а за растение можем ли?

а за животно? дали самосъзнанието е производно на живота или обратно?

има ли самосъзнание без живот?

Знаеш много добре, че :

1.)или нямаме сетивата да разберем растенията имат ли самосъзнание или не

2.)или наистина нямат, и самопознанието е присъщо само животните

Животните имат.Категоричен съм.

Колкото до последното-до определени години най-вероятно ще имаме изскуствен интелект, който ще отговаря точно на въпроса ти."Нежива" материя със самосъзнание.

Нали всички сме чували за теста на Тюринг, нали ? Машината може да бъде наречена мислеща, ако е способна да разговаря с човека, и той не може да различи компютъра от човек-събеседник. Поживем-увидем, както казват руснаците.

И в будизма приемника е сърцето. Ума в будизма се намира в сърцето.

...

Това от абсолютна гледна точка не е точно. Умът преди всичко е неограничен, безграничен, безначален и безкраен.

Да се каже, че се намира в сърцето - няма да е точно. В известен смисъл е така, но не е точно.

и за мен тази тема беше смешна,но откакто почина любовта на живота ми,най голямото ми желание е да има живот след смърта.надявам се препядствията през които ще премина през живота си,за да отгледам малкото ни момченце да си заслужават.иначе е по добре да не се бях раждала.на 25 години съм а имам чувството че животът ми е свършил.

Не, не е свършил, Таня. Нагледал съм се на случаи, при които на вид безисходни трагедии са отваряли съвсем нов път на потърпевшите. Тези трагедии са нашите плащания за кармични грешки. Смъртта е също едно такова плащане. Но скъпо и прескъпо се откупуваме от този свят и се налага да бъдем отговорни пред истинската си същност. Кураж и бъди сигурна, че отвъд страданието има нова земя, обетована.

Не, не е свършил, Таня.

Нагледал съм се на случаи, при които на вид безисходни трагедии са отваряли съвсем нов път на потърпевшите.

Тези трагедии са нашите плащания за кармични грешки. Смъртта е също едно такова плащане. Но скъпо и прескъпо се откупуваме от този свят и се налага да бъдем отговорни пред истинската си същност. Кураж и бъди сигурна, че отвъд страданието има нова земя, обетована.

Аз обаче не мисля, че смъртта е плащане за "кармична грешка".Причината за смъртта-да,но не е и самия акт на смърт.

За мен смъртта е задължителното условие да достигнеш новото ниво.

извинявайте, че се намесвам в дискусията-знам, че духовното не подхожда на магарешпкото ми амплоа

и за мен тази тема беше смешна,но откакто почина любовта на живота ми,най голямото ми желание е да има живот след смърта.надявам се препядствията през които ще премина през живота си,за да отгледам малкото ни момченце да си заслужават.иначе е по добре да не се бях раждала.на 25 години съм а имам чувството че животът ми е свършил.

Съчувствам ти Таня.

За съжаление, това е живота, последователност от преходни радости и страдания. Не е персонално. Това се случва с всички. Появяваме се, променяме се през цялото време (промените са радостни или болезнени) и накрая идва смъртта. За някои по-рано, за други по-късно. Според много възгледи, духовни, а в някои случаи и научни, смъртта не е край, а преход.

Така или иначе - живота продължава.

Най-добри пожелания за теб, за детенцето ти и за всички хора.

Редактирано 22 февруари 200818 г. от Вало (преглед на промените)

Мислите ли, че има живот след смъртта?

А преди смъртта има ли живот ?!?

А преди смъртта има ли живот ?!?

ДА,добър въпрос.Ти лично как смяташ???

ДА,добър въпрос.Ти лично как смяташ???

Според зависи А как смяташ ти ???

Според зависи А как смяташ ти ???

И аз така !Трудно е да се каже!

Я да видим как смятат тия дето вече със сигурност ги няма:

Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях. — Sum, quod eris, quod es, ante fui ( Надпис на входа на Римските гробища)

Така че даже и сега да сме живи,утрето на никого не е обещано!

И за да не звучи гадно:'Лека нощ и до утре!"

Редактирано 22 април 200818 г. от N e o (преглед на промените)

Не не вярвам.Щом още никой не се е върнал да разкаже какво е било ...

Завърнал се е. Тази Неделя за пореден път ще празнуваме това завръщане... Аз вярвам, че има живот след смъртта, когато е имало и преди нея.

И аз така !Трудно е да се каже!

точно така, тези неща са неизговорими

Я да видим как смятат тия дето вече със сигурност ги няма:

които са по - живи от много "живи"

Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях. — Sum, quod eris, quod es, ante fui ( Надпис на входа на Римските гробища)

Думи мъдри са това, така си е натам вървим... но кое е това натам?!

Така че даже и сега да сме живи,утрето на никого не е обещано!

Не, дори следващата минутка не ни е обещана. Затова мъдрите толтеки казват да направим от смъртта свой приятел, знаейки че тя стои винаги зад лявото ни рамо ( по памет) може да се допитваме до нея винаги и да отсяваме същественото от несъщественото (тук един приятел би се произнесъл така : " бла - бла - бла " т.е. думи...)

И за да не звучи гадно:'Лека нощ и до утре!"

Не гадно, страшничко звучи, но аз вече се радвам на твоето утре .

Завърнал се е.

Тази Неделя за пореден път ще празнуваме това завръщане...

Поздрави Maat

Той никога не е умирал, но и не е живял в обикновения смисъл на думата...Но в исторически план, съществувал е в плът.

Аз вярвам, че има живот след смъртта, когато е имало и преди нея.

Аз вярвам в непреривността на живота и че смъртта е само една врата, един праг за будните. Праг през който те с лекота минават защото са постигнали своята вътрешна цялостност ( майко мила, какво ограничение са само думите колкото дълбоко и красиво да звучат понякога . Не претендирам че моите звучат така.) Пожелавам Неговото завръщане да се празнува ежедневно от всички отворени любящи сърца, защото там е Неговото Царство, то не е от този "свят"

Неговото царство не е от този свят, но Той дойде и направи и този свят част от Неговия. Това не е само митология. Нека не обезсмисляме жертвата. Деленето на световете е до Христа. След Него всичко е едно. И само тъмнината в човешкото съзнание разделя света на тоз и онзи. Защото онзи свят е в този. Измеренията се проникват едно в друго.

Да, така е аз вярвам в целокупността на живота и също, че думите са огромно ограничение Също така вярвам в това което стои зад думите и в това че този който има ухо да чуе и око да види, вижда и чува...Вярвам в жертвата, възкресението, възнесението, пътят е отворен за всеки който иска неговата пуста и неустроена земя/свят да се преобрази и да се превърне в слънце. И тоооолокова се радвам когато душите се срещат + познават + разбират и това Е...(друга дума няма) Любовта!

п.п. не ча са се свършили песните, но те поздравявам с Измерения на чудесата

Да. Хубаво е, когато душите се познават. Друга дума няма... Живот е. И преди, и след...

Начина да разберем е ... И да има и да няма изобщо не ми пука Ако има няма да е зле Ако няма здраве да е =)))

Добре е че не ти пука . Аха не е зле

Вечна тема. Каквото и да кажем, трябва да го изживеем. Знаем, че нищо не остава неизменно - всичко се ражда, развива и умира. Както са казали херметиците, "нищо не оцелява, освен промяната". И въпреки това, когато дойде раздялата, боли, страшно много боли. Мислех, че съм готова да приема смъртта, но то съвсем не било така - особено, когато погребваш рожба. Смъртният ум не може да разбере и познае Цялото. Защото сме индивидуалност, качества, свойства и характеристики. Все пак утешително е да откриваме смисъл дори и в смъртта. Е, сега по- леко и по - спокойно ще умра. Защото, със сърцето си разбрах, че раздялата е невъзможна. Тези скъпи хора са в сърцето ми.

Вечна тема. Каквото и да кажем, трябва да го изживеем. Знаем, че нищо не остава неизменно - всичко се ражда, развива и умира. Както са казали херметиците, "нищо не оцелява, освен промяната". И въпреки това, когато дойде раздялата, боли, страшно много боли.

Мислех, че съм готова да приема смъртта, но то съвсем не било така - особено, когато погребваш рожба. Смъртният ум не може да разбере и познае Цялото. Защото сме индивидуалност, качества, свойства и характеристики. Все пак утешително е да откриваме смисъл дори и в смъртта.

Е, сега по- леко и по - спокойно ще умра. Защото, със сърцето си разбрах, че раздялата е невъзможна. Тези скъпи хора са в сърцето ми.

...и всичките думи на света са малко, за да изразим мъката си.

...и всички теории са безсилни да ни утешат

Само отново сливането ни с Единия...може би...

И аз съм на мнение, че има живот след смърта но какъв е маи никои незнае

Никой не знае, защото няма..., ако имаше все щеше нещо да се знае със сигурност, а не да има само предположения! Не разчитайте, да поживеете след смъртта си... СЕГА Е МОМЕНТА!

Вечна тема. Каквото и да кажем, трябва да го изживеем. Знаем, че нищо не остава неизменно - всичко се ражда, развива и умира. Както са казали херметиците, "нищо не оцелява, освен промяната". И въпреки това, когато дойде раздялата, боли, страшно много боли.

Мислех, че съм готова да приема смъртта, но то съвсем не било така - особено, когато погребваш рожба. Смъртният ум не може да разбере и познае Цялото. Защото сме индивидуалност, качества, свойства и характеристики. Все пак утешително е да откриваме смисъл дори и в смъртта.

Е, сега по- леко и по - спокойно ще умра. Защото, със сърцето си разбрах, че раздялата е невъзможна. Тези скъпи хора са в сърцето ми.

Прегръдка, за смелостта.

Те са там, винаги са там, живи са.

Никой не знае, защото няма..., ако имаше все щеше нещо да се знае със сигурност, а не да има само предположения!

Не разчитайте, да поживеете след смъртта си... СЕГА Е МОМЕНТА!

Е, не са само предположения сякаш...

Знаят се доста неща и със сигурност. Но няма да научим за тях от свитъците на онзи, дето завивал с тях хляб на кръстопътя...

Дали има живот след смъртта? Ами то самата смърт не означава ли край на живота!? Според мен няма. Когато умреш, просто умираш. И все пак, ако някой ми предложи живот след смъртта няма да откажа.

Има живот след смъртта, но той с тези ни сетива не може да се познае, да се усети. Ние всяка нощ умираме по малко - сънят е малка смърт - и всеки ден се раждаме отново. С изгрева. Животът след смъртта, обаче, зависи от живота преди...