Принципно не мисля, че човек би имал сили да продължи напред и да остане нормален, ако осъзнае нещо, с което се обезсмисля целия му живот...

Е щом ще осъзнава, все някога и до това ще стигне - всъщност, ако човек все още не го е газило обезсмислянето, то осъзнаването му е въз слабо.

За човек, който толкова пледираше за важността и нуждите от секса, сега се оказва че пола няма значение.

 

И за милостта:

Там където липсва нещо идват за запълване милостта или липсата й. Същото е и с "доброто", правилното, красивото, любовта. Не са нужни всичките тия и останалите деривати, ако е налице само едно единствено Нещо. Тогава няма как да има "липси". И въпроса с цветните парцалки и игрите - също ги няма ако "го има Това".

 

Приземи се Рамус и започна да говори човешки! 

 

Стигнахме до същината на ТОВА. Проблемът-причина за тази дискусия и за всяка друга е объркването, което се появява при твоята и всякаква друга интерпретация относно нещо. Всяка възможна интерпретация на нещо е породена от излизането на ума от ТОВА /място/. ТОВА е мястото, където умът не се разсейва, не си измисля пречки, не изпитва нужди, не конструира проблеми, ограничения, нито има нужда от доказателства и всякакви други мисловни конструкции. Всеки опит за описание на ТОВА прекратява състоянието. Този факт е толкова радикален, колкото е. Няма как да се говори за ТОВА, може само да се изживява самостоятелно и в тишина. И е смешно някаква духовност шумно да се доказва, някакъв сексизъм да се вменява, нечие късогледство или кривогледство да се приписва, след като е очевидно в какво състояние се намира ума при тези упражнения. За това тишина, а не писане на безкрайно дълги и виетливи постинги, игрички на провокации, липси, недостъци и дози, и прочие бълбукания.  

Ех... тук толкова летящ всички да ме виждат и толкова напират да ме приземяват. Вече трето привиждане. Колеги, разберете се де - колко пъти ще се налага да се приземявам, то гларус да бях, щях да кацна вече. Макар че за "гларусите" тук има други сведоущи, дето сега се учат да размахват крилца.

----------

колежке, "ТОВА"-то, не е територия, за да е "място". Не е нито място, нито миг, няма и "същина"... и всичко останало. Заради туй аз и не го "описвам". Дори с "милости" или липсите им.

 

А вие му намислихте цяла плеята от проекции  с думичките си. Заради "музата ли"? Та нима музите идват пак, отново и отново за целите на повторението и презатвърждаването на веруюто. Надежди ли са нужни, смисъл или път, да има все пак брод през таз дива река - живота. Предполагам само... по принцип съм си прост човек, обикновено летящо - нещо като гларус. Не ги разбирам тия работи. Добре че ме приземявате от време на време тук по темите...

 

Доста умело играете от "двете страни", като един добър играч и жонгльор. По принцип вече съм ви признал в това и то няколко пъти. Имате си и фенове и фенки - преходни, но все пак дават радости. Но когато поискате - нямате равна да заиграете каквато игра е нужна или съответна на нужното в дадения момент.
Има и един... нещо като "проблем", но да не разваляме играта, че няма да прилича на "дискусия".

Редактирано 25 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ех... тук толкова летящ всички да ме виждат и толкова напират да ме приземяват. Вече трето привиждане. Колеги, разберете се де - колко пъти ще се налага да се приземявам, то гларус да бях, щях да кацна вече. Макар че за "гларусите" тук има други сведоущи, дето сега се учат да размахват крилца.

----------

колежке, "ТОВА"-то, не е територия, за да е "място". Не е нито място, нито миг, няма и "същина"... и всичко останало. Заради туй аз и не го "описвам". Дори с "милости" или липсите им.

 

А вие му намислихте цяла плеята от проекции  с думичките си. Заради "музата ли"? Та нима музите идват пак, отново и отново за целите на повторението и презатвърждаването на веруюто. Надежди ли са нужни, смисъл или път, да има все пак брод през таз дива река - живота. Предполагам само... по принцип съм си прост човек, обикновено летящо - нещо като гларус. Не ги разбирам тия работи. Добре че ме приземявате от време на време тук по темите...

 

Доста умело играете от "двете страни", като един добър играч и жонгльор. По принцип вече съм ви признал в това и то няколко пъти. Има и един... нещо като "проблем", но да не разваляме играта, че няма да прилича на "дискусия".

 

Днешното беше максимума, който отделих за игриви дискусии с теб. Нямам мотив за повече.

