Духовен свят има и няма. Това е повече от ясно. А ракията и наркотиците нарушават част от възможностите за вкопчване, което дава възможност, да се преживее по интензивно средния път, като се разбере, че застиналия свят не е застинал, а това което е не е, и това, което не е - е

Истината може да бъде постигната само в ситуация на трансово потапяне, когато изчезва стандартната видимост на явленията, защото тогава обекта - абсолютното (пустотата, лишеността от истинно съществуване) се явява така както пребивава, а ума го познава непосредствено, сливайки се с него неразделно. Достигането на такова състояние е трудно. Въпреки че просветлението е внезапно, частите на пъзела които водят до реализацията на това състояние не идват както в "Матрицата" по кабела, а са плод на задълбочено изследване, морал и практика. Основното е постигането на шунята - отсъствието на истинно съществуване на концептуално (относително ниво), и съсредоточаването на тази представа за шунята в трансово състояние (шамата), постепенно постигайки един вид изтъняване на концептуалността и преминавайки към непосредствено възприятие. Тогава доказателства за безсъщността на духовния свят не са необходими.

Редактирано 18 юли 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 ....Дори и Стефан настоява, че след като вече сме имали достъпност към невидимото, можем да "мислим" за него. Иначе било - "немислимо". Айде сега - тия, дето са минали под дъгата да докажат сега духовния свят....

Споко бе ! 

Недей да се нервиш !

Това което е немислимо , може да бъде измислено , фантазирано , въобразено , привидяно.... 

То за това е такова , а не е мислене !

То е немислимо !    

Манипулирано не значи мислено !

В този случай , ако изобщо нещо е мислено , то е мислено как нещото да бъде манипулирано , а не че самото нещо е мислено !....  (Ще се скъсам от смях - да знаеш ! Елементарни разлики не се правят!)

Пак отсъствие на понятия.....(два часа ме нямаше и буламачът пак забъркан   )....

 

И духовен свят , че си има - има си !

Всеки субект е представител на духовността , много или малко ! Това е същността на субекта - разум и духовност !....

Може би да ти се струва странно , но и ти си духовен , а не само хладен разум (колкото и да ти се иска).....

Но духовността далеч не е това което мнозинството си представя - общо взето бабини деветини...

Нека и да подскажа !

Духовността произтича от чувства и емоции , а разума от начина на мислене....

Дето се казва , хладен разум и богата духовност , естествено съдържащи в себе си знание и вяра....! 

Редактирано 18 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Според кого или кое???? Всяко изказване и особено във вид на утвърждение - "...тя е лудост, мания... А казват..." - кой казва, като го казва дали е така, достатъчно ли е някой да го каже, напише, изрази...

В този смисъл - всяко изразяване е история на пътя до него. На начина по който то е направено заради нуждата и потребността от него. В този смисъл - потребния от утвърдителните или отрицаващите твърдения не се интересува от нищо отвъд тях. Воден е единствено и само заради тясната си потребност и нужда от попълване. Всичко това е пътеводител във вътрешното пространство на Изразителя.

 

Тясното значение на резултата да се следват еднопосочно единствено вътрешните психични потребности, е обобщената причина за т.н. "когнитивни изкривявания" (грешки), и довеждат до какво ли не.

 

В случая - предположението "щом ти е весело"... се основава на напълно погрешно предпотавки. Разбира се то е погрешно просто защото не е адекватно спрямо този, за който уж се отнася. Но пък самото предположение идва от начина по който работи когнитивния апарат на автора му. Нуждата да се окачестви всяко нещо, идва бързо, тя е израз на нещо като навичност и има готови разработени механизми от т.н. "бърз и формален отговор" - на ситуации и събития.

Има и литература по въпроса - дори и за начинаещи, поне за основна култура. 

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9

 

Най-интересното е, че е много важно да се четат положения, които са абстрактни и най-често нямащи никакви покрития с точното обкръжение на четящия. Но пък предлагат свобода в интерпретацията му. Докато не се четат толкова основни за всяко човешко същество положения, определящи неговото настояще, неговото битие, него самия, сред всеки конкретен момент, всяка конкретна точка...

 

И между другото - интересно е също така, че тия дето "много четат" уж се сблъскват много с ПЛАТОН, Исус, Буда или Гурджиев. И понеже е "много литература" от нея се подбира главно онова, което също да е спрямо вътрешната потребност - главно от асоциативни връзки, които да се съчетаят по определен начин и според който да изиграе ролята на основен и постулативен гръбнак

Друг е въпроса че... вече са подбрани предварително постулатите. И механизмите на защита през цялото време ще събират и подбират само онова, което да е в техния резонанс за да се гради валидираща картина на света и себе си. 

