ДОКАЗАНО! Има задгробен живот!

 

Д-р Александър е бил учен-скептик, който никога не е вярвал в съществуването на Бог, Небе или съзнание.

Преживяното е описано по-подробно в книгата му “Proof of Heaven”

Д-р Александър може да е най-надеждният свидетел на отвъдното!

 

http://365bgnews.com/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82.html

 Този случай може ли да бъде приет като доказателство за съществуването на духовния свят?

Нито един "случай" не може да е доказателство за каквото и да е.

 

Отделно от това е толкова показателно защо е толкова важно за някого да "доказва нещо". Търсенето на "обяснения" ( и доказателства) е симптом - има го навсякъде, по всичко и се отнася до всички.

 

"Духовен свят" е понятие, което неясно значение - някои го "знаят" като едно нещо, други - го вярват като друго. Но точно в това е и удобството на понятието - че неяснотата му позволява на всеки да слага в него проекциите си, които после нарича "зная го" и "познавам го". Както и "да, това е" или "има го" (няма го) - всичко в зависимост от личната потребност.

Нито един "случай" не може да е доказателство за каквото и да е.

Това пък е такова погрешно обобщение, че дори не си струва да се разсъждава по него.

 

А другото в поста ти са поредните азбучни истини и откриване на топлата вода, които обаче точно ти си се самооторизирал да ги казваш по всички теми, изживявайки се като последна инстанция.

 

Просто с обезсмислянето на всички теми и всички писания в тях, обезсмисляш най вече собственото си присъствие във форума... Сещаш се, че то е точно толкова безсмислено, колкото и всичко останало... Та какво по-безсмислено от това да се коментират безсмислени теми... Поразсъждавай над това... ако може - насаме.

Мисля, че не съм офтопик... Все пак трябва да се вгледаме и в себе си, /дори да започнем от там/ в търсене на някакъв духовен свят...

Редактирано 6 май 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Това пък е такова погрешно обобщение, че дори не си струва да се разсъждава по него.

 

А другото в поста ти са поредните азбучни истини и откриване на топлата вода, които обаче точно ти си се самооторизирал да ги казваш по всички теми, изживявайки се като последна инстанция.

 

Просто с обезсмислянето на всички теми и всички писания в тях, обезсмисляш най вече собственото си присъствие във форума... Сещаш се, че то е точно толкова безсмислено, колкото и всичко останало... Та какво по-безсмислено от това да се коментират безсмислени теми... Поразсъждавай над това... ако може - насаме.

Не си струва да се разсъждава - за кого не си струва?

Както се вижда да се поразсъждава върху нещо си може всеки - и да е правист или не толкова.

Не си струва да се разсъждава върху азбучни истини. Поне за мен това е повече губене на време, отколкото нещата, които ти обезсмисляш... индиректно обезсмисляйки и собственото си присъствие...

Но... всеки е в правото си да се обезсмисля, Рам...

Редактирано 6 май 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Не си струва да се разсъждава върху азбучни истини. Поне за мен това е повече губене на време, отколкото нещата, които ти обезсмисляш... индиректно обезсмисляйки и собственото си присъствие...

Но... всеки е в правото си да се обезсмисля, Рам...

Разбира се - азбучните истини. Те са дадени, измислени и е безсмислено да се мисли, защото било губене на време.

 

Наистина, по правата всеки е ( а не само аз) в правото (или кривото) си - да обезсмисля смисленото, или осмисля безсмисленото...

Но така или иначе освен че ме посъветва майчински (дори менторски) за нещо си, ти специално можеш и да напишеш кое, защо и какво е "духовния свят" и защо е толкова важно да го докажеш?

Аз имам мнение по въпроса и съм го изразила назад в дискусията.

Аз не съм от тези, които са застъпили мнение, че духовния свят непременно трябва да бъде доказван, пипнат и помирисан, за да ми го приписваш, че и да изискваш да се обяснявам... Дори не застъпвам идеята, че духовния свят е това, върху което търсещите доказателства разсъждават... но и това е писано и коментирано назад в темата...

