За "орела", нищо от това няма значение. И въобще не се интересува дали ще е пръв, защото неговото съществувание е да е сам. Това е неговата естественост.

А как се размножава, орела де? Или си кара сам, докато изчезне като птицата Додо. Последната птица Додо, мъжки екземпляр, била застреляна, да не се мъчи вероятно, и сега е в Британския музей. Ако не се лъжа.

горката птица ДОДО - каква трагедия.

Каква участ - ей до там довежда самотата - да завършиш в музея. Ужасно!

Колко щеше да е щастлива да си е в група, да се размножава... да е сред свои, да е сред ятото, да е първа, да се боричка, играе, кряка... а тя - ето до там води самотата... каква трагедия и колко поучително за другите сред ятото!

============

С въпроса си изразяваш коя си, в какво вярваш, с какво живееш и кои са ти убежденията. И че няма никаква възможност да говориш за орлите, освен да ги нагласиш сред твоята система, на твоя и колектива ти, свят. Там орела наистина е напълно абсурден - нещастен, глупав и неприемливо самотен. И понеже искаш да си играеш с думички - според теб КАК би изглеждала ти, в очите на орела?

Редактирано 31 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

, защото неговото съществувание е да е сам

 

Е като искаш да си сам, какво правиш тука - наистина няма лошо, човек да пише сам на себе си, да обсъжда със себе си различни въпроси и теми, които го вълнуват, но тогава ........ що се вреш между другите? Защо ги коментираш, защо изобщо участваш в разговорите им - или викаш да не ти обръщаме внимание, ти просто ей така, пишеш си разни неща, които адресираш само към теб?

 

п.п. ако наистина мнението. участието и коментарите на другите нямат значение, то кажи и да те оставим на мира, да си драскотиш на спокойствие.

 

Е като искаш да си сам, какво правиш тука - наистина няма лошо, човек да пише сам на себе си, да обсъжда със себе си различни въпроси и теми, които го вълнуват, но тогава ........ що се вреш между другите? Защо ги коментираш, защо изобщо участваш в разговорите им - или викаш да не ти обръщаме внимание, ти просто ей така, пишеш си разни неща, които адресираш само към теб?

 

п.п. ако наистина мнението. участието и коментарите на другите нямат значение, то кажи и да те оставим на мира, да си драскотиш на спокойствие.

 

Аз веднъж вече предположих защо. Сега обаче се оказва, че в добавка е и орел, което ние го предполагаме, а това обяснява прекалено затруднената комуникация. Пък и хората сред нас нямат особена необходимост дълго време орел да им обяснява в какво вярват. За орлите - само мърша... която според него може да сме ние гаргите.

Не ми трябва да искам - за да съм сам.

Нито ми е нужно, нито необходимо.

Това е естественост и факт. Нито някой ще ми я дава, или отнема.

 

Коментарите без значение, за мен нямат значение. Аз определям това и от никого друг не зависи - кошера не ме интересува, защото дори и сред него аз не му принадлежа.

 

Ти ми задаваш въпрос относно мен, нещо, което просто няма как да разбереш.

Не можеш да ме обясниш някъде сред схемите си, както си свикнал всичко друго и всички други да си ги обясняваш. Аз не живея сред схемите ти, не съществувам там.

 

Тук говоря на теб само формално - отнася се до всички тия, за които ме рисуват само в рамките на собствения и груповия си контекст. За мен този им образ - е без никакво значение. Защото той е от значение само за тях.

 

Кое точно не става ясно и къде е проблема - не искам нищо, не следвам, не търся, имам си неща, които са ми интересни и не настоявам на никого за нищо. Пиша неща, които тук за някого са някакви си и той си пише реакциите и етикетите си относно това. За мен нищо от тия не е проблем и е въпрос на естественост.

Аз веднъж вече предположих защо. Сега обаче се оказва, че в добавка е и орел, което ние го предполагаме, а това обяснява прекалено затруднената комуникация. Пък и хората сред нас нямат особена необходимост дълго време орел да им обяснява в какво вярват. За орлите - само мърша... която според него може да сме ние гаргите.