Подбора на валидната и потвърждаващата информация, минава скрито за Нужния от нея. На него му трябва... той се води от това. За целите на други потребности всичко това се покрива с други краски, представни форми и непрекъснати позиви за съчетаване на каквото и да е, само и само да се избяга от дисонанса. А когнитивния дисонанс е проблем... проблем, защото поражда тревожност, безпокойство... И води до евентуални проблеми в собствените утвърждения.

 

Вероятно трябва да ми е "весело" и заради това си "троля". Според кого? И защо. По същия начин - и поезията "какво ли казват за нея" . А и "ИСТИНАТА' е точно на положението на останалите "явления" - като дъгата и сянката. И естествено че трябва доказване, има достъпност, има път... непределимо, но и неизречимо... неизобразимо... Но все пак - поезията е пътя за достъпност към "истината"...

 

И кое в края на краищата е нещото, наречено "ИСТИНА"? И за кого?

 

Що е истина ли, Пилате

Една вечер като тази пушех на прозореца и гледах как някаква скрипя се върти по ръба на металната поставка за саксия отвън, виждах силуета ѝ - тя бягяше в кръг, аз пушех, тя бягаше, аз пушех, после се отказах и погледнах след десет минути, половин час, час и половина, още бягаше в кръг. На сутринта я нямаше, но може да се е трепала по маршрута си до безсъзнание. Някакво такова усещане имам, докато се опитвам да ти чета постовете - на безизходица, пълна с въпроси, маскирани като отговори. Ти знаеш. Не те интересува нищо. Всички са глупаци, немислеща масовка, недоносчета, болни деца. Защо пишеш? Мълчи си де, стой си в себе си, който не съществуваш и не си истински. Ама не можеш, не издържаш без тези, които наричаш безполезни за себе си. Това са лъжата и робството вътре в теб, а лъжата е робство. А ако няма истина за теб, няма и свобода. Признай си пред себе си, че си роб на собственото си раздвоение.

Апропо, не е коректно да споменаваш имена на автори и тематики, които по собствените ти твърдения не са ти нужни и затова явно не познаваш. Ти не се нуждаеш от нищо. И знаеш ли защо не е така?

Защото пълното отрицание е като сянка, а сянката не съществува без предмета, който я хвърля и източника на светлина.

Редактирано 18 юли 201511 г. от witness (преглед на промените)

....Защото пълното отрицание е като сянка, а сянката не съществува без предмета, който я хвърля и източника на светлина.

Това твърдение подлежи на изследване и доказателство ! 

По-скоро е едната страна на монетата , пък тя хвърлена в полет за "ези-тура".... 

Защото как ще обясниш израза :" Тъмни облаци са ме налегнали " или нещо друго подобно (може и розови облаци ) ?! 

Облаците - ясно ! Но къде е тук предметът и къде е светлината ? 

(хем се и шегувам , де !)   

Редактирано 18 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

щото как ще обясниш израза :" Тъмни облаци са ме налегнали " или нещо друго подобно ?! 

Облаците - ясно ! Но къде е тук предметът и къде е светлината ?

(хем се и шегувам , де !) 

Да де. Облаците са тъмни, гледани само откъм земята, откъм сенчестата им страна. От другата са ослепително красиви, особено ако светлината пада косо, по изгрев или залез.

(все още завиждам на пилотите )

 

Много поетично. Иначе - явно за истината. Чия истина - ами тая, на пишещата. Тя описва какво е според нея, през нейните очи.

Е? - монолог от формални въпроси, с готовите отговори в тях. И двете - според пишещата ги.

Иначе - това минава за "истина". НО чия истина, и защо толкова е важна, защо толкова се спряга... Защо толкова е важна истината. Та никой не знае в кой свят се намира. И защо му е нужно да доказва "духовния", след като той собствения си напъва да "доказва' непрекъснато. И всичко това - защото е призрак сред сенките на собствения си свят. И като такъв, все му е потребно да се доказва. Призрак,  който дори не знае че е сред сенките и се напъва да се "доказва" че е истински, че съществува и не е измислен, дори от себе си.

 

Иначе - да си призная за раздвоението...

Вероятно аз сменям лицето, с  маската и очите си, с настроението си, с реакциите си, с полета между предния и задния си фронт - между летенето и пропадането. Вероятно защото при мен е раздвоението...  Така си е - в собствените си думи ми разказваш за себе си, през отраженията си на едно или друго

 

Иначе - пилат много му дреме. И на тия имена дето "цитирам" - много им дреме - минали заминали. Вярващите и разиграващите ги - да му мислят, проблема си е техен.

Всъщност - и за "истината" много ви дреме. Важното е да върви моaбета и да се начешат крастите, да има лайкове и цирка да върви.

=====

 

И Стефанеее - да те чуе Маркс, кви си ги написал - "че имало и духовен свят - имало". Точно както и бог - че го имало, имало го. както е и с дядо ти коледа, и мармота който увива шоколад, принца и принцесите, ламите и златките ябълки...

Обаче... как така ги "има" и кое са "иманията". Щото и ти си се позагубил някъде сред понятията - особено "има-нема".

Те колежките нали четеш - или под дъгата, или през шлюза на поезията, щото била като лудостта. Те лудостите всички са порти към истината -това да му кажеш на дядо ти Маркс.

Редактирано 18 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Да де. Облаците са тъмни, гледани само откъм земята, откъм сенчестата им страна. От другата са ослепително красиви, особено ако светлината пада косо, по изгрев или залез.

(все още завиждам на пилотите )

 

Гледната точка определя истината. Или както казва Хайзенберг, наблюдателя създава света с акта на наблюдение. Няма универсална гледна точка. Отгоре са светли, отдоле са тъмни, отвътре са мъгляви. Отвътре даже не са и облаци, а са мъгла.

Гледната точка определя истината. Или както казва Хайзенберг, наблюдателя създава света с акта на наблюдение. Няма универсална гледна точка. Отгоре са светли, отдоле са тъмни, отвътре са мъгляви. Отвътре даже не са и облаци, а са мъгла.

Не гледната точка определя възприетото. Определя се от ВЪЗПРИЕМАЩИЯ.

Освен това - ако гледната точка определяла истината - значи че това е истината за гледащия, през същата "точка". И защо му е важно гледаното същия да го нарече " истина". А гледащия - е неистински. Каква ИСТИНА е онова, което е израз на "видяното", след като дори в горния цитат става съвсем ясно че гледна точка определя истина някаква си, но ГЛЕДНА ТОЧКА без ГЛЕДАЩ, не може да има. БЕз съзнание, което да оформи ГЛЕДАНОТО... не е възможна ГЛЕДНА ТОЧКА.

Естеството е постановило нещо толкова обикновено - чрез съчетание на различни гледни точки може да се картографира много по-широка и достъпна картина на нещото, наречено от гледащите ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ. Вместо това, заради сложността и проблемите отвъд определена граница, ограничено-гледащите се разбират къде да е границата и да като "гледат", да "виждат" нещо точно определено. В това е въпроса - за кого, къде е границата. За повечето взаимната договорка е напълно достатъчна. Те се сгушват сред нея и си я сънуват. Докъдето им се простират нуждите и потребностите, дотам става и границата. Тя се маскира като "всичкото" - пак заради удобството. Дори в сегашно време, в този момент, сред познанието и науката са достъпни много по-широки възможности да "виждане". Обаче - не, важното е квото е достатъчно, защо да се мъчат, защо им е повече защо им е неудобството, след като всичко им е достъпно да си го вземат и използват. А не могат или не им се иска дори да се напрегнат в гънките си.

===============

Ако го няма Възприемащия, то облаците не са облаци, а нещо си (дори и това не е). Облаците не се "интересуват" нито дали са светли, нито тъмни, нито са мъгляви. ИСТИНА никога не е съществувала нито като понятие, нито като думичка, отвъд самия НУЖДАЕЩ се от всичко това.

А парадокса е, че ИСТИНА е понятие, породено за целите на НУЖДАЕЩОТО СЕ ОТ НЕЯ СЪЗНАНИЕ, а всъщност то се изключва от самото обозначение. Това се попива в модел на подражание и той е толкова силно предпоставен, че имитацията се е превърнала в мяра, включително и сред тук пишещите. Всички понятия, етикети и обозначения са готово възприети. Всички граници се предлагат свободно, но масата се спира и избира точно определени. Всичко вече се предлага лесно и достъпно... и най-важното вече е самия Избиращ - какво и докъде ще си вземе от социалния общ казан.

