Ние не умеем да вървим по пътя на избавлението, не можем.

По-точно и искренно е да кажем: Аз не умея.

Приемам корекцията, така е, Аз-а не умее. Но Аз-а може да прозре това, а също да се запита за колко още има ресурси... Висшия Аз на практика е безсмъртен, аз съм негов продукт... Осъзнаването може да бъде доста болезнено.

Осъзнаването може да бъде доста болезнено.

Вярно е Тринити! Откри ли Морфей?

Редактирано 21 август 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Вярно е Тринити! Откри ли Морфей?

За какво ми е...

Клипчетата бяха хубави, защо ги изтри...

Клипчетата бяха хубави, защо ги изтри...

Реших, че прекалявам с намеците. А Морфей е необходим като ориентир.

Реших, че прекалявам с намеците. А Морфей е необходим като ориентир.

Не разбирам, разкажи.

Не разбирам, разкажи.

Не е важно. Забрави...

Наистина се впечатлих от твоето качество да улавяш същността на всеки въпрос. Това е спонтанен израз на праджня-парамита, т.е. http://en.wikipedia.org/wiki/Praj%C3%B1a

Благодаря!

Редактирано 21 август 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Не бих си позволила подобно твърдение, но твърдя че никой не познава Буда. ))

(за Нийлс - ако позволиш, с препратка на лични, защото ще бъде много извън контекста тук, което е относително, но...)

Буда е състояние на ума. Свободно от "смущаващи" емоции, закостенели идеи и навици.

Всеки е Буда. Всеки, който се освободи от емоциите, идеите и навиците, които ни разделят и ни карат да мислим повече за себе си, отколкото за другите. В момента в който осъзнаем и преживеем това, ние ставаме Буда.

Точно сега има много хора, които са осъзнали и преживяват това и по нищо не се различават от човека живял преди повече от 2500 години.

... Това е спонтанен израз на праджня-парамита, т.е. http://en.wikipedia.org/wiki/Praj%C3%B1a

Същността на праджня парамита е директното осъзнаване и преживяване на нещата, каквито са. Абсолютната природа на всичко.

... че (понятието) "ум" в будизма се намира в сърцето.

...

Това е малко условно.

Много любов на всички. :-)))

Редактирано 24 август 201015 г. от Вало (преглед на промените)

 

Много любов на всички. :-)))

Миаааааал, какво става тука  Виждам, че си имате и ново попълнение от една позната поетеса В темата за Буда има най-много любов от всичките. Всъщност, те там азиатците не бяха ли много миролюбиви. Един от най-успелите ни волейболисти отиде там, но скоро се върна защото не можа да ги научи на спортна злоба. Китайците приемали всичко с лекота, а българите си го носим в гроба 

Вало, това за състоянието и да забравиш за себе си посветен на другите... прави ли някой християнски монаси будисти?

 ПП: лека нощ

...

Вало, това за състоянието и да забравиш за себе си посветен на другите... прави ли някой християнски монаси будисти?

...

Будизъм е термин, който се ползва на запад и не е много точен. Дхарма на Санскрит или Чьо на Тибетски означават: Как стоят нещата. Будизмът в този смисъл е съвкупност от знание и методи, които водят до осъзнаване и преживяване на абсолютната природа на всичко, ползването на това знание и методи води до осъзнаване и преживяване на пълния потенциал на това, което сме. Използвайки това знание и методи, ние ставаме Буда. По скоро откриваме, че винаги сме били Буда. Тази наша природа точно сега е "скрита" зад безбройните смущаващи емоции, закостенели идеи и навици, които имаме.

Не знам дали ползването на друго знание и методи води до същия резултат.

 Т.е. естественото състояние на човек е Буда, а нещата от живота го "смущават" да бъде?

 Т.е. естественото състояние на човек е Буда, а нещата от живота го "смущават" да бъде?

Не нещата от живота го "смущават", а неправилното им възприемане. Един "евреин будист" беше казал, че адът и раят са тук на земята, въпрос на личен избор е как и къде ще си изживееш времето тук.

Не нещата от живота го "смущават", а неправилното им възприемане. Един "евреин будист" беше казал, че адът и раят са тук на земята, въпрос на личен избор е как и къде ще си изживееш времето тук.

А кое определя дали правилно възприемаме? Ако това се учи, значи ние не сме Буда, а ставаме Буда.

А кое определя дали правилно възприемаме? Ако това се учи, значи ние не сме Буда, а ставаме Буда.

Ами просто е. Първо се учим да бъдем "хора", после се учим да поравяме грешките от първоначалното учене.

Децата са "Буда" които забравят постепенно това си нормално състояние, а после ако имат късмет, могат да си го припомнят.

