А ние, само от материя ли се състоим?

Енергията има различни състояния, едното от които е материята. Но поради факта че различните състояния са зависими едно от друго, те са без постоянна същност. Ако нещо след смъртта се преражда, това е базовото съзнание, което също е пусто и подобно на илюзия, но е по-упорита илюзия. Целта на будизма е да го разтвори и него в таковостта. Настоящето съзнание, паметта, ума и изобщо цялата ни индивидуалност няма как да се родят наново, защото от пусти явления възникват само пусти явления.

Редактирано 27 юли 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

А ние, само от материя ли се състоим?

Не.

Не.

Е, значи тогава не сме само материални, а и духовни същества. Т.е. в нас и около нас има невидим за очите ни свят...

 в нас и около нас има невидим за очите ни свят...

Сетивата ни възприемат само фрагменти от целия свят, наричайки онова, което не могат да възприемат "духовен свят", то това не означава, че е друг свят, който да се нуждае от доказване.

Сетивата ни възприемат само фрагменти от целия свят, наричайки онова, което не могат да възприемат "духовен свят", то това не означава, че е друг свят, който да се нуждае от доказване.

Напротив, ние притежаваме и друго шесто сетиво - интуицията, чрез което можем да долавяме и усещаме невидими за другите сетива неща.

Напротив, ние притежаваме и друго шесто сетиво - интуицията, чрез което можем да долавяме и усещаме невидими за другите сетива неща.

Щом причисляваш интуицията към усещанията, не ти трябва да я наричаш шесто сетиво, усещане е достатъчно, а усещанията са нетрайни като мехур във вода.

Напротив, ние притежаваме и друго шесто сетиво - интуицията, чрез което можем да долавяме и усещаме невидими за другите сетива неща.

Малко е спорно да се нарече интуицията сетиво, но така или инак недоловимото от сетивата наистина е достъпно за интуицията.

О, да. Всеки шизофреник, значи притежава изключителна "интуиция".

Тва налудностите предопределят изключителна и гениална "интуитивност". Щото критерия - Невидимото за "другите" си в съвсем валидно.

 

От друга страна - кое точно е "невидимото", то доколко е "реално", за кого е "реално". Какви са критериите за "реалност", та да е нужно да се "доказва"?

 

Особено е важно на формите на колективна лудост, да се занимават с 'доказателства' за колективно фантазиращите се.

 

НИкое отражение не е реалността. И... не за всяко отражение е нужна "реалност" - при човека е налице възможност за вътрешни форми на конструкции, които да се прекарат през системите за възприемане и да се получи илюзията че е налице сигнали от "външния свят". Допълнително - системата сетивност, възприятие, отражение, се изменя наобратно след серия от вътрешни преобразования. Естествено всичко това е невидимо. И... както се оказва, и тук небедената "интуиция" се оказва напълно недостатъчна, за да "помогне за прозрение" на невидимото за "слепия за него".

 

В този смисъл НЕВИДИМОТО не е определено само от физическите ограничения на сетивния апарат. А е и форма на вътрешна и психична "слепота", защото самия психичен апарат "скрива" от собственото си поле, огромна част от неговите собствени процеси.

В този смисъл - самото понятие САМООСЪЗНАВАНЕ, е състояние на съзнанието при което е налице именно "сигнали и познание" за собствения апарат на отражение и всичко, породено от него. А за да се реализира всичко това, задължително е нужно да е налице "сетиво", свързано с работата на самия ОТРАЖАТЕЛ - сетивен апарат за неговите вътрешни процеси.

 

Всичко това тук сред форума е написано. Обаче няма никакъв шанс дори набедената интуиция да се вкара в работа. И ако не друго - поне чрез "нея" да се докосне нещо повече от делюзиите на самите Конструктивисти. Така че... всяка делюзия е точно толкова истинска, точно толкова реална. Както и всяка друга форма на вътрешна конструкция, за собствения си конструктор. И това е въпроса - невъзможността да се установи граници за различаване...

 

Продължителните форми на колективни налудности, са факт вече хилядолетия. От елементарен начин за компенсация на проблеми в справянето на всеки субект с битието и трудностите за отношение и приемане, се достига направо до конструиране на колективни форми на договорени конструкции. Кой може да промени това, след като има съгласие и всичко това е в посока да е израз на потребностите на огромни групи от субекти.

Но е най-лесно да се познаят - именно по доказателствата и доказването - защото всяка изкуствена идеологическа конструкция, е реализирана първо чрез идеологически описания и после по естествен път й е нужно да се налага чрез внимателен подбор на "пишман доказателства". А типично по човешки е - на конструкциите да се придава значение на независимост и отделно съществуване извън авторите си.

 

Обаче... такъв е матряла - каквото го влече, натам завлича. Гони, доказва, желае, търси - но не може нито да се осъзнае, нито да спре. От онова отвътре, невидимото, не може нито да се бяга, нито да се пребори. И... остава "доказването" му.

Редактирано 28 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Познаващия (субекта) възприема познаваемото; без познаваемо няма познание. Следователно нито обекта, нито субекта съществуват самостоятелно. Ума, интуицията, сетивото са само имена, няма нищо извън тези наименования, имената нямат собствена природа. Всичко съществува само в зависимост от други неща и така до безкрайност, затова всичко съществуващо по този начин е подобно на съновидение и илюзия, включително съзнанието, интуицията, сетивото и т.н... Сетивото с което се самоосъзнаваме се намира в петте съвкупности формиращи човешката психо-физиология. Признаците за това самоосъзнаване са безметежност, свобода от объркване, вследствие познаване на истината относно природата ни. Реалността, абсолюта са беззнакови, а пробудения ум е пуст като пространството.

 

Абе не е лесно за мисълта да осъзнае собствената си нереалност

 

Под нереалност не се разбира несъществуване (нихилизъм) - другата крайност на реалното (етернализъм).

 

Буда сочи средата (пустотата)... Всеки може да осъзнае това което е осъзнал и той, и това ще случва винаги, докато има същества със съответните способности и мотивация да осъзнаят истината за себе си и вселената.

Редактирано 28 юли 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Познаващия (субекта) възприема познаваемото; без познаваемо няма познание. Следователно нито обекта, нито субекта съществуват самостоятелно.

Ума, интуицията, сетивото са само имена, няма нищо извън тези наименования, имената нямат собствена природа. Всичко съществува само в зависимост от други неща и така до безкрайност, затова всичко съществуващо по този начин е подобно на съновидение и илюзия, включително съзнанието, интуицията, сетивото и т.н... Сетивото с което се самоосъзнаваме се намира в петте съвкупности формиращи човешката психо-физиология. Признаците за това самоосъзнаване са безметежност, свобода от объркване, вследствие познаване на истината относно природата ни. Реалността, абсолюта са беззнакови, а пробудения ум е пуст като пространството.

 

Абе не е лесно за мисълта да осъзнае собствената си нереалност

 

Под нереалност не се разбира несъществуване (нихилизъм) - другата крайност на реалното (етернализъм).

 

Буда сочи средата (пустотата)... Всеки може да осъзнае това което е осъзнал и той, и това ще случва винаги, докато има същества със съответните способности и мотивация да осъзнаят истината за себе си и вселената.

Хихи... това като се рецитират вярванията нечии си, настава голяма патаклама.

 

И така - какво се чете тук - че имало познаваемо и познавач (субект). както и че без едното не можело другото. Ама може... Има и варианти при които ролите на двете се сменят, дори и на практика става да няма две роли - субекта е и обект на познанието. Когато само си чел и само си награбил, не ти остава време да си позамислил. И си караш по рецитациите на вярванията си.

 

"Сетивото с което се самоосъзнаваме"... е напълно погрешно изречение, то съдържа в себе си тафтология. Въобще в горните думи не само не му е ясно на автора разликата е думичките съзнание и самосъзнание, защото той си ги смесва съвсем произволно. Като важно е, че той има предварителната цел да представи убежденията си за правилни. Нещо което е целта му при всички положения, по всички места, на които пише, по всякакви начини. Да не говорим че за същия духовното, духовете и будизма имат общи корени и нямат никакви проблеми да са едни и същи неща. Вероятно така излиза че се "доказва" духовния свят... 

 

И накрая - БУДА бил посочил, че "средата"...

На вас колега, Буда ли ви посочи... Как - с ръка ли ви посочи, говорихте ли с него, или той ви се яви насън?

Или... вие се привиждате като "същество, което е вече със съответни способности и мотивация да осъзнаете истината за себе си и вселената". Голямо разбиране е паднало, с голяма мотивация, с големи духовности...

 

Да не говорим за мотото "всеки може да осъзнае, (каквото е осъзнал и буда)"... Браво!

 

И така - мирча кришан, квото и да го попитали на изпита му, той си говорил само за краставицата. Вари го печи го - който и да е последовател, на каквото и да е - той си знае неговото си и каквото и да става, за което и да се говори - си знае предварително изготвената рецитация. Той само нея си има и му е важно да вярва че задължително е истинско.

 

Никак не е лесно за вярващия, да осъзнае собствените си делюзии!

Редактирано 28 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Извън материята нищо не може да съществува. Духът и материята са двете страни на едно цяло. Материята е също толкова вечна и неизменна, колкото и духът. Това, което би трябвало да се има  в предвид под "духовен свят" са светове съставени от по-фини състояния на материята, които са неуловими за грубо-физическите ни сетива и измервателни прибори. Но те също са материални. Всичко, което е съставено от части и има форма по дефоулт е съставено от някакви градивни единици, които наричаме материя.

 

Доказателства могат да дойдат единствено с увеличаване на обхвата на съществуващите измервателни уреди, така че те да обхванат по-фините състояния на материята. Другото са свидетелства на очевидци, което обаче не са точно доказателства.

Духовността е свързана с чувствата и емоциите ни, с нашата субективна оценка на обективния свят, с ценностната ни система. Изразява се в поведението ни и с отношението ни към заобикалящия ни свят. Нормално е да няма как да бъде измерена с обективен критерий. Всеки преценява нечия духовност съобразно своето разбиране за това. А самото желание да се доказва или измерва духовността за мен е отдалечаване от духовното.

Извън материята нищо не може да съществува. Духът и материята са двете страни на едно цяло. Материята е също толкова вечна и неизменна, колкото и духът. Това, което би трябвало да се има  в предвид под "духовен свят" са светове съставени от по-фини състояния на материята, които са неуловими за грубо-физическите ни сетива и измервателни прибори. Но те също са материални. Всичко, което е съставено от части и има форма по дефоулт е съставено от някакви градивни единици, които наричаме материя.

 

Доказателства могат да дойдат единствено с увеличаване на обхвата на съществуващите измервателни уреди, така че те да обхванат по-фините състояния на материята. Другото са свидетелства на очевидци, което обаче не са точно доказателства.

Да, обаче, "съществуващите" измервателни уреди направени от плътната материя на нашия физически свят, близко до ума е, че няма как да регистрират по-фините материи от по-висшите светове.

пак е добре, че независимо от обема на тая тема, се завърна в нея опита да се изяснят основните понятия. Поне наченки на нещо разумно, на нещо практично.

 

Иначе всеки си пее собствената песен и само си личи кой как си я е нагласил от общата плоча, от която я е учил.

 

Както се вижда положението с консенсуса на толкова обикновеното и дъвкано понятие ДУХОВНОСТ, хич го няма. Не че е задължителен, но поне така става витрина на начините по които всеки си запълва думичките... и после ги ползва.

Извън материята нищо не може да съществува. Духът и материята са двете страни на едно цяло. Материята е също толкова вечна и неизменна, колкото и духът. Това, което би трябвало да се има  в предвид под "духовен свят" са светове съставени от по-фини състояния на материята, които са неуловими за грубо-физическите ни сетива и измервателни прибори. Но те също са материални. Всичко, което е съставено от части и има форма по дефоулт е съставено от някакви градивни единици, които наричаме материя.

 

Доказателства могат да дойдат единствено с увеличаване на обхвата на съществуващите измервателни уреди, така че те да обхванат по-фините състояния на материята. Другото са свидетелства на очевидци, което обаче не са точно доказателства.

Разбира се, че духът може да съществува извън материята. Ключовата дума тук е "съществува". Не е "същество", а си е ДУХ. Материята е вечна, вечна е разтегливо понятие, сигурно е вечна, но не е неизменна.

Разбира се, че духът може да съществува извън материята. Ключовата дума тук е "съществува". Не е "същество", а си е ДУХ. Материята е вечна, вечна е разтегливо понятие, сигурно е вечна, но не е неизменна.

От какво и кое се "разбира"? Демек - на какви основания се прави това заключение, за да се постави толкова априори, сякаш е най-обикновеното нещо на света?

 

Абе хора, толкова ли е трудно човек да се замисли за понятията, които самия той използва, а не са му ясни.

 

ДУХ - МАТЕРИЯ- СЪЩЕСТВУВАНЕ.

 

Как така духът "съществува", за какво му е "материята", що е МАТЕРИЯ  и какво са взаимодействията и връзките ѝ с ДУХ-а.

Редактирано 28 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

От какво и кое се "разбира"? Демек - на какви основания се прави това заключение, за да се постави толкова априори, сякаш е най-обикновеното нещо на света?

 

Абе хора, толкова ли е трудно човек да се замисли за понятията, които самия той използва, а не са му ясни.

 

ДУХ - МАТЕРИЯ- СЪЩЕСТВУВАНЕ.

 

Как така духът "съществува", за какво му е "материята", що е МАТЕРИЯ  и какво са взаимодействията и връзките ѝ с ДУХ-а.

Знаех си, че ще се хванеш за това "разбира се"...Ами разбира се от това, че духът НЕ е материя, значи може и без нея да го бъде. Другите понятия ти ще ги обясниш, отново и отново.

Знаех си, че ще се хванеш за това "разбира се"...Ами разбира се от това, че духът НЕ е материя, значи може и без нея да го бъде. Другите понятия ти ще ги обясниш, отново и отново.

Знаех си -... не е ли малко несериозно...

 

Значи излиза че...

- ми говоря си разни думички - разбирало се, понеже духът не е материя. Значи можел и без нея

По същата взаимна връзка и шаблон - понеже материята не е дух, значи може "да си я бъде" и без дух.

Ето какво значило "съществуване" - бе... нещо си там - ДА ГО БЪДЕ.

 

И... важното е, че има "знаех си" - ма друго си е да "си знаеш" - ама мен ли...

Не е ли по-важно да "научиш " собствените си думички какво означават.

Как тогава всеки си ги ползва, като не им знае значенията, периметъра на валидност в обобщенията, критериите. Толкова ли е важно, да се взимат наготово и после да се дъвчат за лична полза?

Знаех си -... не е ли малко несериозно...

Значи излиза че...

- ми говоря си разни думички - разбирало се, понеже духът не е материя. Значи можел и без нея

По същата взаимна връзка и шаблон - понеже материята не е дух, значи може "да си я бъде" и без дух.

Ето какво значило "съществуване" - бе... нещо си там - ДА ГО БЪДЕ.

И... важното е, че има "знаех си" - ма друго си е да "си знаеш" - ама мен ли...

Не е ли по-важно да "научиш " собствените си думички какво означават.

Как тогава всеки си ги ползва, като не им знае значенията, периметъра на валидност в обобщенията, критериите. Толкова ли е важно, да се взимат наготово и после да се дъвчат за лична полза?

Преговори философоята, там материализъм- идеализъм и ни обясни кое с какво не може и без какво може...и ни обясни, но по-накратко.

Айде бъди здрав.

Редактирано 28 юли 201511 г. от Sleda (преглед на промените)

Ей на това му се вика "да се хванеш за думата". То па бива-бива буквализъм и буквоедство, ама и то става банално, когато се превърне в самоцел.

 

Защо трябва да се измерва духовното по бакалски, не мога да разбера. Ако един художник нарисува картина и остави парченце от себе си в нея, това означава ли, че картината има душа. Не, разбира се, но и да. Защото носи посланието на автора си. Трябва да има и зрител обаче,който да приеме тази частица и да я отрази през себе си. Сиреч през своята си духовност и разбиране. Ето, че има неразривна връзка между духовното и материалното, за да има въздействие, но това съизмерване не е бакалското режене на четвърт от бута, което да се сложи на кантар.

 

Толкова е досадно да се чете едно и също кравешко преживяне на едни и същи думи и понятия... Не всички имат необходимост да четат едно нещо по сто пъти, за да си го изяснят.

Редактирано 28 юли 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

Разбрах Мери. Браво, започна да става весело и смешно!