кошерното присвояване на множественото число, те изразява напълно в говорилнята. Припознаването ти, според "другите" - е само следствие от това.

 

Само дето... теб самата хич те няма - именно с "другите'. Тук тая демонстрация на съглашателство е просто игра - твоя игра. Както е и игра на повечето от останалите. Тук когато забие тъпана всеки се натиска да е различен. Когато засвири другата музика - вече различието няма значение - важното е с кое сме еднакви и кое ни е общото.

 

Иначе всички са много духовни, много индивидуални... ама важното да не е прекалено.... щото нали се вижда от "птицата ДОДО" - горкичката. Ей така се свършва ако се прекали...

Редактирано 31 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Отивам на ТОТО да си проверя фиша...Не искам да повярвам на интуицията си, демек пак нищо.

Уви, имам интуиция.

 

Опять двойка

Аз затуй играя на борсата. Лошото е, че също имам интуиция.

.......

Два дена му говоря нещо, което всички други разбраха, само той се прави на неразбрал - е, негова си работа. Толкова обичайно и често срещано явление е - големия зор да демонстрираш различност и оригиналност, а в крайна сметка да ставаш само за резил. Мисля, че на Гьоте беше онази мисъл, че най- глупаво от всички се заблуждава онзи, който мисли, че губи своята оригиналност, ако признае истина, вече призната от други.

бля бля бля

Щом си го решил - твоя воля. Пък кога вземеш наистина да търсиш дискусия и разговор, може и да се включа.

Два дена му говоря нещо, което всички други разбраха, само той се прави на неразбрал - е, негова си работа. Толкова обичайно и често срещано явление е - големия зор да демонстрираш различност и оригиналност, а в крайна сметка да ставаш само за резил. Мисля, че на Гьоте беше онази мисъл, че най- глупаво от всички се заблуждава онзи, който мисли, че губи своята оригиналност, ако признае истина, вече призната от други.

Ти самия наричаш ":разбиране" само това, което е сред контекста на описанието ти на света. Ако не е сред него - за теб е "неразбиране" от страна на другия. Ти - как е възможно въобще да не разбираш - няма такъв филм, сценарий, възможност.

Представи си ако някой е разбрал нещо от моите думи, а ти самия не си ги разбрал - според теб това не е ли възможно. И ако да - какво ти остава. За твоя свят, различността винаги е форма на демонстрация. За моя свят - еднаквостта и подобията са демонстрация. И то лицемерна. Тук пишещите непрекъснато го доказват - един на друг. Тук те намират общата си реакция към написаното от мен, като консолидиращ фактор между тях си. Нещо на което просто си реагират инстинктивно.

 

Ти наричаш Всички, само тия, сред които имаш резонанс, само това, което ти е познато, само това в което вече си предварително ситуиран. Ти даже там, сред света ти, "всички" не са всички. А само тия, дето... са като теб. Те дори може въобще да не мислят същото, да виждат по друг начин. Но теб не те интересува - важното е ти как си ги нарисувал, за да върви твоя вътрешен театър.

 

Но тук четат и други, които никога не пишат. За които пишещите са пример във форма на една обща комуникация. Примери за реакции, за мнения, за ограничението на гледните точки... и още много други примери за много неща. Тук четат хора, за които ти дори нямаш идея. И твоята идея за тях, въобще не ги касае.

=============

 

Не ме интересува дискусия с общия кошер.

Не ме интересуват мнения, дето са като всички други.

Не се интересувам от вяра и идеологии - щото са навсякъде и само се сменят защитниците им които са напълно сиви, в общата сивота на предварително програмирани "сиви" мисли.

Не се интересувам от дискусии с никове, които просто повтарят други като тях, с идеята че това била тяхна гледна точка... или "мнение".

