преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

В една паница сива каша, съгласно една паница сива каша

Не те разбирам, за сега. “Съ-гласно”, пак тази представка “съ”. Какво значи? ТИ къде си, вътре ли си, можеш ли да отидеш в друга паница сива каша? Мога да си представя, че сивата каша работи, шава, че е “информационен код”, но ТИ къде си?

преди 51 минути, Sleda написа:

Мога да си представя, че сивата каша работи, шава, че е “информационен код”, но ТИ къде си?

Освен да си част от този код къде другаде може да си?

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Освен да си част от този код къде другаде може да си?

Да, изглежда е така. Но ми е трудно да приема до край този хард-материализъм.

преди 28 минути, Sleda написа:

Да, изглежда е така. Но ми е трудно да приема до край този хард-материализъм.

Възможно е да няма нищо материално и ние да материализираме в представите си само информация. Възможно е също и реалността и съзнанието да са епифеномени на тази информация. Много неща е трудно да ги разберем, защото не можем да погледнем симулацията отвън, понеже сме част от нея, не можем да излезем от нея. Затова не можем да я обясним, защото в момента в който се опитаме да го направим ние я променяме. Единствения начин да я разберем е като изграждаме концепции. Концептуалното познание може да бъде епистемологично надеждно, според Чандракирти и Арядева.

преди 2 часа, Sleda написа:

но ТИ къде си?

Ако знаех, щях да съм пророк.

Иначе си мисля, че съм една паница сива каша, съгласно мойта паница сива каша, а за да не излезе, че се мисля за пророк, от куртоазия ще кажа, че може и да не съм паница сива каша.

Ама то се подразбира, щото казах съгласно.

Значи, според една или много паници сива каша, съм паница сива каша.

Обаче вън и независимо от паниците сива каша какъв съм и къде съм един Бог знае. Ако има Бог. Ако няма бог, също само Той знае.

Сега, като се замислих, само един Бог знае, дали има Бог. Добре, поне, че е българин.

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Реалността е продукт на нашите мозъци. Повечето думи идват отвън, а в зависимост от това какъв смисъл влагаме в тях, някои може да са ни от полза, но други може да са капан (вирус). Няма постоянен смисъл или истина които да се уловят. На нас ни се струва че има, защото живота ни е екстремно кратък и някои смисли и истини ни изглежда неизменни и постоянни (в рамките на един живот). Но това е илюзия, няма нищо което да е неизменно, постоянно и да съществува вечно. Обективната (илюзорната) истина зависи от това в което вярваме. Ние създаваме истината, това в което вярваме става обективно истинно.

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Възможно е да няма нищо материално и ние да материализираме в представите си само информация. Възможно е също и реалността и съзнанието да са епифеномени на тази информация. Много неща е трудно да ги разберем, защото не можем да погледнем симулацията отвън, понеже сме част от нея, не можем да излезем от нея. Затова не можем да я обясним, защото в момента в който се опитаме да го направим ние я променяме. Единствения начин да я разберем е като изграждаме концепции. Концептуалното познание може да бъде епистемологично надеждно, според Чандракирти и Арядева.

 

Разбрах, значи е възможно и мозъкът да не е материален. 

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Реалността е продукт на нашите мозъци. Повечето думи идват отвън, а в зависимост от това какъв смисъл влагаме в тях, някои може да са ни от полза, но други може да са капан (вирус). Няма постоянен смисъл или истина които да се уловят. На нас ни се струва че има, защото живота ни е екстремно кратък и някои смисли и истини ни изглежда неизменни и постоянни (в рамките на един живот). Но това е илюзия, няма нищо което да е неизменно, постоянно и да съществува вечно. Обективната (илюзорната) истина зависи от това в което вярваме. Ние създаваме истината, това в което вярваме става обективно истинно.

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Възможно е да няма нищо материално и ние да материализираме в представите си само информация. Възможно е също и реалността и съзнанието да са епифеномени на тази информация. Много неща е трудно да ги разберем, защото не можем да погледнем симулацията отвън, понеже сме част от нея, не можем да излезем от нея. Затова не можем да я обясним, защото в момента в който се опитаме да го направим ние я променяме. Единствения начин да я разберем е като изграждаме концепции. Концептуалното познание може да бъде епистемологично надеждно, според Чандракирти и Арядева.

 

Разбрах, значи е възможно и мозъкът да не е материален. 

