдят на поразия. Или - каквото посееш, това ще пожънеш -> до де око стига, пустош. Изобщо стени с всякакви надписи по тях, във колоната на истината зее дупка, а преди време ти ме попита какво е това себе - но докато човек не се роди сам самия, ще живее и ще умре, празен.

 

https://www.youtube.com/watch?v=Bld_-7gzJ-o

 

Саунде, за да стане по интересно, били "ми" "ни" обяснил, какво значи "но докато човек не се роди сам самия", и как евентуално се постига това? За да не живеем и умрем празни?

Без вярата в каквото всеки си е избрал, никой не може да си се представи. ВСЕКИ ТУК играе толкова обикновената лична житейска игра - да запази и утвърди себе си през вярванията и убежденията си, през истините, които той е заимствал и в които е намерил подходящ начин да се привиди. Общите положения идват от социума - къде сред всичко това остава собствения начин, път, сила, или индивидуалност.

Истината винаги е и ще бъде над индивида. Всеки преминава по пътя индивидуално, но индивидуалността не означава да твърдиш, че птиците не могат да летят, само защото някой друг вече е казал, че могат. Общите положения идват от самата същност на нещата. В цялото многообразие на битието съществува единство на принципите, които го обуславят. Разнообразието е в проявлението. Индивидуалността е в начина по който се проявяваме в хармония или в дисхармония с тези принципи. Общи положения във възгледите и вярванията ни винаги ще има и това не противоречи на индивидуалността.

 

 

Това е проблема - ФРАГМЕНТИРАНИЯ ЧОВЕК, търси парче от цялото. Защото той самия спрямо себе си, се отразява като ФРАГМЕНТ. Търси фрагмета и сред отражението си, защото се страхува - от обратното, от невлизащото, от противоречието. Нещо вътре в него настоява че това е опасно. Че само вярата и приемането на ЕДНА ЧАСТ, може да е важно, правилно. Тя да е истина...

 

ИСТИНА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕЩО, КОЕТО Е ПАРЧЕ ОТ ВСЕЛЕНАТА. Нито един фрагмент не е цялото. А всеки олицетворява отражението си само през избран и подбиран и поддържан фрагмент. 

Всичко което влиза в него - се прегръща, Всичко, което не влиза - се маха. Това се прави сред всяка вяра, сред всяко доказване, сред всеки тип общуване - навсякъде е едно и също, в различните си превъплъщения.

 

Надявам се си наясно, че истината в смисъла по-горе е недостижима. Твърдението: "само цялата истина е истина", и разните му производни, не е нещо ново, но то не носи практическа полза. Фрагментите са нужни именно поради своята ограниченост и непълнота. Сгради се строят от тухли, не от монолитни скали. И както пишеш, ако нещо не разбираме, по-добре е да не бързаме да го слагаме в постройката. По-добре е да го махнем, докато не се научим да боравим с него - в това няма нищо лошо.

 

   

Ама някой пише, има позиция, има вяра, има идеология, която е направена от парчета, които да са му в съответствие.  Толкова е просто, толкова е естествено. Но не ви харесва, не ви е изгодно, не влиза в съответствие нуждата на фрагмента, отразен също от фрагмент.

Затова е толкова прост принципа - ВСЯКА ИДЕОЛОГИЯ ИМА СВОИ СЛАБИ МЕСТА. защото тя е скалъпена и съшита от парчета. Други парчета са премахнати, наставени, нагласени, оцветени... Но всяка идеология, приказка... е от фрагменти, направени да са подходящи фрагментарни съответствени отражатели.

 

Огледай си. Целият свят е изграден от парченца. И в пряк, и в преносен смисъл. Всичко е съставено от фрагменти. И съзнанието ти има нужда от тези фрагменти. Без тях то е нищо. Без тях ти си нищо. За духа да се прояви е необходимост, което той не може да направи сам по себе си без да се ограничи в някаква форма използвайки частици материя (т.е. фрагменти).

 

 

....