 

А се оказва, че... ако аз правя... или не правя нещо си - можело за един да било едно... за друг - друго. И всеки се надпреварва да ме постави в неговата си версия на условия - да напиша, да кажа, да представя, пък с малко думи, за да можело... евентуално да ме смели, обясни приемливо. Ако не - почват се описанията едно от друго по-крипи, на кой как съм му изглеждал, как ме рисува и ме е накичил сред театрото си. 

Редактирано 31 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

.

.....

Понеже си ме цитирал, да те попитам - този пост на себе си ли го пишеш (както твърдеше до сега) или се обръщаш към мене?

 

п.п. питам, за да знам, дали да го прочета и евентуално да ти отговоря - или да не се занимавам.

Къде е неясното бе човек -  не поставям никъде условие на някого. Никъде не е нужно нещо.

Тук писането не става с условия.

Никой не иска, нито разрешава, нито е длъжен на някого за нещо.

Като решиш - пишеш. Като не - не.

Ако искаш четеш, ако искаш пишеш - да живее свободата.

Защо са толкова важни винаги условията, та само с тях да се живее?

......

Условията са на второ четене - преди това са намеренията.

Опять двойкаАз затуй играя на борсата. Лошото е, че също имам интуиция.

На борсата малкото пари ВИНАГИ губят защото задължително тряба да отидат при големите. Аз при кризата 2008 много загазих. Човек трябва да си прибере парите на сигурно място точно в деня когато най-много му върви. Но това е много трудно, защото тогава интуицията лъже и му шепне: "още малко, още малко почакай да порастнат..." и на другия ден, хоп, сринали са се.

Интуицията е точно както ти казваш, тя е вярна, но е и невярна. И точно както by_chechi казва, "не се знае".

За орлите - само мърша... която според него може да сме ние гаргите.

 

В "Идиот" на Достоевски лудия княз Мишкин казва: " ...искам дори с един човек да поговоря за всичко, както със себе си."

 

Е, това ако не е обречена кауза предварително, здраве му кажи. Та така и с нашия пациент, оградил се е с непробиваемата преграда на собственото си его и вика: Ехоoo... помощ... тука съм... чува ли ме някой... a от не-пишещите поне

Редактирано 1 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

В "Идиот" на Достоевски лудия княз Мишкин казва: " ...искам дори с един човек да поговоря за всичко, както със себе си."

 

Е, това ако не е обречена кауза предварително, здраве му кажи. Та така и с нашия пациент, оградил се е с непробиваемата преграда на собственото си его и вика: Ехоoo... помощ... тука съм... чува ли ме някой... a от не-пишещите поне

Позабравила съм го "Идиот", този момент пък съвсем съм го пропуснала. Обаче; там случаят с княза е съвсем противоположен, доколкото си спомням - той разбира и може да говори с всеки, и е пълен със съчувствие, докато не всеки от другите може да го разбере иззад бронята си (а и той не се разбира сам добре, но поне е наясно, че не се разбира). Но е като магнит за искащите да споделят, точно защо ги изслушва с непресторен интерес.

Той е невинен като дете, не е разяждан от страсти и затова изглежда луд сред "нормално" подлудените от всякакви страсти. Той може да обича без други примеси, колкото и простовата да е трактовката ми в момента. Както казах, толкова ми е останало в паметта като същност на романа.

 

Онова "помощ" на колегата Рамус той сам не си го чува. Външното дърдори друго, и е без значение какъв процент от него е вярно или не. А княз Мишкин би го чул даже повече, отколкото трябва, за да е "нормален".

 

Детски интерпретации, не ми обръщай внимание Искаме да дразним орела, да не вземе да заспи по време на полет и да падне без време.

Редактирано 1 август 201511 г. от witness (преглед на промените)

Онова "помощ" на колегата Рамус той сам не си го чува. Външното дърдори друго...

 

Колегата Рамус въпреки претенциите си за уникален и неповторим мислител си е най-обикновен повторител, даже не е е опитал да направи и някакъв микс, поне от 2-3 учения да забърка. 80% от писанията са му повтаряне на думите на Еди Ериксон и неговата мизософия изложена в Дао на Хаоса.