Разбира се трябва да уточня, че това е моето мнение и е най-вероятно грешно.

 

Първо се учим да бъдем "хора"...

значи сме добитък който трябва да се опитомява...

 

значи сме добитък който трябва да се опитомява...

Не изглежда приятно, така написано. Ама си е доста вероятно. Може и така да се каже.

Не изглежда приятно, така написано. Ама си е доста вероятно. Може и така да се каже.

Вало каза, че сме Буди. На мен повече ми харесва да съм Буда, затова вярвам на него 

Същността на праджня парамита е директното осъзнаване и преживяване на нещата, каквито са. Абсолютната природа на всичко.

Хм... Тогава каква е разликата между праджня и джняна-парамита? Те не са синоними, нали?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Това, което казва Вало, ако правилно го разбирам, е че всички ние имаме потенциалната способност да станем Буди. Това качество в някои школи на Махаяна-будизма се нарича Буда-същност (Татхагатха-гарбха) и се сравнява със семе, което може да израсне при наличието на определени условия. Знам, че в тантраническия будизъм има и други интерпретации, но не съм съвсем наясно с тях.

Редактирано 25 август 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

 Т.е. естественото състояние на човек е Буда, а нещата от живота го "смущават" да бъде?

Природата ни е Буда. Истинската ни същност. Това, което ни пречи да го видим е привързаността към идеите и представите ни. Навикът ни да оценяваме нещата. Навикът ни да приемаме тази оценка за истинска. Навиците ни да реагираме с емоции като гняв, ревност, алчност, вкопчване, завист ... Навикът ни да живеем или в миналото или в бъдещето ...

Много причини има поради които ние не можем да осъзнаем и преживеем нещата каквито са, не можем да осъзнаем и преживеем съвършенството което вече сме. Всички причини са преходни, могат да бъдат трансформирани. Този път на трансформация или освобождаване е наречен будизъм а резултатът е наречен Буда или просветление.

Хм... Тогава каква е разликата между праджня и джняна-парамита? Те не са синоними, нали?

Не знам много термини и разликите им, не съм изучавал будизъм.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Това, което казва Вало, ако правилно го разбирам, е че всички ние имаме потенциалната способност да станем Буди. Това качество в някои школи на Махаяна-будизма се нарича Буда-същност (Татхагатха-гарбха) и се сравнява със семе, което може да израсне при наличието на определени условия. Знам, че в тантраническия будизъм има и други интерпретации, но не съм съвсем наясно с тях.

Вече сме Буди. Не само потенциал. Имаме способността да осъзнаем и преживеем това.

Вярно е че различните школи водят и представят това по различен начин.

 

Навикът ни да оценяваме нещата. Навикът ни да приемаме тази оценка за истинска. Навиците ни да реагираме с емоции като гняв, ревност, алчност, вкопчване, завист ... Навикът ни да живеем или в миналото или в бъдещето ...

Т.е. учим се да не бъдем Буда?

Т.е. учим се да не бъдем Буда?

Струва ми се че с егоцентризма ни не можем да се научим да бъдем Буда или да не бъдем Буда. Буда би трябвало да е състояние извън сегашното ни и да се постига с... "методи" или начини, които сега не знаем и не можем да проумеем. Или - ние не можем да сме Буди, но Будите ни спят в нас и чакат да се осъзнаем.

Преведено на моя език би прозвучало така - никакви действия на природния аз не могат да ни измъкнат от капана на диалектиката и атома на духовната искра може да бъде пробуден само и единствено с нещо извън нас. Но ако го допуснем.

Също както и тази фундаментална промяна, която будистите наричат пътят на Буда...

Не търся паралели и не сравнявам.

Редактирано 25 август 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)

 В крайна сметка кое е естественото състояние, да сме Буда или да не сме? Щом е толкова трудно да се постигне, логично е да се помисли, че това е надграждане над това което сме.

В крайна сметка кое е естественото състояние, да сме Буда или да не сме? Щом е толкова трудно да се постигне, логично е да се помисли, че това е надграждане над това което сме.

Не е трудно да си Буда си мисля, а да спреш да бъдеш това, което сега си.

Не е трудно да си Буда си мисля, а да спреш да бъдеш това, което сега си.

Така казано излиза, че мога да спра да бъда това което съм, без да стана Буда.

Така казано излиза, че мога да спра да бъда това което съм, без да стана Буда.

Мисля че не можеш. Трансформациите са нещо нормално за този свят, ние непрекъснато ги извършваме. Но все сме си ние. И все в самсара... или в диалектиката (:

А Буда и Христос са извън тях.

Редактирано 25 август 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)