СЛУХОВЕ.

Всеки играе играта, както може. Дето казва Рамус, всичко е наред... Т.е. изобщо не е наред, но няма кой знае какво да се направи в повечето случаи. Пуста работа. Това е дето му се вика сансара.

Защото сме застанали в двата противоположни края на въжето.

Но и двамата държим въжето, което е добре.

Мохини, някой държи другия край на "твоето въже", но това не съм АЗ. Това не е РАМУС - това е твоя образ за него. Образа може да го направиш всякакъв и да говориш на него, с него. Да му пускаш ролята, която ти му избираш, като го рисуваш с представите си форми и проекции.

 

Имаш идея, развиваш я, но няма нищо с контекста дотук. Да не говорим въобще за думите ми спрямо много неща.

 

Може би - ако се пуснеш от въжето (си). Ама напълно.... Дори и това не е толкова важно. Написа доста неща, аз също - вършим си работата за нас си...

 

Иначе описанието е така, принципите са така, не си била разсеяна като си ги учила, и интерпретирала. Но няма да си играя на съгласявания, защото това въже няма нищо общо с мен. Много по-нататък и по-нашироко е другия периметър който аз използвам за да се описвам.

 

Именно заради това, опита  ти за описание на социалните зависимости на личността са адекватни. Няма начин да не са - за една социална личност. Има моменти, които те са не само определящи - те са основата на цялата личност. Но в други етапи по-нататък, отпадат, като несъвместими спрямо същността. По-скоро - САМО-отпадат. Влиянието на ИНДИВИДуалното в СУБЕКТА измества постепенно социалната обусловеност. Не защото той "иска" да е така - въпрос е на съответствия. Докато е един тип вътрешна организация - имат значение едни неща. После за друг етап - други. Старите са вече минало или са в процес на отшумяване. Процес е и "времето" също е индивидуално. Заради това личното не ме интересува. Дори при Скепсис, не се наложи да минавам по него, за да стигна до него. Той излъчи подходящите сигнали, стиковахме, намерихме съответствията и ги използвахме именно тях. Канала на инфото така, в контакта става по-широк и веднага се обменя още по-динамично. Защото по-горе описах - обмен на информация между РАЗЛИЧНИ - между ИНДИВИДИ, чрез различното в тях, чрез индивидуалното. Всичко в динамика, на момента. Колкото повече "от нулата", толкова по-пълно става. Разбира се - толкова по-трудно и повече резурси. Но и въпрос на тренинг, на техника, на изведени способи...

 

Ти продължаваш да разглеждаш всичко през призмата на социалния човек, със социалните си представи, значения, фокус, приоритети. За теб е най-важното социалния контекст. За твоята работа, за твоите представи, за твоя мироглед, това е важно. И го разбирам. Но това не е фокуса на това, за което аз изразявам.

Преди всичко, за да съм наясно с комуникацията между личностите или индивидуалистите, аз развивам и опознавам тази комуникация вътре в себе си. Между своите си "части", аспекти... Това е основата и началото на вътрешната работа - докато се докара приблизително общ език, докато се формират бавно общи положения. След това да се преструктурира цялата вътрешна система, за да влиза в мир и баланс, на основата на зададеното ниво на комуникация. Приоритетите... ъъъ - както и да е, че се отплеснах. Няма нужда от тия описания. Като им дойде реда, всеки ще си ги направи по негов си начин. Не ми е работа да се бъркам в това.

не.някой просто си въобразява,че е център на вселената и се обсъжда него.обсъжда се отношението към другите..но явно е трудно да бъде разбрано..както вика марчето темидова..такъв го пускай по пистата..ако бяхме толкова неважни,нямаше да се натискат тук.

Mного си ми умна ти.

Не знам как е в иудаизма, но според Ваджраяна женския аспект е мъдростта, а мъжкия - състраданието.

Имаш излишък от първото и лек дефицит от второто. Ако ги балансираш ще си самото съвършенство.

Виждаш ли сега разликата между божествената природа на РАМММ и тварната природа на други потребители. Те са като обикновени канони, при които една тема се изпълнява на фона на самата себе си, т.е. отделните гласове изпълняват механично копия на темата... Аумка например.

Сега бавничко и ясничко ми обясни, на какво ниво си ти и на какво ниво е Раммм-ус?

С какво вие сте повече от мен, от Мохини или от който и да е друг тук?

