Джед е много повече от това, което пише за него в уикипедията.

Върховният Бог-Сила в Египет се нарича Нетер. Той създава всичко останало, включително другите (под)богове, които се явяват негови лица-проявления (подробно...) Думата Нетер (neter, на латински: natura) има значение на "божествен, свещен, силен, сила, мощ, защита, природа". Озирис е земното въплъщение на Върховния Единствен Бог в Египет. Птах е един от боговете-нетери - той е една от съзидателните сили на Нетер, Върховния Бог.

Какво е Джед?

Озирис е представян като Джед. Птах е представян като божествения Джед.

Джед е това, което дава сила на различните лица на Бог.

Джед олицетворява това, което е същината на всичко.

Джед е самият Бог, божествената същност, власт, сила, дом.

В Уикипедия има доста инфо, но няма как да се напише всичко.

Името на Египетския Бог, от най-древната история (додинастичния период) на Египет е а-Тум (в Хелиополис и Мемфис) , който произлиза от Нун. Култът е най-изразен в Хелиополис, който е един от най-старите египетски градове.

Имената на боговете, пантеоните и пр., намират своите разлики, според време/период и регион (Долен и Горен Египет и пр.).

Да, според мен също първоначалната вяра е моноистична.

Озирис е култ от по-късната история на Египет.

Джед е израз наистина на много неща. Сила е, еквивалентно на хипофизата, защото управлява всичко под нея. Царствена власт.

Грешно е да се пише, че олицетворява това, което е същината на всичко. Пустотата не може да бъде олицетворена с нищо. Тя е същината на всичко. Не може да бъде изобразена, не може да бъде разказана.

Човек също е самия Бог. Аналогично на Бога, в човека Джед е това, което описвах в по-горните мнения.

В Славянската космология, Джед е еквивалентен на Дървото на Мирозданието (Световното дърво, с трите вселенски свята - Прав, Яв, Нав), което е тялото* Бог Троян.

Най-ранните оцелели версии, които естествено откриваме в Текстовете от Пирамидите, започват с навечерието на „Първото Време” – златния век, смятан от учените за митичен, за който се казва, че съществувал преди началото на историята , „преди да се появи гневът... преди съперничеството... преди хаоса”.

„Първото време” е наречено така, защото е началото на сегашната реалност, на сегашната инкарнация на Земята – първото цъкане на космическия часовник, отмерващ божествено породения цикъл на нашето съществуване.

Текстовете на египтяните са по-енигматични и неясни от обикновеното, когато се засегнат подобни сериозни теми. Въпреки това, сякаш през воал, човек може от време на време да зърне шеметните бездни на други потенциални „реалности”, намиращи се около нашата собствена – и всяка от тях е идея в ума на Бога, очакваща да се материализира в света на формите.

Научаваме, че преди първото цъкане на „Първото време” Атум, Богът преди всички богове, „Завършеният”, Бащата на Всичко, лежал неподвижен във водите на изначалния хаос – „безкрайността, пустотата, неопределеността и тъмнината”, наричан още от древните египтяни Нун.

Макар и инертен, Богът бил изпълнен с магия, заради силата да „създава свои собствени форми”, способен да осъзнава безкрайните възможности на сътворението и трансформацията. Сам, гол, потопен в тъмния океан, обгърнат от нищото, Той не бил мъртъв. Както отбелязват текстовете, Той „притежавал своите членове”, упражнявал пълен контрол над моща на собствената си воля, силата на интелекта си и мъдростта на безкрайните си съществувания.

В предопределения момент Той се размърдал и се понесъл нагоре през гъстите води на Нун, изпращайки пред себе си заклинанието за Творение, давайки форма и структура на призраците на собственото си въображение, карайки от нищото да се появи нещо.

Редактирано 9 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

:lol6:

много безпомощно и жалко измъкване..защото ти си цитирал точно мой пост. пък и не виждам към кого ще го адресираш защото само аз ви питам и двамата за тракийските гробници ;а с Арлекино си говорите за стълба Джед ;за което е говорено много подробно в друга тема така ;че нищо ново под слънцето .нямаш отговор;естествено да не мислиш че съм имала и най малко съмнение ;че знаеш нещо по въпроса освен да се замеряте със нежни стихове с Арлекино..

