Не не вярвам.Щом още никой не се е върнал да разкаже какво е било ...

А от реката на забравата в царството на Хадес кой пие? Защо има там такава река?

Дали има живот след смъртта? Много от хората ги е страх от смъртта именно по тази причина,че не вярват да има живот след смъртта...Страх ги е от мисълта,че когато затворят очи и може никога да не се събудят,страх ги е от непознатото.Лично аз се страхувам от физическата болка ако има такава де.Не че не съм изпитвала и то много силна,но просто ме е страх...

Дали има живот след смъртта? Много от хората ги е страх от смъртта именно по тази причина,че не вярват да има живот след смъртта...Страх ги е от мисълта,че когато затворят очи и може никога да не се събудят,страх ги е от непознатото.Лично аз се страхувам от физическата болка ако има такава де.Не че не съм изпитвала и то много силна,но просто ме е страх...

Не се страхувай-смърт няма!

Дали има живот след смъртта? Много от хората ги е страх от смъртта именно по тази причина,че не вярват да има живот след смъртта...Страх ги е от мисълта,че когато затворят очи и може никога да не се събудят,страх ги е от непознатото.Лично аз се страхувам от физическата болка ако има такава де.Не че не съм изпитвала и то много силна,но просто ме е страх...

Мен пък ме е страх от живота след смъртта. Наскоро прочетох "Тибетската книга за живота и смъртта", на Согиал Ринпоче.

Мен пък ме е страх от живота след смъртта. Наскоро прочетох "Тибетската книга за живота и смъртта", на Согиал Ринпоче.

Така и не я прочетох

Та какво казва Ринпоче

Ако искаш - прочети и това,което съм преживяла

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=12997

Така и не я прочетох

Та какво казва Ринпоче

Ако искаш - прочети и това,което съм преживяла

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=12997

Наистина, много е интересно това, което си приживяла! Но се съмнявам, че със всеки човек се случва.

"Тибетската книга за живота и смъртта", на Согиал Ринпоче моге да се изтегли от Спиралата.

Тъй като книгата е 214стр. и трудно се чете, ще дам някои неща които ме смутиха.

Една от главните характеристики на бардо (думата „бардо" се използва, за да обозначи междинното състояние между смъртта и прераждането) е, че те са периоди на дьлбока несигурност. Да вземем за пример настоящия си живот. Колкото по-неспокоен става светът около нас, толкова повече се накъсва животът ни. Изолирани от самите себе си, ние ставаме тревожни, неспокойни и много често ни обхваща параноя. И най-малката криза може да спука балона на стратегиите, които крием зад гърба си. Един-единствен миг на ужас може да ни покаже колко несигурно и нестабилно е всичко наоколо, да живееш в съвременния свят очевидно означава да живееш в сферата на бардо - не е необходимо да умираш, за да го изпиташ.

Тази несигурност, която обхваща всичко, става още по-голяма и подчертана след като умрем, когато „прояснението или объркването ни както казват учителите - ще бъдат умножени по седем".

…………..

Моментът на смъртта е толкова богат на възможности, защото в него естествено се проявява фундаменталната природа на ума, Основното сияние или Ясната светлина. Ако в този съдбовен момент успеем да разпознаем Основното сияние, ще стигнем освобождение.

Това обаче е невъзможно, ако през живота си не сме се запознали с природата на ума чрез духовна практика.

А ако не сме запознати? Тогава?

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА УМРЕ СПОКОЕН и в пълна безопасност, ако не е осъзнал истински природата на ума. Защото само това осъзнаване, задълбочено през годините чрез непрекъсната практика, може да запази ума ни в стабилно състояние по време на хаоса в процеса на смъртта.

Аз не съм осъзнала.

Ето защо състоянието на ума ни при смъртта е много важно. Ако умрем с положителна нагласа на ума, можем да подобрим следващото си раждане въпреки отрицателната карма. Ако пък сме разтревожени и смутени, това може да окаже неблагоприятно въздействие дори и да сме живели добре. Това означава, че последната мисъл или чувство в момента преди да умрем играе извънредно важна, определяща роля за нашето непосредствено бъдеще. В момента на смъртта нашият ум е силно уязвим за възникващите мисли, точно както лудият човек изцяло е погълнат от манията си и се връща непрекъснато към нея. Последната наша мисъл може да бъде увеличена извън всякакви пропорции и да овладее всичките ни възприятия. Ето защо учителите подчертават огромното значение на атмосферата около нас в момента на смъртта. Заедно с умиращия ние трябва да направим всичко възможно да предизвикаме положителни емоции и свещени чувства като любов, състрадание, всеотдайност, за да може той да се освободи от всякакви „копнежи, привързаност и вкопчване".

Колко са тези хора, които умират с положителна нагласа и при подобна атмосфера описана от автора?

Без съмнение понастоящем тялото ни за нас е център на цялата Вселена. Без да се замислим, ние го свързваме с нашето его, със самите себе си и тази фалшива връзка непрекъснато подхранва илюзията за тяхното неразделно конкретно съществувание. Така е защото ни се струва, че тялото ни съществува съвсем убедително - струва ни се, че съществува „Аз", че съществува „Ти", че целият дуалистичен, илюзорен свят, който никога не преставаме да проектираме около нас, е напълно непоклатим и истински. Когато умираме обаче, цялата тази постройка рухва.

С две думи, това, което се случва, е следното - съзнанието на най-фино ниво продължава без тялото и преминава през поредица състояния, наречени „бардо". Според ученията именно защото след смъртта нямаме тяло, няма никаква причина да се страхуваме от преживяванията, колкото и ужасяващи да са те. Как в края на краищата може да се случи нещо лошо на някого, който няма тяло? Проблемът е, че дори в бардо много хора продължават да се вкопчват в едно фалшиво усещане за „аз", в призрачната материалност. И продължаването на илюзията, която приживе е извор на всички страдания, след смъртта ги подлага на още повече страдания, особено в бардо на възникването.

........

Нашето неспокойно, самотно скитане из света на бардо е като кошмар и точно като в кошмар ние вярваме, че имаме физическо тяло и наистина съществуваме. Всички преживявания в това бардо обаче са породени в ума ни, създадени от кармата ни и от завръщащите се навици.

Ветровете на елементите се завръщат и както казва Тулку Ринпоче: “Човек чува силни звуци, предизвикани от четирите елемента - земя, вода, огън и вятър. Чува звук от лавина, която не престава да се срутва зад гърба му, звук от буйна река, звук от голям бушуващ огън, като във вулкан, и звук от силна буря. Когато опитваме да избягаме от тях в непрогледния мрак, пред нас се отварят три различни „дълбоки и ужасни" пропасти -бяла, червена и черна. Те, както казва „Тибетска книга за мъртвите", са нашите собствени гняв, желание и неведение. Обливат ни смразяващи порои, виелици от гной и кръв, преследват ни безтелесни, заплашителни крясъци, гонят ни хранещи се с риба демони и хищни зверове.

Вятърът на кармата ни отнася, без да можем да се задържим някъде. В „Тибетска книга за мъртвите" пише: „В този момент отзад ще ви подеме ужасяващото торнадо на кармата - страховито, непоносимо, свирепо." Погълнати от страха, ние се мятаме напосоки, носим се безпомощно из мрака на бардо, подобно на семенца от глухарче. Измъчвани от жажда и глад, търсим убежище навсякъде. Възприятията ни се променят всеки миг - „като изстреляни от катапулт", както пише „Тибетска книга за мъртвите", изпадаме ту в радост, ту в тъга. В ума ни се поражда копнеж за физическо тяло, но тъй като не можем да намерим такова, страданията ни се увеличават още повече.

Та май според тибетците ангелчетата нещо липсват. Направо ми се отщя живота след смъртта.

Е има и много интересни неща в книгата. Не са само ужасии.

Та май според тибетците ангелчетата нещо липсват. Направо ми се отщя живота след смъртта.

Е има и много интересни неща в книгата. Не са само ужасии.

Много ти благодаря за откъсите

То само негативизъм-какво няма да ти се отще

Хич няма и да я чета тая книга

Нещо да говорят за Душата-ума че ума

Препоръчвам ти да прочетеш бестселърите на световноизвестния медиум Силвия Браун:

"До Другата страна и обратно"

"Изцеление от предишните животи"

"Живот от Другата страна"

Сигурна съм че вече няма да ти изглежда толкова страшно-да се завърнеш у Дома

"Тибетската книга за живота и смъртта", на Согиал Ринпоче моге да се изтегли от Спиралата.

Тъй като книгата е 214стр. и трудно се чете, ще дам някои неща които ме смутиха.

....

А ако не сме запознати? Тогава?

Ако не сме запознати според будизма, водени от причините, които сами сме създали отиваме към следващия си живот. Който не е задължително да бъде като хора. Това от будистка гледна точка се случва от безначални времена. Безкраен цикъл от раждане, живот и смърт. Самсара.

Осъзнаването всъщност е просветление. Пробуждане. Прекъсване на Самсара.

Аз не съм осъзнала.

Това осъзнаване за което пише Согиал Ринпоче може да бъде постигнато от всеки. Но е необходима практика.

Бъдизмът е съвкупност от знания и методи водещи до просветление.

Колко са тези хора, които умират с положителна нагласа и при подобна атмосфера описана от автора?

Ето тук има описание на смъртта на един просветлен човек - 16 ят Кармапа. Част от тази история я има и в книгата на Согиал Ринпоче.

Та май според тибетците ангелчетата нещо липсват. Направо ми се отщя живота след смъртта.

Е има и много интересни неща в книгата. Не са само ужасии.

Какво ще ни се случи в бъдеще зависи от всяка наша мисъл, дума и действие сега. Ние преживяваме резултата на причините, които сами сме създали. Всяко нещо което ни се случва сега е резултат от мислите, думите и действията ни в миналото.

Според мен добрата новина е че всъщност всички минали и бъдещи животи са илюзия. Илюзия на непросветления ум. Просветлението е директно преживяване и осъзнаване на нещата каквито са. Осъзнаване на липсата на разделение на това което гледа през очите ни точно сега и всичко останало.

Докато не сме просветлени обаче - не всяко преживяване в живота и смъртта ще бъде радостно.

Aз май съм извадила само "страхотиите"? Иначе в книгата има доста интересни и съдържателни неща. Но са обект на друга тема. Благодаря за Силвия Браун. Ще се опитам да прочета нещо от нея.

Какво ще ни се случи в бъдеще зависи от всяка наша мисъл, дума и действие сега. Ние преживяваме резултата на причините, които сами сме създали. Всяко нещо което ни се случва сега е резултат от мислите, думите и действията ни в миналото.

Според мен добрата новина е че всъщност всички минали и бъдещи животи са илюзия. Илюзия на непросветления ум. Просветлението е директно преживяване и осъзнаване на нещата каквито са. Осъзнаване на липсата на разделение на това което гледа през очите ни точно сега и всичко останало.

Докато не сме просветлени обаче - не всяко преживяване в живота и смъртта ще бъде радостно .

Вало, благодаря за отговора. Човек може ли да получи просветление и по друг път, не по този на будизма?

Вало, благодаря за отговора. Човек може ли да получи просветление и по друг път, не по този на будизма?

Причината поради която всеки може да бъде просветлен е това, че просветлението е същността ни.

Същност, която от будистка гледна точка е съвършена като диамант, който е покрит с няколко слоя.

Слоеве или воали, които пречат на възприемането на това съвършенство.

Будистките методи не правят "диаманта" на ума ни по-съвършен, те почистват и полират, така че това вродено и естествено съвършенство да засияе.

Аз не знам дали има друго учение, което да съдържа всичко необходимо водещо до това преживяване.

Повечето от духовните традиции според мен водят в тази посока, но не ги познавам достатъчно за да мога да кажа дали чрез тях може да се стигне абсолютната цел - преживяването на нещата каквито са.

За Будизма знам, че това е така.

Браво брато!Само така.Който не знае да чете Библията!

Мислите ли, че има живот след смъртта?

Аз не мисля и нямам съмнения, ако са са го казали преди мен "гласувам" за:

ЖИВОТА е след смъртта.

Сега тук с теб си "играем" на "стражари и апаши", а Живота е отвъд границата на познатото ни 3D.

Редактирано 15 юни 200818 г. от еси (преглед на промените)

Ще ми се да допълня: Има нещо след това, което наричаме смърт. Но това не носи голяма утеха, тъй като и това, което наричаме живот е своеобразно състояние на смърт. Все пак- след хапването на злополучни плод за познаване на доброто и злото, а не на плода от дървото на Живота- какво да се очаква?