Сега бавничко и ясничко ми обясни, на какво ниво си ти и на какво ниво е Раммм-ус?

С какво вие сте повече от мен, от Мохини или от който и да е друг тук?

Не става дума за нива, мила ми Аумке. Това не е някаква стълбичка.

Става дума за различни начини на възприятие. Става дума и за малко смелост да минеш отвъд конвенционалното си самоотразяване, което на философски жаргон му се вика "аперцепция". Не е въпрос на образованост, а на възнамеряване.

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Не става дума за нива, мила ми Аумке. Това не е някаква стълбичка.

Става дума за различни начини на възприятие. Става дума и за малко смелост да минеш отвъд конвенционалното си самоотразяване, което на философски жаргон му се вика "аперцепция". Не е въпрос на образованост, а на възнамеряване.

 

И ти, и Рамус, си мислите, че вашите начини на възприятие, са на духовно по-осъзнати индивиди?

Редактирано 16 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

И ти, и Рамус, си мислите, че вашите начини на възприятия, са на духовно по-осъзнати индивиди?

Не...

И докога мислиш да я караш така? Да се опитваш да воюваш по най-детския начин.

Рамус ползва методи, които е открил сам. Колкото и да е странно те са подобни на тези в ло-джонг или системата за развиване на бодхичита в Махаяна. Подобни неща има и при Карлос Кастанеда.

Значи, дадох ти няколко практични неща, които можеш да използваш. Едно от тях беше това с лайкването на постовете. Помниш ли?

–––––––––––

Избяга ли?

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Не...

И докога мислиш да я караш така? Да се опитваш да воюваш по най-детския начин.

Рамус ползва методи, които е открил сам. Колкото и да е странно те са подобни на тези в ло-джонг или системата за развиване на бодхичита в Махаяна. Подобни неща има и при Карлос Кастанеда.

Значи, дадох ти няколко практични неща, които можеш да използваш. Едно от тях беше това с лайкването на постовете. Помниш ли?

–––––––––––

Избяга ли?

И какво е открил...или си въобразява че е открил?

 

Виж, Скепси, мъдрите хора са скромни.

Има хиляди философи, учени, духовни учители, които казват нещата ясно, но само един Рамус не можем да разберем какво иска да каже, защото се крие зад безброй думи, с които всъщност нищо  не  казва.

А ти му опонираш. Подобното привлича подобното.

Виж, Скепси, мъдрите хора са скромни.

Скромността, обаче, е вътрешно състояние. Вътрешните състояния не се излагат на показ просто така и пред когото и да е.

Ти не четеш внимателно. Така постъпвах и аз. Затова не можеш да минеш през бариерите, които той слага. Що ги слага си е негова работа - така е преценил, така прави.

И какво е открил...или си въобразява че е открил?

Конкретно ли? Един от методите е да се направиш на глупак и други такива пред публика. После да видиш какво се случва. Не с другите. С теб. Не е толкова просто - повярвай ми. По-точно, просто е, но като го възнамериш, както казах по-горе.

,що не можете се разделите с такива нищожества като нас

Щот сме готини.

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

всички ние си мислим,че сме духовно бедни, неосъзнати,цинични,първобитни/ако нещо съм пропуснала -допиши го/ и въобще сме едното нищо и вече трети ден се чудим,що не можете се разделите с такива нищожества като нас

 

Влюбило се е.....

Скромността, обаче, е вътрешно състояние. Вътрешните състояния не се излагат на показ просто така и пред когото и да е.

Ти не четеш внимателно. Така постъпвах и аз. Затова не можеш да минеш през бариерите, които той слага. Що ги слага си е негова работа - така е преценил, така прави.

Да, но тези вътрешни състояния, ясно прозират зад думите.

Влюбило се е.....

В кой ...?

 

В кой ...?

 

Дано не е в мен, щот ша ти разбия сърцето...

всички ние си мислим,че сме духовно бедни, неосъзнати,цинични,първобитни/ако нещо съм пропуснала -допиши го/ и въобще сме едното нищо и вече трети ден се чудим,що не можете се разделите с такива нищожества като нас

Ми ти си толкова сладка, че как да се разделя с теб?

Да, но тези вътрешни състояния, ясно прозират зад думите.

Това е само, ако четеш внимателно, което означава да четеш без предубеждения или да си напълно открита.

Като празна чаша, както ти писах. А ти си като препълнена чаша...

