Ето напр. база данни с текстове по индийска логика съставена от Биргит Келнер от Виена (специалист по будистка логика). http://www.istb.univie.ac.at/cgi-bin/ilkb/ilkb.cgi?action=list_primary_texts Ако Буда беше казвал просто "Вервайте ми и ме следвайте!" надали някой би го взел на сериозно по онова врема в Индия, където е трябвало да се конкурира с най-големите познавачи на ведическите школи като Алара Калама от Санкхя, който е бил един от учителите му. Много от учениците на Буда са били от управляващите касти (кшатрии и брахмани), които са били познавачи на философията, логиката, метафизиката, както и на йогическите практики (имам предвид психо-соматични практики за съзерцание или медитации, а не да си връзваш тялото на фльонга). Все едно днес някой да отиде при университетски преподаватели и да започне да им разтяга локуми за живота, вселената и всичко останало. Работата е там, че по онова време в Индия е имало духовен кипеж сравним с този на апогея на елинската философия и тези, които са искали да посветят живота си на духовна практика са избирали учителите си много внимателно. Не е било достатъчно учителят да притежава харизма и да твърди, че е просветлен. Как е можело на практика да се установи това? Напр., ако Патанджали, авторът на прочутата Йога Сутра, Буда и Махивира, основаталят на джайнизма, се изправят един до друг как е можело да се определи кой наистина е постигнал някакво съвършено разбиране? С това не искам да отрека аргументите на Вало, защото ако Буда беше просто теоретик подвластен на страданието, афектитните емоции и погрешните нагласи като всеки друг никой не би учил при него.

Точно тук е и мястото на доказателството! То идва да ни отърве от субективността, на категории като "някои казват", "намерил истинско просветление", "просто той вече знае". Не случайно, Буда казва да не вярваме на нито една негова дума, а всичко да проверим сами (да си докажем тоест).

darkterminal,намери по-добри думи и с удоволствие ще използвам тях.Думите за съжаление понякога няма как да изразят някои неща...Просто пиша това,което ми идва отвътре,а кой как ще го тълкува си е негов избор.В крайна сметка всяка една религия/учение се тълкува от всеки ученик/последовател по различен начин,а интереснот в случая е,че,ако хванем Ииусус Христос и Мухаммед(С.А.С.),и Буда,да речем-те надали ще имат противоречия,но учениците/последователите им ще имат.Неслучайно накрая съм написала,че знаеш ли нещо-вече нямаш нужда от доказателства. Но има доста хора,които следвайки някой Просветлен си мислят,че сами са постигнали просветление.За мен истинското просветление си е самостоятелно начинание,при все,че всичко е Едно.Няма как следвайки някого,който е имал различни цели/желания/мисли/основа,дори/както и че е различен-да станеш като него.Дори да си 1 към 1 с някой друг-следвайки го,ти губиш себе си.Виж,друга работа е,ако и ти,и този друг някой сте минали по подобен/еднакъв път по собствено желание,и с намерението сами да постигнете Просветление.Но пък понякога следвайки някой намираш собствения си път.Затова просто думите са излишни.В крайна сметка,каквото и да напиша-ще е недостатъчно,и непълно.

scepsis,как се разбира,че някой е истински Учител?Ти наистина ли мислиш,че ние си избираме Учителя и той нас съзнателно?!Та,ние се учим непрекъснато всеки ден,което е страхотно.Е,понякога е тежко.За теорията и практиката-а каква е разликата между знание,и по-знание? В този ред на мисли,искам да попитам дали може да постна нещо,което е доста дълго като текст?!Намасте.

darkterminal,намери по-добри думи и с удоволствие ще използвам тях.

...

Проблема не е в думите, а в субективизма...

Намашкар!

Проблема не е в думите, а в субективизма...

Намашкар!

darktermina,ти можеш ли с ръка на сърцето да кажеш,че винаги си само и единствено обективен?!Понеже искаме или не,почти всичко се пречупва през нас самите,нашите разбирания и прочие-субективизмът е част от нашия земен живот,сорри,но факт.Намасте.

