Щастието го свързваме с плътските потребности, докато радостта е нещо друго.

Не само-както и споменах вече-за един истински, вярващ християнин, пълното щастие е сливането с Бога .

Не става дума за плътска потребност.

Всеки се стреми към щастие...Без изключения. Понякога именно прекаленият стремеж пречи да го постигнем...

Пътят не е труден — стига да няма желание и нежелание.

ДЖАО-ДЖОУ

Звучи простичко,но е трудно изпълнимо...

Когато някой ми спомене за Път и то с главна буква, започвам да гледам като бик, видял червено. Защото смисълът означава, че някой някога, някъде е измислил нещо си и го е кръстил път-и ако правиш като него, ще постигнеш неговата цел .

Само че, моето менение е, че такова нещо не би станало поради няколко причини:

1.) Никой не може да каже, какво всъщност е постигнал този, измислил пътя

2.) Никой не може да каже, какво го е подтикнало да измисля този път

В крайна сметка,никой не може да гаратира, че ти, като съвсем различно същество , ще изпиташ същото щастие, което е изпитал и той-заради това, че понятие за щастие се различава при всеки един индивид.

p.s.аз като разправям, че думите са хем ограничение, хем ни заблуждават и ни вкарват в илюзия-никой не ми вярва.

Док,написан е с главна буква,защото е в началото на изречението... Правила,какво да се прави. Ако пък не ти харесва думата,замести я с "живот" - смисълът е същия... За другото съм съгласен.Имам една любима сентенция,гласяща следното : "Никога на никого не казвай истината.Тя не съществува"

Док,написан е с главна буква,защото е в началото на изречението... Правила,какво да се прави. Ако пък не ти харесва думата,замести я с "живот" - смисълът е същия... За другото съм съгласен.Имам една любима сентенция,гласяща следното : "Никога на никого не казвай истината.Тя не съществува"

Което означава, че и твоята сентенция не е истина. Обичам Аристотел - какво да се прави.

Което означава, че и твоята сентенция не е истина. Обичам Аристотел - какво да се прави.

Разбира се,че не е...Това,което правя в момента,е просто да си играя с думите...Забавно е...

...

А аз ти казвам, че във всеки един от примерите по-горе, хората са се чувствали щастливи.

...

Вероятно всеки човек намира начин да бъде щастлив. Начините са най-разнообразни.

Едно нещо обединява всичките тези форми на щастие.

Всички те зависят от причини и са преходни.

Разбира се,че не е...Това,което правя в момента,е просто да си играя с думите...Забавно е...

Всичко е игра, която е забавна.

Един индиански вожд в разговор с един известен психоаналитик го попитал какво е изгубил белия човек, та все нещо търси - с дебнещ и втренчен поглед, с въртящи се очи насам-натам, с опънатото си и вечно напрегнато изражение на лицето и изострените си черти, целия изглед на белия човек изразява едно неспокойно търсене на нещо, ние - индианците, казал той, се чудим какво е това, което сте изгубили...

Щастието е понятие за глупаци - така мисля аз понякога.

Щастието е понятие за глупаци - така мисля аз понякога.

По-скоро е понятие за нещастните...Защото когато човек живее напълно нормално,спокойно,пълноценно и в хармония със себе си,едва ли би се замислял за щастието - той ще го изживява...В този смисъл и ние говорим за неща,които не познаваме...Защото ако ги познавахме,нямаше да имаме желание да говорим за тях. Четох някъде една фраза,която много ми хареса : "Има хора,които след дълги търсения остават с чувството,че са разбрали смисъла на живота ; но затова пък не могат да кажат в какво се състои той" Та така...Прав е Стареца,че "Дао,което може да се назове,не е постоянното Дао"...

По-скоро е понятие за нещастните...Защото когато човек живее напълно нормално,спокойно,пълноценно и в хармония със себе си,едва ли би се замислял за щастието - той ще го изживява...В този смисъл и ние говорим за неща,които не познаваме...Защото ако ги познавахме,нямаше да имаме желание да говорим за тях. Четох някъде една фраза,която много ми хареса : "Има хора,които след дълги търсения остават с чувството,че са разбрали смисъла на живота ; но затова пък не могат да кажат в какво се състои той" Та така...Прав е Стареца,че "Дао,което може да се назове,не е постоянното Дао"...

Точно така. Прекрасно ме разбра. Защото си умен. Тогава - твоят въпрос дали сме щастливи по-горе, на който се юрнах и аз да отговарям, къде да го отнеса... на моментно размекване ли...

Ако аз седна да мисля дали съм щастлива в определен момент... изпускам момента и удоволствието да го живея.

Обучението по дзен започва, когато е завършило.

Точно така. Прекрасно ме разбра. Защото си умен. Тогава - твоят въпрос дали сме щастливи по-горе, на който се юрнах и аз да отговарям, къде да го отнеса... на моментно размекване ли...

Ако аз седна да мисля дали съм щастлива в определен момент... изпускам момента и удоволствието да го живея.

Обучението по дзен започва, когато е завършило.

Моят въпрос беше смесица от равни части провокация,любопитство как ще реагирате,и желание да вкарам малко живец и нормален човешки диалог в раздела. Пък и така си ми дойде...

Защото когато човек живее напълно нормално,спокойно,пълноценно и в хармония със себе си,едва ли би се замислял за щастието - той ще го изживява.

.....

Напълно съм съгласен.

Интересно е, че когато човек е болен от рак, спин или е стар и умира, тези които живеят спокойно, пълноценно щастливо са много, много малко. Тези хора като че ли не толкова мислят за нещастието - те го изживяват. Това предстои на всички. Никой не е заобиколил болестите, старостта и смъртта.

Друг проблем е когато са болни или умират близки хора и нищо не можеш да направиш за тях, това като че ли в повечето случаи разрушава хармонията и спокойствието

Иначе съм съгласен, ако човек не се вкопчва в преживяното щастие е възможно просто да бъде.

Хората, които умират спокойни и щастливи са тези които успяват да развият безпристрастност и непривързаност. Безпристрастност не означава безразличие, безпристрастност е способността да не слагаш оценки на нещата а да ги приемаш и преживяваш такива каквито са. Да виждаш преходността и непостоянството заедно с красотата и радостта. Това означава, че човек може да е еднакво щастлив в ситуация на споделено влюбване на 20 години и в ситуация в която е стар, сам, болен от рак, спин със забит нож ... Още по-щастливи са тези които греят с любов и съчувствие, които почти нямат гняв, завист или гордост и които са развили интуитивна мъдрост, да виждат нещата каквито са. Постоянното появяване, промяна и изчезване, раждане, живот и смърт. Без страх и надежди, тук и сега. Когато умират близки може да се запази хармония и спокойствие, но не се случва толкова често. В повечето случаи страданието нарушава равновесието. Човек също може да бъде щастлив дори когато умират негови близки или деца, но това не е лесно. Това е твърде отвъд личностно и трудно за разбиране. Но е възможно. И не е свързано с развиване на безразличие, а на любов, съпричастност и съчувствие.

Съвсем пресен случай - наша съфорумка/не пише в калдата но е тук/ повече от година се бори с рака си, преживя две операции, течен азот, хранителни диети и "психолечение", беше "отписана" от лекарите в Швейцария..., но с усмивка победи рака си и сега е жива и здрава и ще живее още дълго. През цялото време всеки ден почти бях с нея и наблюдавах как е, дали рухва, дали се страхува, дали е парализирана от страха от смъртта, как приема всичко това. Тя беше спокойна и казваше - "живота ни е в наши ръце, щастието ни - също." И оживя. Но се промени. Сега цени живота... и красотата му, по друг начин.

Същото се случи и с майка ми, като изключим Швейцария. Въпреки това, обобщаването тук е немислимо.

Ако приемем, че щастието може да притежавам малко по-абсолютни измерения, то със сигурност би било свързано с една пълнота и разграничение от време-пространствените рамки. В тези условия болести, смърт и подобни, както на близки, така и наши, нямат по-голяма тежест от премигване. Но приемайки същото, би следвало да приемем и че то е душевно постижение, което слива външното и вътрешното, а в собствената му среда просто не биха съществували подобни явления, които са продукт единствено на преходността.

