В интерес на истината, възможно е да умрем точно тук и сега.

Несъмнено е така.

Шикатандза е отношението на човек пред лицето на смъртта. Представте си, че участвате в двубой с мечове според древното японско бойно изкуство. Пред своя противник вие всеки миг сте нащрек изпълнен с решителност и готовност. Ако само за миг отслабите вниманието си, мигом ще бъдете пронизан. Около вас се събира народ, за да гледа битката. Тъй като не сте сляп, с крайчеца на окото си вие виждате тълпата, и тъй като не сте глух, я чувате. Но тези сетивни възприятия на поглъщат вниманието ви нито за миг.

Японската стилистика си е малко драматична

Отвъд драматизма на боя с мечове... отново е същото: Спокойствието на душата, обитаваща себе си и в хармония със себе си, независима от нищо външно.

Това е рефрена във всички учения. Неизменен рефрен.

Има изход от този цикличен сън наречен Самсара.

Ако се освободим от страха в кръга... защо ни е да го напускаме?

Отвъд драматизма на боя с мечове... отново е същото: Спокойствието на душата, обитаваща себе си и в хармония със себе си, независима от нищо външно.

С този малък детайл, че в будизма няма субстанционална, перманентна, необусловено екзистираща душа. Следователно, какво ще хармонизираш и успокояваш? Ако имаш предвид Буда-същността или това, което Вало често сравнява с огледало, тя по дефиниция е отвъд всяко вълнение, отвъд всички мании, грешни концепти и афекти. Точно това се казваше в стиха на Хуйнън:

Щом изначално всичко е празно/пусто,

тогаз къде се събира прахта?

Ако се освободим от страха в кръга... защо ни е да го напускаме?

Да сме в самсара, според будизма, означава да не познаваме истинската същност на нещата, която е, че те са празни от независимо битие. В Адвайта Веданта това е махамая (великата илюзия) и започва, когато от безличния, недиференциран абсолют или Брахман (по някакъв необясним начин) възникне първата васана или пуруша-артха (това е сложно, полисемантично понятие, което най-общо означава несъзнателните стремежи, мотиви и нагласи). Причина за непознаването на илюзорния характер на явленията е вроденото невежество. Премахването на последното означава да се освободим от самсара. Аз поне так съм го схванал.

Редактирано 2 юли 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

...

Ако се освободим от страха в кръга... защо ни е да го напускаме?

Когато се освободим от вярата в отделен и независим "аз", "смущаващите" емоции и закостенелите, дуалистични идеи и навици, тогава няма разлика между Самсара и Нирвана. Ние сме безстрашни във всяка ситуация, радостни без условия за това и спонтанно и смислено правим неща, които са полезни за другите.

...

Японската стилистика си е малко драматична

Като заговорихме за драми, та се сетих за нещо, което ми направи огромно впечатление преди години...

Тайната на айкидо е да приведем себе си в хармония с движението на Вселената и да постигнем единение със самата Вселена. Този, който е постигнал тайната на айкидо, съдържа Вселената в себе си и може да каже: „Аз съм Вселената.”

Никога не мога да бъда победен, независимо колко бързо атакува врагът. Това не е, защото моята техника е по-бърза от тази на врага. Въпросът не е в скоростта. Битката е завършила, преди да е започнала.

Когато врагът се опита да се сражава с мен, със самата Вселена, той трябва да разруши хармонията на Вселената. Така в мига, в който реши да ме нападне, той вече е победен. За осъществяването на това не съществува времева мярка – бързо или бавно.

Айкидо е несъпротивление. Тъй като не се противопоставя, то винаги побеждава.

Източник : тук

Макар и тъничко, от тук се дочува звъненето на чан... или бъркам

Не бъркаш. Всъщност О'Сенсей създава своя собствена мирогледна система, която е смес от шинтоизъм, дзен, будистките школи Кегон и Тендай, конфуцианство и ученията на тайнствените планински монаси (ямабуси), които се считат за нещо като прародители на нинджутсу. Това поне си спомням от биографията му, която съм чел преди доста години.

Редактирано 2 юли 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Робърт Търман става будистки монах на 24 г. възраст. Учи при Далай Лама и други авторитетни учители от тибетската будистка школа Гелугпа. Прави и блестяща научна кариера и става професор по индо-тибетски будизъм в изключително престижния Колумбийски университет. Тойе пример за синтез между източната мъдрост и западния рационален и научен светоглед. Баща е на Ума Търман. Сайта му е: http://www.bobthurman.com/

В следващите два материала разказва накратко как да развием 4-те брахма-вихари (приблизително се превежда като "състояние на божествен престой", защото се счита, че водят до прераждане в Брахма-лока): любяща доброта (майтри), състрадание (каруна), емпатична радост (мудита) и липса на пристрастност (упекша). В Махаяна-будизма това са качества необходими на един бодхисатва, за да доведе до освобождение всички същества и затова се наричат и апрамана, т.е. неизмеримости. Включил съм ви българските субтитри.

тук

тук

Редактирано 3 юли 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Благодаря за клипчетата с Търман.

С този малък детайл, че в будизма няма субстанционална, перманентна, необусловено екзистираща душа. Следователно, какво ще хармонизираш и успокояваш? Ако имаш предвид Буда-същността или това, което Вало често сравнява с огледало, тя по дефиниция е отвъд всяко вълнение, отвъд всички мании, грешни концепти и афекти. Точно това се казваше в стиха на Хуйнън:

Щом изначално всичко е празно/пусто,

тогаз къде се събира прахта?

От двете страни на пътя (ако ме чуе някой дзен учител ще ми зачерви вратлето за този отговор)

Всъщност не се говори за душа в будизма. Доколкото помня какво съм чела, Буда категорично не е отговарял на десетина въпроса, включително и този за душата. Смятал е, че са недоказуеми и разговора около тях само би предизвикал излишни спорове и агресия.

Много интересно се разви разговора... от Буда до нинджуцу (мисля, че е правилно да се наричат шиноби или синоби, нинджуцу е наименование, възникнало в ХХ век). Жените шиноби се наричат Куноичи-шима куноичи и нарими куноичи

Редактирано 5 юли 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Всъщност не се говори за душа в будизма. Доколкото помня какво съм чела, Буда категорично не е отговарял на десетина въпроса, включително и този за душата. Смятал е, че са недоказуеми и разговора около тях само би предизвикал излишни спорове и агресия.

1.) Три са основните характеристики на битието (трилакшана, т.е. три белег или признака), според учението предадено от Възвишения (Буда Гаутама): анитя (непостоянство), дукха(страдание) и антаман (не-аз или душа). Понякога към тях се добавя и четвърта, която гласи, че само Нирвана е истински покой или освобождение от страданието. Учението на Буда е известно и като Анатма-вада, т.е. учение за не-аза или пудгала-найратмя, т.е. учение за отсъствието на личност. Измежду 18-те ранни будистки школи е имало една наречена школата на ватсипутриите (пугалавадините), която е твърдяла, че има душа или личност (пудгала), която не е нито идентична, нито е различна от петте съвкупности (скандхи). Останалите школи считали, че този и възглед е в пълно противоречие с учението на Буда, което си е точно така. Друг въпрос е, че в късната Махаяна се появяват доктрините за алая-виджняна (съзнанието-съкровищница), мула-виджняна (коренното/базовото съзнание) и Татхагатагарбха (зародишът на Буда),които някои изследователи, както и Тхеравада-будистите считат за реабилтация на ведическия Атман.

2.) Въпросите, на които Буда отказва да отговори са: вечен ли е света или не; краен ли е или безкраен; душата и тялото едно и също ли са или не; продължава ли да съществува Буда след смъртта или не. Това е от Чула Малункйовада сутта (Маджджхима Никая, 63) или Малка беседа за съветите към Малунка. В текста Буда подчертава, че доколкото тези въпроси нямат отношение към 4-те благородни истини (за страданието, неговата причина, прекратяването му и пътя за прекратяването му) разясняването им е безпредметно и безполезно. От контекста се разбира, че Малунка е съвсем незрял и напълно начинаещ.

(мисля, че е правилно да се наричат шиноби или синоби, нинджуцу е наименование, възникнало в ХХ век). Жените шиноби се наричат Куноичи-шима куноичи и нарими куноичи

Синоби-джуцу. Най-ранните сведения за нинджи са в хрониките на императрица Суйко (593-628), когато Митоное-но Микото по време на войната с могъшия феодал Мория изпратил разузнавача Отомо-но Сайдзин. Последният се завърнал с ценна информация и бил удостоен със званието "синоби/шиноби".

Щом ти е харесал Боб Търман ще ти хареса и следващото, но няма български субтитри. Който не е добре с английския може да ползва руски, немски, френски или в краен случай - турски Лекторът е Матийо Рикард, син на известния френски философ Жан-Франсоа Ревел. Матийо защитава дисертация по молекулярна биология в института "Пастьор", но през 1972 изоставя научната си кариера и заминава за Непал, където става будистки монах и учи при някои от най-авторитетните тибетски учители. Приятно гледане.

