Какво толкова неясно има в комуникацията? На това се учим от най-ранна възраст.

Това е и самия проблем - не се учим, учат ни. И после се прилага навсякъде. И мислите и размишленията са от същото - от наученото. Стига - докато си според наученото. Обаче има положения, в които не стига. За тях и да размишляваш, само с думите които пишеш, с тях оставаш. Имаш идея че разбираш - добре. Твоите идеи са твои. Какъвто ме виждаш, както ме четеш - това е. Не казвам че е грешно.

 

Да знаеш за комуникацията с общи размишления, е да знаеш общото ниво на думичката. Но няма разбиране за по-нататък. Защото го няма разбиращия и така не му трябва "по-нататък". По-нататък не е противоположно на общото... просто като се задълбочава всичко се променя. Но няма как, ако не е налице точно съответен на дълбочината СУБЕКТ.

 

Търсиш дуалното, като поставяш своето като единия полюс, и търсиш другия, за да се дефинираш и определиш. Ако не съм аз - ще е друго, защото винаги ще трябва нещо. На това ниво - това трябва, това правиш. Върши работа... но до време. После вече... ще разбереш, като му дойде времето. И сега е имало в живота на всеки моменти, в които след определена форма на качествен скок, при ретроспекция си казва - баси, това ли бях, това ли казвах, това ли правих... Аналогията е доста адекватна на случващото се тук. Просто сме хора, които сме на различни точки от тия "скокове". И не виждам в това нито драма, нито проблем, нито дразнежа, толкова характерен за някои.

 

Не отричам нищо, не казвам че е грешно. Казвам само че е част. Пиша го вече това за стотен път, но хората друго виждат, щото друго им трябва. Слагайте ми думите който където му трябва. Не винаги става и това дразни, напряга - разбирам го. Но и не мога да ги направя точно по мярка на всеки. Не ми е и работа - моята работа е само да пиша. Това, кой какво ще прави с написаното си е неговата свобода.

Редактирано 16 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Кви тайни ся....требва сичко да са знай...

Мисля, че ще шокирам Аумчето... Не знам дали да рискувам.

Боже Боже аз ли грешно ти са моля ти ли грешно ма разбра

 

 

А сега ....имаш ли някакъв отговор на въпроса, който съм поставила?

ААААААА - неее, Помощ... Помогни ми РАМММ да вникна тия измишльотини...

 

Скепсис, апропо - ти си баси егоиста бе. Не можеш ли да го кажеш на жената разбираемо. На нейния език, да го поясниш. ТЯ просто съвсем добронамерено иска да разбере истината. А ти си толкова надут, че не й я обясняваш. Ти й отнемаш пътя към истината така, ти я спираш към божественото. Тва е такъв грях, такъв си го вкарваш... лелеееее!!!

Буда забрави ли го приятелю? Къде е състраданието, къде е любовта? Не така... тва е кофти .. Помисли си пак. Зарежи ги тия "съркъл ъф траст" - самовлюбените нарцисисти, воайорстващи напъните на незнаещите.

 

Между другото кво му е зле не знам. Тук на върха на истината, дето съм АЗ, разбира се, много точно го е упоменал колегата "мамичката...".  Добре сме си - кат боговете на олимп - сичко има, ядене пиене - кво да иска повече човек. Че и всичко е божествено. Кеф ти на истините, кеф ти на мъдрости... И кат омръзне  и тва , тук-там се появява и възможност да се насладим на червейчетата дето драпат да се качат при нас. ЕЕЕЕЕЕЕй - къде сте тръгнали, чада божи? Ние на олимп, немаме стигане. Щот сме в друго измерение, с друго мерене и други мерки.

 

Мдаааа, гордостта никога не е била добър съветник.

Магаретата не се дуят, те се инатят. Сигурен ли си, че си готов да порастеш до нивото на едно магаре? Пък след това да порастеш и до размерите на жирафа -  жираф большой, ему видней. Поздрав за теб с това парче:

 

Глей са рамус, от некъде бех чул един лаф, че всичко преди "но" няма никакво значение...и да ти кажа, като се замислиш си е баш така...Та земи пиши след Но-то и постовете ти ще са малко по-къси....А после като свикнеш, ще те светна и други идеи, за да станат в нормален формат

Глей са рамус, от некъде бех чул един лаф, че всичко преди "но" няма никакво значение...и да ти кажа, като се замислиш си е баш така...Та земи пиши след Но-то и постовете ти ще са малко по-къси....А после като свикнеш, ще те светна и други идеи, за да станат в нормален формат

Аумка, нещо не ми отговаря. Май се уплаши да научи най-голямата тайна във Вселената - какво е РАМММ.

Това е и самия проблем - не се учим, учат ни. И после се прилага навсякъде. И мислите и размишленията са от същото - от наученото. Стига - докато си според наученото. Обаче има положения, в които не стига. За тях и да размишляваш, само с думите които пишеш, с тях оставаш. Имаш идея че разбираш - добре. Твоите идеи са твои. Какъвто ме виждаш, както ме четеш - това е. Не казвам че е грешно. Търсиш дуалното, като поставяш своето като единия полюс, и търсиш другия, за да се дефинираш и определиш. Ако не съм аз - ще е друго, защото винаги ще трябва нещо.

Върши работа... но до време. После вече... ще разбереш, като му дойде времето. Не отричам нищо, не казвам че е грешно. Казвам само че е част. Пиша го вече това за стотен път, но хората друго виждат, щото друго им трябва. Слагайте ми думите който където му трябва. Не винаги става и това дразни, напряга - разбирам го. Но и не мога да ги направя точно по мярка на всеки. Не ми е и работа - моята работа е само да пиша. Това, кой какво ще прави с написаното си е неговата свобода.

Рамус, всичко което пишеш, доказва, че в теб освен едно голямо надуто Его, няма нищо!

Празни приказки....с които доказваш, че от всичко с което си напълнил ума си, се е получила една голяча мътна каша, без да си получил каквато и да е осъзнатост.

Редактирано 16 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

Аумка, нещо не ми отговаря. Май се уплаши да научи най-голямата тайна във Вселената - какво е РАМММ.

 

Аз знам отговора на тази тайна, каза ми го Дъглас Адамс, а той е 42

Рамус, всичко което пишеш, доказва, че в теб освен едно голямо надуто Его, няма нищо!

Празни приказки....с които доказваш, че от всичко с което си напълнил ума си, се е получила една голяча мътна каша, без да си получил каквато и да е осъзнатост.

Е, да ти кажа ли какво е РАМММ...

Аз знам отговора на тази тайна, каза ми го Дъглас Адамс, а той е 42

Не... Това е друга паралелна реалност, в която няма РАМММ.

Аумка, нещо не ми отговаря. Май се уплаши да научи най-голямата тайна във Вселената - какво е РАМММ.

Кажи, Скепси, какво те вълнува?

Нали ти казах, че вече ми е безинтересно ...

Ако ти приемаш божествеността на Раммм-ус, следвай го и му се кланяй!

Е, да ти кажа ли какво е РАМММ...

Не... Това е друга паралелна реалност, в която няма РАМММ.

 

Само не го вади, че ще загубим детската аудитория.....

Рамус, всичко което пишеш, доказва, че в теб освен едно голямо надуто Его, няма нищо!

Празни приказки....с които доказваш, че от всичко с което си напълнил ума си, се е получила една голяча мътна каша, без да си получил каквато и да е осъзнатост.

Обичам те да знаеш. И да не го вярваш, пак го пиша, щото е така. Децата няма какво друго, освен да им се радва човек. Не ти се присмивам - радвам ти се - разликата е съществена и тя е в моето отношение към думите ти. Написах ти го по десетки начини, повтарях думи - не стига. Не знам вече какво да напиша. И те оставям да пишеш каквото искаш - и за мен и за всичко друго. Всички думи са ти правилни и точни. Радвам ти се че това си ти.

Нали ти казах, че вече ми е безинтересно ...

Божествената същност на РАМММ ти е безинтересна. Или интуитивно се страхуваш да я разкриеш?Разбираемо е...

Само не го вади, че ще загубим детската аудитория.....

Не го вади... ама именно така детската аудитория ще се увеличи.

Не е достатъчно само вкарването... а и ваденето и то навреме.

Ааааа можело и след "но". Ти си велик учител, мамичка

Редактирано 16 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Само не го вади, че ще загубим детската аудитория.....

Не е това, което намекваш. Но е шокиращо наистина. Днес ми се разкри във видение.

Божествената същност на РАМММ ти е безинтересна. Или интуитивно се страхуваш да я разкриеш?Разбираемо е...

Е, щом искаш да ми откриеш какво е Раммм - кажи...слушам без никакъв страх...с широко отворени очи.

Не е това, което намекваш. Но е шокиращо наистина. Днес ми се разкри във видение.

АААААА - вече видения ли му казват.

