valkiria вие имате големи познания и е трудно да се спори с вас!но все пак по времето на авраам имаше само завет,не и закон!по тоя завет авраам необрязан повярва и като знак на вярата беше обрязан,за да помни че от неговия род ще излезе син в когото ще бъдат благословенни всички народи,което пък има смисъл до неговото идване! в коранът има едно противоречие за това кой всъщност е истинския обещан син на авраам. еврейските писания казват, че е исаак. коранът казва, че е исмаил. коранът учи, че исмаил е сина, който авраам почти жертва на господа, а не исаак (в противоречие с битие глава 22). този спор за това кой е обещания син допринася за враждебността днес!ако погледнеме какво е сегашното положение на евреите,то става ясно че те са от агар(синай),защото синовете на робинята са под закон,а на свободната под благодат!закопът няма задължителна сила за повярвалите!смисълът тука е не буквата,а вярата-авраамовото обещание!

...

в коранът има едно противоречие за това кой всъщност е истинския обещан син на авраам. еврейските писания казват, че е исаак. коранът казва, че е исмаил. коранът учи, че исмаил е сина, който авраам почти жертва на господа, а не исаак (в противоречие с битие глава 22). този спор за това кой е обещания син допринася за враждебността днес!...

всички искаме да сме наследници на първородния

човешка суета

Редактирано 29 ноември 201213 г. от Efe (преглед на промените)

Разбрах, че всеки, преминал гиюр, става иудеин, защото принадлежността не е по кръв, а по дух. Допълнителната душа означава (сега ще ме извиниш, че се опитвам да обяснявам лаишки според разбирането си в момента), че човешката душа - руах - става „годен съд” за носене на Тора. И в случая става въпрос не за някаква генетична изключителност, а за изключителността на Тора. Все пак всичко това не обяснява защо по иудейските закони не бащата, а майката предава на детето принадлежността към рода, макар че в СЗ родовете се проследяват по бащина линия. Сблъсках се с този въпрос случайно, докато разглеждах отношението на различните вероизповедания към сурогатното майчинство (специално към него междувпрочем единодушни, с изключение на Карма Кагю), а при равините, които обичайно отсъждат доста либерално и в полза на живота в медицинските казуси, освен очевидните етични проблеми допълнително изскочи този, който пък влече и юридически бъркотии.

„Душата на човека започва да се формира на 40-я ден след зачатието. И ако майката е нееврейка, детето се ражда без допълнителна (в добавка към общочовешката) душа.”

А е така, защото:

„Няма „смесване” с душата на майката. Душата на детето се формира като самостоятелно явление. Но духовното хранене през всичките девет месеца плодът получава от душата на майката. По-точно, душата на майката е каналът, по който от Небето към детето слиза, условно казано (много условно!), духовната енергия за построяването, формирането на душата. Тази енергия „се оцветява с оттенъците” на канала, по който постъпва, тоест – душата на майката (затова, мимоходом да отбележим, еврейството се определя по майката).”

http://www.evrey.com/sitep/askrabbi1/q.php?q=otvet/q1008.htm

http://evrey.com/sitep/askrabbi1/q.php?q=otvet/q2695.htm

Надявам този път да не те подразни сайта, от който си четях; беше ми интересно и точно за незапознати като мен. Михаел Лайтман беше между другото. Интересни тълкувания и месианска доктрина, ама доста съмнителна.

И в Бхагавад Гита май се споменаваше някъде, че жените са виновни за объркването на кастите

По принцип връзката с духовността е много по-силно изразена при мъжете. Това е казано във всички религии и учения. Мъжете са свързани повече с небесното, а жените - със земното. Небесното е постоянно, непроменливо, и е целта за постигане. А евреите щом толкова гледат майката (жената) значи гледат земното, значи гледат външното, изменчивото, непостоянното и измамното

А за допълнителна душа, раждане отново, в Новия завет е описано така:

http://bible.netbg.c...riggs/t.php?317

1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре , не може да види Божието царство.

4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.

14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

Ст. 3. Истина, истина. Виж. бел. на гл. 1:51. И тук тези думи въвеждат една дълбока истина в загадъчните или иносказателните думи. - Ако се не роди някой отново. Никодим счита Христос за учител, и иска да научи някоя нова истина от него, но Христос отговаря, че не е знанието, което е нужно, но нов живот, и за придобиването на този нов живот, е нужно ново рождение. За Никодим, фарисея, религията е една наредба от учения, обреди и дела, а за Христос, тя е живот, нов духовен живот, който може да се достигне само с ново рождение. Думата преведена тук "изново" значи и "свише", и някои така я превеждат тук, но в най-старите преводи тя е преведена изново, и очевидно Никодим така е разбрал (ст. 4). - Не може да види царството Божие, сир., не може да влезе (ст. 5), или да участва в онова царство, което Христос дошъл да основе тук на земята. Виж. бел. на Мт. 3:2. Буквално истина е, и че без това ново рождение човек не може "да види" това царство, не може да разбере какво нещо е духовния живот, той трябва да се роди духовно, и да има духовен живот (срав. 1Кор. 2:15), също както само онзи разбира естествения живот, който се е родил естествено, и има естествен живот.

Ст. 4. Как може стар човек да се роди, и пр.? Не можем да предположим, че Никодим наистина е помислил, че Исус е искал да каже, че човек трябва втори път да влезе в майчината си утроба и да се роди. Но можем също да предположим, както някои, че той е искал да вземе на присмех мисълта за такова едно раждане. Никодим е бил човек искрен, и е очевидно, че е имал голямо почитание към Исус като "от Бога дошъл учител". Той просто е искал да каже - Това не може да бъде значението на думите ти. Какво, прочее, искаш да кажеш? Но защо Никодим да не е схващал по-добре значението на думите на Христос? Понятието за новорождението не било съвсем неизвестно на евреите. Те имали обичай да го споменават в отношението към прозелитите, когато се кръщавали, като казвали за един такъв, "Той е детенце току-що родено". И думите на Христос тук почти неизбежно внушават същото нещо на ума на Никодим. Което Никодим намирал мъчно било това, че не могъл да разбере как думите на Христос могли да се приложат на евреите, които по естествено рождение били вече Божии люде.

Ст. 5. Истина, истина. Повторението на тези думи пак набляга на факта, че Исус тук говори за една дълбока и най-важна истина, и наистина толкова дълбока, че е била бойно поле, на което са се сражавали богослови във всичките времена. Какво означава, "да се роди някой от вода и Дух"? За да разберем това, важно е да помним, че Исус е искал да изясни тук една велика истина, не пряко на нас, а на един тогавашен евреин. Затова, като ключ на тези Христови думи служат великите събития, които тогава са се случвали, особено делата и думите на Йоан Кръстител, който бил дошъл да приготви пътя Господен, сир., да приготви ума и сърцето на човеците да приемат Господа, и така да приемат тази велика духовна истина относно пътя, по който се влиза в царството му. Йоан Кръстител бил рекъл: "Аз ви кръщавам с вода в покаяние, а този който иде след мене, той ще ви кръсти със Светия Дух (Мт. 3:11; Мк. 1:8, и др.). Несъмнено Никодим, както повечето фарисеи (Лк. 7:30), бил пренебрегнал първото. Малко месеци преди това, началниците на народа, от които Никодим бил един, били изпратили представители при Йоан Кръстител (гл. 1:19), да го попитат кой е, и с каква власт кръщава, но както е явно от Мт. 21:23-25, те не повярвали в него. Затова Исус казва на Никодим - Вие имахте нужда от кръщението с вода, което Йоан извършваше, и имате нужда и от кръщението със Светия Дух, на което първото е било подготовка.