преди 10 часа, Sleda написа:

.... ако повярвам в това ще е по-фантастично отколкото да повярвам в Бог.

И с право, а по- лошото е да повярваш, че реджепо- шунявските дивотии имат нещо общо с будизма - нашите мозъци създавали света ....... а обущата ми цъфтят и скоро ще бера ябълки от тях за ракия.

преди 5 часа, realno написа:

Къде е вината на Бог и Библията?

Как може да бъде виновно нещо, което не съществува?!

преди 14 минути, Sleda написа:

Разбрах, значи е възможно и мозъкът да не е материален. 

Кадир Кадир отишъл в Баден Баден да слуша Дюран Дюран.

Възможно е, съгласно мозъка. И не е възможно, съгласно мозъка. А, че съгласно мозъка е съгласно мозъка е една линия на задълбаване, дето, добре, че е съгласно мозъка, че да не задълбаваме до безкрай..

преди 35 минути, Sleda написа:

Разбрах, значи е възможно и мозъкът да не е материален.

Проекциите му не са материални. За мен са най-близо до холограми, които веднъж са записани в паметта и после при нужда се прожектират и се работи с тях. Сънищата също са прожекция в мозъка. Според мен е по-важно да се разбере как работи мозъка, а не толкова материален ли е или не. Каква епистемологична програма да ползва, така че най-адекватно да отрази реалността. Например вярващите в Библията виждат съвсем друга реалност.

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Обаче вън и независимо от паниците сива каша какъв съм и къде съм един Бог знае. Ако има Бог. Ако няма бог, също само Той знае.

Сега, като се замислих, само един Бог знае, дали има Бог.

Така е. Ето малко гностицизъм от Наг-Хаммади.

Причиной же случившегося был сам Логос, который был полон и целен во имя Славы Отца, которого он жаждал, и (он поступил так), будучи исполненным ею, но тех, кем он твёрдо желал пользоваться, он сотворил в Тенях, Копиях и Подобиях. Ибо он был неспособен нести Зрение Света, но он взглянул в Глубину и усомнился. Вне её там пребывало Разделение - он же сделался глубоко встревоженным - и Изгнание из-за его сомнения и разделения, забывчивости и неведения себя и (того), что есть.

Поскольку Плеромы начали быть от Высокомерной Мысли, которая есть их (Плером) Подобия, Копии, Тени и Призраки с недостаточными Причиной и Светом, то они принадлежат Напрасной Мысли, ведь они не являются продуктами чего-либо. Поэтому их конец будет подобен их началу: от того, что не существовало (они) однажды снова вернутся к тому, чего не будет. Именно они, однако, сами по себе величественнее, сильнее и почтеннее данных им Имён, являющихся их Тенями. По способу отражения они прекрасны. Ибо Лик Копии хорошо отражает её Красоту от того, Копией чего она является.

Они же думали о себе, что они - существа, живущие сами по себе, без Источника, ведь не видят же они что-то ещё, существующее прежде них.

Логос был причиной начавших быть, и всё больше был он в убытке, и он был изумлён. Вместо Совершенства он увидел Изъян; вместо Единения он увидел Разделение; вместо Стабильности он увидел Тревоги; вместо Покоя - Смятение. Он же не мог ни избавить их от любовного беспокойства,  ни одолеть его. Он был полностью бессилен, и однажды его Всеобщность и его Восторг покинули его.

Теже, которые начали быть, не зная себя, не знали ни те Плеромы, из которых изошли они, ни того, кто был причиной их существования.

Логос, находясь в столь нестабильных условиях, не стал продолжать порождать нечто подобное Эманациям - Сущностям, которые в Плероме, Славам, существующим во имя Отца. Пожалуй, он породил малых, слабых Людей, подверженных тем же болезням, которым был подвержен и он. Это было Подобием Порядка, бывшего Единством, тем, что явилось Причиной Вещей, от начала не существующих сами по себе.

К чему же имеют отношения прежние Существа? Они подобны забвению и тяжёлому сну, похожие на спящих тревожным сном, к которым приходит сон, в то время как они - спящие - удручены.

преди 29 минути, sound написа:

И с право, а по- лошото е да повярваш, че реджепо- шунявските дивотии имат нещо общо с будизма - нашите мозъци създавали света ....... а обущата ми цъфтят и скоро ще бера ябълки от тях за ракия.

