Много учени на времето не са приемали идеите на Айнщайн, Айнщайн не е харесвал квантовата механика, има много подобни примери, отхвърляне на новото и различното се среща и днес. Част от причините за това са, че като хора смесваме това, което знаем и това в което вярваме. Без значение какъв е човек, една част от неговото знание е вяра. Приемаме много неща на доверие. Причините са различни, понякога защото е общоприето, понякога заради обаятелността на човека срещу нас. Това е причината поради която част от хората отхвърляме някои гледни точки - ние вярваме в собственото си знание и естествено, че ние сме прави, а не другите. Егото е черупка, която ни затваря.

Егото, като съвкупност от фиксирани, дуалистични идеи и навици, вяра в независимо съществуване и "смущаващи" емоции като гняв, гордост, завист, ревност, алчност ... Егото е причината за всички проблеми в света. Егото е преходно, няма истинско съществуване. Ако се огледаме, можем да забележим, че най-много проблеми имат хората с голямо его и също така, че колкото по-малко е егото, толкова по-щастлив е човек. Може съвсем разумно да се предположи, че липсата на его води до абсолютно щастие. Проблемите и страданията са илюзия, егото е това, което им дава реалност.

Много учени наистина не са приемали теорията на Айнщайн, защото са били глупаци (вече писах за относителното ми мнение към глупостта и че е присъща за всеки) и не са разбирали направеното от него и Макс Планк. До тогава учените често са били със силно религиозно възпитание, вярва ли са и на Нютоновата теория, както и не са могли да си представят и за миг дори, как така времето може да е относително. Времето винаги е изглеждало като нещо безбрежно и съсвем нормално е било усещането, че няма край, нито бряг. Да ама не, пусто да остане и смотаното време си има бряг, противно на всички поетични настроения през вековете.

Днес учените сме по-добре изучени и не сме толкова тесногръди като по времето на Айнщайн. Ето до 1970г. дори самия Франсис Крик (откривателя на ДНК) е приемал тогавашната централна догма в биолоията, че преноса на наследствената информация върви само в посока от ДНК в РНК, а от РНК в белтъци, докато през 1970г. независимо един от друг Хоуърд Темин и Дейвид Балтимор откриват един ензим - обратна транскриптаза, за което между другото 5 години по-късно получили нобелова награда. И още същата година (1970) франсис Крик сам публикува нова статия, която актуализира дотогавашната догма и включва възможността за синтез на ДНК от РНК. Централната догма в молекулярната биология колкото и да е догма винаги може да бъде допълнена и в това няма лошо, ако се открие още нещо важно за нея разбира се. Но това не я прави грешна. Знам, сега ще се изкушиш пак да ми разправяш за теориите и религиите и за абсолютната истина, но нещата са малко по-относителни от колкото ти ги разбираш. В науката ние използваме знанието ежедневно и го развиваме, не мечтаем взирайки се в небето, каква ли би била абсолютната вярна догма. То няма и голяма значение. Ето днес благодарение на знанията и уменията ни, ние лекуваме рак. Преди 10 години никой не би и повярвал дори, че това би било възможно някой ден, а ето че вече е факт, в някои болници е рутинна практика. Разбира се не в България.

Разбира се, ако знаем още някакъв нов механизъм, който можем да използваме за да лекуваме хора, е жалко, че вече не го знаем, но затова и работим и търсим, затова и са нужни също и държави като България да инвестират не във въоръжаване, а в наука. Не е ли малко парадоксално, Гергьовден, който е религиозен празник, е празник на войската ни. Да си чул за празник на науката? Но "мъдрите" български политици продължават да инвестират парите ни там където "трябва". Така че задоволявайте се за сега с философски еквилибристики, защото цялата българска държава отделя за наука по-малко пари от колкото дори моята лаборатория консумира за една година. За 2007г за цялата наука в България са отделени едва 20 милиона лева.