Редактирано 22 юни 201015 г. от Blue_Star (преглед на промените)

Когато егото, вярата в отделно, независимо същесвтуващ "аз", закостенелите идеи и навици са разтворени, и смущаващите емоции са трансформирани, тогава няма субект, който да прави нещата субективни. :-) Няма разлика между Просветлението на Буда и на който и да е от нас (ако положим усилия за да го постигнем). Просветлението е единственото трайно преживяване. Ако нещо не е трайно - то това не е просветление.

Редактирано 22 юни 201015 г. от Вало (преглед на промените)

Все едно днес някой да отиде при университетски преподаватели и да започне да им разтяга локуми за живота, вселената и всичко останало.

Ще те щипна за точно това изречение.

Смяташ, че университетските преподаватели познават по-добре живота?! От кого го познават по-добре?

Външните знания, Скептичен, често "замъгляват вътрешния ни поглед". Не напразно няма нито едно учение, което да не изисква първо ученикът да забрави себе си, да бъде "гол, гладен, жаден и без опора", което е ясно, че не бива да се разбира буквално. Така че... няма значение колко велик физик, математик, медик, философ си... за да осезаеш живота, тези знания трябва да отстъпят, да направят място на нещо забравено, а именно първичността.

Връщане към при(родАта), към естественото, към хармонията.

Просветлението е единственото трайно преживяване. Ако нещо не е трайно - то това не е просветление.

Това от личен опит ли го знаеш?

Или е просто повтаряна фраза, дочута отнякъде?

...

Това от личен опит ли го знаеш?

Или е просто повтаряна фраза, дочута отнякъде?

Аз не съм просветлен.

Просветлението е преживяване, което е отвъд концепциите. Не може да бъде описано с думи.

Все пак може да се характеризира с понятия като абсолютно безстрашие, спонтанна независеща от причини радост и непрекъсваща, неуморна активност в полза на другите. И това състояние е постоянно. Веднъж постигнато - никога не се губи.

Когато човек забележи, че постоянно е безстрашен и радостен - независмо какво се случва или не се случва и всичко, и всичко което прави е полезно за другите, бе идеята "аз правя нещо за теб", то тогава без съмнение ще знае че е просветлен. :-)))

Това,което категорично се отхвърля в ранния будизъм е личността (пудгала) или емпиричния аз. Емпиричното съзнание (маннас) се определя като его-фактор (аханкара), защото е замърсено от представата за "съмност" (асмита-клеша). В това няма нищо ново, защото същото отхвърляне се извършва и от другите индийски системи и никоя от тях не подържа ползата от идентифициране с его-илюзиите. Буда в Пали-канона е крайно прагматичен и не-метафизичен и затова отказва да отговаря на въпроси отнасящи се до природата на просветлението (ниббана/нирвана), защото трансцендентния Аз (Атман=Брахман) е необусловен (безсубектен и безобектен) и не може да се дефинира позитивно като той е това или онова. Най-предпазливо, за да не внася допълнително объркване, Буда отказва да го утвърждава и чрез отрицания (негативни афермативи) като той не е това, нито е не-това, нито и двете, нито нито едното, което по-късно прави Адвайта и Йогачаря. Концептуално между идеята за зародиша, семето или природата на Буда (Татхагатха-гарбха) в будизма и висшия Аз (Паратман) във веданта няма съществена разлика. Нел, изваждаш изречението ми от контекста, за да ме "щипнеш" Разбира се, че не смятам, че професорите познават по-добре живота. Друго имах предвид и затова дадох примера с гръцката философия. Вземи един диалог на Платон и го сравни с една беседа (сутра) на Буда. Ще откриеш много общо като напр. това, че различните тези се изследват и доказват, а не се допускат или отхвърлят априори.

Когато човек забележи, че постоянно е безстрашен и радостен - независмо какво се случва или не се случва и всичко, и всичко което прави е полезно за другите, бе идеята "аз правя нещо за теб", то тогава без съмнение ще знае че е просветлен. :-)))

Значи хем забелязва, че прави нещо(полезно), хем без идея(за полезност). Има противоречие в тези твои думи Вало.

Ще демонстрирам какво за мен е просветление(свобода, любов) с клип от много любим филм.

Нел, изваждаш изречението ми от контекста, за да ме "щипнеш" Разбира се, че не смятам, че професорите познават по-добре живота. Друго имах предвид и затова дадох примера с гръцката философия. Вземи един диалог на Платон и го сравни с една беседа (сутра) на Буда. Ще откриеш много общо като напр. това, че различните тези се изследват и доказват, а не се допускат или отхвърлят априори.