Е - вече, не знам си какъв съм бил... От повече от 10 години са ме привиждали като всякакъв повторител - един вижда като едно, друг - като от друго. Сега е поредния обречен опит на поредната матрична душица. В опита си да ме смели през собствената си теснотия. Горкичкия

 

Само за верски четива те бива, шуня. Толкова разбираш и будизма и исус-иянството, колкото си подочел и Ериксон и Дао на което и да е. В някакъв смисъл ме издигна в очите си, и ме постави до себе си - като повторител на книжно слово, дори и "мизософия" - голям смях, човек

И Стефан "(про)пада от кайсиите си" с идеята да "спести времето на младите да не се занимават с глупости", но ти направо къртиш "подземно...

 

Най-простото нещо е да се огледаш в огледалото. И човека, който две думички никога не е измислил, освен на "кръст"(а), а само ги чете, повтаря и заимства, и той се намери да огледал някой си друг - и да си каже проникновеното си мнение по въпроса за огледаното. 

Освен това примерите направо се сипят - живеещите от, и с репликации ме 'видели' като тях си.

А търсещите спасение сред каквото и да е - видели в рамус, като също търсещ помощ - като тях. 

 

Някой да не заключи, че мнения има само от ЕГО-то и само ТО може да ги породи. Амиии - не може да е така, щото навсякъде разни никове, дето всъщност дори нямат ЕГО-та, дето толкова познават, дето са толкова въздигнати, мъдри, цитиращи, също са изключително богати на мнения, на интерпретации и отношения...

 

Всъщност няма начин - ти ме обичаш, Шуня... Много!

Ти само "доброто" ми мислиш - като едно извисено будистко същество, прозряло и докоснало се до същината на съществуванията...

Редактирано 5 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Всъщност няма начин - ти ме обичаш, Шуня... Много!

Ти само "доброто" ми мислиш - като едно извисено будистко същество, прозряло и докоснало се до същината на съществуванията...

 

Обичта е концепция, доброто и злото са концепции, извисеното будистко същество е концепция, много и малко са концепции, прозрението е концепция, същината е концепция, аз и ти сме концепции, ума е концепция в която няма нищо реално съществуващо. Духовния свят е концепция. Как може една концепция да има същност? Как може една концепция да се прероди? Пустото си е пусто и преди и сега и за в бъдеще.

Пустото си е пусто и преди и сега и за в бъдеще.

Само бисери... бисер, след бисер. Голям смях, ама пък колко извисено звучи - все едно си на будистка лекция на голям гуру Изключителна духовност дебне отвсякъде.

 

То когато само си баеш бабке ле...

та така - какво четем след заучените думичките за "пустотата"

ПУСТОТО, си е пусто... ама му се насложи "времето" - преди, сега, и бъдеще.

Може би щото "времето" не е концепция и то вероятно има същност.

 

А пустотата какво е - може би тя не е концепция, а е абсолютна истина - реално съществуваща и изпълнена с независима същност.

Скица!

 

Ууупс - май това съм го научил в Дао-то на Ериксон някой си.  Може би щото Дао - и то не е концепция. А някой си шунята, той въобще не е концептуален и никога, ама никога в живота си не се е занимавал с концепции... някакви си. Но пък - какви думи само... какви прозрения личат. Нищо че не са негови, но не пречи да се окичи наготово. Нали затова са форумите.

 

И отново - как може една концепция да се 'прероди' - това е с много прост отговор - ти си "контекста" сред който се преражда концепцията. Реализира се чрез приемниците - повярвалите в нея и предаващи си я един на друг. Справка - любимия ти будизъм, във вид на доктрина, религия и канон. Или пък която и да било друга форма на религиозна концепция. Важното е че тя се преражда като си намери подходящ и достатъчно голям контекст, среда,  сред които да се самоподдържа. Всъщност се реализира чрез приемниците си. Социума в това отношение е чудесна почва за "прераждащи се" концепции (и не само).