Най-важното е всичкото това знание дето го събираме да ни върши работа. А не просто да е самоцелно и самодостатъчно. Знание без ефект било пряк или косвен за нас е вън от значение. А ако всичко се прави просто за да се почувстваш щастлив, че знаеш нещо и да умреш спокойно ... че ти и без това знание рано или късно пак ще умреш, както и аз и всеки друг човек, единствената ти възможност е да се радваш здрав и прав малко повече на живота, а това може да ти го даде само науката.

Това за Айнщайн не знам къде си го чел, но той самият използва идеите на Макс Планк за кватновата природа на светлината за да изведе теорията си, така че освен, ако нещо не се е пошегувал някъде, надали наистина е бил противник на първоизточника на собствената си теория. Провери си източниците преди да пишеш подобни алогизми, моля!

Да приемаш понякога нещо на доверие не е лошо, лошо е, ако никога не получиш доказателство за кредита на доверие, който си дал, защото тогава може да се окаже, че отново изглеждаш излъгания глупак. Поне нашите политици и религиозни люде за сега много умело ни правят на маймуни, но то е защото и ние се даваме лесно.

Егото е наистина един от най-мощните рушители на обществото, то трябва да е обект на борба, най-първо трябва вие духовните философи да го изкорените от душите си, защото вие поне имате уж нещо духовно. Ето погледни например твоят млад будистки другар адхок. Явно уви нито будизма, нито друга философия или релиия е способна да изтръгне от душата на жадния да се самодоказва младеж егото. Мен ако питаш, това пак означава, че никаква философия не може да ни спаси от нищо, но на теб отново няма да ти се услади и този факт. Аз също мога да се усмихвам, но когато някой не ме кара да съм тъжен. Високомерието и наивната вяра в някакви фалшиви философии и религии ме натъжават. Ти обясни защо.

weselqk, учените винаги са се блъскали като вода в бряг. За да не говориш измислици по мой адрес, ще ти кажа, че учените от които винаги най-съм се възхищавал са: Л. Ойлер, К.Ф. Гаус, Р. Декарт, Никола Галоа (макар че е умрял в дуле едва на 21 годишна възраст е написал такива математически идеи, че дори днес се чудят математиците как такова момче е имало толкова странни идеи), Риман и Лобачевски (всички знаем приносът им към теорията на пространството и не само)... и се сещам за един монах, австирец май беше, Грегор Мендел, ако си спомянм добре името, жалко че един религиозен човек трябва да бъде наричан "баща на генетиката". За мен е просто умен човек. Щях да забравя... Никола Тесла, без да споменавам, че произхожда от силно религиозно семейство. Учените, които винаги са ми били забавни с теориите си са: Ч. Дарвин, Айнщайн, В. Хайзенберг, Ст. Хокинг, З. Хауас и още много други. Само ако знаеше колко много е преписал Айнщайн от Лаплас, Галилей... и от различни кандидат-патентни идеи. Хокинг ми е забавен с идеята си абсолютната теория за Всичкото, която е по-скоро философска перисталтика. Айнащйн също е опитал, но не е успял. Затова и последните теории са тези на Хайзенберг за неопределеността и Струнната теория. Където нищо не е сигурно и не може да бъде определено. А най-забавна е теорията, по-скоро аксиомата, догмата, че масата поражда гравитация. Тя според мен не е вярна и никога не е била вярна. Но стига приказки.

.......

и се сещам за един монах, австирец май беше, Грегор Мендел, ако си спомянм добре името,

жалко че един религиозен човек трябва да бъде наричан "баща на генетиката". За мен е просто умен човек.

.....

генетиката не изключва религиозността, adXok

Затова и последните теории са тези на Хайзенберг за неопределеността и Струнната теория.

Където нищо не е сигурно и не може да бъде определено.

Чел съм много за струнната теория и съм склонен да мисля,че е вярна. И че е напълно възможно да се стигне до т.н.р. "Теория на Всичкото". Тоест - как функционират нещата. Това обаче няма да отговори на въпроса защо функционират именно така...Ако тази теория е вярна,тя разкрива една невероятна елегантност и завършеност на Вселената,което пък може би говори за някакъв замисъл...Едва ли някой от нас е в състояние да даде отговор на такива големи въпроси,така че всичко,което може да бъде написано тук,са само словесни еквилибристики...

Това за Айнщайн не знам къде си го чел, но той самият използва идеите на Макс Планк за кватновата природа на светлината за да изведе теорията си, така че освен, ако нещо не се е пошегувал някъде, надали наистина е бил противник на първоизточника на собствената си теория. smile.gif Провери си източниците преди да пишеш подобни алогизми, моля!

You believe in the God who plays dice, and I in complete law and order in a world which objectively exists, and which I, in a wildly speculative way, am trying to capture. I hope that someone will discover a more realistic way, or rather a more tangible basis than it has been my lot to find. Even the great initial success of the Quantum Theory does not make me believe in the fundamental dice-game, although I am well aware that our younger colleagues interpret this as a consequence of senility. No doubt the day will come when we will see whose instinctive attitude was the correct one.

(Albert Einstein to Max Born, Sept 1944, 'The Born-Einstein Letters') източник

Einstein himself is well known for rejecting some of the claims of quantum mechanics. While clearly inventive in this field, he did not accept the more philosophical consequences and interpretations of quantum mechanics, such as the lack of deterministic causality and the assertion that a single subatomic particle can occupy numerous areas of space at one time. източник

The EPR Experiment

"God does not play dice" was Albert Einstein's reply to the Uncertainty Principle. 35 Thus being his belief, he spent a good deal of his life after 1925 trying to determine both the position and the momentum of a particle. In 1935, Einstein and two other physicists, Podolski and Rosen, presented what is now known as the EPR paper in which they suggested a way to do just that. The idea is this: set up an interaction such that two particles are go off in opposite directions and do not interact with anything else. Wait until they are far apart, then measure the momentum of one and the position of the other. Because of conservation of momentum, you can determine the momentum of the particle not measured, so when you measure it's position you know both it's momentum and position 36. The only way quantum physics could be true is if the particles could communicate faster then the speed of light, which Einstein reasoned would be impossible because of his Theory of Relativity. източник

През 1935 г. Алберт Айнщайн, Борис Подолски и Натан Розен чрез мисловни експерименти доказват, че квантовата механика би довела до експериментални резултати, които биха били в разрез с класическото разбиране за действителността. Поради това Айнщайн смята, че квантовата теория е непълно описание на реалността и след време ще трябва да отстъпи място на по-пълна (детерминистична) теория.източник

...А най-забавна е теорията, по-скоро аксиомата, догмата, че масата поражда гравитация.

Тя според мен не е вярна и никога не е била вярна. Но стига приказки.

Ти надали ще спреш скоро да разказваш вицовете си, така че освен да ти се смея не ми оставаш друга възможност, защото продължаваш да ръсиш лъжи. Лъжи и само заблуди. А това че един или друг учен ти е забавен или го уважаваш, не означава, че този би подкрепил твоите измислици и хаотични кръвосмешения между религии и философии. Ти си имаш баща, генетиката няма. Грегор Мендел е просто един монах с някакви наблюдения, той няма дори теория развита, но разбира се и той е допринесъл за развитието на науката, ама какво изобщо ти обяснявам, за теб ничии обяснения нямат значение. Главата ти отказва да разбере елементарни неща и продължаваш да нахвърляш някакви твои щури хрумвания. Виждал ли си червей на цемент? Мята се насам натам и се чуди от къде да се зарови в земята и хабер си няма, че цемента не е лъжица за неговата уста, но да се мята насам натам е единствения метод, който познава да изследва околността. Ей така и ти се луташ повърхностно от идея на идея, не оставаш никъде постоянно, даже не успяваш да разбереш това, което ти самия разправяш. Рядко се срещат толкова надменни хора като теб. Ти буквално имаш развита собствена религия, в която си живееш, макар непрекъснато да ми пишеш, как не си бил религиозен. Ти нито за миг не се замисляш дори, колко много противоречия чисто философски изричаш. То не бе будизъм, то не бе покръстване в река Йордан, абе чудеса. Явно бързите подскоци те карат да се чувстваш жив и интересен. Поредния ти виц за днес е с гравитацията. Ми да, защо ни е на хората да учим и да изследваме, достатъчно е да се заслушаме във "великите" ти откровения. Ти и без инвестиции и консумативи, без да губиш и миг дори ще ни развиеш готови теории за всичко и ще ни излекуваш и нахраниш. Направо ти се чудя вече, защо си си загубил времето да четеш този или онзи. Ти направо си като бог, ти създаваш нови закони, правиш чудеса. Лошо няма, лети си, разсмивай ни.