Как може да бъде виновно нещо, което не съществува?!

Дивотии, интересни са... Завива ми се свят от пируетестата танцьорка на новата ти картинка

преди 7 минути, Śūnyatā написа:

така че най-адекватно да отрази реалността

Относителната реалност. Ама се иска пак консенсус, съгласие, договаряне. Затуй и викат конвенционална истина. Тази относителна реалност е предмет на науката, магьосничеството и практическия опит. 

Не бива според мен да издигаме в култ относителното и да гледаме на религията и философията, като на помощни патерици на науката, магията и практиката.

Философията и религията са затуй, което науката, магьосничеството и практиката не могат да ни дадат.

преди 2 минути, Sleda написа:

Дивотии, интересни са... Завива ми се свят от пируетестата танцьорка на новата ти картинка

Май дервиш

преди 1 час, sound написа:

 

Как може да бъде виновно нещо, което не съществува?!

Ако не си виждал Бог, Библия не си ли виждал?

преди 53 минути, Реджеп Иведик написа:

Относителната реалност. Ама се иска пак консенсус, съгласие, договаряне. Затуй и викат конвенционална истина.

Да но откъде се взема тази истина? Светът и по-голяма част от будистите считат не-измамното съзнание за надеждно познание (pramana). Почти всички хора си мислят че пет изправни сетива са напълно достатъчни за да виждаме реалността такава каквато е. От тук обаче следва че и глупаците би трябвало да имат надеждни познания, но това явно не е така.

преди 5 минути, realno написа:

Ако не си виждал Бог, Библия не си ли виждал?

Много хора на планетата никога не са я виждали, няма и да я видят. А и да я видят, доста не могат да четат. Каква полза от нея?

преди 1 час, Sleda написа:

Завива ми се свят от пируетестата танцьорка на новата ти картинка

Тъкмо заради това 'сички деца праат същото :Д Ма некак си не е философско.

Нищо, че не философско, красиво е. Но, се върти само в една посока, няма баланс, затова й се завива свят. Впрочем, когато ти се вие свят, защо по друг начин се възприема реалността? Виждаш ли, те ти я философията!

Нищо, че не философско, красиво е. Но, се върти само в една посока, няма баланс, затова й се завива свят. Впрочем, когато ти се вие свят, защо по друг начин се възприема реалността? Виждаш ли, те ти я философията!

преди 9 минути, Sleda написа:

Виждаш ли, те ти я философията!

Всъщност философията се отнася предимно за нещата които не виждаш, които не можеш да почувстваш със сетивата си. Тя е интелигибелна, а не сенситивна. Една красива мета-абстракция, която някои никога няма да познаят.

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Възможно е да няма нищо материално и ние да материализираме в представите си само информация. Възможно е също и реалността и съзнанието да са епифеномени на тази информация. Много неща е трудно да ги разберем, защото не можем да погледнем симулацията отвън, понеже сме част от нея, не можем да излезем от нея. Затова не можем да я обясним, защото в момента в който се опитаме да го направим ние я променяме. Единствения начин да я разберем е като изграждаме концепции. Концептуалното познание може да бъде епистемологично надеждно, според Чандракирти и Арядева.

Това възможно е ще си остане цял живот. И много трудно и не може да излеземе от нея. Хубу четеш години тоя Будизъм и се луташ и защо? Отговори намери ли? Предположения, допускания. Не си доказал нищо. И как ще го докажеш като не използваш логика?

преди 49 минути, .Alex&Vanko. написа:

Това възможно е ще си остане цял живот. И много трудно и не може да излеземе от нея. Хубу четеш години тоя Будизъм и се луташ и защо? Отговори намери ли? Предположения, допускания. Не си доказал нищо. И как ще го докажеш като не използваш логика?

Нищо не остава за цял живот, дори и живота не е цял, всичко е непостоянно, съставно и обусловено. Крайно глупаво е да вадиш дедуктивни умозаключения от един единствен пост. Практиката и опитността не е възможно да се изразят с едно мнение в чата. Като за начинаещ мога да ти дам насока, например да се опиташ да не гледаш на нещата като на постоянни, а като на непостоянни, текущи. За да успееш да напреднеш обаче ти е необходим мозък който да не е увреден, обременен, който да може да създава логични връзки, да анализира, да прави адекватни съждения и умозаключения. 

