Това е абсолютно вярно, но как аджаба, да докажем или поне да повярваме, че някой се е върнал от отвъдното - Всеки симпатяга, реално погледнато може да си твърди каквото си иска - че е изпадал в клинична смърт и е виждал светлини, и е вървял в тунели, че има живот там от другата страна - а ние по пътя на коя логика да му повярваме ?

Еми и аз не знам. Ама трябва по някакъв начин да покаже или докаже,че е така. Иначе можем само да си гадаем

"Доказатлества" обаче може да ти даде един човек - ти самата. В момента, в които го поискаш по-силно от всичко друго ще започне пътуването ти към самата теб. Хилядолетната практика е показала - ако човек не иска да види очевидното, никакви външни факти и доказателства не променят нещата. Ако човек може да оцени чудото, то на него чудеса вече не са му нужни.

Това добре, ама другото ми звучи малко като филм

В този случай се пише "потиснат, потискам", а не "подтиснат, подтискам"

аз мога да дам доста доказателства ,че живота на душата след смъртта на плътното тяло продължава ,но някой може ли да ми докаже ,че душата умира окончателно със смъртта на плътното тяло???

аз мога да дам доста доказателства ,че живота на душата след смъртта на плътното тяло продължава ,но някой може ли да ми докаже ,че душата умира окончателно със смъртта на плътното тяло???

Еми хайде дай ги тези доказателства

Ти можеш. Ако искаш. Никой друг.

Спомените от предишните прераждания и от периода между преражданията не изчезват. Те са в латентно, сенчесто състояние, готови да бъдат активирани.

Човешката памет е свързана със състоянието, в което се намираме. Ако сме тъжни - с лекота си спомняме събитията, които са се случили, когато сме били тъжни, но не помним добре случките, когато сме били весели и превъзбудени. И обратното. Случилото се, когато сме били пияни, се припомня най-лесно на чашка. Забелязала ли си, че човек обикновено помни съня само ако се е събудил, докато е сънувал, и много бързо губим спомена за него, след преминаване в "будно състояние"?

Ключовото понятие тук е Сянка - нещата, които се боим да видим и изживеем в себе си. Ако например, се боим да изживеем глева си и го подтискаме, цял комплекс от спомени, пряко или косвено свързани с тази емоция се намират в латентно състояние - има ги, но ние нямаме достъп до тях. Когато подтискаме интуицията и проницателността си, резултатът е същият. По време на сън ние минаваме в своята сенчеста половина, без обаче да стане смесване на светлината и сянката. Можеш да си го представиш като две стаи - едната осветена, другата тъмна. Когато заспиваме, преминаваме от светлата в тъмната стая, но го правим толкова рязко и бързо, че няма възможност светлината от светлата стая да премине в тъмната. Преминваме хиляди пъти от едната стая в другата и обратно, но не взимаме нищо със себе си при преминаванията - събуждаме се принципно същите хора, които сме били преди да заспим.

Съществуват методики, които позволяват вратата между двете стаи да остане за известно време отворена - да сме едновременно Тук и Там. Тогава част от Светлината прониква в мрака и го осветява - виждаме това, което сме крили от самите себе си. Чрез такъв процес човек постепенно връща към живот тези части от личността си, които са се намирали в подтиснато състояние, а заедно с тях и свързаните спомени.

Подтискаме част от спомените си, защото те ни правят нещастни - ако искаме да виждаме себе си като мъдреци, подтискаме спомените свързани с глупостта ни. Ако идеализираме родителите си, ще подтиснем спомените за случките, в които те са се държали несъответстващо на нашите фантазни представи за тях. Начинът да излезем от тази амнезия е като се научим да бъдем щастливи, независимо от това какво сме направили и какво са ни направили - ако сме готови да приемем себе си и другите хора напълно, такива каквито сме спомените ни се възвръщат, защото вече нямаме причина да крием каквото и да е било от себе си.

Този процес може да бъде обяснен с думи, истинското разбиране обаче идва, когато човек го преживее и възвърне пълнотата на възприятието, мисленето и спомените си. Това е "източникът" от които са се появили всички религии, както и на пръв поглед "нерелигиозните" философски школи, будизма или школите на Сокарат и Платон.