генетиката не изключва религиозността, adXok

по-важното е, че не я включва.

Чел съм много за струнната теория и съм склонен да мисля,че е вярна. И че е напълно възможно да се стигне до т.н.р. "Теория на Всичкото". Тоест - как функционират нещата. Това обаче няма да отговори на въпроса защо функционират именно така...Ако тази теория е вярна,тя разкрива една невероятна елегантност и завършеност на Вселената,което пък може би говори за някакъв замисъл...Едва ли някой от нас е в състояние да даде отговор на такива големи въпроси,така че всичко,което може да бъде написано тук,са само словесни еквилибристики...

Именно, някой май беше разказал една притча, в която се говори, как не бива да си правим велики фантазии само от една мисъл. Хората вярват на всяка глупост, когато са алчни и им харесва да вярват в дадено нещо. Алчност и надменност, има ги достатъчно около нас. Независимо дали някой е будист, християнин, щом е вярващ в нещо, пази се от този човек, ще ти направи рано или късно някакво зло.

Einstein himself is well known for rejecting some of the claims of quantum mechanics. While clearly inventive in this field, he did not accept the more philosophical consequences and interpretations of quantum mechanics, such as the lack of deterministic causality and the assertion that a single subatomic particle can occupy numerous areas of space at one time. източник

Горе ти пиша и обяснявам купища неща, които удрят като мокър парцал в земята глупостите ви срещу еволюцията, за креационизъм, за прераждане. Ти нито едно от тях не коментираш, приемаш ли отхвърляш ли, какво?! Аз защо ти отговарям като ти подминаваш аргументите ми, сякаш ги няма?!

Тикаш ми подноса поредната порция надежда на креационистите и будитите за какво?! Какво точно доказват тези предположения на Айнщайн? Нищо.

Нищо че например уравнението на Шрьодингер, което е едно от основополагащите на кватновата механика съвсем оборва спекулациите на Айнщайн, и нищо чудно, че тази мисловна еквилибристика на Айнщайн, не е довела до развитие и нова теория. За сметка на това днес с уравнението на Шрьодингер се описва успешно поведението на елементарни частици, че дори на цели атоми и молекули.

Но не, Айнщайн та Айнщайн. Казах ви много кратно да нямате идоли, но вие не спирате да си ги създавате. Вие не можете нито в религия да напаснете, нито в науката. За вас е просто важно да става на вашето.

Какво мога повече да ви кажа? Коя ще е сладващата ви спирка? Вие забелязахте ли наистина поне един от моите аргументи по-горе? А според вашите фантасмагории, как ще обясните подредената и идеално пасваща картина от науката?

Горе ти пиша и обяснявам купища неща, които удрят като мокър парцал в земята глупостите ви срещу еволюцията, за креационизъм, за прераждане. Ти нито едно от тях не коментираш, приемаш ли отхвърляш ли, какво?! Аз защо ти отговарям като ти подминаваш аргументите ми, сякаш ги няма?!

Тикаш ми подноса поредната порция надежда на креационистите и будитите за какво?! Какво точно доказват тези предположения на Айнщайн? Нищо.

Нищо че например уравнението на Шрьодингер, което е едно от основополагащите на кватновата механика съвсем оборва спекулациите на Айнщайн, и нищо чудно, че тази мисловна еквилибристика на Айнщайн, не е довела до развитие и нова теория. За сметка на това днес с уравнението на Шрьодингер се описва успешно поведението на елементарни частици, че дори на цели атоми и молекули.

Но не, Айнщайн та Айнщайн. Казах ви много кратно да нямате идоли, но вие не спирате да си ги създавате. Вие не можете нито в религия да напаснете, нито в науката. За вас е просто важно да става на вашето.

Какво мога повече да ви кажа? Коя ще е сладващата ви спирка? Вие забелязахте ли наистина поне един от моите аргументи по-горе? А според вашите фантасмагории, как ще обясните подредената и идеално пасваща картина от науката?

Ако ти е важно да коментирам - мога. Аз не виждам смисъл.

Пиша с образователна цел и не смятам, че в спора винаги се ражда истината.

Причината поради която пуснах тези цитати е следния твой текст :

Това за Айнщайн не знам къде си го чел, но той самият използва идеите на Макс Планк за кватновата природа на светлината за да изведе теорията си, така че освен, ако нещо не се е пошегувал някъде, надали наистина е бил противник на първоизточника на собствената си теория. smile.gif Провери си източниците преди да пишеш подобни алогизми, моля!

Всъщност това, че Айнщайн не е харесвал квантовата механика не означава, че е бил прав. Парадоксът AПР, който е следствие от квантовата механика всъщност е експериментално потвърден. През 1982 от Алан Аспен мисля се казваше, а в момента експериментите един австриец Антон Цайлингер, доколкото е моето ограничено разбиране потвърждават квантовата механика и показват че Айнщайн не е бил прав.

______________

Ето един цитат от Айнщайн, който ми харесва:

Човешкото същество е част от цялото, което наричаме Вселена, част ограничена във времето и пространството. Ние преживяваме себе си, нашите мисли и чувства, като нещо отделено от останалото. Един вид оптическа илюзия на съзнанието. Тази заблуда е като затвор за нас, ограничаващ ни до нашите лични желания и до обичта към няколко близки до нас хора. Нашата задача би трябвало да се състои в това да се освободим от този затвор, разширявайки кръга на съчувствието си за да включим всички живи същества и цялата природа с нейната красота. Истинската ценност на човешките същества е определена от това до каква степен те са постигнали освобождение от собственото аз.

(Алберт Айнщайн, 1954)

Редактирано 10 май 200818 г. от Вало (преглед на промените)

Независимо дали някой е будист, християнин, щом е вярващ в нещо, пази се от този човек, ще ти направи рано или късно някакво зло.

Доста крайна мисъл...Това твоето май също е форма на фанатизъм - антирелигиозен фанатизъм. Крайностите са вредни във всяка една форма...

weselqk, ама ти верно си някакъв веселяк. Не се хващай толкова за думите ми. Те са си мои брътвежи. Приемай ги като вицове. както искаш така ги възприемай.

weselqk,

ама ти верно си някакъв веселяк. Не се хващай толкова за думите ми. Те са си мои брътвежи. Приемай ги като вицове.

както искаш така ги възприемай.

Да бе, почвам да се усещам и аз вече, имах някои заблуди в началото, но сега напълно отпаднаха. Явно сте се събрали дружинка надъхани пишманбудисти ли там кви сте и си разправяте вицове ей така да се говори за нещо. Като гледам тук внимание на фактите не се обръща, така че айде наздраве! Кво си пиете сега? Иначе харесвам само жена си, Айнщайн ми е малко дърт и от грешен пол, да не говорим, че явно наистина си е плещил чат пак и той едни простотии. А бе мани, не ми се слуша вече.

Лотосът и Квантът, Големият взрив и просветлеността

Матийо Рикар, Трин Сюан Тхуан

Откъс от увода към книгата

Какъв да бъде начинът ми на живот? Как да живея в обществото? Какво мога да науча в живота? Няма съмнение, че тези три въпроса отразяват основните тревоги на всеки човек в неговия ежедневен живот. В идеалния случай би трябвало самата насока на нашия живот да създава у нас чувството за пълнота, което постоянно да ни носи вдъхновението, благодарение на което да не изпитваме съжаление в мига на своята смърт; съвместният ни живот с другите би трябвало да поражда у нас чувството за универсална отговорност; а знанието – да ни разкрива природата на заобикалящия ни свят, както и природата на нашето съзнание.

На времето същите тези въпроси са довели до възникването на науката, философията, политиката, изкуството, социалната дейност, както и на духовния живот. Но изкуственото отделяне на всички тези човешки дейности може да доведе само до постепенно залиняване на човешкото съществуване: без мъдростта, подхранвана от алтруизма, науката и политиката стават оръжия с две остриета, етиката – сляпа, изкуството – чисто прахосване на времето, човешките чувства – дивашки, а духовността – илюзорна. Мъдростта повяхва без знанието; всички дейности придобиват опасен характер без етиката, а без духовна трансформация всичко това постепенно губи своя смисъл.

Повечето хора смятат, че още от 17 век и до ден днешен науката все повече се превръща в синоним на знание; същевременно не се наблюдава тенденция към забавяне в процеса на експоненциално натрупване на информация. Успоредно с това религиозните практики в светските и демократичните общества все повече клонят към своя залез, а в обществата, управлявани от държавни религии, те все по-често придобиват радикален характер. Любовта и състраданието, които би трябвало да са същност на всяка религия, вследствие на исторически превратности са преминали през трагични отклонения.

Основните духовни традиции – били те догматични или експериментални – винаги са предлагали и етични правила, които дават на хората ориентири – понякога разясняващи, но понякога и ограничителни. В наши дни тези ориентири постепенно избледняват и макар, че повечето хора продължават да се числят към дадено религиозно течение, те вече не основават нито мислите си, нито действията си на религиозните предписания. Те се доверяват в по-голяма степен на „просвещението” на науката и на ефикасността на техниката, благодарение на което – както се надяват те ще могат да решават всички свои проблеми в бъдеще.

При все това някои смятат, че претенцията на науката да знае абсолютно всичко е илюзорна, тъй като всъщност тя е ограничавана от определената от самата нея сфера на изследване. Макар, че технологията ни донесе огромни преимущества, тя предизвика не по-малко съществени щети. Обаче науката не може да ни даде отговор на въпроса как да живеем своя живот.

Сама по себе си науката не е нито добър нито лош инструмент. Да превъзнасяме или да уподобяваме този инструмент на „сатанинско дело” е също толкова безсмислено, колкото да възхваляваме или критикуваме силата – силата на човешката ръка може както да убива, така и да спасява живота. Учените не са нито по-добри, нито по-лоши от останалите хора, като цяло – и те, както и всички останали, се сблъскват с етичните проблеми, възникващи от собствените им научни открития.

Науката не поражда мъдрост – тя просто доказа, че може да оказва въздействие върху света, но не би могла да го овладее. Заради това науката се изплъзва от ръцете ни; подобно на феномен, придобил повече сила от простия сбор на съставните си части, всяко едно от приложенията на науката придоби свой специфичен размах. Изправени пред всичко това вече започва да ни става ясно, че единствено човешките качества могат да ръководят начина, по който използваме света. А тези наши качества биха могли да възникнат от „науката за съзнанието”. Затова духовният подход не е лукс, а необходимост.

....

Основната разлика между науката и будизма се корени в тяхната цел. Според будизма придобиването на знания има преди всичко терапевтична цел – освобождаване от страданието, причина за което е една специфична форма на незнание, а именно нашата погрешна представа за външната реалност и за Аза, който ние си представяме като център на своето съществуване.