А ! Свежо подкрепление !  (ако не се лъжа)

Добре дошъл в света на Алиса ! 

Поздрави !

Истината винаги е и ще бъде над индивида. Всеки преминава по пътя индивидуално, но индивидуалността не означава да твърдиш, че птиците не могат да летят, само защото някой друг вече е казал, че могат. Общите положения идват от самата същност на нещата. В цялото многообразие на битието съществува единство на принципите, които го обуславят. Разнообразието е в проявлението. Индивидуалността е в начина по който се проявяваме в хармония или в дисхармония с тези принципи. Общи положения във възгледите и вярванията ни винаги ще има и това не противоречи на индивидуалността.

======

 

Надявам се си наясно, че истината в смисъла по-горе е недостижима. Твърдението: "само цялата истина е истина", и разните му производни, не е нещо ново, но то не носи практическа полза. Фрагментите са нужни именно поради своята ограниченост и непълнота. Сгради се строят от тухли, не от монолитни скали. И както пишеш, ако нещо не разбираме, по-добре е да не бързаме да го слагаме в постройката. По-добре е да го махнем, докато не се научим да боравим с него - в това няма нищо лошо.

 ==============

   

Огледай си. Целият свят е изграден от парченца. И в пряк, и в преносен смисъл. Всичко е съставено от фрагменти. И съзнанието ти има нужда от тези фрагменти. Без тях то е нищо. Без тях ти си нищо. За духа да се прояви е необходимост, което той не може да направи сам по себе си без да се ограничи в някаква форма използвайки частици материя (т.е. фрагменти). КОЯ е тая ИСТИНА. Без индивид или сговорна дружина от личности, кое и какво би било "истината". Коя е тая истина, на кого е, от кой произхожда. Как така - от едно обикновено човешко обобщение и обозначение, после през абстрактно понятие и конструкт, стана така, че тя била вече дори и надиндивидна. Според кого индивидуалността е ... обозначената.

Производните на човешкото съществуване, в стремежите си да изгради и изпълни генетичните и психични функции, станаха вече и надчовешки. Вероятно защото всяко куче, жираф, слон или пчела, четат философия, четат коран, библията или се кланят на исус. Вероятно всяко цвете и дърво четат сутри или се занимават приемат убежища, цитират думи на буда. Вероятно всяка живинка вярва и мисли и се занимава с "прераждания" и пречистване, медитации и спасения. ...

 

В цялото многообразие на битието... съществува без значение принципите които отново човека извежда, за да му служат, в ролята му да са потребни. Как така битието съществува заради принципите. Битието знае ли що са това принципи и дали въобще го интересува. Проявлението е както в многообразието, така е и сред всичкото. Всичкото - това е многообразието, но гледано от призмата на парче. Въобще - каруцата и коня са някъде в различни етажи и важното е да се подредят да изглеждат че са заедно в някаква картинка.

================

Никъде в природата не се строи. Човешката култура изисква постояване на дом, на място където да се приюти, да намери сигурност за водовото си просъществуване.

Проблема не е в това че парчетата се събират в обща картина на пъзела. А че всяка тухла настоява че е вселената. От такива тухли не се строи нищо - нито къща, нито крепости, нито дворци. От малкото съшити парчета стават паянтови бараки, дето вечно им трябва поддръжката на доказването и утвърждаването.

А най неадекватно е на думите ми да се слагат етикети на Лошо или добро. Само по себе си вече е ясно нивото на интерпретация и прочит.

==============

Огледай се - целия свят всъщност е цяло. Парчетата го виждат като свят от парчета - и в пряк и преносен смисъл. Всичко е цяло - съставното е заради очите на парче, очите на фрагмент. Каквито са очите, това е и "гледането", после - и :виждането". Дуалните хора виждат света като дуален. Те са такива и отвътре и отразяват всичко същото - по съответствие. Това е принципа на огледалното отражение. Виждането е това С КОЕТО СЕ ГЛЕДА.