Няма начин да няма общо. Мъдростта на живота не се е променила и до днес.

Питам се, ако не можех да чета, дали нямаше да мога да разбера мъдростта му?

Значи хем забелязва, че прави нещо(полезно), хем без идея(за полезност). Има противоречие в тези твои думи Вало.

...

Да. Думите са ограничени. И навикът ни да осмисляме и осъзнаваме е дуалистичен. Затова има противоречия.

Просветлението е напълно отвъд думите. Абсолютно е невъзможно да се предаде с думи.

Все пак подходящи думи, когато се използват от реализиран учител, могат да ни "отведат" до състоянието отвъд думите.

Аз не съм учител, не съм и реализиран. Тук пиша за да давам, колкото мога, обща информация за будизма.

Това, че окончателната истина и природа на нещата е отвъд спсобността ни да я изразим е ясно. Дали при това положение тя е постижима е друг въпрос. Винаги ми е било чудно, обаче, защо тази концептуална несъобщаемост се подчертава толкова много. Кой всъщност я оспорва? Не е науката, която изследва различни сегменти от феноменалния свят и ги описва на съответните формализирани езици. Различните научни дисциплини оставят въпросите за окончателната реалност, Бог, Брахман, Пустотата и пр. на метафизиката. Има и още нещо. Абсолютизирането на тази неизразимост ми напомня за софистиката на Горгий (съвременник на Сократ), който довеждайки до логически край скептицизма на Протагор (диалога "Теетет" на Платон) и Аристип. Горгий извежда три положения: 1/ Нищо не съществува в смисъл, че според теорията на образите при познавателния процес ние не познаваме нещата като такива, а само техните образи. Но тогава как можем да твърдим, че нещата като такива (сами по себе си) изобщо съществуват извън нашето съзнание? 2/ Но дори и да съществува нещо не бихме могли да го познаем, защото познаваме само неговия образ/копие. 3/ И да съществува нещо и да можем да го познаем, ние не бихме могли да предадем това знание на другите. Напр., аз съм познал, че цвета на розата е червен и искам да съобщя това познание на Нел. Казвам , че розата е червена, но така, както зрението не възприема звуци, така и слуха не възприема форми и цветове. Думата и образа не са идентични. Мога да и посоча с пръст розата, но и в този случай няма гаранция, че възприятията ни ще са еднакви. Така, ако тръгнем отзад-напред, от утвърждаването на неизразимостта на опита, се извежда невъзможността за адекватно познание, което води до нихилистично отричане на реалността като такава. Следващата стъпка е солипсизма.Това, разбира се, е краен скепцитизъм и софизъм, който няма нищо общо с будизма. Мисълта ми е, че само чрез умелото използване на интелекта, на думите, на концепциите, можем да преминем отвъд тях. И между другото способността да се правят заключения е уникална за човешките същества, а просветлени птици, мравки или кенгурата няма

Редактирано 22 юни 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

...

Мисълта ми е, че само чрез умелото използване на интелекта, на думите, на концепциите, можем да преминем отвъд тях. И между другото способността да се правят заключения е уникална за човешките същества, а просветлени птици, мравки или кенгурата няма

Не само. Най-общо пътя към просветление е широк. В единия край са хората за които интелектуалното изучаване и логиката са изключително важни. Такъв тип хора използват интелекта, изучават, дебатират, ползват будистките медитации и имат резултат. От другата страна на същия път са хората, за които вдъхновението от срещата с реализиран учител е достатъчно, такива хора нямат необходимост от много обяснения, те просто ползват будистките медитации и имат резултат. Между тези две "крайности" има още много типове хора. Баланса между учене и медитация е различен.

Реализиран учител може да предаде методи за осъзнаване и на животни, например птици или кучета.

Не само. Най-общо пътя към просветление е широк. В единия край са хората за които интелектуалното изучаване и логиката са изключително важни. Такъв тип хора използват интелекта, изучават, дебатират, ползват будистките медитации и имат резултат. От другата страна на същия път са хората, за които вдъхновението от срещата с реализиран учител е достатъчно, такива хора нямат необходимост от много обяснения, те просто ползват будистките медитации и имат резултат. Между тези две "крайности" има още много типове хора. Баланса между учене и медитация е различен.