Будизмът е готов да преразгледа своите схващания, ако бъде доказано, че греши; не защото се съмнява в дълбоката истина на своите открития или защото очаква внезапно обезценяване на резултатите, до които постепенно е достигнал през две хиляди и петстотин годишното развитие на науката за съзерцанието, а защото учението на Буда не е догма. То наподобява по-скоро записките на пътешественик, с помощта на които можем да вървим по стъпките на нашия водач. Това учение се основава изцяло на опита, а не на някакво откровение.

E, айде пишман станахме с тоя будизъм. Будизъм е българска дума, сега друг е въпросът кое е първо, кокошката или яйцето, което е тема с подчертана фактология за weselqk. џѕ

E, айде пишман станахме с тоя будизъм. Будизъм е българска дума, сега друг е въпросът кое е първо,

кокошката или яйцето, което е тема с подчертана фактология за weselqk.

...

Също толкова интересен въпрос е и дали умението да се чете е възникнало първо или умението да се пише. Като гледам обаче как някои хора тук пишат на воля без да се зачитат внимателно в написаното, явно излиза, че писането е създадено преди четенето.

Да бе, почвам да се усещам и аз вече, имах някои заблуди в началото, но сега напълно отпаднаха. Явно сте се събрали дружинка надъхани пишманбудисти ли там кви сте и си разправяте вицове ей така да се говори за нещо. Като гледам тук внимание на фактите не се обръща, така че айде наздраве! Кво си пиете сега? Иначе харесвам само жена си, Айнщайн ми е малко дърт и от грешен пол, да не говорим, че явно наистина си е плещил чат пак и той едни простотии. А бе мани, не ми се слуша вече.

Хойл /Fred Hoyle/ казва : „Вместо да се вярва на най –незначителната и невъзможна вероятност, че животът е резултат на слепите природни сили, по-приемливо и по-вероятно е да се приеме, че един интелигентен принцип, съзнаващ крайния резултат от дейността си, стои в основата на произхода му. През 2004г. философът Антъни Флай / Anthony Flew/ потвърждава : „ Единственото добро обяснение за възникването на живота и многостранния му характер, е свързано със съществуването на една свръхинтелигентност, с една непозната съзидателна сила”. Подобно на това обяснение за Бог съществува и в юдейско-християнската традиция и в ислямската, описваща „ един източен деспот с абсолютна власт, един космически Садам Хюсеин”.

Айнщайн казва : „Бог се изявява в законите на универсума като много по-висш по отношение на нашия разум и поради ограничеността на възможностите ни, ние би трябвало да бъдем изключително скромни.” Той е съгласен със Спиноза, според който „ този, който познава природата, познава и Бог, не защото природата е Бог, е защото научното приближаване към природата води към Бог.”

Пол Давие /Paul Davies/, шеф на изследователска група от щата Аризона, в последната си книга представя факта, че много от аспектите на физическия универсум изглеждат като че ли имат за цел създаването на живота. Той тръгва от принципа, че способността на универсума да породи един интелигентен живот не е случайна, а представлява логична еволюция. Това ражда следния проблем : универсалното зачатие съдържа ли в себе си един интелигентен творец? В заключение той стига до извода, че в космоса би трябвало да съществува вид жизнен принцип, но безкраен и неограничен. Авторът добавя „ и той се усеща повече със сърцето, отколкото с главата.”

2.8 Не са желателни безсъдържателните мнения ("Хахахахахахаха", "Жестоко е!", "Много яко", "Харесва ми!", емотиконки и т.н.) и теми. Нека подобни мнения бъдат придружавани с обосновка.

Редактирано 11 юни 200817 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Също толкова интересен въпрос е и дали умението да се чете е възникнало първо или умението да се пише. Като гледам обаче как някои хора тук пишат на воля без да се зачитат внимателно в написаното, явно излиза, че писането е създадено преди четенето.

Писането ще е било първо,ако се замислиш.За да прочетеш нещо ,то трябва да е било написано.

...

infinity1305: Без обиди към потребителите, моля.

Редактирано 11 юни 200817 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Много интересно! А как ще го прочетеш, ако не знаеш да четеш? А как ще си се научил да четеш, ако нищо не е било написано? И понеже темата е за религията: Дали религиите се появяват като своеобразни върхове в търсенето на човека, или са внезапни озарявания на инак тъмния човешки небосклон, след което постепенно поугасват?

А! Защо пък трябва да се разграничават така, могат спукойну да си паралелствът.

За можене- всичко може. А как става?

Не знам рецаптата, мислех, че е просто съставка.

Ами... Не ти ли се струва,че на финала все като оцапта излиза? (по каквато и рецапта да е?)

Много интересно! А как ще го прочетеш, ако не знаеш да четеш? А как ще си се научил да четеш, ако нищо не е било написано?

И понеже темата е за религията: Дали религиите се появяват като своеобразни върхове в търсенето на човека, или са внезапни озарявания на инак тъмния човешки небосклон, след което постепенно поугасват?

Ами защо ще го четеш,нали ти го пишеш.....После научаваш някой да чете това което си писал и всичко е ОК.Много са примерите ,че това е пътят.

В един друг аспект вярата се явява свързаност с определена зона от астралното тяло на планетата, в която сме в резонанс, т.е. тя е адекватна на вътрешното ни актуално състояние. С тази зона тече обмен на субстанции и енергии и това допълнително ни привързва към нея. На този принцип действат егрегорите, духовните братства /черни, сиви и бели/, църквите и т.н.

...дълга тема, не е за петък, тринайсти...

Я, точно тази част ми се струва съвсем подходяща за петък, тринайсти! Дори в исторически аспект... ( в смисъл- откъде идва тази драма- петък- 13-ти?)

Я, точно тази част ми се струва съвсем подходяща за петък, тринайсти! Дори в исторически аспект... ( в смисъл- откъде идва тази драма- петък- 13-ти?)

Е, това си е общоизвестно - на 13-ти октомври, петък, 1307 г. са арестувани Жан Муле и още стотина рицари от ордена на тамплиерите....

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%...%B5%D1%80%D0%B8

...това е общоприетата версия за прокълнатото съчетание на петък и 13-ти. Но има и езотерична

- Христос е 13-тия на масата на Тайната вечеря с дванадесетте си ученика /апостолите/ и в петък е Разпятието

- в "Пистис София" /в превод "Разум и Мъдрост"/ на гностика Валентин се говори за 12-те еони на този свят и 13-ия еон - Христовия дух от Божието царство, чрез божествената Любов - висшата октава на Венера / петък е денят на Венера /.

в същия аспект 12-те чифта нерви, излизащи от Модула облунгата /Продълговатия мозък/ предават командите му, а с пробива в съзнанието се появява 13-тия фактор на връзката между новото мислене и телесната система, като началото на този процес се поставя от Розовата пъпка в сърцето...

Редактирано 14 юни 200817 г. от valentinus (преглед на промените)

За числото 13 може да говорим и до утре....

При маите и ацтеките 13 е било числото на смъртта.

В картите Таро, чиито корени се губят някъде в Египет, 13-та карта е картата на смъртта.

Според Юнг навсякъде по света и във всички религии именно числото 13 се възприема като негативен смисъл

Според нумеролозите 13 се състои от две цифри - 1 означава началото, а 3 - съвършенството, съвършеният ред и цялото значение на числото 13 е да провокира към промяна.

петък пък от своя страна е денят на богинята Венера

Магьосниците се събирали на групи от 12. Вярвали, че 13-ят в групата е самият дявол.

В скандинавия, някога 12 богове празнували във Валхала. Пакостливият бог на злото и огъня Локи нахълтал неканен на празненството като 13-и гост и коварно убил със стрела от имел бога на радостта Балдер. Земята потънала в мрак и траур.

Но, понеже последните постове не са за тази тема (включително и моят)-отиваме заедно на друго място.Хубава статия (макар и малко постна има тук)

Редактирано 14 юни 200817 г. от Trichocephalus (преглед на промените)