Но това не е всичко. Йоановото кръщение не било нов обред, но било основано на кръщението, с което се кръщавали прозелитите, и както по-горе отбелязахме, когато един прозелит се кръщавал, за него се казвало, че е измивал греховете на езичеството си, и че се е раждал отново. Когато Йоан приложил този обред на съотечествениците си, той им казал, че и те, за да влязат в новото Месиево царство, трябвало да измият греховете си с покаяние. Сега Христос отива крачка напред, и казва на Никодим - Не само вие и всички имате нужда да измиете греховете си с покаяние, но имате нужда и от всичко което се е подразбирало в онова Прозелитско кръщение както се е прилагало на езичниците, сир., да се роди човек отново с приемането на нов дух - именно, Светия Дух, който аз ще дам. Но важно е да отбележим, че в приемането на един прозелит в Еврейското общество кръщението не е било съществено нещо. Наистина, то не е било предписано в Стария Завет, но било станало обичайно у евреите като приличен знак. Същественото нещо било вяра - вяра в Йеова като истинния Бог, и в следствие на това, покорност на всичките му изисквания, нравствени и обредни. Това, разбира се, е включвало отхвърляне на предишните лъжливи богове, напускане на поклонението им, и оставяне на всичките грехове свързани с онзи езически живот. Тази вяра и това напускане на греховете били съществените неща, и те не били произвеждани с кръщението, а били прилично представлявани с него като знак. Затова, Христос казва, че всички имат нужда да се родят отново, което рождение става по действието на Светия Дух, и което (както в случая на един прозелит) прилично се представлява с кръщението с вода. Ето защо в останалата част на този разговор Христос не говори вече за знака, но насочва ума на представляването с този знак нещо - измиването на греховете с раждане отново от Духа (ст. 6,8). Ключът на този 5ти стих се намира в думите на Йоан, "Аз кръщавам с вода - той (Исус) кръщава със Светия Дух" (гл. 1:26,33), и този ключ трябва да се е въртял в ума на Никодим. Кръщение с вода, - кръщението с вода чрез, което езичникът се е допускал, като новородено отроче, в Юдейството, като този обред не е произвеждал, но просто е представлявал очистването на живота от езическите нечистоти и преданост на служението на истинския Бог: кръщението с вода, което Йоан бил проповядвал в преобразователното си служение (срав. с Мт. 3:7), като е обявил, че от такова очистване са имали нужда еднакво евреите и езичниците, като врата на царството небесно, което било наближило: кръщението с вода, което е изисквало явно изповядване и открита верност към новото царство, а не нощно посещение, в тайнствеността на мрака, - това било съобщението на Бога към учителя Никодим, който искал да бъде допуснат в царството му. Сега щяло да бъде ясно на Никодим защо Йоан бил дошъл да кръщава, и защо сами евреите се кръщавали като изповядвали греховете си.

Редактирано 29 ноември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Мъжете са свързани повече с небесното, а жените - със земното.

Нима? И винаги ли е така? Всъщност май си прав донякъде - забелязвам, че в съзнанието им неподвижността е изразена по-силно някак.

Редактирано 29 ноември 201213 г. от witness (преглед на промените)

Всички (почти всички) пророци по света са мъже. Има и жени няколко, ама само колкото да бъдат изключението, което потвърждава правилото .

Пророк е човек, който е призован от Бога и говори от Негово име, или има мисия на Земята с име дадено от Него. Като вестител на Бога, пророкът получава заповеди, пророчества и откровения от Бога. Мъже и жени, считани за пророк от една или друга вяра (много повече са, но в статията за пророците в уикипедия има само кратко списъче, което ще използвам): Мойсей (с Петокнижието), Авраам, Даниил, Самуил, Йона, Исаия, Йов, Йеремия, Амос, Илия, Малахия, Мохамед (с Корана), Ной, Исус (с Евангелието), Лот, Уовока.

Не знам дали сред изброените има дори и един от слабия пол. Проверих едно от имената, което не съм чувал - Малахия. Това е мъж и интересна е историята му:

http://www.pravoslav...Malahija.htm#2b

Свети пророк Малахия произхождал от Завулоновото коляно. Той живял и пророчествал по времето на Неемия, след възвръщането на иудеите от Вавилонския плен, когато Йерусалимският храм бил отново построен и в него се извършвало богослужението и свещениците принасяли жертви. Със своя благочестив живот той предизвиквал удивление в народа, който, виждайки, че по чистотата си той е подобен на ангел Божий, го наричал Малахия, което означава - ангел Господен. Призован към пророческо служение, той се показал като ревностен поборник на вярата, закона и благочестието.

След възвръщането на иудеите от плен, в техния нравствено-религиозен живот съществували много нередности, които поради нерадението и безгрижието на свещениците още повече се увеличавали и разпространявали, и които не можели да не възмущават и да не огорчават пророка. Той се борел срещу тях чрез силното си и страшно изобличение на свещениците и народа. Пророкът изобличавал народа и свещениците за това, че те нямали подобаващото благоговение към Бога, принасяли Му неблагоугодни жертви; изобличавал свещениците, задето със своите неправди, с отклоняването си от правия път, с неспазването на заповедите и с лицемерието си в делата на закона безславят Бога и пораждат съблазън в народа.

Изобличавайки страшно народа за неговото вероломство и за нарушаването на завета на неговите отци - за това, че постъпват незаконно със своите жени и като несправедливо отхвърлят законните си съпруги, си взимат жени от другоплеменниците, светият пророк Малахия ги заплашвал с Божия съд. Той ги заплашвал с Божия гняв и заради другите техни пороци - заради чародействата и прелюбодеянията, заради лъжливите им клетви, заради това, че удържат заплатата на своите наемници, заради притесняването на вдовиците и сираците, заради немилосърдието към странниците и за неизпълнението на закона за десятъците и приношенията в Божия храм.

Накрая, пророкът изобличавал евреите и заради тяхното богохулство, заради техните дръзки и хулни слова, че уж е безсмислено да се служи на Бога, безполезно е да се съблюдават Неговите постановления и да се ходи пред Неговото лице в печална дреха, че нечестивите и тези, които вършат беззакония, живеят по-щастливо, по-добре устройват делата си и остават невредими. Борейки се с тези пороци, светият пророк заедно с това предвидял и славата на втория храм и по най-ясен начин предсказал пришествието на Месията, явяването на Предтечата преди Неговото пришествие, бъдещия Божий съд пад нечестивите, прославлението на праведните и разпространяването на славата Божия сред всички народи.

Светият пророк Малахия умрял в младите си години и бил погребан при своите предци в своето родно място Суфа. Той бил последният старозаветен пророк, поради което светите отци го наричат "печат на пророците".

Редактирано 29 ноември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Нима? И винаги ли е така? Всъщност май си прав донякъде - забелязвам, че в съзнанието им неподвижността е изразена по-силно някак.

Обида ли усещам?

Не, не си такъв човек.

Да речем, че е винаги... "жена" заместваме с "материя", "мъж" - с "дух".

И четенето на СЗ приема различно, доста по-дълбоко тълкуване.

Редактирано 30 ноември 201213 г. от Нел (преглед на промените)

Сладко е в смисъл, че е необходимо за съществуването на света . А иначе:

"Кажи „Аз съм ти“

... "

= "аз; не аз; аз & не аз; аз"

Нима? И винаги ли е така? Всъщност май си прав донякъде - забелязвам, че в съзнанието им неподвижността е изразена по-силно някак.

Не, не е винаги така.

Напоследък нещата са повече от изравнени.

Всъщност никога не са били буквални.

Във всеки човек присъства и жената, и мъжа, и детето:

http://t1.gstatic.co...xdLWErAas8actmA

Напречен разрез на еднокорабна църква, наложен върху човешкото тяло:

Църквите, както и всички храмове, включително и Соломоновия храм са образ на микро и макро космоса, на Битието:

http://www.google.bg...JEMXj4QTKxIGoDA

Съществуват хора, от женски пол, у които е изключително развита "мъжката" линия (Хохма, Хесед, Нецах), и обратното - съществуват хора от мъжки пол, у които е развита изключително много "женската" линия (Бина, Гебура, Ход).

Редактирано 30 ноември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Колко лесно избягахте от религията и бог и минахте в мистики и езотерики с разните там енергии, астрали, таласъми и други глупости. Обяснения с много високопарни "термини", на нещо което не съществува, и придаването мистична окраска на неща, които са всъщност съвсем обикновени биофизични процеси.

