Всъщност Праведността е състояние на духа (няма нищо общо с материални понятия като "изправяне", "гръбнак" и "източник").

Тъй си мислех и аз преди, кат не виждах. После разбрах/видях, че съзнанието на човек е разстлано в цялото тяло и формата е израз на неговото състояние/ниво. Затова в много духовни школи се работи и с тялото. :-)

Всяка една склонност в духовно отношение, на ментално ниво, е наклонност на физическо ниво. Гръбначния стълб разказва... за съзнанието на човека.

Затуй е речено: "Здрав дух - здраво тяло."

В Шаолин, пък и другаде, каляват тялото, чрез което каляват и духа. Дух и тяло са дълбоко свързани. :-)

Ако духа не бе свързан с тялото, нямаше да е вярно: "Рибата се вмирисва от към главата."

Всички болести тръгват от ума, от ментала, но се проявяват и на физическо ниво. :-)

Речено е също: "прав си"; "крив си"; "правилно"/"грешно"(погрешно; грях)

:-)

Преди 12-те да започнат, ще е нужно да дигнеш.

Редактирано 5 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Преди 12-те да започнат, ще е нужно да дигнеш.

"Самолета" ли? Щото той като е вдигнат и обгрижван на моята душа й е толкова еуфорично. Явно душата, дори и да не е там цялата, но поне 99%, е съсредоточена в член-кореспондента. Досега толкова години търсене и изследване не са я намирали учените, щото са търсели на погрешни места?!

Редактирано 5 декември 201213 г. от sliderum (преглед на промените)

После разбрах/видях, че съзнанието на човек е разстлано в цялото тяло и формата е израз на неговото състояние/ниво. Затова в много духовни школи се работи и с тялото. :-)

Всъщност тялото е в съзнанието-дух на човека (тоест - няма тяло, няма материя, съществува само дух-съзнание, енергия-светлина, вибрации). Така че всички хора работят само с духа и съзнанието. Непознаващите духовната истина за света (мнозинството от хората) си мислят обаче, че работят с тялото. И затова силата и успехите им са малки. Те са заблудени от илюзията на материята, която илюзия прикрива истинския духовен свят (във ведическото знание тази илюзия се нарича Мая). По-добре виждащите и подготвените прозират повече или по-малко през завесата на Мая. Те работят с духа съзнателно - само така напредъкът и големите постижения във невидимата и видимата страна на света стават достъпни.

Може да се довериш спокойно на думите от учението на древните траки и Орфей. Няма такова състояние, в което да трябва да "вдигаш" духа. Духът винаги работи. Въпроса е дали в теб той е силен или слаб, и в каква посока "го движиш" .

Енергийните спирали, чакрите, аурата - същността на човека:

Редактирано 5 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Речено е също: "прав си"; "крив си"; "правилно"/"грешно"(погрешно; грях)

Прав си само когато си постигнал състоянието на единение на духа ти с Бог, когато в теб се проявява Христовото съзнание и Праведността (виж по-горе за това). В този случай ти се прощава всичко, което вършиш или си извършил, понеже всъщност си едно с Бог.

Крив си винаги когато си отделен от бога - когато вътрешното състояние на духа ти е различно от единението. Тогава както и да живееш, дори само добри и правилни дела да редиш едно след друго, си грешен. Защото не чрез външни действия се постига Божието царство, а чрез вътрешно просветление и единение с Него.

Човек вътре в себе си ще открие Царството Божие. "Влез в своето сърце и там ще откриеш стълбицата за влизането в Царството Божие.", съветва свети Исаак Сирин. Светото Писание ни учи, че Царството Небесно е "правда, мир и радост в Светия Дух". Първата крачка към Богообщението е да предадем себе си напълно на Бога. Защото Бог е този, Който действа, а не човек. Богообщението означава да се всели в нас Бог, да действа в нас; нашия дух да се облече с Него и да управлява разума, волята и чувствата. Тогава ние ставаме доброволно оръжие в Неговите ръце и сме движени от Бога в мислите и желанията, и чувствата, и в думите, и в делата.

Напътствия от Старецът Тадей Витовнишки

56. Всички действия като извършва винаги отдаден в мен, чрез мойта милост той достига обиталището вечно на нерушимостта.

62. При него ти убежище търси със цялото си същество, Бхарата, Чрез неговата висша милост ти вечната обител на мира ще имаш.

Бхагават Гита

1) 28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

2) 31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

3) 15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! 16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

4) 8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

Гал.2:16 " ...човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона;защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът".

Библията

Индианска култура и мистицизъм

"Да се издигне духът ми":

Редактирано 5 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Всъщност тялото е в съзнанието-дух на човека (тоест - няма тяло, няма материя, съществува само дух-съзнание, енергия-светлина, вибрации). Така че всички хора работят само с духа и съзнанието. Непознаващите духовната истина за света (мнозинството от хората) си мислят обаче, че работят с тялото. И затова силата и успехите им са малки. Те са заблудени от илюзията на материята, която илюзия прикрива истинския духовен свят (във ведическото знание тази илюзия се нарича Мая). По-добре виждащите и подготвените прозират повече или по-малко през завесата на Мая. Те работят с духа съзнателно - само така напредъкът и големите постижения във невидимата и видимата страна на света стават достъпни.

Може да се довериш спокойно на думите от учението на древните траки и Орфей. Няма такова състояние, в което да трябва да "вдигаш" духа. Духът винаги работи. Въпроса е дали в теб той е силен или слаб, и в каква посока "го движиш" .

Абе казвам ти, че още "дигаш", ама знам, че няма да повярваш. То по същия начин ги "виждах" нещата преди време (даже прилагаш същите цитатите, които съм прилагал в други форуми преди години). Половинчата работа. :-)

"Дигаш" е образно казано. Когато духът/съзнанието в човека възприема (се отъждествява) света единствено материално, като тяло, то това преживяване е главно в ниските центрове/сфери, чрез тях, и най-вече през първия център - материализма, форма.

Формата не е илюзия, а е относителна реалност. Илюзия, Мая - това се отнася не толкова за формата, а за идеята за индивидуалност.

Докато си разделението, в което си - духовно/материално, си в двойственост, следователно в заблуденост. Когато дигнеш още, ще попаднеш в Адвайта, в недвойствеността.

Най-точно е твърдението за относителната и абсолютната реалност. Абсолютната реалност е чистия Дух, когото половинчато прозрелите наричат Бог ("половинчато" защото при тях все още съществува нещо, неща, които не са Бог). :-)

Този чист дух, в него няма мисли. Мисълта също е форма/рупа. Твърдоматериалната форма е стъстена енергия, сгъстена мисъл, тя не е илюзия, а е относителна реалност, игра на светлината/духа и изключитлено важна част от замисъла.

Виждам, че постваш твърде избирателно цитати. Ето какво е писал още старецът Тадей -):

Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...

И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, ...

Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...

:-)

Когато дигнеш достатъчно, ще разбереш думите на Нагарджуна за Сансара и Нирвана. Тогава ще започнеш да разбираш и 12 пътя/посвещения, който все още при теб не са почнали и които също имат своя точна аналогия в тялото.

Още ти е двойственост.

Спокойно, без напъни става. Лек да бъдеш! :-)

Прав си само когато си постигнал състоянието на единение на духа ти с Бог, когато в теб се проявява Христовото съзнание и Праведността (виж по-горе за това). В този случай ти се прощава всичко, което вършиш или си извършил, понеже всъщност си едно с Бог.

Крив си винаги когато си отделен от бога - когато вътрешното състояние на духа ти е различно от единението. Тогава както и да живееш, дори само добри и правилни дела да редиш едно след друго, си грешен. Защото не чрез външни действия се постига Божието царство, а чрез вътрешно просветление и единение с Него.

Не съвсем. Праведността е точно определо стъпало в дъхувния път (В Християнството, Исляма и Юдаизма това са точни категории, например праведни са били Йоаким и Ана, Светци са апостолите и апостолските мъже - има различни типове/нива в святостта). Светостта е следващото. Христово съзнание е нещо още по-висше.

Праведник е този, който е насочил всичкия си дух към Бога. Той не се разпилява по хоризонталите, сетивата му се оттръпнали от различните по-нисши сфери.

Това има своето изражение в тялото. Няма гърбав човек, който да е едновременно с това праведник. Гръбначните прешлени се нареждат кат маниста и човек пораства. Вече не му тежи нищо, което го е превивало.

Това още не си се дал сметка за тези неща. Учиш се, но разбира се, на его-то е трудно да признае, пък да не говорим, че му е трудно да бъде поучавано.:-) Питай, ако нещо не ти я ясно. Не е срамота. Никой няма да те обеси, нито ще те счете за...

Когато духът (личностния) се разтвори, обърни внимание на думата в чистота на Духа, или ако искаш го наричай в Бога, този личностен дух вече спира да бъде същия, какъвто е бил, т.е просветява се. Думата идва от светлина. Това е същинската святост.

Праведността е нещо по-нисше, като категория. Още ги бъркаш. :-)

Христовото съзнание е нещо над святостта. То е, когато събереш Небето и Земята, тост, когато излезеш от дуалността Дух-материя, чисто-нечисто, високо-ниско и пр.. Сиреч осъзнаване на Адвайта, на недвойствеността, че всичко е "Той"/"Аз", барабар с твърдата материя.

Затова и такива като Иисус не оставят труп за погребение. Светостта и Любовта, при тези, е "заразила" всяка една клетка. Костната система е най-трудна за тази трансмутация. Тя е корена, заедно с костния мозък, но за тези неща ти е още рано, защото може да изкривиш в неточни асоциации и представи и това да ти навреди.

Сега продължи да дигаш - това е необходимо за теб.

"Формата е илюзия" - това е метод, трик, за да се издигне по-лесно духа и да се себепознае, в същностната си природа, но "пътуването" по този начин има своите негативи. Не е задължително да се "пътува" тъй ("нети, нети"), по метода на изваждането. По-безболезнено, по-леко и по-сладко е да се "пътува" чрез метода на събирането (и това, и това). :-)

Земя, вода, огън, въздух, ефир,

ум и разум и искащо его —

тези са осемте деления

на моята проявена природа.

Тя е нисша. Познай сега висшата

непроявена моя природа,

която е същност на съществата

и е извор на тази вселена:

Тя е утроба на всичко живо.

Чрез нея аз съм това творение.

Аз съм възникването на всичко.

Аз съм изчезването на всичко.

Няма по-висше от мен, Дхананджая!

Нищо извън мен не съществува.

Аз съм нишката, която свързва,

подобно бисери, световете.

Вкусът на водата съм аз, Каунтея,

блясъкът на луната и слънцето.

Аз съм ом — мъдростта на ведите,

звукът в ефира, в мъжа — мъжеството.

Аз съм чистият дъх на земята.

Аз съм топлината на огъня.

Аз съм животът на всичко живо

и на аскета суровият подвиг.

Аз съм разумът на мъдреците

и красотата на прекрасните.

Аз съм силата на всесилните,

които нямат страсти и помисли.

Аз съм желанието, когато

то не е враг на върховната правда.

Знай, че от мене са трите качества:

Светостта — саттва и Страстта — раджас

и духовната Тъмнота — тамас.

Но аз не съм в тях, а те са в мене.

Тези три изменливи качества

вкарват целия свят в заблуда.

И той не може да ме познае

като върховна и вечна същност.

Моята майя — световна илюзия

с три качества — трудно се преодолява.

Но стремящите се (а стремленито пак Аз съм) към мене

проникват зад тройното було на майя.

В края на многобройни прераждания,

най-сетне мъдрият идва в мене (Аз го довеждам).

Той казва: „Всичко е Васудева!”

Но рядко се среща такъв махатма.

из Бхагавад Гита

Лек!

Редактирано 6 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Music to hear, why hear'st thou music sadly?

Sweets with sweets war not, joy delights in joy:

Why lov'st thou that which thou receiv'st not gladly,

Or else receiv'st with pleasure thine annoy?

If the true concord of well-tuned sounds,

By unions married, do offend thine ear,

They do but sweetly chide thee, who confounds

In singleness the parts that thou shouldst bear;

Mark how one string, sweet husband to another,

Strikes each in each by mutual ordering;

Resembling sire, and child, and happy mother,

Who all in one, one pleasing note do sing;

Whose speechless song being many, seeming one,

Sings this to thee, 'Thou single wilt prove none.'

Осми сонет на Шекспир.

На български преводът е само един, на Владимир Свинтила. Май трудно се превежда Шекспир

Ти музика си. Но защо тогава

посрещаш с болка всеки пеещ звук?

Защо обичаш мъката с такава

любов и радост като никой друг?

И от какво е тази скръб? Не е ли

от туй, че ти долавяш всеки път

как стройно съгласуваните трели

със укор към самотността звучат?

Виж струните как в хор една след друга

запяват дружно в съгласуван тон.

И сякаш пеят син, баща, съпруга,

щастливо съчетани в унисон.

И те ти казват в общ, единствен звук,

че с теб не пее тука никой друг.

Това има своето изражение в тялото. Няма гърбав човек, който да е едновременно с това праведник. Гръбначните прешлени се нареждат кат маниста и човек пораства. Вече не му тежи нищо, което го е превивало.

Аз само да питам, от чисто безполезно любопитство в случая - а ако си е чупил някога гръбнака? Неправеден ли ще остане цял живот?

...

Виждам, че повтаряш същото, което вече съм написал, но под леко по-различна форма, и на базата на това се опитваш да спориш. Отстрани изглежда точно като казал някой: "Не е врат, ами шия, затова аз съм по-прав"... Ама не е това начина, по който води диалог някой наистина знаещ.

И вместо да вникнеш в смисъла на думите ми, се хващаш за незначителни детайли. Употребил съм "праведност" като дума, с която изразявам христовото съзнание. Има много учения и всяко може да си измисля имена на степените на извисяване. В християнството нека си е първото праведност, втората светост, третото - христово съзнание. Не ми пречи. В случая аз говоря направо за последното - единството, обединението с цялото - и това е очевидно (но не личи да си го схванал):

Всъщност Праведността е състояние на духа (няма нищо общо с материални понятия като "изправяне", "гръбнак" и "източник"). С много имена се нарича тя - Христово съзнание, Спасение, Божествена Любов, Божествена светлина и пламък, Безсмъртие, Тао, Буда, Йога, Нирвана, победа над (овладяване на) самия себе си, обединение на земното с небесното (небесен брак между женското и мъжкото начало), издигане на силата Кундалини (змията, земната сила) към коронната чакра (небето), и други. Праведен е този, който докато е жив на земята, е постигнал Праведността. Който живее с праведен дух каквото и да извършва на земята ("добри" или "лоши" дела) не греши, защото е едно с Бога.

Само ако забележа някакъв положителна промяна в коментарите ти или ако видя нещо наистина интересно и ново за мен, може да обърна внимание на това, което пишеш занапред.

Осми сонет на Шекспир.

На български преводът е само един, на Владимир Свинтила. Май трудно се превежда Шекспир

Свинтила е свършил чудесна работа с преводите си на Шекспир, поклон пред познанията и таланта му! Прави ми впечатление, че по-новите опити за превод не са на същото ниво, така че аз съм доволен и да останем само с тези на Свинтила .

Аз само да питам, от чисто безполезно любопитство в случая - а ако си е чупил някога гръбнака? Неправеден ли ще остане цял живот?

Хаха, добър въпрос задаваш на rurk . И аз затова му казах, че праведността не е свързана толкова с тялото. Вярно е, че се отразява на него (на тялото) - по-строен става човек, изправя се гръбнака му. Обаче това е външен израз. Ако някой не може да се изправи, то пак може да е праведен (ако го бяха вързали на крив кръст Исус и го бяха подържали така, какво? Няма вече да е праведен ли ?). Хората неслучайно говорят, че е важна вътрешната красота, излъчване и състояние, а не временната външна форма. Само вътрешното състояние може да бъде неизменно и изцяло единно с Бог. Външното е променливо. Ако човек има силен дух и воля, външното не влияе на вътрешното.

Редактирано 7 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Редактирано 6 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

За счупването на гръбнака и безполезното любопитство. Ннищо в този свят не е случайно. Карма. Не не е задължително. Изправнето на съзнанието, поправянето на душата - успоредно с това се изправя и гръбнака, заздравява, че и даже счупено не се личи. Всички клетки ликуват. Дали ще се тръгне от финото към грубото, или отгрубото към финното, то е все едно. По Милостта на Твореца някой може да попадне на добър терапевт, мануален, и да му бъде раздвижен гръбнака, а гръбначно-мозъчната травма да бъде изцелена. Когато гръбнака е прав, енергията се движи правилно в човека. По кривини и проблеми в тялото, по всичко в него, може да се чете за съзнанието, за психиката. На този принцип е цялото Лечителство построено, пък и в медицината е заложено. :-)

Изправянето на съзнанието, поправянето на душата - успоредно с това се изправя и гръбнака, заздравява, че и даже счупено не се личи. Всички клетки ликуват.

Това вече е по-добре казано. Само трябва "успоредно с това" да се замени с "постепенно, след като започне да се усеща въздействието на поправената душа". Лечението тръгва отвътре навън. Пречистеният дух вдъхва нов живот на тялото и то се излекува. Именно така е и с праведността - първо вътрешно се постига, след това постепенно се изявява във външния вид на даден човек. Всъщност външния вид е отражение на вътрешния свят на човека. Затова духът е първичното, първопричината. Той единствен може да се запази непроменен в човек. Духът и съзнанието могат да бъдат освободени от влиянието на външните фактори и дори при болно тяло да останат чисти и силни.

Дали ще се тръгне от финото към грубото, или отгрубото към финното, то е все едно.

От финото се тръгва, защото финото е моментното състояние, действителното, истинското. Грубото представлява натрупани минали състояния на финото. Грубото е отражение на финото, но със закъснение - има инерция за преодоляване докато промяната във финото стане достатъчно силна и "се материализира" (се прояви в грубото). Тези, които гледат само грубото, може да бъдат подведени. А който вижда и двете - и финото, и грубото - не може да бъде заблуден. Той е прорицател - за него миналото, настоящето и бъдещето са открита карта.

Когато гръбнака е прав, енергията се движи правилно в човека.

Енергията на духа не може да се накара да работи правилно чрез външни, чисто физически действия. Насила хубост не става! Духът е този, който води тялото, а не обратното. Само когато духът и съзнанието се поддържат активни и чисти, тогава енергията се движи правилно в човек. Тогава гръбнакът се изправя от само себе си, без да е нужно съзнателно усилие за това !

Mati Klarwein - Blessing, 1965:

Редактирано 7 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Виждам, че повтаряш същото, което вече съм написал, но под леко по-различна форма, и на базата на това се опитваш да спориш. Отстрани изглежда точно като казал някой: "Не е врат, ами шия, затова аз съм по-прав"... Ама не е това начина, по който води диалог някой наистина знаещ.

И вместо да вникнеш в смисъла на думите ми, се хващаш за незначителни детайли. Употребил съм "праведност" като дума, с която изразявам христовото съзнание. Има много учения и всяко може да си измисля имена на степените на извисяване. В християнството нека си е първото праведност, втората светост, третото - христово съзнание. Не ми пречи. В случая аз говоря направо за последното - единството, обединението с цялото - и това е очевидно (но не личи да си го схванал)

Абе май не е същото.

Започнахме от стълбът, дет уж символизирал Божия Дом... само дет се оказа, че не сиволизира това, а зимволизира много други неща.

Защо?

Ще го обясня просто. Когато човек е Едно с Бога, то помужду тях няма разлика. В случая със стълба - на него е изобразено човек, който се е протегнал към небето/слънцето, който го е хванал и който се чарпи от него, съзерцавайки, в свещен култ.

Следователно има субект (човека) и обект (Слънцето, източникът, Светлината) . Липсва Единосъщие.

Това е именно праведност, която във всички учения има свои еквивалент, като разбиране и думи, и никъде, повтарям никъде не означава това, което твърдиш.

По-скоро е савикалпа самадхи, биджа, а не нирвикалпа. Непълно издигане на Кундалини към Сахасрара.

Единение и Единосъщие са различни неща.

:-)

Неточностите в изказа ти продължават.

Относно тялото и духа, които твърдеше че:

Всъщност Праведността е състояние на духа (няма нищо общо с материални понятия като "изправяне", "гръбнак" и "източник").

След това ти обясних някои неща, и започваш да се поокопитваш. Съзнанието дава своя израз чрез тялото. Изразът на съзнанието е тялото.

:-)

Явно имат общо.

Поредната ти неточност:

Лечението тръгва отвътре навън.

Не винаги е така. Има случаи в които лечението тръгва от вън, навътре, по милост Божия.

Аз лично съм бил свидетел, как му се променя психиката, чрез определени въздействия върху тялото, но това е от ясно по-ясно и само сляп човек може да го отрича. Билките също са външно средство и те също влияят на сихиката, както и много други неща.

Когато гръбнакът се подреди, енергията, която преди това не е текла хармонично, се хармонизира. На тази основа е хатха йога, паневритмията, гимнастиките, тай-дзи, бойните изкуства и пр.

Тъй че, това е поредната неточност, която пишеш и половинчатост.

Лек бива да бъдеш, Лек! :-)

ТЗатова духът е първичното, първопричината. Той единствен може да се запази непроменен в човек. Духът и съзнанието могат да бъдат освободени от влиянието на външните фактори и дори при болно тяло да останат чисти и силни.

Едва ли някой е твърдял, че материята е първична. Първична, но в Хаос, в неопределеност.

Истинско Освобождсение не са получава чрез Нирвикалпа Самадхи, или чрез Нирвана, а чрез 8-мия ден. Първите две са 7-ми ден.

Тези, които са навлезли в МахаСамадхи са обречени на завръщане. Това не е цел на Твореца.

Неточно е убеждението, включително и много учители, че МахаСамадхи е спасение, Мокша. Ами не е. Завръщаш се.

Всеки, който си "тръгне" от материята без да вземе със себе си тялото е обречен за завръщане в материята.

:-)

Съжалявам, че звучи разочароващо.

Пълното Освобождение е наречено Безсмъртие и то засяга и твърдата форма, като я трансмутира, издига. Възнася се тялото. Това явление е познато в Будизма като Тяло на Светлината, или Тяло на Великата Трансформация. В Дао също се нарича Безсмъртие и също засяга твърдата форма.

Та Самадхито е непълно, преди да се постигне онова, за което ти писах и което в Дао наричат събиране на Небето и Земята. Еквивалентно на Христовото Съзнание.

Рамалинга Свамигал е описал прекрасно нези неща.

До преди това, тотално поправяне липсва. Самата Любов е Трансформиращата.

В Християнството се нарича Второ Пришествие Христово.

:-)

Пустотата... е Чист Дух. Той подготвя тялото за нисхождението на Любовта. Преди да дойде това нещо за втори път в човека, цялото тяло очистено бива да бъде.

attachment:/38/ms.gif

Абе май не е същото.

Започнахме от стълбът, дет уж символизирал Божия Дом... само дет се оказа, че не сиволизира това, а зимволизира много други неща.

Защо?

Ще го обясня просто. Когато човек е Едно с Бога, то помужду тях няма разлика. В случая със стълба - на него е изобразено човек, който се е протегнал към небето/слънцето, който го е хванал и който се чарпи от него, съзерцавайки, в свещен култ.

Следователно има субект (човека) и обект (Слънцето, източникът, Светлината) . Липсва Единосъщие...

Ехе. Само дотук гледам, и явно не си струва по нататък. Естествено, че стълбът Джед символизира Божия дом. "Многото други неща", които те объркват, са част от Божия дом, защото бог е всичко и всичко е в него, всичко е в дома Му. Стълбът символизира и източника на светлината, и светлината, и човека, и видимия и невидимия свят. Всичко това е Бог, всичко е единно, всичко е Неговия дом. Друг е въпросът, че хората не осъзнават това и се чувстват отделени от цялото. Това е част от играта. Това неосъзнаване идва поради илюзията Мая, която също е част от Божия дом . Именно тук идва на помощ религията (religion, от глагола "religare" - свързвам отново), която показва пътя как да постигнеш в себе си първоначалното единство. Не да се завърнеш в Бог, а да видиш, да осъзнаеш, че никога не си го напускал, че винаги си бил едно с него.

Има още какво да попрочетеш - ето тук например: The Gospels of Thomas, Philip and Truth:

Редактирано 7 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Пак ненодялано изказване.:-)

Нелепо е да се симвализира нещо, ако то е всичко. За да се посочи нещо, като нещо, то бива да има друго, от което първото е различно. Да Всичко е Бог, но термина "Божи Дом" и термина "праведност" са израз на точно определени неща и са дошли най-вече от Юдео-Християнството.

Божи дом, в случая на Стълбът се символизира чрез Слънцето, Източникът на Живота, Творческата енергия, Изначната Пустота, която е излъчваща Светлина.

Та Божият Дом, в случая е Всичко, в качеството си на Начало и Основа, но на Стълбът е изобразено и друго, подчертавам думата "друго", което се е устремило и което се е "хванало" за Източника.

А инак то е Ясно, че всичко е Той, дори и ти, погледнато през абсолютна гледна точка. :-)

Не. Религията (която освен "подновяване на свързваността" има значение и на "свещено богоговеене") има за цел не Единение, а довеждането до осъзнаване за Единосъщие с Бога.

Думата "завърнеш" е образна.

Редактирано 7 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

В Египет Птах (в превод "Скулптор") е Създателят на Света и Боговете. Птах е изобразяван със синьо кепе на главата, символ на Космоса и държи в ръцете си Скиптъра на Всемогъществото от преплетените Анкх (Живота) и Джед (Стълбът на Сътворението, Божият дом).

В шумерския епос Птах се идентифицира с Енки като Бог на Сътворението, а йероглифът на името му представлява двойната спирала на ДНК.

Редактирано 7 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

В шумерския епос Птах се идентифицира с Енки като Бог на Сътворението, а йероглифът на името му представлява двойната спирала на ДНК.

Ида и Пингала също.

тези песни от репертоара на Златния Орфей ли ги взе.Така случайно да покажеш и източника от който си ги копнал;че да взема да умра от смях и още да попитам тая думичка "етер" от къде я научил тоя Орфей . и като как се е изписвала на неговия език.Гордий и на тоя въпрос нямаш отговор ..само душевни оргазми и нищо друго..не че съм и очаквала де

Арлекино....арлекино...знаеш ли кога ти става дълъг носа???

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=HQlCQoDQvVw

Чете човека, чете.

За египетската религия и фараоните

В Египет бог е един - има монотеизъм:

Египетският бог е единствен, непознаваем, неделим, всемогъщ, създател на небето и земята, и така нататък... Той е началото и краят (думите с този смисъл са на папируси в Египет далеч преди да бъдат написани Старият и Новият завет):

В Египет се почитат многото проявления на Единия Бог, които проявления (негови лица) той е създал под формата на (под)богове за да управляват земята според неговите поръки (нещо като ангелите и дяволите):

Кой е Озирис? Озирис е единосъщ с Великия Бог. Озирис е въплъщение на Бог на земята. След като е убит и възкресен, Озирис става спасител на душите на египтяните. Звучи познато, нали :

Освен горното, много други религиозни текстове и принципи преминават от Египет в юдаизма и християнството. Например египтяните вярват във възкресението и в безсмъртието на душата, на която ще се наслаждават в царството на Озирис, въплъщението на Единия Бог, който дойде на земята "за да донесе правда на мястото на неправдата". Само праведните ще преминат в неговото царство - нито един лъжец и измамник не може да премине изпитанието на Съда в деня на претеглянето на думите на хората:

Откъсите са от превода с коментари на древноегипетския папирус "Книга на идващите (или отиващи) отвъд реалността и живота на земята". По-известен е с погрешното заглавие "Книга на мъртвите", но всъщност това е книга за живите - египтяните са я отваряли всеки ден за да си припомнят духовните истини в нея, да възславят и да отдават почит на Създателя и на неговото Творение. Може да се прочете тук: The Book of the Dead - The papyrus of Ani - E. A. Wallis Bulge, 1913:

Редактирано 7 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Какво ли са правели траките в "долината на тракийските царе", пък и в други долини?

баш това няма как да прочете освен от някой безумен източник...дето чакаме да го цитира.????

Що се отнася до обикновенния ум, безумен е точна дума. В случая споделям същия (на Тихо) светоглед, почти.

Редактирано 7 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Като завършек може да си припомним тези думи:

“Религията, провъзгласена от него (Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна… все пак нашият живот, с нашето поведение ,с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.”

Евсевий Кесариски (263 - 339) /наричан баща на църковната история/, Църковна история, Глава 4, 1-4.

„В същата глава аз казах: В нашето време християнството е религията, която да знаем и да следваме за най – сигурно и гарантирано спасение. Говорех за името, не за това, което е именувано. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде във плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.”

Св. Августин Блажени (354 - 430), Retractation, Of true religion, 3

Като завършек може да си припомним тези думи:

Е тук още за прочит и размисъл, за който има нужда: http://www.hesychasm.ru/library/theme.htm

Основа, Три кухини и "Шапка".

It is a pillar-like symbol in hieroglyphics representing stability. It is associated with Osiris, the Egyptian god of the afterlife, the underworld, and the dead. It is commonly understood to represent his spine.

http://en.wikipedia.org/wiki/Djed

The Djed pillar, an ancient Egyptian symbol meaning 'stability', is the symbolic backbone of the god Osiris.

Въпросната стабилност е следствие от определена насоченост, в случая към Бога. Човек, при такава насоченост, не клони нито наляво, нито надясно, нито напред, нито назад.

Медитацията е: Колкото напред, толкова назад, колкото наляво, толкова надясно... и в последствие, след като си намерил Небето - колкото нагоре, толкова и надолу. Човек попада в центъра си - същинската стабилност.

Всички учения съветват за изправеност, в практиката: "Дръж гърба максимално изправен, но без насилие."

Кундалини не може да се издигне, ако човек е разпилян/привит (клони към) в дадена хоризонтала.

Насочеността, намерението у човека, към Небето, респективно го изправя и го прави праведник.

Светец е, който е намерил Светлината и който е позволил Тя да работи в него, да го по_Свет_и (посвещава/просветлява).

Просветлението първо засяга ума, а след това и тялото.

Тъй и в Евангелието се развива действието.

В Израел* ("Исра Ел" - "право към Бога", но също значи гръдна кухина, където е Закона/Тора) се ражда Спасител/Любовта. Той намира 12-сет ученика. След като Любовта се възнася на Небето (разбирай главата на човек), 50-сет дни след това се приема Светия Дух, от 12-те.

След това 12-те (плюс един 13-ти апостол - Павел) започват да разнасят Евангелието (благата вест*), да посвещават, изцеряват, да вършат чудеса по цялата Земя (тялото).

Тялото на човека се подготва за "Денят Господен", за Второто Пришествие, което разбира се устройва Съд и тотална, окончателна промяна, която накрая се изразява в ново Небе (съзнание) и нова Земя (тяло) - трансмутация.

Редактирано 8 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Аз не съмпоставяла под съмнение това;че да ми го тръскаш като някакво триумфиращо заключение.така и така се набутваш доброволно между шамарите нека поне да видим твоето ниво.

Въпросът не бе отправен към теб.

Извинявам се, че както винаги не съм в час. Други преводи на 8 сонет има, разбира се, на Валери Петров и Кирил Кадийски, а може и още, но колкото преводи – толкова тълкувания (да отлича ли с тиквен медал особения поглед на Кадийски...). Всеки превод е нова песен и Шекспир на В. Петров е В. Петров, Шекспир на Гео Милев – Гео Милев, а Шекспир, случващ се в мойта глава съм аз. Та така и с нашите тълкувания на символите – сенки на сенки.

Въобще, поезия и музика.

Всички учения съветват за изправеност, в практиката: "Дръж гърба максимално изправен, но без насилие."

Кундалини не може да се издигне, ако човек е разпилян/привит (клони към) в дадена хоризонтала.

Просветлението първо засяга ума, а след това и тялото.

Така е, rurk, ама се обърквам в един по-широк план кое е ума и кое тялото... По-добре е нещата да се случват за всеки естествено и с времето си. Прешлен, който е бил на каша не може да стане като нов. Иначе звучи, как го беше казал в някакъв роман Чандлър, като реклама, в която доктор с бяла престилка и стетоскоп на врата ни уверява, че с неговия шампоан всеки мазен пехливанин ще мирише на теменужки... това беше само майтап.

Редактирано 9 декември 201213 г. от witness (преглед на промените)

Основа, Три кухини и "Шапка".

It is a pillar-like symbol in hieroglyphics representing stability. It is associated with Osiris, the Egyptian god of the afterlife, the underworld, and the dead. It is commonly understood to represent his spine.

http://en.wikipedia.org/wiki/Djed

The Djed pillar, an ancient Egyptian symbol meaning 'stability', is the symbolic backbone of the god Osiris.

Джед е много повече от това, което пише за него в уикипедията.

Върховният Бог-Сила в Египет се нарича Нетер. Той създава всичко останало, включително другите (под)богове, които се явяват негови лица-проявления (подробно...) Думата Нетер (neter, на латински: natura) има значение на "божествен, свещен, силен, сила, мощ, защита, природа". Озирис е земното въплъщение на Върховния Единствен Бог в Египет. Птах е един от боговете-нетери - той е една от съзидателните сили на Нетер, Върховния Бог.