Духа... духа ... да не говорим за духа, щото няма как, няма и с какво. Когато парченцата почнат да не са единственото в гледането... когато дух-а  приеме форма - формите са според приемника и отражателя си. За един - една форма, за друг - друга. Духа не му е нужно да се проявява. Духовете - на тях им е нужно.

Дух-а определя формите, а не се проявява чрез, или през тях. Няма смисъл - достатъчно е да се вникне в по-голямата картина. Обаче не става с очите на "парче". Очите на цялото виждат един цял свят. Единството става по-важно от елементите. Цялото - по-важно от частите. Цялото не е сбора си - това се учи дори и в някои университети, има си научна дисциплина, дори няколко касаят взаимодействието между цяло и части. Но и двете понятия са условни при такова разглеждане.

 

Все пак някога и някъде е нужно първо да се помисли за понятийната разлика в ДУХ и ДУХ-овете. и дали въобще използващия я може да я прави. Щото богатството се прави първо с анализ, вникване, а после задължително някъде идва и синтеза. Но дори и това е до ВРЕМЕ, после идват други .,. инструменти.

 

Смисъла на ВСИЧКОТО е пълнотата между част и  цяло. Нито цялото е всичко, нито фрагментите му. Това е смисъла на дълбокото. Синтеза е не да се подбира винаги едно от две (или повече), защото това е точно пример за фрагментарност.

Редактирано 23 юли 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Духовния свят или пустотата се намира отвъд пределите на илюзорното знание формирано от Ума в рамките на Аз-а, но това мога да го обясня по-добре на котката си, нежели на деформиран индивид като горния, който отхвърля с лека ръка основния метод за достигане на това знание - медитацията. Или учени да спорят за структурата на клетката, но единия да отрича използването на микроскопа. Безсмислено е.

Редактирано 24 юли 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ти освен научено и заето от приказките, няма как, нито къде да знаеш кое е илюзорно знание, кое е ум, кое е Аз. Нито си в състояние да обясняваш каквото и да е. Ти си просто повторител, какво да обясниш повече от това в какво вярваш.

Медитацията никога не е била инструмент за "знание". Знаене и Знание в света на ДУХ-а са нищо... абсолютно нищо. Ама ти така си го чел, така ти го повтарят такива като теб, така си го вярваш, щото така ти е възможно да го схванеш и запомниш. Големи "знания" явно си натрупал от многото медитации... Направо безкраен извор, от който си пил, пил... До удавяне.

 

Ти дори и в тия прости три изречения отново си повторил - и думички и понятия и мисъл от други. Каквото е във всичко, което пишеш. Просто си вярваш, всичко друго е само подмножества на това. И опит да си докажеш на себе си и помежду си на други вярващи, колко е истина вярваното.

Едно и също упражнение вече хиляди години. И нищо. Едно голямо нищо. Убежища, спасяване и утеха - за малки изплашени, наранени и страдащи деца. А иначе фантазиращи за "духовния свят", щото подочули разни думички...

Редактирано 24 юли 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Борба с троловете

 

Известната мъдрост учи да се избягва даването храна на троловете и да се устоява на изкушението да им се отговаря. Отговарянето на троловете неизбежно води до отклоняване от темата на дискусията, изважда от равновесие наблюдателите и осигурява търсеното от троловете внимание. Тролът, който е игнориран, може доброволно да напусне Интернет-форума или дискусията, макар че понякога той или тя може да продължи да се връща към някоя стара тема, с цел да бъде последният изказал се по нея. Потребителите с по-голям опит често са склонни да подминават публикациите на троловете с мълчание, докато тези с по-малък опит се подвеждат по-лесно и се ангажират с диалог, без да знаят, че си имат работа с трол. В такива случаи негласното правило е по-опитните да публикуват съобщение за всички във форума, сайта и т.н., с което да посочат конкретния трол и да призоват към игнорирането му.