Просто тук се включих конкретно по твоя пост и казах, каквото имах да казвам по него.

Писането ми нататък в отговор на твои въпроси по вече предъвквани неща наистина би било офтопик... Желая ти хубав ден!

Доста интересен офтопик е, кое е смислено и кое е безсмислено. Замислих се не за първи път. Най добрият отговор според мен е, че смислено е това, за което в момента аз си мисля, че е смислено. Като започна да си мисля, че е безсмислено и става безсмислено.По темата. Според зависимият произход, всичко е взаимосвързано и е безсмислено да се разделя. Разделянето има смисъл само когато целта е да се проследи до какво води самото то в конкретния или в общия случай. Разделянето на духовния свят от неговата евентуална противоположност има смисъл, ако се разглежда до какво води това разделяне. Разбира се всеки си има свое собствено определение, както за духовен свят, така и за недуховен свят, от който го отличава.

Естествено. Въпроса със "смисъла" е интересен дотолкова, че той е просто огледало на Използващия го.

Разбира се множеството хора са с идеята че щом има предварително приети мерки и теглилки и точно това е обективност. А всъщност отвъд конвенционалното никой от груповите хора не смее да пристъпи. То е тяхната граница, техния хоризонт. Това определя и границата дори и на самото мислене, макар че именно мисленето е призвано да е моста и инструмента за проникване "отвъд" - граници, бариери, хоризонти... Именно мисленето - като принцип, като процес... Затова според този условен критерий има два условни типа хора - такива, които мислят в постановената граница и това им е достатъчно, за да конструират битието си. И такива, които мисленето носи елемент на "проникване отвъд". Мислене, което винаги търси граници и търси пролуките и слабостите им. За напредналите мислители - вече е налице възможност за осмисляне на самия МИСЛИТЕЛ - защото след като границите вече са забелязани че са само "отвътре", интереса към "навътре" определя и посоката на "мислене".

И да напомня, че мисленето е комплексен процес, отразяващ съвсем точно нивото, зрялостта, даденостите и работата на самия МИСЛИТЕЛ...

 

Колкото до "разделянето" - принципа на обработката на информация е изграден така - на сравнение с модел, - предварително избран шаблон, схема, данни, които да са валидни. Това е принцип на "мисленето" от начално ниво. Онова, което повечето конвенционално наричат "ум" е устроено така. Когато е налице "модел" тече непрекъснато равнение на новопостъпващата информация, с тази, която е обявена за валидна паметово спрямо някакъв конкретен контекст.

Обобщенията са също част от сравненията по общ признак. Но въпроса е - че когато е налице абстрактност, която не е известна, единствения начин за обозначение, се явява "отрицанието" със съществуващия модел - доколкото субекта може да си позволи да "допусне". Така, че дефинирането на прилики"разликите" са едно от първите неща когато човек прави първите си стъпки

 

Разум - вече е качествено друго - защото не просто надгражда този информационно обработващ принцип...

 

Така или иначе обаче - когато не е налично адекватно инфо, хората търсят каквото им се подава наготово - през социума. И го взимат априори - като модел, според който вече сравняват всяко следващо. Всички понятия, разглеждани в този или който и да е друг форум, са така - просто са заети наготово пълнежи - заимствани от комуникационните групови канали. Кой каквото, докъдето го усвоил, и осмислил - това се смята за достатъчно, правилно, вярно... И се почва в състезанието кой по-вярно, по-правилно, повече научил, повече инфо заимствал... За мярка за оригиналност се взима кой по какъв начин успява да си наглася микса от готови данни, които достигат до него. И така се оформя "границата" - която стои във всеки човек и която точно всеки субект конструира спрямо себе си. В този смисъл - отношението и поведението на субекта към границите си, е проява на неговата зрялост и готовност да минава отвъд.