 Толкова е досадно да се чете едно и също кравешко преживяне на едни и същи думи и понятия... Не всички имат необходимост да четат едно нещо по сто пъти, за да си го изяснят.

Искаш ли с тия си думи да изразиш категорично че на теб ти е ясно точно какво говориш.

И че всеки който не ти го разбира, значи че не улавя душевното или духовното, в написаните думички?

 

Така - душевно или духовно?

че тая история с картината и художника е като автора и думичките му - автора се оставя в думичките. Обаче въпроса е какво друго оставя в тях. То и болоня и балона може да са духовни или духовити, ама като ги чете някой да не ги различи. И естествено си оставя душевността в прочита си... къде има, къде няма - ама оставя там, нещо си.

 

Преговори философоята, там материализъм- идеализъм и ни обясни кое с какво не може и без какво може...и ни обясни, но по-накратко.

Айде бъди здрав.

Живота е сложен явно и лиготията направо дебне отвсякъде. Не че примера е единствен. Тук има колеги с "пък" и "както си искам", дори с болднат шрифт - да се отличат, че ако не е болднатото дори няма да ги забележат.... Ама иначе много духовност блика, направо от "извора".

Иначе голословието върви особено когато се имитират думички дето само са четени, но пък като се артикулират достатъчно и говорещия ги добива изживяване, че е много духовен и разбиращ.

 

Аз, колежке, и здрав и болен, пак ще съм вникнал какви думички говоря. Вие - няма как, нито здрава, нито с "там, материализъм-идеализъм", нито с "обясненията" кое и какво може. И съвсем накратко или дълго - така ще си остане. Щото може би "размера" да има значение. Или пък да няма! Но със сигурност - гънките имат значение, не само като "бройка"

Редактирано 28 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Аз, за разлика от теб, пиша мнението си на база на и след вътрешното си убеждение в правотата му. Нямам нужда да го пиша стотина пъти, за да се саморазбера. Още по-малко пък имам нужда от твоето разбиране. А въобще нямам нужда от твоето одобрение. Можеш да ме тълкуваш както намериш за добре. Не, че това не е перманентното ти поведение и отношение към всеки пост и нищо по същество, разбира се. Хубав ден!   

 

Редактирано 28 юли 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

О, да. Всеки шизофреник, значи притежава изключителна "интуиция".

Това "значи" си е твой частен извод - доста идиотски - който изглежда само ти си знаеш на каква база го направи.

Да не говорим за мотото "всеки може да осъзнае, (каквото е осъзнал и буда)"... Браво!

 

Разбира се че всеки може да осъзнае че тази вселена няма неизменна същност, и че това води до констатиране на нейното неизменно свойство - пустотата. Тя си е такава от край време...

 

Но невежите същества ще продължават да се лутат. Понеже са ограничени в собствения си Аз. Само по себе си субективното е едно нищо. Субективното е способ за изкривяване на реалното. Кого го интересува какво сънува някой си индивид в този форум, ако разсъжденията му нямат връзка с Реалността?

 

Каква е природата на неведението? Бидейки нереално то не може да съществува и само по себе си е нищо. То съществува само благодарение на своята функция; то се явява това което прави. Цялата му природа се явява фалшификация на реалното, то съществува само за негова сметка. То е паразитно в своята (илюзорна) същност. Въпреки че обективността е илюзия, субективното живурка за сметка на Реалността. Това е грешка на самата Реалност поради непознаване на собствената си природа. Бъг или както казват за някои - грешка на природата. Реалността страда от илюзорна обективност, като отрицава себе си. Неведението и невежите индивиди съществуват за сметка на Реалността.

 

Обективността е нереална. Съществува само идея за обективност, която се управлява от всички емпирически преживявания и тази идея се явява субективен факт. Грешката на субективистите е, че си мислят че имат познание за нещо, но ако ще да са изчели и 1000 книги по психология, те пак не познават самото нещо. Може да си драскат по форумите безкрай, опиянени от собственото си (не мога да не призная) уникално неведение и самозаблуждение. Но в крайна сметка страдат само те...

 

Не може само да сме сериозни, понякога трябва и да се шегуваме с фактите, да релаксираме, че иначе мозъкът може да изпуши, ако не се вземат мерки навреме. Та за делюзиите толкова...

Редактирано 28 юли 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)