Ако пътуваш със скорост над светлинната ще и стигнеш края.

Проблемът е, че нямаме отправна точка. Разширяването не става еднопосочно, от точка А до точка Б, следователно не може да се говори за един единствен край.

Това е притиснителното;в този ред на мисли къде е понятието ,,време,,?

Щом Вселената е на 13.7 милиарда год,защо съществата,които мислят,говорят и действат се появяват

едва сега?

Възрастта на вселената не е част от будизма. Съществата от будистка гледна точка - винаги са били.

И Големия Взрив е доказан и то отдавана от А.Пензиас и Р.Уилсън,които взимат Нобелова нагр.за това.

Пензиас и Уилсън вземат Нобелова награда за откриването на реликтовото лъчение.

Нобеловата награда не е гаранция за абсолютна истинност.

мулти-Вселените няма как да бъдат проверени теоритично, защото противоречат на сегашните теории

Има как. По-горе има линкове, към модели на циклични Вселени. Според мен новите теории не противоречат а допълват. Така или иначе и едното и другото са теории.

Можем да задаваме безброй въпроси,без проверими отговори.

И така теорията на провереността в Будизма се проваля.

Всички споменати въпроси всъщност не касаят Будизма. Те се отнасят към някои научни теории. Те и затова са теории, защото не са абсолютно доказани.

Ето каква е същността на Будизма, предадена от Дзонгсар Кхиенце Ринпоче в тази статия: http://shechen-bg.org/node/21

"И така, какъв е специфичният възглед, с който будистите се опитват да свикнат? Будизмът се определя чрез четири характеристики или “печата”. Всъщност, ако всичките тези четири печата важат за даден път или философия, няма значение дали ги наричате будистки, или не. Можете да ги наричате каквото си искате; думите “будистко” или “будизъм” нямат значение. Идеята е, че ако даденият път е според тези четири печата, той може да бъде считан за пътя на Буда.

Това е причината, поради която тези четири характеристики са наречени “четирите печата на Дхарма.” Те са:

* Всички съставни неща са непостоянни.

* Всички емоции са болезнени. Това е нещо, за което само будистите говорят. Много религии проповядват неща като любов с песни и възхвали. Будистите мислят: “Всичко това е страдание.”

* Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване. Това всъщност е крайният възглед на будизма; останалите три се опират на този трети печат.

* Нирвана (просветлението) е отвъд крайностите (концепциите). "

За който се интересува повече бих препоръчал и книгата му :

What makes you not a buddhist. http://www.amazon.com/What-Makes-You-Not-Buddhist/dp/1590304063

Хубава книга за съпоставка на будисткия и научния възглед е Лотосът и Квантът.

http://www.book.store.bg/p4531/lotosyt-i-kvantyt-trin-siuan-thuan-matijo-rikar.html

Ясно!Тук ти намери за удачна замяната на аргументи със обструкции по мой адрес.

Тъй ли съм постъпил? Сори. Пък ти реши да ми го върнеш. Така доникъде няма да стигнем, тъй че без емоции.

Отговорил съм ти в темата за "Христос, боговете и всичко останало". Няма смисъл да го публикувам и тук.

Това, което гледа през очите ни, това което наричаме ум - няма физически характеристики. Безкрайно, неограничено ясно осъзнаване, което в същността си е пусто от всяка характеристика която би го направила в нещо. Умът ни преживява най-различни състояния, когато е доминиран от гняв - адски състояния, от алчност - състояния на гладен дух, от глупост - състояние на животно, от желание - човек, от ревност - състояние на полу-бог и от гордост - състояние на бог. Всички тези сфери се преживяват като реални от непросветления ум. Но в нито една от тези сфери нямо нищо което да има абсолютна реалност. От абсолютна гледна точка - те са илюзия.

Абсолютната реалност е умът - сам по себе си. Природата на ума не може да бъде предадена с думи. Може да се преживее.

Умът е пуст и в същността си е съчетание на съчувствие и мъдрост, на пространство и най-висша радост.

Научната гледна точка е ограничена. Науката няма за цел (засега) да изучава природата на ума. С наука не може да се докаже или отхвърли будисткия възглед. Будисткия възглед обаче не противоречи на общоприетия научен.

Малко по-назад в темата има добро определение на това какво е науката.

