Замислих се, ако трябва и имам възможност да задам наистина в-с на Бог, дали има, дали бих го задала и ако да, то какъв би бил той. Стигнах до отговора, че какъвто и в-с да се роди в главата ми, който бих могла да задам, не бих го задала, защото или излиза глупаво да питам за това, или излиза, че си над онова, което се съдържа във в-са, което е прекалено смело особено за пред Бог, а и Бог вижда и усеща - няма нужда да му казвам нищо. Единствения вечен в-с, който остава е "Защо?", на който най-често никой не може да отговори (другите са смелчаци,а д аси плямпаме можем всички и бол). Тогава идва мястото за думите "неведоми са пътищата Божии" - затова и не знаеш защо. А и понякога трябва ли? Дали ако е трябвало, е нямало да го знаеш!

А БОГ, как ще ми отговори?

А БОГ, как ще ми отговори?

Простичко - Неговият отговор е твоят живот.

А БОГ, как ще ми отговори?

Ако ти отговори - в Карлуково сме с връзки - ще ти уредим стая с южно изложение.

Ти само кажи отговора.

По-скоро ще е от полза да се замислим какъв въпрос Бог би задал на нас. А ако открием отговора, със сигурност ще ни е от полза.

Ще му задам петте "К"

Редактирано 15 август 200917 г. от little_amore (преглед на промените)

Shiniasu...Защо му е на бог да задава въпрос на нас - той нали всичко знае...

въпросът е "Защо" но не знам ще може ли да отговори... едит - може пък и да отговори "Защото така"

Редактирано 18 август 200917 г. от the professor (преглед на промените)

Shiniasu...Защо му е на бог да задава въпрос на нас - той нали всичко знае...

На Бог не му е нужно, но на самият човек. Правилният въпрос може да подтикне човек да мисли в определена посока, което понякога е по-важно от самия отговор.

тогава нищо не пречи сам да помислиш кой ли е този въпрос, той ще намери начин да ти го подшушне. Обикновено се познава по това, че боли да го чуеш

Преди да си отида от света,

където съм един случаен зрител,

аз искам, Господи, да те попитам

за мярката на простите неща.

Ако върху везната на доброто

страха от тебе, Господи, положим,

то как ще ни отмериш за страха

пред всичките началници под тебе?

И как, о, Боже, можеш да решиш

коя любов е свята, коя — грешна,

щом всякоя в душите ни човешки

под твоя поглед милостив цъфти?

И как прощаваш грях и суета,

преди един на друг да сме простили

предателства и рани... Дай ми сили

не да те следвам — да те разбера...

Весела Димова

Вместо епилог - Отвъд съня

Когато един човек каже "бог", непременно да съществува такъв бог, какъвто той си представя, или пък че неизбежно говори за някое реално същество. Във всеки случай той никога не може да докаже, че срещу изказването му от метафизическата страна стои нещо съответстващо, както и не е възможно да му се докаже, че не е прав. В най-добрия случай става дума за едно liquet (не е ясно), а на мен ми се струва, че е препоръчително, при тези условия и от гледна точка на ограничените човешки възможности, да се приеме, че нашите метафизически понятия не са нищо друго освен антропоморфни образи и мнения, които или изобщо не изразяват трансцеденталните факти, или го правят само по определен начин. Заобикалщият ни физически свят не е задължително да съвпада с възприемания от нас образ. Physical и perceptual world са две съвсем различни неща. И това знание съвсем не ни окуражава да смятаме, че нашата метафизическа представа за двете съвпада с трансцеденталната действителност. Оттук и несъстоятелността на един подобен въпрос, на въпрос към "бога" изобщо. Всеки говори за "бога", при което обачи си мисли, че неговият "бог" е изобщо богът. Единият говори за парадоксалния бог от Стария завет, другият - за въплътения бог на любовта, третият - за този бог, който има небесна невеста, и т.н., като всеки критикува другия, но не и себе си ... Нищо не доказва по-добре крайната несигурност на метафизическите твърдения от тяхното разностилие. НО, за всичко си има причина. Друга тема ...

Когато един човек каже "бог", непременно да съществува такъв бог, какъвто той си представя, или пък че неизбежно говори за някое реално същество. Във всеки случай той никога не може да докаже, че срещу изказването му от метафизическата страна стои нещо съответстващо, както и не е възможно да му се докаже, че не е прав. В най-добрия случай става дума за едно liquet (не е ясно), а на мен ми се струва, че е препоръчително, при тези условия и от гледна точка на ограничените човешки възможности, да се приеме, че нашите метафизически понятия не са нищо друго освен антропоморфни образи и мнения, които или изобщо не изразяват трансцеденталните факти, или го правят само по определен начин. Заобикалщият ни физически свят не е задължително да съвпада с възприемания от нас образ. Physical и perceptual world са две съвсем различни неща. И това знание съвсем не ни окуражава да смятаме, че нашата метафизическа представа за двете съвпада с трансцеденталната действителност. Оттук и несъстоятелността на един подобен въпрос, на въпрос към "бога" изобщо.

Всеки говори за "бога", при което обачи си мисли, че неговият "бог" е изобщо богът. Единият говори за парадоксалния бог от Стария завет, другият - за въплътения бог на любовта, третият - за този бог, който има небесна невеста, и т.н., като всеки критикува другия, но не и себе си ...

Нищо не доказва по-добре крайната несигурност на метафизическите твърдения от тяхното разностилие. НО, за всичко си има причина. Друга тема ...

Въпросът за кокошката и яйцето. В кокошката има яйце, в яйцето има кокошка, едното в другото и двете в Цялото.

Логично е да задаваме въпросите на себе си и да търсим отговорите си. Защото ние сме в Бог и Той е в нас.

От това дали ще намерим удовлетворяващите ни(за да живеем както ни харесва) отговори, зависи от нас самите.

Редактирано 14 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Ако трябва да му задам само един въпрос на Бог, той ще е: Защо му се е откъснало толкова малко от сърцето, когато ме е създавал?

Първия ми въпрос пред него ще е Ще ми прости ли за греховете? и вторият ще е Ще ме върне ли доло? Първия ми въпрос пред него ще е Ще ми прости ли за греховете? и вторият ще е Ще ме върне ли доло?

Въпросът за кокошката и яйцето. В кокошката има яйце, в яйцето има кокошка, едното в другото и двете в Цялото.

Логично е да задаваме въпросите на себе си и да търсим отговорите си. Защото ние сме в Бог и Той е в нас.

От това дали ще намерим удовлетворяващите ни(за да живеем както ни харесва) отговори, зависи от нас самите.

Изобщо не става дума за кокошка или за яйце.

Аз просто не бих задала никакви въпроси .. към самата себе си по този начин. Ако искам отговори, ще ги получа насън.

Който иска Господ, ще го намери и който търси софистика в нещо емоционално, ще го намери. Просто е.

Ако съществуваше в действителност някакъв Господ, който ни е създал и имах възможност да го срещна, изобщо нямаше да си губя времето да му задавам въпроси. Първата ми работа щеше да е да извадя SIG-Sauer-а и да му пусна по един куршум в коленете, лактите, корема и ченето странично. Втората - да му навра един мощен поялник в задника, да го включа и да го оставя така поне половин ден. После щях да го хвана за брадата, да му повдигна главата, за да ме гледа в очите и да му кажа: "Копеле, ти току-що изпита около 0.000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000001 процента от болката, на която си осъдил хората, създавайки ги остаряващи и смъртни!". След което, понеже съм милостив човек, щях да го съжаля, да му раздробя черепа с няколко удара с дръжката на пистолета и да му се изпикая в мозъка

Тц, тц, тц.....

Ако съществуваше в действителност някакъв Господ, който ни е създал и имах възможност да го срещна, изобщо нямаше да си губя времето да му задавам въпроси. Първата ми работа щеше да е да извадя SIG-Sauer-а и да му пусна по един куршум в коленете, лактите, корема и ченето странично. Втората - да му навра един мощен поялник в задника, да го включа и да го оставя така поне половин ден. После щях да го хвана за брадата, да му повдигна главата, за да ме гледа в очите и да му кажа: "Копеле, ти току-що изпита около 0.000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000001 процента от болката, на която си осъдил хората, създавайки ги остаряващи и смъртни!". След което, понеже съм милостив човек, щях да го съжаля, да му раздробя черепа с няколко удара с дръжката на пистолета и да му се изпикая в мозъка

Опасявам се, че те разбирам. До болка...

Ти, обаче, си наистина милостив.

Аз бих била по-жестока. Нищо не бих му направила, нали разбираш - нищичко.

Бих го оставила сам на себе си.

Изобщо не става дума за кокошка или за яйце.

Аз просто не бих задала никакви въпроси .. към самата себе си по този начин. Ако искам отговори, ще ги получа насън.

Който иска Господ, ще го намери и който търси софистика в нещо емоционално, ще го намери. Просто е.

Да. Просто е. Затова ми скимна да ти задам един още по-простичък въпрос: Как решаваш дилемите си, ежедневните, тези, които изникват постоянно в движение? самото действие(или бездействие) е отговор на въпрос.

емоциите са отговор на въпрос.

това, което си ми отговорила... е отговор на въпрос

Само един смислен въпрос виждам - "Кой си ти и за какво се бориш?". С това, каквато и да е реакцията, ще получиш някаква информация.

Редактирано 18 октомври 200916 г. от asa (преглед на промените)

Не задавам въпроси на въображаеми събеседници.

той бог много обича да го наричат въображаем. Обикновено казва в отговор - че кой ли не е?

Братя и Сестри,

Моите въпроси получавате като видео!

http://www.omsksity.com/god.html

Не забравяйте да включите колонките/слушалките !

Песента от видеото - "Moment of peace" /Момент на спокойствие / на Сара Брайтман и Грегориан е великолепна!

