Желанието да нямаш желания - пак е желание. :-) Този път води до нирвана на покоя, което е целта на Хинаяна.

Благодаря за отговора, Вало!

"Нирвана на покоя" съвсем не ми звучи зле, май съм прикрит хинаянист...

Благодаря за отговора, Вало!

"Нирвана на покоя" съвсем не ми звучи зле, май съм прикрит хинаянист...

Нямай ми много доверие, защото аз съм явен начинаещ. :-)

А всъщност и трите пътя са отлични.

Хинаяна е основата, Махаяна са стените, а Ваджраяна е покрива на къщата наречена състояние на Буда.

Всъщност постиганлите Нирвана не остават завинаги там. Рано или късно някой бодхисатва се сеща за тях, намира ги и им дава учения водещи до пълно просветление. Това обача отнема много, много време.

Като хора имаме уникален шанс. Смущаващите емоции от една страна са пречка, но от друга страна са суровина или гориво по пътя. Това дава възможност за много бързо развитие.

Думите са ограничени.

В смисъл, че всичко което се появява, променя и изчезва зависи от причини и условия и няма необходимост от причина, която да е сложила началото на всичко. В пустата, ясна и безгранична природа на ума се появяват мисли, емоции, пеперуди, галактики, вселени... Те зависят от причини и условия, променят се и изчезват. От безначални времена.

Пошегувах се, защото формулировката "всичко се случва от само себе си" означава, че всичко се случва просто така, без причина. Или пък означава, че нещата се само-пораждат/само-причиняват, което имплицира наличието на перманентен Аз. Но такова възникване не е смислено, защото нещото вече съществува и е налично.

Какво гласи I. 1. от катехизиса на Махаяна - Мула-мадхямака-карика на Нагарджуна? Гласи:

Никъде няма никакви съществуващи неща,

възникнали от самите себе си, от друго,

от двете или без причина.

Знам, че не си искал да отречеш причинността, разбира се.

Любопитно е, че от една и съща предпоставка могат да бъдат изведени противоположни заключения. Едно от най-елегантните доказателства за съществуването на Бог е на Йоан от Дамаск (Йоана Дамаскин), който казва, че всичко което е (има битие) е или породено/сътворено или не. Породеното е непостоянно, защото е преминало през поне една промяна (възникнало е), т. е. има начало и следователно ще има и край. Ако е непородено/несътворено е постоянно и неизменно.Това е голямата предпоставка в доказателството. Малката е, че променливо е всичко,което ни заобикаля и можем да регистрираме сетивно. Следователно, ако нещата се променят, те са породени/сътворени. За да не изпаднем в regressus ad infinitum трябва да приемем наличието на първопричина (демиург), който да не е сътворен

Редактирано 18 юни 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

...

Любопитно е, че от една и съща предпоставка могат да бъдат изведени противоположни заключения. Едно от най-елегантните доказателства за съществуването на Бог е на Йоан от Дамаск (Йоана Дамаскин), който казва, че всичко което е (има битие) е или породено/сътворено или не. Породеното е непостоянно, защото е преминало през поне една промяна (възникнало е), т. е. има начало и следователно ще има и край. Ако е непородено/несътворено е постоянно и неизменно.Това е голямата предпоставка в доказателството. Малката е, че променливо е всичко,което ни заобикаля и можем да регистрираме сетивно. Следователно, ако нещата се променят, те са породени/сътворени. За да не изпаднем в regressus ad infinitum трябва да приемем наличието на първопричина (демиург), който да не е сътворен

Тази логика според мен е ограничена. Нещата се променят, но те нямат абсолютно съществуване, просто са временни съвкупности от причини и условия. Нищо не съществува истински. Всички феномени са като картинки на "повърхността" на огледалото на ума - това което осъзнава непрекъснато променящите се картинки, а "огледалото" - винаги е. Пусто, ясно и безгранично осъзнаване, което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега.

Истинската природа на нещата:

Не може да се каже, че съществува.

Не може да се каже, че не съществува.

Не може да се каже, че съществува и не съществува.

Не може да се каже, че нито съществува, нито не съществува.

Или за по-кратко може да се каже, че е отвъд концепциите.

Честно казано лично мен философската страна на будизма не ме вдъхновява особено. :-))) Затова и нямам задълбочени познания.

Да. Като субстанциализираме и абсолютизираме нещата изпадаме в етернализъм, а в обратния случай в анихилационизъм. Буда преодолява тези две крайности и техните импликации чрез учението за зависимия призход (пратитя самутпада). Мисля че точните думи на Нагарджуна са(ММК, XVIII-8):

Всичко е такова,

не е такова,

едновремено такова и не такова

и нито такова, нито нетакова:

на това учи Буда.

Това е крайната истина (парамартха сатя), а зависимото възникване е конвенционалната (самврити сатя). На мета-равнище (крайната истина) нещата са празни или пусти. Не възникват и не изчезват. Но ако е така те или са перманентни, което е етернализъм, или изобщо не съществуват, което е нихилизъм Отделен въпрос е, че в другия стих, който цитирах (ММК I-1) има едно противоречие. След като се отхвърля себе- и друго-причиняването (и комбинацията между тях) Нагарджуна казва, че нещата не възникват без причина. Визира се зависимото възникване, чиято формула е: ако онова съществува, това става; при възникването на онова, възниква това и обратно. Т.е. първо се отхвърля възникването от друго, а след това се приема зависимото възникване, което не е нищо друго освен възникване от друго

Редактирано 18 юни 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

...

Това е крайната истина (парамартха сатя), а зависимото възникване е конвенционалната (самврити сатя). На мета-равнище (крайната истина) нещата са празни или пусти. Не възникват и не изчезват. Но ако е така те или са перманентни, което е етернализъм, или изобщо не съществуват, което е нихилизъм Отделен въпрос е, че в другия стих, който цитирах (ММК I-1) има едно противоречие. След като се отхвърля себе- и друго-причиняването (и комбинацията между тях) Нагарджуна казва, че нещата не възникват без причина. Визира се зависимото възникване, чиято формула е: ако онова съществува, това става; при възникването на онова, възниква това и обратно. Т.е. първо се отхвърля възникването от друго, а след това се приема зависимото възникване, което не е нищо друго освен възникване от друго

Нищо не разбрах.

Но съм щастлив. :-)))

Хубава вечер на всички.

Понеже има доста хора,които са запознати будизма искам да попитам какво става след смъртта на човека с душата.Имах спор с един познат,който твърди,че Духът на човекът се разпръсва след смъртта-посла пак се събира и такива неща,но че като цяло,дори човек да се прероди-това няма да е същия човек...Намасте.

Понеже има доста хора,които са запознати будизма искам да попитам какво става след смъртта на човека с душата.Имах спор с един познат,който твърди,че Духът на човекът се разпръсва след смъртта-посла пак се събира и такива неща,но че като цяло,дори човек да се прероди-това няма да е същия човек...Намасте.

В будизма няма вечна и неизменна душа.

Какво значи същия човек?

Момчето на 5, което строи пясъчни замъци, момчето на 16 което се заглежда по момичетата и момчето на 76, което колекционира порцеланови фигури - един и същ човек ли са? Тялото е различно, интересите са различни, мислите са различни, кое е същото?

Може да се каже, че днешният Аз е продължение на вчерашния. Днешният Аз е обусловен от мислите, думите и действията в миналото. С всяка мисъл, дума или действие сега - създаваме причини за бъдещето.

Това което се преражда е потокът от впечатления, който сме натрупали с действията с тяло, реч и ум. Прераждането се случва максимум 49 дни след смъртта и ние нямаме избор. Следващият ни живот зависи от основната ни тенденция като смущаващи емоции. Това се случва от безначални времена.

Където и да се преродим - дори в божествените сфери, където животът е само удоволствие, това удоволствие не е вечно. Добрата карма се изчерпва и се прераждаме в някоя от другите сфери на Самсара. Безкраен цикъл на раждане, страдание и смърт.

Самсара е илюзия, но това може да бъде разбрано само ако директно преживеем истинската природа на нещата.

Какво се случва след смъртта, не е толкова важно.

По-важно е какво правим с живота си сега.

Редактирано 19 юни 201015 г. от Вало (преглед на промените)

В будизма няма вечна и неизменна душа.

Какво значи същия човек?

Момчето на 5, което строи пясъчни замъци, момчето на 16 което се заглежда по момичетата и момчето на 76, което колекционира порцеланови фигури - един и същ човек ли са? Тялото е различно, интересите са различни, мислите са различни, кое е същото?

Може да се каже, че днешният Аз е продължение на вчерашния. Днешният Аз е обусловен от мислите, думите и действията в миналото. С всяка мисъл, дума или действие сега - създаваме причини за бъдещето.

Това което се преражда е потокът от впечатления, който сме натрупали с действията с тяло, реч и ум. Прераждането се случва максимум 49 дни след смъртта и ние нямаме избор. Следващият ни живот зависи от основната ни тенденция като смущаващи емоции. Това се случва от безначални времена.

Където и да се преродим - дори в божествените сфери, където животът е само удоволствие, това удоволствие не е вечно. Добрата карма се изчерпва и се прераждаме в някоя от другите сфери на Самсара. Безкраен цикъл на раждане, страдание и смърт.

Самсара е илюзия, но това може да бъде разбрано само ако директно преживеем истинската природа на нещата.

Какво се случва след смъртта, не е толкова важно.

По-важно е какво правим с живота си сега.

Вало,като съзнание имах предвид същия човек.Инак за другото-напълно съгласна съм с теб.Но този човек твърдеше,че Духът се рапръсква след смъртта и такива неща.А твърденията му за пирамидите,да речем,бяха още по-абсурдни,но няма значение.Благодаря ти,че ми отговори на въпросите-и аз съм на същото мнение,с изключение на това,че мисля,че има хора,които сами се прераждат,по собствено желание тук на земята,за да помагат на другите/останали хора,но те са единици.Намасте.