Медитацията в будизма е инструмент с който трансформираме интелектуалното разбиране в преживяване. С помощта на този инструмент можем да открием как стоят нещата, можем да станем просветлени и тогава за нас няма разлика между Самсара и Нирвана. Възможностите на един Буда да работи за другите не са ограничени и той/тя може да посещава всички "светове" за да помага на съществата там. Будите работят и в адските сфери и в сферите на гладните духове и в сферите на животните и в сферите на хората и на полу-боговете и в божествените сфери.

Начина на живот на бандитите е пример с който може да бъде разбрано съществуването в сферата на ревнивите полубогове (асури). Те имат много, водят интересен живот, но е пълен с опасности и постоянни проблеми с другите асури.

Демоните в адските сфери също са чувстващи същества. Въпреки че те са тези които измъчват и причиняват страдания - те също не са много щастливи от ситуацията си. И ако в един живот са демони в следващия си сменят местата с тези които са измъчвали. Това не е безкрайно. И най-лошата карма се изчерпва и съществата от адските сфери се прераждат в някоя от другите.

Ом Мани Пеме Хунг е мантрата на Ченрези (Авалокитешвара) - Буда който представлява съчувствието на всички буди.

Ом пречиства гордостта

Ма - ревността

Ни - желанието

Пе - глупостта

Ме - алчността

Хунг - гнева

Всеки, който каже тази мантра дори веднъж - със сигурност някога ще стане просветлен.

Същността на всеки е Буда, но не всеки осъзнава и преживява това. За нас които все още не сме осъзнали, това е като потенциал.

Тъй като не преживяваме истинската си същност, ние разделяме пространствения аспект на ума и го приемаме за нещо отделно от осъзнаващия аспект. Така се появява разделението на "Аз" и всичко останало. Тъй като се смятаме за отделни от всичко, ние неосъзнато започваме да поставяме етикети: Харесва ми, не ми харесва, безразлично ми е. Това са нашите неосъзнати реакции към всичко което срещаме. Те са резултат от изкуственото разделение на субект, обект и действие. От нещата които харесваме - искаме повече и това води до желание, привързаност и алчност, безразличието е глупост а това което не харесваме искаме да избегнем и това поражда емоции като отблъскване и гняв. Себе си слагаме в центъра на вселената и развиваме гордост, и често правим лоши пожелания за другите, което води до завист и ревност.

Всички тези реакции не са истински. Нашата оценка е субективна, едно и също нещо ни харесва днес, а утре мразим.

Ние обаче приемаме тази оценка за реална и позволяваме на "смущаващите" емоции да управляват мислите, думите и делата ни.

Резултатът е страдание, за тези около нас и за нас самите, защото всичко което правим на другите рано или късно се връща обратно при нас. Това е причина и следствие. Във всеки момент ние преживяваме резултата от собствените си мисли, думи и дела.

Когато осъзнаем абсолютната си същност, тогава разделението отпада, субект, обект и действие са части от една цялост. Изкуствените емоции и оценки се разтварят и същността ни се появява от само себе си.

Ние ставаме Буда и тогава наистина можем да направим много за всички, които все още не са осъзнали потенциала си.

Да,но човек преди да се осводи-той би следвало да си "плати" по някакъв начин това,което "дължи" отпреди.Всмисъл такъв,че,ако приемем теорията,че всичко е илюзия-реално няма нито безразличие,нито ревност,омраза и прочие неща-всичко това е плод на Ума ни.Но се появява следващият въпрос-защо го има всичко това в 3Д света?!С каква цел се раждаме и живеем цял живот "непроявени"?!Защото спасението си е в нас самите(поне от това,което разбрах за будизма)през цялото време,но ние сами си избираме страданието и "лошите" неща?!Та,защо?Чак толкова голями мазохисти сме или просто сме неподготвени?И съм съгласна,че всяко пожелание,или наше действие/мисъл привлича нещо сходно?!

Но понеже стана дума за сферите и различните измерения-откъде сме толкова сигурни,че сме "материални"?!Нещата рядко са само такива,каквито изглеждат на пръв поглед.Намасте.

Добре е да се дават източници. От колко време тази теория се счита за несъстоятелна? Кои са учените които считат това и какви са доводите им?

В линковете по-горе има модели на циклични Вселени, които не отхвърлят теорията за Големия Взрив.

Вселената може да е безкрайна и безвременна и да е започнала с Голям взрив. Едното не отхвърля другото.

Виж тук:

Теорията за Големия Взрив

Според мен:

Не трябва да си непременно астрофизик или астроном за да разбереш несъстоятелността на Теорията за Големия взрив, като първопричина за създаване на Вселената, но все пак помага!