 

Конкретно - с духовния свят - е като със всяко друго. Почти всички са "научили" за духовното през каналите на социума, през които циркулира всякакво инфо, за какво ли не. Личностите се закачат и резонират на определено инфо, спрямо собствените си дадености и възможности, тежнения и нагласи. Като в психологически смисъл, търсенето на инфо е свързано с конструирането на подходяща собствена версия на "територия" в която субекта да се позиционира и ситуира в битието си. Повечето от този процес, се осъществява вътре в мозъка... но това вече е за друга тема.

Редактирано 23 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

може да е така, а може и другояче. това за което говорите е душевност, и е далече от духовния живот!

цитат-

какво разнообразие на действия и движения има там! Ту едно, ту друго, ту влиза, ту излиза, ту се приема, ту се отхвърля, прави се и се преправя. На душата е присъщо движение и тя не може да стои на едно място. Но ако разглеждаме душата общо, няма да разберем нищо; трябва да разпределим действията‘и по родове и после да разглеждаме всеки род специално. Отдавна вече нейните действия са разгледани и разпределени в три разреда - на мислите, на желанията и на чувствата, като са нарекли всеки разред особена страна на душата - мисловна, желателна и чувстваща.

Хора, независимо от това каква религия изповядвам. Видях заглавието на темата и всичко което искам да ви кажа е , ЧЕ ТАКЪВ СВЯТ НАИСТИНА ИМА - СЪЩЕСТВУВА !!! ' От там нататък всеки да си търси истината по собствен път - ако му се занимава. Знам го... просто го знам !

Хора, независимо от това каква религия изповядвам. Видях заглавието на темата и всичко което искам да ви кажа е , ЧЕ ТАКЪВ СВЯТ НАИСТИНА ИМА - СЪЩЕСТВУВА !!! ' От там нататък всеки да си търси истината по собствен път - ако му се занимава. Знам го... просто го знам !

Стремежът към Бога е вложен в човешкото естество. Още Тертулиан говори, че “душата по природа е християнка”. “Познание за това, че Бог съществува, Той Сам е насадил в природата на всекиго, - пише свети Иоан Дамаскин.

Но това не обяснява защо има атеисти тогава Последната ти фраза Но това е друга тема.

Разбира се множеството хора са с идеята че щом има предварително приети мерки и теглилки и точно това е обективност.

 

Това е вярно. Има стара търговска приказка. "Ти от кантар ако не можеш да я докараш...", разбирай "от обективност" по смисъла на горната идея. Само хора, които не са се занимавали на практика с мерене и теглене, могат да имат горната идея. Това донякъде е шега, но само донякъде.

 

Това обаче е сериозно.

Ако предварително приетите мерки и теглилки са обективност, то тогава обективността е нещо, което се приема предварително по договаряне между хора от някоя група. Съгласен съм, че точно това е така наречената "обективност" за която говорят повечето хора, не само по форуми, но и в разговори и в научни трудове и къде ли не.

https://www.youtube.com/watch?v=a2belg4wjdw

Общуване с починали – реалност или фантазия

 

Според многобройни изследвания от 20 до 40% от хората вярват, че са общували с починали роднини. Действително ли са влизали в контакт с мъртвите, или това е просто плод на тяхното въображение?

Д-р Камил Уортман от Университета „Дюк” изследва този феномен в рамките на психологическата помощ за хора, изгубили свой близък. „Независимо от душевното облекчение, което им носят контактите с починалите, скърбящите роднини се страхуват да обсъждат своя опит с когото и да било, тъй като са уверени, че ще ги сметнат за луди. Именно заради оскъдната информация обществото не вярва в отвъдните комуникации”, смята тя.

Въз основа на своето изследване д-р Уортман е убедена, че около 60% от изгубилите съпруг/съпруга, родител или дете, усещат тяхното присъствие, а 40% от хората дори встъпват в контакт с тях.

