Ами нищо, само тъмнина и чуваш ехото на стъпките си.

Добре, ще попитам по точно тогава - вярваш ли , че това което чуваш, не е било сън..... Това което се случва всяка нощ на някои хора, а на други не / понеже има хора, които сънуват и такива които не / Ами ако е било игра на съзнанието и подсъзнанието, като съня например ? Или за да съм още по точна - каква е разликата мужду съня и преживяното от тези, които са изпадали в клинична смърт ?????????????????????

Ако ТОВА не е реално и е игра на съзнанието от къде знаеш, че "живота" ти е реален и не е игра на съзнанието?

Ако ТОВА не е реално и е игра на съзнанието от къде знаеш, че "живота" ти е реален и не е игра на съзнанието?

Никой не твърди, че "живота" също не е игра на съзнанието !!!

Или поне АЗ....

Редактирано 30 май 200719 г. от shefkata (преглед на промените)

Нека отклоня темата малко:

А има ли живот преди смъртта?

Добре, ще попитам по точно тогава - вярваш ли , че това което чуваш, не е било сън..... Това което се случва всяка нощ на някои хора, а на други не / понеже има хора, които сънуват и такива които не / Ами ако е било игра на съзнанието и подсъзнанието, като съня например ? Или за да съм още по точна - каква е разликата мужду съня и преживяното от тези, които са изпадали в клинична смърт ?????????????????????

Може и сън да е било, ама доста реален беше

Имам такива, в които се усещам по някое време, че това е сън.

Пък и реалният ни живот, ако всъщност е виртуален и просто един колективен сън

Редактирано 30 май 200719 г. от myd (преглед на промените)

Нека отклоня темата малко:

А има ли живот преди смъртта?

Може би ако разберем някога, кое е първото - кокошката или яйцето, тогава ще научим и истината за това има ли живот приди и след смъртта

А всъщност животът и смъртта са доста относителни явления...Те са като двете страни на монетата,но са част от едно и също нещо - съществуванието. Обективно погледнато,смърт няма.Има само трансформиране на енергията. Но без явлението,което наричаме "смърт",животът би бил невъзможен - всичко би било статично и непроменливо,тоест - мъртво.В това е парадокса - смъртта поддържа живота. Както е казал Рабиндранат Тагор - вървенето се състои и в издигането на кракът,и в спускането му. Та така е и с живота и смъртта...

Дали има живот след смъртта , не вярвам иначе нямаше да се казва смърт а де да знам преминаване от един живот в друг....

Еее, ти като умреш, ще разбереш има ли живот след смъртта. И не може да го наречеш преминаване от един живот в друг, защото като умреш няма как да съобщиш на хората, че има живот след смъртта.

Не е важно, дали има или не живот след смъртта! Важно е, хората, които вярват в това да живеят сегашния си живот и да не го свързват с предния или следващия! Това е много важно, повярвайте ми! ... Ами ако и в следващия си живот сте същите и чакате по-следващия?...

Ето ви нещо над което да се замислите

Ето нещо , което може да ви се стори итересен поглед към ....

Двете бебета и Мама

January 12th, 2007 at 5:44 am (преводи)

съвременна притча

Две бебета-близнаци си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждал никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убеден съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

източник: http://catandfiddle.livejournal.com/95720.html

Жижот след смъртта а??? Човек се прераждал от 7 до 777 пъти до колкото знам аз. Дали има жужот след смирта според мен НЕ, заштото ние наричаме земното си съществуване живот и ако се замислите няма как след като сме приключили земното си съществуване да питате има ли живот??? Нали!!! Дааааа може да има някакво същтествуване на душата, духа, но то в никои случай не се казжа живот!!! Иначе да вярвам че има нещо такова!!!

И по този въпрос, който вълнува Човека, откакто е мислещо същество най-точен, изчерпателен и смислен отговор дава Християнството.

Смъртта е почивката ни между животите. В поредицата от състояния на духа ,смъртта е момента за преосмисляне на изминалия живот.

Смъртта е почивката ни между животите.

В поредицата от състояния на духа ,смъртта е момента за преосмисляне на изминалия живот.

Защо мислиш така, нима човек не може да си почине или да преосмисли живота си преживе?

Ако човек няма желание да преосмисли живота си и да склони сърцето си към добро преживе, от къде ще се появи това желание след смърта ?

А мислите ли си за живота преди смъртта или той не е важен?

Живота е училище.Тук сме за да се учим на така нареченото "добро".Когато човек е на училище учи,няма време да преосмисля наученото .Почива си в кратките десетминутки и докато се е усетил е в следващия час. В каря на деня може да помислиш над изминалия ден. Да някои от уроците се разбират и се научават в периода от 1 човешки живот ииии... следва поправка. В езотеричната литература е обяснено много подробно какво става след физическата смърт и който е чел е наясно че следва поредица от преминавания на духа и запечатване на спомените от изминалия живот и човек се ражда наново с вече изграден опит ,който му помага да се справи по лесно със живота си. Затова по някога се чудим на човека до нас ,как не може да се справи и да разреши толкова ясна за нас житейска ситуация ами той сега я учи ,това е неговоя урок.

Живота е училище.Тук сме за да се учим на така нареченото "добро".Когато човек е на училище учи,няма време да преосмисля наученото .Почива си в кратките десетминутки и докато се е усетил е в следващия час.

В каря на деня може да помислиш над изминалия ден.

Да някои от уроците се разбират и се научават в периода от 1 човешки живот ииии... следва поправка.

В езотеричната литература е обяснено много подробно какво става след физическата смърт и който е чел е наясно че следва поредица от преминавания на духа и запечатване на спомените от изминалия живот и човек се ражда наново с вече изграден опит ,който му помага да се справи по лесно със живота си.

Затова по някога се чудим на човека до нас ,как не може да се справи и да разреши толкова ясна за нас житейска ситуация ами той сега я учи ,това е неговоя урок.

Не мисля, че човек няма време да преосмисли и да промени живота си преживе, това е въпрос на воля и не виждам как това желание ще появи след смърта на човек, ако той не желае да промени живота си към добро преживе, освен пряко волята му. Насила хубост не става И какво ще стане с човек ако няма поправителен изпит, а само един решаващ изпит след смърта за който той се оказва крайно неподготвен, защото е чакал смърта за да почне да се учи?

Редактирано 15 юни 200719 г. от sprite (преглед на промените)

Не мисля, че човек няма време да преосмисли и да промени живота си преживе, това е въпрос на воля и не виждам как това желание ще появи след смърта на човек, ако той не желае да промени живота си към добро преживе, освен пряко волята му. Насила хубост не става И какво ще стане с човек ако няма поправителен изпит, а само един решаващ изпит след смърта за който той се оказва крайно неподготвен, защото е чакал смърта за да почне да се учи?

Не казвам да не работим върху себе си ,напротив постоянно трябва да работим над себе си учейки.

Човек трябва да се научи да се наблюдава отстрани , да се анализира и да се поправя,

Смъртта не бива да се чака като вариянт за начало , а като преминаване в по -горен калс.

Тя не е край и изпита никога не е решаващ или последен.

Задачите във всеки следващ живот са различни,зависи какво и доколко е изработил човека в предния си живот.

Трябва да се знае това,за да не се живее като за последно ,което в много случаи се разбира доста погрешно.

Всяко действие си има следствие.Като за начало мислене произтичащо от Стария завет е много подходящо-прави добро ,за да ти се върне добро,закона за справедливостта.

След това постепенно се преминава в по горните етапи.

Не казвам да не работим върху себе си ,напротив постоянно трябва да работим над себе си учейки.

Човек трябва да се научи да се наблюдава отстрани , да се анализира и да се поправя,

Смъртта не бива да се чака като вариянт за начало , а като преминаване в по -горен калс.

Тя не е край и изпита никога не е решаващ или последен.

Задачите във всеки следващ живот са различни,зависи какво и доколко е изработил човека в предния си живот.

Трябва да се знае това,за да не се живее като за последно ,което в много случаи се разбира доста погрешно.

Всяко действие си има следствие.Като за начало мислене произтичащо от Стария завет е много подходящо-прави добро ,за да ти се върне добро,закона за справедливостта.

След това постепенно се преминава в по горните етапи.

Мисля, че не си разбрал добре Стария завет в неговата цялост. Ако човек прави добро за да му се върне добро, това си е чиста проба егоизъм, защото го правиш само заради себе си. Истинското добро е да правиш добро без да чакаш отплата, иначе би било проста търговия. Аз на тебе, ти на мене

Защо мислиш, че човек който в този живот не иска да склони сърцето си към добро би го направил след милиони животи, нали това е неговият избор ? И каква полза тогава от милиони или милиарди животи примерно?

Стария завет аз съм го отработила доста преди този си живот.Посланието на новия ми е ясно,но много от човеците на земята в момента живеят все още и то твърде настоятелно по законите на Стария завет. Мисълта ми беше ,че ако се обърне това мислене в положителна посока т.е. мисли от сорта "Няма да го направя,защото....."се трансформират в мисли като "Ще го направя ,защото...."(като говорим за положителните вариации на продължението),вече ще се види крачка в преминаването напред. А човека по принцип в един живот не може да отработи и една милионна част от работата която има на Земята. Много от хората не знаят дори какво искат,те знаят че постоянно искат ,но дали това което искат е правилно и те самите много често не могат да преценят,така че дали иска да върви към добро и как го прави са 2 различни неща. Тук вече се наместват висшите сили ,които да ни побутват и чрез случки и събития да раздвижат мозъците ни в правата посока на мислене.

не

не

И аз тъй викам. Умираш и толкова

Може пък и да има, всичко е възможно...

за мен има и...даже мисля че е по-безгрижен от този на земята

Хм, интересното е, че темата за Живота е любимата ми, а ето, че написах най-краткия си пост в историята на Калдата И да има и да няма живот преди или след смъртта, едва ли е от значение, след като очаквайки новия живот или съжалявайки за стария изпуснем тоя! Съжалявам колеги, но е гадно някой да те зареже само защото "знае", че в предния си живот е заслужил в тоя да страда! Това, че страдаш в тоя си живот не значи, че е имало преден, в който си направил нещо лошо. Дори и така да е, не мога да приема човек да се примирява с положението си, а даже да не е сигурен какво е точно то! Другата крайност - да вярваме в прераждането е също толкова лоша както предната, защото това ни прави НЕЧОВЕЦИ! Ние сме обсебени от това, какво сме били и какво ще бъдем, а пропускаме, че животът е безкраен сбор от мигове!

Редактирано 20 юни 200719 г. от bildera_ (преглед на промените)