Благодаря ти,че ми отговори на въпросите-и аз съм на същото мнение,с изключение на това,че мисля,че има хора,които сами се прераждат,по собствено желание тук на земята,за да помагат на другите/останали хора,но те са единици.Намасте.

В Махаяна-традицията тези хора се наричат бодхисатви. Техните действия са мотивирани от любяща доброта (майтри) и състрадание (каруна, породени от мъдростта (праджня).

В Махаяна-традицията тези хора се наричат бодхисатви. Техните действия са мотивирани от любяща доброта (майтри) и състрадание (каруна, породени от мъдростта (праджня).

Да де,но те,дори да се родят наново,по собствено желание-след като умрат,пак си отиват там,където им е мястото,тоест спират да трупат карма,докато са живи.И другото,което е,че излиза,че човек си запазва съзнанието на ниво душа,понеже този мой познат,не знам какъв будизъм е учил,но ме шашна.Все едно хората сме като спиците на едно колело-и едната спица се връща,после другата,а след като натрупаш достатъчно опитност-качваш се на по-горно ниво,и няма връщане назад.Да де,но той пропуска тези бодхисатви.Та,затова попитах дали някой е наясно с това "разпадане" на Духът/душата(или някоя друга духовна част на човека),понеже аз смятам,че дори да се раждаме наново,много пъти,ние пак си имаме някои връзки с хората,към които сме длъжни или са ни длъжни по някакъв начин на нас,докато простим(опростим)някои кармични зависимости,и ги преодолеем.Но е интересно човек да чуе(и види)други,различни гледни точки.В крайна сметка всеки човек си има неговата истина,но някои хора се опитват всячески да си налагат своята,но техен си избор-важното е всеки сам да си избере,а за мен самата насилието/принудата е странно.Намасте.

В Махаяна-традицията тези хора се наричат бодхисатви. Техните действия са мотивирани от любяща доброта (майтри) и състрадание (каруна, породени от мъдростта (праджня).

Имам въпрос: Имат ли точно определен брой тези хора, според будизма(няма значение кой)-досега не съм срещала цифра и затова питам.

В суфизма и Кабалата се говори за точно определен брой-4000 във всяко поколение. Като повечето оот тях изобщо не осъзнават, че са "доброволци" и не се изживяват като месии, а живеят по най-обикновен начин, не са на вжни длъжности и не се стремят към власт, към пари, към слава.

Вало,като съзнание имах предвид същия човек.Инак за другото-напълно съгласна съм с теб.Но този човек твърдеше,че Духът се рапръсква след смъртта и такива неща.А твърденията му за пирамидите,да речем,бяха още по-абсурдни,но няма значение.Благодаря ти,че ми отговори на въпросите-и аз съм на същото мнение,с изключение на това,че мисля,че има хора,които сами се прераждат,по собствено желание тук на земята,за да помагат на другите/останали хора,но те са единици.Намасте.

Всеки е свободен да избира такива обяснения за света, които му подхождат най-добре. Всеки е свободен да твърди каквото иска. Доколкото действията не създават проблеми за другите - от будистка гледна точка - всичко е наред. :-)

Аз се опитвам доколкото е в ограничените ми възможности да представям будистката гледна точка. В будизма няма душа, няма дух и нищо не се разпръсква след смъртта. Тези обяснения приличат по-скоро на това което го има в книгите на Кастанеда.

Има хора, които съзнателно се прераждат на Земята, и не са много. Не съм ги броил обаче. :-)))

В Махаяна-традицията тези хора се наричат бодхисатви. Техните действия са мотивирани от любяща доброта (майтри) и състрадание (каруна, породени от мъдростта (праджня).

Може би в началото тази мотивация не е напълно истинска.

След като бодхисатва се освободи от смущаващите емоции, действията му/й не са мотивирани. Всичко което един бодхисатва прави след т.н. освобождение е спонтанен израз на истинската ни природа. Бодхисатва е всеки, който се стреми към просветление за да може да е по-полезен за другите.

Имам въпрос: Имат ли точно определен брой тези хора, според будизма(няма значение кой)-досега не съм срещала цифра и затова питам.

В суфизма и Кабалата се говори за точно определен брой-4000 във всяко поколение. Като повечето оот тях изобщо не осъзнават, че са "доброволци" и не се изживяват като месии, а живеят по най-обикновен начин, не са на вжни длъжности и не се стремят към власт, към пари, към слава.

Нищо не пречи на някой бодхисатва да е на важна длъжност и да има много пари. Това което ни пречи не е това което имаме, а колко сме вкопчени в него.

Няма конкретна цифра. Всеки който прави нещо за другите без да очаква награда или благодарност всъщност е бодхисатва. Без да се ползват методи, пътя към просветление ще е много, много бавен.

Най-общо може да се каже че по пътя към пълното състояние на Буда има десет нива. /това е условна класификация, за удобство/

Първото ниво е наречено изключително радостно. