Ама то се провокира добронамерено, когато очакваш, че провокацията може да помогне на събеседника. Може и злонамерено. 

 

Но ти не провокираш, а смучеш енергия.

Аааа, Реджи, Ето това е вече провокация - да се види какво има оттатък заученото и великите образи и имитацията им.Къде остана човека с великите размишления отвъд дуалността - я как се показа оттатък нея.

 

Къде остана - помощта не е помощ... и помагането е помагане и не е помагане.

Зло-намереното не е злонамерено, но и е...

Провокацията е провокация и не е провокация, енергията е енергия и не енергия... 

 

Къде остана Нагарджуна бе човекм къде отиде логиката и науката - някъде в размишленията ли.  Тия приказки са за блондинки - как се изсмукват енергии - къде да отидат...  Тия приказки не са за просветлен...

Иначе с писането на едно и също - е лесно. Ама само обяснения и рецитация - живота не се побира в това. Може би причината е, че съм ти "изсмукал енергията" - това е вече за темата за доказателствата за духовния свят... Ама от най-духовния

Доказано логически съм изсмукал бая енергии, направо като черна дупка. Че да взема да си потърся рогцата. Може и обувките да спрат да ми стават (заради израстването на копитца). По същата причина - няма да нося и къси панталони, че ще ме видят какъв съм демон и от очите ми изригват пламъци, а и зъбките да си проверя на пълнолуние... Сега като почна и с магиите, заклинанията - мога направо до сървърите на калдата да стигна.

 

Не е истина докъде може да се стигне когато някой излезе от заучената си територия в която се е припознал и се ситуира. Като го дръпнеш в ежедневната социална територия и... край с духовността и игрите на просветления. Извинявай че развалих играта с маските, а толкова време старателно и последователно я играеш. Щях да ти припомня спрямо участието ти в други теми, че някъде в коментарите тисе изгубват Нагарджуна и Декарт, логиката и просветленията... Тва ми е демонското лице - изсмуквам роли и театрото, кофти за играчите... Дори не мога да съжаля, нито да съпричаствам. А и вече всяка тема се превърна в територия за театрото на пишещите, то където и да се насочи човек, все намира едно и също. И все напират за изяви, по заучения репертоар. Тук повече от две години едни и същи хора вече мога да кажа с лекота кой какво ще напише при поредната провокация. Какви ли не описания получих, но дори и тях пак са от конвейера. И със всичко това някой си измисля за "духовности". Един прочел, друг чул, трети се припознал, четвърти като решил че "разбира" великите, значи и той е велик, той е просветлен, защото се е научил да повтаря просветлените слова, дето са стигнали до него, и решил че ги "разбира" и чудесно стават за пиеса и игри пред огледалото... 

================

 

И за пореден път да припомня какво е заглавието на темата... Изглежда че духовния свят става само за пиеси и приказки. Дори и "доказването че съществувал".

 

И за пореден път да припомня какво е заглавието на темата... 

 

 

Има ли значение за теб, какви са заглавията на темите ?

 

Добре, по темата, разбрах, че не си разбрал, що е то правилен възглед, а само по детски заядливо си повторил някой и друг оксиморон, подобни на тези, които казвам. Добър си в имитациите, не може да се отрече. По едно време се бях заблудил, че имаш правилен възглед и не трупаш карма. През компютъра ми е трудно да оценявам. А и не съм безпогрешен в оценките си. Окончателно разбрах, че трупаш карма от намесата ти в темата за чайките. Свали гарда и се изложи. Няма как постоянно да имитираш, че ги разбираш нещата. 

 

С имитация не би могъл да постигнеш нищо. Също и с четене на великите. И все пак не е лошо да прочетеш великите. И е лошо. Лошо е ако търсиш да им подражаваш. И не е лошо да им подражаваш. Не вярвам в този живот да разбереш какво казвам, но ако случайно ти просветне, или пък в някой следващ живот, ще ти стане ясно, че това не са оксиморони, макар, че са оксиморони, и това не е игра на думи, макар, че е игра на думи.

 

А това за изсмукването на енергия е вярно и не е вярно. Лошото е, че не се поглеждаш в огледалото. И да се поглеждаш, не се поглеждаш. И не е лошо.

 

А Мерил е запомнила. Когато излайква постовете в цяла тема, защо подскочи като ощипана мома и отрече ? Мохини те попита, що за провокация е това, а ти каза, че не си ги лайквал, или ако си лайкнал нещо е било поради дебели пръсти. Никой няма толкова дебели пръсти, че да излайква постовете в цяла голяма тема без да иска и по погрешка. И има дебели пръсти някой. И темата не е голяма. Въпрос на гледна точка.

 

За доказателствата. Никой не е длъжен да доказва вярата си. Никой не може да докаже вярата си. И е длъжен и може разбира се, но това е друга тема.

 

И още има, но има ли смисъл. Вярата е неверие и не е неверие. Делението на вярващи и невярващи е условно. Относително е, както всичко на този свят. И не е относително, защото и относителността е относителна.

 

Айде пак да се повторя, макар, че не заслужаваш. Вярата в Бог, по нищо не се отличава, от вярата, че няма бог. И се отличава, но това е друга тема, това е висш пилотаж само за просветлени. Ти първо разбери силата на неразличителството, за да ти се открие смисъла на различителството.

 

Различителството и неразличителството и самите те се различават и не се различават. 

 

Дори и всяко едно нещо се различава от самото себе си. 

Ако не разглеждаш самия себе си като проблем, като противоречие, значи нищо не разбираш от себепознание. Всички те виждаме как рипаш, когато някой те засегне. Дори и не е интересно да те провокираме. Вгледай се в себе си. И около себе си.

Редактирано 24 юни 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Нито ме интересува "правилния възглед", нито просветлението, нито величието на великите.

Самата идея за "истина" и правилност... няма нищо общо с просветлението, нито с величието на великите. Никой от великите не се е наричал така, така ги наричат после тия, дето им трябва да наричат, че да образуват правилности и възгледи.

 

Реджи, ти с кого си говориш, след като дори не четеш?

Защо стана изведнъж толкова важно да ми докажеш нещо си. Няма полза от него ако не са игрите ти тук сред форумния театър. Няма нищо лично в това - по 100 различни начина ти казах за нещо толкова просто - да говориш думички, в които си се припознал, не е да живееш според тях.

Това беше поредния начин, и взе да вадиш от амнайсет кладенеца вода. Но тя не може да се пие, само мляскаш на сухо и на игра. Една виртуална вода,,,

 

Кой е тоя рамус, дето на сички им е толкова ясен. Та всичко му е толкова ясно на всички...

Стига вече с тия глупости, защото за да се хареса някой на някого, се изпада в елементарни игри и лицемерия. Ти в тая игрословица някъде остави и Нагарджуна и вместо да се зачетеш, какво ти написах, премина гратис по буквичките и се заигра в играта, той какво подозирал, какво излиза - защо въобще се занимавате с опознаване, след като никой нищо не чете, ако не му подхожда на пиесата. Ти повтаряш думички, които само ти наричаш "правилен възглед". Дори и тая фраза си я прочел и взел за да си играеш играта си. Нищо не си открил, само взимаш и после лепиш етикетите си на "величията". А всъщност... ги заряза веднага в мига в който не можеш със заучения маниер, който тук само играеш. И не е важна каква е играта ти, за мен беше важно че е игра. Не че не видяха и други. Но пък това няма как да промени каквото и да било. И като не може да го промени - защо толкова се впрягаш.

 

Колко още ще се дъвчи тая история - с лайковете. Навремето имаше и друга, заради една колежка, след като бях написал нещо в най-общ смисъл, ме заподозряха в някаква абсурдна смешна история, само защото всички са толкова големи шерлоковци. Освен през огледалата на пиесите всичко друго е обикновена слепота.

 

Колеги - ЦАРЯТ Е ГОЛ, съвсем гол. Толкова гол, колкото се раждаме от утробата. След това някои слагат театрални маски, но идеята на порастването е да се махнат, някъде по пътя.

Няма смисъл да се живее с театрото. И духовността е само играчка в игрите и парените дрешки на царя. Язък да сутрите, за големите приказки, декларациите, прилагателните, за жонглирането с думички и имитации. Отгоре на всичко - да го обърнете огледално срещу мен е детска игра, която се вижда че не е израстната от никой. Тук някои не бяха чували за имитирането, допреди да го прочетат през думичките на някой си шебек рамус. Тук има и други неща, дето по някаква случайност се намърдаха в думичките на други и сега вече ги припознават като свои. Това е имитация, колеги, това е подражателство, което е инстинктивно и на това ниво ви работи - заедно с театрото, което между другото и то е на инстинктивно ниво. ИНтелекта дето тук-там прозира е само колкото да се издокара по-цветни дрешки за царя.