Редактирано 5 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

А пустотата какво е - може би тя не е концепция, а е абсолютна истина - реално съществуваща и изпълнена с независима същност.

Скица!

 

Справка - любимия ти будизъм, във вид на доктрина, религия и канон. Или пък която и да било друга форма на религиозна концепция. 

 

Разбира се че е концепция, която играе ролята на трън, с който се вади друг трън от мозъка ти. Когато си свободен от възприемането на всички концепции(не на не-използването им) като реални, тогава си свободен и по-малко страдаш от собствената си глупост. Моментите в които са неутрализирани всички концепции, включително и тази за пустотата се възприемат като екстаз от процеса който се явяваме в момента. Други предпочитат страданието, защото то им създава илюзията за реалност, и се стремят към него съзнателно и подсъзнателно с всички сили.

 

Трябва да се има и в предвид факта, че нашата Вселена не е съвкупност от същности, а е един процес, в който всички неща, включително и човешките същества, не са обекти, а събития. Очевидно и просто е, ако не се концептуализира. Да си свободен е толкова естествено, както и да не си свободен. Въпрос на избор, никой не налага нищо на другия, нито критикува ученията които другия следва, просто го отбелязва и продължава по пътя си без вкопчване в каквито и да било учения, включително и в концепцията на/за другия. За да се научиш по-бързо да вървиш сам, ти трябва проходилка, както и помощни колела за колелото, те не са задължителни, просто помагат, защото живота е кратък за индивида, и колкото по-рано се научи да ходи - толкова по-добре за него, за тази пуста концепция

Редактирано 5 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 Разбира се че е концепция, която играе ролята на трън, с който се вади друг трън от мозъка ти.

Когато си свободен от възприемането на всички концепции(не на не-използването им) като реални, тогава си свободен и по-малко страдаш от собствената си глупост. Моментите в които са неутрализирани всички концепции, включително и тази за пустотата се възприемат като екстаз от процеса който се явяваме в момента. Други предпочитат страданието, защото то им създава илюзията за реалност, и се стремят към него съзнателно и подсъзнателно с всички сили.

 

Трябва да се има и в предвид факта, че нашата Вселена не е съвкупност от същности, а е един процес, в който всички неща, включително и човешките същества, не са обекти, а събития. Очевидно и просто е, ако не се концептуализира. Да си свободен е толкова естествено, както и да не си свободен. Въпрос на избор, никой не налага нищо на другия, нито критикува ученията които другия следва, просто го отбелязва и продължава по пътя си без вкопчване в каквито и да било учения, включително и в концепцията на/за другия. За да се научиш по-бързо да вървиш сам, ти трябва проходилка, както и помощни колела за колелото, те не са задължителни, просто помагат, защото живота е кратък за индивида, и колкото по-рано се научи да ходи - толкова по-добре за него, за тази пуста концепция

 

Айййй - какъв апломб, брей. Всеки си е научил една рецитация и с нея - навсякъде.

Бисер, след бисер. Кво да ги взимам един по един - то са чудо и приказ.

Че и лайкващите - и те любители на "бисерното".

Тия лекции, за пред публика на кого ги пробутваш = на лайкващите ли... Какъв пример за уникална наивност, съчетана с фантазии и заемки. То верно че така или иначе няма кой да ги чете внимателно. Тук са само ползватели - лайк тук, цвък там, моабета да върви.

 

Такаааа - и следния пример за уникална раздувка -

Трябва да се има предвид факта,

колега, ти въобще поне да беше прочел що е "ФАКТ" как въобще в абстракциите ти намери да кажеш че имало "факти"... Вие толкова сте забъркали кое какво е... не че някога сте го разбирали...

 

че нашата Вселена, не е съвкупност от същности, а е един процес...

 

Значи вселената е... - ЕДИН ПРОЦЕС. Как да не се посмее човек - Един процес... само един, и само процес.

