Умопомрачително!

Как проповядваш наука, с която сам не си запознат. Теорията на Дарвин бе призната за несъстоятелна от начуните среди преди повече от 10 години. Но явно двата часа по биология са бли пределно достатъчни да сграбчим със зъби енда от милиарди възможности и никога да не я изпускаме.

Иначе ми е много интересно как най-научните умове наоколо са най-незапознати с достиженията на богинята си.

Айде пак световните експерти по Теорията на Дарвин се изак/з/ват по темата. Бе как не се уморяват някои хора да плещят глупости бе Боже?! Тва слепотта явно също дава сила, когато човек е достатъчно заслепен разбира се.

Да, това последното е най-състоятелното нещо, което съм чувал някога. Който говори за слепота, дали въобще има най-малка представа какво представлява светлината? По делата им ще ги познаете!

Затълкувал дявола Eвангелието:

Да, това последното е най-състоятелното нещо, което съм чувал някога. Който говори за слепота, дали въобще има най-малка представа какво представлява светлината? По делата им ще ги познаете!

Ами според мен има..не мога да обясня защо но..

Задгробен живот ,може би на друго ниво на разбиране -Да. Но в подобно съществуване на хората,и след смъртта-незнам. Ние сме научени да предполагаме за това,откъде сме произлезли,и накъде отиваме. Много малко знаем за себе си.....

Като почнах да чета темата и чесно казано ми стана малко кофти.

infinity1305, това което казваш за болката е наистина така и затова много ти съчувствам. Само като се замисля за хората, които съм загубил и....просто не ми се мисли. Става ми много кофти, натъжавам се, но си казвам, че са добре и щастливи където и да са, и че ще ги видя някога отново.

Това е най-голямата несправедливост на света.Да загубиш близък човек е най-стращно.Аз загубих първата си и най-голяма любов.Бяхме заедно от малки,а когато създадохме и детенце и животът беше още по прекрасен лошото дойде внезапно.Умора,,заспиване на волана,катастрофа.Мъжът ми си отиде на 28 години,а детето ни е едва на 1 год. и 3 месеца.Утеха няма,а единственото ми желание е пак да съм с него.Нямам търпение да си изживея тъпия земен живот и да се срещнем отново.

Мислите ли, че има живот след смъртта?

Да. Ако има живот и преди смъртта...

Това е най-голямата несправедливост на света.Да загубиш близък човек е най-стращно.Аз загубих първата си и най-голяма любов.Бяхме заедно от малки,а когато създадохме и детенце и животът беше още по прекрасен лошото дойде внезапно.Умора,,заспиване на волана,катастрофа.Мъжът ми си отиде на 28 години,а детето ни е едва на 1 год. и 3 месеца.Утеха няма,а единственото ми желание е пак да съм с него.Нямам търпение да си изживея тъпия земен живот и да се срещнем отново.

Съчувствам ти за загубата Таня. Надявам се болката да отмине и да остане само чистата любов.

Най-добри пожелания. За теб и малкото ти момченце.

Това е най-голямата несправедливост на света.Да загубиш близък човек е най-стращно.Аз загубих първата си и най-голяма любов.Бяхме заедно от малки,а когато създадохме и детенце и животът беше още по прекрасен лошото дойде внезапно.Умора,,заспиване на волана,катастрофа.Мъжът ми си отиде на 28 години,а детето ни е едва на 1 год. и 3 месеца.Утеха няма,а единственото ми желание е пак да съм с него.Нямам търпение да си изживея тъпия земен живот и да се срещнем отново.

Ей, детенце!!!

Нищо и никого не си изгубила! И никога не казвай, че животът е тъп.

Не те ли научи смъртта на това какъв е животът?!!!!!!!!!

Зная колко те боли сега, повярвай! Тази болка - тя остава вечно. Няма спасение от нея!!! Никога няма да отмине! И най-гадното е, че ще трябва да живееш с нея. Всеки ден, всеки час, всеки миг е една раздираща, ужасна, нетърпима, нечовешка болка.

Но проумях едно - трябва да сме благодарни за нея. Защото тази болка е любов. Само чрез нея сме истински живи и тя никога не се губи.

СМЪРТТА ОСМИСЛЯ ЖИВОТА.

ЖИВОТЪТ ПРАВИ КРАСИВА СМЪРТТА.

Има "умрели" които са много по-живи от доста "живи" повярвай ми tania_andi. Просто се заслушай в себе си и ще направиш връзката, знам това от личен опит. Това общуване е мнооого по- истинско повярвай ми. Не разделяй нещата с мисълта си. Животът е непреривен т.е. край няма, не съществува такова нещо...

Редактирано 17 февруари 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

сигурен съм на 100% процента че няма задгробен живот

Подкрепям те Не мога да разбера защо хората избягват този факт, хващайки се като удавник за сламка за живота на душата!

Защото хората са различни и всеки има своят мироглед. Не съм съгласна, че всички, които вярват в съществуването или продължението на пътя на душите след телесната смърт на индивида "се ловят като удавници за сламка". За всеки вярата е обусловена от различни фактори. За едни се базира на страх от смъртта може би , за други на религия, за трети на вътрешно убеждение или нещо преживяно, но каквито и да са причините, всеки има правото да вярва, в това което намери за добре и да живеве живота си според своите разбирания. Затова нито "вярващите" могат да налагат мисленето си на ""невярващите", нито пък обратното... Всеки сам за себе си избира, търси, открива и дай-боже намира това,към което се стреми. Казва се право на свободен избор. Тук можем само да споделим мнения и разсъждения, но истината никой не може да докаже 100 на 100

п.п. Аз вярвам..., в това което чувстам и усещам ! Незнам защо трябва да си мислим , че всичко знаеме, доста е самонадеяно , но и невярно... Покажи на някой туземец запалка и на него ще му е доста трудно да повярва, че може да се сдобие с огън от тва малко нещо и то само с едно щракване... Със сигурност не сме сами, поне за мен, друг живот има , но под каква форма, къде , кога , как и дали ще разберем не ни е дадено да знаем. А може би не сме дорасли да го разберем... Всезнайковци - това сме ! "Няма друго мнение освен моето, няма друга истина освен моята"... "Коне с капаци" - затворено съзнание...

сигурен съм на 100% процента че няма задгробен живот

От къде си токова сигурен, че чак и на 100%

Смърт няма.

Разделяме се само с физическото си тяло в този си живот.

Душата е вечна.Тя не умира,а продължава своята еволюция.

И аз съм на това мнение!

Помислете върху това:

"Според науката приблизително на всеки 7-9 години материята, която съставлява тялото ви, се променя на атомно ниво, включително и мозъкът ви. Помислете си за това. Най-вероятно в момента изглеждате значително по-различни от преди 8 години и най-вероятно ще изглеждате още по-различни след още 8 години. Тогава следователно на всеки 7-8 години "вие" преставате да съществувате и бивате заместени от друга личност.

Е, това е абсурдно. За да приемем тази идея ще трябва да отхвърлим здравия разум. Например, не може да погледнем бебешките си снимки и да ги наречем наши, защото преди много години това бебе е било различна материя – различно тяло – и следователно различна личност. След 10 години вие няма да можете да кажете, че сте учили здраво в университета, защото до тогава ще имате различно тяло, различна личност. И защо ви е въобще пенсионен фонд? "Вие" дори няма да сте там!

Това определено не е правилно! Вие сте личността от бебешките снимки, помните 18-ия си рожден ден, и ви очаква пенсиониране. Но това може да е така, само ако има нещо, което остава и не се променя през целия ви живот, не нещо материално, а не-материално. Тази продължаваща нематериална реалност, която ви прави една и съща личност през целия ви живот, е вашата душа."

Мат Кошман

Много добре обяснено за тези, които искат да го разберат....

Въпроса е: какво правим с живота си докато сме живи?

Толерантни ли сме? Или се опитваме на всяка цена да наложим собствените си виждания на другите?

Има ли единство на думите, мислите и делата ни?

Какво мислят другите за нас?

Кое ръководи действията ни: егоизма, гордостта, ревността, гнева ... или алтруизма и любовта?

Можем да търсим и подчертаваме противоречията помежду си, можем да търсим и намираме нещата, които ни свързват и обединяват.

Усилието е едно и също.

Избора е наш.

Редактирано 18 февруари 200818 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Вижте, словосъчетанието "живот след смъртта" е абсурдно. 1.Нали Смъртта е край на живота по дефиниция? Ако има нещо след нея, то не е живот, поне не това, което разбираме под "живот". 2.Каквото и да е това след смъртта, ще е неразбираемо за нас, пребиваващи в живота. 3.Поради горните две причини считам всякакви приказки за живот след смъртта за спекулации.

Винаги съм знаела, че абсурдите раждат истината.

Може би първо трябва да постигнем съгласие относно понятията "живот" и "смърт"... Не знам дали има живот след смъртта,но мисля,че нищо никога не се губи...Всичко е енергия...

Може би първо трябва да постигнем съгласие относно понятията "живот" и "смърт"... Не знам дали има живот след смъртта,но мисля,че нищо никога не се губи...Всичко е енергия...

Аз съм за и с двете ръце, че нищо в природата не се губи ! Колкото до това, за постигане на съгласие, относно двете понятия - пожелавам ти успех в тая битка...Аз ще гледам от страни !

Аз съм за и с двете ръце, че нищо в природата не се губи ! Колкото до това, за постигане на съгласие, относно двете понятия - пожелавам ти успех в тая битка...Аз ще гледам от страни !

Аз тая битка не смятам да я водя. Отдавна съм се убедил,че е абсолютно невъзможно да убедиш когото и да е било в каквото и да е било...Всеки с разбиранията си.

Аз тая битка не смятам да я водя. Отдавна съм се убедил,че е абсолютно невъзможно да убедиш когото и да е било в каквото и да е било...Всеки с разбиранията си.

Точно така, и също - "Всеки луд с номера си", и "Вярвам, защото е абсурдно"/Т.Аквински/, а и също-

"Вяра, Надежда и Любов

са като горещ картоф

всеки в кунки ги подхвърля

и със другите се дърля" /е, това беше от мен /

Вижте, словосъчетанието "живот след смъртта" е абсурдно.

1.Нали Смъртта е край на живота по дефиниция?...

Право в десятката!!!

Значи в природата нищо не се губи.Доказано бе ,че преминава от едно състояние в друго.Материя в енергия и обратното.Това е един процес и е много лесно постижим за нас,хората,когато става въпрос за превръщането на материя в енергия.Взимаме една свещ,запалваме я и процесът започва.Все още ни се опъва обратното-превръщането на енергия в материя,ама не се знае...Да се върнем на свещта,какво ще стане ако духнем запалената свещ?Ми -изгасва.(колко тъп пример)С живота става същото,когато настъпи смъртта.Изчезва.Спира.Нищо не се отделя от мъртвото тяло и във вид на енергия да отива някъде.

А защо ли все ни се иска да живеем вечно,?Еклесиаст 3:11"Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце... "

Вавилоно-египетското вярване за съществуването на вечна душа е много примамлива идея,но противоречи на Божието обещание,да възкреси праведните за вечен живот,казано в Библията.Не е логично да бъдат възкресявани вече живеещи хора,нали?Още по-малко ,ако пък са на небето.Адам е бил създаден да живее вечно,но нещо се случило...

Право в десятката!!!

Значи в природата нищо не се губи.Доказано бе ,че преминава от едно състояние в друго.Материя в енергия и обратното.Това е един процес и е много лесно постижим за нас,хората,когато става въпрос за превръщането на материя в енергия.Взимаме една свещ,запалваме я и процесът започва.Все още ни се опъва обратното-превръщането на енергия в материя,ама не се знае...Да се върнем на свещта,какво ще стане ако духнем запалената свещ?Ми -изгасва.(колко тъп пример)С живота става същото,когато настъпи смъртта.Изчезва.Спира.Нищо не се отделя от мъртвото тяло и във вид на енергия да отива някъде.

А защо ли все ни се иска да живеем вечно,?Еклесиаст 3:11"Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце... "

Вавилоно-египетското вярване за съществуването на вечна душа е много примамлива идея,но противоречи на Божието обещание,да възкреси праведните за вечен живот,казано в Библията.Не е логично да бъдат възкресявани вече живеещи хора,нали?Още по-малко ,ако пък са на небето.Адам е бил създаден да живее вечно,но нещо се случило...

Но да продължим

Живот НЕ Е равно на Съществувание.

Животът е частен случай на Съществуванието.

Ерго,

има и други форми / изяви по-точно/ на Съществуванието, различни естествено от Живот.

Нали?

Да-например един камък си съществува, но не можем да кажем, че е жив, нали ?

а за растение можем ли? а за животно? дали самосъзнанието е производно на живота или обратно? има ли самосъзнание без живот?

За да се нарече нещо "живо",то най-малкото трябва да има способността да се репродуцира.Мъртвата материя няма тази способност,но пък съществува,но това не я прави жива.

...

има ли самосъзнание без живот?

От будистка гледна точка - да.

Осъзнаване може би е по-точна дума, то винаги е, безначално и безгранично, пусто в същността, но в същото време сияйно и ясно, обединение на пространство и радост.

От будистка гледна точка мозъкът не е като радиопредавател създаващ ума ни, мозъка по-скоро е като приемник, основа с която умът ни може да функционира.

От будистка гледна точка - да.

Осъзнаване може би е по-точна дума, то винаги е, безначално и безгранично, пусто в същността, но в същото време сияйно и ясно, обединение на пространство и радост.

От будистка гледна точка мозъкът не е като радиопредавател създаващ ума ни, мозъка по-скоро е като приемник, основа с която умът ни може да функционира.

Да, и от розенкройцерска е нещо подобно, но приемникът е сърцето.

За да се докоснеш до Абсолюта /така да го наречем/ трябва ново мислене, фундаментално различно. Те` това е и една от целите...