честно казано, до гуша ми е дошло от игри вече... Не че не мога да играя, но ми е тягост, не намирам нищо в това и нищо стойностно не ми носи. Може би защото "стойностите"  за мен са други...

 

И дори в игрите се говори "уж" за голотата. Ама пак през игра, да не вземе нещо да се пораз-голи.

Внимавайте, пазете облеченото - тайните, лъжата, кривенето и изживяванията, белите петна - всички са впрегнати и са измислени за това.

 

Споко, никой няма да види някъде в онова празно място. Проблема е, че то не спира да "говори"... И пише между редовете и буквичките, избира и подрежда невидимо думичките... Как да се направи така, че да "замлъкне". Много са опитвали и продължават. Живеят все едно че го няма. При повечето минава сред сънищата, но когато стане по-напористо дори там настава проблем да се трие и гледа в играта.

Не само при мен е така - пишат ми го някои хора - при някои е по-силно, при други - големи майстори по скриването му. То и това си е майсторлък.

 

Както и да е. Правя си смях и се шегувам, но минава и заминава. Както и всяка игра.

Чудя се след бълбуканията какво стана с иначе "духовните светове" и доказателствата че съществуват. Глас в пустиня... ама щом има изгубен някъде сред пясъците...поне един глас някакъв си...

И след толкова приказки, толкова дисекции, толкова думички, на прага на същността, когато вече останахме без дъх и оркестърът премаля да свири туш, звездният миг бе наречен с думичката ТОВА.

Знам, знам... Ако кажа още нещо, каквото и да било, ще ми се разкаже с думи Рамусови онова за шапката, боата глътнала слон и нашата невъзможност да видим вътрешността на боата, без да ни бъде нарисувана... Само дето, за разлика от боата, тук и вътрешно и външно нещата са стигнали до това... това...

Наистина сте си прекарали забавно...

Редактирано 25 юни 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

Ами... забавляваме се всеки който както.

Аз лично никъде не видях някой да е "стигнал" до "ТОВА". Нито аз, нито описателите му.

 

Споменавам само че "пътя" към ТОВА минава през събличането на дрехите и голотата в голия свят. Иначе приказки много - ама все от ония - колко е мокра водата, къв цвят е и на какво мирише. В басейна иначе не се припарва - главно заради правилата и нормите... и страха да се преминат, от удавяне, от приказки как е неприемливо и страшно да си сред водата.

Само за отвътре. "Отвън" нищо няма голямо значение - голия си играе на облечен. Тайната е отвътре - аз само за "отвътре" говоря.

За албатрос - толкова от мен. Добре че все пак ще дойде поредния ми... приземител, да съшие поредната кошница с приказки за водата, да положи цитати, мисли от величия, мъдреци, писателки... и да сложи "точката" накрая. Или да не я сложи. А може би точката не е точка...

И т.н - до безкрай. Иначе и претенциите че всичко е ясно на всички, играта как всеки за нещо си говори, ама през съня си и после - едни през други. И е весело как се лъжем дори и през думичките, само и само да останат дрешките да крият голия.

 

Чувам някакъв глас от пустинята, ехо отнякъде - "духовния свяяяяяяят"... Направо вече се обърках с тия гласове. И забравих вече как се казва темата.

Редактирано 25 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

То няма какво много много да му се доказва. Духовен свят има и няма. 

Не може само да го има или само да го няма. И може. 

 

Иначе ще излезе, че великият Буда не е бил прав в съветите си към Качаяна. А Буда не може да не е бил прав. И може. Защото точно това е правилния възглед.

Да влезем в подробности. Съществуването например. След като движението е относително, може ли съществуването да е абсолютно. Абсолютно съществуване един вид, без място на съществуването. 

 Едни предпочитат духовния стриптийз и виеватите изложения, други гледаме да сме пестеливи на думи.

"Това" си е това. "Това това" вече е нещо съвсем друго - това + интерпретацията му. 

 

тук и вътрешно и външно нещата са стигнали до това... това...

 

Чисто логически. Ако съществуват конкретни места, движението как ще е относително. Движението съществува като отношение. То е самата относителност.

 Едни предпочитат духовния стриптийз и виеватите изложения, други гледаме да сме пестеливи на думи.

"Това" си е това. "Това това" вече е нещо съвсем друго - това + интерпретацията му. 

 

Съгласно великият Нагарджуна, освен това и това това, има още и това това това, и това това това това, и... и ги няма.

То няма какво много много да му се доказва. Духовен свят има и няма. 

 

 

Колега, грешите! Рамус не ще доказване, а показване! 

Покажете му се гол най-сетне за Бога! 

Движението е това, което е и това, което не е. Относителността, която е относителност и не е относителност, защото иначе няма как да е относителност.

Ай стьига ве! Тъкмо реших, че сме стигнали до ТОВА, пък то не било важно ТОВА-то, ми пътя към него...

А бе ще си плуваме около басейна без банцки и тва йе...

Колега, грешите! Рамус не ще доказване, а показване! 

Покажете му се гол най-сетне за Бога! 

 

Колежке, аз съм прав, дори и когато греша. Също както и Вие. Рамус хвърчи и не може да бъде приземен. И може. Но и това е вярно и не е вярно.

 

И не хвърчи. 

Колежке, аз съм прав, дори и когато греша. Също както и Вие. Рамус хвърчи и не може да бъде приземен. И може. Но и това е вярно и не е вярно.

 

И не хвърчи. 

 

Колега, отклонихте се. Духовният въпрос, който е поставен на дневен ред е - дали вие, колега, сте достатъчно гол според критериите на Рамус или просто една гола вода, а не дали Рамус е пеперудка, която сънува, че е Рамус.

Колега, отклонихте се. Духовният въпрос, който е поставен на дневен ред е - дали вие, колега, сте достатъчно гол според критериите на Рамус или просто една гола вода, а не дали Рамус е пеперудка, която сънува, че е Рамус.

 

Колежке, с цялото ми уважение към вас, отклоненията от темата са относителни и не са относителни. А Рамус, че е хем пеперуда, която сънува, че е Рамус, хем Рамус, който сънува, че е пеперуда, в това няма никакво съмнение. Разбира се не трябва да забравяме, че и съмненията са съмнения и не са съмнения, както и несъмненостите.

Колежке, с цялото ми уважение към вас, отклоненията от темата са относителни и не са относителни. А Рамус, че е хем пеперуда, която сънува, че е Рамус, хем Рамус, който сънува, че е пеперуда, в това няма никакво съмнение. Разбира се не трябва да забравяме, че и съмненията са съмнения и не са съмнения, както и несъмненостите.

 

Съмнително сте прав и несъмнено неправ, колега.

 

Голотата е голота и не е голота. Когато Адам и Ева отхапали от ябълката на познанието, познали, че са голи. И се смаяли.

В днешния свят обаче тя никого не може повече да смае.

 

А жените отдавна са разбрали, че са най-близко до голотата, когато са добре облечени.

Съмнително сте прав и несъмнено неправ, колега.

 

Голотата е голота и не е голота. Когато Адам и Ева отхапали от ябълката на познанието, познали, че са голи. И се смаяли.

В днешния свят обаче тя никого не може повече да смае.

 

А жените отдавна са разбрали, че са най-близко до голотата, когато са добре облечени.

 

Колежке, вие сте си в правото да говорите за голота и облеченост, но Адам и Ева са друга бира. В статуса ми го пише.

 

Сега вече съм сериозен, и не съм сериозен.

Ябълката на познанието какво е. Ябълката на познанието е излизането от безметежността. От безметежното детство. Когато моногообразието и шаренията придобиват очертания. Планините стават планини, а реките реки. Голотата става голота, а облечеността, облеченост. Добре, но това е ада. А ада е свързан с желанието да се излезе от ада. Някои цял живот прекарват в ада. Различават, съдят, сочат с пръст, морализаторстват, оценяват, мъчат се с две думи. Защото, когато ябълката на познанието е в корема на човека, тя го мъчи. Иначе Господ нямаше да предупреждава Адам и Ева да не ядат ябълката на познанието. В ада чувствата за вина и невинност, за превъзходство и непълноценност дърпат човека обратно в горещия и зловонен казан. 

 

Как тогава, човек да излезе от ада. Ами като изплюе това, което го е вкарало в ада на познанието. Изплюва ябълката на познанието и планините вече не са планини, а реките не са реки. Оттук до окончателното просветление, пътят е кратък и не много трънлив, но само единици сме успели да го изминем. На нашата планина, планините са пак планини, а реките са реки. И не са. Ние сме в безметежността и в ада. И не сме нито в безметежността на детството, нито в тревожността на познанието. И сме точно в тях, и в безметежността и в тревожността. И в ада и в рая.

Това е истината. Ада е рай и рая е ад. Нирвана е самсара и самсара е нирвана. И това е правилния възглед.

Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.

Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

Като се представяха за мъдри, те глупееха,

и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги.

Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им в самите тях,

те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

 

Римляни 1:20-25

 

Останалото от първа глава, ако някой желае, може сам да си дочете. Нито е това, което изглежда на пръв поглед, нито не е. Амин.