Наука, постулати, предпоставки, живот, битие, религия, вяра... всичко това са явления, които произхождат и касаят само човешкото съществуване.

 

Всичко това е само опита на Възприемащия да се ориентира чрез обозначаване и фрагментиране на възприятието си. Но при това - вътре в самия ВЪЗПРИЕМАЩ е налично вторично отражение чрез интерпретационната му матрица за разпознаване и обозначание - на първоначалния сетивен сигнал.

 

С други думи ХАЙЗЕМБЕРГ ( и следващите след него) допуснал, че физическата реалност има връзка с отражателния апарат в самия регистратор. Но за регистратора. Това е и извода за гледната точка. - каква реалност има извън ограничението на гледната точка на НАБЛЮДАТЕЛЯ и въобще ако той НЕ "наблюдава" реалността, има ли въобще такава... Това е огромна дилема - какво въобще ще го "има", ако въобще не съществува оня, дето да го регистрира? Хората дотолкова сме свикнали с някои основни постановки, че сме позабравили дори тяхната условност. Въобще условността и относителността са толкова голям проблем именно за хората, които вътрешно не са в състояние да боравят с тях. Хората, които им е нужен точен и неизменен постамент, на когото да стъпят, лесно да се ориентират, да се постановят и той да послужи за крайна и окончателна отправна точка за всичко останало. Нищо че това поражда ограничение - кой го интересува, след като ПОТРЕБНОСТТА е най-важния, дори единствен мотиватор.

 

ВРЪЗКАТА между РЕГИСТРАТОР (наблюдател) и идеята за РЕАЛНОСТ отвъд наблюдателя, беше немислима дори за допускане допреди век. Сега все повече са налични експерименталните данни и продължава да е неясно. Но проблема е и за чистите материалисти - които винаги са постулирали че си има нещо, дето си е извън тях, независимо си съществува, за да го обозначат с етикетите на обективни. И понеже доста дълги години такива възгледи се оказваха модерни, правилни... защото вършиха работа, сега има смут. Нещата обаче са и далеч по-сложни - не просто СЪЗНАНИЕТО отразява някаква си реалност "извън себе си", а се оказва че "двата типа реалности" са сходни и имат безкрайни обратни връзки...

=============

Облаците без наблюдател никой не знае какво всъщност са. Да не говорим че тук присъстващите едва ли подозират че въпросите за образуване и динамика на "атмосферните облаци" са неясни и не се знаят някои основни положения - например - защо и как се привличат водните частици. Много хора още живеят с ученическите си илюзии, че облаците са водни пари. Естествено едва ли децата, които учат, биха си задали въпроса - тогава как така водната пара съществува в такива температурни условия, след като в същите учебници се постулира как агрегатните състояние на водата са физически детерминирани и границата между течното и газообразното състояние е температура 100 по целзий.

И как така е водна пара, е например "мъглата", след като става ясно при елементарно вглеждане, че става въпрос за изключително миниатюрни водни "капки", с размерите на прашинки примерно.... Не е ясно кое кара "прашинките" да се събират в масиви, да се разсейват или да се образуват във видимото явление ОБЛАК, сякаш от "нищото".

"Облаците" са изключително сложни физически комплексни явления, израз на много голямо количество фактори, всеки един от които е променлив и променя цялото явление, влияе на останалите фактори и условията им...

=====================

Естествено всичко това касае само хора, които могат да си позволяват да вникват. Останалите си карат по "канала за бързите реакции", както природата им е повелила, да чакат наградите си, да се лайкват, да си шерват, да се замерят с отношения или да си дърдорят за житията си за да не се напрягат излишно. Пък и всичко това въобще не ги интересува, важното е... каквото им е интересно, каквото ги касае, каквото им върши работа.

 

Казвам това само за пример, че света е много по-дълбок от това, което върви между вас си и за което се кудкудяка. И заради "гледната съгласувана точка в курника" вселената се вкарва в неговите граници, защото всъщност обитателите на курниците само това ги интересува. И им е достатъчно. Важното че вселената има и "курнишки" измерения и за кокошките им изглежда напълно достатъчно. И си карат с кокошите си работи. Там некви си да се напрягат, квото им трябва на кокошките за курника им, за благоденствието, удобството - те ще си го вземат наготово... и ще си го присвоят, повтарят, следват, цитират, позовават, авторитизират... И ще си наричат кокошите си валидации, "истина". Дори ще си драскат по форумите за същото.