Реализиран учител може да предаде методи за осъзнаване и на животни, например птици или кучета.

Валко я пак да си питам шото тука имам фенове, според които трябжа да се поства само това дето им е кеф на тях.СССР отдавна не съществува , но петолъчките в мозъците на някои са си още там.

та тва брато е голема смешка Реализиран учител може да предаде методи за осъзнаване и на животни

я го разясни тоя сън шото няма да мога да заспя от смех тая вечер.

Вало, това за което говориш е като различните видове йога в индуизма. В този контекст yoga означава "ярем", т.е. средство, чрез което се "запрягаме"/обединяваме с истинската ни природа (Атман/Брахман). Има много пътища, пригодени към хора с различни способности и наклонности. Най-известните са:

Карма-йога или пътят на неегоисичното действие, в който адептът действа без обвързаност към резултата и стремеж към почит, награда или похвала. В глава 3 от Бхагават-Гита Кришна казва на Арджуна: "За съзерцателния съществува пътя на познанието, за дейния - пътят на алтруистичното дело (...) По този начин човек постига окончателната истина чрез труд, без да се грижи за неговите плодове."

Бхакти-йога или пътят на любовта и предаността, при която адептът се слива със своето избрано божество (ишта-дева) или с учителя (гуруто). Ишта-девата или гуруто се разглеждат като формени аспекти или проявления на Брахман.

Раджа-йога или царска йога, която има осем степени: яма и нияма (етическа подготовка), асани (пози на тялото), пранаяма (дихателни упражнения), пратяхара (отдръпване на сетивата от обектите, за да не се нарушава концентрацията), дхарана (неотклонно фокусиране върху обект), дхяна (медитация, при която съзнанието се слива/разтапя в обекта) и самадхи (в което субектно-обектната дихотомия е преодоляна).

Джняна-йога или пътят на познанието/мъдростта, при който целта се достига чрез използването на различителната способност (вивека) на интелекта. Тук адепта след правилен анализ, при койтое отстранил всички погрешни представи (викалпи) и е постигналправилни (санкалпи), се стреми да познае безкачествения абсолют (Ниргуна-Брахман) директно без посредничеството на мантрически формули, идеални представи (ишта-дева), пеене на ведически химни и пр.

Освен тези четири основни има и други като сред най-известните е Тантра-йога или Кундалини-йога, при която Шакти (божествената енергия) се обединява с Шива, за да се постигне екстатично състояние на мъдрост и блаженство.

За животните се сетих, че се казва, че когато Буда дал своето първо учение близо до Сарнат, дори елените и сърните се доближили да го слушат. Но не се казва, че има просветлени елени, птици и кучета. Или има Човешкото тяло не е ли уникално в този смисъл?

Редактирано 22 юни 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Вало, това за което говориш е като различните видове йога в индуизма. В този контекст yoga означава "ярем", т.е. средство, чрез което се "запрягаме"/обединяваме с истинската ни природа (Атман/Брахман). Има много пътища, пригодени към хора с различни способности и наклонности. Най-известните са:

...

Не знам дали има сходство. Може би като принцип да.

Според мен е добре, че има избор. Всеки може да избере обяснение за света, което му подхожда най-добре. Добре би било собственият ни път да не води до проблеми за другите.

Според мен в крайна сметка е добре човек да избере един път и да го следва.

От смесване на много неща - полза няма.

За животните се сетих, че се казва, че когато Буда дал своето първо учение близо до Сарнат, дори елените и сърните се доближили да го слушат. Но не се казва, че има просветлени елени, птици и кучета. Или има Човешкото тяло не е ли уникално в този смисъл?

Човешкото тяло е най-подходящо.

Буда е преподавал на същества от други сфери, освен човешката.

Някои реализирани лами могат да преподават и на животни.

Не мисля, че животните могат да постигнат пълно просветление в такова тяло.

...

я го разясни тоя сън шото няма да мога да заспя от смех тая вечер.

Смехът е хубаво нещо, но е важно човек да се наспива добре.

Според мен в крайна сметка е добре човек да избере един път и да го следва.

От смесване на много неща - полза няма.

Да, съгласен съм по принцип, макар разширяването на познавателния хоризонт да не е нещо вредно, а и предпазва от сектантски надцаквания като "Моята религия е по-добра и истинна от твоята. Ела при нас, пробвай и сам ще се убедиш."

darktermina,ти можеш ли с ръка на сърцето да кажеш,че винаги си само и единствено обективен?!Понеже искаме или не,почти всичко се пречупва през нас самите,нашите разбирания и прочие-субективизма е част от нашия земен живот,сорри,но факт.Намасте.

Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо, в това число и субективността! Има много причини да човек да бъде субективен, и само една е достатъчна за да бъде това неизменно негово качество! Бидейки такъв, човек е застрашен от опасността да се самоизлъже! Поради това, когато трупам парадигми, се мъча да бъда крайно обективен и имам нужда от неоспоримо доказателство, за всяка нова, която приемам! От двата апарата за анализ, които човек притежава - логически (дедуктивен) и компаративен (статистически), логическият дава по-малка тежест на субективният фактор, което поражда моето стремление към него! За това, думи като - "някои казват", "намерил истинско просветление", "просто той вече знае" - моментално попадат в графата "Под Съмнение"...

Толкова от мен за персоналното възприятие на света...

Когато егото, вярата в отделно, независимо същесвтуващ "аз", закостенелите идеи и навици са разтворени, и смущаващите емоции са трансформирани, тогава няма субект, който да прави нещата субективни. :-)

Няма разлика между Просветлението на Буда и на който и да е от нас (ако положим усилия за да го постигнем).

Просветлението е единственото трайно преживяване. Ако нещо не е трайно - то това не е просветление.

Хуваво,съгласна съм.Но Вало,айде стигни до прозрение и после се опитай да покажеш това,което виждаш на тези,които все още са "спящи".Проблемът спорен мен се явява там,че,дори постигайки просветление човек пак ще трябва да си служи с думи,а думите ни ограничават донякъде,а и как да обясниш на някой мирисът на розата,при положение,че ти е трудно да му обясниш на този някой,дори какво е роза,и че въобще има такова нещо/растение,понеже този срещу теб отрича съществуването въобще на розата.Айде де,колкото и някой да е просветлен бая ще се озори,затова има притчи,традиции,Учители,ученици,и прочие. darkterminal,съмнението е хубаво нещо-докато го има,ние се опитваме да намерим нещо,стремим се и търсим истината,или каквото там сме си избрали,следователно,който се съмнава-то,той има най-силна нужда да повярва/да намери/да си докаже нещо.Ти като си си доказал като малък какво е шоколад,после пак ли се съмняваш или просто знаеш?! Затова написах "той просто вече знае",а знае ли нещо-то той няма нужда от вяра и доказателства може би.Повече ме притесняват хората,които просто "знаят" без да са си задали един въпрос през живота си.Те от всичко най-често разбират,а един смислен въпрос надали са си задали някога,но и за тях си има причина,тъй че да са живи,и здрави-изборът си е техен,а аз нямам право да им го нарушавам,или налагам мойте разбирания-всеки според самия себе си,и волята си,пък макар,и да си мисли друго. Намасте.

Редактирано 22 юни 201015 г. от Blue_Star (преглед на промените)

Не знам дали има сходство. Може би като принцип да.

Според мен е добре, че има избор. Всеки може да избере обяснение за света, което му подхожда най-добре. Добре би било собственият ни път да не води до проблеми за другите.

Според мен в крайна сметка е добре човек да избере един път и да го следва.

От смесване на много неща - полза няма.

Човешкото тяло е най-подходящо.

Буда е преподавал на същества от други сфери, освен човешката.

Някои реализирани лами могат да преподават и на животни.

Не мисля, че животните могат да постигнат пълно просветление в такова тяло.

Смехът е хубаво нещо, но е важно човек да се наспива добре.

то продължавам да се смея.

според един мой приятел биолог ЛАМИТЕ са южно-американски животни

с много вълна.

и айде сега на НЕ просветлените обяснете или още по добре дайте линк или източник да се жиди как тъй тибетските лами ше преподават на животни.Тва е голяма глупост да знаете.Нали не сте напушени.

И още един въпрос-кво прават със тва знание тез животни?

и ква е целта на обучението им...

-----------------------------------

Хайде спри се, де.

А ако не можеш, да ти помогнем, а?

модераторска забележка

Редактирано 22 юни 201015 г. от valentinus (преглед на промените)

Всъщност prepinatelen това ли е най-важното в темата? А между другото птиците напр. са доста интелигентни създания, макар мозъкът им да е устроен различно от този на бозайниците. Функциите на префронталния кортекс (център на мисленето и интелекта) при птиците се осъществяват от NCL (нидопалиум каудолатраре) в задната част на палиума (мантията). Има голямо сходство между префронталния кортекс и NCL: неврохимични системи, анатомични връзки, начина на реакция на външни дразнения, кратковременната памет. Невронауката е в началото на развитието си и много въпроси остават открити,но едно е ясно: животните не са просто биологични роботи, а имат емоции, памет, съзнание (макар и различно от нашето) или както биха казали някои - душа.

Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо, в това число и субективността! Има много причини да човек да бъде субективен, и само една е достатъчна за да бъде това неизменно негово качество! Бидейки такъв, човек е застрашен от опасността да се самоизлъже! Поради това, когато трупам парадигми, се мъча да бъда крайно обективен и имам нужда от неоспоримо доказателство, за всяка нова, която приемам! От двата апарата за анализ, които човек притежава - логически (дедуктивен) и компаративен (статистически), логическият дава по-малка тежест на субективният фактор, което поражда моето стремление към него! За това, думи като - "някои казват", "намерил истинско просветление", "просто той вече знае" - моментално попадат в графата "Под Съмнение"...

Толкова от мен за персоналното възприятие на света...

Критична интелигентност. Това е имал предвид Буда казвайки: "Не вярвайте на нито една моя дума. Проверете всичко сами"

Просветление обаче не може да се достигне само логически.

Медитацията е инструмент с който интелектуалното познание се трансформира в преживяване, което е отвъд думите.

Да, съгласен съм по принцип, макар разширяването на познавателния хоризонт да не е нещо вредно, а и предпазва от сектантски надцаквания като "Моята религия е по-добра и истинна от твоята. Ела при нас, пробвай и сам ще се убедиш."

И според мен е важно да се разширява познавателния хоризонт. Също е важно човек да се пази от сектантство.

то продължавам да се смея.

според един мой приятел биолог ЛАМИТЕ са южно-американски животни

с много вълна.

и айде сега на НЕ просветлените обяснете или още по добре дайте линк или източник да се жиди как тъй тибетските лами ше преподават на животни.Тва е голяма глупост да знаете.Нали не сте напушени.

И още един въпрос-кво прават със тва знание тез животни?

и ква е целта на обучението им...

От будистка гледна точка, това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега, това което мисли мислите и е зад и между тях, това което наричаме ум - не се създава от мозъка. Мозъкът по-скоро е като радиоприемник, а не като радиопредавател. Умът който е в това тяло сега е бил в безброй други преди, включително много пъти сме били животни.

Това е просто информация. Аз не пиша за да споря или убеждавам. Всеки може да прави с тази информация каквото иска. Може да я отхвърли, може да я проучи критично, а може и да се подиграва. Свободен избор. С всяко нещо, което избираме да мислим, говорим или правим - създаваме бъдещето си.

Валко просто ми обясни за т.нар. преподаване на животните .Сума ти окултизъм съм изчел ,никъде няма таквоз чудо.поне дай линк или незнам кво.

Всъщност prepinatelen това ли е най-важното в темата? А между другото птиците напр. са доста интелигентни създания, макар мозъкът им да е устроен различно от този на бозайниците. Функциите на префронталния кортекс (център на мисленето и интелекта) при птиците се осъществяват от NCL (нидопалиум каудолатраре) в задната част на палиума (мантията). Има голямо сходство между префронталния кортекс и NCL: неврохимични системи, анатомични връзки, начина на реакция на външни дразнения, кратковременната памет. Невронауката е в началото на развитието си и много въпроси остават открити,но едно е ясно: животните не са просто биологични роботи, а имат емоции, памет, съзнание (макар и различно от нашето) или както биха казали някои - душа.

животните нито имат памет , нито емоции.

за да имаш памет или емоции трябва да имаш индижидуалност или АЗ който да ги изживее.

в този смисъл животните имат само инстинкти.