Редактирано 25 юни 201511 г. от witness (преглед на промените)

И така може да се каже. Всъщност, то самото послание е, че всякак може да се каже. И не може да се каже.

Аз призовавам спешно някой психодиспансер в София или региона да се самосизира и си прибере избягалите луди. Да си приберат умопомрачения Ремус, да си го затворят там дето ги държат такива и да внимават повече да не го изпускат. Колко смешно само, как всеки път прави така че да говорят за него, да е център на внимание и дебат. Но защо ли ни изглежда, болен? Уроците по "аз съм най простото пърче в БГ" от Рамус продължава, да видим до кога!

 

P.S. Публична фигура те назова Скепсис тук, забрави ли? От такива "публични" фугуруи сме на това положение в БГ. И и си много постен с информацията ти за българското черноморие, всяко населено място по морето си има "централен плаж", а не Българското Черноморие. И що не каза че си бил в Поморие, с удоволствие бих дошъл и показъл, как го правим, ние "гларусите", как ги мятаме отворените през борда. :-)

А да не забравя, поздрави на Великотърноския селянин, сигурен съм че е цъфнал и вързал вече. :-)

Съгласно правилния възглед, духовен свят има и няма. Тук разбира се има един много тънък момент. Съгласно правилния възглед, правилен възглед има и няма. Ей затуй ми допада и не ми допада правилния възглед.

Неправилния възглед също е правилен възглед и не е правилен възглед. Така, че всеки има право да се дуе, че има правилен възглед. И хората си се дуят, което си личи от темите във форума. А Рамус им се подиграва, защото самия той няма правилен възглед, за да разбере, че неправилния възглед е правилен възглед и правилния възглед е неправилен възглед.

Редактирано 26 юни 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Реджепе, Реджепе, някой ден ще хвана да те набия, пък ти може да си мислиш, че съм те била, ама може пък и да не съм... Ми кво пък... Поне на 50 процента ще имаш сигурност, че не съм. Ма пък от трета страна, как да си сигурен, като няма и да си сигурен...

Не, че искам да те бия, разбира се. Така ми дойде приказката с това, че може и да е, но може и да не и е и не е, щото пък, ако имаш белези, дали няма да е. Ама не може да сме сигурни, че е, щото е и сигурно и не е сигурно.  

Редактирано 26 юни 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

Ами, с Рурк спорихме по този въпрос в темата за Будизма. Той доста се поизнерви де, но не това е важното. 

 

Коана е следния

Един ученик прочел всички сутри и отишъл при учителя да се изфука, че е просветлен. Казал, че нищо не съществува, че всичко е лъжа. Тогава учителя го ударил с тоягата, а когато ученикът се разгневил, го попитал, откъде се е взел този гняв. 

 

Това, дали ти ще ме биеш, дали аз ще възприема ударите, като бой, дали изобщо ще усещам болка, дали ти не си ме била насън, или пък аз съм сънувал, че си ме била. Контекстите са много. Гледните точки са много. И това, което от една гледна точка изглежда разумно, от друга гледна точка изглежда като идеята за слоновете и костенурките. Нищо лошо по отношение на слоновете и костенурките, но и нищо добро. 

 

Рурк тълкува въпросния коан, както дявола тълкува евангелието. Той се присмива на ученика, че същия е изпаднал в нихилизъм, докато самия Рурки, не се усеща, че ако възприеме ударът, тоягата и гневът, като сто процента съществуващи, тогава самият той изпада в другата крайност - етернализма.

 

Това е основния проблем на бивалентната логика, в сравнение с поливалентната. При упорството да се спазват твърди принципи и да не се изпада в никакъв случай в противоречия, неминуемо се достига до едната от двете крайности. Или етернализма, или нихилизма. 

 

Докато поливалентната логика е средния път. Правилния възглед. И не е разбира се, защото самата тя е поливалентна и не е поливалентна. За това в Дзен будизма се казва, че когато заговориш за Дзен и той изчезва. 

 

Далеч съм от мисълта, че има разлики между източното и западното мислене, както и съм далеч от мисълта, че няма разлики. И съм близо и до двете мисли, ако са две и ако са мисли разбира се и ако аз съм аз.

Учителя е ударил ученика и не го е ударил. Тоягата е тояга и не е тояга. Учителят е учител и не е учител. Ученикът е ученик и не е ученик. Гневът на ученика е гняв и не е гняв.

 

Светът, това са оттенъци и нюанси. И не е оттенъци и нюанси.

 

Ад и рай, самсара и нирвана. Така е казано и в Ланкаватара сутра. Самсара е нирвана и нирвана е самсара.

Редактирано 26 юни 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)