Редактирано 19 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

1. Мъката (страданието) на _ramus_ идват заедно със забравата, че е измислил своята личност.

2. Пустотата сочи, че всички неща съществуват само във въображението на _ramus_ , и не съществуват извън неговите предели.

3. Няма разлика има ли го _ramus_ или го няма.

4. Висшето блаженство възниква с осъзнаването, че всички неща са вълшебен мираж.

Те и във въображението съществуват и не съществуват. И въображението съществува и не съществува. Също както и не въображението.

Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва.

 

Когато определим що е въображение и говорим за въображението, ние негласно приемаме съществуването на не въображението, както и разпределянето на света между въображението и не въображението. Въобще за каквото и да говорим, ние определяме както това, за което говорим, така негласно и всичко останало. И това неминуемо по някакъв наш си (за всеки негов си) начин.

За каквото и да говорим, ние говорим за относителната истина от доктрината за двете истини. Дори и когато говорим за абсолютната истина, пак говорим за относителната истина

Редактирано 19 юли 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

И Стефанеее - да те чуе Маркс, кви си ги написал - "че имало и духовен свят - имало". Точно както и бог ....

Не замесвай Маркс в собствените си буламачи !

Маркс е приел за себе си веднъж и за винаги , че бог няма , и от тук нататък въобще не му е тема ....

Дали има Бог или няма - не се знае !

Подлежи на изследване и доказателство .

А това са различни неща . 

А , че има духовен свят - то се вижда на всякъде къде завърнеш !

Тук също !

То това бърка хората когато става дума за Бог и духовност.....

Мислиш ли , че е случайно когато се каже : " Този е духовно въздигнат , а другия е завършен простак !" ?

     

Че ти не регистрираш духовността , никак не значи че другите нямат сетива за нея....

Това означава , че съответните ти сетива са атрофирали или по-скоро целенасочено и умишлено си ги подтиснал , и за това духовността ти е в очевиден дефицит....! 

(Прочети "Кибериада" на Станислав Лем и сравни с твоите писанки . Ще се очудиш колко много общо има....)

 

Истината в същност е , че сам си се ограничил в тесните граници на формалното (така е по-просто и лесно!) , не вземайки под внимание всичко останалото.......абстрахиране се нарича ! И съответно получаваш никому не нужни , измислени абстракции лишени от същност и съдържание....

Чака те доста "черна работа" , която ти с презрение отхвърляш !

Хайде не ме карай да те анализирам повече ! Нито ми е интересно , нито ми е работа....

Редактирано 19 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

ВРЪЗКАТА между РЕГИСТРАТОР (наблюдател) и идеята за РЕАЛНОСТ отвъд наблюдателя, беше немислима дори за допускане допреди век.

 

E не... Не мога. Нима?        

Както се казва в един роман (няма пък да кажа кой), "Маестро, пердашете марш!"

Няма да цитираме повече.

E не... Не мога. Нима?      

Както се казва в един роман (няма пък да кажа кой), "Маестро, пердашете марш!"

Няма да цитираме повече.

 

Ама чакай сега. Има и много по тежки случаи. Дори съгласно правилния възглед, тежките случаи не са тежки случаи. Харесва му да има развитие във времето, вярва в това и това е истината за него.

 

Всъщност има развитие във времето и няма развитие във времето. Да не цитирам пак крилатата фраза на Робърт Джастроу, няма да кажа коя.

Какво е правилен възглед? Как трябва да се осмисля тялото, ума, духовния свят от човек с правилен възглед?

Редактирано 19 юли 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

E не... Не мога. Нима?      

Както се казва в един роман (няма пък да кажа кой), "Маестро, пердашете марш!"

Няма да цитираме повече.

Нима - в 3 изречения

едното е иронично и пълно с емотикони. Другото - цитат, третото е пълна глупост, по простата причина че ти е невъзможно.

 

И как няма да цитираш - нали търсиш своята истина сред купища литература.

Намери си изречение, намери валидацията си сред точно подбрани думи... и това ти беше достатъчно. И сред библията, исус, буда или гурджиев - е същото. Търсиш каквото ти пасва, защото нямаш своята истина, и ти е потребно да търсиш сред онова, дето е обявено за "истинско", евентуално да се припознаеш през него.

Търсиш се сред вярата, търсиш да се привидиш през какво ли не... Толкова е просто ЗАЩО СЕ ТЪРСИШ ДА СЕ ПРИВИДИШ... толкова е просто УИТ. Иронията няма да промени нищо от това, дори ида изчезна, дори и да не съществувам или да напиша - браво, умна си, интелигентна си, страхотна си - онова отвътре празното няма да се запълни от това. И ти го знаеш, ти го разбираш... но продължаваш...