Вало обича да подчертава, че има методи за това, и е истина - има. Методите обаче са второстепенен въпрос. Важен, и все пак - второстепенен. Първостепенният въпрос е за разбирането на същността на процеса, целта към която се стремим и мотивацията, която сме изградили. Човек като има желание, средства се намират, изникват от най-неочаквани места.

"Доказатлества" обаче може да ти даде един човек - ти самата. В момента, в които го поискаш по-силно от всичко друго ще започне пътуването ти към самата теб. Хилядолетната практика е показала - ако човек не иска да види очевидното, никакви външни факти и доказателства не променят нещата. Ако човек може да оцени чудото, то на него чудеса вече не са му нужни.

А от къде го знам? Ами нали ти казах - спомените ни са в нас самите. И ако на човек НАИСТИНА му омръзне да е забравил...

Аплаус, за всички тези писани по книгите понятия И не ме разбирай погрешно - НЕ те иронизирам ни най малко...НАПРОТИВ...аз никога не съм подтискала спомените си, а обратното - доста често се връщам към тях и то към най лошите си, защото за мен момента в който съм била нещастна, е момент в който съм научила нещо ново, най вече за себе си. / и за околния свят / Аз нямам страх от спомените си, нито от лошото случило се до сега в живото ми, защото съм го преудоляла. Ни най малко заблуждавам себе си, че има идеален живот, нито се залъгвам, че ще всичко ще е като на кино...последното нещо, което лично аз не правя, е да идеализирам родителите си, защото не смятам, че е необходимо и пак ще те питам ? КОЕ от гореспоменатите от теб неща доказва, че има живот след смъртта ? Като, подчертавам, аз съм човек, който смята, че има нещо след смъртта, но не твърдя, нито казвам, че знам какво е / живот - може би - незнам / Това в което съм сигурна е, че е нещо много по голямо от нас и нашето съзнание, много по висше, затова е необяснимо за нас....И последно - ако всички знаехме верният отговор но ВЪПРОСА, щяхме ли да си пишем тук и сега...?!

Редактирано 29 юни 200719 г. от shefkata (преглед на промените)

Такива съвети да не съм видял повече, че някой наистина може да те послуша!

Редактирано 30 юни 200719 г. от tigertron (преглед на промените)

.........

Имам достатъчно сиво вещество в главата си, за да игнорирам умният ти съвет...защото ако недай си боже има живот след смъртта, не ти обещавам да те оставя да спиш спокойно ! Представи си, че вампирясам !!!

Редактирано 30 юни 200719 г. от tigertron (преглед на промените)

Представи си, че вампирясам !!!

Еееее поне навсякъде около теб ще има храна

Еееее поне навсякъде около теб ще има храна

Това ми хареса...Само дето на мен ми се живее и не искам все още да разбирам има ли нещо там отвъд и какво е !!! Иначе, принципно смятам, че има, но какво...

Смятам че тези които са изпадали в кома за доста дълго време...те имат правото да кажат има ли нещо след смъртта или просто виждаш черно...

Това ми хареса...Само дето на мен ми се живее и не искам все още да разбирам има ли нещо там отвъд и какво е !!! Иначе, принципно смятам, че има, но какво...

Защо толкова ли те е страх от смъртта?

Смятам че тези които са изпадали в кома за доста дълго време...те имат правото да кажат има ли нещо след смъртта или просто виждаш черно...

Хммм...да може, обаче как можем ние да сме сигурни?

Хммм...да може, обаче как можем ние да сме сигурни?

Например че не сънуват???Приятелка на майка ми катастрофира и беше в кома 6 месеца!Има починал брат и като е изпаднала в кома била при брат си съвсем на друго място в някаква планина с една река и дървена къща и чувствала всичко!!!В сънищата хората не чувстват .....поне нормалните !!!Сам си прави изводите приятел!!!

Да и преди съм чувал подобни изтории и не мога да кажа че не е така, защото замо който го е изпитал знае какво е. Аз лично вярвам, че има нещо след смъртта, но не знам какво е то.

Редактирано 3 юли 200719 г. от tigertron
Не пиши с 4-ки (преглед на промените)

Защо толкова ли те е страх от смъртта?

Хммм...да може, обаче как можем ние да сме сигурни?

Да ме е страх, не, не си попаднал на точния човек ! Не ме е страх, че ще умра след време, след месеци, утре...Това ще се случи на всички ни и при все това е неизбежно! Но ме е страх от неизвесността...от това кога ще се случи, по какъв начин, какво ще стане след това, има ли нещо отвъд, ще боли ли. Аз не се срамувам да призная / за разлика от повечето /, че се страхувам от човешки реалното чувство - не че ще учра, а от това какво е след смъртта !

