страшни статии... това е уникум.

 

Само като се появят в масовката и веднага определени хора само чакат да ги налапат. Защото всеки момент, всеки миг, се търсят "доказателства" ако ще и да "миришат" на глупости...

То сега, за руснаците всичко което се пусне, ще се налапа, заедно с останалите глупости от рода "за родину" - въпрос на политика, власт и клатенето й... които точно като вярата в каквото и да е, също имат нужда от презатвърждаване и релоуд. Тук сигурен съм,  е безкрайна поредицата от картинки, уверения, цитати и фрази от авторитети и апологети на мисълта и вярването, от уверяващи колко и как е правилно нещо точно определено... Къде е проблема, всъщност? Проблема е винаги в подбора на едно нещо, като се отхвърлят всички останали възможности. И то само защото именно от подбраната за вярване е нужна на Подбралия и Вярващия.

Интересно че в заглавието е вмъкната думата "учен..." Вътре цитирания е всичко друго, но не и това. Малко е позабравил що е тази думичка - учен, но пък "звучи гордо" и на цитиращите - също. И става за "доказателства". Всъщност важното е да има на кого, какво да върши работа, да привижда онова, дето му е нужно.

 

Но вярата...

Като че за вярата са й нужни доказателства. А за доказателствата е нужна вяра.

Обаче за Вярващия не е достатъчно да вярва, защото не може. Нужно му е нещо непрекъснато да презатвърждава неговото вярване, защото съмнението тегне, а вярата е нужна. И идва нуждата да се пише - отново и отново, да се доказва - отново и отново, да се говори и повтаря - отново и отново. Защото... какво е Вярващ ако просто сам си вярва в нещо си. Не че не изобилства от това, но си е друго да се споделят изживяването и филмите в група, защото по този начин взаимно се презатвърждават чрез отражението едни на други. И това е нуждата от търсене на себеподобни... на подобно-вярващи и подобно-сънуващи..

 

Да не говорим за традиционното изживяване на "спасяващите", които и тук са едни и същи. И неуморно дерзаят по пързалката на доказването и привличането за "помагане". Не знам, дали някой тук има знания - нарича се "синдром на Помагащия" - субекти, които изпадат в невъзможност за собствен изход от справяне с проблем и влизат в една компенсационна игра за привличане на други себеподобни, за да им "помагат" на тях. И през тях, влизайки в играта "ПОМАГАЧ - ПОДПОМАГАН", дори СПАСИТЕЛ-СПАСЯВАЩ се - несъзнателно - се изживява собственото "спасение".

Естествено това е превърнато в социален модел, защото той има спояваща роля за социума и противодейства на центробежните сили, породени от лудостите на собствените "адови сънувания, изпълнени с кошмари и видения" и затова компенсацията е спасението във вид на сънища от рода "мир, любов, сигурност, блаженство" (рая).

И всичко това е една обикновена игра на сънища и сънуване, но е игра, която не може да спре, защото няма кой, няма как. Защото в дъното й, основния й двигател е страха и невъзможността на повечето да асимилират адекватно трудностите и катаклизмите в нещото, наречено "ЖИВОТ".

 

За едната страдаща душица е цялата работа... нищо че се играят игри на алтруизъм

-----------

Но... някой знае ли въобще каква е разликата в трите думички на раздела - "религия, мистика, езотерика"... Щото се вижда че тук пишещите не могат да направят такава, както и че въобще не ги интересува. В замяна на това са неуморни, но в какво и кое - "доказват" ли нещо, какво... или просто се пързалят по сънищата си?

Но... някой знае ли въобще каква е разликата в трите думички на раздела - "религия, мистика, езотерика"... Щото се вижда че тук пишещите не могат да направят такава, както и че въобще не ги интересува. В замяна на това са неуморни, но в какво и кое - "доказват" ли нещо, какво... или просто се пързалят по сънищата си?

като гледам теб колко те интересува....

Чакаме от физиците необходимите уреди.

Е па почакайте, а до тогава карайте все така на (не)вярване.