Нещо, което е безкрайно и безвременно, не може да бъде създадено, т.е. няма начало, няма край, няма време, поне не и свързано с нашите възприятия.

Според теорията, Големият взрив е започнал от точка.

Вселената е безкрайна и безвременна. Не е възможно да съществува безкрайна и безвременна точка от материя.

Да не говорим пък, че материята е забавена светлина, че всичко е енергия и информация, т.е. една безкрайна и безвременна енергоинформационна структура.

Като говорим за безкрайност имам предвид отворена безкрайност в двете посоки - пространствена и микро-макро (безкрайна повторяемост на микро или макро ниво, каквото горе, такова и долу).

Но пак казвам, че тази теория може да важи само за определени области от Вселената, в които да се проявява разширение или свиване на материята, което е нещо нормално.

Например избухване на Свръхнова. Или някакъв взрив на обект с размерите на Метагалактика, а и по-голям, който не е наблюдаван досега.

Безкрайността е голяма работа. Който успее да я разбере ще разбере и устройството на Света.

Редактирано 3 юни 201016 г. от paparosko (преглед на промените)

Да,но човек преди да се осводи-той би следвало да си "плати" по някакъв начин това,което "дължи" отпреди.Всмисъл такъв,че,ако приемем теорията,че всичко е илюзия-реално няма нито безразличие,нито ревност,омраза и прочие неща-всичко това е плод на Ума ни.Но се появява следващият въпрос-защо го има всичко това в 3Д света?!С каква цел се раждаме и живеем цял живот "непроявени"?!Защото спасението си е в нас самите(поне от това,което разбрах за будизма)през цялото време,но ние сами си избираме страданието и "лошите" неща?!Та,защо?Чак толкова голями мазохисти сме или просто сме неподготвени?И съм съгласна,че всяко пожелание,или наше действие/мисъл привлича нещо сходно?!

Но понеже стана дума за сферите и различните измерения-откъде сме толкова сигурни,че сме "материални"?!Нещата рядко са само такива,каквито изглеждат на пръв поглед.Намасте.

Будизмът е само една възможност. Буда е започнал да преподава защото е видял, че всеки се стреми към щастие и иска да избегне болката и страданието. Буда не е искал последователи, а равни на него колеги с които да сподели знание и методи, които дават възможност всеки да бъде просветлен.

Будизма не мисионерства. Не е необходимо всички да стават будисти. Хората са различни, за различните хора са подходящи различни обяснения за света. От будистка гледна точка всяко учение, което прави хората по-толерантни и по-добри е добро учение. Всеки е свободен да избере това обяснение за света, което му подхожда най-добре. Будизмът е недуалистично учение и това не е лесно за разбиране.

Аз пиша тук с образователна цел, будизма не може да бъде разбран само от четене на книги или форуми.

Конкретно на твоя въпрос - мислите, думите и действията на всички същества създават света в който живеем. Липсата на преживяване на отвореното, ясно и безгранично пространство, което е същността ни, в будизма се нарича невежество и това е причината поради която ние сме в обусловения свят от безначални времена.

Тъй като разделяме себе си от всичко (а такова разделение не съществува ) ние се отнасяме към всичко по три начина. Това е дълбоко вкоренен и неосъзнат навик. Или харесваме, или не харесваме или сме безразлични.

От нещата, които харесваме искаме повече, което развива желание и привързаност, нещата които не харесваме искаме да избегнем, което води до отхвърляне, гняв и омраза и безразличието води до глупост. Себе си слагаме в центъра на света и се смятаме за повече от другите, което подхранва гордостта, не ни харесва, когато някой има нещо което ние искаме и това подхранва завистта и правим лоши пожелания за другите или ги смятаме за своя собственост, което подхранва ревността. Всички тези "смущаващи" емоции не са истински. Те зависят от причини и условия. Например един гняв. За да се появи са необходими условия, след като се появи тази емоция се променя постоянно и рано или късно изчезва.

Нещо което харесваме днес, мразим утре. Това към което сме били безразлични дълги години изведнъж ни става страст. Приятелите стават врагове ...

Оценката която поставяме на нещата и емоциите които се появяват като следствие от тази оценка не са реални.

Ние обаче ги приемаме за съвсем реални, ние дори не осъзнаваме, че позволяваме на "смущаващите" емоции да управляват мислите, думите и делата ни.

Когато това се случи, ние казваме и правим неща които за болезнени за другите, ние създаваме страдание и това оставя "отпечатък" в нашия собствен ум. Този отпечатък е причината поради която всичко което сме помислили, казали или направили рано или късно - когато се съберат условията за това, същите неща които сме правили на другите да се случат на нас. Ние носим целия си "багаж"

В същността си сме като сияен съвършен диамант, който е полиран и всяка страна и ъгълче е едно от безбройните ни качества. Този "диамант" точно сега е скрит зад плътните непрозрачни "воали" на егото ни. Тези воали са вярата в отделен и независим "аз", пластовете на "смущаващите" чувства, закостенелите/ дуалистични идеи и навици. С будистката практика не се усъвършенстваме. Будистката практика е инструмент с който почистваме и полираме диаманта на своя ум. Парченца от егото падат и истинската ни природа се появява от само себе си.

Редактирано 3 юни 201016 г. от Вало (преглед на промените)

Вало,значи излиза,че всички хора,които са стигнали прозрение си приличат.Това,което си написал за будизма страшно много ми прилича донякъде на суфизма,включително,че всеки сам трябва да си открие пътя към знанието.Може би,затова ми правят впечатление хората,които проповядват дадена религия/секса като единствено,най-вярно и прочие учение/спасение за хората.Според католиците "страданието" учи.Намасте.

Виж тук:

Теорията за Големия Взрив

Според мен:

Не трябва да си непременно астрофизик или астроном за да разбереш несъстоятелността на Теорията за Големия взрив, като първопричина за създаване на Вселената, но все пак помага!

Нещо, което е безкрайно и безвременно, не може да бъде създадено, т.е. няма начало, няма край, няма време, поне не и свързано с нашите възприятия.

Според теорията, Големият взрив е започнал от точка.

Вселената е безкрайна и безвременна. Не е възможно да съществува безкрайна и безвременна точка от материя.

Да не говорим пък, че материята е забавена светлина, че всичко е енергия и информация, т.е. една безкрайна и безвременна енергоинформационна структура.

Като говорим за безкрайност имам предвид отворена безкрайност в двете посоки - пространствена и микро-макро (безкрайна повторяемост на микро или макро ниво, каквото горе, такова и долу).

Но пак казвам, че тази теория може да важи само за определени области от Вселената, в които да се проявява разширение или свиване на материята, което е нещо нормално.

Например избухване на Свръхнова. Или някакъв взрив на обект с размерите на Метагалактика, а и по-голям, който не е наблюдаван досега.

Безкрайността е голяма работа. Който успее да я разбере ще разбере и устройството на Света.

Прекалено често повтаряш думите "безкрайна" и "безвременна" и ще вземеш да ги девалвираш. Умните хора, вместо да си блъскат главите с абстракции и нерешими проблеми, отдавна са намерили методики да се справят с неопределеностите. Като светъл пример мога да ти посоча господата Куши и Лопитал. Тях, еднопосочно ги свързва една теорема, която решава такива проблеми чрез последователно (ако е необходимо и многократно) диференциране. Друг добър пример от ежедневието, е окръжността! Прост и елегантен пример за безкрайност. Нито има начало, нито има край... Но, само на пръв поглед - достатъчно е да "завъртиш" два пъти Пиер и веднага ще лъсне "безкрайната" размерност на пустата циркулация. Ако потърсиш, ще намериш решени и други по-интересни "безкрайни" проблеми... Искам да кажа, че "совите не са това което са" - или поне не са това, на което приличат! За да твърдиш, че вселената е безкрайна, трябва да имаш солидно доказателство - ще се радвам да прочета твоето...

Прекалено често повтаряш думите "безкрайна" и "безвременна" и ще вземеш да ги девалвираш. Умните хора, вместо да си блъскат главите с абстракции и нерешими проблеми, отдавна са намерили методики да се справят с неопределеностите. Като светъл пример мога да ти посоча господата Куши и Лопитал. Тях, еднопосочно ги свързва една теорема, която решава такива проблеми чрез последователно (ако е необходимо и многократно) диференциране. Друг добър пример от ежедневието, е окръжността! Прост и елегантен пример за безкрайност. Нито има начало, нито има край... Но, само на пръв поглед - достатъчно е да "завъртиш" два пъти Пиер и веднага ще лъсне "безкрайната" размерност на пустата циркулация. Ако потърсиш, ще намериш решени и други по-интересни "безкрайни" проблеми... Искам да кажа, че "совите не са това което са" - или поне не са това, на което приличат! За да твърдиш, че вселената е безкрайна, трябва да имаш солидно доказателство - ще се радвам да прочета твоето...