 

А той всъщност е гол. Приканвам ви да съблечете дрешките. Като сте духовни, просветлени - да видим дали някой му стиска да си съблече дрешката и да остави театъра и маските с които живее. Заради това в "общи приказки" е лесно и просто.

В притчата дето е за деца и се учи в училище, не е като в живота. Царя всъщност е гледащия се в огледалото... Ама не другия - а себе си. Едно невидимо огледало, вкарано вътре сред всеки един. И в него се разиграват драмите, трагедиите и пиесите - и пак - в основните положения - напълно инстинктивно и невидимо за играещия.

Тук всеки е пример, след пример - но не. Не ви харесва защото театъра за пишещите е единственото им битие. Ако съблекат дрешките с които са се опасали, няма дори да знаят кои са и какви са. Няма да знаят въобще къде се намират.

Толкова пъти опитвам да ви изхитря - да съблечете дрешките колеги. Няма начин - само с провокации, щото съпротивата е като че е на заколение, като че е на война. Като бясни риби закачени на въдица сте. Не е моя въдицата, нито стръвта, всеки ги има вътре в себе си, живота ги реди едни след други, аз само ги навирам обратно в очите на тия, дето да има как да ги изтрият с вълшебна гумичка от вселената... Ама не става.

 

Нека аз да съм виновен за това че всъщност всички сме голи. Но облечени в шарените дрешки за защита и сънища, поне не се навирайте в духовните полета, щото така слагате още една поредна дрешка. Другите като се изтъркат, като се захабяват, като изтъняват... се търсят нови дрешки и някой ги доведе гардеробите с етикета "духовни" или будистки. А царят е съвсем гол и ако не е да умира от страх, никога не би се облякъл с каквото и да е. Но личните и колективни игри, всички започват с това че ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СИ ОБЛЕЧЕ ДРЕХА, по която да се разпознае че е жив, че е някой, и с дрешките да живее едно шарено битие. А на някои им тежи толкова много, но пак не го оставят, пак не могат да съблекат дрешките - дори и на адовите си игри. И търсят от черни цветове, в бели, всичко да е, но без дрехи да не се остава.

===============

 

Колеги пишещи - ЦАРЯТ Е СЪВСЕМ ГОЛ. Нито с думички, нито с дрешки, нито с игри, маски или театро не става. ОСВЕН НАСЪН.

Ако не са дрешките, дори няма и цар, няма и господари, няма и деца, няма придворни, принцеси, роби или дворци. Това е обикновен начин за духовно послание, защото през ВРАТАТА с дрешки не може да се минава. Просто няма как - тя е като рентген и дрешките и историйките не й минават въобще. В това е въпроса - да се съблечеш преди да минеш, да ти стиска, да минеш изпита на събличането и раждането отново като гол в един гол свят. Без да има нуждата от шаренията на игрите.

Всъщност е просто, съвсем просто! Голотата не е призрак и това е биг мистейк. Просто всички се мятат като че се умира, баси дрехите.

 

Нека съм какъвто ме оцветите, всеки по него си - нищо друго не правя.

Хем ви го пиша, писах го толкова пъти - какво точно правя. Вие си измисляте сценарии и игри, борите, мятате, измисляте, въртите - обикновени защитни игри, само и само, за едната душица, дето в огледалото само с дрешки е намерила някакъв си свят... И се отразявате през мен - проектирате врага, негативите си, личностите, личните положения, реакции - нека аз да съм образа с демонските или каквито щете дрешки.

Но всъщност всички сме голи - просто не ви стиска. Всичко е само заради душицата и едничкия страх сред който живее и е поизгубена. Дори изгубването пак е заради дрешките - само и само да заблуди че всъщност един блян е сътворен и се припознава като идентичност. И живее някакъв си живот...

И е написано и по други места. И се правите че четете. Но какъв прочит да имат очи, които са родени сред дрехите и театъра. И с тях вижда само артиста, и света му е само на сцената и зрителите които всеки един се играе сред останалите. Само и само да има света на дрешките...