Аз лично искам, когато умра, да ми се пръсне сърцето, или да заспя и да не се събудя !

Аз лично искам, когато умра, да ми се пръсне сърцето, или да заспя и да не се събудя !

Аз лично предпочитам, когато умра да вземат органите ми и да дарят живот на някой друг, ако е възможно разбира се, след това да ме кремирати.

А как и кога ще умра ми е все тая.

Аз лично предпочитам, когато умра да вземат органите ми и да дарят живот на някой друг, ако е възможно разбира се, след това да ме кремирати.

А как и кога ще умра ми е все тая.

Абсолютно възможно е и да дариш ограните си и да те кремират, нищо по особено няма...а колкото до това, че не ти пука аз лично не вярвам, сори...

Абсолютно възможно е и да дариш ограните си и да те кремират, нищо по особено няма...а колкото до това, че не ти пука аз лично не вярвам, сори...

Всеки си има право на мнение, а не ми вярваш, защото те е стах от нея!

Нали?

Всеки си има право на мнение, а не ми вярваш, защото те е стах от нея!

Нали?

Явно не си ме разбрал - и теб те е страх, но те е страх и да си го признаеш...

Страхът е човешко чувство и ние всички го носим вътре в себе си и точно "безстрашните" личности , като теб, обикновено изпадат в най голямата паника !!!

Мисля че може и да има живот след смярта но по важно е какъв начин на жевот сега живеем и как живеем, аз жевея всеки ден като за последно, защото не знам утре дали ще съм на този свят.

Мисля че може и да има живот след смярта но по важно е какъв начин на жевот сега живеем и как живеем, аз жевея всеки ден като за последно, защото не знам утре дали ще съм на този свят.

Всъщност, това е най важното - как живеем сега, защото е късно да съжаляваме за вчера, а незнаем какво ще е утре !

Явно не си ме разбрал - и теб те е страх, но те е страх и да си го признаеш...

Страхът е човешко чувство и ние всички го носим вътре в себе си и точно "безстрашните" личности , като теб, обикновено изпадат в най голямата паника !!!

Аз не казвам, че не ме е страх от нищо, напротив като всеки и аз си имам страхове, но те не са свързани със смърта. Примирил съм се че ще умра и това е!

Аз не казвам, че не ме е страх от нищо, напротив като всеки и аз си имам страхове, но те не са свързани със смърта. Примирил съм се че ще умра и това е!

Ама всички сме се примирили с това - в крайна сметка на всеки от нас ще се случи, рано или късно...

Това, което ни терзае по скоро е, ще се случи ли нещо с душата ни, след този момент....

Ама всички сме се примирили с това - в крайна сметка на всеки от нас ще се случи, рано или късно...

Това, което ни терзае по скоро е, ще се случи ли нещо с душата ни, след този момент....

Тооо, че ще се случи ще се случи, това е сигурно! Въпроса е какво?

Тооо, че ще се случи ще се случи, това е сигурно! Въпроса е какво?

Ами ето от това " какво" се поражда целият страх скрит някъде в дъното на душата, на всеки от нас ! Не от това, че ще умрем / то това е ясно /, нито пък кога или от какво / естествено всеки иска, ако не друго, поне да не е мъчително /, не от това, че ще се случи нещо след това с душата ни, с енергията....Страхът се корени точно в думичката " какво "

Редактирано 19 юли 200719 г. от shefkata (преглед на промените)

Ами ето от това " какво" се поражда целият страх скрит някъде в дъното на душата, на всеки от нас ! Не от това, че ще умрем / то това е ясно /, нито пък кога или от какво / естествено всеки иска, ако не друго, поне да не е мъчително /, не от това, че ще се случи нещо след това с душата ни, с енергията....Страхът се корени точно в думичката " какво "

Е браво май успя да напипаш ако не верния отговор то поне нещо много близко.

Има много хора, които не четът тая тема, а само пишат своите си мнения, затова и спрях да пиша тук, но Шефката отново ме върна в играта с този си пост

Редактирано 20 юли 200719 г. от DEMANDRED (преглед на промените)

Преди да започнете да търсите отговори на сложните въпроси, си отговорете на простите...