Ти търсиш да ми кажеш нещо ли, търсиш да ме обогатиш ли, търсиш да посочиш истината ли? Искаш да намериш решение на проблемите ми ли? Да ми кажеш кой съм аз, защото се самозаблуждавам?

Всъщност - за целите на комуникацията - ако искаш да я водиш специално към мен - ти как си позволи да ме "чуеш" ( прочетеш). Още първите ти думи горе са обръщение и обобщение, но сякаш ти не си вътре в кюпа. ТОЗИ ФОРУМ - но ФОРУМА НЕ Е НИЩО. Той се прави от тия, които обменят информация през него. А ти говориш за ФОРУМА, но никъде за себе си. Нито думичка за твоята роля, ама не по подразбиране, а по същество.

 

Разбираш ли - ти виждаш и смяташ че видяното е някъде ОТВЪН. А то е твоето отражение - на оригинала. Като ми казваш кой съм аз, какво е "форума" рисуваш себе си през очите с които твърдиш че "виждаш".

 

Има неща, които дори не прочете, или подмина, или просто така - с общите очи, вкоренени с истината която си припознала относно света и себе си. Общите приказки не са твое разсъждение. Психологията е учене, после е наука, но за учения. После - е познание - но за ПОЗНАВАЩИЯ. Иначе - все е психология. Думичките са нищо, разбиращите ги са всичко

 

По думите ти виждам, че отлично разбра какво казвам, но гордостта ти пречи да го признаеш открито.

На мен това ми е повече от достатъчно.

И да, не визирах именно теб и твоята личност с последния си пост, а общи положения. Ти също го правиш често, затова не го приемай лично.

Жираф большой, ему видней.

цялата тази верига е направена на напълно несъответствени предпоставки. Последните са прости, но излизат извън консонанса на СУБЕКТА за който те са израз. И са дисонанс. И като такъв - не могат да съществуват и мозъка ги отхвърля. Понеже вече са в менталната сфера се намира и ментален начин за реакция - намират се причини, аргументи... само и само да се обезсмисли и затвърди собствената позиция.

 

ето ги адекватните предпоставки:

НЕ ТРЯБВА ДА БЪДА РАЗБИРАН от МНОЗИНСТВОТО. ПРАВЯ МНОГО НЕЩА, ПИША ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН - ЗА ДА НЕ СЕ РАЗБЕРЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО.

Кое точно от написаното не е ясно.

 

Имам своите аргументи, имам причина. Разбирам че това всяка известен смут, то е дразнещ стимул и спрямо него се реагира защитно.

 

Не може да се разбере нещо, което не е от мнозинството. Пишеш принципни неща, като за учебник. Хубаво, но не са твои, не вникваш. Диалог няма - той върви в теб предварително в главата ти и няма как да стигнеш до мен така, през схемата ти.

 

Ако искаш да ме видиш спри си думите и ме прочети внимателно без нищо в главата си. НИЩО - не ме мисли, не ме сравнявай, не ме отразявай. Думите носят кой съм аз. Ако спреш да ги мериш по своите, ще получиш значително повече "ЧИСТ" образ, с повече адекватност на оригинала.

Зная че е невъзможно и не си правя илюзиии по него, нито да чета учебници и общи приказки. Защото познавам процеса - когато е налице познание, чак тогава има разбиране. Разбиране е просто думичка - тук налице са значителни качествени разлики относно нейния пълнеж в двама ни. И ако искаш нещо да разбереш от това, кой съм аз, предвид разликите, трябва да оставиш твоята котва с пълнежа на думите. Това, за теб, е напълно непосилно. Ако беше по силите ти, ако беше с подходящата нагласа, щеше да намериш начина. А ти с думи, търсиш причините че Не се получава. Нека аз да съм причината. Нека моите думи да са тая причина - моите идеи, начина на изказ. Нека причината да е навсякъде другаде, но не и в теб самата.

 

На всяко ниво има форма на проникване - ако е налице проективно съответствие, някои го привиждат и за тях е "разбиране".

На друго ниво - е друго.

Но има и нива, в което е пак "РАЗБИРАНЕ", но е вече на съвсем друга база. С качествена разлика.

Думичките са едни и същи. И бъркотията става голяма. И когато говоря себе си, някои чете и привижда него си и по отражението се нагажда спрямо консонанса си. И ме слага и рисува спрямо тоя консонанс. Просто е, но е нужно да са други очите.

 

РАЗБИРАНЕТО Е ПРОЦЕС, който е обобощаващ за множество процеси по настъпване на съответствия между отразено - отразяващ, на определено ниво на организация. И все пак те са производни и са израз на качества на самия СУБЕКТ. ВИНАГИ - СУБЕКТА. И докогато за мен тоя СУБЕКТ съм аз и пиша относно себе си. А ти вадиш учебници, цитати и разсъждения, прооизхождащи от тях - за нас двамата СУБЕКТ има съвсем различно значение и пълнеж. Като учителка си и четеш като на урок за първокласници. Само дето думите малко не отговарят - пак за това "МНОЗИНСТВО". Но няма как - ти пишеш само и единствено себе си, дори и цял живот само да цитираш или повтаряш или говориш общите думи на мнозинството.

 

Хубави съвети даваш в думите си, много уж извеждания от противоречията на Комуникацията. Но нито един съвет ти самата не го пусна до себе си. Хората от какво се нуждаят - кои хора - всички хора ли, защо всички, а има ли различни хора. Ами комуникацията между различните - там как е, след като те са различни. Това е проста форма на общ и опростен ментален вектор.

 

Интересно съждение. На какво е базирано? На презумпции за това коя съм аз. 

Имаш ли представа какво работя и защо толкова често пътувам?

Имаш ли идея какво образование имам?

Колко езика говоря?

В какви условия живея и с какви хора контактувам професионално и неформално?

 

На теб ти липсва базисна информация за това коя съм аз. Но въпреки това си убеден, че знаеш?

 

Любопитно, наистина любопитно.

Ами, трудно се осъзнава нивото...

Да... Всъщност, виж сега, как и дали последните ми два поста ще бъдат коментирани.

Понеже използвам шеговит тон, но всъщност казвам нещо доста сериозно. Ако го кажа директно, някои хора ще се засегнат. Това е излишно. Но казвайки го индиректно, то може би ще стигне до тях на едно по-дълбоко ниво от инстиктивната рефлексия, която се основава на самозащитните механизми на Егото.

 

Хубави съвети даваш в думите си, много уж извеждания от противоречията на Комуникацията. Но нито един съвет ти самата не го пусна до себе си.

 

Което е верно, верно си е. Съветването е като ролята на добрия и не до там добрия родител... Единият учи детето си да прави нещата, а другият ги прави вместо него. Не, че вторият е лош, но... до там му стигат силите.

Да... Всъщност, виж сега, как и дали последните ми два поста ще бъдат коментирани.

Понеже използвам шеговит тон, но всъщност казвам нещо доста сериозно. Ако го кажа директно, някои хора ще се засегнат. Това е излишно. Но казвайки го индиректно, то може би ще стигне до тях на едно по-дълбоко ниво от инстиктивната рефлексия, която се основава на самозащитните механизми на Егото.

 

И не само. Явно човек трябва да е много осъзнат за много неща, за да ги прави пътьом. Защото не може през цялото време да мислиш за това как се справяш с нещото, което правиш, правейки го.

 

Преди време един потребител тукашен ме направи съпричастна към своя си елементарен експеримент... как казвайки едно и също нещо, но единия път с емотки, а другия път без - сиреч сериозно, предизвиква различната реакция у един и същи човек. Та... това е същото...

 

Когато карах шофьорските курсове преди около сто години, имахме една курсистка, която държеше да си навре главата отдолу, за да гледа педалите...

 

Не всички хора имат нужда да гледат някого в очите, за да го виждат всъщност...

Редактирано 16 август 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Не веднъж съм споменавала и това, че истински разбиращият /се/, няма нуждата да пише тук.

 

Но това, заради което се включвам сега е, за да кажа, че не винаги различието в нивата прави написаното неразбираемо.

Вчера Скепс обобщи един аспект от друг пост на Рам и езикът, на който го направи, не беше махленски и общодостъпен... Напротив... Но - беше разбираем...

Разбираем - за кого?.

Защото за да стане разбираем СКЕПСИС за "някого" изпусна много други важни неща. Това е вечния компромис.

 

И най-вече - той говори за начина по който отразява прочетеното, нивото на осмисляното. Нима някой допусна, че СКЕПСИС се занимава да ме пояснява самия мен? Та ние имаме значителни различия по много въпроси... но пък и намираме специфични свързващи нишки, които да използваме всеки към другия. Това не е съгласяване, различието не изисква съгласяване, нито харесване. Не иска и одобрение. Имало е и такива реакции - има хора, които вече са го видели в динамиката на контакта ни тук във форумите на темите в калдата.