==========

Иначе няма смисъл от повторения - нали знаете на какво е признак повтарянето...

Всичко ви е ясно, на всеки, тук всички са ясновидци, логици, просветлени, майстори, можещи и знаещи, мъдреци и мъдречки, пичове и пички... Типично по български и типично комплексарски. Типично толкова че направо матрично.

Толкова е прозрачно, колеги. Затова психолозите предпочитат да мълчат - особено когато вникнат достатъчно сред човешкия социален бъркоч. Тук има и друг - от малцината вникнали - има няколко само темички, дето е оставил през 2010 г. Орлин Баев. Който и да ги отвори, ще види вътре че стойностния човек е гледал да говори малко, и да не бърка в кацата с помията. Но той е професионалист и е като еднакво с клетвата на хипократ. Но аз не съм полагал никакви клетви и съм свободен от тях, от правилата и заученостите и условностите, които за него са задължителни. Въпреки това е написал за "голите маймуни и огледалата". И не е само той, просто на никой от маймунките не му е изгодно, щото през огледалата и дрешките си са толкова велики. Толкова велики... Кой щеше да прочете такива като Хейс или Коелю, ако бяха написали нещо без огледалата и дрешките. Та кой ще продаде книга със всичко това... Важното е да се играе в общата игра на криеница и така да се хареса и да се купува, да се рециклира и репликира.

Всякакви дрешки да са, няма как да покрият че зад всичко това всеки от НАС е ГОЛ, застанал пред вътрешното си огледало и проекции.

 

Е, навирам ви го пред очител безспир, достатъчно, че да задействам всичко, дето е написано по темите и разделите.  - в това е греха ми, в това е грешката, злото, злобата, греха, нахалството, всички прилагателни и дефиниции на, и за "рамус", някои от които само сте подочули, видели, погледнали... Затова форума има смисъл за мен - защото всичко остава и се вижда.

и всичко което вижда всеки през някой си шебек, през буквичките които пише.

Редактирано 24 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Какво беше заглавието на темата ?

   

Мда…Един мъдър човек някога беше казал:

 

"Не дръзвай да мислиш, че само ти познаваш истината, а другите са заблудени."

 

Седнал разголеният ни колега да ни отваря очите на нас, тъпите галоши, а ние, оказва се, не само сме тъпи галоши, но и инатливи. Запънали сме се като едни магарета на мост и отказваме да отпием от истината, с която колегата ни залива. Отказваме да се покажем голи. Един гол-голеничък да има сред нас и ний, ако можехме, щяхме да го убием с камъни за това, че е дибидюс натюрел.   

 

Аз, като един дърт нудист и ексхибиционист, се чудя и мая защо голотата на колегата някак странно не му стои естествено? Ужасно е да осъзнаваш безсилието си.

 

Има един роман на българска писателка със заглавието "Кожа": http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=62&WorkID=1045&Level=1 Ще си послужа с малък цитат от книгата:

 

 

Вече знаеш за мен повече, отколкото в началото! Срещу теб стои една много объркана кожа. Мога да мина дори за емоционална. Но не се изчервявам. Никога! Поруменявам - да, но рядко.

Сега ще спра до тук. Като че ли ми стана студено.

Светло е. Ще продължа... Вероятно след всичко, което казах, съм станала по-мъдра. И дано това ми помогне, за да преборя досадата. Въпреки че със себе си - никога, никога, никога, ама съвсем никога не съм скучала. Не мисли, че те омаловажам. Не! Категорично! Само споделям, нищо повече.

И как бих могла да си бъда скучна, по дяволите. Та това би било равносилно на самоубийство. Дори при мисълта за това ми става смешно. Без смъртта да е смешна сама за себе си. И с оглед на тленната си мъдрост бих казала... От нас двете - аз и госпожа Истинския край - аз съм комедията. Без в това да влагам и капка помпозност.

И знаеш ли защо?! Защото никой не е достатъчно просветлен, за да говори от името на другия.

 

Точка.

 

"Не дръзвай да мислиш, че само ти познаваш истината, а другите са заблудени."

 

 

Слона, костенурките и формата на земята...

 

Ти, Мохини Иванова Петрова, подиграваш ли се на идеята за слона и костенурките ?

Редактирано 25 юни 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Обектът е един .

Субекти много и най-различни . Отражения всякакви .