 

Коя ли е тази, която е била КОНТЕКСТ и причината за видението. Че чак да се шокираш.  че тя е божество някакво - или демон - ЛИЛИТ-ка няква. Сигурно е от подставените на РАМММ - няма иначе как.

 

 

 

Е, щом искаш да ми откриеш какво е Раммм - кажи...слушам без никакъв страх...с широко отворени очи.

При наличието на шок и т.н. "видение" не е изключено очите да се отворят още по-широко... Ей ся тва са вече тайнствата на живота.

Редактирано 16 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Обичам те да знаеш. И да не го вярваш, пак го пиша, щото е така. Децата няма какво друго, освен да им се радва човек. Не ти се присмивам - радвам ти се - разликата е съществена и тя е в моето отношение към думите ти. Написах ти го по десетки начини, повтарях думи - не стига. Не знам вече какво да напиша. И те оставям да пишеш каквото искаш - и за мен и за всичко друго. Всички думи са ти правилни и точни. Радвам ти се че това си ти.

Вярвам ти...да знаеш...

Е, щом искаш да ми откриеш какво е Раммм - кажи...слушам без никакъв страх...с широко отворени очи.

Добре. На твой риск...

РАМММ всъщност е ... мравка.

Това е и самия проблем - не се учим, учат ни. И после се прилага навсякъде. И мислите и размишленията са от същото - от наученото. Стига - докато си според наученото. Обаче има положения, в които не стига. За тях и да размишляваш, само с думите които пишеш, с тях оставаш. Имаш идея че разбираш - добре. Твоите идеи са твои. Какъвто ме виждаш, както ме четеш - това е. Не казвам че е грешно.

 

Да знаеш за комуникацията с общи размишления, е да знаеш общото ниво на думичката. Но няма разбиране за по-нататък. Защото го няма разбиращия и така не му трябва "по-нататък". По-нататък не е противоположно на общото... просто като се задълбочава всичко се променя. Но няма как, ако не е налице точно съответен на дълбочината СУБЕКТ.

 

Търсиш дуалното, като поставяш своето като единия полюс, и търсиш другия, за да се дефинираш и определиш. Ако не съм аз - ще е друго, защото винаги ще трябва нещо. На това ниво - това трябва, това правиш. Върши работа... но до време. После вече... ще разбереш, като му дойде времето. И сега е имало в живота на всеки моменти, в които след определена форма на качествен скок, при ретроспекция си казва - баси, това ли бях, това ли казвах, това ли правих... Аналогията е доста адекватна на случващото се тук. Просто сме хора, които сме на различни точки от тия "скокове". И не виждам в това нито драма, нито проблем, нито дразнежа, толкова характерен за някои.

 

Не отричам нищо, не казвам че е грешно. Казвам само че е част. Пиша го вече това за стотен път, но хората друго виждат, щото друго им трябва. Слагайте ми думите който където му трябва. Не винаги става и това дразни, напряга - разбирам го. Но и не мога да ги направя точно по мярка на всеки. Не ми е и работа - моята работа е само да пиша. Това, кой какво ще прави с написаното си е неговата свобода.

 

Това със самодефинирането изобщо не е същността на проблема, който се наблюдава в този форум.

Проблемът е дефицита на разбиране на самия процес на комуникацията. Какви условия са необходими за успешното й протичане, какви настройки, какви подходи според различните психологически типове, как да се формулират посланията към различните психологични типове така, че да бъдат разбрани, какви са мотивите на различните типове за участие в комуникацията, какви са целите и още мнооого други неща, за които човек би следвало съзнателно да си дава сметка, че са неразривна част от комуникационния процес.

 

Ще илюстрирам със съвсем прост пример. Клиент желае да закупи от теб компютърна услуга. За да можеш да му предложиш възможно най-доброто решение, какво правиш първо? Идентифицираш нуждите му, като специалист, не му предлагаш готови формули, защото със сигурност има специфики в зависимост от естествето на работата му. Дори, ако се налага, ще отидеш на място, за да проучиш още по-подробно нуждите на клиента си и така да минимилазираш възможността от грешка. Ако обаче просто седиш на бюрото си, не слушаш внимателно клиента си, понеже вече си предварително убеден, че той не е на твоето професионално ниво и понятие си няма от компютри, но ти въпреки това отлично знаеш какво да му предложиш, вероятността да се сдобиеш с недоволен клиент или да го изгубиш се увеличава в пъти.

 

Това е втората най-важна част от комуникацията - активното слушане. Но не да си го пропускаш покрай ушите, а действително да вникваш в посланието на клиента, дори, като специалист, да си в състояние да напипаш нужди, които за самия клиент не са очевидни. 

 

За всеки човек това е най-основната нужда, когато комуникира - да бъде чут, правилно разбран и да не се гледа на него с пренебрежение. Това се прехвърля и в бизнеса, и във всяка друга сфера на социалния ни живот. 

 

Очевидно е, че няма да подходиш към клиента с думите - господине, вие не сте на моето ниво на разбиране на компютърни услуги, вие сте един обикновен плъг ен плей, затова не ме занимавайте с вашите идеи за онова, от което се нуждаете, достатъчни са моите знания за компютрите, за да мога да преложа перфектни решения?

 

Разбираш ли, че това, което си написал горе не е реално, не е универсално? Реалното е, че ако подходиш с този начин на мислене в бизнеса си, няма да ти остане и един клиент, който да желае да закупи услуги от теб.

 

Мда....

Сега, за да разбереш постовете на Рам, които му диктува мета-Рам, на него мета-метаРам и така до... . то трябва да знаеш, че природата на РАМММ е разкрита от Бах в Canon per  Tonos. Taм има три гласа. Първият изпълнява вариант на кралската тема, а под него другите два дават каноническа хармонизация на базата на друга тема. По-ниският изпълнява своята тема в до-минор, което е тоналността на канона. По-високият изпълнява същото, но изместено нагоре с квинта. Номерът, обаче, е че за разлика от други канони, когато завърши този или изглежда, че е завършил, то вече не е в до-минор, а в ре-минор. Демек, Бах или по-точно РАМММ, който го е вдъхновил,  извършва една неуловима модулация (промяна на тоналността) по такъв начин, че "края" се свързава отново с началото. И ако се продължи, то се стига до тоналност ми. След 6 такива модулации се възстановява оригиналната тоналност до-минор с една октава по-високо. Но всъщност това може да продължи безкрайно... Затова в полето Бах е написал: "Както модулацията се извисява, тъй нека се извисява и славата на РАМММ".

Не го обясних добре, щото не съм музикално образован, но това е ключа... Ти искаш да знаеш какво е РАМММ. Казх ти, че е мравка. Или по-точно не е мравка, но за тези, които могат да "надзъртат" в астрала се появява като мравка. Ето как:

 

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Онзи, който ДЪРЖИ ДА БЪДЕ РАЗБРАН, го държи, защото още не се разбира.

Ако СУБЕКТА се саморазбира, нямаше да ДЪРЖИ ДА БЪДЕ РАЗБРАН от някой, нито да се налагат тия циркови стъкмистики и образни символики

Близка до тази идея за разбирането и етапите, които минаваме, но в по-различен стил, съм я казала в мой пост още на 13 август... 

 

Четеш, разбираш, приемаш, практикуваш нещо, опитваш се, но ако то не те води към по-добро… какъв е смисъла. Добро, зло… Всичко е относително… И… се връщаш в началото…

В същото време не може без развитие, защото в противен случай всяко пораженческо мислене би минало за просветление…

С една дума - всичко е етапи и всеки си минава по реда, но не в един и същи старт... за това са и разминаванията ни... Понякога усложняваме повече от необходимото... А не е нужно... Просто не е нужно...

 

Не веднъж съм споменавала и това, че истински разбиращият /се/, няма нуждата да пише тук.

 

Но това, заради което се включвам сега е, за да кажа, че не винаги различието в нивата прави написаното неразбираемо.

Вчера Скепс обобщи един аспект от друг пост на Рам и езикът, на който го направи, не беше махленски и общодостъпен... Напротив... Но - беше разбираем...

 

Та... Неразбирането не винаги идва от разликата в нивата. Понякога се корени в собственото ни нежелание да видим отвъд нивото си... Отвъд - нагоре или надолу... Не винаги, когато снизходим, правим ревенарнс на околните. В повечето случаи го правим на себе си...

Но... Няма значение...

Редактирано 16 август 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Това със самодефинирането изобщо не е същността на проблема, който се наблюдава в този форум.

Проблемът е дефицита на разбиране на самия процес на комуникацията. Какви условия са необходими за успешното й протичане, какви настройки, какви подходи според различните психологически типове, как да се формулират

цялата тази верига е направена на напълно несъответствени предпоставки. Последните са прости, но излизат извън консонанса на СУБЕКТА за който те са израз. И са дисонанс. И като такъв - не могат да съществуват и мозъка ги отхвърля. Понеже вече са в менталната сфера се намира и ментален начин за реакция - намират се причини, аргументи... само и само да се обезсмисли и затвърди собствената позиция.