Натисни тук

Редактирано 5 юли 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

За интересуващите се от будизъм може би ще е интересна лекцията на Дзонгсар Кхйенце Ринпоче, изнесена в София преди няколко дни. Видеото е ТУК

За интересуващите се от будизъм може би ще е интересна лекцията на Дзонгсар Кхйенце Ринпоче, изнесена в София преди няколко дни. Видеото е ТУК

Прекрасна лекция на един от най-квалифицираните тибетски учители, които преподават на Запад.

Щом изначално всичко е празно/пусто,

тогаз къде се събира прахта?

Трансфигурира в златна. Златото е концертрирана светлина. Светлината е форма. Истината е някъде извън тях, дори извън Нирвана. Будизма не е Буда...

Нийлс ван Саане има добра разработка по темата...

Нийлс ван Саане има добра разработка по темата...

А кой е Нийлс ван Саане? Недей, обаче, да твърдиш, че розенкройцерите познават будизма или индуизма по-добре от самите будисти и индуисти, защото това е несериозно.

А кой е Нийлс ван Саане? Недей, обаче, да твърдиш, че розенкройцерите познават будизма или индуизма по-добре от самите будисти и индуисти, защото това е несериозно.

Не бих си позволила подобно твърдение, но твърдя че никой не познава Буда. ))

(за Нийлс - ако позволиш, с препратка на лични, защото ще бъде много извън контекста тук, което е относително, но...)

Не бих си позволила подобно твърдение, но твърдя че никой не познава Буда. ))

(за Нийлс - ако позволиш, с препратка на лични, защото ще бъде много извън контекста тук, което е относително, но...)

Е, в този смисъл никой не познава и Христос, нали?

Да, ще съм ти задължен, ако ме насочиш в Л.С.

Е, в този смисъл никой не познава и Христос, нали?

Имено...

Имено...

Поздрав!

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=P2D8epuXla8

ПП Теософскта интерпретация на будизма (Блаватска, Щайнер, Олкът) е като цяло НЕТОЧНА и НЕПЪЛНА, но частично вярна.

Редактирано 21 август 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Да, частично... както всички езотерични анализи и тълкувания, предложени ни от диалектичното съзнание на човека, не само за будизма.

Да, частично... както всички езотерични анализи и тълкувания, предложени ни от диалектичното съзнание на човека, не само за будизма.

И тук

Редактирано 21 август 201016 г. от valentinus (преглед на промените)

Secret Rose, Вие сте една твърде удивителна личност...

Редактирано 21 август 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Какво е личност...

в малкия затвор,

от осемнайсет метра гробница,

където

предишните ми азове

във хор

напомнят ми, че чуждо е небето

посяло в мен илюзия за пулс.

И в мъртвия ми свят

мъртвее слънцето.

От мантри не,

от друг порядък

чуло

един гласец,

ще се пробуди зрънцето.

(синапеното...)

спамери! )))

ще се пробуди зрънцето.

(синапеното...)

На туй зрънце му викате божествена искра и други подобни, нали? А будиститите го наричат Татхагатха-гарбха, т.е. Буда-природа. А ведантистите - Атман. Едно и също е, нали?

На туй зрънце му викате божествена искра и други подобни, нали? А будиститите го наричат Татхагатха-гарбха, т.е. Буда-природа. А ведантистите - Атман. Едно и също е, нали?

Бях очарована, когато преди време научих, че (понятието) "ум" в будизма се намира в сърцето.

Прекрасно е, когато търсим прилики... "ела, ела, който и да си, моята религия се нарича Любов", но е твърде болезнено, когато накрая научиш, че всичко издиша.

Редактирано 21 август 201016 г. от secret_rose (преглед на промените)

но е твърде болезнено, когато накрая научиш, че всичко издиша.

??? Не те разбрах.

??? Не те разбрах.

Всичко, всичко... води единствено до края на началото и се влива в него за да започне отначало. Един порочен природен кръг. Учения, религии...пътища. Ние не умеем да вървим по пътя на избавлението, не можем. Може някой друг, но къде е...

За да се появи този друг и да тръгне е необходимо да се откажем от всичко, от себе си, от всяка една пътечка, истина или вяра. И ако се откажем се оказва, че постоянно сме били на грешен път щом сега приемаме друг да тръгне. А това е много болезнено, и рядко се случва. Представяш ли си - някой друг ще върви по Пътя и той няма да е твой, няма да си ти и нищо от теб. Затова са малко и пристигналите... а ние си пишем тук (: