А дали ще обясниш на света, какво точно великия Айнщайн е имал предвид под БОГ?

 

И още нещо - защо толкова волно "превеждаш", Реджи?

Как така думите на някого се оказват това, което ти виждаш в тях? Не виждаш ли че съществуват "известни" разлики между цитата и интерпретацията ти? Или всъщност това въобще няма значение - горките "величия" в игрите на Реджи

 

Дали точно това "означава", каквото ти си написал. А дали не е нещо друго.

А дали точно твоята интерпретация е имал предвид "великия Айнщайн".

 

Докога ще се криеш зад думичките и величията, дето си докопал да са ги произнесли, само и само да докажеш че ти си провидял в тях "истинската истина", която не е истинска и не е истина? Мислиш ли че "величията" които ползваш за патеричка, са велики само защото ти искаш да си прокараш пътечката по подбрани техни точки, за своите цели... Само и само да върви пиеската ти тук. И да го играеш на "убедителност".

 

Сега - и да употребиш всички "величия" на тоя свят, ти самия какво си написал. Кой ще цитира теб, някъде, някога. Ти самия какво си открил, щото тия игри с "цитати" ги играят всички и този сценарий е толкова клиширан, че е като в турски сериал.

 

 

Защото нали знаеш - да доказваш и обясняваш нещо с думи на някого... колко ти самия си прав... и не си прав...

Абе, къде е Кьониг, че аз не обичам да псувам.

 

Това беше в кръга на шегата и не беше в кръга на шегата

 

Тук съм, не си мисли че не виждам. Просто аз съм тежката артилерия и се появявам в краен случай, когато има нужда само. А Рамус колкото и да не му се иска, има и такива като мен. И винаги ще се намира някой като мен който без да му дреме, с чисто сърце и отворена душа му го казва!?!?

Той е..... най–издухания  е?    РАМУС....!?!?     Баво поздравления и успех за бъдеще, нищо че е втръснал на всички до болка. Той просото иска да види до къде може да стигне "отвръщението" на един човек към него. После се чуди що обира майните, хахаха :-)

 

P.S. Не съ сърди, или (не ми дреме) се сърди, но ако не искаш подобно отношение, просто стига си се прайл на майстор, щот събра калдарините от много плюнчене по форумите. :-)

Редактирано 30 юни 201510 г. от konig (преглед на промените)

OOO - Котенцата в зелено вече минават за "тигърчета" и "тежки артилерии" с "чисти сърца"... Героят и ролята му на спасител - тежката артилерия... Колко мъка и тъга има сред вселената.

 

Цирка не е нищо без теб - с "тежките артилерии" и зелени изпражнения и винаги в (голяма) нужда. Ама рамус въобще "не му се иска", те такива като теб са просто... най-голямото наказание... за себе си.

Няма смисъл да се мъчиш да имитираш правилен възглед, защото е видно, че те избива на етернализъм. Иначе нямаше да палиш от четвърт оборот.

След преглеждане на темата по диагонал, със скокове, случайно попаднах на нещо като прост въпрос. Лошо няма, в летните жеги може да се помисли малко върху някои положения от реалността. 

 

С огледалата е така - попитах нещо просто - ИСТИНСКО ЛИ Е ОТРАЖЕНИЕТО В ОГЛЕДАЛОТО (както и дъгата, сянката) ...

 

Няма да тълкувам думата ИСТИНСКО, въпреки че според мен трябва да се тръгне първо оттук, но поради ред причини това е безсмислено, и ще дам само някои тълкувания на очевидни феномени, чрез които евентуално да се стигне до същността или безсъщността на въпроса.

 

Таа дъгата... децата обичат дъгата, те се любуват на отражението й в съзнанието си. Тя се проявява в небето като три красиви цвята, които сякаш имат субстанционално, веществено, независимо съществуване, така че детето даже иска да я пипне с ръчички. Обаче в действителност на дъгата не й е присъщо такова независимо, субстанционално съществуване. Защо? Защото дъгата фактически има взаимозависим произход, бидейки резултат от срещата на фактори като капки дъжд и слънчева светлина. Когато ние разберем взаимозависимата природа на дъгата, ние стигаме до извода, че дъгата няма независимо субстанционално, веществено съществуване. На нас не ни е трудно да разберем начина по който съществува дъгата. Ние сме големи хора, знаем че пречупването на светлината в капките дъжд създава дъгата, която се явява илюзия за независимо, субстанционално съществуване, като отражение в ума ни. Имаме дума за нея. Тя съществува като представа в ума ни. Това ужким го разбираме. По същия начин "субекта" или "аз-а" има взаимозависим произход, и този субект е пуст от независимо, субстанционално съществуване. Подобно на дъгата - независимото, субстанционално "аз" е илюзия. 

 

И подобно на дете, бягащо към дъгата, и опитващо се да я хване, вие възприемате _ramus_ като притежаващ трайно, независимо, субстанционално съществуване. Къде е той - този _ramus_ , имащ независимо, субстанционално съществуване? Тези букви ли са _ramus_ , този ум ли е _ramus_ , ръцете не са _ramus_ , краката не са _ramus_ , корема не е _ramus_ . И продължавайки да търсим ние няма да намерим нито една елементарна частица, която би се явявала _ramus_ . Но какво е _ramus_ ? _ramus_ съществува. Отделните цветове на дъгата не са дъга. Ако всеки цвят на дъгата беше дъга, следователно в една дъга щяхме да имаме три дъги. Тези три дъги също се състоят от части, и ако всяка от частите е дъга, то от трите се проявяват множество дъги и имаме противоречие: една дъга се явява едновременно множество дъги. Какво е _ramus_ ? _ramus_ в своето съществувание е подобен на дъгата - той е илюзия на независимо, субстанционално битие.

 

А за отраженията на сенките в огледалото, друг път, може би.

...........

 

И какво общо с разискваната тука тема?

И какво общо с разискваната тука тема?

Демонстрация как от действително , обективно съществуващо нещо , могат да се правят субективни , неверни изводи , които изводи от тук нататък се приемат за неопровержими и доказателствени....и т.н.. 

 

В случая дъгата си я има , само че субекта или е застанал на пътя на светлината и я вижда като дъга , или е някъде другаде и не я вижда ....Същото като светлината от прожектор - от страни нищо не се вижда (само разсейки по някога) ....

Но я застани в обхвата на "зайчето" !

Всичките ти съдрани гащи ще светнат...И голият задник - също !  

И само защото ТОЙ не вижда дъгата , си вади "генерални" изводи , натрапвайки ги на другите като истина от последна инстанция....не виждайки голия си задник....! 

Характерно за ограничени в собственото си виждане , в собствената си гледна точка !

По този начин не духове , ами и всякакво фентъзи може да се измисли , "види" и "докаже" !

Другото е реминисценции , остатъчни проявления сочени за доказателство.....един вид отпадъци ! 

 

А за отраженията на сенките в огледалото, друг път, може би.

Примерно сянката  на стената , направена с ръце на пътя на светлината , отразена в главите на децата като Кумчо Вълчо или пък Дявола ......и обяснено като за малки деца , не със супер недостъпни за обикновеното мислене "философии" ......!   

Редактирано 18 юли 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

 ..........

Е тогава значи, остава да даде указания къде точно да застанат хората, че да видят този действително съществуващ духовен свят - или това ще е след отраженията на сенките в огледалото .. може би :Д

Редактирано 18 юли 201510 г. от sound (преглед на промените)

И какво общо с разискваната тука тема?

"Общите" неща са винаги на едно и също място - в главите на авторите, които каквото отразяват им трябва да намерят "общото".

Тук в случая е елементарно. Автора има известни проблеми с някои отражения и му е много важно да постне "мислите си", които дори не са негови. Всъщност той постулира със стандартен будистки модел, на който той самия е последовател.

 

ПОСЛЕДОВАТЕЛ, както е бил християнски такъв и какъвто по принцип той си следва относно всичко останало. Лесно е да се забележи, достатъчно е да се зачете този пост., както и следващия под него. Както са и всички останали. Лесно е да се види схемата - каноничен за него текст, канонична извадна и последващ след нея опит за интерпретация (тип "пасторска" ), но пак - по готов, възприет модел. Непрекъснатото използване на множественото число, съчетано с използването на утвърдителни и пояснителни изразни елементи в речта, е чиста несъзнателна заемка и подражателски навик, възприета в средите на религиозните последователи.

 

Не може без модел, защото същия "автор", никога по никакъв начин не би могъл да отрази адекватно текст, като "сърдечната сутра". И е жалко че онова, което е написано сред нея,  е удавено в канала на толкова елементарна интерпретация. Обикновено дори и не е негова, а са взаимно-договорени тълкувания, както по принцип си е схема на всички последователи на едно или друго. И чрез готовите модели - от извадки и от тълкувания - те си конструират модел на реала си. Пак - взаимно договорен, чрез взаимен обмен на готови шаблони, схеми и всичко останало.

 

НО... винаги е лесно да се проследи за какво е всичко, коя е целта - точно от същия цитат, на същото място, накрая автора е написал следното:

..."Идеята за празнотата е високо ценена, защото ни спасява от страданието причинено от нашето его, от нашите привързаности, и нашата съпротива към промените и загубите."

Така, че доказването на нещо си, както и някаква си истина също нямат никакво значение, смисъл или субстанциалност. Защото зад тях стои ОТ КАКВО СЕ НУЖДАЕМ - ако има идеи, които да ни спасяват от ... нещото си - значи че същите ще са високо ценени. Както и всяко "доказателство", което произхожда от нужда и потребност да го има.

 

Същия модел е и със "доказателствата" за същестуването за което е да е - например формалния пример в тази тема - за 'духовния свят'.

Съжденията на горния автор, са толкова плитки, толкова елементаризирани, просто защото той няма какви други да има, при положение, че ги е взел наготово.

Всичко, което е взето наготово, което е заимствано от друг, другаде, или друго, отнякъде си, предпоставя да го направят хора, които нито имат потенциал, нито могат да създават. Но пък за да живеят сред вселената същите хора все пак им е потребно и това. То е обикновен израз на собствените им потребности, които няма как да не набавят - чисто инстиктивно. Естествено това че е "инстинктивно" за тях е облечено в други дрехи, ту благородни, логични, концептуални, философски, мисионерски... въпреки че "царят е гол". Съвсем гол. И като такъв, дори не е цар, нито е Буда, нито е Исус, нито останалите "идоли", които са такива за някого си само защото е потребно на един или група субекти, договорили се помежду си по отношение на сделката за потребностите си. И взаимно задоволяващи ги, един на друг - включително.

 

Модела за "доказването" на нещо си, е толкова обикновен, толкова матричен, толкова стандартен. Все пак затова е "модел" - изведена от примерите си проста схема, която дори тия, които я следват не знаят за нея. И как да "знаят", като просто я следват. Хората които следват им е нужно да вярват че това, което правят е правилно, че е вярно, че е истинско. Когато нямаш истината, нямаш очи да я видиш, си измисляш такива, които да играят ролята на заместител.

=============

 

Само да кажа, че сянката и дъгата, както и "деня и нощта" са обикновени оптически явления. Те нямат НИКАКВА ПРИРОДА, не само субстанциална и независима. Те са комбинация от физически обстоятелства, отразени през точно определен тип сетивност. Дъгата не може да се мери, тя няма маса, няма тегло. Няма тегло и маса също и "вярата" и сянката. Нямат тегло също и явлението Бог. Също и дух, душата също няма тегло и маса, няма измеримост. Защото всичко това е част от отраженията. Тия отражения имат "живот" само сред отразителите си. Там, откъдето всичко тръгва и където е единственото "място" сред системата, което има смисъл.

 

 

Примерите са явления само сред очите на виждащите ги, които са си намерили етикет за това, което отразяват. Например - кучето въобще няма да възприеме явлението ДЪГА. За кучето тя въобще не съществува а и няма никакво значение за света му. Но пък за кучето ще имат значение неща, които човека никога няма как, нито ще му е възможно да докосне.

 

Пред огледалото също всички могат да "видят" отражение. Но всъщност отражението го НЯМА. То не съществува - всички го виждат, но това е съчетание на оригинал, огледало, светлина и всичко е само игра на светлината. Но не е достатъчна светлината, нито огледалото - а цялата работа се състои накрая - ВЪВ ВЪЗПРИЕМАЩИЯ. Вътре в неговия психичен апарат, също е налице огледало, възприемане и отразено. И ключа към всяко "доказателство" е именно в ОТРАЗЯВАЩИЯ го.

 

Явлението дъга е само игра на светлината, през очите на виждащия го. Цялата тайна е интерпретацията на отразителя, който възприема нещо си... и после му придава някаква роля, важност, значение - ЗАРАДИ НЕГО САМИЯ.

За едни - едно, за други - друго.

 

Когато "доказваш нещо", когато имитираш размишления и съждения, когато нямаш с какво да го реализираш, единственото което ти остават са заемките.

ЗАемки от всичко, до което си се докопал. Заемки, които още от дете си сключил сделката да ги взимаш, употребяваш, смилаш и на свой ред да ги отдаваш на другите, дето им трябват. Защото това е стандартна сделка на хората, които не могат да създават нищо. Не могат да откриват. Не че е важно - всеки си има роля, всеки вероятно има призвание. Но когато някой се опитва да повтаря съждения на други хора, в свое виртуално място, то такъв човек живее НАЗАЕМ. Той живее само от дарения и дарители. Той никога нищо не е направил, за да си го сложи на своето място като СВОЕ.

 

Заемки за всичко - от кое е света, кои са "другите", какви са, кое са... до това КОЙ СИ ТИ.

 

Най-интересната и напълно компрометирана заемка на света е да заемеш от другите КОЙ СИ САМИЯТ ТИ.

Но когато нямаш нищо друго, когато нямаш никаква друга възможност, всеки който го прави, дори няма алтернатива, за да схване парадокса на всичко това. Защото този парадокс може да се улови само и единствено при сравнение с "друга възможност". А такава няма. Докато не се появи - ще е налице заемките за всичко - в мислите, поведението, реакциите, желанията, мераците, образите... Само и само да има "битие". на НЯКОЙ СИ. Нито битието, нито Някой си - имат друга природа, освен относителна, взаимно отражателна.

 

Затова една от най=смешните игри е - кое е първо - Живота или Живеещия го. И кое е "истинското" или "истината" - Нуждаещия се от нея ли, или Онова, което си конструира, за да го отрази и преживее...

Редактирано 18 юли 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Огледалото врата ли е към Дома

Рамусе за теб вече стана ясно - ти си подобен на дъгата :Д сиреч: както детето, което се опитва да я достигне, никога не успява, така и теб, ако човек се опита да те хване, ще остане с празни ръце. Защо - щото си илюзия, отражение или призрак, а може би бот, но във всички случаи ти завиждам: можеш да си правиш каквото поискаш и ни ченге, ни закон, ни Бог може да те хване.

 

 

Огледалото врата ли е към Дома

 

Само чрез дама пика. :Д

....

Дали не бъркаш дъгата с нейното отражение в главите на хората ?!!!

Цитат : "....Дъгата не може да се мери, тя няма маса, няма тегло..."

По какво се различаваш тогава от тези които "хокаш" ?

Само подменяш една небивалица с друга , но по-увъртяна....

Дъга си има и още как !

Дъгата не е отражение !!!

Тя е физическо явление !

Нима не си чувал за спектрален анализ ? Хайде поне малко физика !....А и не само !   

 

Или аз не съм разбрал - изразявай се прецизно , щом имаш претенции !

То сега пък и разлика между явление и отражение трябва да правим .

Е добре !

Отражението е частен случай на явление !......

А е грешка свойствата на частното автоматично да се приписват на общото....

Най-простото : 1+1=2 , ама 1 е тек , пък 2 е чифт ! 

Често се наблюдава при теб (и не само при теб !) "плюса" да го няма.....т.е. няма го момента на качественото превръщане на двете единици в една двойка !

Позагледай се по-долу !    

Съвсем друго е заедно от колкото по отделно !

Редактирано 18 юли 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Спектралния анализ не е явление. Той е израз на физически закономерности. Разграждането на светлината на съставни честоти не е явление. А е израз на природата на светлината.

НОО - ако ги нямаше човешките очи, за да отразят адекватно, според широтата на прозореца на честотния физически достъпен диапазон, то явление нямаше да е възможно да се отрази.

 

Ако очите имаха други характеристики, ако сетивата имаха други характеристики ... други щяха да са явленията достъпни за възприятие и усещане. Не е само и до АПАРАТУРАТА.

 

Явлението дъга е само част от спектралните особености на "светлината", Самото понятие "светлина" също е относително.

На същото се дължат всички форми на цветно виждане, включително и в самото човешко око - рецепторите имат тясно съответстващи характерики. Въпреки всичко това - също ограничени, в съответен диапазон. Сред дъгата се вижда само "цветен прозорец", но има друго, което въобще няма как да се види. Но е "в нея". Както е и сред света и ежедневието, сред вселената сред която ние сме само сред прозореца си на достъпен за самите нас диапазон.

Редактирано 18 юли 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Само чрез дама пика. :Д

онази с косата, ясно

Спектралния анализ не е явление...

Разбира се , че не е явление - той е средство за изследване на физически явления....!

Изясни се най-после !

Не правиш разлика между същност и явление , а по същият начин и между явление и отражение....

Това са основни понятия ! И спирам до тук . 

Вземай мерки , че не ти отива.....!

 

Когато група учени разкрили целият спектър на електромагнитните вълни и го сравнили само с видимата част от него , един от тях отчаяно възкликнал :

" О , Господи ! Та ние сме почти слепи...!" ....

Това днес никак не ни пречи да "виждаме" целия спектър на електромагнитните вълни.....вече имайки качествено нови сетива - спектрометъра ....!

Така спектрометъра отчитайки физическото явление ел.магнитни вълни , явлението косвено (чрез спектрометъра) поражда отражение в нашите глави и ние вече можем да мислим за него.....До преди това е било немислимо !....

Редактирано 18 юли 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

  Имаме дума за нея. Тя съществува като представа в ума ни. Това ужким го разбираме. 

 

 

Именно. Разбираме ли го, или уж го разбираме? Разбира се, че е непредставимо това номинално  интелигибелно съществуване, което поради особеностите на ума си смятаме за не-съществуване. Всичко ни е обърнато с хастара навън, тъкмо това се опитвах да обяснявам сутринта. Ама защо, защото каквото и да се захвана да чета, все на Платон се натрисам. Както и да е. Майтап. 

Та, работата е там, че ние броим за битие небитието и обратното. А ако го нямаше това, според нас, несъществуващото, само именуваното, какво изобщо би могло да съществува? Би ли могло?

«Изяли мъртвия, сте го направили живеещ; какво ще сътворите, ако изядете живеещия?»

п.п. Последното не е Платон... просто стигнах до него през някакви Козари, козли,козлоноги и гръцки трагедии (аман). Между другото, знаете ли, че "трагедия" произлиза от "козел" - trágos и означава нещо като "козлова песен"; понеже античният хор в началото бил хор от сатири, облечени в кози кожи

Та, работата е там, че ние броим за битие небитието и обратното.

 

 

А как иначе ???

 

Стига си ги чела тези книги. И без това много си чела, едва ли можеш да прочетеш някоя идея, за която не си чела преди.

Опитай се да дадеш определение на съществуването, ама сама, без да четеш никой, да видиш откъде изгрява слънцето.

 

Е, може и да ги четеш книгите. Не се знае, от коя трънка може да изскочи просветлението. Може да е от нещо прочетено, може да е от шума на хартията, докато разлистваш.

 

Опитай се да дадеш определение на съществуването, ама сама, без да четеш никой, да видиш откъде изгрява слънцето.

 

 

O Sole mio Аз съм трева, изсъхваща прогресивно на слънцето и нямам никакво независимо съществуване, забрави ли? Как ще го дам това определение сама. Ако нищо не беше чел и слушал и т.н., какво щеше де напишеш? За определенияи и мнения да не говорим. Както погрешни, така и верни.

Четейки някои постове, заключих дълбокомислено - духовният свят е като дъгата.

Само онзи, който е успял да мине под нея, е станал просветлен - разбирайки, че чувствата са дъгата на мисълта. 

Четейки някои постове, заключих дълбокомислено - духовният свят е като дъгата.

Само онзи, който е успял да мине под нея, е станал просветлен - разбирайки, че чувствата са дъгата на мисълта. 

Много философски, това!

Аз съм виждал духове и то само един път т.е. когато зверски се напих с ракия - доказателство и от мен 

Духове ,духовен свят и бла, бла ............ та ние още не можем да дадем смислено определение на понятието "ток" „, а и не само, та ....!!!!!

 Както погрешни, така и верни.

Според кого... или кое?

 

И... много метафори, много нещо. Тук всички са си поети - по душа, по призвание. А защо да не се мине и през сянката. За някои сянката им говори, тя мисли, играе, смята, диша, може би дори и ходи до тоалетната сама (без придружител )

 

Най-веселия парадокс, е че някои тук настояват кое, какво и къде е "света" отвъд отражението. И кое и каква е "светлината" - ама човешкото отражение на нея. Дори и Стефан настоява, че след като вече сме имали достъпност към невидимото, можем да "мислим" за него. Иначе било - "немислимо". Айде сега - тия, дето са минали под дъгата да докажат сега духовния свят.

А задължителния популизъм сред една пишеща не й позволи да прескочи въпроса за кое и какво са "чувствата"... Само дето... "чувствата" са точно на положението на "дъгата" - съвсем "дълбокомислено заключение" .

 

А, сега се разбра, че всичко зависило от "прочита" - оказва се че популизма може да мине и за философия, шега, метафори... и... дори дълбокомислени заключения

 

Но... най-важното е "духовния свят" да бъде доказан. Нещо повече - дъгата и сянката... дори отраженията... им трябват доказване и потвърждение.

 И още нещо - налице е неизлечимо когнитивно заболяване, нещо като психичен социален вирус. И няма "лечение", предава се дори без контакт - по психичен път, направо е като троянски кон.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Argumentum_ad_populum

Редактирано 18 юли 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Много философски, това!

 

 

Тюх! А аз се надявах да мине за поетично. 

Моите идеи за духовния свят са много елементарни. В началото на темата някъде съм ги споделила, та да не се повтарям.

Много философски, това!

Аз съм виждал духове и то само един път т.е. когато зверски се напих с ракия - доказателство и от мен 

Духове ,духовен свят и бла, бла ............ та ние още не можем да дадем смислено определение на понятието "ток" „, а и не само, та ....!!!!!

 

Духовен свят има и няма. Това е повече от ясно. А ракията и наркотиците нарушават част от възможностите за вкопчване, което дава възможност, да се преживее по интензивно средния път, като се разбере, че застиналия свят не е застинал, а това което е не е, и това, което не е - е

Тюх! А аз се надявах да мине за поетично. 

 

Поетическата интуиция не е за подценяване. Тя е вид лудост - мания, а казват, че само в такова състояние истината е достъпна. Защото поезията е нещо, носено от думите, но намиращо се между тях. Неопределима, неизречима и неизобразима като истината.

 

Според кого... или кое?

 

 Най-веселия парадокс, е че някои тук настояват кое, какво и къде е "света" отвъд отражението. 

Е? Няма или има според кого - ако има, продължавай, ако няма... де да знам.

Но щом ти е весело, тролѝ (има ли такава дума?).

Поетическата интуиция не е за подценяване. Тя е вид лудост - мания, а казват, че само в такова състояние истината е достъпна. Защото поезията е нещо, носено от думите, но намиращо се между тях. Неопределима, неизречима и неизобразима като истината.

 

Е? Няма или има според кого - ако има, продължавай, ако няма... де да знам.

Но щом ти е весело, тролѝ (има ли такава дума?).

Според кого или кое???? Всяко изказване и особено във вид на утвърждение - "...тя е лудост, мания... А казват..." - кой казва, като го казва дали е така, достатъчно ли е някой да го каже, напише, изрази...

В този смисъл - всяко изразяване е история на пътя до него. На начина по който то е направено заради нуждата и потребността от него. В този смисъл - потребния от утвърдителните или отрицаващите твърдения не се интересува от нищо отвъд тях. Воден е единствено и само заради тясната си потребност и нужда от попълване. Всичко това е пътеводител във вътрешното пространство на Изразителя.

 

Тясното значение на резултата да се следват еднопосочно единствено вътрешните психични потребности, е обобщената причина за т.н. "когнитивни изкривявания" (грешки), и довеждат до какво ли не.

 

В случая - предположението "щом ти е весело"... се основава на напълно погрешно предпотавки. Разбира се то е погрешно просто защото не е адекватно спрямо този, за който уж се отнася. Но пък самото предположение идва от начина по който работи когнитивния апарат на автора му. Нуждата да се окачестви всяко нещо, идва бързо, тя е израз на нещо като навичност и има готови разработени механизми от т.н. "бърз и формален отговор" - на ситуации и събития.

Има и литература по въпроса - дори и за начинаещи, поне за основна култура. 

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9

 

Най-интересното е, че е много важно да се четат положения, които са абстрактни и най-често нямащи никакви покрития с точното обкръжение на четящия. Но пък предлагат свобода в интерпретацията му. Докато не се четат толкова основни за всяко човешко същество положения, определящи неговото настояще, неговото битие, него самия, сред всеки конкретен момент, всяка конкретна точка...

 

И между другото - интересно е също така, че тия дето "много четат" уж се сблъскват много с ПЛАТОН, Исус, Буда или Гурджиев. И понеже е "много литература" от нея се подбира главно онова, което също да е спрямо вътрешната потребност - главно от асоциативни връзки, които да се съчетаят по определен начин и според който да изиграе ролята на основен и постулативен гръбнак

Друг е въпроса че... вече са подбрани предварително постулатите. И механизмите на защита през цялото време ще събират и подбират само онова, което да е в техния резонанс за да се гради валидираща картина на света и себе си. 

Подбора на валидната и потвърждаващата информация, минава скрито за Нужния от нея. На него му трябва... той се води от това. За целите на други потребности всичко това се покрива с други краски, представни форми и непрекъснати позиви за съчетаване на каквото и да е, само и само да се избяга от дисонанса. А когнитивния дисонанс е проблем... проблем, защото поражда тревожност, безпокойство... И води до евентуални проблеми в собствените утвърждения.

 

Вероятно трябва да ми е "весело" и заради това си "троля". Според кого? И защо. По същия начин - и поезията "какво ли казват за нея" . А и "ИСТИНАТА' е точно на положението на останалите "явления" - като дъгата и сянката. И естествено че трябва доказване, има достъпност, има път... непределимо, но и неизречимо... неизобразимо... Но все пак - поезията е пътя за достъпност към "истината"...

 

И кое в края на краищата е нещото, наречено "ИСТИНА"? И за кого?