Обида ли усещам?

Не, не си такъв човек.

Да речем, че е винаги... "жена" заместваме с "материя", "мъж" - с "дух".

И четенето на СЗ приема различно, доста по-дълбоко тълкуване.

В Началото Творецът създал едно единствено нещо - желанието, желанието за получаване. Това желание е самото Творение.

Творецът, създал нещо (от себе си), което лишил от своята собствена Светлина, а именно душата*, образно казано.

Тази душа* се дели в себе си на две - на Адам и на Ева, на "мъжка" и на "женска" част:

Като говорим за Твореца , Създатела , Бог питам се :

Добре де , а КОЙ Е СЪЗДАЛ БОГ !?

Мисля , че има резон в този въпрос !

И намирам отговора : " Човек е създал Бог по свой образ и подобие , и за своите нужди , а не обратното ! " .

Защото : " В началото бе Словото . И Словото беше Бог . И Бог като рече каза : "Да бъде светлина!" . Настана светлина.....".

Писано е 1 към 1 ! А е известно , че Словото произтича от Човека (няма Човек - няма слово )

.....

Кой знае защо (в същност се знае ! ) после всичко се преиначава...

Това ми се вижда много по-реалистично , и истината , и пътят , и живота....

Редактирано 30 ноември 201213 г. от by_chechi (преглед на промените)

Рурк, нещо съвсем друго казах, предвид разговора между Witness и Tiho и което донякъде може да обясни защо пророците са мъже(или поне са представени за такива). Нямам предвид мъж и жена буквално. Нещо като приказка-нито златната ябълка е ябълка, нито юнака-юнак, нито триглавата ламя е ламя. Което не изключва и буквалното разбиране. Разбира се.

Редактирано 30 ноември 201213 г. от Нел (преглед на промените)

Да речем, че е винаги... "жена" заместваме с "материя", "мъж" - с "дух".

И четенето на СЗ приема различно, доста по-дълбоко тълкуване.

Мъжете имат в себе си от женската (земна, приемаща) сила и могат да я проявяват, но им е по-трудно, защото не е в природата им. Мъжете имат в себе си повече "небе" и по-малко "земя".

Жените имат в себе си от мъжката (небесна, даваща) духовна сила и могат да я проявяват, но им е по-трудно, защото не е в природата им. Жените имат в себе си повече "земя" и по-малко "небе".

Пророците и духовните хора (жреци, шамани, колобри, йоги, прорицатели, лечители и други), както и децата докато са малки и полът все още не оказва влияние върху тях, притежават способност да постигат баланс на силите вътре в себе си - да бъдат едновременно и небе, и земя. Това именно ги приближава до бога и ги прави свещени. Защото Бог е всичко - и даващата сила, и приемащата.

Семейството, съюзът между мъжа и жената, също е близо до бог и също е свещено, защото в него се постига равновесие на двете сили (даващата и приемащата), които повечето хора не могат самостоятелно да балансират въвре в себе си. Така семейството, съставено от мъжа и жената, става едно цяло, една плът, съвършено - "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът!" (Ефесяни 5:22-33).

И така - мястото, където се целуват небето и земята (храмът), е в пророците, в истински духовните хора, в децата и в семейството. Това са проявления на истинския Човек, сътворен по божий образ и подобие.

http://forums.data.b...post&p=14973083

Франк Хърбърт - Дюн http://chitanka.info/text/242/0

— У всекиго от нас има древна сила, която взема и древна сила, която дава. За един мъж е малко трудно да се изправи с лице срещу онова място вътре в него, където се намира силата, която взема. За него е обаче почти невъзможно да проникне до силата, която дава, без да се преобрази в нещо различно от човек. При жената положението е обратното.

Джесика вдигна очи и видя, че докато слушаше Пол, Чани не сваляше поглед от нея.

— Разбираш ли ме, майко? — попита Пол.

Тя едва успя да кимне.

— Тези неща в нас са толкова древни — продължи Пол, — че са заложени във всяка отделна клетка на нашия организъм. Ние сме оформени от тези сили. Човек може да си каже: „Да, ясно ми е как може да стане такова нещо.“ Но когато надзърне вътре в себе си и се сблъска с разголената сила на своя собствен живот, тогава разбира, че го заплашва опасност. Тогава човек разбира, че тази сила може да го смаже. Най-голямата опасност за онзи, който дава е силата, която взема. Най-голямата опасност за онзи, който взема, е силата, която дава. И е еднакво лесно човек да бъде смазан както при даването, така и при вземането.

— А ти, сине мой — попита Джесика, ти какъв си — даваш ли, или вземаш?

— Аз съм в самия център на равновесието — отговори той. — Не мога да дам, без да взема, и не мога да взема, без да… дам

***

— Наблюдавал ли си някога транс на истината¤?

Той поклати глава.

— Не съм!

— Билката е опасна, ала тя дава прозрение. Когато някоя жрица на истината е под въздействието на билката, тя може да надникне на много места в паметта си — на своята телесна памет. Ние надникваме в толкова много пътеки от миналото… ала само в женски пътеки. — В гласа й се прокраднаха тъжни нотки. — И все пак има едно място, където никоя жрица на истината не може да надникне. Това място не ни допуска, измъчва ни. Казано е, че един ден ще се появи мъж, който ще открие в осенението на билката своето вътрешно око. Той ще надникне там, където ние не можем — едновременно и в женското, и в мъжкото минало.

— Вашият Куизъц Хадерах ли?

— Да, онзи, който може да бъде едновременно на много места: Куизъц Хадерах*

*Куизъц Хадерах - скъсяващият пътя; човекът, който ще преодолее с ума си пространството и времето

Редактирано 30 ноември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Рурк, нещо съвсем друго казах, предвид разговора между Witness и Tiho и което донякъде може да обясни защо пророците са мъже(или поне са представени за такива). Нямам предвид мъж и жена буквално. Нещо като приказка-нито златната ябълка е ябълка, нито юнака-юнак, нито триглавата ламя е ламя. Което не изключва и буквалното разбиране. Разбира се.

Ето едно хубаво разяснение по въпроса, което още повече разкрива писанието, в по-голямата му дълбочина:

Стълбата на духовните степени, по която започваме да се издигаме от нашият свят до света на Безкрайността ,се състои от 125 степени (състояния), които се делят на още много частни състояния. Всяко състояние се състои от съсъд и светлина в него.

Затова, изхождайки от написаното в Тора, ако аз се намирам на степен „Ер”, то извършвам действие, което се нарича „изливане семето на земята”. А ако се намирам на степен „Яков”, то съгласно тази степен формирам три линии.

Затова, четейки текста, е необходимо да се разбере, че в дадено състояние човек се намира в образа, наричан Моше или Аарон, Авраам или Фараон, Билам или Балак, и изпълнява присъщите всекиму действия.

Става дума за вътрешни състояния на човека, които е длъжен да премине и да получи впечатление от своето „зло начало” и светлината, възвръщаща към източника.

Цялата съвкупност на тези образи, формата, която те придобиват, впоследствие се събира в общ образ подобен на Твореца.

Всички грешници и праведници се съединяват в него със своите празноти (съсъди) от състояние на грешници и с всички поправяния и напълвания с отдаване от състоянието на праведници. И така човек се издига във вечността.

М. Лайтман

Интересно е да се разгледа и гледната точка на раби Михаел бен Песах Портнаар.

Жените имат в себе си от мъжката (небесна, даваща) духовна сила и могат да я проявяват, но им е по-трудно, защото не е в природата им. Жените имат в себе си повече "земя" и по-малко "небе".

Мъжете имат в себе си от женската (земна, приемаща) сила и могат да я проявяват, но им е по-трудно, защото не е в природата им. Мъжете имат в себе си повече "небе" и по-малко "земя".

Пророците и духовните хора (жреци, шамани, колобри, йоги и други), както и децата докато са малки и полът все още не оказва влияние върху тях, притежават способност да постигат баланс между силите в себе си - те са едновременно и небе, и земя. И това именно ги прави свещени, близки до бога. Защото Бог е всичко - и даващата сила, и приемащата.

Семейството, съюза между мъжа и жената, също е близо до бог и също е свещено, защото в него се постига равновесие на двете сили (даващата и приемащата), които повечето хора не могат самостоятелно да балансират въвре в себе си. Така семейството, съставено от мъжа и жената, става едно цяло, една плът, съвършено - "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът!" (Ефесяни 5:22-33)

http://www.kabbalah....h..../full/2842

http://georgesg.info...aleh/chovek.pdf

Именно двете начала* в човека - "мъжа" и "жената". "Мъж" и "Жена" - това са само думи, които са били използвани за описанието на нещо, на някакви качества. Защо са избрани и дали този избор може да възбуди погрешни асоциации - това е ясно.

Двете начала в човека - "мъжа" и "жената", те обобщено могат да се изразят с онази илюстрация, която по-горе бе поместена. Адам, в качеството си на "подобен" (от думата "доме") на Твореца, се явява свойството "Отдаване". (х)Ева, която е от Адама, кост от костите му и плът от плътта му, се явява точна противоположност на Божието подобие, а именно качеството "Получаване", или егоизъм.

Та, във всеки човек, във всяко същество, може да се намерят тези две качества - егоизма и алтруизма. В зависимост това кое от двете надделява, душата, сиреч съзнанието/желанието, е насочено в определена посока - или в посока "навътре", чрез получаването за себе си, или в посока "навън", чрез отдаването.

Сами по себе си и "мъжа" и "жената" са непълни, несъвършени. Само ако те са обединят, единствено тогава може да се намери баланса и от този баланс, от тази хармония да се роди детето..., което...

http://brand.hit.bg/dao3.jpg

http://www.kabbalah....рвото-на-живота

Библейски "новини"

Взимайки Писанието и започвайки да го четем, разбираме всичко, още повече, ако прочетеното го съотнасяме към вътре в човека, т.е. ако видим, че всичко, което е описано се отнася до аспекти в съзнанието на човека.

Това е едно от тълкуванията не само в Каббала, но и в Александрийската школа, към която е принадлежал Ориген.

Та, Писанието прекрасно описва какво става вътре в човека.

Човек се ражда. Бебешкото съзнание е чисто, както е бил чист Адам при Сътворението. Този Адам е аналогия (в едно от тълкуванията) именно на това съзнание. То е голо, но не знае (не се притеснява) за/от голотата си, т.е. липсва Познание. Тъй като това съзнание е чисто, то и процесите вътре в организма са О.К. - всички жлези работят прекрасно, нервната система е спокойна и пр. (стига да не се касае за болно новородено дете, например от церебрална парализа).

След време се появява его-то, т.е. самосъзнанието, чрез което човек се отъждествява, казвайки "Аз съм..." (например аз съм ... Пенчо.). Това самосъзнание, его, идва заедно с желанието, с копнежа. Самото то, его-то, самосъзнанието е част от Адам, кост от коста му и плът от плътта му, само че, преди да се прояви, е било латентно.

Адам и Ева също може да се отнесат като интуитивния и логическия аспект от съзнанието. Мъжкото и женското.

И тъй, зарад желанието на его-то, логическото желание, защото логиката е практична, съзнанието посяга към Дървото на познанието за добро и зло.

Кое е това дърво в човека?

Това дърво е Нервната система, сетивните органи, сиреч сетивата, когато са обърната в посока "навън", към фактическия, материален свят.

Защо това е считано за грях?

Защото отклонява вниманието от съзерцанието на Бога, и вади от Рая, от Мира, от Покоя, който има детето. Ето и защо, в по-късен етап Иисус казва/съветва да се обърнем (забележи думата "обърнем") и да станем като децата, за да познаем Мира, Покоя, Рая.

Та, детското съзнание се пресяга/отклонява към фактическия материален свят и тръгва подир сетивата, с жажда за познание върху добро и зло.

Когато съзнанието е в Мира и в Божие съзерцание, всичко в тялото работи отлично и Божията енергия се разстила навред. Ето защо децата са чисти, очичките им светят, телцата им се развиват, лесно оздравяват, костите им са меки (не са се още материализирали, закорявали, оплътнели; "Не закоравявайте в сърцата си."; т.е. не задълбавайте в материята, във филма) и пр..

Когато човек отправи сетивата си "навън" и когато е хванат от жаждата да изживява това или онова в този материален свят/сфера, той губи връзката с Бога, губи връзката си и положението си в Рая, т.е. излиза от Мира и от Благодатта.

Причина - следствие.

Задълбавайки все повече в живота, в материята, човека все повече развива своето его/логическо мислене (Ева) и все повече губи своя Адам (интуицията и връзката с Бога).

Като цяло всички женски персонажи в Библията са аналогии и нива в логическата, практическа, прагматична мисъл/съзнание. От всички тях няма по-голяма от Мария, майката на Иисуса Христа, но това ще бъде обяснено по-подробно по нататък.

Мъжките персонажи в Библията са всичките аналогия и нива на интуитивната мисъл. Четейки Писанието, разбираме, че тя може да бъде силна, слаба, че даже и изопачена... същото касае и логическата, прагматична мисъл - тя може да бъде блудница!

Та, човек обръща сетивата си, повлечен от жаждата за познание, за изживяване на опитности, на преживявания от материален, плътски характер и респективно губи Рая и връзката си Бога, Божията протекция и Благодат.

Следват много неща, които са описани в Библията - лутане, морален упадък - Садом и Гомор например са аналогия на разпуснатия нравствен живот, свързан със сексуалното изкривяване и разхищение на сексуална енергия, с чревеугодничеството, с втора чакра, като цяло, на което следствието е Потоп, а Потопа е от вода. Водата пък е първоелемента на втора чакра.

Какво значи Потоп?

Когато започнеш да разхищаваш сексуалната енергия, когато се появи сексуално изкривяване, като садо-мазо, като хомосексуализъм, като майка със син и баща с дъщеря, като брат със сестра си и брат с брата си, тогава се получава грандиозен упадък и психиката на човека, изтощена и не получила удовлетворение от всичко това, се удавя в дълбоките води на депресията и неудовлетвореността, които обхващат цялото съзнание и цялото тяло дори.

Втора чакра е чакрата на кефа, на удовлетворението от живота. Когато тя е в дисбаланс, то се изживяват именно подобни неща. Депресия, ревност, неудовлетвореност, липсва воля и желание за живот и пр.

Та, животът на човешкото съзнание, на човека въобще минава през всички етапи описани в Библията. Това не става за един живота е за много и съзнанието в даден живот може, според стремежа си, да мине само през един етап, а може и в този етап да буксува, без да успява да го преодолее. Може да се мине в един живот и през няколко етапа. Зависи от духа, личностния и душата на човека, както и от Божия план и Милост.

Та, стигаме до Вавилон, защото след Потопа, нещата отново заработват, но явно човек не си взима бележка и се стига до Вавилон, което е символ на желанието на човек "да подчини природата на себе си", т.е. човек изгражда кула, чрез която да не може да бъде вече погубен от Бога, чрез Потоп. Човек търси равенство с Бога.

Там се появяват магията, астрологията и всички духовни практики, които целят себеутвърждение, развиване на способности, придобиване на власт, чрез които да станеш като Бога, равен, че и по-голям от Него, чрез които да се опиташ да Господаруваш (сиреч да се правиш на Господ). Чрез познание, сила и способности да надхитриш Бога, че да не може да бъдеш убит от Него и да продължиш да ходиш по своята воля, пренебрегвайки Божията воля.

Много хора дори и днес са в съзнанието наречено "Вавилон".

Всичко това в Библията, просто казано, описва различни нива на душата.

Бог обаче е по-висш дори от Вавилон и разбърква езиците, сломява "силата" човешка.

Стигаме до Авраам.

Авраам също е аспект от съзнанието в човека, част, ниво в интуитивното възприятие, превърнало се по-късно във водач на по-целокупна част от съзнанието, която се стреми към излизане от Вавилон и към това да следва Бога и Волята Му. Тази по-целокупна част от съзнанието е наречена "евреи", което в превод значи „движещи се“; „вървящи“ от едно място/ниво към друго, от егоизъм към алтруизъм, затова „евреин“ се превежда и като „странник“; „чудак“, защото в очите на хората, които са все още в съзнанието Вавилон, тези хора, евреите, са чудаци, странници и даже глупци... Представяш ли си как изглежда в очите на егоиста да се опитваш да не си егоист? Та ти в очите на егоиста си най-големия глупак на света!

„евреи“ се превежда също като „скитници“, защото се скитат, търсейки Обетованата Земя, която е аналогия на сърцето, на сърдечната чакра.

Та, тръгва Авраам (човек може да е в това ниво на съзнание, в което търси Обетованата Земя, сиреч сърцето си, Любовта и в което иска да напусне егоизма и да заживее в отдаване, в алтруизъм) от Вавилон и повежда със себе си съмишленици, своето семейство и всеки по Пътя, който прояви желание да се присъедини към групата.

Що е то "Път" и от къде се минава?

Пътят що-годе придобиваш разбиране какво е, с оглед на написаното до тук, а и не само.

Всички области описани в Библията – Вавилон, Асирия, Египет, Ханаан, Пустинята и пр., си имат своите аналогии с части, области в човешкото тяло.

Египет се съотнася към първа чакра, където цари Фараон, т.е. там егоизтичното съзнание е най-силно, материализма – най-голям и аз-а – най-утвърден. Там цари сребролюбието.

Та, в началото Авраам подминава и не се се случва разпознаване на тази земя, която е наречена „Обетована“, където по обещание има тучни зелени (зеленото е цветът на четвърта чакра) пасбища, където се лее мед и мляко..., т.е. където се изживява наслада и удовлетворение, насита.

Та, Авраам и компания, в началото подминават тази земя и попадат в Египет, т.е. онзи аспект от целокупното човешко съзнание, който се е отправил в търсене на сърцето, за да се установи там и за да заживее във взаимно отдаване, в алтруизъм, в началото не разпознава „мястото“ и попада в Египет, т.е. в материализма.

Пътят на човека към сърцето и към установяване в сърцето непрекъснато се лута между Вавилон/Асирия и Египет. Я ще попадне в Египет и ще се установи там, както са сторили наследниците на Авраам, поради глад/недоимък, я ще попаднат в плен на Вавилон и ще бъдат отведени в него и пр..

Нива в душата. Тоест – някой човек, според нивото на душата си, може да е все още във Вавилон; друг, според нивото на душата си, може вече да се опитва да напусне Вавилон и да търси сърцето; трети може да робува в Египет; четвърти може да прекосява Червено море, пети – да се лута в Пустинята заедно с Моисей ("Моисей" - също аспект на съзнанието, което продължава да се развива, израства и да се видоизменя – патриархална еволюция – аналогия на развиването/растежа на човешката душа и на промените в нея – възходи, падения) и т.н..

Та, потомците на Авраам по стечение на обстоятелствата остават в Египет, където живеят добре, докато не идва друг Фараон, който ги поставя в робство, поради страх. Там „еврейския народ“ робува много години, докато не се появява Моисей, чрез който се случва „изхода от робията“ (Изход), изхода от робството, което е под бича на материализма.

Преминава се през Червено море, което е аналогия в случая на втора чакра и където материализма се издавя.

Преминава се и през Пустинята, която е аналогия на трета чакра, а към трета чакра се отнася знанието, човешката мъдрост, на която най-висок е връх „Синай“, където се и получава Закона/Тора. С други думи, ако човек навлезе в най-дълбоките си нива на мъдрост, ще открие Закона, който разбира се е спуснат от Бога. Човек, ако се води по вътрешния си Моисей, може да излезе от Египет, да изкачи Синай и да получи Тора-та.

Пустинята е изпълнена с пясъци. Пясъка е жълт на цвят, а жълтото е цветът на трета чакра, където е човешката мъдрост. В Пустинята постоянно пече Слънце. Много е топло. Слънцето е символ на трета чакра, и не напразно мястото се нарича „слънчев възел“, „слънчев център“, „слънчев сплит“.

Гледайки описанието до тук, вземи една карта и виж къде са разположени тези неща – къде е Египет, въпреки че днес Египет е много по-свит, а тогава се е разпростирал до Червено Море. Виж къде е Пустинята, къде е Ханаан (днешен Израел). И ако мислено насложиш човешкото тяло, седнало с кръстосани нозе, върху тази географска карта, ще видиш изключителни съвпадения. Ще разбереш какво е Асирия, какво е река Йордан и пр..

Та, Моисей не успява да приведе народа (онзи аспект от целокупното съзнание, което се стреми към алтруизъм) точно до Обетованата Земя, до сърцето. Това се случва чрез Иисус Навин.

Когато „еврейския народ“ се установява, след хиляди премеждия, в Обетованата Земя, се изгражда „Храм“, който е изключитилно красив и със страхотен блясък. Този „Храм“ е аналогия на заповедта „Възлюби ближния си, както себе си!“. Това съзнанието поставя като мото в сърцето си и човек се опитва да живее под този патронаж, но проследявайки събитията описани в Писанието, пък и от личната опитност, ние разбираме, че удържането и изпълнението на това правило/мото/заповед не е никак лесно.

В Израел (сърцето), в сред еврейския народ (ще го нарека за по-кратко „сърдечно съзнание“) има непрекъснати конфликти, дрязги, разделения, което прави този „народ“ слаб. Ето защо и там настъпва разделение на 12-сет племена. Провери колко части има четвърта чакра, колко венчелистчета. 12-сет са. Това разделение вътре в сърцето, в сърдечното съзнание - зарад слабостта именно се случва Вавилонския плен.

Забелязваш, че още от началото на историята, когато говорихме за Вавилон, то той е все още на лице, т.е. независимо от промените вътре в човека, всичко останало също е още там и работи против сърцето – там е Египет, там е Асирия/Вавилон. Дет се вика падането на Вавилон предстои („Падна великия Вавилон!“ е рекъл пророка виждайки напред, според Откровението).

Храмът е разрушен, когато Израел попада в плен, когато сърдечното съзнание бъде пленено от Вавилонското.

След като еврейския народ извоюва отново своята независимост се изгражда Втория Храм, който обаче не може да се мери по блясък и сила с Първия.

Втория Храм е аналогия на заповедта „Не причинявай вреда на другаря си!“. Вече не се говори за Любов, за възлюбване. Не. Сърдечното съзнание е отслабнало и мотото тук е: „Ако не си способен на любов, то поне не навреждай!“. Няма го първоначалния блясък и красота на Първия Храм, но все още има надежда, има упование. Това е да изградиш Втория Храм в сърцето си, макар и той да е по-слаб в силата си.

Така и нещата продължават - „еврейския народ“ (сърдечното съзнание, съзнанието което се стреми към чистота, към отдаване) установен в сърцето чака идването, появата на Спасителя, на Любовта.

Пишат се песни, псалми, правят се пророчества и всичко се случва там, в сърцето. Там е и Надеждата.

Така завършва Стария, Вехтия Завет.

Раждането на Любова в сърцето е началото на Новия Завет и е негова аналогия.

Тя се ражда, расте и проповядва. Всичко в Евангелието, което е описано, може да бъде проследено и съотнесено отново като случващо се вътре в човека, чак до Възкресението и Възнесение Христови.

Любовта идва, изпълва, проповядва, учи, движи се натам, насам из тялото на човека, намира си 12-сет ученика и се Възнася на Небето, при Бога.

Небето и Божият престол също имат аналогия в телесното. 24-те престола, с 24-те старци също, и те.

Кръщението в Името на Отца, и Сина, и Светаго Духа, се случва след Възнесението. Това кръщение е различно от покайното, от Кръщението с вода. Ето защо направо с него се приема и дара на Духа – Благодатта + дарбите/плодовете на Духа.

Това кръщение го извършват онези 12-сет апостоли, за които писахме, че са вътре в човека, дет и те си имат аналогия в телесата. Те разнасят евангелията и кръщават по цялата Земя, като под „земя“ се разбира тялото, с всичките му части и системи.

Това се върши за да се „отсее зърното от плявата“, за да бъде навред прокаран Дара на Духа и за да почне Светостта в човека, не само в сърцето и в ума му, а навред, т.е. подготвя се тялото за Второто Пришествие, за второто и окончателно пристигане на Любовта, на Спасителя. Цялото тяло се подготвя за Спасение, което е съпътствано с огромна трансформация и трансмутация...

следва

*********************************************************************************************************

Мъжете имат в себе си от женската (земна, приемаща) сила и могат да я проявяват, но им е по-трудно, защото не е в природата им. Мъжете имат в себе си повече "небе" и по-малко "земя".

Жените имат в себе си от мъжката (небесна, даваща) духовна сила и могат да я проявяват, но им е по-трудно, защото не е в природата им. Жените имат в себе си повече "земя" и по-малко "небе".

Това беше тъй (поне видимо с просто око) до преди няколко десетилетия. Сега вече нещата са изравнени. Те, нещата, никога не са били толкова различни, колкото изглеждат на пръв поглед. Разликата е повърхностна и е в това, че мъжете проявяват просветлението си по един начин, по-видим, а жените по друг. Женското просветление е тихо, то не парадира, не пише писания, не създава учения.

Да, има и жени, които са вършели това, но те са много малко. Повечето жени, които достигат до яснотата, въобще не изявяват Нея по начина, по който мъжете я изявяват. Жените в просветлението са невидими и за да ги съзре човек му е необходима тънка наблюдателност.

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=qgEsuXMKeV4

В Началото Творецът създал едно единствено нещо - желанието, желанието за получаване. Това желание е самото Творение.

Творецът, създал нещо (от себе си), което лишил от своята собствена Светлина, а именно душата*, образно казано.

Тази душа* се дели в себе си на две - на Адам и на Ева, на "мъжка" и на "женска" част...

Душата - що е то според Юдаизма и Християнството?

Има ли човека душа?; Що е то "Ци"?

Редактирано 30 ноември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Това беше тъй (поне видимо с просто око) до преди няколко десетилетия. Сега вече нещата са изравнени. Те, нещата, никога не са били толкова различни, колкото изглеждат на пръв поглед. Разликата е повърхностна и е в това, че мъжете проявяват просветлението си по един начин, по-видим, а жените по друг. Женското просветление е тихо, то не парадира, не пише писания, не създава учения.

Да, има и жени, които са вършели това, но те са много малко. Повечето жени, които достигат до яснотата, въобще не изявяват Нея по начина по който мъжете я изявяват. Жените в просветлението са невидими и за да ги съзре човек му е необходима тънка наблюдателност.

Може и да са изравнени нещата сега, но може и да не са. Колкото до двете сили, разликата между тях не е само повърхностна. Силите са противоположни една на друга. Може да има сливане, обединение, за да се получи прозрение за цялото.

Marc Chagall - Birthday

Celtic Art - Castledermot North Cross, 9th century

Celtic Art - Celtic Triple Face

Fuxi and Nuwa - Фу-си и Нюйва (мъж и жена, брат и сестра, които се спасили от потопа на висок връх и след това станали родоначалници и основатели на древен Китай)

Ganesha (в Тантра - обединениeто, олицетворението на тантрическите мистерии) с Shiva (мъжката сила) и Parvati (женската сила)

Marc Chagall - ManWoman

Celtic Art - Millstatt The Lovers

Yin and Yang

Редактирано 1 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Може и да са изравнени нещата сега, но може и да не са. Колкото до двете сили, разликата между тях не е само повърхностна. Силите са противоположни една на друга. Може да има сливане, обединение, за да се получи прозрение за цялото.

Нужна е тънка наблюдателност.

Пълно "изравняване на нещата" може да има само в началото (сътворението на света) или в края му (апокалипсиса). През останалото време силите са повече или по-малко противоположни (различни), защото самият свят съществува благодарение на тях двете и на потенциала привличане/енергия, който се образува между тях (между полюсите им). Откровение на Йоан 21:6 "Аз [съм] Алфата и Омегата, началото и краят. Аз на жадния ще дам от извора на водата на живота даром."

Пълно "изравняване на нещата" може да има само в началото (сътворението на света) или в края му (апокалипсиса). През останалото време силите са повече или по-малко противоположни (различни), защото самият свят съществува благодарение на тях двете и на потенциала привличане/енергия, който се образува между тях (между полюсите им).

Именно, тъй е.

Апокалѝпсис (нагръцки Aποκάλυψις - „разкриване“, „смъкване на завеса“, „откровение“)

Матей 27:51

Марк 15:38

Лука 23:45

Евреи 6:19

Евреи 9:3

Ефесяни 2:13-16

Завеса на златни верижки (3 Царе 6:21) отделяла помещението от Светая Светих.

Соломонов Храм (човешкото тяло) - описание

Сансара не се различава по нищо от нирвана.

Нирвана не се различава по нищо от сансара.

Нагарджуна

ГЛЕДКАТА

Практическото обучение в Дзогчен по традиция и най-просто се описва с Гледка, Медитация и Действие. Гледката е, за да видим директно абсолютното състояние, основата на нашето същество. Начинът да стабилизираме тази гледка и да я направим непрекъснато изживяване е Медитацията. Под Действие разбираме интегрирането на Гледката в цялата реалност, в живота ни.

Какво тогава е Гледката? Това означава да виждаме нещата такива, каквито са, означава да знаем, че истинската природа на ума е истинската природа на всичко, да разберем, че истинската природа на ума е абсолютна истина.

Дуджом Ринпоче казва: „Гледката е оголеното осъзнаване, в което се съдържа всичко - както сетивните възприятия, така и съществуването на явленията, самсара и нирвана. Това осъзнаване има два аспекта:

- „пустота" като абсолютен аспект

- възприятия или привидности – като относителен."

Това означава, че целият спектър на всички възможни привидности, всички възможни явления във всички възможни реалности, било то самсара или нирвана - всички те, без изключение, винаги са били и винаги ще бъдат съвършени и завършени в просторната безгранична шир на природата на ума. Въпреки че природата на всичко е „пуста и чиста от самото начало", тя - богата на благородни качества - съдържа в себе си всяка възможност, едно безгранично, непрекъснато и динамично съзидателно поле, което винаги е спонтанно съвършено.

Согиал Ринпоче

Пиян славей пее за мен във всеки момент;

във вятъра чувам нашата музика за танц как винаги звучи.

Потоци текат и подскачат - Твоят образ виждам да проблясва;

във всички цветя помирисвам само Теб.

***

О, вино на Любовта, твоята страст води справедливостта до съвършенство.

Само чаша от теб и хиляди роби свободни се реят...

Извиках Твоето Име на свободата и небето избухна;

валеше Рай на земята.

***

Една Недажда и една Надежда само - Твоята Любов.

Една сила и една сила само - Твоята Любов.

Докато всяка клетка не заплаче, Призовавайки Те без да спре,

светът (умът - б.р.) върти се само от илюзия в илюзия.

***

Никога не можеш да Го видиш, ако не видиш, че Той си ти.

Как може капката да достигне до океана, ако не знае, че морето в нея ври?

"Не казвай повече!" - Той каза - "Почитай Моята Мистерия!"

***

Всяко унижение аз благославям, всяка загуба и агония.

Само смърт след смъртта ме доведе до тази Гола Пустиня, ослепително слънчева,

където Ти бликаш от всичко!

Мевляна Руми

Зад разплисканата супа, зад дъжда, застигнал ви в гората, зад паяка, затаил се в ъгъла на дома, зад стареца, който все едно случайно сяда до вас, разкривайки книга за кабала - зад всичко това стои Творецът. Така той ви зове към себе си, - разберете това, тръгнете към Него. Освен Него няма нищо! Всичко, което е около нас – това е Той и неговите действия, Неговата светлина напълваща всичко със себе си. Светлината, която ви призовава да се пречистите. И колкото повече успеем да се пречистим, толкова повече ще се приближим към Твореца и ще получим онова безкрайно наслаждение, което Той е приготвил за нас. Няма тревичка долу, над която да няма Ангел отгоре, който да и казва: ”Расти!”

Великият Ари

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=PQPZPlu93K0

http://www.kaldata.c...-адаптация-каб/

http://www.kaldata.c...блейския-сюжет/

Редактирано 30 ноември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Именно, тъй е...

Чувал ли си някога за създание,

Едновременно присъстващо и отсъстващо

Аз се намирам сред хората,

Но сърцето ми е на друго място.

Саади

Научих толкова много от Бог,

че вече не мога да се нарека християнин, мюсюлманин, индус, будист или юдеин.

Истината сподели толкова много от себе си с мен,

че вече не мога да се нарека мъж, жена, ангел или дори чист дух.

Любовта стана толкова близък приятел на Хафиз, че превърна всичко в пепел и ме освободи

от всяка мисъл и представа, които умът ми някога е имал.

Научих толкова много, стихове от Даниел Ладински, вдъхновени от поемите на Хафиз

Заглушен от гласа на желанието

ти не подозираш, че Възлюбеният

живее в недрата на сърцето ти.

Притихни,

и ще чуеш гласа Му

в тишината.

***

Тъй като твоето зрение очевидно не е наред,

защо не опиташ да погледнеш навътре?

Заради живота продай онова, което виждаш навън –

това е една невероятно добра сделка!

Тогава ще получиш онова, което действително искаш.

***

Изпих еликсира на Твоята страст,

О, Вода на живота,

изпих го и превърнах се в Теб.

Смъртта дойде и усети ароматa Ти около мен...

Самата Смърт опияни се и забрави да убива.

***

A true Lover doesn't follow any one religion,

be sure of that.

Since in the religion of Love,

there is no irreverence or faith.

When in Love,

body, mind, heart and soul don't even exist.

Become this,

fall in Love,

and you will not be separated again.

Руми

Божествени поеми, Кабир:

Редактирано 5 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

http://www.youtube.com/watch?v=AdTU-nHSUao 24:00 мин. до 26:30 мин. от видеото

24:00 мин. до 26:30 мин. от видеото

Струва си да се слушат приказките само на онези, които имат радост в очите и здраве в тялото. А на официалните "отци" на църквата като този във видеото - много здраве!

Редактирано 1 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Струва си да се слушат приказките само на онези, които имат радост в очите и здраве в тялото. А на официалните "отци" на църквата като този във видеото - много здраве!

Дай Боже чисто око, с което ясно да се различава.

Иначе, преди всичко: "Голям камък хвърли, голяма дума не казвай.", защото Матей 7:2 Марк 4:24

Речено е също: "Три пъти мери, един път режи.", - Яков 1:19

Деяния 28:24-27

Лука 19:42

Лука 24:16

Римляни 11:8

http://www.bobre-sam...Vitovnishki.jpg

http://www.svetisrbi...mages/fadej.jpg

http://3mv.ru/publ/p...chki/2-1-0-3112

http://biblia.duh-i-......hp?k=53&g=12

http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=1

Марк 16:17-18

... мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения биваха чрез апостолите...

***

... ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения в народа...

***

Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всеко търпение, със знамения и чудеса и сили.

http://www.pravmladeji.org/node/1043

Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...

И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божи образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Ние разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божествения живот и че с мислите си много въздействаме на другите...

Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семеството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или зло. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разрушават нашия мир. Тогава нямаме покой....Така и всяка душа, която се е съединила с Бога излъчва мир и радост. Божествения мир и радост се разпространяват от тази душа и ние се чувстваме приятно в нейно присъствие. Виждаме какво означава Царството Небесно - правда, мир и радост в Светия Дух...

Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...

Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и божествения живот...

Бог е господар на всички умове...

Без Бога не можем да обичаме даже и себе си...

Човекът е малък космос...

Раят и адът са реални състояния на душата...

Ние сме в духовна борба.

Стоене пред Господа

За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове.

За Богообщението

Човек вътре в себе си ще открие Царството Божие. "Влез в своето сърце и там ще откриеш стълбицата за влизането в Царството Божие.", съветва свети Исаак Сирин. Светото Писание ни учи, че Царството Небесно е "правда, мир и радост в Светия Дух". Първата крачка към Богообщението е да предадем себе си напълно на Бога. Защото Бог е този, Който действа, а не човек.Богообщението означава да се всели в нас Бог, да действа в нас; нашия дух да се облече с Него и да управлява разума, волята и чувствата. Тогава ние ставаме доброволно оръжие в Неговите ръце и сме движени от Бога в мислите и желанията, и чувствата, и в думите, и в делата.

- Как човек, който е достигнал висока степен на духовност, се пази от гордостта?

- Това не е нещо сложно. Богообщението е нормално състояние на душата. Човек е сътворен за такъв живота. Но грехът е отделил човека от него и затова той трябва отново да го придобие. Ние в действителност се трудим да се върнем в нормално, здраво състояние.

Съзерцание

Когато в сърцето на човек се всели Небесното Царство, тогава Бог му открива много тайни. Той заедно с Бога "влиза" в същността на нещата и разбира тяхната тайна. В Бога е цялото знание и когато Господ поиска, по Своята милост го открива на човека. Така и простия, неук монах по Божията милост разбира великите тайни: за живота, за смъртта, за рая, за ада, съзнава и как е устроен този свят. Когато в човешкото сърце се всели Царството Божие, Бог "смъква" като някаква завеса незнанието на ума. Човек започва да разбира не само тайната на творението, но и тайната на самия себе си. В някой момент Бог по неизказаната си милост му открива Себе си и човек съзерцава Царя на славата, както вижда слънцето в бистра вода. Тогава става едно с Бога и Той действа в него.

Атмосферата на небето и атмосферата на ада

От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и отмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"

- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

- Има ли тогава в човека мисли?

- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.

старецът Тадей Витовнишки

Редактирано 2 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Напътствия от Египет

„И Господ проговори чрез Свещенното си Слово: „Нараствайте, плодете се, множете се, вие, всички създания и творения, и нека човекът, който има разум в себе си, се научи да познава истината, нека разбере, че самият той е безсмъртен и че причината за смъртта е Любовта, макар любовта да е всичко.” Също и: „Със слово, а не с ръце създаде Творецът универсалния свят, така че ти трябва да го възприемаш като всеки и вечно биващ, автор на всички неща и този, чиято воля е създала всичко.”

„Енергията на Бога е неговата воля, неговата същност се състои в това да желае битието на всички неща.”

„Всеобщият бог – ум, бивайки живот и светлина, създаде човек, подобен нему, и го заобича, защото бе красив отвъд сравнение, образ на самия Него.”

Корпус Херметикум

„Знай, че това, което вижда и чува в тебе, е словото Божие, (син на Бога), но умът ти е Бог – Отец.”

„В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си.”

Кибалион

„Нима не знаеш, Асклепий, че Египет е образ на небето?... Ако говорим истината, нашата земя е храм на света. Тъй като обаче мъдреците трябва всичко да предвиждат, необходимо е да знаете едно нещо: ще дойде време, когато ще изглежда, че египтяните напразно са извършвали с такова благочестие култа към боговете, и че всичките им святи призиви ще се окажат безсмислени и нереални…

О, Египет, Египет! От твоите вярвания ще останат само смътни разкази, в които потомците няма да вярват повече, изсечени в камъка думи на преданост...

Потоци кръв ще се излеят на бреговете ти (Нил), осквернявайки твоите свещени вълни, броят на мъртвите ще надмине броят на живите, и ако останат няколко жители, те ще са египтяни само по език, не и по обичаи…

Печален разрив на боговете и хората! Ще останат само ангелите на злото, които да се смесят с жалкото човечество, ще го ръководят и ще го тласнат към всякакви безразсъдства, война, грабежи, лъжа, и всичко онова, що е противно на душата…

Такава ще е старостта на света – атеизъм и хаос…

За да сложи край на заблудите и покварата, Той ще удави света в потоп, ще го унищожи с огън или ще го разруши с войни и ще върне на света първоначалната му красота, за да изглежда отново достоен за възхищение и обожание.”