Putting the Brake to the Sankharas

The fact that sankharas can include both active forces and the things produced by them is highly significant and secures for the term its role as the cornerstone of the Buddha’s philosophical vision. What the Buddha teaches is that the sankharas in the two active senses—the volitional activities operative in dependent origination and the karmic volitions in the fourth aggregate—construct the sankharas in the passive sense: “They construct the conditioned; therefore they are called volitional activities. And what are the conditioned things they construct? They construct material form, feeling, perception, volitional activities, and conscious-ness; therefore they are called volitional activities” (Samyutta Nikaya 22:79).

When we put the word sankhara under our microscope, we can see compressed within it the entire worldview of the dhamma.

Though external inanimate things may arise from purely physical causes, the sankharas that make up our personal being—the five aggregates—are all products of the karmically active sankharas, particularly those we created in our previous lives. In the present life as well, the five aggregates are constantly being maintained, refurbished, and extended by the volitional activities we engage in now, which again become conditions for future existence. Thus, the Buddha teaches, it was our own karmically constructive sankharas that have built up our present edifice of personal being, and it is our present constructive sankharas that are building up the edifices of personal being we will inhabit in future lives. These edifices consist of nothing other than sankharas as conditioned things, the conditioned phenomena comprised in the five aggregates.

The most important fact to understand about sankharas, as conditioned phenomena, is that they are all impermanent: “Impermanent, alas, are sankharas.” They are impermanent not only in the sense that in their gross manifestations they will eventually cease to be, but even more pointedly because at the subtle level they are constantly undergoing rise and fall, forever coming into being and then, in a split second, breaking up and perishing: “Their very nature is to arise and vanish.” For this reason the Buddha declares that all sankharas are suffering (sabbe sankhara dukkha). However, they are suffering not because they are all actually painful and stressful but because they are stamped with the mark of transience: “Having arisen, they then cease.” Because they all cease, they cannot provide stable happiness and security.

To win complete release from suffering, we must attain release not only from personal experiential suffering but also from the unsatisfactoriness intrinsic to all conditioned existence. This aspect of suffering is called sankhara-dukkha. It is the dimension of dukkha that is inseparable from our journey through the round of birth and death. What lies beyond the sankharas is that which is not constructed, not put together, not compounded. This is nibbana, which is accordingly called the unconditioned (asankhata)—the opposite of what is sankhata, constructed, put together, compounded. Nibbana is called the unconditioned precisely because it is a state that is neither itself a sankhara nor constructed by sankharas; it is a state described as visankhara, “devoid of conditioning activities, devoid of the conditioned,” and as sabbasankhara-samatha, “the stilling of all conditioned phenomena.”

Thus, when we put the word sankharaunder our microscope, we can see compressed within it the entire worldview of the dhamma. The active sankharas comprising karmically active volitions perpetuate the sankharas of the five aggregates that constitute our being. We identify with the five aggregates because of ignorance, and we seek enjoyment in them because of craving. On account of ignorance and craving, we engage in volitional activities that build up future combinations of the five aggregates, which become our personal identities in successive lives. Just that is the nature of samsara: an unbroken procession of empty but efficient sankharas producing still other sankharas, rising up in fresh waves with each new birth, swelling to a crest, and then crashing down into old age, illness, and death. On and on it goes, shrouded in the del usion that we’re really in control, sustained by an ever-tantalizing, ever-receding hope of final satisfaction.

When, however, we take up the practice of the dhamma, we apply a brake to this relentless generation of sankharas. Through wisdom we remove ignorance; through renunciation we remove craving. We see with wisdom the true nature of the sankharas as unstable, conditioned processes rolling on with no one in charge. We thereby switch off the engine driven by ignorance and craving, and in doing so, the process of karmic construction—the production of active sankharas—is effectively shut down. By putting an end to the constructing of conditioned reality, we open the door to what is ever-present but not constructed, not conditioned: the asankhata-dhatu, the unconditioned element. This is nibbana, the deathless, the stilling of volitional activities, final liberation from all conditionings and thus from impermanence and death. Therefore, our verse concludes: “The subsiding of sankharas is blissful!”

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Почти всички хора си мислят че пет изправни сетива са напълно достатъчни за да виждаме реалността такава каквато е.

Ама не всички виждаме едно и също. За това математиците са измислили трансформациите, за да можем да се договорим, въпреки, че виждаме различни неща.

От наша, човешка гледна точка, истината я договаряме. Не случайно великите логици я наричат конвенционална.