ТЕРАПИЯТА ДАВА КЛЮЧА КЪМ РАЗГАДКАТА

През 1995 г. д-р Алан Боткин разработва терапия, насочена към комуникация с отвъдния свят. При този процес една от неговите пациентки узнава нова информация за свой загинал приятел, което свидетелства, че общуването не е била илюзия.

Джулия Мосбридж изгубва своя приятел от колежа Джош. Джулия го уговаря да отидат на танци, макар че Джош има други планове. По пътя той загива в автомобилна катастрофа. Оттогава Джулия се измъчва от чувство за вина.

Методът на Боткин се състои в това, да имитира бързите движения на очите, подобни на тези, които се наблюдават у човек по време на фазата на бърз сън. Хората сънуват именно в тази фаза. Едновременно с това лекарят помага на пациентката да се съсредоточи върху основните емоции, свързани с нейната загуба.

Ето как Джулия Мосбридж описва това, което се случва с нея по време на сеанса на терапия: „Видях Джош да влиза през вратата. Той изпадна във възторг, когато ме видя. Аз също изпитвах огромна радост от това, че отново го виждам, но в същото време не можех да разбера дали всичко това се случва в действителност. Той каза, че не ме обвинява за нищо, и аз му повярвах. След това видях как Джош си играе с куче. Не знаех какво е това куче. Сбогувахме се и аз отворих очи, усмихвайки се. По-късно разбрах, че кучето на сестрата на Джош е починало – то било от същата порода като това, с което си играеше моят приятел. Продължавам да не съм уверена в реалността на случилото се. Единственото, което зная със сигурност, е, че успях да се избавя от натрапчивите образи в главата си, когато го виках и виждах как загива в катастрофата”.

„Не е важно дали пациентът вярва в подобни неща, или не – смята Боткин.
– Във всеки случай те могат да окажат положителен ефект”.

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

Съпрузите Джуди и Бил Гугенхайм отдавна изследват „посмъртната комуникация”. От 1988 г. те са интервюирали около 2000 души, общували с мъртви, от всичките щати на Америка и 10 провинции в Канада.

Самият Бил никога не е вярвал в общуването с отвъдния свят, докато лично не го изпитал. Той е убеден, че е чул как неговият мъртъв баща говори с него. Ето какво споделя Бил в интервю пред Afterlife TV.

Гугенхайн е в дома си, когато неочаквано се чува глас: „Излез навън и провери басейна”. Бил излиза и вижда, че вратата към басейна е отворена.
Приближава се да я затвори и вижда в басейна тялото на двегодишния си син.

За щастие, бащата успява да извади навреме момчето и да го спаси. Гугенхайм твърди, че не би могъл да чуе плясъка във водата от дома си и е уверен, че синът му в това време е в банята. По мистериозен начин детето е успяло да излезе от дома, независимо че вратите са снабдени с предпазители за деца.

Същият глас, който помага да бъде спасено момченцето на Бил, призовава мъжа да направи собствено изследване на тема общуване с мъртви и да напише книга. В резултат на бял свят излиза книгата „Послания от онзи свят”, която Бил Гугенхайм създава в съавторство със своята съпруга.

 

astrofenomen.com

Редактирано 26 ноември 201411 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Духовните йерархии в отвъдното

 

https://www.youtube.com/watch?v=uKVlwE4oiVs

 

Светът на отвъдното е организиран със свои закони и рангове. Напомня земния, но правилата и йерархиите тук и там, са различни.

Вселенската духовна архитектура е невъобразима. Покровители, учители, водачи и наставници са от свитата на Висшата сила.

Мисията им е да координират видимите и невидимите пространства, да поддържат внимателни и да насочват душите.

Но отвъдността не е захаросан идиличен свят на безлични кротушки. Тя е подвластна на регламенти, нива и йерархии. Висшите сили са господари на кармата, но и те, допуснат ли грешки, се подчиняват на нея.

