Я бе , ДУХ !

Я , определи някоя форма ! Че не се сещам !

Пък моя ДУХ да се прояви и да реши това зелено ли е или пембено ....т.е. нещо определил ли си или просто си решил да си бърбориш !....

Ти въобще обърна ли внимание на нещо толкова тривиално - кое е ДУХ-а и Дух-овете.

Не си единствен, който не прави разлика. Не че нещо, но как няма да не ти е "достатъчно", затова и го "има" - някакъв си "духовен свят". А правилното е ''СВЕТА НА ДУШИ" - някакви си.

ДУХ-а не може и няма индивидуалност, не може да е единствено или множествено число... Той е символ на цялостта, тоталността, безкрайността. От него се пораждат формите и чак след това са нужни "закони, правила, принципи". Те са само в световете на проявленията. Дух-а няма свят, той е тотален, пронизва всички проявления и светове. За него няма етажи, няма ограничения. Той няма нищо общо с нечии принципи.

И не му е нужно той да се проявява в нещо си. Той е в основата на всички проявления, а не да се проявява чрез едно, друго или няколко, или дори "всички".

Той е изначалното понятие, което е над(пред)понятийно. КОето не става да се побира в несъответствена за него теоретична или ментална среда, обяснения, или пък дефиниции. Защото ДУХ-а определя всички среди, огледала и отраженията.

 

Не е душата, а нещо много, ама много различно от нея.

Например в набеденото християнство - свети дух... един от трите елемента на "троицата". И светия дух, не е духа на бог, нито духа на буда, нито духа на чеци или рамус.

Ето защо темата е още от началото си сбъркана, щото пишат хора, които през живота си са неспособни да осмислят тоталността, за сметка на фрагментарностите. И каквото и да се говори - всичко е от парче, за парче и на парче.

 

Каквито очите на четящите, това е и прочита им.

Но пък иначе - реакции на иронии и заяждане дебнат отвсякъде. Само дето прочита и интерпретацията... Но то как да е по друг начин

 

Голям смях, ей.

Скици!

Редактирано 24 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

А-ха ! Разбрах ! 

Бил си религиозен ....!

Т.е. духът сам по себе си , вън и независимо от това което става в главата на човека !

Че де го бе ?!..............амаааан ! 

С вметката , че религията като инструмент на вярата , обяснява нещата които не се знаят !

Т.е. опитваш се да си (ни) обясниш нещо което не знаеш ....!

И това разбрах !  

`Ми то е немислимо , бе !

За да мислиш , трябва да знаеш !

Виж , измислено , фантазирано , въобразено и др.т. - МОЖЕ !....

В същност това са твоите писанки ....!

Но то пак се случва вътре в твоята глава !

Определено от външни на Духа условия (хартия , говорене , Нет-а....дори самият мозък) , Духът ти може само да реши под каква форма да отрази това което се случва в твоята глава .....

В по-горе посоченият от мен случай - чрез музикален клип.

Разбира се , че отражението на Духът на Г.Минчев в този музикален клип може да ми повлияе по определен начин....!

И като си говорим , навярно знаеш , че Георги Минчев вече не е между живите .

Но Духът му "живее" в този клип или по-точно неговото отражение !

По същият начин като картина на известен майстор на четката да кажем , Айфеловата кула , пирамидите или пък теорията на Айнщайн.......

Ето , това е доказателство за съществуване на Духовен Свят !

 

За Оня , Другия Духовен Свят все още не се знае нищо !

Знаят се измислени , фантазирани , въобразени и т.н. др.п. от някого си неща.....които в същност обясняват това което не се знае !

Редактирано 24 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ето защо темата е още от началото си сбъркана, щото пишат хора, които през живота си са неспособни да осмислят

Темата не е сбъркана, тъй като е съвсем логично продиктувана от разни идеологии, разказващи за места и същества от друг свят - та хората просто питат за доказателства и вместо такива, да им се отвърне, че не можели да осмислят, то това пак съвсем логично води до заключението, че всички тези разкази са чисто художествено творчество.

Безкрайното е непроявено и е проявено. Крайностите са проявления на безкрайността. Но и крайностите не са крайности, а илюзии за крайности. И са крайности, "защото" в антагонизма "безкрайност - крайност", безкрайното и крайното ги разглеждаме като крайности.

Темата не е сбъркана, тъй като е съвсем логично продиктувана от разни идеологии, разказващи за места и същества от друг свят - та хората просто питат за доказателства и вместо такива, да им се отвърне, че не можели да осмислят, то това пак съвсем логично води до заключението, че всички тези разкази са чисто художествено творчество.