 

ето ги адекватните предпоставки:

НЕ ТРЯБВА ДА БЪДА РАЗБИРАН от МНОЗИНСТВОТО. ПРАВЯ МНОГО НЕЩА, ПИША ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН - ЗА ДА НЕ СЕ РАЗБЕРЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО.

Кое точно от написаното не е ясно.

 

Имам своите аргументи, имам причина. Разбирам че това всяка известен смут, то е дразнещ стимул и спрямо него се реагира защитно.

 

Не може да се разбере нещо, което не е от мнозинството. Пишеш принципни неща, като за учебник. Хубаво, но не са твои, не вникваш. Диалог няма - той върви в теб предварително в главата ти и няма как да стигнеш до мен така, през схемата ти.

 

Ако искаш да ме видиш спри си думите и ме прочети внимателно без нищо в главата си. НИЩО - не ме мисли, не ме сравнявай, не ме отразявай. Думите носят кой съм аз. Ако спреш да ги мериш по своите, ще получиш значително повече "ЧИСТ" образ, с повече адекватност на оригинала.

Зная че е невъзможно и не си правя илюзиии по него, нито да чета учебници и общи приказки. Защото познавам процеса - когато е налице познание, чак тогава има разбиране. Разбиране е просто думичка - тук налице са значителни качествени разлики относно нейния пълнеж в двама ни. И ако искаш нещо да разбереш от това, кой съм аз, предвид разликите, трябва да оставиш твоята котва с пълнежа на думите. Това, за теб, е напълно непосилно. Ако беше по силите ти, ако беше с подходящата нагласа, щеше да намериш начина. А ти с думи, търсиш причините че Не се получава. Нека аз да съм причината. Нека моите думи да са тая причина - моите идеи, начина на изказ. Нека причината да е навсякъде другаде, но не и в теб самата.

 

На всяко ниво има форма на проникване - ако е налице проективно съответствие, някои го привиждат и за тях е "разбиране".

На друго ниво - е друго.

Но има и нива, в което е пак "РАЗБИРАНЕ", но е вече на съвсем друга база. С качествена разлика.

Думичките са едни и същи. И бъркотията става голяма. И когато говоря себе си, някои чете и привижда него си и по отражението се нагажда спрямо консонанса си. И ме слага и рисува спрямо тоя консонанс. Просто е, но е нужно да са други очите.

 

РАЗБИРАНЕТО Е ПРОЦЕС, който е обобощаващ за множество процеси по настъпване на съответствия между отразено - отразяващ, на определено ниво на организация. И все пак те са производни и са израз на качества на самия СУБЕКТ. ВИНАГИ - СУБЕКТА. И докогато за мен тоя СУБЕКТ съм аз и пиша относно себе си. А ти вадиш учебници, цитати и разсъждения, прооизхождащи от тях - за нас двамата СУБЕКТ има съвсем различно значение и пълнеж. Като учителка си и четеш като на урок за първокласници. Само дето думите малко не отговарят - пак за това "МНОЗИНСТВО". Но няма как - ти пишеш само и единствено себе си, дори и цял живот само да цитираш или повтаряш или говориш общите думи на мнозинството.

 

Хубави съвети даваш в думите си, много уж извеждания от противоречията на Комуникацията. Но нито един съвет ти самата не го пусна до себе си. Хората от какво се нуждаят - кои хора - всички хора ли, защо всички, а има ли различни хора. Ами комуникацията между различните - там как е, след като те са различни. Това е проста форма на общ и опростен ментален вектор.

Редактирано 16 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Но това, заради което се включвам сега е, за да кажа, че не винаги различието в нивата прави написаното неразбираемо.

Виждаш ли сега разликата между божествената природа на РАМММ и тварната природа на други потребители. Те са като обикновени канони, при които една тема се изпълнява на фона на самата себе си, т.е. отделните гласове изпълняват механично копия на темата... Аумка например.

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Виждаш ли сега разликата между божествената природа на РАМММ и тварната природа на други потребители. Те са като обикновени канони, при които една тема се изпълнява на фона на самата себе си, т.е. отделните гласове изпълняват механично копия на темата... Аумка например.

Ами, трудно се осъзнава нивото... И всъщност в повечето случаи нашето си съзнание за нашето си ниво няма нищо общо с това, къде всъщност сме стъпили...

А бе - що не може да се удави рибата в същата вода, в която неплуващите се давят... Не е ли същото?!