Филмите са хубаво нещо. Може би единственото, което симулира живот. Единственото, което се изисква е Сънуващия ги да е потопен в тях без остатък (включително и на здрав разум)...

Наистина ли мислиш, че при "потапяне" във филм изискването е да няма дори и здрав разум?! Гледането на филм е като четенето на книги... Значи ли това, че при четене на чужди мисли, не ги възприемаш, пречупваш и отразяваш, а просто се потапяш в тях без остатък от здрав разум...

Въпросът е риторичен и е извод от написаното от теб самия и за твой размисъл. Моля, не се впускай в излишни дисекции...

С моя прост жабешки мозък разсъждавам така. "Духовен" етимологически идва от "дух". Следователно, да си духовен ще рече да общуваш с духове, призраци, енергийни вампири и прочие обитатели на астрала. Те са подредени в определена йерархия според цветовете на техните аури. На върха на тази йерархия е Светият Дух, който е нещо като Big Boss. Има разни духове като този описан от Маркс в Комунистическия манифест, който бродеше по Европа няколко деситилетия, но се изгуби някъде в последно време.

Редактирано 7 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Наистина ли мислиш, че при "потапяне" във филм изискването е да няма дори и здрав разум?! Гледането на филм е като четенето на книги... Значи ли това, че при четене на чужди мисли, не ги възприемаш, пречупваш и отразяваш, а просто се потапяш в тях без остатък от здрав разум...

Въпросът е риторичен и е извод от написаното от теб самия и за твой размисъл. Моля, не се впускай в излишни дисекции...

Размислите, които пиша, също са реторични. Съвпаденията с някаква форма на нечия действителност, са случайни!

 

Дисекциите са също като мен и живота ми. Това съм, такъв съм. На мнозина им се повръща ако видят скиците от дисекции на Леонардо, но без "дисекция" няма познание...

 

Гледането на филм, е също като четенето на книги и разглеждането и вживяването в комикси... изживяванието на разкази, потапянето в спомени, сънуването през нощта... Във всяко от тях, това е акт на отражение на самото действащо лице - то търси и ще намери проекциите си през каквото и да е от тия. За определен етап, всяка форма на изживяване, се превръща в действителност, докато реципиента е потопен в нея. Няма проблеми, ако е налице влизане и излизане. Но има механизми, при които реципиента влиза... и не излиза от тях. Получава се заради защитни процеси. И за някакво време е точно за защита. Въпроса е, че докато е в защитено положение, ограден от елементите на собствени проекции, субекта компенсира дистрес, но започва ударно да изгражда все по-цветно своята си версия на образен свят. И за повече убедителност го заселва със всички елементи на битието си - наличието на "ум", дори на интелект, на всички дори висши елементи на мислене, вече са оградени да са само до конструкцията. Нещо повече - заради свойството й да е подходящо конструирана, тя носи покой, сигурност и това прави субекта винаги да я предпочита. Защитните системи налагат това и когато вече е налице своя сигурна версия на "свят" субекта отива в нея при всяка степен на несигурност и опасност, свързана с неговите изживявания сред "външния свят". Накрая спира да "излиза"...

Всичко това са несъзнателни процеси. Никоя форма или етап от случващото се сред тия описания не може да се контролира от основното действащо лице. Това допринася съзнанието да има възможността да се "излъже". Делюзиите са всъщност опит на съзнанието "да запази СУБЕКТА В СЕБЕ СИ".

 

Няма дете, което да не минава през това - хората, които са имали деца и могат внимателно да наблюдават, няма как да не са се срещали с явлението.

 

 Темата за енергийния вампиризъм, цитирана по-горе с линк, е чудесен пример за всичко това. И за нивото на изживяване на участниците и симулацията на версиите на здравия разум, през личната форма на филм от всеки един от сънуващите. И точно за кои от тях е направено толкова характерното описание за "енергийните вампири". Както се вижда при всеки от описанието е налична някаква форма дори и на "разум". Направено да е като за него самия, да му пасва, да му съответства. Въобще - всичко е направено да "работи" в една посока.