Не есбъркана - те хората са си я отворили по начин по който да си я разбират. КЪде е Дух, къде са Души (духове).

 

Има един генерален проблем... толкова важен, че определя почти всичко след него.

Когато човек заучава, приема, копира, имитира, заимства, освен понятия, му се поставят и схемата на интерпретацията и връзките им.

Когато това се случва съвсем в началото на детството, в мозъка се оформя готова схема - и на понятията и на интерпретациите им.

 

Когато нещо се заучава, защото се предава знание, за ежедневието на социалния живот, е достатъчно. Усвояват се знания, възпитават се умения. Но когато се предава мислене, се заучава шаблон в мисленето, защото така се възприема и после се оформя интерпретативна матрица. А тя определя всички налични данни да минават през нейното сито. Така се създава менталната и когнитивна матрица.

 

Ученето е чудесен процес. Обучението е и сред всички висши животни.

Имитирането и подражанието също са чудесни инструменти на еволюцията, защото предоставят лесен и бърз път за видово оцеляване, чрез бърз начин на валидирано и проверено поведение.

Социалния живот също е така - житието сред социални елементи осигурява много неща, които са еволюционно нужни.

 

Но живота не е само това. Има последващи етапи в развитието, при които тия предишните вече са неадекватни. Продължава се инерцията в менталната матрица да се използват шаблони, които не са съответствени на постъпващите сигнали. Особено когато касаят вече абстракции и конструкти, понятийно и символно мислене. Да не говорим - за комплексното такова. ПРи тия последните УЧЕНЕТО не може да се ползва както в предишните етапи. Не е достатъчно ЗнаЕне, нито ЗНАНИЕто. Нито е възможно, нито са важни, защото не са адекватни. Когато индивидуалния елемент и аспект вече настъпва все повече, няма как, нито има шанс да се ползва нещо от "старите" процеси, характерни за предишните етапи. Но инерцията стои.

 

Заради това, е налично мислене за "други светове", ама през ситото на "сегашния". Само им се слагат нови дрешки и се сменя шаренията. Но иначе се проектират чрез същия модел, през същите характеристики в опита на субектите да опишат нещо "отвъд". В опита им да опишат как и защо проектират желанията и нужните им образи, за да изиграят сред това нужните си изживявания.

Какво ще е това ОТВЪД, след като е през стари и употребени вече опорни точки, основни застояли положения се съотнасят до невлизащи в тях сигнали, информация. Но не - стискат се сламките все едно удавниците са навсякъде.

 

Понятието ДУХ носи в себе си една генерална смяна на мирогледа. Смяна на цяла парадигма, толкова основна, че касае целия наличен конструкт на сегашните опорни точки.

Витрината на тук-пишещите показва безсилни да смелят качествената разлика между Отделност и Тоталност. И сред всичко това защитните вариации на иронии, хапене и всякакви форми на негативизъм, са направо весели, за да проектират през мен си собствените си дефицити, само защото аз правя така, че непрекъснато да ги изваждам на показ.

 

А най-парадоксалното и смешното е, че всъщност от време на време цитират думички нечии, на някой си, отнякъде си... точно за същото. Обаче това е въпроса - че когато се взима готовото, никой не му остава шанс да мисли с главата си. Тя природата дори им е помогнала в това - защото когато взимаш наготово, я няма цената на откритието. Няма я цената на откриването, на изминаването на пътя, на лутането , на грешките. И ако за социалния живот, нещата са в натрупване и на дадено ниво на битие и отражение, то има своята роля, смисъл и значение, отвъд тия - същото вече не е адекватно.

Добре, ама като го няма съзнанието - и като са се нароили готови идеологични шаблони, точно направени и подадени за хора, които нямат въобще шанса да мислят и си ги взимат наготово. С това формират и мислите, мисленето, понятията, връзките - всичко е наготово.

 

И все пак - всяко учене предполага да се поставят основите. Но после - да се продължи - всеки с наученото, да го натрупва, осмисля, дори и да го отрече, разцепи или отхвърли. Но вече ще е изминала брънка от спиралата.

Целта на учебния процес децата продължават да си го разбират - да го заучиш и после на свой ред да репликираш същото. И понеже вече самия ти го говориш, повтаряш, вече идеята е, че го "знаеш" и че повтореното е "знание". Дори за ежедневния живот, това е недостатъчно. Но не - менталния мързеливец живее с идеята че да имитираш и подражаваш по ментален път, е като всичко друго.

Смешно е, че някой ползва това и го нарича "сериозно". Но няма начин - Формирания вече е израз на матрицата, след като тя вече е внедрена в него. Природата спомага - матричното е първично, то идва бързо, то е еволюционен атавизъм. Матрица сред отражението, реакциите мисленето, възприятието - цялата система.

 

Дори колегата РИ, в опита си да изрази нещо, което той самия повтаря непрекъснато, пак се обляга и на дуализми, и на антагонизми... Ето това е точен пример на една обикновена стара словесна фраза:

Какъв нов бардак може да е, след като основните момичета в него са пак същите.

Няма как... колеги. Качествено различни неща не са съизмерими с мерките и опорните точки сред които живеете и които никой не си е направил труда дори да ги доразвие сам. Да вникне поне онова, което е учил, заучил, което е приел. Взима се и после на свой ред се репликира, защото целта въобще не е осмислянето, а конструирането - с цел компенсация на дефицити.

 

Това е когато само се взима и употребява за свои и чисто лични потребности. Обаче понеже на нивото на целия социум е така, се приема за мярка, за норма.

Когато се говори за "даване" се приема че даването е когато просто репликираш онова, което самия ти си приел. Но така само се приема и излъчва матричното сред всяка личност.

 

И някой тук се опитва да прокара идеята за разликите в "гледните точки"... В събирането, в общото, но през частното. Щото така атавизма в менталната матрица, кара субекта да си представи ОБЩОТО - като сбор от частности. И безкрайността - като сбор от безкрайни части. А това няма нищо общо с понятието. Няма нищо общо с адекватността. Но ... говори достатъчно за ограниченията и ограничения от тях.

Редактирано 24 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

.........

т.е. приказките за духовния свят, се отнасят и касаят мързеливците - за останалите не важи.

Хората засягат в думите си не просто гледната си точка. А изразяват своето пристрастие. Това се получава когато гледната точка е слята с идентичността, и я определя. Тогава от "част", тя става "цяло" за самия субект.

 

Човек, който е пристрастен, той е погълнат от гледната си точка. Обикновено тя не е негова, а е заимстван микс от такива, които е възприел наготово и нагоден за неговите собствени нужди от опорни точки, на които постановява първо себе си, изгражда образа за себе си. А после - цялото си битие, ориентация и ситуиране. Чрез тия толкова несъзнателни опорни точки се изгражда цялостната личност в социума. Това е и проблем за индивидуализацията, но е и решение - за колективния и личния му живот сред "подобни" на него.

 

Проблема е сложен и многопластов. Един субект, който бива описан с тия процеси, не може да ги отрази, той не разбира за всичко това, няма "рецептори", няма и адекватна система за отражение, за да го схване и го изкара на "светло". Те за него, през неговото фрагментирано съзнание, всичко си е "ок".

...

Мен ако питаш си правиш блестящ самоанализ. Когато човек осъзнае ограничеността и непълнотата на един мисловен модел, той започва да търси начин да го разшири. Докато моделът удовлетворява човека, той няма да потърси начин да го надскочи. Въпросът обаче е: дали можем да излезем от матричността? Дали разрушавайки границите на един мисловен модел, не попадаме в нов, обхващаш стария? И тук пак ще се върна към единството на принципите обуславящи битието, защото те всъщност са основата на матричността - вечни и неизменни правила от които дори и боговете не могат да избягат. И тук следва най-парадоксалният момент - именно тези принципи са гаранция за нашата свобода, но това е друга тема. Това, което е във връзка с дискусията от вчера и днес е, че не можеш да убедиш някого да надскочи светогледа си, ако той все още е удовлетворен от него.

 

Колега или колежка... но очевидно има какво още да се поразмисли над понятията.

Вие продължавате да бъркате ДУХ и света на ДУХОВЕТЕ (душите).

 

Нямат нищо общо и с цитираните понятия от веданта. По принцип идеите, които се опитвате да миксирате, за да ги докарате до смилаемост за себе си, са несъответствени една на друга. Това е типично за "западните" духовности, които много силно настояват да срещнат "източните" такива. 

Но това е изгубена предварително кауза. Опита да ги интерпретирате чрез доста волни съчетания, е напълно обречен. Но това е и типичния пример за пристрастие. Обикновено, човешко и фрагментарно.

 

Синтезът е както и анализа - и в думите, и извън тях. Думите не ограничават нито анализа, нито мисленето, нито синтеза. както и Духа не спазва никакви принципи. Не му се налага. Самото понятие "произволно", хич не е на мястото си.

Принципите ги вадят чрез живота тия, които им е  нужно по-лесно да се ситуират в него, като част от адаптацията в битието си. Принципите ги извежда самия човек. Той ги именува, свързва на базата на предварителното отражение от света. За други отражения и отразители - други принципни положения. на нивото на водната частица в облака, няма гравитация. Няма гравитация и за всички елементарни частици - като фотоните, примерно. Там пък "има" други неща. много е трудно да се осмисля света отвъд опорните положения, залегнали в човешките идеологии и описания, които единственото им удобство е, че са направи и конструирани да вършат работа. Никъде в никоя сериозна наука, никой не пледира че тя с "истина". Никой сериозен зрял човек, не се занимава с "истината" като абсолютна. Самото понятие се постановява за целите на картината на света и обясненията, нужни на обяснителите в нея.

 

БЕЗКРАЙНОТО не му е нужно да се ПРОЯВЯВА.

Освен това - проявеното според кое и кого е проявено? Невидимото за сетивата - ПРОЯВЕНОСТ ЛИ Е, след като не е ЯВЕНОСТ за отразителя и е невидимо за него?

Ако сетиво или апаратура не може да измери и улови дадено проявление, как да се разбере дали то е ПРОЯВЛЕНИЕ въобще? А апаратурата е просто патеричка, която обяснителя се опитва да ползва за да компенсира ограничеността на сетивния си апарат. А менталните си ограничения и грешки как да компенсира - с каква "апаратура"? И как въобще да ги диференцира, за да ги дефинира и изведе - менталните и интерпретационните ограничения и грешките, породени от фрагментарността им?

 

И накрая - като пояснителност - един прост въпрос, по твоите собствени думи:

Ти откъде изведе, чрез кое, кого и какво - твърденията, залегнали в първите две изречения на извадката, която съм цитирал?

Всичко, което притежава някаква форма - конкретна или абстрактна, е проявено. Духът е вечната, неродена и неунищожима част в човека и във всяко същество. Дух или духове? Въпросът не е толкова лесен. Мисля си, че ако духът дарява съзнанието с безсмъртие, то съзнанието дарява духа с индивидуалност.

 

Колкото до принципите, само си представи, че законите за движение на светлинните лъчи бяха по-различни и те не можеха да се разпространяват във въздушна среда. Представи си как това, нямаше да ти повлияе, обезсмисляйки изцяло едно от сетивата ти (да не кажа основното). Ти разбира се, нямаше да осъзнаваш липсата, но тя въпреки това би била факт. И когато видя квадратна звезда някъде по небосвода, тогава ще призная превъзходството на духа над принципите обуславящи всичко съществуващо и ще мога да кажа, че той - духът е неподвластен на тяхното влияние. Както всичко друго съществуващо, свободата също се проявява в някакви граници. Проявеното винаги е ограничено и това е принцип.

Мен ако питаш си правиш блестящ самоанализ. Когато човек осъзнае ограничеността и непълнотата на един мисловен модел, той започва да търси начин да го разшири. Докато моделът удовлетворява човека, той няма да потърси начин да го надскочи. Въпросът обаче е: дали можем да излезем от матричността? Дали разрушавайки границите на един мисловен модел, не попадаме в нов, обхващаш стария? И тук пак ще се върна към единството на принципите обуславящи битието, защото те всъщност са основата на матричността - вечни и неизменни правила от които дори и боговете не могат да избягат. И тук следва най-парадоксалният момент - именно тези принципи са гаранция за нашата свобода, но това е друга тема. Това, което е във връзка с дискусията от вчера и днес е, че не можеш да убедиш някого да надскочи светогледа си, ако той все още е удовлетворен от него.

 

Никои правила не са вечни и неизменни.

Разсъжденията изразени в тия думи са просто начин и опити да се презатвърди един и същ модел. И той да се повтаря неизменно. Да се изведе като "вечен"...

Но няма начин.

Може модела да носи точно онова, което потребителите му искат, нуждаят се. Но няма как тия нужди да са вечни, нито неизменни.

 

Колега или колежке, не зная пък и не е важен пола. Границите на всеки мисловен модел не могат да се разрушат. Разрушителя е целта и средството. И още нещо - точно твоите думи във второто изречение от цитата - показват ясно че един модел, е в потребността му да се разширява. но основния фундамент да остава. Това е явлението пристрастност - то е израз на СПЕЦИАЛНО ОТНОШЕНИЕ на определен вариант, нужния, търсения, привидения като решения, като основа, като котва или крепост.

Ако той се променя, той сменя границите, или сменя целия модел. Разбира се, не може без модел. Въпроса е обаче... в друго решение. С друг поглед, чрез друг подход. Ако не е налице - остават само голи "съждения". Може би, ами ако... или пък "варианта". А тях ги има, когато го няма реалното, случващото се. Дори в разсъжденията си ясно показваш нуждата си от утвърденото. И колко важно е то, колко правилно... и дори вечно.

Ама не е. И никога няма да е. Ще си идват и ще си отиват, както и тия, които пишем тук. Понякога - от форума, понякога - от самия живот.

 

Вие имате точна привързаност към точно определена схема. Три коментара и в тях е написана почти цялата, естествено в основите си. Привързаностите и основните стълбове са в думите ти.

 

Веданта или будизма, исляма или фундаментализма, патриотизма или максимализма. Но всичко това е просто начина матрицата да се презатвърди - през своите собствени носители, чрез които тя живее. Които поддъждат нея, тя поддържа тях. Всеки, който приема и на свой ред излъчва, той е самата матрица. Той е нейния носител, но е и нейния генератор. Няма как да има матрица ако няма потребители. И няма как да я има, ако взаимността и нуждите на потребителите й, не се покриват със въздействието в самата матрична система от отражения, огледала и отражатели.

 

Нуждата от приказка, в която да се разказва за света е за самия субект, който очаква да се открие като образ в същото. Това  е най-важното за самия него - да приеме образ за себе си отнякъде. Това е неговата част от сделката - неговата печалба, неговия резултат. Всеки живее точно според образа, изграден от собствената си приказка. Вътре в мозъка няколко основни дяла отговарят за това и нямайки никаква вътрешна връзка помежду си, играят един неспирен театър през субекта и подведеното му съзнание. Един дял създава, друг - отразява, третия интерпретира... И вместо това да му се сложи ред, да влезне в сихронизъм и резонанс, всеки дял се държи като че е единствен. И отражението от всеки , в поведението на самия индивид, следва смяната на невралните дялове, които в даден момент са  "главен".

 

Точно тази нужда от приказка, създава битиетата. В нея се създават и идентичностите, в рамките на определена приказка. Битието се е превърнало вече в обяснението за него. Битката и нуждата - е от обяснения, приемливи, достатъчни, или точно подходящи за потребителя им.

Знаете ли че преди време един психотерапевт от старата фройдовска школа, бил поразен защото направил неочаквано откритие, което никак не му харесало.

В практиката си той лекувал първо според фройдовските си заучени положения, следвал схемата, обясненията, виждал доказателствата. И имало резултати и пациентите се повлиявали повече или по-малко. Самия терапевт имал определени резерви към Фройдовата теория, нещо като определено несъгласие с някои неща.

Един ден един пациент не могъл да схване идеите в обясненията на терапевта. Налице били известни отклонения и терапевта създал приказка, по подходящия начин спрямо слушателя си. Но9 най-интересното било - че пациентът се повлиял и било налице лечение.

С това се документира първия случай на ПЛАЦЕБО сред психологическа терапия. После терапевтът се замислил - той бил съчинил напълно спонтанно приказката от обяснения. Решил да направи втори опит... после трети...

Оказва се, че най-важното в терапията му се оказало, пациента да добие някаква версия на приемливо обяснение за случващото се с него. Резултатите - били точно колкото и самите намеси, чрез утвърдени теории. Той пробвал всякакви версии - на религиозни приказки, на детски образи. Експериментирал внимателно като събирал достатъчно информация в предварителните разговори, кое, как и какво би било нужното... търсеното.

 

И сред всичко туй, някои настояват че... са открили "истината". И толкова силно вярват в това. Че има решение, че са намерили, че то е там - в обяснението за проблемите и предлагането на решенията. Само и само - да се види някъде светлинка в тунела... някъде в тъмното на объркаността и усещането за изгубеност.

================

 

Обикновени неща - като явлението ПРИСТРАСТИЕ, примерно. Толкова очевидно, толкова масово, толкова обикновено и естествено. Как да се загледаш в него, като то е навсякъде и се приема по дефоулт. Там е работата, че сред народа върви именно най-силно и очевидно предлагането според търсенето. Това е приело формата на норма, на естественост, на обикновеност, която всички приемат... защото всички се подкрепят в нуждите си от същото. Защото ако не си - си аут от колективната сделка. Пристрастен - с ударение на втората или на третата сричка, но и двете са дълбоко обвързани помежду си. Защото са два аспекта на едно и също явление.

 

Нещо толкова просто - като "страданието" примерно. Обясненията за страданието са толкова плоски, толкова наивни... И въпреки всичко толкова силно привличат точно неустойчивите натури, точно защото те се припознават по "страдането". Мен ме боли, аз страдам, не искам да страдам, помогнете ми, искам да ми е добре, да съм щастлив/а... А.. и - някъде дълбоко стои един призрак и броди из световете на приказките. Наричат го "смърт". Нарицателното му е че всичко е преходно, включително и самите изживяващи, както са и изживяванията им. 

И ето - на "болестта" се предлага лекарство и решение. Едно лекарство - рая или ада, друго - в преражданията, трето - насред "благородни истини", четвърти - исус ще те спаси, само се закълни в негово име и се покай. Или пък - бог е с теб чадо, той вижда, той те обича, той ще ти помогне. НО само ако вярваш в него. Направи причастие, намери сили, поклони се, мантрувай или се моли, възхвалявай бога, той всичко вижда, той ще отсъди ако ти... 

Има и още - от намерените готови решения. Понеже е лесно, понеже се предлагат навсякъде, те са първата стъпка към готовия за тях, търсещия изход... Или - спасението му от страха, изживяванията, кошмарите, терзанията. И намирането на приказки, в които тия ги няма - поне като обещания.

 

Нещо толкова просто - само да си чут че "искаш", че си готов на цената. И веднага идва при теб - спасението, решението, изхода или убежището. Един е уплашен от смъртта и в ужаса си, привижда христос като спасителя си. като утехата си, като изхода от кошмарите си... За друг - неговото. за трети - само като чул думите на буда и интуитивно почувствал че това била истината.

Мозъка играе своите си игри и куклите играят по конците му. Мозъка няма какво да направи - той е програмиран и има основна задача - да опази, да спаси, да загражда. Но живота... става все по-сложен, многообразен и готовите кодирани решения, все по-надостатъчни за да са адекватни. И все пак - това няма как да спре, докато не се изчерпи. Куклите и конците по които се дърпат и после завъртат че били "решения'', че имало смисъл и той е..., че всичко било избор, че било намерение, че е логично, че е свързано. Празните места в живота създават проблем за един дял на мозъка. И той завързва когницията и интелигентността и ги разиграва с конци. И те измислят - приказки, защити, герои, образи. Съшиват с логики, с убеждения, кое от кое по-правилни, по-истинни, по-широки, по приемливи.

 

Това сякаш не спира. Сякаш няма край. Може би... в някакъв по-обозрим период от десетилетия... или хилядолетия. Но дори и сред космоса, хората ще разселят всичко, което е насред "ДУШИТЕ ИМ" (а не дух-а). Как да избягаш от нещо, което е в самия теб? Как, след като ти си го носиш навсякъде в себе си. Как, след като без него ти изживяваш че не си истински, че си изгубен. ПАрадокса е, че само сред приказка за света, всеки се е "намерил". И нарича това "спасение". И в една адска приказка, се намират и райски подобия - за клин, срещу другия. Но винаги един да е, винаги. Само и само...

 

Ако всичко това беше казано от някой "мъдрец", голям и признат учен, популист или гуру, световен учител, щеше да се приеме просто. Но въпроса е, че всичко може да се приеме... ако то носи решение за търсещите. Ако с нещо им допринася за щенията, стремежите или потребностите. Само тогава.

 

А сред всичко тук не се предлага нищо. Съвсем нищо - просто думи, на някой си. Няма решения, просто описание на света, през очите на... някакъв си шебек, с ник "рамус". Не само че не се предлага нищо в тия думички... ами и се отнема от силата на магията сред приказката на всеки. На всеки сънуващ я, и така сънуващ себе си.

 

Винаги съм се питал... как някои приказки могат да са толкова елементарни, толкова... плоски, толкова чернобели. Толкова лишени поне от дълбочина. Разбира се има и изключително цветни, дори разхитителни на щедрост от образи и връзки, на преплетени логики. Но ... целта на всяка лична или колективна приказка е да е достатъчна да завърти в себе си сънуващия я. И така... да получи той онова, което тя му обещава, което му дава. И все пак - как въобще може да са привлекателни за героя си вътре в тях - особено някои версии. Как повторенията им не омръзват, как е нужно да не стихва силата им и колко усилия се влагат от самия сънуващ, пленен от предложеното му за изживяване.  

Редактирано 24 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ти разбира се, нямаше да осъзнаваш липсата, но тя въпреки това би била факт. И когато видя квадратна звезда някъде по небосвода, тогава ще призная превъзходството на духа над принципите обуславящи всичко съществуващо

Не може да бъде факт, липсата на нещо, което не съществува - тогава просто няма какво да осъзнаваш. Ако законите бяха такива, че светлината не съществува, или да речем гравитацията не съществува, , то тогава факта е, че гравитацията не съществува, а не че липсва - и съответно, няма как да осъзнаваш липсата нещо, което не съществува; или по- друг начин - няма как да липсва нещо, което не съществува.

 

Колкото до квадратната звезда - първо: за това рамус ти каза, че това "превъзходство" съвсем не е място, защото сравняваш несравними неща, все едно да кажа, че ъглите превъзхождат квадрата, защото няма квадрат без ъгли, нещо, което дори да приемем, че не е съвсем лишено от смисъл, то е без значение в случая. Това едното, а другото, че сам казваш "духът определя формите и се проявява чрез тях", а после изискваш невъзможното - духът да определи кръгла форма, а да се прояви чрез квадратна.

Редактирано 24 юли 201511 г. от sound (преглед на промените)

Какво по-сигурно доказателство от това да срещаш различни

А-ха ! Разбрах ! 

Бил си религиозен ....!

Т.е. духът сам по себе си , вън и независимо от това което става в главата на човека !

Че де го бе ?!..............амаааан ! 

С вметката , че религията като инструмент на вярата , обяснява нещата които не се знаят !

Т.е. опитваш се да си (ни) обясниш нещо което не знаеш ....!

И това разбрах !  

`Ми то е немислимо , бе !

За да мислиш , трябва да знаеш !

Виж , измислено , фантазирано , въобразено и др.т. - МОЖЕ !....

В същност това са твоите писанки ....!

Но то пак се случва вътре в твоята глава !

Определено от външни на Духа условия (хартия , говорене , Нет-а....дори самият мозък) , Духът ти може само да реши под каква форма да отрази това което се случва в твоята глава .....

В по-горе посоченият от мен случай - чрез музикален клип.

Разбира се , че отражението на Духът на Г.Минчев в този музикален клип може да ми повлияе по определен начин....!

И като си говорим , навярно знаеш , че Георги Минчев вече не е между живите .

Но Духът му "живее" в този клип или по-точно неговото отражение !

По същият начин като картина на известен майстор на четката да кажем , Айфеловата кула , пирамидите или пък теорията на Айнщайн.......

Ето , това е доказателство за съществуване на Духовен Свят !

 

За Оня , Другия Духовен Свят все още не се знае нищо !

Знаят се измислени , фантазирани , въобразени и т.н. др.п. от някого си неща.....които в същност обясняват това което не се знае !

Цитирам: "Духът може само да реши под каква форма да отрази това което се случва в твоята глава."

Какво значи ---случва се в главата---как така се случва? Това някакъв мистериозен процес ли е, енергиен някакъв, химични реации ли?...Защо не се случва в краката, например?

И какво е това ДУХ, той човек ли е щом МОЖЕ Да решава т.е. Да взима решение както си иска. Или е нещо друго...

Какво е измислила науката или философията по тези въпроси.

Проблема е сложен и многопластов...

 

От легена на първото къпане

към коритото на последното,

през неуморно бръщолевене.

 

Исса 1763-1827

Никои правила не са вечни и неизменни.

По това може да спорим доста дълго. Създателят на правилата може да промени създадените от него правила. Когато липсва създател обаче, откъде ще дойде промяната?

 

Колега или колежке

Първото

 

 

Вие имате точна привързаност към точно определена схема. Три коментара и в тях е написана почти цялата, естествено в основите си. Привързаностите и основните стълбове са в думите ти.

В трите коментара не е написана и една стотна от цялата схема. Наблягам само на един аспект, просто защото забелязвам, че не се разбира. Няма и да се повтарям по тази тема още дълго, защото който не ме е разбрал досега няма да ме разбере и в следващите ми постове. Проблемът може да е в четящия, а може да е и в неумението ми да се изразявам, а може би по малко и от двете. Това е без значение.

 

Веданта или будизма, исляма или фундаментализма, патриотизма или максимализма. Но всичко това е просто начина матрицата да се презатвърди - през своите собствени носители, чрез които тя живее. Които поддъждат нея, тя поддържа тях. Всеки, който приема и на свой ред излъчва, той е самата матрица. Той е нейния носител, но е и нейния генератор. Няма как да има матрица ако няма потребители. И няма как да я има, ако взаимността и нуждите на потребителите й, не се покриват със въздействието в самата матрична система от отражения, огледала и отражатели.

Там където ти вероятно виждаш някаква конспирация, аз виждам нещо друго. Шанкара и Гаутама са неизмеримо надраснали сегашното ниво на човечеството. Няма човек, който да може да вникне в цялата дълбочина на казаното от тях. И да, те засягат само няколко аспекта, които могат да бъдат разбрани на едно определено ниво. Те не са претендирали, че дават цялото възможно знание, въпреки че са дали много повече отколкото можем да възприемем. Това най-често правят по-запалените последователи.

 

 

А сред всичко тук не се предлага нищо. Съвсем нищо - просто думи, на някой си. Няма решения, просто описание на света, през очите на... някакъв си шебек, с ник "рамус". Не само че не се предлага нищо в тия думички... ами и се отнема от силата на магията сред приказката на всеки. На всеки сънуващ я, и така сънуващ себе си.

Ти какво друго очакваш? Но аз виждам проблем другаде: отнемайки илюзиите на хората, ти не си в състояние да им предложиш истината, не можеш да им предложиш решение. То и не съществува бързо решение. Какво би се променило ако всички християни изведнъж престанат да бъдат християние, будистите - будисти, мюсулманите - мюсулмани и т.н. Можеш ли да си представиш последствията. Да няколко матрици ще паднат и няколко стотици милиона души ще влязат в психиатриите или в гроба, останали без вяра, надежда, а пък дори и страх от наказание.

Моля , новите тук , да поразровят назад темата , а и други подобни на нея - темите не са от вчера .

Сеирът за приходящите така или иначе си върви !

Много мастило се изписа....пък и що повтаряне пада...! 

Редактирано 25 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Темата е: Доказателства за съществуване на духовния свят. Наистина много мастило се изписа в тази тема, а и в други подобни теми. Но дебатът се свежда до едно нещо и това нещо е СМЪРТ, неизбежната смърт, и една плаха надежда за безсмъртие. Независимо от това какъв е човек, какво е знаел или незнаел и в какво е вярвал, накрая има само неминуема и неизбежна смърт.

Ако човек е само физическо тяло с мозък който го генерира, след смъртта Човекът изчезва без следа. Ако човек е Дух, който живее във физическото тяло, т.е. обитава физическото тяло, а живее в духовния свят, след смъртта изчезва само тялото и Човешкият Дух е безсмъртен.

Ауми е започнала темата с разкази на хора за съществуването на живот преди раждането и след смъртта. На ТОЗИ свят това е единственото възможно "доказателство" за човешко безсмърие и духовни светове, други доказателства не може да има.

Затова, моля, нека някой, който чете и/или пише в този форум и МОЖЕ да излиза от физическото си тяло, да функционира в духовните светове в пълно съзнание, да се връща в тялото си и да помни преживяванията си извън него, да сподели!

(Въпреки, че такива хора избягвали да разказват за тези неща)

...

Разбирам те какво имаш предвид, само че поставените изисквания са някак ...... Това, че някой може да напуска тялото си и да битува в среда различна от познатата ни, съвсем не означава, че тази различна среда е същата, като онази след смъртта. (ако има такава)

"...Мъка изпитва Душата когато се отделя от Тялото !..." - из "Моята библия"....

От ТАМ нито някой се е върнал да каже , нито пък някой от ТАМ е дошъл......

"I,ll be back !"

http://vbox7.com/play:616a51db95

Но така може (!!!): 

Редактирано 26 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Азът (нашата индивидуалност) като част от емпиричния свят се формира от него и носи неговите белези. Няма каквито и да било преки доказателства че някаква форма на Аз, душа, дух, алая-виджняна са трансцендентални. Този Аз е съвсем различен всяка година, какво да говорим за други животи. Реалността за нас е трансцендентална, непознаваема емпирично, няма как да се опише с продукти на емпиричния свят - ума, думите. Това което можем да постигнем  с инструментите на емпиричния свят е да се самоосъзнаем, но този опит не можем да го предадем с думи на другите, защото това е вътрешен процес. Доказателства за съществуването на духовния, трансценденталния свят (духовен впредвид по-реален ли се има?) не могат да се представят в емпиричния свят и в частност в този форум.

Редактирано 26 юли 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Под "духовен" се има предвид "този, който е след смъртта ".

Под "духовен" се има предвид "този, който е след смъртта ".

 

     

Под "духовен" се има предвид "този, който е след смъртта ".

А може би се има предвид нематериален.

А може би се има предвид нематериален.

Е то това е по подразбиране - едва ли светът след смъртта би бил материален, все пак науката се справя доста добре с материята.

Е то това е по подразбиране - едва ли светът след смъртта би бил материален, все пак науката се справя доста добре с материята.

не е

а и там няма нужда от материално

материалното е само тук

Е то това е по подразбиране - едва ли светът след смъртта би бил материален, все пак науката се справя доста добре с материята.

А ние, само от материя ли се състоим?