Какво е Джед?

Озирис е представян като Джед. Птах е представян като божествения Джед.

Джед е това, което дава сила на различните лица на Бог.

Джед олицетворява това, което е същината на всичко.

Джед е самият Бог, божествената същност, власт, сила, дом.

Научните среди нямат единно становище що е Джед???: http://jedidiah.blog...lan-drev.863297

Озирис като достопочтен Джед с царските атрибути. Сравнително късният ОЗИРИС е самият ДЖЕД:

Стани, ОЗИРИС

Сега гръбнак ти имаш,

О, БОГ със сърце замряло!

Заякнала и заздравена бе твоята шия.

Възкачи се ти на своя трон, о ОЗИРИС !

Ето, върху нозете ти вода очистваща изливам.

От злато ДЖЕД ти нося...

"Неправилно е да се прави асоциация с гръбначния стълб. Това заключение се налага от пасажа „Сега гръбнак ти имаш“. Няма никаква нормална логика, която трябва да ни насочи към асоциация ДЖЕД – гръбнак, действие което е свършено и оповестено категорично наличието на гръбнак, простичко и категорично казано ОЗИРИС си има гръбнак, когато в последствие става дума за ДЖЕД. Забележете, че изричащия думите присъстващ пред Озирис казва „От злато ДЖЕД ти нося”, което е функция на пренасяне на ДЖЕД от съвсем различно място от мястото на действието при глава 155. Не знам на кой египтолог въобще му е хрумнало да отъждестви гръбнака на ОЗИРИС с ДОСТОПОЧТЕННИЯТ ДЖЕД, след като само елементарният прочит на тази глава изключва всякаква такава възможност. Но логическите ръзсъждения върху нея могат да ни доведат до много интересни изводи в посока на нашето изследване."

"Интересена е и фактологията, че въпреки неговата значимост, няма точна и конкретна информация от древните Египтяни, оставена за нас. Дали това е умишлен процес по тъмен и неясен план на някакво тайно общество или просто е плод на случайно пропадане във времето на точната информация за НЕГО? Дали преди хиляди години в реално време, когато самият Нису - фараон лично е теглил с въже колоната с ДЖЕД при ритуала повдигане на ДЖЕД, пред очите на жреците, семейството му и целия народ, е знаел точно какво дърпа след себе си? Осъзнавал ли е какъв е смисълът и защо е необходимо да изпълнява този ритуал? По пътя на логиката тази чест можеше да се окаже и на десетки други важни символи и Богове в египетския пантеон от божества, но не. Логичният отговор е – да, това е изключително важен символ, който е съдържал в себе си нещо, което е над самия фараон, който засвидетелства това чрез лично служене на съдържанието ДЖЕД при изпълнение на ритуала по издигането на ДЖЕД. Дали по този начин лично Нису не е засвидетелствал своето уважение и преклонение пред нещото, което е над него и същевременно е повече от всяко друго божество и чрез чиято воля той самият е фараон? Дали не става дума за това, което си мислим в момента, че единственото нещо, което е над фараона и по чиято воля фараонът е фараон, е самият БОГ – ТВОРЕЦ на всичко в едно с основните си девет божествени проявления. Дали от НЕГОВАТА подкрепа се нуждае фараона при акта на коронясването му, та отново се почита ДЖЕТ и се въздига. Да, бих казал, определено фараонът е знаел какво прави и е бил убеден в правотата на своите действия. Но явно след определен етап на развитие малцина са били посветени за същността на ДЖЕД. Много ограничен кръг от хора, начело с Нису - фараона, са имали истинското познание за ДЖЕД. За да се стигне до момента когато обожествения ОЗИРИС да го изобразяват като достопочтен ДЖЕД.

Неоспорим факт сред египтолозите е констатацията, че ДЖЕД е неразривно свързан въобще с концепцията на царската власт, власта на НИСУ......, но нямат единно становище какво означава и странен разнобой в предположенията?????????

Чрез последващите редове ще ви запозная с основните предположения относно значението на ДЖЕД, изказвани от изследователи на древноегипетската история и религиозни практики от онова далечно време..."

"Птах се асоциира с ДЖЕД, като обърнем особено внимание на това как египтяните по онова време са наричали ПТАХ – БОЖЕСТВЕНИЯТ ДЖЕД. При този случай имаме ясно изразено желание за прехвърляне върху Птах на изключителни божествени функции, практически по този начин, свързвайки го с ДЖЕД те го въздигат до върховен Бог..."

Редактирано 8 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Може, гръбначния прешлен може тъй да заздравее, че да стане по-здрав от това, което е бил преди фрактурата. Когато човек усети в себе си изцелителната мощ на Бога*, разбира че няма болест, кривина и травма, които да не може да бъдат поправени. :-) Тялото може да стане като ново. Дори старостта е обратима.

Редактирано 9 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)