Между другото - ПРОЦЕСа дали е ФАКТ, или са  факти същностите... или съвкупностите? Пардон - забравих че тия неща никой не ги е писал никъде. И няма как вие да сте ги прочели... за да споделите уникалната си цитирана мъдрост през публиката на форума. 

 

ОЧЕВИДНО Е ПРОСТО АКО НЕ СЕ КОНЦЕПТУАЛИЗИРА...

 

Да си свободен е толкова естествено... колкото и обратното...

 

ВЪПРОС НА ИЗБОР... (дали да си свободен или да не си...)

 

...нито критикува ученията които другия следва, просто го отбелязва и продължава по пътя си без вкопчване в каквито и да било учения, включително и в концепцията на/за другия...

 

Смях се до сълзи на това. Дори в рамките на едно единствено изречение толкова гръмки глупости са записани...

Значи - ученията които са следвани - вероятно те са факт, или пък са процеси, или пък - същности.

И между другото - какво друго може да е едно "учение", ако не  сборка от концепции. Какво означава да се "учи", след като няма какво да е друго, освен да се заучава точно подбрана концепция.

 

След запетайката - значи ученията и следването им.,... обаче без вкопчване. Ама как без вкопчване, след като си вкопчен бе човек. Дори не си хитър артист - тук просто е уникален театър в който всички са се събрали да си поиграят на клоуни, буди, духовници и гении...

Редактирано 5 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Наистина, за едно ниско ниво, определено словосъчетание се явява като "гръмка глупост" и предизвиква смях, но на по-високо ниво - същото е мъдрост.

 

На ниво ramus и sleda се привиждат бисери, наивност, фантазии, заемки, моабет, хитри артисти, театър, клоуни. На ниво Шуня и Реджеп, отвъд безплодните напъни на посредствеността, може да се съзре безкрайната хармония и взаимосвързаност.

 

Изобщо всеки с кармата си, няма как да бъде по друг начин, нека не правим шекспирова трагедия от това. 

Редактирано 6 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

виж колега... вместо утрото да е по-мъдро от вечерта, вие всяка сутрин демонстрирате своето "ниво". Очевидно е важно да се изживеете на духовен мъдрец, гуру или римпоче. Няма проблеми - пред тази публика всичко върви, но е и малко скучновато във ваше изпълнение. А и вие сте пример на лозунга - днес будист, утре буда. 

 

Особено празните приказки. Който квото забрал, и вече като си го драска заучено и... хоп - вече е буда, вече е римпоче, вече е учител... Мекия и благ тон на калугер в неделно училище много ви подхожда. И все пак трябва да взимате хапчетата, защото накрая толкова ще "опустеете" отвътре, че язък и за кармите и театрото, дето го разигравате.

 

Интересно е също как "качихте на нивото до себе си" и Реджи. Идеята е - ти си буда, той е просветлен - близки са ролите, имат известно сходство. Добре е така - създава се групова илюзия за конформизъм, че все пак като се потъва в кризата "не си сам". То... всички "не сме сами", но при вас очевидно е доста населено

 

Но е най интересно че в тази тема вие "доказвате" духовния свят чрез самия себе си - като едно възвисено духовно същество, което няма аз, но има същност. Което се рее отвъд концепциите, което ги "взима и оставя" чрез повторения и рецитации, което се изживява вече в селенията на духовните същества. Чудесно доказателство и пример. Дерзайте!

Редактирано 6 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Но е най интересно че в тази тема вие "доказвате" духовния свят чрез самия себе си - като едно възвисено духовно същество, което няма аз, но има същност. Което се рее отвъд концепциите, което ги "взима и оставя" чрез повторения и рецитации, което се изживява вече в селенията на духовните същества. Чудесно доказателство и пример. Дерзайте!