Когато напишеш два отговора по темета, понякога те се лепват в един.

Ако пиша на/към някой, то го правя под мнението му.

Името на Египетския Бог, от най-древната история (додинастичния период) на Египет е а-Тум (в Хелиополис и Мемфис) , който произлиза от Нун. Култът е най-изразен в Хелиополис, който е един от най-старите египетски градове. Имената на боговете, пантеоните и пр., намират своите разлики, според време/период и регион (Долен и Горен Египет и пр.).

Да, според мен също първоначалната вяра е моноистична.

Озирис е култ от по-късната история на Египет.

Джед е израз наистина на много неща. Сила е, еквивалентно на хипофизата, защото управлява всичко под нея. Царствена власт.

Грешно е да се пише, че олицетворява това, което е същината на всичко. Пустотата не може да бъде олицетворена с нищо. Тя е същината на всичко. Не може да бъде изобразена, не може да бъде разказана.

Човек също е самия Бог. Аналогично на Бога, в човека Джед е това, което описвах в по-горните мнения

Как са наричали Бог на различните места и в различните епохи наистина няма голямо значение. Важно е разбирането, вложено в името и вярата (което съм описал по-горе).

Не само първоначалната вяра в Египет е монотеистична, но и късната вяра е такава, защото египтяните виждат многото богове само като лица/проявления/сили на Единствения Бог, чрез които той действа. Всъщност в Индуизма е същото - Брахман е Върховният вселенски дух, Абсолютната реалност, вечен, безполов, всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ и в крайна сметка неописуем с човешки език. Брахма, Шиву, Вишна и всички останали индуски божества са просто негови проявления.

Историята на Озирис е част от описанието на Сътворението и на Битието. Това представляват повечето религиозни притчи и разкази в Египет. Озирис е известен неоспоримо най-вече като син на небето и земята (въплъщение на Бога на земята). И при него (Озирис) има непорочно зачатие. Озирис не е култ, както и Исус Христос не е култ .

Поради липса на възможност да се изобрази Бог (пустотата, силата) се използва именно олицетворение - някакъв предмет или изображение носи Идеята за Същността на Бог. Целта е като се види предмета човек да си припомни личното усещане за Бог, което е изпитвал в себе си. Така че Джед най-вероятно олицетворява именно Идеята за Бог, Същността му, Единението с Него, отварянето на очите за Божия Дом, който е навсякъде около нас, Царствената Власт и така нататък... Повдигане завесата на илюзията за двойствеността (Мая)...

Редактирано 9 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

ами точно така де...твоя пост е след моя:

http://www.kaldata.c.../page__st__3180

така ;че тия маймунски извъртания на някой друг.разбрах ;че така по принцип си говориш и вярваш.не е нужно да ме убеждаваш в друго.

В случая, както обясних, това са две поредни мнения, които са слепени/слети, защото тъй е настроен форума. :-)

п.п. Между "под" и "след" има разлика. Ако пиша на някой конкретно, то цитирам мнението му (или част от мнението) и пиша каквото пиша под въпросното.

Редактирано 9 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Как са наричали Бог на различните места и в различните епохи наистина няма голямо значение. Важно е разбирането, вложено в името и вярата (което съм описал по-горе).

Е, това по-различно звучи от първоначалната ти нелепа и крайна констатация, че:

Върховният Бог-Сила в Египет се нарича Нетер...

Виде се, че Го наричат с много имена.

и пр.

:-)

Всъщност има значение името, защото всички имена са описание на някакви качества, на някакви характеристики.

Не само първоначалната вяра в Египет е монотеистична, но и късната вяра е такава, защото египтяните виждат многото богове само като лица/проявления/сили на Единствения Бог, чрез които той действа.

Поредната нелепост и неточност.

:-)

Не. В додинастичен Египет е имало вяра (Хермополис), която е изцяло политеизъм (Огдоад).

Всъщност в Индуизма е същото - Брахман е Върховният вселенски дух, Абсолютната реалност, вечен, безполов, всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ и в крайна сметка неописуем с човешки език. Брахма, Шиву, Вишна и всички останали индуски божества са просто негови проявления.

Хайде сега и за Хиндуизма ли ще показваш колко малко знаеш? :-)

Чувал ли си за Шат Даршана?

