Ами там е работата, че докато изследваш, не губиш само съня си, а и същността на това, което изследваш и спираш въобще да бъдеш това, което изследваш, защото се губиш в собственото си изследване, вместо просто да си живееш живота. Всъщност превръщайки живота си в изследване, и живеейки го по този начин, гониш опашката си, която всъщност така или иначе винаги си е с теб.

Това, което в много постове се опитвам да ти кажа е, че нямаш право да наричаш хората, които нямат нужда от твоя тип изследвания първосигнални, защото никога не се знае кое от двете е вън от кутията и кое вътре. А и никога гледащият в микроскопа не може да бъде идентичен с гледаното под микроскопа...

Никой няма нужда да изгуби цял един живот в изследвания, с които и той не знае какво постига в крайна сметка, освен единствено Рамус,

Живей си в света си, но не казвай на хората кое е правилно, кое грешно и кое първосигнално, защото и ти не си стъпил на Еверест, а си някъде в свой си лабиринт без изход.

Редактирано 22 юни 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

1, Кой какво да докаже и защо да трябва да го доказва. ... <->  Не веднъж съм го доказвал, макар, че е недоказуемо.

 

2, Много ясно, че това, в което вярвам е истина. И няма как да е иначе.

2,

За кого е "много ясно" ?

Това, в което вярваш - защо, кога, как, откъде, откога...

Като вярваш кое и какво е "истина". А като НЕ вярваш?

И дали "няма как да е иначе"...

 

Да си изследовател, означава да режеш нещо живо. Дисекцията не отнема живота, това не е морга.

Живите неща се изследват в живота им, в битието им. Докато сме "живи" имаме шанса да изследваме и да проникваме някъде в същността. Няма пътеводна светлина в същинските изследвания - самото изследвано, води изследователя. Докато ТОЙ е взрян някъде в своите устои и трепери да не ги загуби - това е вече проблем...

 

Проблем - да, има проблем. Защото когато вникнеш, нещата, които си наследил, с които живее света на преживяващите, не може да останат същите. Затова има толкова малко изследователи. И са много тия, които имитират изследване, като предварително са "убедени" и търсят резултатите насред убежденията си... Други търсят резултата сред утвърденото... Всичко - само за да не загубят едничките положения на които са основали живота си... и от него - себе си.

 

Множеството от тук-пишещите са обикновени потребители. Никога не са били изследователи, още повече - откриватели. Няма и как да са, защото важността и кътането на наследеното и треперенето над наследеното и спечеленото... е единствената, но генерална пречка към "нещо различно, нещо ново, нещо отвъд".

 

Може и да се тълкува който както си реши - това е въпрос на Тълкувателя - читателя, слушателя... Вярата е част от преходни процеси по узряване и израстване на единицата съзнание. Но това не е целия свят. И има и друго, освен вяра. Има и друг свят - някъде отвъд вярата. Вселената не е заключена или затворена врата - откриващото я съзнание има проблеми с идентичността си. Именно това е и ключа.

Изживяването няма нищо общо с изследването. Да изживяваш е като да сънуваш. Има и "изследователи на сънищата", но никой изследовател не може да обхване изследваното в цялост, ако той самия е изцяло сред самото изследване.

Включително и в "духовния свят". Тук всички пишещи са обърнали в трибуна на вярванията си. Всичко - от психология, през будизъм, през мистика и езотерика, през познанието - са превърнали всичко в обикновено говорене на вярващи около всички тия думички. И всичко е само заради едничката и проста цел - спасението от собствените им проблеми и кошмарни сънища. Каквото и да е, където и да е, както и да е - само и само да се докопа спасението... Обаче - пак наготово. Четат се книжки, издирва се виртуала, следят се филмчета - все някой, някъде, някак си да им подаде решенията, спасението от тях самите. Като че те са обикновени галеници, просто спящи сред адовите или райските си сънища. И превръщането на битието в преследване и надбягване от рая към ада.

Нито надеждите, нито желанията, нито мечтите са изход от нещо. Нито вълненията или изживянията с какъвто и да било двоичен знак - + или - . Щастието и красотата са обикновени категории - човешки категории. Същото е и със силата, злото, самотата, терзанията или страданието - те са просто названия за обикновени изменения и състояния на съзнанието - на НЕОСЪЗНАВАЩОТО СЕБЕ СИ СЪЗНАНИЕ. Те са неговите отражения - когато се няма, когато няма собствената връзка към себе си, няма се отвътре - тия думички са названия на процесите чрез които СЪЗНАНИЕТО с липсващата вътрешна връзка, добива отражение чрез външни връзка. Това са ОТРАЖЕНИЯТА - от всичко, през всичко. Но парадокса е, че дори отраженията са отново ВЪТРЕ в съзнанието. Факта, че дори ЩАСТИЕТО се взима като нещо обективно съществуващо, както и бог, както и зло-то... и още много други - е белег, че един субект, се изгубва сред отраженията си получени, през света, "отвън". И не може да отдели, да раздели, да вниква сред разликите... А за него всичко е една обща мешавица.

 

Духовния свят не е нещо... нито е нищо. Той е просто Вселената. Разни странстващи сред безброя на отраженията си души, наричат един свят като НЕДУХОВЕН, а друга част - ДУХОВЕН.

 

И света на духовете не е духовния...

Света на ДУХ-а не е света на душите.

Всеки свят си има "живеещи" сред него. Но проблема е че се бъркат световете от живеещите, чрез феномена, наречен "ИЗЖИВЯВАНЕ'. чрез него - живеещ в един свят, може да реализира отражения от други светове и по този начин той не може да фиксира сред кой свят живее. От един свят, се сънува друг и живеещия потъва в едно несъответствие, резултата от което е вътрешното усещане за изгубеност.

А усещането за изгубеност, усещане за изгубеност ли е.

 

Не можах да разбера, дали разбираш. 

 

За мен, разбираш ли ? За мен. Това, в което вярвам, е пресветата единствена и непоклатима истина. Така е и при всеки човек, животно и не животно. И няма как да е иначе. Точно това е правилния възглед. И не е това естествено.

 

Ако не разбираш, опитай си да си представиш, изобщо възможно ли е нещо друго. Възможно е и не е възможно разбира се. Но по отношение на вярата ?

 

Рене Декарт. Всички се имат за по умни от Декарт, но по неговия начин сме приели да се ориентираме.

 

"Вярата е акт на волята". 

Рене Декарт

 

Разбираш ли ? Без човек да притежава правилен възглед, е невъзможно да достигне до подобно дълбоко разбиране на нещата. Не си мислиш предполагам, че до идеята за Декартовата координатна система е много лесно да се достигне. Невъзможно е от човек, който не притежава правилен възглед. 

 

Точката О. Най важната точка в една координатна система. По определение разбира се. Иначе е важна и не е важна, както и координатната система. Точката О подвижна ли е или е неподвижна. Има ли я или я няма. Все въпроси на относително възприятие на нещата. Въпроси на гледна точка. Осите х, у и z, защо са в тези посоки, а не в онези или в по онези.

 

Защо тази координатна система, а не онази. Има ли разлика между покой и движение. Има разлика и няма разлика. Разбира се това не е попречило на Декарт да повярва, че една точка е неподвижна и че от нея стърчат взаимно перпендикулярни оси. Нито точка има, нито оси стърчат, разбираш ли ??? Той ги е измислил, и от тогава съществуват. Много хора след това ги ползват и си "улесняват" уж  живота благодарение на тях. Разбира се Декарт не трупа карма, той е знаел, че вярата е истината от последна инстанция, както го знаят и всички велики логици. Вярата създава истината. 

 

Какво означава да докажеш нещо. Ако вземем интуитивното определение, че да докажеш е да накараш другите да повярват. Значи ти вярваш и накарваш и другите да повярват и това е прословутото доказване. Е, питам аз и отговор не искам. Ако няма вяра има ли истина ? Ако няма вяра има ли доказателство ?

 

Ами няма, и няма как да е иначе. И има как.

А за лабиринтите, какво. Всички сме в лабиринт без изход и не сме в лабиринт без изход. Сме и не сме. Добри сме и сме лоши. Уважаваме чуждото мнение и не го уважаваме. Няма истина и има истина, ама не е баш съвсем тъй. И е.

Проблем в размишленията винаги е самия размишляващ. Винаги - това е толкова просто. Размишленията не са нищо сами по себе си - те са отраженията на Размислителя. Отраженията на самия него.

 

На изживяващите - отраженията им за тях самите, са изживяванията им. Всичко е зависимо едно от друго, без причинноследствени линейни темпорални връзки - комплексни са зависимостите.

 

Вярвай в каквото си избрал да те изразява и си го избрал защото то те отразява като избора на една измежду всички останали възможности. Проблема с вярването не можеш да го възприемеш, защото въобще не може да влезе в когнитивната ти картина за света и себе си, сред която си изградил образа за своя АЗ и си приел да го изразяваш. Процес, който се нарича "приемане на идентичност". Проблемите със всички размислители са липсата или фрагментарните им познания за вътрешния им свят. Това е нещо, което никое размишление не може да компенсира, ако в него липсва този най-важен детайл. На размишления всичко може да се докара. Но вътрешния невидим за размислителя водач, си остава негов невидим водещ размишленията му. Това са неговите предварително поставени аксиоми, които са заложени, после надградени, после създадени нагласи, после... разни други неща. Но никое размишление не води никъде, или води някъде си... но до загуба. Защото когато размишленията им липсва "корена", им липсва обратната връзка към РАЗМИСЛИТЕЛЯ, който е техен автор.

 

Пиша ти го за пореден път, не знам за кой. Имаше моменти в които се сърдеше, после - нещо си друго като реакция, после - пак и пак, все едно не достига до теб. И не достига до теб, защото нищо не се променя. А твърдиш че си размислител. Но не е размислител онзи, който просто повтаря, само защото изживява с размишленията си че един или друг са велики. Кое им е великото, защо въобще да ти трябва величие или велик да е някой. Но не - имаш си тези, но просто ги повтаряш, затвърждаваш. Повтаряш ги пред другите, и пред теб си. Предлагам ти да ги разшириш в напълно непредвидима посока, която я няма в твоите размишления. И не само в твоите - правя ти предложение от тези, положения, напълно различна координатна система - каня те сред напълно различен свят, да го вникнеш, защото имаш потенциала за това... Но не - не го искаш... ОК...

 

КОректно е да напиша нещо през моите очи. И да е честно. Лицемерно е да си замълча - за мен това е неуважение към общуването, общуващите и към самия себе си.

Не се интересувам от доказването, доказателствата за да накараш другите да вярват нямат нищо общо с мен. Заради това са и реакциите им към защита - и неглижирането и опитите за заличаване, спорене... но са смешни...

Вярно е - навирам на хората пред очите нещо, което за самите тях не е приятно, нещо от което самите те отхвърлят от себе си.

Играят игра, която самите те не знаят, че играят, нямат нито поглед, нито идея какво се случва. Наричат всичко това 'МНЕНИЕ". За между тях си - то било мнение.

 

А колежката тук се прави на майка на децата и напира да ми каже какво и спрямо какво съм нямал право... А и твърди че "не разбирам"... за да си обясни - явно не разбирам, защото тя разбирането го бърка с вярата и приемането априори на същото което и тя и други...

Ами да - не вярвам в това, в което тя вярва. Нито го споделям, нито го съпричаствам. Не залитам по инстинкти, нито по морал, права, или правила някакви си. Дали има "рамка" и кой от коя страна е, то си личи само сред думичките "нямаш право да..." Тя очевидно е правист, защото е много характерен начина по който повтаря вече трети път въпроса около идеята "нямаш право да...". Но точно за мен - това е напълно безсмислено. Никой не ми е давал права, нито може да ми ги отнеме. Това не е морал и право, нито е закон, нито са неизменни правила. Не ме интересуват освен да имам идея сред кое живее и как да намирам начините и местата, за да ги заобикалям. При положение че "нейното щастие си било нейна работа", ще кажа, че моята свобода и избори, също са онова, до което мога да си позволя. Няма нищо общо между мен и личността, която живее живота й. Нито кефа, нито удоволствието, нито усмивката, нито щастието, направено от тия. Както и бейлисчетата след работа или преди или след вечеря, нито дозите от... всичкото. Въобще не живея сред такъв свят. А понеже тя не разполага с друг, ме мери според едно напълно несъответствено мерило.

 

Целта на живота ми не е нито усмивката, нито щастието, нито радостта, нито красотата, нито изживяването на тия всичките и на всичко друго. Тя може и да си подозира, но така просто извежда колко е ограничен погледа й, както с повторенията на едно и също утвърждение, показва колко е ограничена в рамките му. И че за нея е достъпно всичко само ако е в същите рамки. Това се отнася до всеки и всичко...

 

Говоря уж за Мери, но всъщност говоря чрез нейния ник за условни обобщителни положения. темата не е за мен, нито кой съм, нито дали и колко разбирам. Тук това е направо състезание - кой доколко разбирал и че... щом не се споделят близки вярвания, значи някой не разбирал... Ама само да "разбера" и... готово - вече вярвам и утвърждавам същото... и потъваме в мир и съгласие...

 

Оглежданото е отражението на ОГЛЕЖДАЩИЯ СЕ. Само дето... той не може да разбере това... все още.

Докога - не се знае, докогато... 

 

 

Вярата прави да "съществува" това, в което си вярваш.

 

Не е вярно изобщо.

Теб никой не те кара да вярваш нали - е тогава се питам що се пънеш и пиняш да ни пишеш дълги постове щото аз ла да не мислиш че ти ги чета я

Определете неопределеното !

Мисленето е това което превръща ентропията в информация , неопределеността в определеност.......

 

Въведете ред в хаоса осъзнавайки границите !

Подредете нещата !

Границите не са за да ви спират , да ви пречат , да ви блокират и т.н. подобни.

Границите не отнемат възможности !

Те създават нови възможности за разбиране.....

Границите само показват кога , как и къде дадено нещо става нещо съвсем друго....

 

Ето типичен пример :

"...Много ясно, че това, в което вярвам е истина....".

Още малко и ще му повярвам....на безкраен куп от безсмислици и откровени глупости !   

 

Обяснение :

Това в което вярва човекът е неговата вяра....  

Вярата не е истина , нито пък обратно.

Истината е друго нещо.

Вижте определенията за понятията !

Иначе нямаше да има две думи (определения очертаващи граници) за едно и също нещо.

Вярата може да съдържа и да се основава на истина , но и на неистина , измислица , лъжа , измама , илюзия...и т.н.

Т.е. истината е един от множеството елементи на вярата .

Т.е. вярата не е само истина , а от своя страна истината определя вярата........до колко вярата е истинска или е измислена , измамна , лъжлива , илюзорна....

При това в крайна сметка :

 Истината е съответстващо отражение на действителността , т.е това което се знае , проверено е в практиката и е доказано .

Истината е обективна ......

Вярата е субективна , обяснява това което не се знае , въз основа на система от множество обективни истини , но и никак не само истини ....т.е. подлежи на проверка и доказателство в практиката .

Т.е. вярата може да съдържа в себе си неистини , измислици , лъжи , измами и т.н. , и да не е истина !......

В същност тук допусканата грешка е елементарна - не се прави разлика между истина и догма....

Догма - религиозно твърдение прието за истина без доказателство (на вяра).

Истина Ви казвам ! Вярвайте ми !.....  

......

Оправете си понятията !

Горният пример (един ред е достатъчен !  ) само показва каква вкиснала боза е (обективно !  ) в главата на пишещият го (субективно !  ) , при това настойчиво опитващ се от много време насам да раздава акъли на другите , с претенции за дълбочина и разбиране недостъпни за другите....При всичко това събиращ множество от почитатели !??

Да паднеш от коня - малко е !....  

Редактирано 23 юни 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Целта на живота ми не е нито усмивката, нито щастието, нито радостта, нито красотата, нито изживяването на тия всичките и на всичко друго.

 

Отговори си каква е целта на живота ти, защото докато си отговаряш каква не е целта на живота ти, той /живота ти/ си изтича като шепа пясък през пръстите ти. Останалото няма да коментирам. Може да продължаваш да си категоричен, дисектирайки хората, но това няма да те доближи до себе си, още по-малко до тези, които си мислиш, че си разбрал и разгадал. Всеки тук има самопознание повече, отколкото самият ти можеш да допуснеш за тях, камо ли за теб самия. 

Най-хубавото е, че не си омръзваш в повторенията и въртенето в кръг, мислейки, че си в някаква спирала и градация... Иначе не би оцелял.

п.п. Иначе, за човек, който уж е "над нещата", много добре си усвоил клюкарската част с бейлисчетата, или с образованието, или каквото още там си си натамънил за себе си от прочетени мои постове из целия форум, включително и от празните приказки, в които уж не четете...

Мери... аз лично ще спра с тия "думички", че спиралата ти отива нанякъде, накъдето няма да я последвам.

 

Живота за мен не изтича... с идеята днес, утре, вчера... дали съм пропуснал или не да се направя на щастлив, доволен, да ми е добре или да пиша (в) празните приказки. Пък то всяка доза си иска доставката и още и още, щото както е дошла, така си и отива. И пак остава голия - да гони следващата доставка... Може би и на това "нямам права" да го пиша, без значение че всъщност за всички писачи това е проблем... с който се борят.

 

Ти наистина нямаш идея дори какво означава "друг живот". Там в твоя, аз не съм дори възможен да съществувам и просто борбата ти е да ме нагласиш по твоему. Безсмислено е да ме натискаш сред мерките и теглилките си - те за мен не означават нищо (в основните линии).

Просто... въпрос на преследването на следващата доза от "щастието", мерено през поредните мозъчни химикали. Идват... и си отиват... Дори едното "щастие" е паднало до там - щастието, като чувство и изживяване. И не само то - всичко друго - като чувство и изживяване. Целия живот - просто смяната и редуванията на чувства и изживявания, до степен че те стават основата на цялото битие.

 

Тук децата живеят в приказка от която не могат да се събудят. Те попадат в нея по силата на прости рефлекси и реактивности. За тях става целия им живот. Мерят по това че "страдат" че ги боли... Ама - като съм говорил за това, тях ги боляло  и имат нужда от майка закрилничка да ми каже как съм "нямал право да.. ".

 

Иначе са много пичове и пички, страшно са велики, можещи, знаещи, силни... ама само дето им трябва да си променят приказката, щото само смяната на един клин с друг, е възможна. И се надпират как да си докарат позитивна приказка. Ама не става и пак са нужни доза, след доза позитивни инжекции, точно като при всеки друг наркотик. И са си направили всичко това за целите си. И не само тук - целия виртуал гърми от това. И то най-вече жените... повече от 80 процента са жени. И във форума е същото, щото той какво да отрази освен онова, което е извън него - героите и приказките са същите, просто е поредното място в което  да се изразят.

 

А една от тях, дето по-я бива, с острия си нюх като една от тях, се сети да им напише книга и стана една от най-богатите и споменавани именца - пак защото те са огромен брой жадуващи да им дадат чудесни стимулиращи инжекцийки. Да им кажат на сънуващите адовите си сънища дечица, що е това позитивизъм, когато изживяват вътрешния си негативизъм. пък и двете са обикновени вътрешно психични игрови процеси. Но са наркотика който имитира живот, имитира идентичност, имитира процеси, имитира... битие. И имитаторите на битие живеят сред него и се надпират да си доказват че именно това е живота, целия живот, единствения живот. А това е ЖИВОТА ЗА ТЯХ.

Намериха се напълно конструирани изкуствени дози от внушения за всичко - от това че си доволен, че си силен, че си щастлив, че си духовен, че можеш, че само да поискаш, че само да прочетеш, само да се надяваш, само да пожелаеш, само да си... само да... само...

 

И се тръгна по поредната завъртулка на спиралата, която всъщност си е същата. А за целите на борбата за позитивизъм, се стигна и до "духовния свят". Намесиха и "желанията" и техники за сбъдването им и се забутват в поредния затворен коловоз, който ще избухне някъде напред във времето, когато всичко това стане ясно че е просто обикновен балон. Но пък какво друго - освен да се надува.

 

Никой, който е изследвал всичко това няма как да се хване на хорото. Но пък - разбрали, че който много въпроси задава, извън внушенията, не може да ги изживява, те се губели, вече го няма ефекта. Така, че... да се играе, докато са написали музиката, в такт. Докато светят прожекторите. И така за всичко - от деца, през всички възрасти, до всяка стъпка на живота - вече се мери по това какво изживяване носи. Изживяването е онова, което се помни, изживяването се преследва, то се ползва за мерене, за мяра, за правило. Превръща се в основен мотиватор, цел и ценност. Само заради едничкия мозъчен химикал и някои несъответствия в записите на генетичните програми за защита...

Вътре във филма вървят драми, вървят спасения, вървят... като във всеки обикновен "турски, индийски, бразилски сериал". Затова и тия не спират да се гледат - и все главно от жени... жени... Главните потребители са най-вече жени, от запълване на времето, до замяната на празното,,, с приказка, която го тушира и покрива - чрез изживяване. Главните действащи лица - са най-вече жените и драмите им и порцийките доставка на приказка и изживяване, на някакъв вариант на нов сценарий. Но как да е нов... те се въртят, като се изчерпват се повтарят с различни нюанси... както може, както могат да се изживяват... Докато се насити и това и се изчерпи възможността да зарибява, да е магнитно, привлекателно, реактивно. Идва момента балона да гръмне. И поредната криза...от личностна, до световна.

Рай в колиба е възможен !

Също и ад в златен дворец.

Но обикновено не се приема .

Основен двигател е лакомията .

Щастие е да получаваш повече от колкото искаш , пък дори и да искаш само толкова колкото да вегетираш.

За това има щастливи които са бедни тялом и/или духом , и нещастни богати.....

Тук никой не се интересува какво трябва.....

За това българският народ е всред най-нещастните - голяма ни е лакомията , пък никой не си знае мястото . Всеки си мисли , че заслужава много повече . А сме и безмерно завистливи....!

Редактирано 23 юни 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Пак да повторя. Опитваш се да симулираш правилен възглед. И ти като Скепсис. Но когато тръгне разговора и започне истинската проверка на дълбочината на разбиранията, даваш назад. Започваш едни квалификации, опити да засегнеш, да ухапеш, които няма как да те доведат до просветление и до разбиране на величието на великите. Не си още на ниво, на което можеш да разбереш писаното от Декарт и Нагарджуна. Чисто логически не си готов. Със задълбочаването си добре, но логиката не е само задълбочаване. Логиката е и обръщане към интуицията, всъщност това е основата и не е съвсем баш основата. Логиката не е само на работата тежкото, логиката е и на работата лекото и на баницата мекото. Това няма как да го разбереш, ако не вдигнеш глава, от това, в което си се забил и не се огледаш без да мислиш. 

 

Правилен възглед имаш и нямаш. Дори и бай Стефан има правилен възглед, въпреки че винаги слага каруцата пред коня. Защото каруцата е кон и коня е каруца. Ако не мислиш така, значи нямаш правилен възглед. И имаш, защото правилния възглед не е правилен и е правилен, също както и неправилния възглед. Иначе няма да е правилен възглед.

Затова и тия не спират да се гледат - и все главно от жени... жени... Главните потребители са най-вече жени, от запълване на времето, до замяната на празното,,, с приказка, която го тушира и покрива - чрез изживяване. Главните действащи лица - са най-вече жените и драмите им и порцийките доставка на приказка и изживяване, на някакъв вариант на нов сценарий. Но как да е нов... те се въртят, като се изчерпват се повтарят с различни нюанси... както може, както могат да се изживяват... Докато се насити и това и се изчерпи възможността да зарибява, да е магнитно, привлекателно, реактивно. Идва момента балона да гръмне. И поредната криза...от личностна, до световна.

 

Намекнах ти нещо за половете в другата тема, но виждам, че е било напразно. Сценарият с "десперет хаузуайфс" продължава да е на дневен ред при теб. 

.....слага каруцата пред коня. Защото каруцата е кон и коня е каруца. Ако не мислиш така, значи нямаш правилен възглед.....

А , бе !

Ти и разлика между кон и каруца ли не можеш да направиш ?!!!

Къде си тръгнал тогава в тази гъста мъгла за тебе....А ! И после пак мъгла......?!

`ми върви на село , там да видиш що е то каруца и що е кон ! 

Те и там вече трудно се срещат , че селяндурите... 

(Селяните-стопани заслужават почит и уважение ! Това пояснение в скоби е необходимо , че тук в темата между понятията разлики трудно се правят ! )

...ги унищожиха ! Каруците за дърва изгориха , пък конете на наденици направиха....

На селяндурите кон ли , каруца ли им е все едно има ли , няма ли ! Това според тях е правилен възглед да се правят на граждани. Няма ли кон , каруца....значи си гражданин !

Пък то си има - автомобил му казват !

Ама и много от гражданите не могат да направят разлика между двигател и шаси на автомобила , че всичко на едно място е сместено , вътре и ей така , от горе-от горе не се вижда....

Пак ли не разбра ?!!!

Пък когато разбереш , тогава се върни тук акъли да раздаваш !....

Редактирано 23 юни 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Пак да повторя.

Опитваш се да симулираш правилен възглед. И ти като Скепсис. Но когато тръгне разговора и започне истинската проверка на дълбочината на разбиранията, даваш назад.

Започваш едни квалификации, опити да засегнеш, да ухапеш, които няма как да те доведат до просветление и до разбиране на величието на великите.

Не си още на ниво, на което можеш да разбереш писаното от Декарт и Нагарджуна. Чисто логически не си готов.

Нито ме интересува "правилния възглед", нито просветлението, нито величието на великите.

Самата идея за "истина" и правилност... няма нищо общо с просветлението, нито с величието на великите. Никой от великите не се е наричал така, така ги наричат после тия, дето им трябва да наричат, че да образуват правилности и възгледи.

Аз лесно мога да кажа защо ти ги наричаш "велики" - защото ако не бяха да ги прочетеш, ти нямаше да си никой. Нито възгледи, нито правилности. Това е въпроса - те затова са велики - за да можеш да се доближиш до величието, като ги ползваш. Едно взаимно огледало, което ти сам създаваш.

С огледалата е така - попитах нещо просто - ИСТИНСКО ЛИ Е ОТРАЖЕНИЕТО В ОГЛЕДАЛОТО (както и дъгата, сянката)... за кого е истинско, или правилно.... и какви са доказателствата. Както и да докажеш зеления свят, тишината, величието или падението, живота или смъртта... Ти много добре знаеш че е невъзможно и че всичко това би станало само при условия. А тия условия кой ги въвежда, защо и с каква цел... Знаеш, но не го разбираш. Можеш да го обясниш, но не можеш да го изведеш сам, ако не се подпреш до "великите". В това е проблема - знание и знаЕне <-> познание и разбиране. Не е математик, този който е научил как се решава задача. как се копира решаването, като му обясниш принципа и той го повтаря. Не е велик, този който следва. А Декарт и Нагарджуна как мислиш - те следвали ли са някого - още по-велик. та велик от най-великите. И още колко да са "велики"... щото си ги събрал на едно място в пиесата сред която играеш тук или в живота.

 

Познай защо "пак повтаряш" нещо - същото. Едно и също...

Повтаряш го и не го повтаряш, същото и не е същото, велики и не са велики, декарт и нагадждуна, които не са декарт и нагарджуна,. правилен и неправилен, възглед и не е, просветление и не е просветление. Могат да доведат и не могат никъде да довеждат. разбиране, което не е разбиране...

Това не е никакъв възглед и е възглед. Имането е нямане, но е и имане, ти пишеш, но не пишеш. Живееш, но не живееш, Живота не е Живот, Живеещия го - също не е Живеещ. Говорещия не е говорещ но е и мълчащ, изричащия не е изричащ, но не е и мълчалив. Въобще нищо не е, но и Е. Ти си, но не си ти. ... А не знаеш кой си ти... и знаеш, но накрая няма и значение. И има значение, но за кого?

 

Ти как мислиш (или не мислиш) логика ли е или не е логика, истина ли е или не е истина.

------

Почти бях сигурен че ще се обади колежката МОХИНИ, щото тя е остро чувствителна на тема "жени и сексизъм" и реагира толкова предсказуемо на провокации от този род. Тя взима всичко за сексизъм и десперейт хаусуайф. Ама всеки си светва като си припознае "тока" .

Иначе тя била "намекнала"... в друга тема а думата й там беше - "ще затвърдя за пореден път...". Много омекнали тия затвърждавания.

 

добре че глупостите поне са смешни понякога... поне в смеха да остане смисъла, че другото е...

===============

Оооххх, Рамусееее... Въобще не ти минава през акъла, че отдавна и всички сме се сетили за твоя "друг живот"...

Въобще не искам да те вмествам в мои рамки или мой живот. Може и да ти прозвуча грубо, но и да искаш - няма да можеш да се вместиш там, където за мен е нормално.

Само дето пак си написал цяла страница без да кажеш какво е това твоето, което наричаш "друг живот". И продължаваш да се правиш, че аз не разбирам за какво ми говориш, ама не ми обясняваш това, което е твое и не разбирам, а ми разясняваш мене си на мен. И знаеш ли защо дълбая в тази насока на твоя "друг живот" - не защото ми е интересно или защото искам да знам какво ще се намери там... а защото самият ти се страхуваш с три думи ясни, точни и категорични да назовеш това, което припознаваш като свой живот. Знаеш ли защо - защото не го знаеш.

И съм далеч от мисълта да обсъждам теб или който и да е персонално от форума. Това си е лично твой прийом - като не можеш да формулираш конкретна и точна принципна мисъл, се завърташ в детайлите на определена личност... Дори в този случай не можеш да отидеш от частното към общото, а ми говориш за разни други светове и разчупвания на клишета...

 

То е като при учиниците - ако си знаеш урока, напираш да станеш на дъската, ако не го знаеш и все пак не си от най-тъпите - се въртиш около собствената си ос, само и само да избегнеш необходимата крачка напред, за да не потънеш.

Та ти дори не можеш да формулираш конкретна и простичка мисъл, без да я завъртиш около някого от форума, сякаш ние сме толкова елементарни, че не можем да разберем същността, ако не ни дадеш пример с леля Пена...

 

Айде, на мен ми омръзна да се напрягам да задържа вниманието си на твоята толкова сложна мисъл, за това аз ще карам за Широка Лъка, а ти карай за Багдад...

 

Повтаряш го и не го повтаряш, същото и не е същото, велики и не са велики, декарт и нагадждуна, които не са декарт и нагарджуна,. правилен и неправилен, възглед и не е, просветление и не е просветление. Могат да доведат и не могат никъде да довеждат. разбиране, което не е разбиране...

Това не е никакъв възглед и е възглед. Имането е нямане, но е и имане, ти пишеш, но не пишеш. Живееш, но не живееш, Живота не е Живот, Живеещия го - също не е Живеещ. Говорещия не е говорещ но е и мълчащ, изричащия не е изричащ, но не е и мълчалив. Въобще нищо не е, но и Е. Ти си, но не си ти. ... А не знаеш кой си ти... и знаеш, но накрая няма и значение. И има значение, но за кого?

 

Ти как мислиш (или не мислиш) логика ли е или не е логика, истина ли е или не е истина.

 

 

 

Видя ли как те приземих и почна да говориш кратко и смислено. 

Единственото, което ме тревожи е, дали наистина разбираш, или само повтаряш това, което казах, без да го разбираш. 

Оооххх, Рамусееее... Въобще не ти минава през акъла, че отдавна и всички сме се сетили за твоя "друг живот"...

Въобще не искам да те вмествам в мои рамки или мой живот. Може и да ти прозвуча грубо, но и да искаш - няма да можеш да се вместиш там, където за мен е нормално.

Само дето пак си написал цяла страница без да кажеш какво е това твоето, което наричаш "друг живот". И продължаваш да се правиш, че аз не разбирам за какво ми говориш, ама не ми обясняваш това, което е твое и не разбирам, а ми разясняваш мене си на мен. И знаеш ли защо дълбая в тази насока на твоя "друг живот" - не защото ми е интересно или защото искам да знам какво ще се намери там... а защото самият ти се страхуваш с три думи ясни, точни и категорични да назовеш това, което припознаваш като свой живот. Знаеш ли защо - защото не го знаеш.

И съм далеч от мисълта да обсъждам теб или който и да е персонално от форума. Това си е лично твой прийом - като не можеш да формулираш конкретна и точна принципна мисъл, се завърташ в детайлите на определена личност... Дори в този случай не можеш да отидеш от частното към общото, а ми говориш за разни други светове и разчупвания на клишета...

 

То е като при учиниците - ако си знаеш урока, напираш да станеш на дъската, ако не го знаеш и все пак не си от най-тъпите - се въртиш около собствената си ос, само и само да избегнеш необходимата крачка напред, за да не потънеш.

Та ти дори не можеш да формулираш конкретна и простичка мисъл, без да я завъртиш около някого от форума, сякаш ние сме толкова елементарни, че не можем да разберем същността, ако не ни дадеш пример с леля Пена...

 

Айде, на мен ми омръзна да се напрягам да задържа вниманието си на твоята толкова сложна мисъл, за това аз ще карам за Широка Лъка, а ти карай за Багдад...

 

Пфууу, браво. Учидващо е колко много обяснение му/им е неоходимо, и пак едно и също. Поне в тази тема по му/им отива повече да си дрънкат небивалиците. Това си е чисто безпланто представлениое, на което рядко човек може да стане свидетел. :-)

Оооххх, Рамусееее... Въобще не ти минава през акъла, че отдавна и всички сме се сетили за твоя "друг живот"...

Сетили... множественото число... Браво бе.

Как да ми мине през ъкъла като го нямам. То си е писано - сички са пичове и и пички, страшни мисли, страшни знаЕния, сички се сещат за сичко.

Апропо - Мери, ти дори не се четеш. Кво остава моите думички. Важното че рецитация си имаш и тя да върви. В един и същ коментар, два съседни абсаца изразяват две напълно несъответствени неща - от една страна - всичко е ясно, на всички, особено пък аз съм съвсем ясен. В следващия момент - че не мога да обяснявам, че не почвам, че нищо не ми се разбира... Никой ли не се чете поне да си види кви ги дроби, и всичко това само и само да се закрепи филмчето и роличките в него. Нямам никакъв проблем - слагайте ме насред всякакви позиции по сънищата си, да изиграя която и да е роля. Нито яиграя, нито ме интересува, всичко сами си го правите. Но във филмите аз съм просто съставния образ на собствените проекции... Ама кво говоря глупости - на вас всичко е ясно, на всички...

 

За всички съм пределно ясен, само дето ви "привиках всички един по един". За всеки беше заложено по точно определена провокация, за да запеят песента си. Единствено Мери не беше в списъка на предварителните роли, в него ролята за грижовната и защитаваща майка трябваше да се изиграе от друга. Нея пък я привиках чрез друго - тя на него винаги се отзовава и е като зареден пистолет.

Но не... все пак ако въобще това може да е "изненада"... не че песента беше друга, не че е и възможно. Те песните са типизирани - като на конвейер. Единствено Реджи има собствено открит припев и той не слиза от него, само защото му носи изживяването че е просветлен. Пък той го открил с "логика". То така е с величията и великите. Но пък ме "приземява отсякъде". Направо се забих, летейки някъде отвъд Андромеда

 

Всичко това беше обикновен експеримент, пример как при обстоятелствени положения, с типизирани обикновени похвати, напълно несъзнателно се мотивирате да си пишете - всеки неговото си, там където се оглежда и сред филма който си играе. Това е пример как несъзнателно всеки един от вас си има свое си обяснение за импулса, който обаче е в съвсем друг коловоз, на друга гара и идва с друг влак.

Иначе всички са страшно умни, всичко им е ясно, насред огледалото им се играе на пределна яснота. Толкова предвидимост има, толкова импулсивност, покривана с шлифовани десетилетия интелигентни дрехи, та да покрият толкова обикновена първосигналност. Като че някой се обижда от това... а не би трябвало, щом "сичко му е ясно", ама само някъде си в неговия театър. За да пише тук, всеки е бил мотивиран с нещо. За всеки от вас изглежда толкова обикновено. Импулса идва от едно място, но то е невидимо. Облича се в интелигентна дреха, някои дори не са се замислили въобще, но пък сега ако бъдат запитани, веднага ще си нагласят обясненията... Така работи машинката - прикрива случващото се, но пък иначе всичко на всеки му е ясно. Ама толкова ясно... А толкова да не се познава собственото поле, защото все още изследователя му спи. Няма изследващ, няма изследвано. Няма и какво да го стартира дори. Все още не е узрял момента, все още магнита на изживяването и изживяващото се, е много, много по-силен. Не че има и как да се схване дори това.

 

Иначе темата беше някаква си друга, има си заглавие, но влака се изреди наново и подред. Леко се прередиха вагоните и пътуващите вътре, но иначе посоките и тракането на релсите си тече неизменно. На моменти е направо потресаващо и откровено се радвам. Седите срещу огледалата си когато се пишете. Пояснявам, обяснявам - всеки все нещо не било по неговия начин - като че ми е работа да се занимавам с "начините" ту на един, ту на друг, като те дори не четат. И причината трябва да е в автора на някакви си неразбираеми думички. които обаче в следващия момент (или в предишния) се оказва че всичко било ясно, ама толкова ясно и ясен да съм... И всичко това в рамките на един и същ коментар - вие просто не се четете, кво остава да се чете някой си друг. Ама поне всеки много ясно му е "кой точно живот живее". А най-весело е сугестията че "света е само един" и всеки е толкова погълнат от това, че тук си живеете в един и същ.  А някои сте направо в други вселени...

Редактирано 24 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рамусе, даже няма да чета целия ти пост.

Това, което наричаш провокация, ми беше ясно, че се е случило още, когато в една от темите беше лайкнал всички постове подред и в същия ден беше ходил по профилите на тези, които си "провокирал" по този начин, очаквайки реакция. Всъщност един съфорумец още тогава ти обърна внимание, че го е забелязал, но ти отрече като ощипана мома. Беше смешно. Както и да е.

Сега разбирам, че даже и ролите си раздавал...

Както виждаш - никой не ти е клъвнал и нещата така си и останаха...

Само, че /тъй като ти си си наумил, че това ще е твоя експеримент някакъв си/ за да не отиде "експеримента" ти на халост, сега се правиш, че си го приложил и тук, а може би и във всяка тема, в която пишеш.

Просто нямаш идея колко си ясен и колко игричката, която си играеш, не е интересна за никого, освен за теб.

Просто хората са пред лятна ваканция и работното време е малко по-плаващо и имат повече възможности да пишат в отговор на щуротиите ти. Ама... неее... С Рамус може да се пише само, ако той ни е провокирал за велики мисли и дела...

Живей си в това твое щастие, което за теб не е щастие, нито е доза, нито е бейлис, а не знам какво, но е безсмислие, което те прави щастлив, самопоставяйки се на някакво по-високо от нас простосмъртните ниво...

Усмихнат ден!

Всъщност усмивките не са важни за теб. Дори не знам какво да ти пожелае човек като добронамереност... Може би - приятна обиколка в кръга ти или в бялата стая с меките стени... Не знам.

Редактирано 24 юни 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

Сетили... множественото число... Браво бе.........................

 

 

Аве от кого още искаш да го чуеш и колко пъти?? Ти си болния тук "колега", толкова измислен герой си че няма на къде повече. Не случайно е "ние", ти си втръснал на много хора от много време, само дебилщината ти те кара да си мислиш че правиш нещо което "невежите" от другите вселени не могат да резберат. Ти си толкова добър пример за това как може да се издуха човек, просто си невероятно предупреждение. Ама тук в тази тема, поне ти отива да си празноглав. 

 

... Може би - приятна обиколка в кръга ти или в бялата стая с меките стени... Не знам.

 

Много праилно, само че съм сигурен че е мизерна квартира без дневна светлина, там няма нищо бяло и меко. :-)

Редактирано 24 юни 201511 г. от konig (преглед на промените)

О не, нямам това предвид. Нито искам да обиждам някого. Просто се опитвам да бъда любезна, пожелавайки му приятен ден и опитвайки се да налучкам начина, по който той разбира приятното.

При това всичко с надеждата да се надигне малко завесата, за да видим и ние в неговия духовен свят или друг живот или каквото там си мисли, но не се получава...

п.п. Иначе е ясно, че няма да разберем нищо по темата, защото вече сме "провокирани" да бъдем на нивото, на което той се чувства силен.

 

Едит - да сложа провокирани в кавички, за да не се зарадва повече от необходимото...

Редактирано 24 юни 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

Още зелени биберони ще се раздават ли... и сменяйте че много скърцат от използването им в играта кукуриго-кудкудяк.

 

Между другото  - доказвате духовния свят ли. Като гледам тук всеки така го е настъпил - духовното и света му... направо покъртително е да се вижда тук. Добре че поне не е в темата за будизма, че и там духовното беше толкова напъплило, че направо пращеше от него.

 

Или някой се опита да си "говори" с нещо, дето го нарича "рамус". Страшна работа е, Мери продължава дори да не се чете, но е толкова важно да си го изпише. (дори и с редакциите).

Мери, усмивките си ги имам, пожеланията не са ми потребни, няма какво да желая, нито ми е нужно. Иначе си толкова добронамерена... ама толкова, направо сърцето ми се скъса. Изглежда ми създаваш "доза" та и за мен да има по нещо, да не остана валат. Благодаря, трогнат съм. Малко тук са били склонни на това. Дори и с иронията вътре.

Редактирано 24 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Още зелени биберони ще се раздават ли... и сменяйте че много скърцат от използването им в играта кукуриго-кудкудяк.

 

Между другото  - доказвате духовния свят ли. Като гледам тук всеки така го е настъпил - духовното и света му... направо покъртително е да се вижда тук. Добре че поне не е в темата за будизма, че и там духовното беше толкова напъплило, че направо пращеше от него.

 

Или някой се опита да си "говори" с нещо, дето го нарича "рамус". Страшна работа е, Мери продължава дори да не се чете, но е толкова важно да си го изпише. (дори и с редакциите).

Мери, усмивките си ги имам, пожеланията не са ми потребни, няма какво да желая, нито ми е нужно. Иначе си толкова добронамерена... ама толкова, направо сърцето ми се скъса. Изглежда ми създаваш "доза" та и за мен да има по нещо, да не остана валат. Благодаря, трогнат съм. Малко тук са били склонни на това. Дори и с иронията вътре.

 

Жаден за внимание, сигурен съм че имаш огрмна липса и се чудиш как да запушиш огромната празнина зейнала вътре в теб, ти не си даже и за ирония или състрадание. Ти и за бъзик не ставаш даже, запомни че си дошъл до гуша на много хора, половин България! И все повече и повече ще се изостря реакцията на средата около теб в резултат на твоето отношение към нея. Иначе говориш за някакви работа а елементарни взимовръзки не са ти ясни. Ма така са публичните фигури тук в БГ, мислят си че имат право на всичко и че всеки друг му/им е длъжен. С тази посоко и начин на движение, ще са блеснеш само с товарния влак, а това много боли. :-)

бе няма ли тук форумна "майка" да помогне на това малко зелено дете.

Да го обгрижи, да го нагушка словесно. Да му смени памперса, че плаче горкото, а може така да си глътне зелената играчка от аватара си. Възможно е и да има халюцинации, проверете в какво се сънува че в тая приказка детето го боли, има изпускания, газове... А може би цялата работа да се оправи само със смяна на памперс и нова залъгалка...