 

Канадски учени установяват през 2014 г., с помощта на изследване сред повече от 1200 души, че троловете са "нарцисисти, психопати и садисти" (както гласи и заглавието на статия в изданието "Психологията днес").

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82_%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB

Редактирано 24 юли 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

Борба с троловете

 

Известната мъдрост учи да се избягва даването храна на троловете и да се устоява на изкушението да им се отговаря. Отговарянето на троловете неизбежно води до отклоняване от темата на дискусията, изважда от равновесие наблюдателите и осигурява търсеното от троловете внимание. Тролът, който е игнориран, може доброволно да напусне Интернет-форума или дискусията, макар че понякога той или тя може да продължи да се връща към някоя стара тема, с цел да бъде последният изказал се по нея. Потребителите с по-голям опит често са склонни да подминават публикациите на троловете с мълчание, докато тези с по-малък опит се подвеждат по-лесно и се ангажират с диалог, без да знаят, че си имат работа с трол. В такива случаи негласното правило е по-опитните да публикуват съобщение за всички във форума, сайта и т.н., с което да посочат конкретния трол и да призоват към игнорирането му.

 

Канадски учени установяват през 2014 г., с помощта на изследване сред повече от 1200 души, че троловете са "нарцисисти, психопати и садисти" (както гласи и заглавието на статия в изданието "Психологията днес").

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82_%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB

 

Не се бори с трола, той ти е нужен, той ти е коректив. Ако не е тролът, аз как ще изпъкна пред аудиторията? Как ще разбера че това което започвам да правя води до персонаж който му викам трол ако не съм си имал работа с трол? Ценете троловете, и не ги изтезавайте, те също като теб искат да са щастливи, просто не знаят как да го постигнат. Ти знаеш ли? Аз не знам, пробвам с мастика напоследък.

В цялото многообразие на битието... съществува без значение принципите които отново човека извежда, за да му служат, в ролята му да са потребни. Как така битието съществува заради принципите. Битието знае ли що са това принципи и дали въобще го интересува. Проявлението е както в многообразието, така е и сред всичкото. Всичкото - това е многообразието, но гледано от призмата на парче. Въобще - каруцата и коня са някъде в различни етажи и важното е да се подредят да изглеждат че са заедно в някаква картинка.

================

Никъде в природата не се строи. Човешката култура изисква постояване на дом, на място където да се приюти, да намери сигурност за водовото си просъществуване.

Птицата може и да не знае за съпротивлението на въздуха или за гравитацията така, както човека ги познава, но тя няма как да не се съобразява с тях. Тя е подвластна на тяхното влияние. Човекът не създава принципите, а единствено отчита съществуването им, изучава ги и също като всичко останало се съобразява с тях.

А в природата се строи. Примерите са много.

 

Проблема не е в това че парчетата се събират в обща картина на пъзела. А че всяка тухла настоява че е вселената. От такива тухли не се строи нищо - нито къща, нито крепости, нито дворци. От малкото съшити парчета стават паянтови бараки, дето вечно им трябва поддръжката на доказването и утвърждаването.

А най неадекватно е на думите ми да се слагат етикети на Лошо или добро. Само по себе си вече е ясно нивото на интерпретация и прочит.

==============

 

 

Иронията е, че говорейки за духовния свят, всяко парче действително притежава потенциала на цялото. Но не мога да се съглася, че парчетата се мислят за цялото. Дай пример.

 

 

Огледай се - целия свят всъщност е цяло. Парчетата го виждат като свят от парчета - и в пряк и преносен смисъл. Всичко е цяло - съставното е заради очите на парче, очите на фрагмент. Каквито са очите, това е и "гледането", после - и :виждането". Дуалните хора виждат света като дуален. Те са такива и отвътре и отразяват всичко същото - по съответствие. Това е принципа на огледалното отражение. Виждането е това С КОЕТО СЕ ГЛЕДА.

 

 

Това е половината истина. Това е единият полюс. Когато видиш и единството и разнообразието, т.е. отделността във всичко съществуващо, тогава ще имаш в някаква степен пълнота на възприятието.