А за Санкхя?

:-)

Озирис не е култ, както и Исус Христос не е култ.

"Култ" (лат. - "cultus") не е мръсна дума. Отърви се от предрасъдъци и глуповати асоциации.

http://rechnik.info/...chnik.info/култ

Поради липса на възможност да се изобрази Бог (пустотата, силата) се използва именно олицетворение - някакъв предмет или изображение носи Идеята за Същността на Бог. Целта е като се види предмета човек да си припомни личното усещане за Бог, което е изпитвал в себе си. Така че Джед най-вероятно олицетворява именно Идеята за Бог, Същността му, Единението с Него, отварянето на очите за Божия Дом, който е навсякъде около нас, Царствената Власт и така нататък... Повдигане завесата на илюзията за двойствеността (Мая)...

Не, отново погрешно становище. Същността на Бога никой никога не е успявал да олицетвори, нито е опитвал. Това, което е представяно не е най-дълбоката същност на Бога, а Неговата проявена същност, в различни аспекти - мъдрост, любов, чистота, светлина, енергия и пр..

Най-вероятностите ги оставям на търсещите.

Единението не повдига докрай "завеси"-те на Мая, защото при Един_е_Ние двойствеността, в минимална степен, остава. Виж, Единосъщието е съвсем друг случай.:-)

Редактирано 9 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Брахман е Върховният вселенски дух, Абсолютната реалност, вечен, безполов, всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ и в крайна сметка неописуем с човешки език. Брахма, Шиву, Вишна и всички останали индуски божества са просто негови проявления.

Хубаво си посочил препратката. Знам за нея от години и не един или два пъти съм я посочвал и цитирал, но чудното е защо преписваш дословно от нея, сякаш няма да бъде прочетена и защо след като преписваш (копи-пейст) не ограждаш преписаното онагледявайки го в цитат?!

Някакви паталогични щения ли имаш за това как да те възприемат хората? Като много знаещ, важен? :-)

Брате, просто имаш нужда от любов. Първо, като крачка, бива да се научиш да се цениш и харесваш сам себе си, такъв какъвто си. Без напъни. Това вади от комплексираността. :-)

http://webcache.goog...lient=firefox-a

Започни от съзидателното: “В мен няма нищо добро.”

По този начин ставаш възприемчив за светлината.

Раби Михаел бен Песах Портнаар

Редактирано 9 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Добре се описа. Правилното решение:

Само ако забележа някакъв положителна промяна в коментарите ти или ако видя нещо наистина интересно и ново за мен, може да обърна внимание на това, което пишеш занапред.

Сега, по темата:

"Орфей идва да въведе ред сред все още дивите гърци и да ги научи на изкуствата на мира" - Фреска на купола на библиотеката в Националната асамблея на Франция, Париж - Йожен Делакроа, 1847 г.

Orpheus Comes to Civilize the Savage Greeks and to Teach Them the Arts of Peace - Cupola in the Assemblee nationale, Paris - Eugene Delacroix, 1847

Редактирано 10 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Абе досега отлично се видя колко ясно зрение ползваш... :-) Раз_съждение - Съждение от изведнъж, от БОГА. Дерзай! Чудесна редакция на мнението. Първоначално писа първосигнално, реактивно, след което редактира ръководен от т. н . "лукавщина". Нарича се "принцип на огледалото". :-) Следователно човекът за който писа, че не виждал гората, защото дърветата му пречели, си ти самия. :-) Осем светски дхарми

Нямам зор да доказвам.

Пътешествие в свръхестественото - Роджър Морно

 

Израствайки в семейство на посветени католици, малкият Роджър Морно е жаден да научи истината за живота и смъртта. Какъв е смисълът на човешкия живот, какво става с човека след неговата смърт, има ли живот след смъртта? Наистина ли Бог измъчва вечно грешниците в ада? Това са само някои от въпросите, чийто отговори търси будният ум на детето, възпитавано строго в католическата догма. Но след като любимата му майка умира преждевременно, малкият Морно остава много наранен и огорчен и решава, че Бог е твърде несправедлив задето отнема толкова рано най-скъпото му същество. Защо, ако Бог е всемогъщ и всесилен и обича човека, Той е допуснал тази трагедия в неговото семейство? Това е въпрос, на който момчето не може да си отговори, и се оставя да бъде водено от своите наранени и бунтовни чувства. Постепенно стига до извода, че няма Бог и решава завинаги да изхвърли Бога от живота си. Но Всемогъщият Творец и Спасител не оставя Морно. Бог вижда в това момче една копнееща за истината душа и има план за него. Не след дълго Бог ще се разкрие на тази душа по един твърде необикновен начин. Започва невероятната история на Роджър "Пътешествие в свръхестественото", която ще даде отговор на онези тревожни въпроси, измъчвали ума на малкото дете...

 

Пътешествие в свръхестественото - Роджър Морно

 

Израствайки в семейство на посветени католици, малкият Роджър Морно е жаден да научи истината за живота и смъртта. Какъв е смисълът на човешкия живот, какво става с човека след неговата смърт, има ли живот след смъртта? Наистина ли Бог измъчва вечно грешниците в ада? Това са само някои от въпросите, чийто отговори търси будният ум на детето, възпитавано строго в католическата догма. Но след като любимата му майка умира преждевременно, малкият Морно остава много наранен и огорчен и решава, че Бог е твърде несправедлив задето отнема толкова рано най-скъпото му същество. Защо, ако Бог е всемогъщ и всесилен и обича човека, Той е допуснал тази трагедия в неговото семейство? Това е въпрос, на който момчето не може да си отговори, и се оставя да бъде водено от своите наранени и бунтовни чувства. Постепенно стига до извода, че няма Бог и решава завинаги да изхвърли Бога от живота си. Но Всемогъщият Творец и Спасител не оставя Морно. Бог вижда в това момче една копнееща за истината душа и има план за него. Не след дълго Бог ще се разкрие на тази душа по един твърде необикновен начин. Започва невероятната история на Роджър "Пътешествие в свръхестественото", която ще даде отговор на онези тревожни въпроси, измъчвали ума на малкото дете...

 

 

адвентистки булшитс

адвентистки булшитс

 

 

 

 

Пътешествие в свръхестественото - Роджър Морно

 

Израствайки в семейство на посветени католици, малкият Роджър Морно е жаден да научи истината за живота и смъртта. Какъв е смисълът на човешкия живот, какво става с човека след неговата смърт, има ли живот след смъртта? Наистина ли Бог измъчва вечно грешниците в ада? Това са само някои от въпросите, чийто отговори търси будният ум на детето, възпитавано строго в католическата догма. Но след като любимата му майка умира преждевременно, малкият Морно остава много наранен и огорчен и решава, че Бог е твърде несправедлив задето отнема толкова рано най-скъпото му същество. Защо, ако Бог е всемогъщ и всесилен и обича човека, Той е допуснал тази трагедия в неговото семейство? Това е въпрос, на който момчето не може да си отговори, и се оставя да бъде водено от своите наранени и бунтовни чувства. Постепенно стига до извода, че няма Бог и решава завинаги да изхвърли Бога от живота си. Но Всемогъщият Творец и Спасител не оставя Морно. Бог вижда в това момче една копнееща за истината душа и има план за него. Не след дълго Бог ще се разкрие на тази душа по един твърде необикновен начин. Започва невероятната история на Роджър "Пътешествие в свръхестественото", която ще даде отговор на онези тревожни въпроси, измъчвали ума на малкото дете...

 

 

адвентистки булшитс

Приказка за бялата птица: http://bela-me.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=56321&df=127300&dflid=3
 

Част от приказката:

 

Някога, в дълбините на времето, живяло едно царство. Това било царството на мрака, където мъглата висяла толкова ниско над земята, че никой и никога не бил виждал истинската слънчева светлина. А повърхността на земята изцяло била покрита с дебел слой гъста лепкава кал. Сред тази тъмнина и кал пъплели едни удивително окаляни същества, които, незнайно защо, наричали себе си птици, макар че никога не летели и дори и не знаели какво значи това. Никоя от тях не си спомняла кои са те и откъде идват. А те не се и замисляли особено над всичко това — отдавна били свикнали със този си живот и не си го представяли друг.

Птиците установили свои закони, разделили се на големи ята и поделили помежду си всичката кал и цялата територия на царството. Тази кал била основното им богатство и всяка от тях в продължение на целия си живот се стремяла да придобие за себе си колкото може повече от нея. Заради тази кал птиците и техните ята постоянно враждували помежду си. И понякога враждата им прераствала в истински войни, в които птиците безпощадно кълвели своите съперници и противници.
Количеството кал определяло и положението на една птица в обществото; а малцината, които успели да натрупат за себе си огромни купчини кал, се ползвали с особено уважение сред другите, като гледали презрително своите по-неуспели събратя, притежаващи само малки купчинки.

Всяко ято си избирало свой водач и той управлявал всички негови дела, като си намирал помощници и разпределял между тях дадената му власт. Тъй като тези водачи не познавали истинското предназначение на един водач — да лети начело на ятото, избирайки за него пътя към по-добър живот и водейки го към светлината, то те живеели както знаели, обграждайки се с приближени и с всевъзможни почести.

Сред птиците имало и учени, които тълкували законите на ятото, разсъждавали над философските проблеми на живота в калта и изследвали процесите на натрупване и разпределение на калта между птиците и ятата. Това били много умни птици, създали цели учения и ползващи се с голямо уважение в ятата.

Този живот постепенно породил у птиците жадност и завист, а също и стремеж да се издигнеш над себеподобните си. Те започнали да отглеждат в този дух и своите пиленца, подготвяйки ги от малки да се борят за място в ятото. И децата на свой ред се потапяли в това съществуване, придобивайки привичките и навиците на своите родители. И с течение на времето, забравяйки радостите и мечтите на детството, те ставали сериозни, унили и скучни.

Така живели птиците в своята земя, приспособявайки се към нейните условия. И всичко би било добре, ако не съществувало едно обстоятелство, което нарушавало тяхното спокойствие. Живеела сред тях легендата за онези древни времена, когато на земята внезапно се появила една необикновена бяла Птица, която умеела да лети и била истински Водач. Перата Й не били облепени с кал, както при другите птици и Тя сияела с удивителна чистота и разказвала удивителни неща.

Разказвала за това, че една огромна Птица-Слънце е създала всички птици, за да летят в чистото безоблачно небе, а не да се ровят в калта. И че там, във висините, зад непроницаемата мъгла, ги чака удивителния приказен свят на прекрасния огнен Родител-Слънце, който живее по съвсем други закони...


... А през това време на земята започнало да става невероятното. Увличани от могъщия призив на своите сърца, птиците от останалото долу ято една след друга се затичвали и излитали към висините, изчезвайки в тъмното небе. И скоро оттам започнали да долитат техните радостни викове, когато те настигали своя Водач и своите събратя. Отлитащите птици привличали вниманието и на останалите, които от всички страни се устремили към ятото и то започнало бързо да се разраства, а желаещите да се научат да летят все прииждали и прииждали. Ятото, летящо в безкрайното небе, се издигало все по-високо и по-високо, следвайки белоснежната Птица. И колкото по-дълго летели птиците, толкова по-чисти и бели ставали те, а техните крила — все по-могъщи. Сгрявани от лъчите на великото Слънце, те се реели из бездънното синьо небе, изпълвайки се с радост и любов. А от мрака продължавали да се изтръгват все нови и нови птици и да настигат своите събратя. И нямали край. Водейки своите питомци по пътя, известен единствено Нему, великият Водач зорко гледал напред през времето и пространството. И знаел Той, че вече няма сила, способна да спре този велик прелет. Той бил изпълнил волята на своя Родител-Слънце, чиито деца сега летели след Него. Птиците встъпвали в новия живот. Започвал Великият Полет на Вечността.

Редактирано 21 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Един поучителен филм  

 

http://www.youtube.com/watch?v=8O1wpASivow
 
Сексът до нашата ера - Египет.
Това е филм за ролята на секса в Древен Египет. За египтяните сексът е свещен и чрез него са създадени всички богове и целия свят. От първоначалното небитие се оформя първото върховно същество. Чрез мастурбация то се превръща в бога на слънцето Ра, а от семето му възникват Шу, богът на въздуха и светлината (и на пространството между небето и земята), и сестра му, богинята на водата Технут. Техните деца са богинята на небето Нут и богът на Земята Геб. По подобен начин целият Космос е сътворен, а след това започва и историята на Египет.
 
 
Нут над Геб:
 

 
 
Богът на нощното небе над богът на земята Геб, който се занимава с орална мастурбация и в чието лице тук е  изобразена и самоподдържащата се плодовитост:
 



П.П. В християнството сексът също е свещен. Интимните отношения между мъжа и жената в Православното християнство придобиват своя тайнствен, истинен и висш смисъл. В богатия език на Свещеното Писание глаголът “да позная” обозначава две действия – да узная нещо и да се съединя с някого. Именно в това се крие висшата радост от интимността – във възвишения цикъл – опознаване-докосване-сливане – вечно, несекващо опознаване. Християнство и интимност.

Разпространено е мисленето, че християнството е враждебно на тема секс. Това е така само когато става въпрос за секс извън брачните взаимоотношения.

Редактирано 24 февруари 201313 г. от Tiho (преглед на промените)

Същността на 666 в книгата Откровение
Какво всъщност представлява блудницата седнала, върху червения звяр и числото 666? 
В Библията, блудницата представлява Църква Антихрист, която не следва Исус! 
В Библията се пророкува, че Църквата Антихрист ще се издигне от Рим и ще подтиска Божиите вярващи, ще променя Божиите закони и ще управлява кралете на света. Великият Вавилон — Църквата Антихрист — това е Римокатолическата църква, която е църквата майка на Протестанската църква!!!
 
Тайна числа 666 раскрыта , 666 с Греческой Точки Зрения
 
Нас ни чакат сериозни събития, но те няма да се задържат дълго.
Както Православието сякаш "изчезна" при комунизма, така то сякаш "ще изчезне" и сега.

Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.
1 Йоан 4:1

Евангелие

Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.
1 Йоан 4:1

 

Стария Завет

 Исаия, Глава 25

 

8 ....И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това.  
9 И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.

 

Коран

 Сура Сад

 

45. И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исках, и Якуб-притежатели на сила и прозорливост!

46. И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома (на отвъдното).

47. И те са при Нас сред добрите избранници.

 

Защото:

Сура Йа Син

 

20. И дойде мъж от другия край на града устремен. "Рече: О, народе мой, последвайте пратениците!

21. Последвайте онези, които не търсят отплата от вас и са на правия път!

22. И защо да не служа на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати?

 

Нещо си (Нищо си): Този пост е опит за "реверанс към модератора", който се полага при проявена "толерантност".

Да изпълниме "реверанс" със смисъл за да не остава "кухо понятие":

1. Остар. Поклон (с приклякане) в знак на почит, уважение.
2. Прен. Обикн. мн. Прояви на почтително отношение, стигащи до подмазване.

 

"Толерантност"- диктаторско отношение единствено в моя полза.

 

"Поезия":

Чужди думи носят "смисъл"?

"НЯКОЙ", "НЕЩО СИ" е писал?
 

На днешния ден се случи нещо, което християнството ще помни вечно!

За дата на смъртта на този велик християнин Теодот Киринейски се счита 2 март, затова и неговата памет се почита именно днес. Подобни дати се определят от християнството като велики, тъй като се смята, че на този ден умрелият се е преселил на едно по-хубаво място, където е близо до Бог.

Влиянието на египетската мисъл върху библейската литература е безспорен факт. В "Книга на мъдростите" са заимствани и адаптирани около 30 максими от "Мъдростта на Аменемопе" (виж Египетски мъдрости), а когато търсим извора на някои теми и идеи от "Книга на Йов" и "Еклезиаст", навярно следва да се позовем на текста на "Разговор на един египтянин с неговата душа". Исая вероятно е заимствал от "Поучения на Ипуер" своя разказ за отчаянието на евреите. Установени са съответствия и между "Химн на Атон" и псалм CIV. Някои учени допускат, че в близкия досег с традиционните погребални схващания в Египет, евреите са осъзнали възможността за живот на душата след смъртта; във всеки случай изображенията на претегляне на сърцето в божиите везни, което неведнъж се среща в книгите на Стария Завет, са пряко заимствани от Египет.

Гърците също вярвали, че в долината на река Нил ще открият извора на всички мъдрости. През митичната епоха Данай идва в Арголида именно от Египет, а Херодот приписва на египтяните основаването на оракула в Додона. Смятало се, че всички гръцки мъдреци - от Ликург и Питагор до Платон и Аполоний Тиански - са пътешествали в Египет. Солон е заел някои от законите си от кодексите на Бокхорис и Амазис.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Древен_Египет

това не е влияние,а заблуждение и грехопадение на човешкия род.най-точно го казва светителя Теофан Затворник-

 

. Когато Бог е разпръснал народите по земята след стълпотворението, те всички понесли със себе си  и предадените дотогава здрави понятия за Бога като Дух невидим, Творец, Промислител, Съдия и Въздаятел. Че Той е Творец, Промислител и Въздаятел, са съхранили всички, а че е Дух невеществен, са съхранили не всички и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги /Рим.1:23/. Понеже те, като познаха Бога, т.е. знаеха, че Бог има, не Го прославиха като Бог /Рим. 1:21/. Източните народи имат по-възвишени понятия за Бога - персите, азиатските и американските индийци. Гърците и римляните са принизили, така да се каже, Бога. Американските индийци наричат Бог всемирен Дух - невидим и всеобхватен. Това е много висока представа и оставеният сам на себе си дух не може да отиде по-далеч от това. Азиатските индийци повече са се задълбочили в постигането на Бога, но съхранявайки понятието за Неговата невидимост, всемогъщество и вседействие, когато решили да определят по-точно Неговите творчески действия и промисъл, са внесли много несъстоятелни неща и са написали много баснословни истории.

Точно влияние е. Чисто и просто в текстовете на стария и новия завет има множество истории, притчи, мисли, символи и действащи лица, които имат своя аналог в и са заети от по-старите религии /включително египетската - В Египет бог е един - има монотеизъм/.

Това не пречи на християнската истина, а просто показва, че тази истина е била известна и на по-старите народи. Както знаем, дори кръста не е измислен от християните, а е знак, който се е използвал хиляди години преди раждането на Христос:

 

 

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=paganism&Number=1947950679&page=&view=&sb=&part=1&vc=1

 

 

Редактирано 2 март 201313 г. от Tiho (преглед на промените)

Още прилики между религиите - Египет, Индия, Азия:

 

http://chitanka.info/text/8314/5

 

"Мойсей е смятан за голям законодател, но десетте Божи заповеди са само извадка от закони, използвани много преди него от народите на Близкия изток и Индия и съдържащи се в прочутите закони на вавилонския цар Хамурапи (1728–1686 г. пр.н.е.). Всички тези закони имат за основа хилядолетните древни индийски Ригведи. Мойсей не е създателят на монотеистичната религия. Мисълта за световен, невидим, единствен Бог, Творец на всичко, Отец на любовта и добротата, на милостивостта, човечността и верността, е съществувала далеч преди това във ведите и нордическите еди. Заратустра също нарича своя бог Единственият.

В папируса Присе (около 1000 преди Мойсей) Бог говори за себе си: „Аз съм тайната сила, която създаде небето и всички същества. Аз съм великият Бог, създаден от самосебе си, който няма равен на себе си. Аз съм нощта и денят. Аз съм законът за всяко живо същество.“

Този един-единствен Бог бил наричан в Египет много преди Мойсей „безименният“ и „този, за който не трябва да се говори“: „Нук пу Нук = Аз съм този, който е.“ (Вж. Изход, 3:14: „Аз съм вечно съществуващият.“)

В това, че Мойсей е наистина историческа личност, днес никой не се съмнява. „Чудесата“ му обаче са от по-стари предания, например легендата за античния бог Бакхус, който също бил спасен от водата, преминал по суша през Червено море, написал законите на каменни плочи. Неговите армии били водени от огнена колона, а от челото му излизали светлинни лъчи.[48]

Индийският епос Рамаяна разказва за героя Рама, който преди поне 5000 години повел народа си във вътрешността на Азия и Индия. Рама също е велик законодател и голям герой. Той накарал да извира вода от пустинята, през която водел народа си (ср. с Изход 17:6) и излекувал епидемия със свещената сома, индийската „жива вода“. Накрая завладял „обетованата земя“ — Цейлон, върху чийто цар изсипал огнен дъжд. До Цейлон достигнал по сухопътен мост, който се появил по време на отлива. Той и днес се нарича пътят на Рама.