 

В Испания детето няма кой, няма как - направете нещо за него де - нали досега говорихте в множествено число - поне се дръжте като група някаква, а не само на приказки, щото излиза че само се лицемерничи.

=========

И извън смешното, че то тук от пожелаващи, обясняващи и просветлени, скърцащи... не се разбра много следното:

Някой има ли да доказва сега духовния свят...

И кога един свят му е нужно да се доказва, пред кого и защо?

==========

 

Няма ли кой да схване нещо толкова, ама толкова просто - как въобще може някой да е толкова сляп, за да свърже в едно състояние при което се реагира лично и защитно, и афектирано.. с духовност някаква си. Каква е тая "лична духовност", що е то, и защо духовността въобще й е нужен свят?

 

Как и коя е духовността и мъдростта, минаваща през пиеси и рецитации, цитиране и позоваване, през величие, поклони, свещености или канони, през липса на широко пространство, през липса на толкова обикновени житейски думички, толкова добре показващи кой е тоя, който има или няма нужда от тях и само си взима мързелишки квото има в социалната паничка.

 

Що е тая форма на "специална духовност", дето е толкова важно за някои да я "доказват", щото не им стига да "вярват" че я имало... Но и да я има - пишещите ли "живеят" в нея? Или можеш да си живееш сънувайки един свят някакъв си, какъвто си го съшиваш с астралните си конци, а "краката" да си живеят някъде си в някакъв презрян материален носител, дето пък в съвсем друг свят.  Или щото е много удобно, или пък спасително - като не ти стиска да си отвориш очите и да видиш в кой въобще свят живееш, вместо да си измисляш "светове" със всякакви прилагателни.

 

-------

ps. Реджи, ти сигурен ли си че въобще прочете онова, заради което си написа последното, като следствие от моите думи. Че в тях оставих по особен начин написаното - така, за проверка дали въобще четеш или само караш и ти отгоре-отгоре. Че след прочита ти после коментираш с "приземяване" и някаква форма на "въпросителни изречения" от рода "дали", а пък всъщност си минал буквичките доста транзитно. Не че нещо... нищо не си длъжен, нали иначе всички са много, ама много свободни, духовни, просветлени, логични, и... с имената на "великите". Като се наложи да излезеш от рамката на предварителната си територия, сред която си се постановил и... А пък то не е само работата да пишеш, да говориш да си научиш рецитацията. И не е нищо просветлено да имитираш "великите" с идеята че много ги разбираш в собствения си сценарий. Много просто се разбира кога нещо е само думи и само размишления - когато извън това размислителя не може да се опише и не смее да изскочи. Не смее, защото размишленията са само подмножество на иначе стандартния му живот. Има си поле за размишления някакви, дори и велики... Има и друго поле - дето върви "другото". Безспорно че имаш ниво на интелект и логика, но и не разбра, че това никога не е достатъчно, докато не се прояви някъде отвъд думите и говорещия от размислител, да стане ЖИВЕЕЩ според тях. А... разлика има, забелязва се само след вникване, и оцялостяване...

 

Въобще никой не чете всъщност, само имитации на комуникация и форми на поддържане на собствените рецитации... Ама толкова ли е важно е да се изписват вътрешните реплики от театрото и пиесите. Нищо ли друго няма освен това... Поне за имитация или упражнения по интелигентност. Тук толкова писачи се изиграха на лично засегнати, та дори и че съм "хапел", а все едно няма "очички". Нагънато ли е мозъчното пространство в повече от две измерения - там някъде, в зоната на здрача, отвъд блясъка на "величията" и "великото", което така и никога няма да разбера и още не съм дорасъл...

Редактирано 24 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

бе няма ли тук форумна "майка" да помогне на това малко зелено дете.

Да го обгрижи, да го нагушка словесно. Да му смени памперса, че плаче горкото, а може така да си глътне зелената играчка от аватара си. Възможно е и да има халюцинации, проверете в какво се сънува че в тая приказка детето го боли, има изпускания, газове... А може би цялата работа да се оправи само със смяна на памперс и нова залъгалка...

 

В Испания детето няма кой, няма как - направете нещо за него де - нали досега говорихте в множествено число - поне се дръжте като група някаква, а не само на приказки, щото излиза че само се лицемерничи.

=========

 

 

Пич спиш, Испания беше, сега е централен плаж на Българското черноморие. А самия факт че изпадаш в обяснение е достатъчно доказателство че съм прав. Збъркан си до безобразие, щом я докара до мен и аз да трябва да ти го казвам, много си я закъсал и не само че си ударил дъното ами и продължаваш да копаеш, давай, продължавай аз найстина започвам да ти се наслаждавам, публичната фигура Рамус. Що не работиш публично на някой магистрала? А можа за морето, току виш те взел някой и докарал да го видиш. По смешно нещо от тоя пич аз лично не съм виждал, а това е нещо. :-)

Гу-гу... има време, споко, всичко е наред - вече гу-ка, първите звуци на бебето. Много духовности напират, направо толкова са набъбнали че ще се пръснат да излезнат на светло... .

 

Българското черноморие имало "централен плаж" - интересно по каква геометрия и мерки

Изглежда и че има слабост към плажовете - да не би да е едно мъжко явление, с народното нарицателно "гларус", подобно на едно друго, наречено "блонди" или "кифла". Много си приличат - по ограничения речников запас, характерен за улицата, пазара, бардака или за селски хоримаг, за "духовни гларуси" Те и блондинките и моделките напират да са "духовни" като прочели Коелю и/или Хейс, та докато не са пред огледалото или фризьора да си говорят за псевдовъзвишености. Таман, щото много им подхожда за запълване на празния затворен обем над раменете. Духовните гларуси явно напират към сутри - съвсем чисти души. Чисти и гладки откъм мозъчна тъкан.

 

Ама много ме досмеша как ме кръсти, че съм "публична фигура", направо си ми "кръстник". Една ризка да ти купя като се видим на морето. Аз преди две седмици бях на Поморие на фестивал. Морето е чудесно и си поплувах на воля. А и гларуси видях - и в небето, и по плажа, в човешки образ. Между другото почти нямат разлика в поведението. А и има темичка за гларусите в тоя форум - да не би да имаш грешна идея да е "мъжкия" на чайката...

Редактирано 24 юни 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)