НЯМА да го намериш запълнено и сред множеството от подбрани имена за идоли, думите им, живота им... и изразеното от тях. Къде ще намериш себе си - някъде сред истините на тия или това, дето го четеш ли... Написана ли си сред свещеностите и вярата си някъде?

 

Въобще забеляза ли онова, което си оцветила в червено - сред какъв фон е написано, какво е искало да каже, дали въпроса не е друг, това да е само пояснителен план към него... Или просто си намери каквото ти трябваше, защото ти е нужно. Ще го намериш - нали е библейско - ЩЕ ГО НАМЕРИШ, защото силно ти трябва (и го търсиш). Ще си подбираш, ще миксираш, ще съчетаваш - за да играеш на намиране. И факта, че е нужно непрекъснато да продължаваш, вечно ще означава само едно - ЧЕ ТОВА Е ИГРА - и търсенето и намирането. НИКОЙ КОЙТО ТЪРСИ, няма да намери. А ще се лута между между намереното, което си е представял. Но търсенето е подтикнато от нещо много отвътре, много дълбоко. И то не му е нужно "НАМИРАНЕ". Един напълно сбъркан атавистичен код - това е като търсиш, но няма друг шанс - голата маймунка просто реагира през себе си. Пред огледалата си. Някой си видя доста плоско нещо, което бях написал. И то - само защото на него точно така му трябва.

Ти дали не прочете така и многото автори, пред които се прекланяш. Дали не откри точно онова, което ти беше нужно да се привидиш?

Цялото ти участие сред форума (особено когато реагираш негативно) е непрекъснати примери - в кое и сред кого си намерила проекцията си за потвърждение. Никъде няма нищо, което да не е потвърдително, дори отрицателно. Никъде няма в кое се съмняваш, къде не пасва, кое не подхожда. Особено = ако е за опорните точки. Особено там - в тях. Там по принцип никой не смее да допуска - те са свещената територия на личността. Там не се пипа, защото къщичката и без това стои само на "пясъци от дюни" и без това толкова усилие зор и енергия е нужно да се крепи. И дори и така - пак се пропада...

 

Бий барабана, защото намери каквото ти трябваше. Шунята си намери друго. Докато се изиграе пиесата на "търсих-намерих". После - до следващото търсене, защото там нещото отвътре - не спира. Не може да спре. Защото няма как да се запълни с игри. На него не игри му трябват. То зове, защото в него има огромна празнина. Страха е само странично явление в процеса.

Не става въпрос само за теб - това е при всеки. Използвам ника ти иносказателно - нали иначе играеш че си говориш с мен - в предното написано. Ето - разиграваме си театъра че си говорим - уж. Всеки е сред своята пиеса, застанал пред своето огледало.

 

Готова ли си да свалиш "дрехите" пред него... да махнеш многото маски - с ангелите и демоните.  Зависи ли от теб - УИТ? И... какво би било "достатъчно" и докъде?

Така - през думички, през имена, заглавия, четива, цитати... въображение или театрото - всичко го можем. Това е лесно. Дали можеш другото - може би то не може да се "иска". Не може да се "търси". Не става и с привиждане или проекции. Просто не става.

 

Духовния свят е обикновена проекция за хората призраци. Те там намират своя смисъл и територия за привиждане. Които им трябва да се докажат, да намерят причините защо са нещастни, недоволни, защо се страхуват, на моменти - до смърт. Защо страдат, защо... като дори въпроса е иносказателен и незначителен. Защото и да си намерят "защо" - това не променя изживяванията. Както се вижда от коментарите - продължава си играта на "отца" сина и портите, на рая или духовете.. на душите. Стефан дори и за него, вече стигна до "духовния свят" да го доказва. Но какво доказване - ЧЕ ГО ИМА. Щото годинките не прощават и пред изтичащото време няма как - ракийка, салатки, кеф, приятно, коментарчета по форуми, заигравки... ама и някои други неща чукат на "вратата"... А то това е проблем на всички ни...

 

Сред призраците света е просто призрачен. Трябва им нещо за спасение от всичко това. Както е и всичко друго сред живота им. Цял един живот - в търсене и бягане от призрачното. В търсене на доказателство или потвърждение че все пак НЕ може да НЕ си истински. А може и да може.