 

Направихме мост между нас въпреки различията. И това е пример - за комуникация между различни. Не на база ОБЩО. а на база РАЗЛИЧНО. Това се гради, едновременно, в движение. За общото ви е било нужно възпитанието и ученето, и цял живот говорене и общуване. И сега просто мултиплицирате същото.

А между "РАЗЛИЧНИТЕ" това се прави за момента - целия път се изминава в самата комуникация - следят се сигналите, реакциите... обмена е жив, адекватен. Самонапасващ се. Това е все едно да се изгради мрежа между компютри без да са налице никакви протоколи - изхода е прост - протоколите се изграждат в движение - без предварителни конвенции. Конвенциите се правят в самата комнуникация, временно и условно. И докато се комуникира се изграждат едни конвенции, обменя се, като стане недостатъчно, динамично се преминава в други...

Това изисква голяма концентрация, много познания - за собствените сигнали, за собствените значения, голям опит от проби и експерименти. Нужно е много работа по идентичността, от която зависи всичко останало в битието. Нужни са качества, които се развиват с години. Затова е непосилно за множеството. А и не им трябва. Те това, което си го обменят, се вижда. 

 

Нивото на множеството не ме интересува - там няма нищо за мен, там е нещо подобно да кажа че "ми е скучно". Нищо от общото мнозинство не ми резонира, и съответно - не ме интересува. ИНТЕРЕСНИ са ми хората, които са "особени", които са с качества, които имат опит, които имат еврики. Интересни са ми тия, които имат познания, а не знания, не поскали учебници и събрали ученото като готова форма как трябва да го интерпретират. Най-са ми интересни хора, които имат ПОЗНАНИЕ и най-вече - техния път към него. ТЕХНИЯ СОБСТВЕН НЕЗАВИСИМ ПЪТ. Това е индивидуалността, развита и изразена през човека и живота му.

 

Кое от всичко това не е ясно? Ама НАДУТ съм, ама съм егоцентрик - добре магаре съм. НЯМАМ ПРИВЛИЧАНЕ КЪМ НИЩО ОТ СВЕТА НА ОБЩНОСТТА и МНОЗИНСТВОТО. Имам разбиране, но това ми е много малко, слабо, нищожно. НИщо не зависи от това, нищо не ми носи. Не винаги е било така - имаше години в които мнозинството беше важно за мен. Сега това е вече някакъв мит, някаква моя легенда за мен самия. Не ме интересува дали някой го разбира. 

 

Четете си всеки който каквото и нямам претенции кой какво ще разбира, как ще ме нарече и с какъв етикет ще ме накичи. Това си е ваша работа и вашето поле. Това е вашата отговорност. Реакции на емоции, ама подаване на ръце,  помагания, нямат нищо общо с мен. И са си вашия начин да направите онова, което ви диктува един вътрешен невидим за вас апарат.

 

И не само. Явно човек трябва да е много осъзнат за много неща, за да ги прави пътьом. Защото не може през цялото време да мислиш за това как се справяш с нещото, което правиш, правейкиго.

 

Трудно е наистина. Имам такива учители, които правят подобни неща през цялото време. Те са в някакво многоизмерно състояние на осъзнаване и функционират на няколко "писти" едновремено, макар че обикновено не го показват.

 

 

Преди време един потребител тукашен ме направи съпричастна към своя си елементарен експеримент... как казвайки едно и също нещо, но единия път с емотки, а другия път без - сиреч сериозно, предизвиква различната реакция у един и същи човек. Та... това е същото...

Да, това с емотките е много хитро...

 

Мерил, ще те разбере, ако те прочете.

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

В последните два мои коментара настъпи бъг по време на пускането и се примесиха. Думи към един човек, се смесиха с такива за към друг. Крашна ми форума, а аз не пиша в среда на УЪРД.

 

 

Няма значение - бъркотията и без това е голяма. Но за един това е ред и естественост. За други - пълно и ясно обяснение за нещата и бъркотия въобще няма. Всичко е ясно, всичко е точно. Това е чудесното на форума - че има всичко, за всекиго.

Разбираем - за кого?.

Ако само за миг си извадиш главата от задника или от където се намира твоето аз, вече щеше да си разбрал, че те разбирам повече, отколкото допускаш... И не, защото се домогвам до твоето ниво - стой си там, където си...

А, за да знаеш, че нивото на общото не те интересува, значи си минал от там... Просто си в друг етап...

Не, че е важно, но ако допусках, че Скепс си прави труда да пояснява теб, само за да бъдеш пояснен - нямаше въобще да си давам труда да отговарям...

 

Както и да е... Не споря с теб...

Както казах - стой си на нивото...

п.п. Съжалявам за преминаването границата на добрия тон, но не всяко връщане в началото е дегенерация, както и дегенерацията не е връщане в началото...

Ако само за миг си извадиш главата от задника или от където се намира твоето аз, вече щеше да си разбрал, че те разбирам повече, отколкото допускаш...

Емоция ли има тук...?

Емоция ли има тук...?

Тук... Тук има емоция! Но къде е това тук?!

 

Не, че е важно, но ако допусках, че Скепс си прави труда да пояснява теб, само за да бъдеш пояснен - нямаше въобще да си давам труда да отговарям...

Разбира се, че не правя това, макар че ми беше приписано на някакъв етап от някого.

Май, трябва да свалим въпросното ниво, защото някои участници се почувстваха lost...

Тук... Тук има емоция! Но къде е това тук?!

Хитруша...

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Хитруша...

Засрам!

А и трябва да гладя, защото довечера пак ще ми е доста "натоварено"...

По думите ти виждам, че отлично разбра какво казвам, но гордостта ти пречи да го признаеш открито.

==== Само да кажа, че още като споменеш за гордост и е ясно къде отива интерпретацията. Типична посока - между другото. Ролята на емоционалното, като основна мярка, причина, основа. Е... пък може и жирафа да е горд! ====

 

На мен това ми е повече от достатъчно.

==== добре, само да кажа, че продължава взаимното криво оглеждане, но поне за теб, всичко е чудесно, достатъчно правилно и вече "знаеш", виждаш ясно кой съм=======

 

И да, не визирах именно теб и твоята личност с последния си пост, а общи положения. Ти също го правиш често, затова не го приемай лично.

=== разликата е че за мен личното няма стойност, а ти него ползваш за да 'виждаш'. По този начин личното, ще на нивото на личното от другия, емоционалното - до емоционалното в другия. Не повече, защото няма как. ====

=======================================

 

Интересно съждение. На какво е базирано? На презумпции за това коя съм аз. 

Имаш ли представа какво работя и защо толкова често пътувам?

Имаш ли идея какво образование имам?

Колко езика говоря?

В какви условия живея и с какви хора контактувам професионално и неформално?

 

На теб ти липсва базисна информация за това коя съм аз. Но въпреки това си убеден, че знаеш?

 

Продължава в пълен ход разминаването. Както и въпросите които ми зададе и предположенията които направи за мен в "лични" интересите са това, което те рисува коя си. Думите ти, насоките ти, посланията ти - ти ги правиш с твои цели - това е очевидно, това е ясно. Но нищо не е чак толкова скрито, нито че си толкова скрита, колкото може би ти предполагаш. Тия образи - какво работиш и колко често пътуваш, образованието, езиците, условията на живот и целите ти - това са лични положения. Те са проблема за неразбирането между нас. ТОВА СА ЛИЧНИТЕ ТИ ДАННИ, но това не си ти. За мен си нещо друго, думите ми са към нещото друго, нещото там отвъд, целите ти, стремежите ти, идеите ти коя си, знанията или всичко друго с което се описваш коя си.

За мен това не си ти - това е нещо друго и не то ме интересува.

А и трябва да гладя, защото довечера пак ще ми е доста "натоварено"...

Леко гладене...

Въпросът ти беше много точен. Значи, потърси я таз емоция къде е. Има ли цвят, мирис, форма. Откъде се появи и къде ще отиде след малко...

Ако само за миг си извадиш главата от задника или от където се намира твоето аз, вече щеше да си разбрал, че те разбирам повече, отколкото допускаш...

Повторенията - като майка за нещо и баща за друго.

Иначе много ме разбираш. Ама дори не предполагам колко много ме разбира МЕРИЛ.

Благодаря за разбирането.

Най-после, най-после.

Сега мога да умра спокойно - постигнах целите си.

 

Между другото - и МОХИНИ твърди същото, както и много други - ВАЛКИРИЯ беше първата, която дори беше написала как съм й напълно ясен, напълно видим... Сложи ми перуки, ръси ги с пудра, голям смях беше.

 

Всеки тук припознава нещо в някого и твърди че го разбира - нещото ли, някого ли...

Добре че думичките не са всичко.

Редактирано 16 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Мерси за помощта.

Леко гладене...

Въпросът ти беше много точен. Значи, потърси я таз емоция къде е. Има ли цвят, мирис, форма. Откъде се появи и къде ще отиде след малко...

За първи път ми се стори, че разбирам това за облекчението /наричам го така, защото нямам право да го наричам по друг начин и никога няма да имам, предполагам/. За това и се върнах. Е, защото и не ми се глади де...

Когато изкажем емоцията на глас, сякаш предвкусваме облекчението от това, че тя вече си отива... Трансформира се поне... Но, самото облекчение, идва като друга емоция...

Така се чувствам след преглед при гинеколог - знам, че трябва да се случи, знам, че е ужасно, но след като се случи - вече ми е облекчено и някак приповдигнато радостно, че е минало...

Просто за миг си помислих какво ли ще е, ако наистина след тръгването на емоцията, не идва друга...

п.п. Гинеколога е условен пример, защото за повечето жени се припокрива с разбирането за ужас...

 

Нещата се случват и тогава, когато не ги искаме и най-вече - когато не ги очакваме... Осмисляме ги в по-късен етап от живота си... Понякога... Само понякога...

Мхм... Не е там въпросът да не идва друга. По-скоро е в това да усетиш вкуса и. Докосваш и пускаш... После пускаш и наблюдателя.

 

Редактирано 16 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Мерси за помощта.

Не е помощ, просто е пример за добро ниво на взаимно вникване. И от него - независимо от различията и разликите, може да се постига взаимно редуциране, но и катализиране. Не само във форума. А и извън него. Динамично, без каузи и съгласяване, без учения или идеологични платформи. Различието дава огромна свобода на контакта между "различни" хора. Много по-голяма, с много повече съдържание, отколкото комуникация на ниво ОБЩО.

Не е помощ, просто е пример за добро ниво на взаимно вникване. И от него - независимо от различията и разликите, може да се постига взаимно редуциране, но и катализиране. Не само във форума. А и извън него. Динамично, без каузи и съгласяване, без учения или идеологични платформи. Различието дава огромна свобода на контакта между "различни" хора. Много по-голяма, с много повече съдържание, отколкото комуникация на ниво ОБЩО.

Резонанс.

Мхм... Не е там въпросът да не идва друга. По-скоро е в това да усетиш вкуса и. Докосваш и пускаш... После пускаш и наблюдателя.

Наблюдателя... Постоянното предизвикателство и преодоляването...

Мисля, че сега вече разбирам кое е смешното във фразата "Щастието се изтърква, докато го преживяваш".

Пътят, докато сме на път, а не последната спирка и втурването ни към нея... където и да е тя...

Различието дава огромна свобода на контакта между "различни" хора. Много по-голяма, с много повече съдържание, отколкото комуникация на ниво ОБЩО.

това че противоположностите се привличали и допълвали изобщо не е вярно, ама изобщо

Наблюдателя...

Я, го потърси този наблюдател. Опиши го. Би трябвало да го има там някъде, зад картинките.

Я, го потърси този наблюдател. Опиши го. Би трябвало да го има там някъде, зад картинките.

Аз още не го виждам... Дори не знам къде да го търся... Но със сигурност е в мен...

 

Преди време, потребител, който не беше пистал доста отдавна, беше се включил в една от темите, в които, докато е бил тук, е бил активен и беше написал нещо от сорта – какви глупости съм писал, приятно прекарване на останалите в темата…

Първоначалната ми реакция беше – баси надутия пуяк. Та нали се променяме, надрастваме, развиваме се… Нормално е написаното преди време да ни се вижда глупаво след време… Но… Фактът, че е имал необходимостта да го напише този пост, точно този, след новото си появяване, макар и за кратко, на мен вече ми показа, че суетата е останала на същото ниво, както по време на написването на нещата, които от гледна точка на последния пост вече са изглеждали като глупост…

Не е лесно човек да се надскочи… Но… Дали е нужно в крайна сметка… щом всичко е в нас...

Редактирано 16 август 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

 снощи са измъкна ,без да почерпиш..то бива,бива ,ама пък твойто

Аз и сега ще се измъкна...

http://www.puls.bg/health/relax/news_3397.html