но самите животни са проявления на един по виш АЗ.и това е АЗ-ът на отделния животински вид.и този АЗ се намира в астралния свят.Човешкият АЗ е тук - във физическия свят.

Ето защо човекът е венеца на творението.

а че птиците са нещо доста по различно от останалия животниски свят тук си прав.

Редактирано 22 юни 201015 г. от prepinatelen (преглед на промените)

животните нито имат памет , нито емоции...

* Кучетата помнят добре стопаните си и искрено им се радват като ги видят (ако ги обичат)...

* Камилите помнят кой им е развалил хатъра, и жестоко отмъщават (включая стъпкване и хапане до смърт) на причинителя, дори и след години...

* Някои от маймунките могат да бъдат обучени на езика на глухонемите, дори успяват да водят сравнително смислени разговори...

* Рибките у дома (когато имах аквариум), различаваха дали се приближавам аз или някой друг до аквариума и демонстрираха съвършено различно поведение...

Как би нарекъл това, ако не примери за наличие на разсъдък, памет и емоции?

Валко просто ми обясни за т.нар. преподаване на животните .Сума ти окултизъм съм изчел ,никъде няма таквоз чудо.поне дай линк или незнам кво.

животните нито имат памет , нито емоции.

за да имаш памет или емоции трябва да имаш индижидуалност или АЗ който да ги изживее.

в този смисъл животните имат само инстинкти.

но самите животни са проявления на един по виш АЗ.и това е АЗ-ът на отделния животински вид.и този АЗ се намира в астралния свят.Човешкият АЗ е тук - във физическия свят.

Ето защо човекът е венеца на творението.

а че птиците са нещо доста по различно от останалия животниски свят тук си прав.

Животните имат памет и емоции. В различна степен в зависимост от вида.

В будизма няма висши и нисши "аз"-ове. Няма и астрален свят. Няма и венец на творението. Няма и творение. :-)

От будистка гледна точка същността на всяко чувстващо същество е буда. Затова ние сме точно толкова "висши", колкото всяка мравка, котка или слон.

В тази книга има някои интересни истории.

http://www.amazon.com/Blazing-Splendor-Memoirs-Urgyen-Rinpoche/dp/9627341568

Хуваво,съгласна съм.Но Вало,айде стигни до прозрение и после се опитай да покажеш това,което виждаш на тези,които все още са "спящи".Проблемът спорен мен се явява там,че,дори постигайки просветление човек пак ще трябва да си служи с думи,а думите ни ограничават донякъде...

Думите са като карта на местността, като ръководство как да скочим с бънджи.

Ако само гледаме карти или четем инструкции - няма много да се случи.

В един момент - трябва да скочим. Ако искаме резултати.

животните нито имат памет , нито емоции.

за да имаш памет или емоции трябва да имаш индижидуалност или АЗ който да ги изживее.

в този смисъл животните имат само инстинкти.

След подобни нелепости би следвало да замълча, защото отдавна съм се убедил, че всеки се счита за експерт по въпросите на съзнанието. Все пак, ще ти дам още малко информация да речем за птиците. Лудвиг Едингер, който е сред пионерите в сравнителната невроанатомия, считал че птиците имат крайно сложно инстинктивно поведение, но не и интелект. Обяснявал го с развитието на стриатума (главната съставна част на субпалиума), който отговаря за обучението и контрола над движенията (сега е установено, че той участва и в познавателни процеси) и с това, че птиците не притежават неокортекс. Едингер умира 1917 или 1918 (не помня). Днес е установено, че е грешал, защото функциите на префронталния лоб при птиците се изпълняват от гореспоменатия NCL. Според някои изследвания интелигентността на някои папагали и птици от семейство гарванови достига тази на човекоподобните маймуни. Не забравяй също така, че и животните и хората еволюират и се променят, а не са създадени веднъж завинаги от някакъв небесен творец. Просто исках да посоча, че в определен контекст написаното от Вало може да бъде прието. В будизма се вярва в прераждането, тъй че може би става дума за това в съзнанията на животните да бъдат оставени подходящи кармични следи (васани), за да се преродят като хора, които по-нататък да практикуват будистките учения. Или поне аз така го разбрах...

Редактирано 22 юни 201015 г. от scepsis (преглед на промените)