Но така или иначе всички субекти отразяват един и същи обект , по по-добър или по-лош начин....в това е проблемът !

 

Най-нарцистичното отражение е :" Аз съм истината , и пътят , и животът..."  ...

А на обекта - ма*ната му !.... 

Редактирано 25 юни 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Какво беше заглавието на темата ?

 

 

 

Има ли значение за теб, какви са заглавията на темите ?

 

Добре, по темата, разбрах, че не си разбрал, що е то правилен възглед, а само по детски заядливо си повторил някой и друг оксиморон, подобни на тези, които казвам.

Та така - питаш какво е заглавието на темата ли. Чети да си видиш само какви ги дробиш, с логиката и вече отдавна липсващия Нагарджуна и Декарт. Бяха, ама докато само се играе театрото.

Докато се лайквате едни други ей така си играете на много умни. Ама най-умните, докато се увъртате в собствените си недо-ум-ици. Едно, после друго, после трето. Не се разбирате че няма последователност, всичко е на парче. Рибата се мята като че за последно. Заради едното театро, нали. Аз съм проблемния, нахалния... айде още от етикетите, че са бедни откъм оригиналност и се повтарят.

 

Нито кордата, нито кукичката, нито стръвта е свързана с мен - във всеки отвътре е. И част от едни забравени очи, някъде дълбоко в зоната на несъзнателния здрач, винаги са виждали голотата и нелепостта на игрите, дрешките и парцалките. Но търпеливо чака.

А аз не чакам, не съм търпелив.

 

Нито ме интересуват истините, нито мъдростите. Докато се играете на "точки" и на цитати ( и то какви цитати ) от мъдри хора казали някога нещо си и български писателки - страшни цитати, направо от мъдри по-просветлени... Дори не можете да се зачетете какви глупости се пишат. Но се вижда сеира на мятането - кордата няма късане, а стръвта е дълбоко заседнала и няма откачане.

 

Други примери за мятащи и оцеляващи "риби" ще има ли - айде че липсват още от рибите - по-големи, по-малки... По-хищни, по-жертвички...

Редактирано 25 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Обектът е един .

Отражения всякакви .

Но така или иначе всички отразяват обекта по по-добър или по-лош начин....в това е проблемът !

 

По добрият е по лош и по лошият е по добър...

По добрият е по лош и по лошият е по добър...

Ади стига бе !

Не ти ли писна една и съща простотия да дъвчеш :

" Тя , дъщерята е (по-малко или повече) бременна , ама и не е ..."

В тази връзка да споменавам ли с уважение  , онази твоя част дето слънце я не огрява , с която имитираш мисловни процеси?

Друга песен ще запееш ! .....

Редактирано 25 юни 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ужасно е да осъзнаваш безсилието си.

 

В този случай не бих твърдяла, че момента на осъзнаване на безсилието е настъпил. Мисля, че е още е на етап предусещане и предугаждане...

 

Принципно не мисля, че човек би имал сили да продължи напред и да остане нормален, ако осъзнае нещо, с което се обезсмисля целия му живот... Точно за това приемам трескавото писане и неистово зацикляне като вкопчване в желание и опит за самоубеждение, че е прав. Приемам го като паническо бягство от евентуален срив.

 

То е като при събуждане от хубав, сладък сън... Отваряш очи, а сънят е свършил, но не съвсем и си мислиш, че ако стиснеш очи и останеш още пет минути под завивките, няма да се разтопи под топлите сутрешни лъчи преди същинското събуждане и влизането под студения сутришен душ.

Редактирано 25 юни 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

Обектът е един .

Субекти много и най-различни . Отражения всякакви .

Но така или иначе всички субекти отразяват един и същи обект , по по-добър или по-лош начин....в това е проблемът !

 

Най-нарцистичното отражение е :" Аз съм истината , и пътят , и животът..."  ...

А на обекта - ма*ната му !.... 

Субектът е един.

Обектите са много и най-различни. Отраженията им са подбрани от субекта. Побрани - от всички останали безкрайни възможности.