страшни статии... това е уникум.

 

Само като се появят в масовката и веднага определени хора само чакат да ги налапат. Защото всеки момент, всеки миг, се търсят "доказателства" ако ще и да "миришат" на глупости...

То сега, за руснаците всичко което се пусне, ще се налапа, заедно с останалите глупости от рода "за родину" - въпрос на политика, власт и клатенето й... които точно като вярата в каквото и да е, също имат нужда от презатвърждаване и релоуд. Тук сигурен съм,  е безкрайна поредицата от картинки, уверения, цитати и фрази от авторитети и апологети на мисълта и вярването, от уверяващи колко и как е правилно нещо точно определено... Къде е проблема, всъщност? Проблема е винаги в подбора на едно нещо, като се отхвърлят всички останали възможности. И то само защото именно от подбраната за вярване е нужна на Подбралия и Вярващия.

Интересно че в заглавието е вмъкната думата "учен..." Вътре цитирания е всичко друго, но не и това. Малко е позабравил що е тази думичка - учен, но пък "звучи гордо" и на цитиращите - също. И става за "доказателства". Всъщност важното е да има на кого, какво да върши работа, да привижда онова, дето му е нужно.

 

Но вярата...

Като че за вярата са й нужни доказателства. А за доказателствата е нужна вяра.

Обаче за Вярващия не е достатъчно да вярва, защото не може. Нужно му е нещо непрекъснато да презатвърждава неговото вярване, защото съмнението тегне, а вярата е нужна. И идва нуждата да се пише - отново и отново, да се доказва - отново и отново, да се говори и повтаря - отново и отново. Защото... какво е Вярващ ако просто сам си вярва в нещо си. Не че не изобилства от това, но си е друго да се споделят изживяването и филмите в група, защото по този начин взаимно се презатвърждават чрез отражението едни на други. И това е нуждата от търсене на себеподобни... на подобно-вярващи и подобно-сънуващи..

 

Да не говорим за традиционното изживяване на "спасяващите", които и тук са едни и същи. И неуморно дерзаят по пързалката на доказването и привличането за "помагане". Не знам, дали някой тук има знания - нарича се "синдром на Помагащия" - субекти, които изпадат в невъзможност за собствен изход от справяне с проблем и влизат в една компенсационна игра за привличане на други себеподобни, за да им "помагат" на тях. И през тях, влизайки в играта "ПОМАГАЧ - ПОДПОМАГАН", дори СПАСИТЕЛ-СПАСЯВАЩ се - несъзнателно - се изживява собственото "спасение".

Естествено това е превърнато в социален модел, защото той има спояваща роля за социума и противодейства на центробежните сили, породени от лудостите на собствените "адови сънувания, изпълнени с кошмари и видения" и затова компенсацията е спасението във вид на сънища от рода "мир, любов, сигурност, блаженство" (рая).

И всичко това е една обикновена игра на сънища и сънуване, но е игра, която не може да спре, защото няма кой, няма как. Защото в дъното й, основния й двигател е страха и невъзможността на повечето да асимилират адекватно трудностите и катаклизмите в нещото, наречено "ЖИВОТ".

 

За едната страдаща душица е цялата работа... нищо че се играят игри на алтруизъм

-----------

Но... някой знае ли въобще каква е разликата в трите думички на раздела - "религия, мистика, езотерика"... Щото се вижда че тук пишещите не могат да направят такава, както и че въобще не ги интересува. В замяна на това са неуморни, но в какво и кое - "доказват" ли нещо, какво... или просто се пързалят по сънищата си?

Рамус, не те ли мързи да пишеш тооооолкова много и да разтягаш все едни и същи локуми?

Е па почакайте, а до тогава карайте все така на (не)вярване.

Правилно, на този на който му допада определена теория, не му трябват доказателства за нея.

Редактирано 18 юни 201510 г. от Aumi (преглед на промените)

Рамус, не те ли мързи да пишеш тооооолкова много и да разтягаш все едни и същи локуми?

според мен копи пейст да бе ще пише толкоз

писал веднъж и после къде става за заяждане пльоссс

Душата съществува и е вечна, смята Руслан Мадатов.....

.......

.......

Ако резюмираме, какъв е изводът?

Изводът е , че това е мисловен модел за съществуване на нещо , изграден въз основа на догадки , предположения , хипотези и т.н. други подобни , навързани в едно цяло .

В същност няма нито едно доказателство....

Този модел подлежи на доказване с факти , а не с "ако приемем" , със сънища и други сетивни спекулации (на този едно му се счуло , на друг друго му се привидяло) и от това да правим "факти" !

Не доказва нищо , а само дава повод да се търси и намери доказателство . 

А фактът , ако е факт съществува вън и независимо от човешкото мислене , той е обективен ! Или го има , или го няма - не подлежи на доказване ! В същност , фактът е това което доказва....

 

И като стана дума за рентгеновите лъчи .

Преди време и магнитното поле е било необяснимо....нечиста сила или божие проявление ! 

Днес се знае , доказано е и се прави в практика - около всеки проводник по който тече електрически ток се образува магнитно поле. Спре ли токът , изчезва и магнитното поле....и т.н.. От тук нататък е по-лесно да се мисли за електродвигател , компютър , Интернет.....Отделно съществуването на постоянни магнити и магнитното поле на Земята....

Напълно е възможно нещо подобно да се случва в невроната система на човека и извън нея - мисловно , информационно поле ,  неизвестно на каква основа....За сега не се знае !

 

Изводът който може да се направи е :

 

Възможно е да го има , но това не е доказателство че го има ! Това е само възможност , даваща направление за мислене и действие......!

Както и обратното . Това , че до сега не е открито , изучено и установено , никак не значи че го няма....

За сега не се знае ! Само се предполага .

Вярва се , за създаване на психологически комфорт - запълване на празното , заместване на незнанието с религиозни измислици , включително и "научни" !   

Действителността е нещо друго ! Тя се прави ! 

Редактирано 18 юни 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Двама монаси спорели под един пилон на който се развявало знаме. Единият твърдял:

 

– Знамето се движи.

 

Другия казвал:

 

– Вятърът го движи

 

Трети случайно чул спора и им казал:

 

– В главите ви е това, което се движи

Изводът е , че това е мисловен модел за съществуване на нещо , изграден въз основа на догадки , предположения , хипотези и т.н. други подобни , навързани в едно цяло .

В същност няма нито едно доказателство....

Този модел подлежи на доказване с факти , а не с "ако приемем" , със сънища и други сетивни спекулации (на този едно му се счуло , на друг друго му се привидяло) и от това да правим "факти" !

Не доказва нищо , а само дава повод да се търси и намери доказателство . 

А фактът , ако е факт съществува вън и независимо от човешкото мислене , той е обективен ! Или го има , или го няма - не подлежи на доказване ! В същност , фактът е това което доказва....

 

И като стана дума за рентгеновите лъчи .

Преди време и магнитното поле е било необяснимо....нечиста сила или божие проявление ! 

Днес се знае , доказано е и се прави в практика - около всеки проводник по който тече електрически ток се образува магнитно поле. Спре ли токът , изчезва и магнитното поле....и т.н.. От тук нататък е по-лесно да се мисли за електродвигател , компютър , Интернет.....Отделно съществуването на постоянни магнити и магнитното поле на Земята....

Напълно е възможно нещо подобно да се случва в невроната система на човека и извън нея - мисловно , информационно поле ,  неизвестно на каква основа....За сега не се знае !

 

Изводът който може да се направи е :

 

Възможно е да го има , но това не е доказателство че го има ! Това е само възможност , даваща направление за мислене и действие......!

Както и обратното . Това , че до сега не е открито , изучено и установено , никак не значи че го няма....

За сега не се знае ! Само се предполага .

Вярва се , за създаване на психологически комфорт - запълване на празното , заместване на незнанието с религиозни измислици , включително и "научни" !   