Под въздействието й душите приемат физически облик, пол, поемат към епоха, страна и родители. Реализирала се, кармата ограничава техния избор, макар да притежават свободна воля.

Всеки реал, е отделен свят, сам по себе си.

Стига с тия глупости, кой, къде и какво било духовния свят.

Гледайте си "земния", като му дойде времето, мига, мястото - ще се занимавате с "другия". Защото се получава че никога нито един "не е в света си" и че "все неговия не му е достатъчен".

Хора, дето хабер си нямат за широтата на вселената все напират за приказките за духовност някакви. А поради различни "ограничения" на самите разказвачи, самите приказки носят същите ограничения.

Проблема е, че още от малки, приказките са форма на създаване на виртуални светове, в които децата намират спасение от конфликтите на техния действителен реал. И постепенно в живота си всеки субект, започва да използва този прост капан. Сега вече дори в ежедневието ролята на вътрешното фантазно съществуване започва да измества напълно естествената и фактическа връзка между субекта и неговия конкретен реал. В джунглата ако бяхте с тия фантазии за "духовното" нямаше да оцелеете и денонощие. Ама като е налице освобождаване на ресурси от време и енергия, те трябва да се ползват за запълване. И уклона към приказното все повече напира.

 

Има пълно и просто съответствие между живеещия и реала му. Онзи, в който няма несъответствие, все гледа да не се побира в собствения си реал и да си създава други. Пример за това са точно описанията за йерархии, регламенти, закони, в които има всякакви приказни същества. Когато едно описание не съответства на реала на живеещия, се почват приказките и се изкривяват до пълни глупости. 

Дори не можете да се огледате критично само защото е важно някаква приказка да свърши работа по поредното фантазно запълване. И като се получи конвенция между повече сънуващи деца и един спрямо друг засилват илюзията си че именно това е реал, обменяйки си сигналите на сънуващи помежду си. Това се прави сред децата още от детството им (когато например се разбират на "кои игри да играят" ) и след това реализират взаимно преживяване на играта си. После несъзнателно това го правят цял живот, според други "разбирателства". 

 

А горното има и допълнителен елемент - когато се насложат множество сънувания на предварително договорена приказка, колкото повече сънувачи са ангажирани с това, толкова повече те създават реал в който "приказката да оживее". Това се извършва първо в самите тях, на всеки вътре в него. После се прехвърля на колективно ниво... И оттам - илюзията че сънуваното е нещо истинско и се отразява като "истина", се засилва прекомерно до степен, в която да затвори в себе си самите сънуващи. Всъщност точно това е и самата цел на сънуването на реали - да се отдели област от вселената, да се насели въображаемо, да се засили изживяващия елемент на самия сънуващ. Целта е именно да се затвори сънуващия в съня си, защото той само там има конкретна идентичност и от нея - образа за себе си. И от това - само това за него е "живот".... И той "оцелява" и се бори да го задържи...

 

темата е толкова показателна за участниците в нея, че е направо като витрина. Направо може учебник да се напише... Естествено не и за участниците... за тях е ясно кое е важно.

 

И само да кажа, че е много тънка граничната линия между условните "крайни" точки - от една страна, на чистата връзка с фактическия физически и ситуационен реал. А от друга - между изградения вътрешно-фантазен свят. Ако тази тънка гранична линия се пресече в посока на фантазния, се почват изкривявания, които самия сънуващ се "изгубва". НАрекох го "коефициент на адекватност". И този коефициент - ако мине под единица, често са нужни хапчета, и стаи с бели меки стени... Коефициента намалява тогава когато все по-малко е възможно за сънуващия, да различи фантазното от реалното. И това изместване простите наблюдения показват че е винаги с приоритет към фантазно създадения реал. Неговата магнетичност го прави да има сякаш собствена гравитация. Тя допълнително се способства от това, че щом веднъж се навлезе в приказката, тя се прави от проекциите на самия сънуващ. И е неговото огледало. В този смисъл тя компенсира всичко онова, което "не достига" или липсва в неговия фактически личностен и физически реал. И постепенно още деца вътрешна приказка служи за "спасение" от проблемите и конфликтите, травмите и стреса на реалния живот. И така - от обикновен защитен елемент, като част от защитните психични механизми, постепенно се превръща в пагубна, нещо като "черна дупка" в която самия неин автор се всмуква...

 

Затова обикновената и земна прагматичност, наречена от мнозина "прост и здрав разум", е нещо като спасителната котва. И ще я има само докато се живее сред физическата реалност. Именно нейната функция и роля - е да ПРИЗЕМЯВА фантазьорите и сънувачите на светове. Само чрез нея те биха имали шанса да се "събудят"... Само шанс, само възможност.

Вселената само това предлага... другото е оставила на нас - всеки на него си...

 

така, че предложението ми е - няма смисъл непрекъснато да се създават нови приказки - повечето от вас са неадекватни и не познават собствения си фактически реал - Този, сегашния, земния... Отворете си сетивата и се припомнете кой, къде, кога, защо, какво... точно в този момент. За "духовете" и "световете им" има време, ще дойде момента, когато станат вашия реал. Не смесвайте реалите, защото по този начин никога субекта не разбира кой реал се сменя и кое съществуване сред кой свят е. 

И става смешното положение при което тук в земния живот някои живеят като духове, други - като преминат границата на физическата реалност продължават да си карат както преди... и си продължават да си карат по една и съща приказка. Дали "тяхната" или "груповата" - няма никаква разлика по същество...

 

Много деца заявяват че предпочитат да живеят сред приказката си, вместо фактически. В природата навремето е било просто - спирала е тия импулси чрез естествения отбор - като фантазираш не можеш да оцелееш физически... И се връщаш оттам, откъдето идваш, като не можеш да го ползваш по предназначение...

сега вече - няма заплаха, но има изживяване за нея, непрекъснато. Понеже заплахата не е фактическа и реална, тя е запазена като изживяване и е преминала в самата вътрешна приказка. И се живее според нея... и сред приказката протича битието.

 

Не че тия думи имат някакво значение - сънуващия му е потребно да сънува. Потребно му е и точно това, което сънува. Това също си е до етап, то е също преходно. Проблема е, че сънуващия несъзнателно се опитва да се проектира във вечността. Да създава и сънува приказки в които той е вечен... или нещо от него е вечно... Толкова са показателни приказките, защото носят всичко отвътре на самите сънуващи ги - страхове, ограничения, трепети, блянове, мечти и желания, надежди и призраци...

Редактирано 28 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

....

 

Та в този пост, ставаше дума за Берковската духова музика.

Нещо много по-близо до духовното отколкото измислици за отвъдното.

Редактирано 8 януари 201511 г. от Ken
ОФТОПИК!!! (преглед на промените)

Доказателства, че прераждането съществува

 

Колкото и да ни се иска за момента, вечният живот си остава само нещо бленувано, но непостижимо. Дали заради страха от смъртта и неизвестността, която я съпътства, или защото прекалено много обичаме близките си, за да допуснем, че се разделяме с тях веднъж и завинаги, у нас се прокрадва идеята, че може би това не е краят и можем да получим втори шанс, само че в друго тяло.

Прераждането би ни донесло възможността да поправим грешките си, да изкупим вината си или да направим всичко онова, за което времето не ни е стигнало. Но дали помним предишния си живот, как се определя в какво ще се преродим и може ли отново да се съберем с близките си - теориите са много, а скептиците още повече. Въпреки това все повече учени проявяват интерес към темата, а някои от изследванията им стигат до такива разкрития, че дори и тези, които отричат идеята за минали животи, започват да се съмняват в правотата си. Ето някои примери.