Целта е да му паснат, за да може да се заиграе играта и с нея асоциира АЗ и ЖИВОТА. После - от субекта, в други субекти, че инстинктивно природата е направила да се предава едни на други, макар че заради съвсем други цели, при други обстоятелства и условия. Накрая - игрите на многото асоциации на Аз и Живота. Всеки се разпознава само в света на огледалото (си), всеки приема идентичността си само когато е облечен с дрешките на едно или друго, докато играе на смяна, оцветяване, вълнения и изживяване. Дрешките са станали нарицателно на позиция, принадлежност, групова и собствена идентичност. А без последните не би могло да се появи АЗ. Така се ражда света на царете и приказките за хората пред огледалата. И играта не може да спре.

Обаче... в нея природата си е поиграла весело и я е направила да не може да е вечна. Не става, изменчивостта не прощава дори на игрите - омръзват, насищат се, спират да привличат играещия. Но пък той е играещ, ще държи да играе, до "последната роля в театъра", ще сменя, ще повтаря... въобще - докрай. Обречена кауза... но пък за героя от приказките си - единствена.

 Принципно не мисля, че човек би имал сили да продължи напред и да остане нормален, ако осъзнае нещо, с което се обезсмисля целия му живот... Точно за това приемам трескавото писане и неистово зацикляне като вкопчване в желание и опит за самоубеждение, че е прав. Приемам го като паническо бягство от евентуален срив.

Тия "принципни мисли" дали включват според какво се мерят. И според кое е "нормално", смисъла и живота. Точно заради това "приемаш" ... нещо си - нали все пак трябва консониране и валидация. Иначе - край с принципните и нормалните "мисли", защото мислещия с тях няма как да остане "нормален". А е много важно да остане... много му е важно! Цял един живот... малееее - страшен залог, горките будисти.

 

А иначе театъра върви, водата бълбука на моменти, в други - рибката се успокоява - ще се научи да живее с кордата в устата си, докато може. Главно с "принципни мисли" за нормалното и живота, описан с тия. Нищо че е през корда, но и за рибките е нужно описание, още повече - че са "свободни". Иначе как ще им изглеждам че панически, трескаво и неистово бягам от срив. Признавам си че на последното се засмях. Не от негативизъм, но за някои тук е толкова важно да ме нагласят според "нормалните си мисли", главно като "пред срив" и останалите описания. Винаги ми става смешно когато рибата се мята в опита си да се нагласи на новата по-къса дължина на кордата. Понякога се смирява и идват миговете на "мисленето" по рибешки, спрямо водата, и останалите риби наоколо. Кордата нарочно е прозрачна - въобще не се вижда от рибата, само за проклетия нещо дърпа докато се играе на "свободни игри".

Редактирано 25 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Принципите са норми, постулати, аксиоми, закони, които са характерин за определено време и общество и валидирани с това, че са общоприети. Отклоненията от тях може и да са интересни и в много от случаите дори да изпреварват времето си, но в контекста на конкретния момент си остават отклонения от правилата. В този смисъл е нормално да не се вписват в обществото. А това дали в отклоненията ще се крие Жул Верн, Жорж Санд, Оскар Уайлд, Анди Уорхол или един обикновен луд за връзване - това се доказва във времето. Но... ако Верн, Санд, Уайл и Уорхол градят, създават, творят нещо смислено, докато обществото ги мисли за несъизмерими и нямат нуждата да се вписват или да се оправдават, обикновеният луд се вкопчва да доказва, че е нормален. Схващаш ли тънката червена линия...

Не, аз съм прост човек. Може дори да не съм успял да усвоя кое е нормално - от накадърност или от други дефицити.

Тия "червени линии" е добре все пак че правист да ми обясни, да не сбъркам да ме приберат. Не че за други колеги направо съм вече в бялата стая с меките (или недотам) стени.

 

Да напомня, че Верн, Санд, Уайл са правили нещо далеч не за "обществото". Обществото в даден момент решава че нещо му е полезно за да съгражда театрото. Ако не му е полезно на цирка - въобще се подминава и никой не се интересува от някакви "имена" и нужди. Обществото няма как да измери дали нещо е нормално ако не се побира в неговите мерки. Дори и дали е "нормално". То се интересува само дали става за ползване. както и всеки един тук от пишещите и четящите. Всички се интересуват дали, какво и кое могат да ползват за шарените дрехи. И в личен и групов план.

 

Дали някой, кога и как изпреварва времето си - защо, с кое, колко, заради какво - това "обществено приетото" никога няма да го разбере. И не се интересува. Общия мравуняк толкова е потънал в оцеляване, че за него има смисъл само и единствено всяко нещо, което да му върши работа в тая посока. И това също е прието за "нормално".