Редактирано 15 март 200818 г. от венци (преглед на промените)

...В повечето случаи страданието нарушава равновесието.

* равновесие ~ хубава дума...

Редактирано 28 март 200818 г. от milena_rusinova (преглед на промените)

Когато вниквам в страданието (пълноценно изживяване), то се трансформира в равновесие.

http://youtube.com/watch?v=AaiB3pXY-ss&feature=related

Редактирано 14 март 200818 г. от Виктор_ (преглед на промените)

Имам малко по-различно отношение към думата равновесие. Ние никога не сме в равновесие и така ни е дадено. Да се напъвам да бъда в равновесие за мен означава да вървя срещу природата си, да спра да се движа (в буквален и преносен смисъл) и да си вися на равното... С всяка една наша крачка ние вече сме вън от точката на равното си висене. С всяко наше движение, дори минимално, ние излизаме от равновесието си и това не е никак лошо - напротив - след всеки спад следва ново изкачване, след всеки един преодолян връх, следва слизане надолу, за да започне след това хода към новия връх... Не искам равновесие. Аз дори съвсем съзнателно се стремя всячески да избягам от него... Изживявам всяка мъка, всяка болка дълбоко, както и радостта. Не го ли сторя, нямало ме е там истински.

Ами ти познаваш равновесието в двора. Те и другите познават това равновесие, но го търсят в Светая, а някои в Светая Светих. Въпрос на избор - от вън навътре. Или има полова дискриминация с музиките, или моите вече ви омръзнаха. Сравнихме вкусове.

Когато вниквам в страданието (пълноценно изживяване), то се трансформира в равновесие.

... да "вниквам" ?!... само съм го съ~преживявала, та не ми е донесло голяма утеха;

~ вълшебна, като

Напълно сим съгласен с теб. В случая имах в предвид чисто Библейските текстове.

Напълно сим съгласен с теб. В случая имах в предвид чисто Библейските текстове.

Ами Библията какво е...

Има голяма разлика м/у Библията и църквите. Реално новият завет е малко абстрактен според мен. А на хората са им нужни идоли. С други думи, ръка да пипне и око да види.А в Библията са забранени религиозни изображения. А според теб какво е библията ?

Редактирано 15 март 200818 г. от скитник (преглед на промените)

Има голяма разлика м/у Библията и църквите. Реално новият завет е малко абстрактен според мен. А на хората са им нужни идоли. С други думи, ръка да пипне и око да види.А в Библията са забранени религиозни изображения.

А, сега напипа тук един много важен пункт - ИДОЛИ И НУЖДАТА ОТ ТЯХ...

По - лесно е да вярваш в това, което виждаш и пипаш и което задоволява собствения ти егоизъм, дори и да не го осъзнаваш, от колкото в христянските идеали, за които се изисква сериозна вяра и усилия. Просто с идолите е по - лесно. Ей! Що не пуснеш " идоли и нуждата от тях " като отделна тема. Ще е интересно.

Редактирано 15 март 200818 г. от скитник (преглед на промените)

Да знаеш, че от ИДЕЯТА за Бог по-голям идол няма. Идея - това е представа, а представа не е това, което е, а нечия интерпретация... В този смисъл всичките писания са вид идоли.

Реално погледнато от мои наблюдения върху религиозни хора ( изключвам разните откачени ) стигам до извода, че живота им е доста по - пълноценен в сравнение с атеистите. Имат ясен и устойчив ориентир в живота. А и психически са по - уравновесени.

Реално погледнато от мои наблюдения върху религиозни хора ( изключвам разните откачени ) стигам до извода, че живота им е доста по - пълноценен в сравнение с атеистите. Имат ясен и устойчив ориентир в живота. А и психически са по - уравновесени.

Всъщност, най-религиозните хора са най-големите атеисти. Те не вярват в бог, а в представата си за него, което значи, че вярват в несъществуващи неща...