=================

Изглежда че духовния свят е много важно да бъде доказан - през игрите на отрицание на написаното от някой си рамус. Особено точно определени хора. От време на време поне е комично.

А дали някой си дава сметка - защо му е толкова важно да доказва всичко - от духовния свят, през това че той съществува? И на кого го "доказва"?

Редактирано 19 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

................

 

Този пак полудя. Аман начи пфууу.................

Какво е правилен възглед? Как трябва да се осмисля тялото, ума, духовния свят от човек с правилен възглед?

 

Няма тяло, няма ум, няма духовен свят - това е едната крайност

Има тяло, има ум, има духовен свят - това е другата крайност

 

Правилния възглед е средния път, който дори не е по средата.

И как няма да цитираш - нали търсиш своята истина сред купища литература.

И (може ли още един въпрос) - какво съм цитирала? Кажи де, какво точно, любопитно ми е дали знаеш какво е.

Огромните претенции, все пак, освен гладка и непрекъсваема от никакви обстоятелства реч, трябва да имат и друго покритие. Иначе е голяма излагация.

Няма тяло, няма ум, няма духовен свят - това е едната крайност

Има тяло, има ум, има духовен свят - това е другата крайност

Правилния възглед е средния път, който дори не е по средата.

С първата част съм съгласен. Но средния път само от правилен възглед ли се състои? Как разбираш че си на него, когато не знаеш къде му е средата?

С първата част съм съгласен. Но средния път само от правилен възглед ли се състои? Как разбираш че си на него, когато не знаеш къде му е средата?

 

Според мен Нагарджуна казва, че средния път не е по средата, тъй като крайностите са относителни, и в този смисъл, ако се търси средния път по средата между крайностите, той не може да бъде намерен там, защото по смисъла на философията на средния път, средата също е крайност.

 

Средния път не е в крайностите, не е и по средата, не е никъде, и е навсякъде.

 

"При Буда дошъл един ученик. Много от своето време той отделил, за да слуша думите на Учителя Буда. Един ден погледнал Буда и го попитал:

– Учителю, щом ти вече познаваш себе си и знаеш верния Път, защо не Просветлиш всички, за да може всички да намерят Пътя?

Буда в отговор му задал въпрос:

– Ти, пътнико, често си далеч от дома? И си се прибирал много пъти щастлив там?

– Да, така е, Учителю.

– И много добре знаеш пътя към дома?

– Разбира се.

– И ако те попитат, ти подробно ще разкажеш как се стига до там и откъде се минава?

– Естествено, Учителю.

– А ако някой, на който си разказал точно и подробно за пътя, тръгне по него и не пристигне в твоя град? Или просто поеме по друг път?

– Е, аз не мога да отговарям за него! Всичко подробно съм му разказал, а после – си е негова работа!

– Ето и аз така. Разказвам за това, което съм Разбрал, Опознал и Преживял Сам… Само указвам възможните Направления за Избора на неговия Път."

Според мен Нагарджуна казва, че средния път не е по средата, тъй като крайностите са относителни, и в този смисъл, ако се търси средния път по средата между крайностите, той не може да бъде намерен там, защото по смисъла на философията на средния път, средата също е крайност.

Средния път не е в крайностите, не е и по средата, не е никъде, и е навсякъде.

Но в тази относителност няма никакъв фокус. Прилича на хаос и анархия. До какво ще доведе това според теб, като карма, дори илюзорна такава? Непостоянството, страданието, пустотата, липсата на същност в Аз-а - ето върху какво трябва да се фокусираме, все неща които пряко ни засягат.

И (може ли още един въпрос) - какво съм цитирала? Кажи де, какво точно, любопитно ми е дали знаеш какво е.

Огромните претенции, все пак, освен гладка и непрекъсваема от никакви обстоятелства реч, трябва да имат и друго покритие. Иначе е голяма излагация.

Виж, според теб "покритието" дали е само до "речта", или е до реципиента?

 

Късаш си изречения, точно както със всичко останало, за да се хванеш за отрицанието или потвърждението. Това си е твоя работа, но недей да се оправдаваш с "речта" и покритието й. Ако толкова ти трябва - нека е излагация.

Етикетите и реакциите са си твои, защо ги търсиш в "речта" и в закачливото, до умерено заяждане. Аз нямам претенции, и нямам право да ги имам - като е излагация, такова да е. Не търся, нито ми трябва оценката ти. Тя си е за теб, тя идва от теб, тя е израз на това КОЯ СИ в даден момент, а не кой съм аз. Някакво си написано, от рамус - майната му.