 

Хубаво е описанието, ама ако разбираше от психопознание, колкото от правилата и нормите, нямаше как да ме вместиш в "неистовото". Пък сега така - върши ти работа. За друг - друго описание - но пак да му върши работа. Докато на някой все нещо трябва да му "изглежда" и да го предлага с маската на "мисли" и "мислене". Вероятно - заради "правилата" и правилното, а всъщност - заради нужното и потребното. Дори и заради "правилния възглед".

Редактирано 25 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

А съвсем между другото в горния ми пост думата "принципно" бе употребена в контекста на желанието ми да избягам от конкретиката - сиреч да подчертая, че не обсъждам точно теб. Но ти, който държиш да дисектираш всяка дума, продължаваш да я детайлизираш сама по себе си, а не в смисъла на цялото изречение или мисъл и за това не схващаш същността на казаното.

И да ти покажа още едно клише, в което си влязъл и ти и не знам защо, подхвърляйки ми го постоянно, си мислиш, че ми натриваш носа. Правистите не са нито най-умните същества на света, нито най-знаещите. Само по себе си образованието /не само юридическото/ не може да изгради нещо, което го няма заложено. То може само да доошлайфа и доизлъска едно мислене, ако изначално има такова. Другото е всеки срещнат дипломиран простак.

Субектът е един.

Обектите са много и най-различни.....

Ето ! Тук ти е основната грешка .

Обръщаш произволно причинно-следствените връзки !

Аз като съм субект , ти какво си тогава .....?

Да , де ! Ти си просто някакъв обект там си....

Трудно се вързват нещата , че човек е и субект и обект едновременно.....!

Това обърква нещата мамка му !

Де да му дойде на ум на субекта , че в същност е нищо сравнен с всичко останало , опивайки се от собствената си значимост !....

.....И трябва да си пази задника , задника още предника , че хайдути бродят наоколо.....

(днес съм по-така , натурално предразположен , че тук някои от дума не вземат  )

Редактирано 25 юни 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

 …но за някои тук е толкова важно да ме нагласят според …

 

Така и така сме се събрали на сладко бълбукане, що да не те нагласим и теб така, както ти все ни гласиш един след друг? Наистина е забавно, пък и днес съм свободна и имам муза. Ще бъде интересен експеримент с "голотата" и с кривогледата ти претенция на дух от бутилката, който си мисли, че взирайки се през стъклото може реално и недеформирано да се докосне до света на другия. В едно с арогантната претенция, че опознавайки размера на бутиклата, в която винаги е живял, е успял да изучи и прецени всеки детайл от всеки друг свят, въпреки че никога не е спирал да гледа през стъкло. 

Мдааа... Не всички са милостиви като мен.

Някои го карат без любовна игра...

   Аз, като един дърт нудист и ексхибиционист, се чудя и мая защо голотата на колегата някак странно не му стои естествено? Ужасно е да осъзнаваш безсилието си.

 

 

Ето ! Тук ти е основната грешка .

Обръщаш произволно причинно-следствените връзки !

Аз като съм субект , ти какво си тогава .....?

Да , де ! Ти си просто някакъв обект там си....

Трудно се вързват нещата , че човек е и субект и обект едновременно.....!

Това обърква нещата мамка му !

Еврикаааааа, Стефане.

Само една вметка - внимавай с "мамка му", колежката е сексистка и ще ти направи забележка, ще те изкара груб и първосигнален мъжкар. опитай с "татко му" - може да мине без забележки.

В тази връзка е и другия цитат по-горе, при който , докато работи "музата", същата колежка се изписа в първо лице, но в мъжки род.

Така, че - много си прав (татко му! ) ... предника, задника, вече всичко е омешено и не се знае кое хайдут, кое е хайдут-ка.

Редактирано 25 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Мдааа... Не всички са милостиви като мен.

Някои го карат без любовна игра...

 

Правила Рамус не ще.

Да си поиграем оголени без правила и правилности.  

 

Безмилостният не търси и не разбира от милост. Милостта е безполезна в неговите очи, един вид "доза".

 

   Аз, като един дърт нудист и ексхибиционист, се чудя и мая защо голотата на колегата някак странно не му стои естествено? Ужасно е да осъзнаваш безсилието си.

