....Разрушителния дуализъм от който произлизат всички конфликти....

Почти си стигнал до извора , но вода от него така и не си пил !

Хайде , намерихме си оправдание ! 

 

Не дуализмът е разрушителен ! 

Дуализмът е само инструмент за мислене !

Някак си не върви да кажеш , че чукът е виновен , дето майсторът се фраснал по палеца....макар , че се случва след това , да го треснеш (чука ) у земята и да му теглиш една "майна".... 

Казано по друг начин :

"Мечът придобива дух в ръцете на самурая дори да е проста , дървена тояга . 

Но никога не ще се превърне в самурай дори да е от специална , източена стомана  !

В други ръце е .... добър начин да се умре бързо....! "        

 

Разрушителна е неспособността на субекта (човека) да открива и решава постоянно възникващите конфликти , въз основа на обективната реалност .

Дали с дуализъм или монизъм , или пък с друго нещо - това е друга тема....обектът определя избора на инструмент , субектът (човекът) само решава кой инструмент му върши работа !.

За това са нужни знания и умения......и за това природата ни е дала (или самите ние сме си го развили) един безценен инструмент - мозъка ("огледалото" отразяващо околната среда , по по-добър или по лош начин) !

Но дали умеем и го използваме по предназначение  - добивайки знания и умения , да решаваме конфликти ?!......

 

Ако древните , извънземните , Бог или пък кой знае кой са ни оставили това : 

съмнение не трябва да има ! 

Редактирано 6 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Разрушителна е неспособността на субекта (човека) да решава постоянно възникващите конфликти , въз основа на обективната реалност .

А за това са нужни знания и умения......и за това природата ни е дала (или самите ние сме си го развили) един безценен инструмент - мозъка !

Но дали умеем и го използваме по предназначение  - да решаваме конфликти ?!......

А останалата част къде я изхвърли? Хубаво разрешаване, само по мозък И кой от всичките видове? То, конфликта май е точно помежду-мозъчен. Искам да кажа между разните ни там мозъци.

А останалата част къде я изхвърли? Хубаво разрешаване, само по мозък И кой от всичките видове? То, конфликта май е точно помежду-мозъчен. Искам да кажа между разните ни там мозъци.

Точно така ! Никъде не съм ги изхвърлял ! Тук са си ! 

Това са си наши (свои) , вътрешни конфликти и всеки сам си ги решава .

 

Така или иначе основната причина да ги има конфликтите изобщо , от вън се намира - така или иначе възникват в процеса на отражение на околната среда , на обективната реалност .

Трудността тук се състои в това , че повечето конфликти представляват система от под-конфликти от по-ниска степен и значение. Тук се включва субективната реалност - отражението на обективната реалност , произведено от и в нашите глави поражда главни конфликти...

Т.е. субективната реалност и конфликтите които тя предизвиква е второстепенна , тя е част от обективната реалност , съдържа се в нея....("...конфликта май е точно помежду-мозъчен. Искам да кажа между разните ни там мозъци....."   )

......това е тема за класификация на конфликтите по вид , сложност , степен и значение (друга важна тема в областта на Диалектиката).

 

Иначе е просто !

Всяко живо усвоява околната среда за целите на своето съществуване  -  това е І-ви закон "Божи"

(и не го подлагаме на обсъждане) !

..........................тук за краткост прескачаме "малко"........................

И когато (...пасейки , пасейки....  ) битието те фрасне у съзнанието , възникват конфликти....

При всичко това най-основният , най-важен конфликт за решаване , съдържащ в себе си всичко останало е конфликтът битие-съзнание (аз му казвам "трябва - искам" ).

Така  битието определя съзнанието !

Т.е може и да искаш , ама няма ! Или пък обратното - може и да не го искаш , ама го има....

(това на Реджеп примерно му е невъзможно за мислене - за него има само форми . Ама все е нещо , за разлика от дървото (живото)  да кажем.....  ) 

Майсторът , като не си фрасне палеца , никакви "помежду мозъчни" конфликти и с чука няма да има  .....

Не ли ?! Да питам за всеки случай !....

Поздрави ! Въпросът беше точен и продуктивен !

Или както Слави Трифонов пее в една своя песен , в ролята на Битие :" Няма не искам ! Няма недей....!"....  

Редактирано 6 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Когато няма покой вътре, личността агонизира постоянно, избива и през постовете. Един колега прави добър анализ на това състояние, но и всеки сам може да го направи, защото всички започваме оттук, едни се осъзнават, други продължават да копаят надолу и са много учудени от резултата, вместо просто да спрат да копаят за момент.

 

За егоистичното същество външния свят е лицето на врага. Разрушителния дуализъм от който произлизат всички конфликти, не се намира във външния свят, а в грешното възприемане на една псевдо-същност, неспособна да види света като свое собствено отражение. 

 

Или както неведнъж съм казвал:

 

Обективната истина от последна инстанция е субективната истина на обективиста !!!

Някак си не върви да кажеш , че чукът е виновен , дето майсторът се фраснал по палеца....макар , че се случва след това , да го треснеш (чука ) у земята и да му теглиш една "майна".... 

 

Да случва се, то е същото като когато си умрял, ти не знаеш за това, само на другите им е тежко, същото е и когато си тъп.

Да случва се, то е същото като когато си умрял, ти не знаеш за това, само на другите им е тежко, същото е и когато си тъп.

`Ми не знам ! До сега не съм бил умрял ! 

Пък аз като не знам си казвам :"Не знам!" и питам !

Някой може и да знае....

Ти бил ли си умрял (за тъп няма да питам !  ) ?! 

Редактирано 6 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

`Ми не знам ! До сега не съм бил умрял ! 

Пък аз като не знам си казвам :"Не знам!" и питам !

Някой може и да знае....

Ти бил ли си умрял (за тъп няма да питам !  ) ?! 

 

За да се получи някакво знание вследствие задаването на този въпрос, трябва да можеш да излизаш от двойствената матрица, илюзия, в която се намираш - субективно-обективните взаимоотношения и да си запознат с може би първото не-двойственото учение Мадхямика на Нагарджуна, или с някое друго подобно. И не само да си запознат, а и да можеш действително да излизаш от нормалното състояние и да навлизаш в не-двойствеността. Тогава ще разбереш, сам, много интересни неща, включително и за естеството на въпроса който задаваш. Но ако мислиш че това знание, мъдрост, вече го притежаваш, на ниво човешки ум, тогава разговора става напълно безсмислен.

Редактирано 7 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

....Но ако мислиш че това знание, мъдрост, вече го притежаваш, на ниво човешки ум, тогава разговора става напълно безсмислен.

Да не би да казваш тук , че си на ниво нечовешки ум , или пък някой от онези там дето им се натискаш ?

Уаууу ! 

Ще взема наистина да питам :" Ти някога тъп бил ли си ?!" или ти е естествено състояние....? 

https://www.kaldata.com/forums/topic/216864-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/page-19#entry3175428

Спрял ти е часовника !

Редактирано 7 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Друго такова учение е Йогачара. За момент си представяш, че не твоето съзнание влиза в този форум, а форума е в твоето съзнание, обкръжен е от него, възниква в него, извън него той не съществува. Тогава смъртта, живота и другите двойствени фактори не се явяват реално съществуващи проблеми, проблем се явява тяхната обективизация в съзнанието, възприемането им като отделни от това съзнание. А те няма как да са отделни от него, нали, те са взаимосвързани. Ако ги възприемаме като отделни, се фрагментираме на безкрайно много части, става разрив в единната реалност, който възприемаме като безкрайно мъчение. Няма нищо извън съзнанието, което е Едно.

Редактирано 7 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

... форума е в твоето съзнание, обкръжен е от него, възниква в него, извън него той не съществува.

Значи ти реално не съществуваш.... ! Йочагара също !  

Тогава : " Къш от моето съзнание , измислицо проклета ! С измислици не се занимавам...! "  .....

Редактирано 7 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Значи ти реално не съществуваш.... ! Йочагара също !  

Тогава : " Къш от моето съзнание , измислицо проклета ! С измислици не се занимавам...! "  .....

 

Точно така, всичко съществува само на ниво концепция в Единното съзнание, което се явява Реалността - безграничната и безформена Пустота. 

 

И още: Дзогчен - Великото Съвършенство, също и традицията Дзен се концентрират върху настоящия момент - Единствената Реалност; всякакви забежки към миналото, бъдещето, търсене на просветление, знание само ни отдалечават от нея, тя е винаги, само, Тук и Сега. Пустата, чиста, ясна, всеобхватна Ригпа - нашата истинска природа, която е извън ограниченията на време и условия. 

Редактирано 7 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

Мирча Кришан и "краставицата".

 

Толкова е показателно за много от пишещите тук. Всеки си е научил темичката си, за целите на това, което си е. И си кара по наклона.

 

Толкова е показателно за много от пишещите тук. Всеки си е научил темичката си, за целите на това, което си е. И си кара по наклона.

 

Ами това, за теб не се ли отнася? Или на "централния" астрален етаж в астралния ти небостъргaч, не важат твоите правила? С тия шаблони дето си тръгнал да мериш всичко и всеки, всички видяхме до къде си я докарал. Няма ли да ни оставиш на мира най-накрая? И не ни правиш нарочни свидетели на твоята пиеса с теб самия като главен герой? 

Реалността в която се намира по-голяма част от човечеството е реалността, достъпна за двойствените представи (дришти според Нагарджуна), в която полето на познанието се разделя на субект и обект на познанието. Това не е единственото ниво на илюзията, а само нивото на двойственостите - виджняна. Но има и друго ниво, което се нарича праджня, извънконцептуален, извънчувствен способ на познание. Ето едно просто упражнение с което се достига до състояние на чисто осъзнаване. Започваме да си задаваме въпросите: 

 

Как се усещам физически? 

Как се усещам емоционално?

Как се усещам морално?

Как се усещам умствено?

Как се усещам във всички тези перспективи едновременно?

 

И докато слушаш последния въпрос, в теб възниква тишина. Ти търсиш отговор, но отвътре е безмълвието. Отговор не възниква, защото осъзнатостта не е концепция, не е и усещане, тя е чисто, неописуемо, съзнание. Това е праджня. Когато се намираш в чисто осъзнаване, без концепции, без мисли, без идеи, без емоции, без чувства и тн. Пребиваването в това състояние рано или късно довежда до постигане на реалността в която пустотата и формата, самсара и нирвана не са две различни неща. Реалността е цяла, нераздробена, свободна от противоположности. Подхода на Нагарджуна е фундаментален, да пребиваваш осъзнато във всички перспективи едновременно, и в същото време, в тишината и безмълвие, това е праджня. Това осъзнаване е вратата към свободата. Другото е ясно, зацикляне в света на противоположностите, от който измъкването е наистина много трудно, а за повечето хора не се случва никога. Това е правилно, това е грешно, искам това, не искам онова. Безкрайна паяжина от полярности, в която фалшивото усещане за отделна същност е буквално заковано в нецялостната си форма на осъзнаване. Такава неконцептуална практика съществува, тя е базова за школата Мадхямака, преподавала се е в университета Наланда(с хиляди студенти и 9 милиона книги), просто голяма част от хората днес не могат да си я представят и се приравняват с краставици (откога рамусе спря да плещиш като тая краставица, липсват ни дългите нечетими постове) или давят недоумението си в чашата с уиски и се наричат бай.

Редактирано 7 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 И докато слушаш последния въпрос, в теб възниква тишина. Ти търсиш отговор, но отвътре е безмълвието. Отговор не възниква, защото осъзнатостта не е концепция, не е и усещане, тя е чисто, неописуемо, съзнание. Това е праджня. Когато се намираш в чисто осъзнаване, без концепции, без мисли, без идеи, без емоции, без чувства и тн. Пребиваването в това състояние рано или късно довежда до постигане на реалността в която пустотата и формата, самсара и нирвана не са две различни неща. Реалността е цяла, нераздробена, свободна от противоположности. Подхода на Нагарджуна е фундаментален, да пребиваваш осъзнато във всички перспективи едновременно, и в същото време, в тишината и безмълвие, това е праджня. Това осъзнаване е вратата към свободата. Другото е ясно, зацикляне в света на противоположностите, от който измъкването е наистина много трудно, а за повечето хора не се случва никога. Това е правилно, това е грешно, искам това, не искам онова. Безкрайна паяжина от полярности, в която фалшивото усещане за отделна същност е буквално заковано в нецялостната си форма на осъзнаване. Такава неконцептуална практика съществува, тя е базова за школата Мадхямака, преподавала се е в университета Наланда(с хиляди студенти и 9 милиона книги), просто голяма част от хората днес не могат да си я представят и се приравняват с краставици (откога рамусе спря да плещиш като тая краставица, липсват ни дългите нечетими постове) или давят недоумението си в чашата с уиски и се наричат бай.

Един прост пример за обикновените схеми, по които даден субект се изживява, само защото е прочел думички, които привижда като резонансни.

Нито някога си бил в визирания университет, нито някога ще имаш "щастието" да познаеш ПРАДЖНЯ. Нито едно от тия двете не става с приказки, нито с герои от приказки, нито с повторенията им. Всичко, което тук е изписано е събрано.

Всичко - до последната думичка. Всичко е форма на копи-пейст и една комбинираща ги мимикрия на говорещия сред съня си.  И говорещия, и имитацията на мислене и думичките му.

Редактирано 7 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Един прост пример за обикновените схеми, по които даден субект се изживява, само защото е прочел думички, които привижда като резонансни.

Нито някога си бил в визирания университет, нито някога ще имаш "щастието" да познаеш ПРАДЖНЯ. Нито едно от тия двете не става с приказки, нито с герои от приказки, нито с повторенията им. Всичко, което тук е изписано е събрано.

Всичко - до последната думичка. Всичко е форма на копи-пейст и една комбинираща ги мимикрия на говорещия сред съня си.  И говорещия, и имитацията на мислене и думичките му.

 

Оф много си зле пич, каквото и да е. Къв си ти че да съдиш, колиш и бесиш? А? Само отговори, къв си ти еееееее?!?!

Сега хората са много по-облагодетелствани от времето на университета Наланда, университета сега е навсякъде, въпросните учения ги има в интернет, има ги в книгите, може да се пътува свободно по целия свят за срещи с учители, понякога идват и тук. Праджня е медитация, тези които не медитират свободно могат да плюят по другите, без да имат никаква представа за какво иде реч, нито това да им носи полза, заклещени в матрицата на собственото си невежество.

.....

Как се усещам физически? 

Как се усещам емоционално?

Как се усещам морално?

Как се усещам умствено?

Как се усещам във всички тези перспективи едновременно?

 

...търсиш отговор, но отвътре е безмълвието. Отговор не възниква....

Отговор не възниква в твоята глава , защото е задръстена с камара боклук непотребен...

И то какво задръстване !

Виж пост :https://www.kaldata.com/forums/topic/216864-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/?view=findpost&p=3175549

Пък препрочети и по-предните тук .

Отговор на всички тези въпроси има .

Той е един , дори се състои от една дума само и е повече от лесен , дори за най-обикновеното мислене , където го има обаче !

И при всичко това отговорът е съществен !

Усещам се жив ! 

И това е достатъчно - отразява , че се усещам в пълноценен обмен с околната среда.....

По твоят пост личи , че ти не си !

Почисти боклука !

 

За чувства и емоции - това са други въпроси , от по-високо ниво на мислене......ти очевидно още с ниските не се справяш...(или така пише в поста ти за "мъдреците" които споменаваш)...

Другите ти плескавици просто не подлежат на коментар. Също и на другия с когото към момента си прехвърляте топката - той поне се опитва да "мисли оригинално , самобитно и самостоятелно" , а по-скоро да констатира отделни факти , обличайки изказа си за по-голям авторитет в "космически  интерфейс" и безкрайна многословност.....

Редактирано 7 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

...

Да бе стигнал до посочената практика, да бе разбрал, че отговорът ти е боклук непотребен. :Д 

Да бе стигнал до посочената практика, да бе разбрал, че отговорът ти е боклук непотребен. :Д 

Точно практиката го показва !

Отразена тук в постовете - две свестни приказки на кръст трудно се срещат....

Приказките са свестни, ала не са на място - не случайно съществува приказката за точния момент, на точното място. В дадени обстоятелства, някой се обявява за божия син - и това е на място. При други обстоятелства - няма да е на място.

Та - будистите, ако ме поканят в темата ИМ, която не е по- зле от темата НИ, може и да обясня, какво е пропуснато в гореспоменатата практика на мадхямиките и защо не си стигнал до същата.

Та - будистите, ако ме поканят в темата ИМ, която не е по- зле от темата НИ, може и да обясня, какво е пропуснато в гореспоменатата практика на мадхямиките и защо не си стигнал до същата.

 

Можеш ама няма, Будистите за теб нали са Анатема. И какво можеш ти да обясниш за "практика" на един Будист, като ти даже и Шамата не знаеш какво е. Не мерси.

Пустотата е концепция, която отразява нещо различно от всичко това, което познаваме в света на формите, емоциите и аналитичното мислене. В действителност пустотата не е пустота и който очаква пустота... ами има да си чака. Пустотата е просто едно отрицание. Описанието на Брахман в упанишадите, като "нети нети", т.е. "нито това, нито това", по нищо не се различава от концепцията за пустотата. А смисълът е, че става въпрос за нещо, което не може да бъде ограничено до някакво определение, а не, че Брахман не съществува. В тишината медитиращия се очаква да чуе гласа на безмълвието, който все пак е глас, а не тишина. А е на безмълвието, защото няма думи, които да го изразят. Но той е. Ако формите нямат самостоятелно независимо съществуване, то корените които ги подхранват са вечни и неизменни. Неназовими, но съществуващи.

......

И не само - великия предел в Дао, същността на Аллах в исляма, престолът на Бога в християнството, светът на еманацията в юдаизма и прочие, са все същата тази пустота и във всичките е познато прилагането на апофатиката.

Постигайки с ума, че всички пороци и клеши възникват от лъжливото отъждествяване на Аз-а с потока скоротечни явления, а (номинално съществуващото) Аз се явява не нещо друго, освен фрагмент (обект) на този поток, йогина вече не възприема същност (като обладаваща вътрешно-присъща природа).

 

Чандракирти