Дано не е в мен, щот ша ти разбия сърцето...

Отече... Май не си ти.

 

 

Ми ти си толкова сладка, че как да се разделя с теб?

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Това е само, ако четеш внимателно, което означава да четеш без предубеждения или да си напълно открита.

Като празна чаша, както ти писах. А ти си като препълнена чаша...

О, много се лъжеш.

Аз имам силна интуиция и сензитивност, и долавям вибрациите на пишещите много ясно.

 

 

Това е само, ако четеш внимателно, което означава да четеш без предубеждения или да си напълно открита.

Като празна чаша, както ти писах. А ти си като препълнена чаша...

Отече... Май не си ти.

 

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Аз имам силна интуиция и сензитивност, и долавям вибрациите на пишещите много ясно.

Несъмнено.

Не е въпроса какво долавяш, а какво осъзнаваш. Или по-точно, какво си позволяваш да осъзнаваш.

ти,ся кво да не кажеш,че си флюбена в мени

Сега вече, не знам кво шя праиш...

ми с какво да съм...

Пораждаш садо-махозистични фантазии у някои потребители... Това е поне втория случай, който наблюдавам.

Несъмнено.

Не е въпроса какво долавяш, а какво осъзнаваш. Или по-точно, какво си позволяваш да осъзнаваш.

 

Осъзнавам това, което долавям.

Човек изразява себе си чрез казаното.

Писаното говори за същността на човека.

Не са толкова важни думите, важно е да виждаш между думите и изреченията невидимите неща.

не.тука само религиозните разбират от секс  .другите само готвят,чистят,правят зимнина,желе от ябълки,от смокини и пият бира

Ми ние ако чистехме и правехме зимнини, кога щяхме да висим на компютрите...

Импулс, който се проявява рядко и често в екстремни ситуации, когато обичайното, конвенционално възприятие блокира и не върши работа. Това е шанс да се мине малко по-нататък.

 

Мерил е на ръба, според мен. Може и да бъркам. Защитните механизми са много силни. Много е трудно да ги подведеш. Като стигнеш до една граница, която при всеки е различна, и се получава блок.

Екстремни ситуации, породени от екстремни емоции, които водят и до съответното облекчение... Но, когато човек го прави импулсивно, както казваш и не е готов за следващата голяма емоция, не мисли за последващото облекчение. Защитните механизми са силни, защото не го прави осъзнато, а импулсивно. А после идва страха, че може да сбърка. Не е готов да мине границата, защото още не е достатъчно отворен да приеме това, което е отвъд, а непременно трябва да е подготвен за това. Може би, за да го направи човек осъзнато, трябва да е сигурен, че мине ли границата, ще устои, независимо какво го чака след нея... Знам ли?!

За това и се получава, когато е импулсивно... понякога... и опипом... Като детето отличник, което плаче на петица, докато двойкаджията си хвърля чантата на тавана за една петица.

 

Не става дума за нива, мила ми Аумке. Това не е някаква стълбичка.

Става дума за различни начини на възприятие. Става дума и за малко смелост да минеш отвъд конвенционалното си самоотразяване, което на философски жаргон му се вика "аперцепция". Не е въпрос на образованост, а на възнамеряване.

 

Хоп! Казал си го...

Ами толкова много сте писали... а аз карам наред и не мога да ви насмогна...

Иииййй!!!

Изглади ли?

Изглади ли?

Да... И в 18.30 тръгвам...

 

Едит - махам го... Няма нужда да стои. Видял си го вече и... трябва да си отиде.

 

И ми писна тая дума ниво. За сведение не ние я въведохме, а хората, които дойдоха и се разреваха, че сме сринали нивото на Религиите...

Аз съм си тук и сега... Точно където съм. Тук и сега...

Редактирано 16 август 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

 

Та... Когато вчера ми се обади и поговорихме, накрая тя се разплака и ми каза, че имам всичко това, което тя е подминала, вървейки към целите си...

На ръба си, както казах.

Тук е най-трудното...

Много малко имат смелостта да направят следващата стъпка.

всички ние си мислим,че сме духовно бедни, неосъзнати,цинични,първобитни/ако нещо съм пропуснала -допиши го/ и въобще сме едното нищо и вече трети ден се чудим,що не можете се разделите с такива нищожества като нас

 

Трябва ли? Това ли е вашата цел?

Ако е така, то защо? Какви са мотивите?