Родено с рани

от куршум

Професор Ян Стивънсън описва случай на дете, родено в Турция. То си спомняло свой минал живот, в който било мъж, убит в престрелка. В документацията на болницата се споменава за мъж, умрял шест дни след като бил приет за лечение на рани, получени от дясната страна на черепа. Въпросното момче се родило с малформация на дясното ухо и недоразвита дясна страна. Това накарало професора да се запита дали наистина починалият мъж не се е преродил в момчето.

Лекарят става пациент

Доктор Браян Уейс започнал да вярва в преражданията след сеанс със своя пациентка, дошла в клиниката му.

Катрин твърдяла, че си спомняла предишен свой живот, за което психиатърът бил много скептичен в началото. Това се променило, когато Катрин започнала да му разказва подробности от неговия личен живот, които лекарят не бил разкривал. Тя му обяснила, че иска да му предаде съобщение от баща му, който бил починал, и от сина му, който имал проблеми със сърцето.

Сеансът с Катрин шокирал Уейс и го накарал да промени мисленето си, което преобърнало живота и кариерата му.

Да убиеш и да се ожениш за сина си

Браян Уейс, който ръководи клиника в Маями, разказва за своя пациентка - Диян, която си спомнила за предишен свой живот като заселничка в Северна Америка.Тя описала бягството си от индианците със сина си. Той имал белег във формата на луна на ръката си. Пациентката се криела с момчето, което започнало да плаче. В желанието си да го накара да спре, майката притиснала с ръка устата му и без да иска го задушила. По време на лечението си Диян се запознала с пациент на клиниката, който страдал от астма. Диян с изненада разбрала, че той има същия белег. Няколко месеца по-късно двамата се оженили.

Белезите

викат душата

В някои части на Азия, когато човек умре, роднините оставяли белег по тялото му с надежда, че душата на починалия ще се прероди в същото семейство. През 2012 г. двама професори от Вирджиния изследват семейства, в които децата са родени с белези, съвпадащи с белезите на починалите им роднини. В един от случаите момче се ражда с белег на лявата си ръка на същото място, където е бил белязан починалият му дядо. Дядото умира 11 месеца преди раждането на момчето. Когато то навършило две години, започнало да се обръща към баба си по същия начин, по който към нея се обръщал съпругът .

Да споделиш

съдбата на брат си

През 1979 г. Кевин Кристенсън умира на 2-годишна възраст. Момчето се разболява от рак и въпреки химиотерапията не успява да го победи. Кевин има и тумор, който влошава зрението на лявото му око, а направената операция оставя белези на главата му. Дванадесет години по-късно майката на Кевин се омъжила повторно и родила син - Патрик. Детето се ражда с белези на същите места като починалия си брат и започва да разказва за операция, която е претърпяло. Оплаква се и от нарушение на зрението, въпреки че няма причини за това. Детето дори започва да разпитва майка си за старата им къща. В описанията на Патрик къщата била абсолютно същата като тази, в която живял Кевин.

Спомени от манастира

В своята книга "Твоите минали животи и процесът на лечение" психиатърът Ейндриян Финкелщайн разказва за момче на име Робин, което често говорело на майка си на език, който тя не можела да разбере. Тъй като това продължило няколко месеца, накрая жената се свързала с професор по източни езици. Той се срещнал с момчето, изслушал го и определил езика като диалект, говорен в някои райони на Тибет.

Робин обаче не се ограничил само с говоренето на странния език, той разказвал как преди много години ходил на училище в манастир, именно там научил езика. Само че момчето било твърде малко, за да ходи на училище и още не можело да чете и пише.

След срещата професорът проучил внимателно всичко, което момчето му разказало, и установил, че действително съществува манастир, който точно отговарял на описанията на Робин и се намирал в същата част на Тибет, но преди много, много години.

Почеркът

разкрива

6-годишно момче от Индия упорито твърдяло, че носи друго име, различно от това, дадено от родителите му, живее в друг град и било убито при инцидент. Детето подробно описва как се прибирало от училище, носейки учебниците си и било блъснато от кола. Момчето разказвало как учебниците били прогизнали от кръвта му и дори уточнявало колко пари носело в портфейла си. Когато баща не издържал и започнал да разследва случая, той установил, че действително съществува такова дете, което загинало по описания от сина му начин. Когато сравнили почерка на мъртвото момче и почеркът на индийчето, установили, че съвпада напълно въпреки че шестгодишното момче още не се било научило да пише.

Котешки

спомени

Когато Джон бил прострелян шест пъти през 1992 г., той оставил дъщеря Дорийн без баща. Дорийн родила момче през 1997 г. и го кръстила Уилям. Уилям бил диагностициран със заболяване, при което кръвта от сърцето отивала в дробовете. Дясната камера на сърцето му също била деформирана. Състоянието му било много близко до това на Джон, след като бил прострелян. Когато пораснало, момчето започнало да разказва и за котка, която семейството имало преди много години, когато Джон бил още жив и дори посочило името, с което дядо му я наричал.

Да се родиш, знаейки шведски

Зад "ксеноглосия" се крие способността да говориш език, който не се използва на мястото, където си роден, нито се говори от хора в твоето обкръжение. Дефиницията се използва от Чарлс Ричет между 1905 и 1907 г. Един от най-известните случаи, свързан с това явление, е за 37-годишна американка, родена и отгледана във Филаделфия.

Родителите говорели английски, полски и руски, а тя учила френски в училище. Въпреки това по време на редица сеанси жената твърдяла, че в предишен живот била селянка в Швеция и за да го докаже, започнала да говори на шведски.

След редица тестове, на които тя била подложена, докато била под хипноза, терапевтът бил принуден да признае, че въпреки липсата на логично обяснение жената владее език, който никога не била учила.

Момичето

войник

Друго от изследванията на професор Стивънсън се съсредоточава върху момиче от Бирма, което твърдяло, че е прероден японски войник, който бил пленен, завързан за дърво и оставен да изгори.

Момичето отказало да приеме религията на родителите си и говорело за себе си като за чужденец. То само подстригвало косата си къса, обличало се в момчешки дрехи и се биело със съучениците си.

Освен това било родено с белези на ръцете и краката, които много приличали на белези, оставени от горящо въже...

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4555312

 

 

Интересно ми е да чета подобни неща, допускам, че прераждане може и да съществува, но засега никой/нищо не ме е убедил/убедило, че е така.

Язък ! Помислих, че най-после се е появило доказателство, а то пак само празни приказки.

Язък ! Помислих, че най-после се е появило доказателство, а то пак само празни приказки.

Я кажи някакво примерно доказателство според теб.

 

Много е особено това - "духовен свят", отвъден е разбираемо, явно иде реч за такъв след смъртта, ала какво ще рече "духовен свят" е малко мъгла, та за това питам за пример на доказателства и какво конкретно да доказват.

Я кажи някакво примерно доказателство според теб.

 

 

Е как ?

Някой да го е снимал на телефона и да е качил снимките във фейса.

Или поне селфи на фона му да си е направил.

..........

Цъ този тип доказателство нещо не ми харесва - утре НАСА ще направи снимки на някоя странна планета и ей ти духовен свят. По- добре да се попита - а как влязохте в този духовен свят, че да го снимате, по коя пътечка и траектория минахте. Мисълта ми е, че снимката може да е подвеждаща - от къде да съм сигурен, че сниманото е духовния свят.

 

Изглежда, че под духовен свят се визира баш отвъдното - някакъв свят, в който се озоваваме след като умрем и в който евентуално можем да влезем приживе, съответно разбира се духовния свят, няма нищо общо с нашия си свят. Но за отвъден свят доказателства няма нито едно - години съм изразходвал в търсене на такива доказателства, ама нъцки, сведения за свят външен на този свят, просто няма. Отделен е въпроса, доколко познаваме този свят.