Рама, подобно на Мойсей, бил рисуван в излизащи от главата му светлинни лъчи (огънят на просветения).

Заратустра също притежавал свещен огън, с който правел различни фокуси. Според гръцките писатели Евдоксий, Аристотел и Хермодор Киракийски 5000 години преди Мойсей живял някой си Зороастьр (Заратустра). Той бил с царска кръв, бил отнет от майка си и бил хвърлен в една река. На тридесет години станал пророк на нова религия. Бог му се появил облечен в светлина на огнен трон и под тътен на обхванатата от пламъци свещена планина Алборди му дал свещения си закон. Зороастра заедно с привържениците си отишъл в далечна „обетована страна“. Когато достигнал до брега на морето, с Божията помощ водата се разделила, така че богоизбраният народ да премине пеша през морето."

Редактирано 4 март 201313 г. от Tiho (преглед на промените)

A фигурите отговарящи на Адам, в "другите религии", кои са?

Редактирано 4 март 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Във всяка религия има първороден човек. В индуизма например първият човек на земята, първопредтечът, прародителят на хората се нарича Ману: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ману_(индуизъм) . В религията на циганите това е Ману-Мануш: http://www.kaldata.com/forums/topic/189469-сътворението-на-вселената-според-циганската-м/#entry2156762 , http://www.kaldata.com/forums/topic/189469-сътворението-на-вселената-според-циганската-м/#entry2156786

 

 

П.П. За произхода на кръста като знак и символ: "Сакралното пространство  на мегалитите и черковищата от западните Родопи", Антон Генов http://culturalstudies.hit.bg/oformqne.doc

 

Кръстният знак от дълбока древност е символ на слънцето. Кръстната смърт символизира даряване на душата на разпнатия на слънчевото божество. Мотивът за изнасянето на кръстното дърво на голготският хълм е обвързан с най-известният в цял свят възкръсващ бог.

  Хълмът като хипостаза на свещената планина е мястото, където се ражда слънцето според древните митологии. Планината/хълмът е и домът/дворецът на слънцето. В народната вяра смъртта на момата символизира доброволното ù приобщаване към слънцето.

В случая имаме сцена на свещен брак между земното женско божество и небесното слънчево божество в замяна на полученото и очаквано изобилие. Показателен за това е и фактът, че в Родопите се счита, че Кръстовден е ден на изобилието, когато са събрани всички земни блага. Кръстовден е черковен празник падащ се в период на строг пост .С този ден се поставя началото на гроздобера и ваденето на картофите. Кръстовден се смята за празник на земята защото с него започва есенната сеитба. Срещу празника съпрузите съблюдават сексуално табу за да са "чисти" на следващия ден за засяването, което символизира свещения брак между земята и слънцето, чийто символ е житото.⁹

Свещената планина е мястото, на което жрецът или жрицата осъществява контакт с боговете. Това е мястото на извършване на свещените бракосъчетания. Като по-късно нейното място ще бъде заменено от храма. Тошо Спиридонов описва този процес:

“По-късно и постепенно Свещената планина ще бъде заместена от храма на Бога, изкачването на планината ще бъде заместено от изкачването на покрива на храма (зикурата), а обиколката (обходът) – с обикалянето в/около храма.”¹⁰

Напълно допустимо е в планина като Родопите, отличаваща се със своята мощ и величие предархитектурната форма на свещеното място да е просъществувала по-дълго време. В полза на тази хипотеза е и фактът, че най-много и най-големите погреб*лни могили се срещат в равнините. На практика архитектурата на могилната гробница копира тази на долмена, но характера на терена налага природният код на Свещената планина да бъде пресъздаден чрез изкуствен насип.

Редактирано 4 март 201313 г. от Tiho (преглед на промените)

Здравейте, някой случайно да е чел " Мистичният Живот на Исус " от Силвия Браун ? Търсих я във всички онлайн библиотеки и нищо  Ще се радвам, яко някой знае къде мога да я открия. 

Понятията "начало" и "край" съществуват и са изпълнени със смисъл само когато "вечността" се самоограничи във тях. Безпределното се изявява в ограниченото. Затова и:

"В началото Бог създаде небето и земята."