Не напразно повтарям безкрайност и безвременност, защото те са разковничето за обяснението на усройството на света.

Това, което предлагаш, според мен, не е решение на проблема, а залъгване.

Примерът с кръга (линия) или сферата (повърхнина) илюстрира една затворена безкрайност, която в основата си се явява псевдо безкрайност.

Ако се движиш в една посока, наистина можеш да се движиш безкрайно, но винаги ще минаваш отново и отново през едни и същи точки, но в различно време.

Затворените линия, повърхнина или пространство, предполагат вместване в нещо по-голямо, откъдето могат да бъдат наблюдавани и не биха могли да съществуват самостоятелно.

Вселената, която е ВСИЧКО, която е една динамична, променлива система, не би могла да бъде затворена вътре в себе си, без да може да бъде наблюдавана отвън.

А една Вселена, която е безкрайна и отворена във всички измерения, предполага едновременност и свързаност на наблюдателя и обекта, т.е. вмества в себе си всичко, което е - няма вътре, няма вън - ВСИЧКО Е ЕДНО.

Не напразно във философията на АДВАЙТА, основополагащият принцип е НЕ ДВЕ или ВСИЧКО Е ЕДНО.

Редактирано 4 юни 201016 г. от paparosko (преглед на промените)

Не напразно повтарям безкрайност и безвременност, защото те са разковничето за обяснението на усройството на света.

Това, което предлагаш, според мен, не е решение на проблема, а залъгване.

Примерът с кръга (линия) или сферата (повърхнина) илюстрира една затворена безкрайност, която в основата си се явява псевдо безкрайност.

Ако се движиш в една посока, наистина можеш да се движиш безкрайно, но винаги ще минаваш отново и отново през едни и същи точки, но в различно време.

Затворените линия, повърхнина или пространство, предполагат вместване в нещо по-голямо, откъдето могат да бъдат наблюдавани и не биха могли да съществуват самостоятелно.

Вселената, която е ВСИЧКО, която е една динамична, променлива система, не би могла да бъде затворена вътре в себе си, без да може да бъде наблюдавана отвън.

А една Вселена, която е безкрайна и отворена във всички измерения, предполага едновременност и свързаност на наблюдателя и обекта, т.е. вмества в себе си всичко, което е - няма вътре, няма вън - ВСИЧКО Е ЕДНО.

Не напразно във философията на АДВАЙТА, основополагащият принцип е НЕ ДВЕ или ВСИЧКО Е ЕДНО.

Не знам колко внимателно си чел, но примера с окръжността, макар и измамно прост е точно това за което ти говориш. За наблюдател намиращ се на на точка от окръжността и не можещ да я напуска, са изпълнени всички твои условия, и все пак обекта остава си остава размерен! Съществуват и други по-интересни обекти, като Мьобиусова Повърхнина (Лист на Мьобиус), Бутилка на Клайн където отново са изпълнени твоите условия, и в допълнение се сдобиваме с неориентируемост (понятия като Ляво и Дясно, Вътре и Вън са недефинирани). Въпреки това не губят оразмеримостта си! Това са простите случаи, които идат да ни дадат светъл пример - да не бъркаме Ямбол и 'Стамбол, защото съществуването на пространства с повече от три измерения е отдавна постулирано и доказано, така както е доказано, че неориентируемите многообразия могат да бъдат оразмерени!

Отвъд това, не даваш нито едно доказателство за думите си, докато ограничения, като минимална възможна температура, максимална възможна скорост на разпространение на енергията, константата на Планк, ако щеш дори и масата на наблюдаемата вселена, са си живо доказателство за оразмеримост, което пък не на последно място ни говори, че времето не е химера и ще съществува, докато има възможен пренос на енергия!

Вало,значи излиза,че всички хора,които са стигнали прозрение си приличат.Това,което си написал за будизма страшно много ми прилича донякъде на суфизма,включително,че всеки сам трябва да си открие пътя към знанието.Може би,затова ми правят впечатление хората,които проповядват дадена религия/секса като единствено,най-вярно и прочие учение/спасение за хората.Според католиците "страданието" учи.Намасте.

Всеки сам трябва да "извърви" пътя или всеки сам трябва да извърши работата необходима за да трансформира "смущаващите" емоции и да се освободи от дуалистичните идеи и представи. Това обаче не е възможно без учител. Без някой, който вече е минал по този път, и който може да предаде знанието, методите и преживяването.

Не разбирам защо включваш секса, но ми харесва. Секса е най-вярното учение и спасение за хората. :-))))

Страданието учи, щастието учи, всичко учи, възможно е всяко нещо което се случва в живот ни да бъде следващата крачка към просветление. Не е лесно, но е възможно.

Няма полза от смесването на ученията. Добре е човек да изследва няколко, да види кое е най-подходящо за него, да провери хората и учителите и в крайна сметка да избере едно и да го следва. Иначе ако сравним духовния път с изкачване на връх, вместо да следваме един от пътищата водещи до върха, ще обикаляме накъде долу от път на път и развитие няма да има. С това не искам да кажа че всички духовни системи имат една цел. Според мен - не. Те са различни "върхове". В различните духовни системи и религии има различни обяснения и те имат различни цели.

Всичко добро Блу Стар. Най-добри пожелания и много любов.

darkterminal, Явно нищо не си разбрал от това, което съм ти написал. Прочети го пак: "Затворените линия, повърхнина или пространство, предполагат вместване в нещо по-голямо, откъдето могат да бъдат наблюдавани и не биха могли да съществуват самостоятелно. Вселената, която е ВСИЧКО, която е една динамична, променлива система, не би могла да бъде затворена вътре в себе си, без да може да бъде наблюдавана отвън." Мислих, че достатъчно е ясно, но явно не е така. Първо: Обикновено се говори за наблюдател и обект, т.е. външен наблюдател и обект, които са независими един от друг. Това имам предвид и в случая. Освен това е безсмислено да се говори за вътрешен наблюдател, тъй като той никога няма да бъде в състояние да обхване целия обект, поради простата причина, че е част от този обект. Няма как да се погледне отвън. Второ: Не е възможно Вселената хем да е безкрайна, хем да е затворена, т.е. ограничена от външно пространство. Затова съм писал, че: "Това, което предлагаш, според мен, не е решение на проблема, а залъгване." Според мен правилния модел за Вселена е: "...Вселена, която е безкрайна и ОТВОРЕНА във всички измерения, предполага едновременност и свързаност на наблюдателя и обекта, т.е. вмества в себе си всичко, което е - няма вътре, няма вън - ВСИЧКО Е ЕДНО." Толкова ли е трудно за разбиране. Свещена простота!

Предлагам да се направи тема за Вселената и всичко останало, където да се обсъждат научно-философко-религиозните аспекти на вселената. Вероятно е добре да имаме повече разбиране и уважение за мнението на другите. Всеки е прав за себе си. Всеки е убеден в правотата си. Това според мен е достойно за уважение, а не за лични нападки.

Прав си Вало. Нека бъдем толерантни.

Редактирано 4 юни 201016 г. от paparosko (преглед на промените)

Да видим къде не се разбираме...

"Затворените линия, повърхнина или пространство, предполагат вместване в нещо по-голямо, откъдето могат да бъдат наблюдавани и не биха могли да съществуват самостоятелно.

Съвсем не го предполагат! Окръжността съвсем не е по-малка от сферата, поради простата причина, че не е позволено сравнението им - те имат различни размерности! Пространството е мета-среда подчиняваща на набор закони. Дефинирайки свое пространство, може и да го докараш до там, че твърдението ти да е вярно, но първо трябва да докажеш, че това е моделът приложим към познатата ни вселена.

Вселената, която е ВСИЧКО, която е една динамична, променлива система, не би могла да бъде затворена вътре в себе си, без да може да бъде наблюдавана отвън."

На времето хората са казали, че атомите са неделимата структурна частица на материята, векове по-късно обаче, взеха че ги разделиха. Та нищо чудно и да си прав, но засега фактите твърдят обратното...

Обикновено се говори за наблюдател и обект, т.е. външен наблюдател и обект, които са независими един от друг.

Това имам предвид и в случая.

Освен това е безсмислено да се говори за вътрешен наблюдател, тъй като той никога няма да бъде в състояние да обхване целия обект, поради простата причина, че е част от този обект. Няма как да се погледне отвън.

Ако ще играем тази игра, то човек не може да се брои за външен наблюдател, на който и да е обект, поради това, че мозъкът изпълнява едновременно, ролите на терминално-рецепторен и аналитичен функтор... В страни от тази шарада, защо поставяш човек като външен наблюдател на вселената? Вземи примерно Създателят и.