Английският текст е тук! Ще намерите превод и на още 6 езика!

За тези, които изпитват затруднения с руския език, направих един бърз мой превод!

Интервю с Бога

превод

Веднъж ми се присъни,

че вземам интервю от Бог

========================

"Така, ти искаш да вземеш от

мен интервю?"

ме попита Бог ...

========================

"Ако имаш време"

Казах аз....

========================

Бог се усмихна.

========================

"Моето време е вечността."

========================

"Какви въпроси искаш да ми зададеш?"

========================

"Какво най-много те удивлява в човека?"

и Бог отговори...

========================

"На тях им доскучава детството,

Те бързат да пораснат,

А след това мечтаят да станат деца отново."

=========================

"Те губят здравето си , печелейки пари...

А след това дават пари, за да възстановят здравето си."

=========================

"Те живеят така,като че никога няма да умрат,

а умират така, като че никога не са живели."

=========================

Той пое ръката ми

и помълчахме малко....

=========================

И тогава аз попитах...

=========================

"Като родител,на какви житейски уроци

би искал да се научат твоите деца?"

=========================

"Нека знаят, че е невъзможно

да накарат някой да ги обича.

Всичко, което могат да направят,

това е да позволят да бъдат обичани."

=========================

"Нека знаят , че не е хубаво

да сравняват себе си с другите."

=========================

"Нека се учат да прощават

практикувайки прошка."

=========================

"Нека да помнят, че да нараниш любимия човек

е необходимо всичко на всичко няколко секунди,

но да се излекуват тези рани, може да са нужни много години."

=========================

"Нека запомнят, че богат е не този, който има много,

а този, който се нуждае от по-малко."

=========================

"Нека знаят, че има хора ,

които ги обичат,

но просто те още не са се научили

да изразяват своите чувства."

=========================

"Нека знаят , че двама човека могат

да гледат едно и също нещо...,

а да го виждат различно..."

=========================

"Нека знаят, че да си прощават

един на друг е недостатъчно...

трябва да простиш и на себе си."

=========================

Благодаря ти за времето

казах аз плахо....

=========================

"Има ли още нещо, което ти

би искал да предадеш на децата си?"

=========================

Бог се усмихна и каза,

=========================

"Нека знаят, че аз съм тук за тях ... винаги."

Редактирано 23 октомври 200916 г. от Logoc (преглед на промените)

Братя и Сестри,

Моите въпроси получавате като видео!

http://www.omsksity.com/god.html

Не забравяйте да включите колонките/слушалките !

Песента от видеото - "Moment of peace" /Момент на спокойствие / на Сара Брайтман и Грегориан е великолепна!

Английският текст е тук! Ще намерите превод и на още 6 езика!

За тези, които изпитват затруднения с руския език, направих един бърз мой превод!

Интервю с Бога

превод

Веднъж ми се присъни,

че вземам интервю от Бог

========================

"Така, ти искаш да вземеш от

мен интервю?"

ме попита Бог ...

========================

"Ако имаш време"

Казах аз....

========================

Бог се усмихна.

========================

"Моето време е вечността."

========================

"Какви въпроси искаш да ми зададеш?"

========================

"Какво най-много те удивлява в човека?"

и Бог отговори...

========================

"На тях им доскучава детството,

Те бързат да пораснат,

А след това мечтаят да станат деца отново."

=========================

"Те губят здравето си , печелейки пари...

А след това дават пари, за да възстановят здравето си."

=========================

"Те живеят така,като че никога няма да умрат,

а умират така, като че никога не са живели."

=========================

Той пое ръката ми

и помълчахме малко....

=========================

И тогава аз попитах...

=========================

"Като родител,на какви житейски уроци

би искал да се научат твоите деца?"

=========================

"Нека знаят, че е невъзможно

да накарат някой да ги обича.

Всичко, което могат да направят,

това е да позволят да бъдат обичани."

=========================

"Нека знаят , че не е хубаво

да сравняват себе си с другите."

=========================

"Нека се учат да прощават

практикувайки прошка."

=========================

"Нека да помнят, че да нараниш любимия човек

е необходимо всичко на всичко няколко секунди,

но да се излекуват тези рани, може да са нужни много години."

=========================

"Нека запомнят, че богат е не този, който има много,

а този, който се нуждае от по-малко."

=========================

"Нека знаят, че има хора ,

които ги обичат,

но просто те още не са се научили

да изразяват своите чувства."

=========================

"Нека знаят , че двама човека могат

да гледат едно и също нещо...,

а да го виждат различно..."

=========================

"Нека знаят, че да си прощават

един на друг е недостатъчно...

трябва да простиш и на себе си."

=========================

Благодаря ти за времето

казах аз плахо....

=========================

"Има ли още нещо, което ти

би искал да предадеш на децата си?"

=========================

Бог се усмихна и каза,

=========================

"Нека знаят, че аз съм тук за тях ... винаги."

:eek:

Много приятен момент,братко.Благодаря.