Действителността е нещо друго ! Тя се прави ! 

Вече е ясно какво се случва с душата след смъртта

 

Клиничната смърт настъпва, когато квантовите вещества, формиращи душата, излязат от нервната система и влязат в просторите на Вселената, обясняват учените.

Според квантовата теория съзнанието е програма за квантовия компютър на мозъка, което може да остане дори след смъртта. Това обяснява преживяванията, изпитвани от човека по време на клинична смърт.

Д-р Стюарт Хамероф, почетен професор по анестезиология и психология в Аризонския университет, решил да развие теорията, предложена някога от Роджър Пенроуз. Според тази теория същността на нашата душа се намира в структури, наречени микротубули, в клетките на мозъка.

Това, което наричаме съзнание, е резултат от ефекта на квантовата гравитация на Вселената. Тази теория е наречена Orch-OR („оркестрирана обективна редукция”).

С други думи, нашата душа не е просто взаимодействие на невроните в мозъка. Тя се състои от тъкани на самата Вселена и е съществувала още преди началото на времето.

Тази идея е близка до представите в будизма и индиуизма, според които съзнанието е неотменна част от Вселената.

Клиничната смърт

При преживяването на клинична смърт микротубулите губят квантово състояние, но информацията в тях не се разрушава. Тя просто напуска тялото, връща се в Космоса и се разпределя там.

Ако пациентът е реанимиран, квантовата информация се връща в микротубулите и той може да каже: „Преживях клинична смърт.” Ако това не се случи и пациентът умре, квантовата информация остава извън тялото, вероятно безкрайно в качеството си на душа.

Признаци на клиничната и биологичната смърт

Разликата между клиничната и биологичната смърт е много малка – само няколко решаващи минути.

Клиничната смърт възниква, когато сърцето на човек престава да бие, дишането и кръвообращението спират. Организмът още може да се реанимира.

Биологичната смърт идва 4-6 минути по-късно, когато клетките на мозъка умират от недостиг на кислород. Когато настъпи мозъчна смърт, всички неврологични функции необратимо се прекратяват, тоест след клиничната смърт възниква биологична смърт.

За официален момент на биологичната смърт се смята моментът, когато лекарят определи, че мозъкът е престанал да функционира. Ако възможно най-бързо се реагира на клиничната смърт и се вземат необходимите мерки за реанимация, може да се предотврати биологичната смърт.

 

http://megavselena.bg/veche-e-yasno-se-sluchva-s-dushata-sled-smyrtta/

Редактирано 19 юни 201510 г. от Aumi (преглед на промените)

Така е. Информация не се губи. Но има и един още по тънък момент. Не може и да се създаде.

Така е. Информация не се губи. Но има и един още по тънък момент. Не може и да се създаде.

е как така не може

Акашовите записи нали са това

е как така не може

Акашовите записи нали са това

 

Ами те Акашовите записи не ми противоречат май. 

Така е. Информация не се губи. Но има и един още по тънък момент. Не може и да се създаде.

"Не може да се създаде" от кого?

Така е. Информация не се губи. Но има и един още по тънък момент. Не може и да се създаде.

И аз така смятам, само че ми е интересно защо го казваш, т.е. какви са ти основанията.

 

"Не може да се създаде" от кого?

Точният въпрос, да, защото "нищо не възниква от възникващото" . Или, нищо не може да бъде създадено от ставащото и т.н. Намирането на подходящи думи е относително мъничък проблем

"Не може да се създаде" от кого?

Чисто логически. Умозрително. Уитнес вече е отговорила гледам. В този смисъл ми е твърдението.

Редактирано 20 юни 201510 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Кога доказаха душата, кога стана ясно какво се случва с нея след смъртта - ако учените вземат та надминат врачките, хептем ще я втасаме.

Кога доказаха душата, кога стана ясно какво се случва с нея след смъртта - ако учените вземат та надминат врачките, хептем ще я втасаме.

то па едни учени

кат врачките

Като са "едни учени"... защо вадите тук тия "цитати" за доказателства... за съществуването на нещо си.

Все с "учени", все именца, все цитати, все статийки. И все от вестници и медии от тия - дето пишат за да си намерят читатели, като им угодят да им напишат каквото си търсят.

Като се проследи темата - все са "учени", ама от тия - дето "учен" му е само званието - според някои си други, или според дипломата... То и на много им казват "майсторе" - по същите причини...

 

А и АКАША - сега да се отвори нова тема - да докажем съществуването на АКАША, че духовния свят вече е доказан отвсякъде... Сега вече Акаша е даже в предварителните договорки и попада в зоната на аксиомите направо... кво ще се занимаваме, то и Бог си е там, тук с него си говорят, общуват, той им казва, напътства, води, показва, закриля...

После идва доказателства за "Любовта"... като заместител на Бог - че и тя е лекарство срещу всякакви проблеми и драми...

Тук-там ако става - да се замеси и "учителя Дънов", този или онзи, дето казал нещо си - на кого го казал -не еважно. Важното е че има порция "доказателства" в съществуването на нещо си.

 

Между другото той и мармота увива шоколад и според мен става ако се направи такава тема - за "доказателства". Златната ябълка и змея, принцесата или джуджетата, както и дядо ти Коледа, всички тия си "съществуват" и съвсем спокойно нямат никаква потребност от доказване, щото си ги "има"...

===========

 

Всъщност си е точно по съответствие - щото потребителите са същите - простия подпис е точно заветната фраза " който му допада определена теория, не му е нужно да я доказва...".

Важното е че му "допада", че му пасва... Но и не че не си играе на "доказателства", щото само "допадането" - нали е важно да се дращи с някого, да се споделят, да се играе на съпричастност и съприживявания... че то без тия какво "допадане" е... 

По-култова реплика от тази в болда, не може да се намери в целия форум... Имало е вицове за блондинки и милиционери... но това е като черешката на тортата...

Редактирано 22 юни 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Като са "едни учени"... защо вадите тук тия "цитати" за доказателства... за съществуването на нещо си.

заради вас неверниците ги вадим вие ги искате

на нас не ни трябват - ни учените ни доказателствата им за нещо, което съществува

Бах ти трудното за умуване , разграничаване и разбиране !

 "Субективно духът съществува на истина , но само в мисленето на хората !"  .

Само дето все още не се знае как точно !

 

Някакво начало на подобие съществува и виртуално - "духът" на писанките тук в темата примерно ....

Ако ме питате : "Има ли дух тук в темата?" , бих отговорил безусловно :"Има!"....

Виртуално е само отразена информация за ставащото в главите ни , подредена от човека и запазена  , "запомнена" на електронен носител (или чрез символи на книга , кожа , камък...) , система от електрони ! 

Нищо повече !

В мозъка на човека как точно става , все още не се знае !

 

Обективно , такова нещо самостоятелно , независимо и вън от мисленето на човека , вън от главите на хората няма !

....ама и това не се знае със сигурност !....

 

Трябва да се разбира що е това обективно , субективно и виртуално , и възможните осъществими взаимодействия и взаимосвързаности между тях . Едното да го няма и всичко друго отива "на кино"... .....както Сталин е казал : " Има човек - има дух ! Няма човек - няма дух ! "........

Духът на конкретен човек може да съществува извън него , само ако е приет като мисъл в мислите на други хора - преработена от ума информация....докато самите тях ги има или запазен пак от човек на друг носител - камък , книга , флашка ( ) и т.н.....

 

Малко са тези които разбират , колко философски дух има в бутилка ракия да кажем.....! 

(за тъпоумните - последният ред е почти шега ! Щото съм имал случаи да ме "контрират" "умници-моралисти"...)

Редактирано 22 юни 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

ми там е въпроса - в "съществуването" на нещо си. Така и култовата фраза на "форумното дете" - квото ми пасва, не ми трябва да го доказвам. Така и тук - квото вярвам че си съществува, кво ще го доказвам.