Има една точка, отвъд която като се влезе и вече самия субект не му се иска да излиза. Страха се измества и вместо да се приема, вече е налице страх от страхуване. При силни страхови стимули или силен дистрес, при доста хора се наблюдава "блокаж" - влизат във собствената версия на филм и не излизат от там. Нещо подобно на това - да останеш сам сред собственото си жилище, изживяващ че отвън смъртта те дебне отвсякъде. После вече - просто си го правиш да ти е комфортно.

 

"Отвън", за субектите, които виждат по-широко - това е вид "собствен затвор". Но за ЗАТВОРЕНИЯ - това е животоспасяващо за него самия и той си е "добре".

Естествено че това е опростено описание, то е общо и лишено от каквато и да е пълнота. 

 

Заради това за едни "духовния свят" е онова, в което се намират техните "духове", вампири, таласъми, върколаци, рая и ада... И колкото са повече, толкова повече се консолидират в това да "бетонират" своите вътрешни конструкции, вече и групово. И става форма на колективен реал. А това вече...

Редактирано 7 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Много още ще има да се връщаш, за да си научиш уроците.

Това е репликата на Хайди, която очаквам да бъде написана по някое време, ако се включи. Малко скучно взе да става, щото всеки сам си говори, нещо си потвърждава, друго отрича, но някак няма комуникация.

С моя прост жабешки мозък разсъждавам така. "Духовен" етимологически идва от "дух". Следователно, да си духовен ще рече да общуваш с духове, призраци, енергийни вампири и прочие обитатели на астрала. Те са подредени в определена йерархия според цветовете на техните аури. На върха на тази йерархия е Светият Дух, който е нещо като Big Boss. Има разни духове като този описан от Маркс в Комунистическия манифест, който бродеше по Европа няколко деситилетия, но се изгуби някъде в последно време.

Да, Скепс. И аз така разбирам нещата. /Едит - да сложа една усмивка, все пак, за да се разбере, че влизам в тона ти, а не съм толкова заблудена/...

Но тези, които не им е дадено да общуват директно с духове и прочие обитатели на астрала, набавят познанието си чрез потапяне /както казва Рамус/ в чужди контакти, които са описани в книгите. Както в историята. Те са източника на нашата информация /един от източниците/, тъй като не присъстваме лично на събитията. За това и вметнах, че няма лошо човек да се потапя в това, което чете, но винаги го отразява чрез себе си.

 

Както виждам и Рам е казал същото в поста, с който ми отговаря, който пък е в противоречие с предния му пост.

 

И за да не съм офтопик ще споделя, че аз например се стряскам от нещата, които казва Октим като свои лични преживявания. Дали ги приемам и споделям това е съвсем друг въпрос, но ги отразявам по съвсем човешки начин, защото ми въздействат... сиреч - общо взето си носим мозъците със себе си, и когато гледаме филми, и когато четем книги.

Редактирано 7 април 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Но тези, които не им е дадено да общуват директно с духове и прочие обитатели на астрала, набавят познанието си чрез потапяне /както казва Рамус/ в чужди контакти, които са описани в книгите.

Тия дето много интензивно контактуват често са в едни места, в които за тях се грижат едни добри хора облечени в бяло.

1,Но тези, които не им е дадено да общуват директно с духове и прочие обитатели на астрала, набавят познанието си чрез потапяне /както казва Рамус/ в чужди контакти, които са описани в книгите. Както в историята. Те са източника на нашата информация /един от източниците/, тъй като не присъстваме лично на събитията. За това и вметнах, че няма лошо човек да се потапя в това, което чете, но винаги го отразява чрез себе си.

 

2,Както виждам и Рам е казал същото в поста, с който ми отговаря, който пък е в противоречие с предния му пост.