 

Няма духовен свят. Няма го дори и този. Няма аз. Няма същност. Какво имаме тук тогава? Една вътрешна усмивка, леко забележима и в някои статуи на Буда. Тя се поражда при осъзнаване несъществуването на всички измислени светове, включително и това на самия осъзнаващ, усмихващ се, медитиращ. Няма Буда, няма войн, това е покоят от преди нашето раждане, нашето естествено състояние, от което излизаме само за да го оценим, преди да се завърнем отново в него, вътрешно усмихнати, радостно присъстващи тук и сега. Практикувам една лесна медитация, един вид саморегресия в миналото, която ме отвежда в този момент, отвъд това което наричаме раждане, отвъд това което наричаме зачатие, но си е моя измислица и затова няма смисъл да я споделям тук.

Редактирано 6 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

мдааа, всички имаме "своите" измислици. Много е важно Измислицата да достави нужното на Измислящия я. И да заживее свой живот - вече като истина. Една взаимна рефлексия - Измислящия, се отразява през Измислицата си, в двоен едновременен рефлекс. И се затваря системата - има изживяване, следователно - измислицата е доставила нужното и вече е истина.

 

Нали е важното че те прави щастлив... доволен, празен или изпълнен... Няма светове, няма живеещи, няма медитации, няма минало, за да има саморегресия или отвеждане. Няма как да има и буда, няма как да има и усмихващ се, след като няма субект, няма и АЗ. Между другото - следвайки това няма как да има и покой, нито раждане, за да се прикачи че бил "естествено състояние". Няма КОЙ да излиза, за да оценя, нито е нужно да се завръща. Като не може да се "мисли", се измисля. Децата го могат и го практикуват още от ранна възраст. И си върви - за  убежище от гадния и подъл свят, дето в него дебнат беди, нещастия, страх и безпокойство. Дето само чакаш кво да ти се случи и само да стремиш поредната доза малка или голяма наслада.

 

От друга страна - кво му трябва на човек - една измислица, щото света без измисляне е гаден, смотан - носи нещастия... и даже страдания. Всичко било преходно, имало загуби и нямало щастие в него. Кво му остава на човек - ми да си измисли всичко, дето го няма, да си го набави с измисляне. та така и със саморегресиите и практикуванията им... както и с всичко останало. Иди че му обяснявай на измислящия, че неговото било измислица - глупости, как ще е като е истина за него. И за сбор от измислящи обща измислица - е пак истина, даже вече по-солидна, скроена допълнително и с идеята че се потвърждава и от "другия". И си върви влака...

 

Това е пример за ползата - като основна цел, намерение, стремеж и битие. Важното е потребителя да си намери за себе си, за ползата си. И дори и престорения иначе алтруизъм, пак през призмата на същото... Докато стигне до "няма го това, няма го онова... " че така е най-лесно - в отрицанието. В имането са налице проблеми... имането всеки е с идеята че го знае, че го вижда, че го живее. Пък дали...?

Та... всичко, като едно голямо нямане - на каквото и да е. Само дето... теб те има, ако беше всичко само с "нямане на това или онова", тия буквички също нямаше да ги има. Ама те са пред очите ти. И очите ги няма, и теб те няма и... никога не си се раждал, щото си нищо, ти си празнота, всичко е празнота. А в нея - не може да е "имане"... но кво ти пука - ти си щастлив, тия дето им трябва - намират си своето да са щастливи, да им е спокойно... то това е най-важното... Поне за Търсещия - да си намери.

Редактирано 6 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Когато няма покой вътре, личността агонизира постоянно, избива и през постовете. Един колега прави добър анализ на това състояние, но и всеки сам може да го направи, защото всички започваме оттук, едни се осъзнават, други продължават да копаят надолу и са много учудени от резултата, вместо просто да спрат да копаят за момент.

 

За егоистичното същество външния свят е лицето на врага. Разрушителния дуализъм от който произлизат всички конфликти, не се намира във външния свят, а в грешното възприемане на една псевдо-същност, неспособна да види света като свое собствено отражение. 

Редактирано 6 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)