Редактирано 15 юни 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Наскоро прочетох "Тибетската книга за живота и смъртта", на Согиал Ринпоче.

И аз съм я чел и това най -много се доближава до представата ми за смъртта.Много истинско написано, и затова смятам ,че прераждането е истинския отговор за живота след смъртта а не християнските и други вярвания .

Ще ми се да допълня: Има нещо след това, което наричаме смърт. Но това не носи голяма утеха, тъй като и това, което наричаме живот е своеобразно състояние на смърт. Все пак- след хапването на злополучни плод за познаване на доброто и злото, а не на плода от дървото на Живота- какво да се очаква?

... завръщане у дома ... такива каквито сме

май се изисква сила за да си простиш и да помолиш за прошка

Такива, каквито сме, не можем да се върнем у дома. Необходима е друга структура. Но не е невъзможно. Нали това е евангелската вест...

... може би това -

Clean heart

Clean and sharp

Clean dream

Редактирано 15 юни 200818 г. от еси (преглед на промените)

Какво ще ни се случи в бъдеще зависи от всяка наша мисъл, дума и действие сега. Ние преживяваме резултата на причините, които сами сме създали. Всяко нещо което ни се случва сега е резултат от мислите, думите и действията ни в миналото.

Според мен добрата новина е че всъщност всички минали и бъдещи животи са илюзия. Илюзия на непросветления ум. Просветлението е директно преживяване и осъзнаване на нещата каквито са. Осъзнаване на липсата на разделение на това което гледа през очите ни точно сега и всичко останало.

Докато не сме просветлени обаче - не всяко преживяване в живота и смъртта ще бъде радостно.

Напълно съм съгласна. Всичко е енергия-твърдо, течно, газообразно и какво ли друго?... Просто след смъртта преминаваме в други светове. И да, категорично има живот след смъртта и е красиво...

еси, sade е една от любимките ми

Напълно съм съгласна. Всичко е енергия-твърдо, течно, газообразно и какво ли друго?... Просто след смъртта преминаваме в други светове. И да, категорично има живот след смъртта и е красиво...

еси, sade е една от любимките ми

Има много светове, но човешкия е един.

Не не вярвам.Щом още никой не се е върнал да разкаже какво е било ...

Ти пък от къде знаеш,че никой не се е върнал още Вярвам и още как в живота след смъртта,просто на който не му се вярва,значи е от хората,които "не виждат по-далече от носа си"

Ти пък от къде знаеш,че никой не се е върнал още Вярвам и още как в живота след смъртта,просто на който не му се вярва,значи е от хората,които "не виждат по-далече от носа си"

Коментар: #471

Heydude

Новак

*

Група: Потребители

Съобщения: 4

Дата на регистрация: Днес в 10:34ч.

Потребител # 171 413

Не си прави труда да пишеш на комплексари, те админи,модератори всичко тука комплексари, а юзърите са си ебали майката.

Heydude,ти си поредния прегрял инженер объркал форума ,май!

Редактирано 7 юли 200818 г. от N e o (преглед на промените)

Ти пък от къде знаеш,че никой не се е върнал още Вярвам и още как в живота след смъртта,просто на който не му се вярва,значи е от хората,които "не виждат по-далече от носа си"

Вярата е хубаво нещо.Ти вярваш ли в дърветата?Или ги виждаш просто?Вярва се обикновено в нещо измислено,примерно-живота след смъртта. Няма такова животно''''

Няма такова животно''''

Казал шопът, гледайки един жираф...

Казал шопът, гледайки един жираф...

Оценявам стремежа ти за оригиналност,ама шопът не може да каже това,не звучи по шопски! Та да си дойдем на думата-спомняш ли си какво си правила преди 400 часа?Но може би си спомняш предишния си живот?Ако отговора е двойно Да,сподели този опит и със заклетите скептици ....такива като мен,а не като шопа от твойта приказка,той по прилича на някои от "вярващите '...

Ами... Не съм съгласна! Звучи си съвсем по шопски! И ситуацията на тези, които твърдят, че с тленния им край нещата приключват, стоят горе- долу така. За съжаление няма особен смисъл да убеждавам когото и да е в нещо, поради шопската причина, но и поради това, че вероятно всеки сам трябва да открие някои неща. Лично за мен наблюденията ми върху децата не оставят никакво съмнение в тази посока.