 

Дух-а определя формите, а не се проявява чрез, или през тях. Няма смисъл - достатъчно е да се вникне в по-голямата картина. Обаче не става с очите на "парче". Очите на цялото виждат един цял свят. Единството става по-важно от елементите. Цялото - по-важно от частите. Цялото не е сбора си - това се учи дори и в някои университети, има си научна дисциплина, дори няколко касаят взаимодействието между цяло и части. Но и двете понятия са условни при такова разглеждане.

 

Духът определя формите и се проявява чрез тях. И това става следвайки определени принципи, а не произволно. В този смисъл принципите са над духа, защото духът няма как да не се съобрази с тях проявявайки се. От съществуващите учения мога да направя някаква съпоставка единствено с адвайта веданта, където Брахман е обусловен от Парабрахман.

 

 

 

Смисъла на ВСИЧКОТО е пълнотата между част и  цяло. Нито цялото е всичко, нито фрагментите му. Това е смисъла на дълбокото. Синтеза е не да се подбира винаги едно от две (или повече), защото това е точно пример за фрагментарност.

 

Да, но синтезът обикновено е отвъд думите. Ако някой пише само от една гледна точка, това не означава, че не вижда другите. Невъзможно е безкрайното да се прояви чрез крайното в цялата си пълнота. Забелязах в предходни твои мнения, че си правиш определени изводи за участниците, само защото в постовете си те са засегнали само една (разбира се непълна) гледна точка. Но ако помислиш, ще се съгласиш, че нещата няма как да се случат по друг начин.

Но ако помислиш, ще се съгласиш, че нещата няма как да се случат по друг начин.

Той това го знае. Заяжда се, защото така му харесва.

Хората засягат в думите си не просто гледната си точка. А изразяват своето пристрастие. Това се получава когато гледната точка е слята с идентичността, и я определя. Тогава от "част", тя става "цяло" за самия субект.

 

Човек, който е пристрастен, той е погълнат от гледната си точка. Обикновено тя не е негова, а е заимстван микс от такива, които е възприел наготово и нагоден за неговите собствени нужди от опорни точки, на които постановява първо себе си, изгражда образа за себе си. А после - цялото си битие, ориентация и ситуиране. Чрез тия толкова несъзнателни опорни точки се изгражда цялостната личност в социума. Това е и проблем за индивидуализацията, но е и решение - за колективния и личния му живот сред "подобни" на него.

 

Проблема е сложен и многопластов. Един субект, който бива описан с тия процеси, не може да ги отрази, той не разбира за всичко това, няма "рецептори", няма и адекватна система за отражение, за да го схване и го изкара на "светло". Те за него, през неговото фрагментирано съзнание, всичко си е "ок".

Личното отношение към определена гледна точка е израз на привързване на субекта към нея. Това е пристрастието - след като е налице, вече е налице и отношението към всичко друго - според подбраната система от опорни точки, които играят ролята на опора за всичко в цялото битие, включително и за самия образ на субекта за себе си, наричащ този образ "АЗ".

 

Типичния начин на защита на един субект, погълнат от гледната си точка, е когато се налага да я защитава. Той подозира и други гледни точки, но винаги - неговата е приоритет, ядро, тя не може да се променя в основите си. Може да прави маневри, да заимства елементи отвън, да играе на промени, но само за да разширява и подкрепя предварително нагласената.

Доказването й, чрез подбор и намиране на имитация на аргументи е типичното явление, което съм обобщил явлението - "НА ПАРЧЕ". Това е фрагментирания субект - защото отвътре, в психичния му свят, зоните му на възприятие, отражение, интерпретация, реакции - нямат връзка помежду си. Това прави всяка зона да сработва като "отделна" и сякаш е сама и единствена. От там произхождат проблемите на фрагментирания човек - от фрагментирания му психичен апарат. Това личи задължително и в неговото поведение - включително и през писането тук...