„Страхът, който внушават човеците, няма сила! Всичко се случва по божията воля!”

„Храната е под властта на бога! Глупец е този, който недоволства от нея.”

„Съблюдавай истината и не я изкривявай, дори когато това не ти носи полза!”

„Недей злослови срещу никого! Нито срещу големия, нито срещу малкия! Това е ненавистно за твоето Ка!”

„Бог възвисява и дарява благополучие! Повишава се в службата си този, комуто е предопределено, а не който си проправя път с лакти.”

„Ако желаеш да запазиш приятелството си с дома, в който влизаш, като господар, брат или приятел… Пази се, не доближавай жените!.. Кратка е минутата и подобна на сън, но ще те достигне смъртта ако те разкрият!”

„Пази се от алчността! Тя е тежка, нелечима болест!”

„Алчният няма гробница (разбирай „вечен живот” - египтяните нямат дума, която да се превежда точно с нашето негативно понятие „гробница”, бел.авт.)!”

„Обичай жена си в своя дом! Изпълвай утробата й, обличай я! Благовонията са лек за тялото й! Радвай сърцето й, докле си жив – тя е плодородна почва за своя господар!”

„Споделяй с приятелите си туй, що си придобил с Бога!”

„Не привързвай сърцето си към богатството, защото то е дар от Бога!”

„Не кради дома на съседите! Не граби имуществото на ближните си!”

„Добротата е паметник на човека!”

Поучения на Птаххотеп, 1-500

„Твори истината, за да живееш дълго на земята! Прави тъй, че плачещият да спре да плаче! Не притеснявай вдовицата, не прогонвай сина заради имуществото на баща му! Не вреди на велможите, заради мястото, дето заемат! Не убивай!

Не се надявай на дълги години, защото отвъд съдиите възприемат живота на човека като час. Остава жив човекът след смъртта, и делата му се трупат на купчина до него. Глупец е този, който пренебрегва това, но който го е постигнал, без да върши грехове, ще бъде подобен на Бог, свободно крачещ като владетелите на Вечността!”

Поучения на Ахтой, XV-XX

„Aко живееш справедливо, ще се подмладяваш непрестанно!”

Химн на арфиста Нефер - Секхау

„Господ е самоизваялият се скулптор, Единственият, който никога не е бил изваян, Единственият, който остава във вечността!”

Химн на Сути и Хор

„Аз съм великият бог, Сам вдъхнал си живот!

Кой е той?

Енергията! Океанът от първична енергия.

Баща на всички богове.”

Гробницата на Нефертари, Главна съпруга на Рамзес II

„Аз съм вечният! Аз съм божествената светлина, излязла от първичната енергия с името „Зараждам се”. Моето Ба е божествената природа. Аз създадох Словото!”

Текстове на саркофазите

„Ти си овчарят, Амоне! Ти водиш стадото към пасбището. Дано ме заведеш до насъщния ми, Ти – неуморни пастире!”

Лондонски остаркон, химн на Амон

„По–мил на Бога е праведният, нежели волът, дарен от неправедния!”

Поучения към Мерикаре

„Който дарява храна на ближния си, ще намери и за себе си, във всеки дом!”

Поучения на Анхшешонк

„Внимавай да не ограбиш нещастния, да не си жесток с недъгавия, не вдигай ръка срещу старец, не отваряй уста за да обидиш древен!”

Поучения на Аменопе

„Отмъщението е отвратително. Но каква е жестокостта тогава? Тя притежава нещастията на първото, но няма даже предлог за своята поява.

Най–благородното приложение на човешкият разум е да изучава делата на своят Създател.”

Поучения, приписвани на Аменхотеп IV

Стълбът Джед - символизира Божия дом:

Редактирано 3 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)

Стълбът Джед - символизира Божия дом

Всъщност символизира много повече от това. Божият Дом, е изразен, чрез символиката на Слънцето, което е изобразено на върха.

http://www.google.bg...iw=1680&bih=946

Началото - това е Пустотата. Наричат я с много имена - "Айн"; "Пара Брахман"; "Нун"; "У-Дзи"...

Тази Пустота не е пуста. Творческа е.

Геометрично/Алгебрично може да се представи чрез нула (0) и нула с точка в центъра, с извор.

От центъра излиза Сила - http://www.google.bg...iw=1680&bih=946

http://www.google.bg...iw=1680&bih=946

Тази Сила също има много имена... "Айн Соф"; "Хиранягарбха"...

Та това е началото, Творецът, който Сам се е превърнал в Творението. :-)

Стълбът символизира Праведността (гръбначния стълб/гръбнака на живота). Прав е този, който се е изправил към Източника на Живота.

Редактирано 5 декември 201213 г. от rurk (преглед на промените)

Стълбът символизира Праведността (гръбначния стълб/гръбнака на живота). Прав е този, който се е изправил към Източника на Живота.

Всъщност Праведността е състояние на духа (няма нищо общо с материални понятия като "изправяне", "гръбнак" и "източник"). С много имена се нарича тя - Христово съзнание, Спасение, Божествена Любов, Божествена светлина и пламък, Безсмъртие, Тао, Буда, Йога, Нирвана, победа над (овладяване на) самия себе си, обединение на земното с небесното (небесен брак между женското и мъжкото начало), издигане на силата Кундалини (змията, земната сила) към коронната чакра (небето), и други. Праведен е този, който докато е жив на земята, е постигнал Праведността. Който живее с праведен дух каквото и да извършва на земята ("добри" или "лоши" дела) не греши, защото е едно с Бога.

Из Песните на Орфей

„Аз имах за свой Бог Любовта и вдъхновен от любов – аз пях, говорих и победих!”

„Да си свободен това значи да си Господар, а да си господар, това значи да изтичаш от любовта.”

„Победи раздвоението (си) и ще победиш смъртта.”

„Ти си пламък, ти трябва да се разрастваш ежедневно. Пламъкът е и ключът на живота!”

„Има само една власт, има само един Бог, само един Учител и ти можеш да го откриеш само чрез пламъкът.”

„Тайната – на съпруг и съпруга е известна само на посветените. Тази тайна е скрита от хората. Тази тайна е скрита в Пламъка.”

„Посветените са същества на пламъка.”

„Който намери любовта – той намира пламъка. Той се слива с него и се освобождава от печалната пропаст на преражданията.”

„В разгръщането (разгарянето) на пламъка е всяко истинско постижение.”

„Истинската любов, това е неизменният етер, а чистото сърце се превръща в пламтящо слънце. Такова всъщност е и сърцето на Бог.”

„Пламъкът е този, който възпроизвежда в нас Божественото.”

„Истините, това са силите на светлината.”

„Божественото е вечно и безкрайно, а човешкото крайно.”

„Всички са произлезли от свещения пламък, който е първоначалната светлина.”

„Космическата идея е пламтящ огън, духовете (ни) са огън от огъня – пламък от пламъка и един ден те ще светнат и ще станат, като пламъци. Ще разкъсат илюзията и ще възкръснат по-живи от всеки друг във висините на седмото небе!”

12-те орфееви посвещения - виждане на древните траки за 12-те съзвездия в астрологията (траките ги наричат 12-те орфееви посвещения):

1. Убиване на гордостта и надменността

2. Унищожаване на егоизма

3. Добиване на кротост, доброта и красота

4. Овладяване на агресивността

5. Отказ от материално притежание (отказ не от притежание изобщо, а отказ от привързаността, зависимостта от него)

6. Изчистване на тялото, душата и духа

7. Овладяване на сексуалната енергия (не отказване от секса, а овладяване на сексуалната сила, която се проявява, и използването й за извисяване на духа)

8. Овладяване на желанието за власт

9. Добиване на вътрешен мир

10. Получаване на първите духовни знания за живота и смъртта

11. Получаване на висши езотерични знания за същността на нещата и скритите сили в човека

12. Приемане на саможертвата и получаване на безсмъртие

Редактирано 5 декември 201213 г. от Tiho (преглед на промените)