============

 

Изцепките на "будистите" относно нещо, дето за тях е будизъм, не стихват. Няма тема, която да обхване дълбоката им същност и широките им души.

Пасторите, поученията, поддръжката, логиката, цитатите - всичко е налице. Същата пиеса, същите герои, същия сценарий. Религия, мистика и окултизъм - навсякъде, с пълния си микс.

 

Няма умора повторението.  Вероятно и будизма е доказателство за духовния свят. Будизма ли, будистите ли, но все е духовно. От най-духовното - дори и без доказателствата.

От средния път, та до хаоса и анархията. Такова умешване на души, духовно и будизъм... че добре че буда не може да прочете всичко туй. Пък и... - той Гаутама кво да им е виновен, като важното им е да е налице кудкудякане.

Виж, според теб "покритието" дали е само до "речта", или е до реципиента?

 

Късаш си изречения, точно както със всичко останало, за да се хванеш за отрицанието или потвърждението. Това си е твоя работа, но недей да се оправдаваш с "речта" и покритието й. Ако толкова ти трябва - нека е излагация.

Етикетите и реакциите са си твои, защо ги търсиш в "речта" и в закачливото, до умерено заяждане. Аз нямам претенции, и нямам право да ги имам - като е излагация, такова да е. Не търся, нито ми трябва оценката ти. Тя си е за теб, тя идва от теб, тя е израз на това КОЯ СИ в даден момент, а не кой съм аз. Някакво си написано, от рамус - майната му.

============

 

Изцепките на "будистите" относно нещо, дето за тях е будизъм, не стихват. Няма тема, която да обхване дълбоката им същност и широките им души.

Пасторите, поученията, поддръжката, логиката, цитатите - всичко е налице. Същата пиеса, същите герои, същия сценарий. Религия, мистика и окултизъм - навсякъде, с пълния си микс.

 

Няма умора повторението.  Вероятно и будизма е доказателство за духовния свят. Будизма ли, будистите ли, но все е духовно. От най-духовното - дори и без доказателствата.

От средния път, та до хаоса и анархията. Такова умешване на души, духовно и будизъм... че добре че буда не може да прочете всичко туй. Пък и... - той Гаутама кво да им е виновен, като важното им е да е налице кудкудякане.

 

Ти ли ще "ни", "ми" говориш за кудкодякане е?? Ти си "нокудкудякал" всичко де що има и можеш в България е, от 10 години и повече не си спрял да занимаваш хората със себе си. На фона на  всичките ти приказки, си един безсрамен нахалник, тва да нямаш срама и мерки за граници е много лош недостатък. Дори и аз _rEmus_  имам някакви норми и граници дори и елементарни, ма ти просто биеш всичко и всеки. 

И всъшност, както съм ти го казвал много пъти, даваш безценни уроци, по безсрамие, безпринципност, липса на елементарно усещане, дебилщина болно поведение на разстроен психично човек и в крина сметка показваш, как невежеството ( което има много лица) побеждава винаги, даже и със невежество не може да го победи човек. 

И самия факт че ти жадуваш за утвърждение и получиш признание, възхвала, те издава колко си елементарен всъшност, дрбничка душичка, къде си още, и аре ходи......... Нали се сещаш!

ООО - миличкото, лапни биберона, за да не плачкаш толкова.

Душицата духовна то... колко възмутено, колко гневно, та чак позеленяло. То живее още сред срам и принципи, мерки и граници... Ще ги израснеш, не се притеснявай толкова. Има време, търпение.

 

Сега спокойно... дишай... дишай. Бавно вдишване, издишване...

После виж хапченцата къде са, че си ги забравил пак. На "черноморския централен плаж" трябва да си спокоен, силен, дори и зелен да си. Между другото цвета много ти подхожда. Донт уори... би хепи... нау

Редактирано 20 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

 Не търся, нито ми трябва оценката ти. Тя си е за теб, тя идва от теб, тя е израз на това КОЯ СИ в даден момент, а не кой съм аз. 

 

 

 Виж, ако не раздаваше непрекъснато оценки на другите, които да ни разказват за теб самия непрекъснато, може би щяхме да си помислим, че си естествено независим от чуждата преценка. Засега такива случаи с теб не е имало. 

 

Да си поиграем на асоциации. С какво асоциирате ника "рамус"? Аз с "досада", "отегчение"…