преди 4 минути, Реджеп Иведик написа:

Ама не всички виждаме едно и също. За това математиците са измислили трансформациите, за да можем да се договорим, въпреки, че виждаме различни неща.

От наша, човешка гледна точка, истината я договаряме. Не случайно великите логици я наричат конвенционална.

Да, иначе ще настане невъобразим хаос. Нямаше да има прогрес, икономика и пари. Ако хората възприемаха съзнанието си като измамно, илюзорно и нереално, като мираж.

преди 11 часа, Sleda написа:

Впрочем, когато ти се вие свят, защо по друг начин се възприема реалността?

И коя е истинската реалност ? Що тая, а не оная ?

Дори и с изправни сетива, наблюдателите виждат различни неща, в зависимост от това, кой в коя инерциална или не инерциална отправна система се намира. Оттук следва, че ако искаме да има една истина, следва, че по въпроса за движението трябва да се договорим, кое се движи, и кое стои. Оттам нататък, тъй като сме се договорили, че движението е свързано с пространството и времето, договаряйки се за движението, същевременно се договаряме и за пространството и времето.

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Да, иначе ще настане невъобразим хаос. Нямаше да има прогрес, икономика и пари. Ако хората възприемаха съзнанието си като измамно, илюзорно и нереално, като мираж.

Е той за това Протагор е казал, че човека е мяра за всички неща. Макар, че както по горе написах, в много случаи възниква въпросът, кой човек. Когато различни здрави и нормални хора добросъвестно наблюдават различни неща, кой трябва да приеме, че вижда светата обективна истина и кой трябва да приложи съответните договорени математически формули за да приравни това, което наблюдава към Нея ?

Здравия човек, ако го нормираме по някакъв начин, може би трябва да вземем предвид, че той може да се чувства здрав, само в не инерциална отправна система. И то с точно определена не инерциалност. В инерциална отправна система хората се чувстват болни.

преди 23 минути, Реджеп Иведик написа:

Е той за това Протагор е казал, че човека е мяра за всички неща. Макар, че както по горе написах, в много случаи възниква въпросът, кой човек. Когато различни здрави и нормални хора добросъвестно наблюдават различни неща, кой трябва да приеме, че вижда светата обективна истина и кой трябва да приложи съответните договорени математически формули за да приравни това, което наблюдава към Нея ?

Ако един вижда светата обективна истина и неговата истина се приеме като консенсус гентиум, то другите няма как да са щастливи и да не страдат, защото ще се чувстват пренебрегнати, че не е избрана тяхната истина. Обикновено една група, която държи властта и оръжието командва парада, а другите са принудени да се съгласят. В края на краищата всичко пак опира до егото и жаждата, желанието, както е установил и Буда. 

Когато човек се намира в система, която не се ускорява с 10 метра за квадратна секунда, той страда. Личен опит. Всеки страда различно. Някои усещат дискомфорт, други ги боли главата, трети костите, на четвърти им се вие свят, а пети драйфат като за световно.

Тези хора здрави ли са или болни ?

преди 10 минути, Реджеп Иведик написа:

Когато човек се намира в система, която не се ускорява с 10 метра за квадратна секунда, той страда. Личен опит. Всеки страда различно. Някои усещат дискомфорт, други ги боли главата, трети костите, на четвърти им се вие свят, а пети драйфат като за световно.

Тези хора здрави ли са или болни ?

Зависи как се възприемат симптомите и системата. Въпросът който задаваш има отговор но не може да се изведе в няколко реда. Първо трябва да се уточни системата естествена ли е или изкуствена. Повечето хора я възприемат като естествена, тоест притежаваща нужната онтологична реалност или субстанция. Оттук може да се изведе, че на изкуствения свят не му достига онтологична субстанция, за да се самоподдържа в добро здравословно състояние при преодоляване на съпротивляваща се среда. Това се явява основен недостатък на изкуствените, конструираните системи.

То на прости думички се отговаря с възвишени слова. И щом са такива значи е истина. И Будизма е религия как да няма вяра било то и в пустотата. Осъзнавали пустотата. И какъв анализ и направихте?

Щастието е в пълната бутилка уиски не в празната. Но не пустотата ни е любима и при празна бутилка уиски ще лекуваме страданието вместо да я напълним?! Ма то верно Будизма стои на неправилни методологични или идеологически позиции.