Не е възможно Вселената хем да е безкрайна, хем да е затворена, т.е. ограничена от външно пространство.

Най-вероятно си прав в това си твърдение, а аз бих допълнил, че не е безкрайна.

Затова съм писал, че:

"Това, което предлагаш, според мен, не е решение на проблема, а залъгване."

Не съм предлагал решение, писах го повече от веднъж! Демонстрирам прости модели за изключване на неопределености, които трябва да се познават, преди да се употреби абстракцията безкрайност!

Според мен правилния модел за Вселена е:

"...Вселена, която е безкрайна и ОТВОРЕНА във всички измерения, предполага едновременност и свързаност на наблюдателя и обекта, т.е. вмества в себе си всичко, което е - няма вътре, няма вън - ВСИЧКО Е ЕДНО."

За сега всички процеси протичат във времето, и обект не може да присъства на повече от едно място в един и същи момент. С други думи, за да отиде човек от леглото си до тоалетната, трябва да се измине определено разстояние, за определено време - освен ако не спи там!

Толкова ли е трудно за разбиране.

Свещена простота!

Нещата са толкова прости, колкото могат да бъдат и най-често са по-сложни отколкото ни се струват!

Предлагам да се направи тема за Вселената и всичко останало, където да се обсъждат научно-философко-религиозните аспекти на вселената.

Вероятно е добре да имаме повече разбиране и уважение за мнението на другите. Всеки е прав за себе си. Всеки е убеден в правотата си.

Това според мен е достойно за уважение, а не за лични нападки.

Макар и да не виждам нападки и неуважение, ако мислиш че дискусията ни не принадлежи на тази тема, нека модератор я премести в подходящата такава...

...

Макар и да не виждам нападки и неуважение, ако мислиш че дискусията ни не принадлежи на тази тема, нека модератор я премести в подходящата такава...

Нямах предвид теб. Израза "свещена простота!" и тонът на опонента ти ми се стори неуважителен. :-)

Причината за това са "очилата" които нося.

Не виждам през цялото време същността на всеки, която е съвършена, не виждам природата на нещата, а виждам преходни качества.

Нямах предвид теб. Израза "свещена простота!" и тонът на опонента ти ми се стори неуважителен. :-)

Вало, darkterminal,

Не съм искал да обидя никого, на мен ми се струва, че това, което пиша е просто, ясно и лесно разбираемо, но може би не съм прав.

Затова, моля приемете моите най-искрени извинения, ако считате, че наистина тонът ми е неуважителен.

Бъдете здрави!

Редактирано 5 юни 201016 г. от paparosko (преглед на промените)

След астро-физично-научно-фантастичните забежки,може ли да задам един въпрос?

Какво е Зен-Будизъм (накратко)?

мерси предварително

След астро-физично-научно-фантастичните забежки,може ли да задам един въпрос?

Какво е Зен-Будизъм (накратко)?

мерси предварително

Накратко. Изпълнен с уважение един монах попитал своят учител Джаоджоу: "Притежава ли кучето наистина Буда-същност или не?"

Джаоджоу казал" "Му!"

След консултации със специалисти и с дебелите книги се оказа, че първия момент в сетивния наглед е авикалпа (без концепти) следван от викалпа (с наслагване на концепти), т.е. Вало е прав. Проблема е, че този първи момент трае толкова кратко (част от секундата), че обикновен човек не може да го осъзнае. Целта, обаче (поне в Адвайта и другите ведически школи, а предполагам и в будизма) не е авикалпа-джняна (мъдрост без концепти), а нирвикалпа-джняна (мъдрост без погрешни концепти).

Накратко. Изпълнен с уважение един монах попитал своят учител Джаоджоу: "Притежава ли кучето наистина Буда-същност или не?"

Джаоджоу казал" "Му!"

След консултации със специалисти и с дебелите книги се оказа, че първия момент в сетивния наглед е авикалпа (без концепти) следван от викалпа (с наслагване на концепти), т.е. Вало е прав. Проблема е, че този първи момент трае толкова кратко (част от секундата), че обикновен човек не може да го осъзнае. Целта, обаче (поне в Адвайта и другите ведически школи, а предполагам и в будизма) не е авикалпа-джняна (мъдрост без концепти), а нирвикалпа-джняна (мъдрост без погрешни концепти).