 

3,И за да не съм офтопик ще споделя, че аз например се стряскам от нещата, които казва Октим като свои лични преживявания. Дали ги приемам и споделям това е съвсем друг въпрос, но ги отразявам по съвсем човешки начин, защото ми въздействат... сиреч - общо взето си носим мозъците със себе си, и когато гледаме филми, и когато четем книги.

Рамус въобще не е написал тази версия на интерпретация - изписал съм съвсем друг механизъм, с друга цел, друга посока, значение...

 

Дали нещо е източник на информация или е огледало за проектиране е въпрос, който се определя единствено от СУБЕКТА и неговото вътрешно несъзнателно търсене, позициониране. В този смисъл изразената дистанция - приемането на нещо за информация... или да е плод на "вариант на вид съпреживяване", зависи само от МЕРИЛ и несъзнаваните процеси, които я определят. В някои случаи - точно през описанията на ОКТИМ тя ще резонира заради някаква нейна версия на подобие на същото... Заради това и ще "има резонанс".

Принципа е прост - резонанс не може да има ако не са налице подходящи съответствия.

 

Това, което се случва в света на ОКТИМ го има във всеки от нас.

Едно от следствията на горното изведено е, че когато е налице вътрешно затваряне в собствена версия на вътрешни проекции, тяхната защита става приоритет. Защото се вкопчва в нея идентичността на СУБЕКТА. Това повлича някои задължителни съпътстващи процеси - едно от тях е - задължителната граница на висшите неврални функции - мисленето, съпоставките, анализа... се ограждат и цензурират, за да не се допусне "вътрешен разкол" и оттам нестабилност на конструкцията. Ето защо е толкова важно интелигентния субект да вкара в конструкцията си интелигентни елементи в нея. Да я изгражда чрез взаимовръзки, в което се включва именно самата интелигентност. И по този начин става обикновен инструмент. Съмнението, възможността да се изрази, интерпретира, изведе друг вариант освен предварително подбрания, се изключват на някакъв етап от протичането им. Ето защо, вътре в конструкцията проявата на интелигентност, на вътрешна версия на разбиране, на логика... са част от самата конструкция. Именно това, аз нарекох УМ. Той е видимата и проявената страна на конструкцията при всеки човек. За него най-важната характеристика е - че е зает да работи за СУБЕКТА и конструкцията сред която той реализира битието си. Автоцензурата е задължителна. И напълно невидима. В миговете, в които се проявяват някои несъответствия, нелогичности, пропадане във веригата от взаимозависимости, те внимателно се изключват, променят, тушират или пренареждат. Паметови записи, опита, идентичността, делата, представите, ученето... - всичко невидимо се изменя, само и само да е подходящо спрямо оформения вече контекст. Всичко това се прави напълно несъзнателно. Това гарантира допълнителна убедителност. 

Редактирано 7 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Когато гледам някой "филм" , каквото и да означава това :

Първо се стремя да се "потопя" в него с всичките си сетива , Т.е.да го преживея .

После гледайки го отново се стремя да намеря всички важни подробности , т.е. му търся кусури .

На края се опитвам да извлека основните идеи и техните решения , т.е. изводите които остават .

След което сравнявам с моите разбирания за света който ни заобикаля и прибавям в себе си ново полученото .

Всичко това взето заедно се случва едновременно и като едно цяло .

Най-накрая от това следва (примерно и на кратко) : 

Този филм е пълна боза , или 

Става за губене на време , или 

Гледайте ! Струва си !.......

И се появява духът на "филма" отнесен към другите .....!

 

Т.е. духовете от една страна всеки сам си ги измисля , но от друга страна могат да ни бъдат внушени от някой друг ....Дори могат да бъдат "видяни на истина" от този , който е гледал същия "филм"...

Редактирано 7 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Рамус въобще не е написал тази версия на интерпретация - изписал съм съвсем друг механизъм, с друга цел, друга посока, значение...

 

Филмите са хубаво нещо. Може би единственото, което симулира живот. Единственото, което се изисква е Сънуващия ги да е потопен в тях без остатък (включително и на здрав разум)...

Рамус да започне да пише точната версия на интерпретация, която иска да бъде разбрана от читателите му, защото от това, което е написал се разбира точно това, което е написал и което в следващия с пост отрича, усуквайки се като берберски каиш, за да излезе от ситуация...

---------------------------------------------------------------------------------

Казваш, че съпреживяването става чрез резониране на подобие – т.е. ни влияят тези преживявания, които са ни близки и на нас самите… Казваш, че защитата на вътрешните проекции ни е приоритет, един вид, който не може да си защитава проекциите и се поддава е ебаси и тъпото копеле – хем резонира на чуждото, хем не може да се предпазва. И в същото време казваш, че тези, които умеят да включват защитните механизми, от един момент нататък го правят несъзнателно. Еее…

Защо просто не кажеш нещата в две изречения, така че да нямаш шанса да кажеш, че не сме те разбрали правилно…

 

Ясно е, че четенето на романи подобрява интелигентността ни – социална и емоционална. И точно в емоционалната интелигентност влиза и осъзнаването и контрола на собствените и на околните емоции… Но да осъзнаваме и да съумеем да изконтролираме една емоция, не означава, че прочетеното не ни е повлияло. Означава друг вид реакция на прочетеното.

В този смисъл не е ли малко пресилено твърдението, че човек може да резонира на нещо само, ако има подобна версия в себе си… В същото време пък казваш, че всички носим тези версии в себе си. Стана една голяма караманела според мен.

И само за сведение - никога не съм преживявала преживяването на Октим и не бих и искала. Напротив. Безкрайно съм консервативна и затворена за подобни неща.

Може би, защото не разбирам духовността като общуване с духове. ;-)

Рамус да започне да пише точната версия на интерпретация, която иска да бъде разбрана от читателите му, защото от това, което е написал се разбира точно това, което е написал и което в следващия с пост отрича, усуквайки се като берберски каиш, за да излезе от ситуация...

Рамус не се занимава с глупости, нито със заявки. Пет пари не давам и за никакви ситуации - нито за влизане, нито за излизане. Който му трябват тия - да си ги конструира и изживява. 

Все пак - интерпретирането е отговорност и зависи единствено от Интерпретиращия. И след като е извън моето поле, нямам отношение към него, освен да го наблюдавам кое, как и докъде.

Да си интерпретира който както иска, каквито и да са думи. Да живее свободата.

 

За мен например е ясно, че четенето на романи не "подобрява" ничия интелигентност. Всеки роман всъщност е способ за отражение на версии на лични и колективно-консолидирани образни проекции.

 

Романът е нищо сам по себе си, както и филма - графични знаци върху листове хартия, или неподвижни визуални образи, сменящи се бързо пред очите на Зрителя... 

В друг аспект - романа е просто отражение на проекциите на автора си. А останалото - вече е същото, но в Читателя. Да спомена за пример колко много версии на лични филми са попити от "романите". И колко е очевидна ролята им в това.

Разбира се - самата идея за "РОМАН" е четиво, в което са описани авторови версии на действителността. Всеки, който прихваща описанията в романа и после запълва с тях липсващите си елементи от реалността, всъщност играе на конструиране на собствената си версия на "роман". И не случайно толкова хора имат общата си култура от "романите", и вместо да са с ясна идея за разграничаване, просто привнасят и употребяват за собствените си фантазии, от проекциите на автора на романа. Пак напомням - САМО ПО СЪОТВЕТСТВИЕ. но понеже всички сме били деца, детските възрастови следи стоят във всеки от нас. И именно тайната на популярността на един световен автор на романи - е да напипа универсалността във фантазиите на потребителите на фантазии, за да откликнат и да си купят книгата, за да заговорят за него...

 

За четива, които са за информация, не ги наричат "романи". При тях вече е възможно да е налице отношение към интелигентността.

От друга страна - доколко емоционална, доколко социална (може да е интелигентността). Както и - според мен тук думичката "интелигентност" означава за използващите я много различни неща. Това също е свързано със изведените процеси по взаимодействие между вътрешната проективна система и субекта, повлиян от нея.

Редактирано 7 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Без социум социопатът няма да е социопат...

....

Да не би да омешваме интелигентността с чистия разум ?

Според мен интелигентността се "храни" от глупостта , превръща глупостта в умност .А тук присъства и емоция и социум....

Чистият разум няма пряк достъп до глупостта , не е в досег с нея .

Чистият разум не е способен на глупости , докато за интелигентността това е често срещано състояние.....

Чистият разум косвено , не пряко , чрез интелигентността има достъп до глупостта...

Тогава какво би се случило ако "освободим" чистия разум от интелигентност? 

Същото както когато кълбото абстрахираме до кръг , а после и кръгът до точка.....

Остава само скорост и посока - духът на чистото движение . Чист дух , без материя и енергия !

В действителността нищо такова няма !

Както и "Чист Разум"!

 

П.П. Глупост - неспособността на субекта да остава адекватен на заобикалящата го действителност.

        Умност - обратното на глупост.

        Да не се бърка с прост и образован (начетен). Това са различни неща !

        Т.е. човек може да бъде глупав или умен , и едновременно с това да е прост или образован....

Редактирано 7 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Проведох си един експеримент днес с няколко познати и приятели, който завърши очаквано. Установих, за пореден път, че в мига, в който докоснеш сериозно цялата тази имагинерна психична структура наречена Его или "самоотразяване" и тя се почувства застрашена, следва много силна обратна реакция под формата на водопад от емоции и аргументи.

Проведох си един експеримент днес с няколко познати и приятели, който завърши очаквано. Установих, за пореден път, че в мига, в който докоснеш сериозно цялата тази имагинерна психична структура наречена Его или "самоотразяване" и тя се почувства застрашена, следва много силна обратна реакция под формата на водопад от емоции и аргументи.

От гледна точка на твоите познати и приятели, ти си бил пълноправен участник в експеримента си...

....

Редактирано 7 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

...Както и "Чист Разум"!

За човек, който толкова пъти предлага на други места, да оставим чистите абстракти и конструкти... защото те не съществуват, си извел чисто умозрителна концептуална схема. След като тя самата е проективна и носи твоите особености, ти я съставаш, извеждаш, подреждаш и изписваш.

И... въпреки всичко "нея я няма". Хем си неин автор, хем се изразяваш през нея, а накрая... най-интересното са в нея конструктите "ИМА" и "НЯМА", които изглежда че определят съществуването или не. Обаче мислите ти дали "съществуват"? На екрана пред теб, пред мен, са само техните отражения. А онова, което е "зад тях", което ги поражда - то "съществува ли", има ли го... или го няма. Кои са критериите, според които ще "отсъдиш"?

----------

Предложих кое и какво наричам "УМ" - по-горе може да се прочете в болд, Но така или иначе без останалия концептуален контекст, сред който правя извеждането, то се обезсмисля.

 

 Ето защо, вътре в конструкцията проявата на интелигентност, на вътрешна версия на разбиране, на логика... са част от самата конструкция. Именно това, аз нарекох УМ. Той е видимата и проявената страна на конструкцията при всеки човек. За него най-важната характеристика е - че е зает да работи за СУБЕКТА и конструкцията сред която той реализира битието си.

Ум е вътрешната проекция на висшите процеси, останали да съхраняват собствената версия на сънуване. Субекта се инициира и размива сред собствената си конструкция, защото тя му дава илюзията че той е жив, че има битие, че го реализира. За целите на което се включват всички негови възможности, на всички нива. Сборното им проявление, изразени като сборни вътрешни "гласове", заучени паметови "мисли", ги обобщих в конструкта УМ. Умът е сборно наименование на всички проявени процеси, свързани с пазенето на конструирания реал на сънуващия СУБЕКТ. В този смисъл, онова, което в конструирания реал трябва да отрази, е най-важното - неговото ядро, неговата задължителна основа, център. Без собствената конструирана версия на ИДЕНТИЧНОСТ (АЗ), никой РЕАЛ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ КОНСТРУИРАН.

 

А РАЗУМ - онези висши форми на проявление на потенциала на съзнанието, които винаги стоят отхвърлени и неизползвани, докато субекта пази себе си през границите, наложени му от собствената проективна територия, наричащ я СВОЙ ЖИВОТ. 

РАЗУМ - ментален потенциал, отразяващ света, някъде отвъд конструкцията на СУБЕКТА. В него няма никакъв проблем да има "противоречия". В него вярата не определя нищо, той е изменчив, може да приема всякакви форми, да бъде гъвкав, с него се "вижда ясно". Това е израза на ВИСШИЯ МЕНТАЛ - от него се пораждат дори творчеството, той чертае граници и ги преодолява, с лекота ЛЕТИ. Той изразява понятието СВОБОДА, защото свободния човек започва свободата си първо оттам.

 

За разлика от него, от тази отвореност, изменчивост, нетърпяща граница или прегради, вътрешната проективна конструкция не може да понесе това. И в нея основния импулс, който я крепи е пазенето. САМОСЪХРАНЕНИЕТО е нейната основа. А то - не може да позволи нищо, освен само онова, което е "подходящо". Това е причината тук никой да не може осъзнато да изрази противоречащи си идеи, не може да понесе конфликтиращи тези и винаги в него е налице импулс да се решават дисонанси. Това е причината във форум, тема, коментар или друга комуникация, всеки да е само говорител на собствените си убеждения, да ги полага като подходящо и удобно легло, на което спи и сънува избора на себе си през съня си.

 

Между другото - и двете форми на проявление (УМ и РАЗУМ), са налични във всеки момент от битието на който и да е СУБЕКТ. В даден момент на своя етап в израстването, СУБЕКТА е центрирал идентичността си на ниво, на което на него му е потребно да изживее себе си по определен начин, с определен образ. За целите на което му е предоставена възможност да изгради съответствена версия за РЕАЛ, за целите на изживяванието му. За него ИЗЖИВЯВАНЕТО се явява най-важния критерий във вторично създадения от него реал.

Така, че в случая - и ОКТИМ, и ХП, и по-голяма част от останалите ясно написаха за най-важното за тях самите - ИЗЖИВЯВАНИЯТА. А най-странното превъплъщение на изживяването е неговата двойнственост спрямо СУБЕКТА - хем СУБЕКТА ГО ПОРАЖДА (скрито), хем ИЗЖИВЯВАНЕТО, веднъж породено, ОПРЕДЕЛЯ СУБЕКТА (вторично отражение).

 

Липсващата връзка между зараждането на проекцията, пораждаща изживявания, и впоследствие влиянието на вече създадената проекция, върху самия СУБЕКТ, са основата на начина по който е създаден и функционира онова, което обозначих в модела си, с конструкта ЕГО. Когато започва да се появява "връзка" между собствения механизъм за проекция и субекта, който я конструира, цялата система започва своето изчерпване и постепенно самоотпада. Това е дълъг процес, през който основната промяна всъщност е в ИДЕНТИЧНОСТТА на СУБЕКТА.

 

Това е ДУХОВНОСТТА, Духовния свят всъщност за повечето е света на Духовете. Играта на смисъл през повечето езици, е именно за онези, които докъдето си представят и конструират реала си, дотам позволяват да е границата му. Спрямо СУБЕКТА е и границата. ЩОм е при духовете - това е духовния свят (за тях). Но някъде отвъд това, някъде отвъд духовете има още от вселената. Духовете не са отговора на загадката КОЙ СЪМ АЗ... някъде по-оттатък на техния свят, също се забъркват невидими нишки... някъде отдругаде - Откъде ли?

Редактирано 7 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

От гледна точка на твоите познати и приятели, ти си бил пълноправен участник в експеримента си...

Най-страно е, че предният ми пост беше лайкнат от една колежка, която изобщо не е била обект на този експеримент, тъй че няма как да знае за какво става дума. Ето как човек се занимава единствено с това да търси потвърждения на своите си проекции във всичко, което го заобикаля и да припознава в твърдения и неща, които са безкрайно далеч от него – себе си.  

Най-страно е, че предният ми пост беше лайкнат от една колежка, която изобщо не е била обект на този експеримент, тъй че няма как да знае за какво става дума. Ето как човек се занимава единствено с това да търси потвърждения на своите си проекции във всичко, което го заобикаля и да припознава в твърдения и неща, които са безкрайно далеч от него – себе си.  

Знам, но това изобщо не ми пречи да харесам поста ти...  защото е интересно да провокираш егото на хората. Но пък и Мерил ти отговори подобаващо...  че ти си бил пълноправен участник в този експеримент.

Знам, но това изобщо не ми пречи да харесам поста ти...  защото е интересно да провокираш егото на хората. Но пък и Мерил ти отговори подобаващо...  че ти си бил пълноправен участник в този експеримент.

Ами, там е работата, че изобщо нямах за цел да провокирам никого, но за моя изненада се случи точно това. Другото, което мога да кажа е, че не съм съгласен, че "е интересно да провокираш егото на хората". Такова нещо, за да е от полза можеш да правиш само, когато ти си свободен от илюзия за Его. Инак, просто дразниш другите с някакъв мотив, който идва познай от къде... От егото, разбира се. Това нито е интересно, нито е смислено, а си е най-обичайно негативно самсарично поведение.

Нелсън Мандела говори от Духовния свят

 

Това се случва в петък вечерта, деня преди Нелсън Мандела да бъде погребан.

Една от най-добрите спиритуалистки в САЩ е посетена от духа на Нелсън Мандела. Той имал чувство за хумор.

Мандела заявил на спиритуалистката :

"Първият човек, който дойде да ме посрещне в духовния свят, бе преподобния Мун. Той ме заведе да видя директно Синак Кумара."

"Ние бяхме приятели толкова дълго с д-р Сан Мьон Мун. Имаме толкова много общи неща. Бяхме и двамата в затвора за това, че се опитвахме да помогнем на хората. Д-р Мун полага невероятни усилия за Мира и междурелигиозното помирение.

Много хуманитиристи и морални лидери тук в духовния свят работят с преп. Мун", заявява Мандела и започва да изброява; ... Махатма Ганди, Майка Тереза, Джон Кенеди, и много лидери на ООН, които са вече в духовния свят. "И ще много идват и се присъединяват всеки ден". Мандела говори за редица исторически фигури, които сега подкрепят усилията на Преподобния Мун за световен мир продължаващи в духовния свят.

"Президент Линкълн води групата на Американските президенти. 2014 година е годината на Духа. Като събереш 2014 прави 7 - числото на духа. Възможност за хората на земята да работят в единство с нас, които сме от другата страна. За мен е благословия да работя с този велик човек, д-р Мун, който е изживял живота си за другите," завършва посланието на Мандела.

Посланието е направено чрез дарената Кристин Фасети, Пол Реди е спиритуалиста. Нелсън Мандела почина на 5 декември на 95-годишна възраст. Мандела прекарва в затвора 27 години. След освобождаването си през 1990 г., Нелсън Мандела води преговорите с правителството, довели до установяването на многорасова демокрация в страната през 1994 г. Като президент Мандела поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на борба с бедността и неравенството в страната.

Учителя Сан Мьон Мун е посланикът на Небето, изпратен с откровение за цялото човечество в настоящата епоха. За да разпространи това ново откровение Учителя Мун дава хиляди речи през целия си живот. Той говори на лидерите на религиите, пред учени и политици. Той надхвърля бариерите на религия, раса и националност. Неговите думи са докоснали и променили живота на милиони. Те предизвикват вътрешна, духовна революция; Революция на съвестта, сърцето и любовта и имат силата да променят целия свят. Чрез него Бог ни разкрива, че семейството е градивния блок на обществото и в него се развива любовта, а целият свят трябва да се обедини, като едно всеобщо семейство с център Бог, като наш Родител.

 

duhovnia-sviat.blogspot.com

Проведох си един експеримент днес с няколко познати и приятели, който завърши очаквано.

Това изказване подвежда. Оставяш у хората впечатлението, че си го направил нарочно. А самата мисъл някой да експериментира върху себеподобни, винаги ми навява асоциации с концлагерни експерименти.

 

 

Такова нещо, за да е от полза можеш да правиш само, когато ти си свободен от илюзия за Его.

Именно! А когато си освободен от илюзия за Его, няма да имаш необходимостта да го причиняваш на хората.

Ами, там е работата, че изобщо нямах за цел да провокирам никого, но за моя изненада се случи точно това. Другото, което мога да кажа е, че не съм съгласен, че "е интересно да провокираш егото на хората". Такова нещо, за да е от полза можеш да правиш само, когато ти си свободен от илюзия за Его. Инак, просто дразниш другите с някакъв мотив, който идва познай от къде... От егото, разбира се. Това нито е интересно, нито е смислено, а си е най-обичайно негативно самсарично поведение.

Е, след като си го направил, значи това ти е била целта с този така наречен от теб "експеримент".

Плюс това, тук все още не виждам свободни от илюзията за Его.

За човек, който толкова пъти предлага на други места, да оставим чистите абстракти и конструкти... защото те не съществуват, си извел чисто умозрителна концептуална схема......

...И е трябвало да спреш и само малко да се замислиш върху тази неочаквана необичайност ! 

Усетил си закачката , но до там ! 

Въобще не си я разбрал !

Пък аз чакам да прозреш действителността съдържаща се в нея ! Ще има да чакам....!

Очевидно не си в състояние да направиш разликата между чист разум (без кавички) и "Чист Разум" (с кавички и главни букви).

Ако беше схванал тази разлика поне щеше да се усъмниш , че тук нещо става !

 

Е , добре ! Шегата свършва там , където започва примера с кълбото.....

Дерзай !

 

П.П. Изобщо пък не очаквам да направиш връзка с пост 354....

Редактирано 7 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Това изказване подвежда. Оставяш у хората впечатлението, че си го направил нарочно. А самата мисъл някой да експериментира върху себеподобни, винаги ми навява асоциации с концлагерни експерименти.

Лош изказ... Случайно стана. Никакви експерименти нямах идея да провеждам. Рамус е по експериментите. Исках да споделя нещо си, но не отчетох, че имаме различен бекграунд.

 

Плюс това, тук все още не виждам свободни от илюзията за Его.

И аз... Не ги търси тук и по другите форуми. Там няма да ги срещнеш.

––––––––––––––––––––––––

Стига бе, Хайди...

Ма, ти сериозно ли ги пускаш тези неща? А знаиш, че духът на Гагарин също се срещнал с една спиртуалистка и и казал, че като отишъл в отвъдното го посрещнал Мун... Ма, после разбрал, че не бил Мун, а Мунчо.

Редактирано 7 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

...Плюс това, тук все още не виждам свободни от илюзията за Его.

Его-то не е илюзия !

То е неделима и съставна част от човешката психика .

Без Его психиката не може да съществува !

Никой и никога не може да се освободи от него .

То е най-първото "Аз" на човека .

Его-то управлява човека .

 

Друг е въпросът , че при някой е по-силно или по-слабо изразено .

Друг е и въпросът , че психиката като цяло подлежи на самоконтрол - да подтиска или да стимулира Его-то.

В момента в който изтървеш Его-то от контрол , то започва да прави каквото си иска !

Редактирано 7 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)