 

След като твърдиш че си чел други неща, дето съм написал, няма нужда да преповтарям вече писани положения.

Но и след като се налага, значи някой не е дочел. Не че е задължително...

=========

Няма златен компромис и всеки един има своята цена. Обобщаването на гледни точки, е по силите само на субект, който няма привързаност към никоя от тях. А не да я настани на пиедестал и да я постанови като основна и единствена и останалото само да е около нея. Няма никакво значение че той е избрал такава гледна точка, която да има короната на историята или многото защитници и сподвижници. Това не е никакъв аргумент, за нищо сериозно. Но това върви сред първосигналните реакции и когнитивните грешки, които те пораждат.

 

Колкото е повече засегнат и неустойчив такъв субект, толкова повече е привързан към една гледна точка. Толкова повече и тя самата е тясна. Защото това му дава възможност в "заден психичен фронт" да се ориентира сред задължително малки мащаби. Обраните граници на такъв субект са задължително по-тесни, защото той е в усилен режим на защита. Той преживява страхуване от нещо, той се усеща застрашен, той води своята война, реагира през цялото време защитно.

 

Това се вижда толкова ясно през писането на толкова много субекти тук, сред форума, които - като им четеш иначе заучените думички от предварително издокараните гледни точки - всеки от всеки е маскиран като много духовен. Ама от... най-духовните. Всеки е много знаещ, много разбиращ, всеки е много мислещ, много интелигентен. И особено - начетен. Понеже това е най-лесно и е почти инстинктивно - всеки събира умни, мъдри и нагласени цитати, в подкрепа на опорните си точки... Текстове, които касаят проблеми в гледните точки - напротив, не само не се взимат под внимание, ами се тушират или отхвърлят. 

Дори и колегата, който настоява че хем има и няма - той също всеки пост повтаря неуморно своят нагласен предварително репертоар. Колежката мохини иначе е много духовна, ама от най-духовните. Тя е чела, тя е от "разни духовни академии". И все пак - само да се наложи да излезе от заученото - и се чете тия приказки, в които тя е много съзерцателна, докато гледа пеперудите си. А всичко това е просто обикновен фейк. Те точно така са всички духовни книжни съзерцатели, сред театъра на сенките си. Да се дращи по форуми или през виртуала - може всеки играч. Но докато съзерцава пеперудите и си обяснява кое, къде е "умът ѝ", точно по това време е намерила да постави и добре поднесената си ирония и едва прикрито презрение ( и още някои нещица). Очевидно медитациите и съзерцанията пораждат всякакви следствия, дори и от недотам съответствени недуховности, включително и кълване, типично по женски. Опс, пардон - да не обидя пола, че сексизма наднича отсякъде и е като заучено обяснение за всичко дето не пасва на широките и цветни боички в дрешките на огледащите се царе и царици. Нищо че всъщност са голи. Съвсем голи. Но пък с голотата не може да има театър. Не може да е интересно, не може да се играе.

 

Идентификацията и конструирането на идентичност е психичен изключително сложен процес. И изключително фундаментален. Някои колеги опитват да го прекарат през предварително заучените си постановки, които чели-недочели. Но то не е само до четене и повтаряне. За изживяване - вероятно става, но не повече.

 

Много плява и глупости има в нагласения будизъм за народните маси, само и само да се насади и сред тях и да се привлекат като "психичен добитък" в нея. Естествено - да не мисли някой че не е от "добро" - все пак сделката е проста - и задължително двустранна. Същото и през всяка друга религиозна маса. Но няма и как да е различно - такъв е мат'ряла, - това могат, това искат, това преживяват...И това им се подава. Обикновен алъш-вериш - винаги по съответствие. Винаги!

 Духът определя формите и се проявява чрез тях. И това става следвайки определени принципи, а не произволно. В този смисъл принципите са над духа, защото духът няма как да не се съобрази с тях проявявайки се. От съществуващите учения мога да направя някаква съпоставка единствено с адвайта веданта, където Брахман е обусловен от Парабрахман.
 
 

Да, но синтезът обикновено е отвъд думите. Ако някой пише само от една гледна точка, това не означава, че не вижда другите. Невъзможно е безкрайното да се прояви чрез крайното в цялата си пълнота. Забелязах в предходни твои мнения, че си правиш определени изводи за участниците, само защото в постовете си те са засегнали само една (разбира се непълна) гледна точка. Но ако помислиш, ще се съгласиш, че нещата няма как да се случат по друг начин.

Колега или колежка... но очевидно има какво още да се поразмисли над понятията.

Вие продължавате да бъркате ДУХ и света на ДУХОВЕТЕ (душите).

 

Нямат нищо общо и с цитираните понятия от веданта. По принцип идеите, които се опитвате да миксирате, за да ги докарате до смилаемост за себе си, са несъответствени една на друга. Това е типично за "западните" духовности, които много силно настояват да срещнат "източните" такива. 

Но това е изгубена предварително кауза. Опита да ги интерпретирате чрез доста волни съчетания, е напълно обречен. Но това е и типичния пример за пристрастие. Обикновено, човешко и фрагментарно.

 

Синтезът е както и анализа - и в думите, и извън тях. Думите не ограничават нито анализа, нито мисленето, нито синтеза. както и Духа не спазва никакви принципи. Не му се налага. Самото понятие "произволно", хич не е на мястото си.

Принципите ги вадят чрез живота тия, които им е  нужно по-лесно да се ситуират в него, като част от адаптацията в битието си. Принципите ги извежда самия човек. Той ги именува, свързва на базата на предварителното отражение от света. За други отражения и отразители - други принципни положения. на нивото на водната частица в облака, няма гравитация. Няма гравитация и за всички елементарни частици - като фотоните, примерно. Там пък "има" други неща. много е трудно да се осмисля света отвъд опорните положения, залегнали в човешките идеологии и описания, които единственото им удобство е, че са направи и конструирани да вършат работа. Никъде в никоя сериозна наука, никой не пледира че тя с "истина". Никой сериозен зрял човек, не се занимава с "истината" като абсолютна. Самото понятие се постановява за целите на картината на света и обясненията, нужни на обяснителите в нея.

 

БЕЗКРАЙНОТО не му е нужно да се ПРОЯВЯВА.

Освен това - проявеното според кое и кого е проявено? Невидимото за сетивата - ПРОЯВЕНОСТ ЛИ Е, след като не е ЯВЕНОСТ за отразителя и е невидимо за него?

Ако сетиво или апаратура не може да измери и улови дадено проявление, как да се разбере дали то е ПРОЯВЛЕНИЕ въобще? А апаратурата е просто патеричка, която обяснителя се опитва да ползва за да компенсира ограничеността на сетивния си апарат. А менталните си ограничения и грешки как да компенсира - с каква "апаратура"? И как въобще да ги диференцира, за да ги дефинира и изведе - менталните и интерпретационните ограничения и грешките, породени от фрагментарността им?

 

И накрая - като пояснителност - един прост въпрос, по твоите собствени думи:

Ти откъде изведе, чрез кое, кого и какво - твърденията, залегнали в първите две изречения на извадката, която съм цитирал?

Редактирано 24 юли 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

...Дух-а определя формите, а не се проявява чрез, или през тях.

Я бе , ДУХ !

Я , определи някоя форма ! Че не се сещам ! 

Пък моя ДУХ да се прояви решавайки това зелено ли е или пембено ....т.е. нещо определил ли си или просто си решил да си бърбориш !....

Духът отразява формите , не ги определя !

Пробвай да определиш това примерно ! 

Както вече сам се сещаш , нищо не можеш да определиш - клипа си е клип и без твоето определяне....! Но за това пък носи Духа на Бате Гошо (и не само) в себе си.......без да определя каквото и да е !  

 

....

Това ми е достатъчно...за всичкото останало писано , че то край няма....все същия буламач !

Редактирано 24 юли 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)