Хммм, и това отговори ли на въпроса ми?Все пак аз съм буда без да го осъзнавам,

но осъзнавам ясно,че джаяна-та липсва в списъка на иначе многобройните ми таланти,sorry

Корекция: втория момент бил или викалпа (с погрешни концепти, както ако мислим парцалената топка за роза) или санвикалпа (с правилни концепти, както когато мислим топката за топка). Разликата между авикалпа (първият миг на възприятието, когато нямаме концепти) и нирвикалпа-джняна е, че при второто няма двойнствено разделение (separatio) между познаващият и обекта, който се познава. Или поне аз така го разбрах...

Хммм, и това отговори ли на въпроса ми?Все пак аз съм буда без да го осъзнавам,

но осъзнавам ясно,че джаяна-та липсва в списъка на иначе многобройните ми таланти,sorry

Въпросът ти е към Вало, а аз просто се сетих за този коан (наречен коанът Му). Коаните представляват нещо като парадоксални задачи, които дзен учителите дават на учениците и които имат за цел да ги изведат извън областта на конвенционалния логически дискурс (обичайното категоризиращо мислене) и да предизвикат своеобразен интуитивен скок или прозрение за окончателната същност на нещата. Напр.: "Какъв е звука от пляскането с една ръка?" Отвъд (para) мисълта (dokein), т.е. парадокс, който е нерешим по логически път.

След астро-физично-научно-фантастичните забежки,може ли да задам един въпрос?

Какво е Зен-Будизъм (накратко)?

мерси предварително

Дзен е форма на Махаяна будизма, първоначално възникнал в Китай. Характерно за него е избягването на прекаленото теоритизиране и формалности, набляга се преднимно на медитация, откъдето идва и името му (Дхяна на санскрит, Чан на китайски и Дзен на японски) Приет е много добре в Япония, където достига своя разцвет и понастоящем има две основни школи в Дзен - школата Сото и школата Риндзай. Темата какво Е и какво не Е Дзен е доста обширна и можеш да се информираш по-подробно от други места... Но като цяло Дзен си е будизъм... Същата цел, просто има някои различия в методите...

Просто използваш Гугъл: http://zencentre.org/

Всеки сам трябва да "извърви" пътя или всеки сам трябва да извърши работата необходима за да трансформира "смущаващите" емоции и да се освободи от дуалистичните идеи и представи. Това обаче не е възможно без учител. Без някой, който вече е минал по този път, и който може да предаде знанието, методите и преживяването.

Не разбирам защо включваш секса, но ми харесва. Секса е най-вярното учение и спасение за хората. :-))))

Страданието учи, щастието учи, всичко учи, възможно е всяко нещо което се случва в живот ни да бъде следващата крачка към просветление. Не е лесно, но е възможно.

Няма полза от смесването на ученията. Добре е човек да изследва няколко, да види кое е най-подходящо за него, да провери хората и учителите и в крайна сметка да избере едно и да го следва. Иначе ако сравним духовния път с изкачване на връх, вместо да следваме един от пътищата водещи до върха, ще обикаляме накъде долу от път на път и развитие няма да има. С това не искам да кажа че всички духовни системи имат една цел. Според мен - не. Те са различни "върхове". В различните духовни системи и религии има различни обяснения и те имат различни цели.

Всичко добро Блу Стар. Най-добри пожелания и много любов.

Вало,мерси за пожеланията.Исках да напиша "секта",но съм написала "секса". Но в действителност секса е също вид манипулация.Макар че някои йоги го използват за по-възвишени цели,включително и достигане на състояние на самадхи. Много добър пример с върха и различните пътища,но човек като изкачи върха-ще вижда всички пътища долу,и за него вече всичко ще е такова,каквото си е поначало-Едно,нали така?!Не знам дали е възможно да се изкачи този връх без Учител,но вярвам,че ние,хората имаме Учители непрекъснато,но рядко ги виждаме.Инак истинският Учител идва,когато ученикът е наистина готов.Макар че дълго си мислех в началото дали тези Учители самички са стигнали до прозрението и чак после да са се установили традициите с Учители,и прочие.В крайна сметка всичко е възможно или невъзможно според това,в което (по)вярваме-и в двата случая ще сме прави.Намасте.

Исках да напиша "секта",но съм написала "секса". Но в действителност секса е също вид манипулация.

Намсте! В какъв смисъл секса е манипулация?

И още веднъж - намасте!