 

 

Еврикаааааа, Стефане.

Само една вметка - внимавай с "мамка му", колежката е сексистка и ще ти направи забележка, ще те изкара груб и първосигнален мъжкар. опитай с "татко му" - може да мине без забележки.

В тази връзка е и другия цитат по-горе, при който , докато работи "музата", същата колежка се изписа в първо лице, но в мъжки род.

Така, че - много си прав (татко му! ) ... предника, задника, вече всичко е омешено и не се знае кое хайдут, кое е хайдут-ка.

 

 

Правилно си забелязал, че за мен полът не е от значение, а какъв е пълнежът между ушите и има ли такъв. То си стои в профила ми - "пол неопределен".

Можеш да се заиграваш с някакъв въображаем мой сексизъм толкова, колкото поискаш. Все пак гледаш през стъкло.

Мдааа... Не всички са милостиви като мен.

Някои го карат без любовна игра...

 

 

   Аз, като един дърт нудист и ексхибиционист, се чудя и мая защо голотата на колегата някак странно не му стои естествено? Ужасно е да осъзнаваш безсилието си.

 

 

Еврикаааааа, Стефане.

Само една вметка - внимавай с "мамка му", колежката е сексистка и ще ти направи забележка, ще те изкара груб и първосигнален мъжкар. опитай с "татко му" - може да мине без забележки.

В тази връзка е и другия цитат по-горе, при който , докато работи "музата", същата колежка се изписа в първо лице, но в мъжки род.

Така, че - много си прав (татко му! ) ... предника, задника, вече всичко е омешено и не се знае кое хайдут, кое е хайдут-ка.

 

Ти трябва да й се радваш и да я къташ !

Щото и тя е (в случая на сексистка) с подменени причинно-следствени връзки !

Каква любов без секс бре ?!!!

Без секс от къде да се вземе !

Ми той животът го има защото  секса го има - и пчеличките , и тревичките.....

Любовта после идва ......и само главоболия носи....! 

Редактирано 25 юни 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

За човек, който толкова пледираше за важността и нуждите от секса, сега се оказва че пола няма значение.
 

И за милостта:

Там където липсва нещо идват за запълване милостта или липсата й. Същото е и с "доброто", правилното, красивото, любовта. Не са нужни всичките тия и останалите деривати, ако е налице само едно единствено Нещо. Тогава няма как да има "липси". И въпроса с цветните парцалки и игрите - също ги няма ако "го има Това".

Ти трябва да и се радваш и да я къташ !

Ма радвам й се. Дори имаше и забежка преди година и повече - исках "да се даде", ама само дърпане.

И между другото - при някои любовта е проблема, при други - секса. Свят голям, игри всякакви...

Пчеличките не ги знам, но вероятно голяма любов не пада между "търтеите" и харема им. И недей да говориш и за любовта много, че рискуваш да получиш други забележки. Тук има деца за които нагазваш в "святи и спасителни води". По-меко колега... недейте да обличате черните дрехи и ролята на лошия полицай.

Тук има деца за които нагазваш в "святи и спасителни води". По-меко колега...

Нека децата да знаят , че мен три пъти ми е горяла главата до полуда.... нещо като Ромео и Жулиета .

И на края какво ? Премина ми ! Нищо !

Не съвсем де....! Спомени - къде приятни , къде неприятни....

Сексът свърши останалото. В същност това което трябва !

Другото , любовта е било (по-късно го разбрах) това което искам...... !

Сега съм това , което съм........Един вид - разбирам му ! ​ 

Редактирано 25 юни 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Е, дааа - ти си везна, как няма да НЕ горят "главите" - долни, горни... от време на време има объркване коя гори и пламват двете заедно. Но драмата е задължителна. А ти - цели три пъти... уау!

 

Тук въпросната колежка е лъв(ица) - недей я питай тя по каква любов е горяла.

Лъвовете "горят" обикновено само веднъж. Ако "другата страна издържи" на пламъка - бива.

Ако не - идват раните и близането им. И - горко му на субекта щото и в двата случая не е за завиждане.

Дори да се стигне и до "полова неопределеност" и каквото може да се влага в думите "за мен няма значение пола" дори когато се пише и за секса - демек, предположително се кара наред, квото дойде .

Редактирано 25 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)