 

Вярата прави да "съществува" това, в което си вярваш. Нещо като в играта "има го, нема го" - като вярваш - има го. Като не вярваш - няма го. Ма как така - дори не само - ми като вярвате си сътворявате с приказки свят, в който според вас всичко си съществува. Ама като се спрат вярващите хапчета и сънища - вече ги няма сънищата и бляновете, няма го рая или ада, няма го бог и белите учители, светлите йерархии, дето неспирно хранят с любов тия, дето все им липсва и тя им се явява универсалния лек за сички "болести"...

 

Пет пари не дават неверниците в това което вярват вярващите. И хич не ми ги разигравай тия игрички - щото вие вярващите едни на други се подпирате по същия начин и си търсите каквото и да е, където и да е - да си споделяте вярванията си и да се "надвярвате" едни други. Тя темата е документ за това... Както и няколко други теми - надпирането с "доказателства" дори да няма на кого, с цитати, с картинки с текстове, с всякакви илюзии и стъкмистики, то красотата, то любовта, то който каквото докопал и наврял в житейската си чанта, все гледа да "доказва" че е част от играта да се докажа че съм "прав(илен)"...

 

И между другото - също така прави впечатление че са едни и същи хора. Едно и също "доказват" с едни и същи послания... И много напрягат да "покажат" колко са "спасени" спасяващи се и спасители да им отворят очите на тия, дето "не вярват"...

Та откакто има вярващи тече битката между тях чия вяра е "правата", чия вяра е по-спасяваща, спасителна или къде е по-близо "рая" като се перчат колко са "щастливи, доволни, радостни заради вярата си"... Като че е състезание, кой каква идеология ще си намери та да се скрие зад нея с вярване, че големия страшен свят наднича отвсякъде и бедните душици са много наранени, малки и вечно им липсва "нещото".

 

Гладните (за каквото и да е) си го сънуват - леко променена версия на "гладна кокошка, просо сънува"...

 

Детски работи... Пък и се сърдят, след като точно за детски приказки става въпрос... щото много са се вживели и то групово и все напират че квото си сънуват си "съществува"... ама само в съня. И се поражда от Сънуващия и щенията му.

========

ПС

между другото тук някои пишещи се изживяват на неверници, но то е че мерилото е точно определена "вяра". Според нея - те са неверници (в нея). Но си имат собствени приказки за живота, вселената и себе си и по същия начин си вярват в тях. Щото внушението е че само така може да се живее - с приказки и подпрени с вярата в тях - като огледало, през което да се оглежда Сънуващия.

 

Лесно е да се живее с вяра и вярване. Проблема си остава "цената". Винаги!!!

А парадокса е, че Вярващо-живеещия никога не може да схване "цената" при положение, че той никога не е познавал алтернативен вариант...

Редактирано 22 юни 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Всеки е свободен да вярва в каквото си иска, щом това го прави щастлив.

В крайна сметка никой не се е напънал да отнема твоето неверие /поне по моя преценка е така/. Твоето желание да си коректив на всички също е нестихващо, но пък това не ти прави впечатление, нито ти пука как изглежда от страни. Е, щом пък ти си щастлив с това - кой ти пречи...

Не е необходимо всички да влизат в една рамка или всички, които не споделят твоите мнения, да са инфантили... Прекалено много етикети си позволяваш за човек, който претендира за оригинално мислене.

Това е пореден вариант - не е важно каквото и да е, щом съм щастлив(а), следователно и не ме интересува да го доказвам. Пък и най-важния постулат за сънуващия си остава - ИСКАМ ДА СЪМ ДОБРЕ, ЩАСТЛИВ, ДОВОЛЕН, СПОКОЕН, СИГУРЕН... Щом нещо ме води до това - екстра и никой няма да ми го отнеме...

 

Веселата част в това е типично детските сценки по игрите на "даване и отнемане"... Нима може вярата да се отнеме... Или да се "даде" - от кого, как... Това да не са кебапчета или сирене - на ти, дай ми... Нито едно от това в тази игра не е нито вяра, нито е "доказване". 

 

И между другото - МЕРИЛ, ти като написа това - то направи ли те "щастлива"? (само реторично)... С което искам да кажа че "стремежа към щастие и "да съм добре"" няма как да е единствената мотивация за сериозен човек... А в случая, в твоите думи и мотив, въобще не е въпроса за "щастието"... Разбира се всичко това в случай че някой има пълнеж и способност да размисля отвъд верите си и импулсите си...

 

Не е необходимо всички да влизат в една рамка или всички, които не споделят твоите мнения, да са инфантили... Прекалено много етикети си позволяваш за човек, който претендира за оригинално мислене.

И понеже става въпрос за свобода - то тя се отнася и до мен и написаното.

А въпроса с "рамката" - за мен е точно обратното...

Интересно е да се чете кой от коя страна на "рамката" е и как това се отразява на "светогледането", заради очичките с които се "вижда". .

"..Всеки, свободен, пречи, желание, отнема..." са много точни маркери за онова, което е написано и Този, който го пише.

Редактирано 22 юни 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Има ли значение от коя страна на рамката си, ако рамката съществува в мисълта, която претендираш да е свободна. Все се правиш, че не разбираш... А може би наистина не разбираш, знам ли?! Което би бил по-тъжния вариант...

Защо си делегираш права, които отнемаш от другите. Това, което при теб се таксува за мислене извън рамката, за другите го таксуваш като мислене вътре в нея.

Ами не - ти си този, който рамкира.

 

Това дали аз се чувствам щастлива или не си е моя работа, но доколкото разбирам щастието - то не е нещо, което съществува, ако човек го подлага на изследване... И съвсем между другото - колкото и да го увъртат хората, всъщност единственото, към което се стремят е щастието. Просто при различните хора различни неща им носят усмивката, удовлетворението и позитивизма.

Мери, пишеш своята си версия на "квото си сънувам, това съществува".

Делегирането, неразбирането на рамус, тъжните варианти, таксуванията... щастието - като "моя работа си е"...

Щастието е като "духовния свят" - то хем го има, хем го няма.

А да не говорим за "между другото" - как щастието изчезвало и несъществувало, щом се подлага на изследване. Не затъвай думи след думи в нещо, което толкова настоятелно ти се струва че искаш да изразиш, за да го затвърдиш... Не че нямаш свободата, но то по свободата си личи кой за какво я ползва, по начина по който се отразява в нея...

Щото да изследваш... трябва да си позволиш да загубиш съня си - по изследваното... Пък някои не им стиска, щото това е важната им котва през битието...

Да, същинския изследовател трябва да е готов да изгуби всички сънувани образи. Иначе няма какво да изследва и винаги вникването ще е в "греда". Но това не се отнася до защитниците на "щастията" като миражи и блянове, само заради едничната първосигналност...

 

И накрая нещо просто - пак реторично - за хора, дето "подлагат на изследване" - отражението от огледалото - ИМА ЛИ ГО, или го няма... И как може да се "ДОКАЖЕ"?

Редактирано 22 юни 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Невярващите са вярващи и вярващите са невярващи. Кой какво да докаже и защо да трябва да го доказва. Много ясно, че това, в което вярвам е истина. И няма как да е иначе. Не веднъж съм го доказвал, макар, че е недоказуемо. И е доказуемо, защото все пак някои разбраха част от глупостите, които пиша. С други думи казано, глупостите са смислени мнения и смислените мнения са глупости. Страничния наблюдател е участник и участникът е страничен наблюдател. 

 

Понеже съм просветлен и ми е интересно неразбирането на логическото мислене от болшинството от хората. 

 

Великият Нагарджуна много добре го е казал. Да упрекваш вярващите, че вярват, не е правилния възглед. Да упрекваш невярващите, че не вярват, не е правилния възглед. И да не ги упрекваш, и едните и другите, също не е правилния възглед. Това е ясно, като две и две четири, и няма как да е иначе. Разбира се, следва да се има предвид, че две и две е четири и не е четири.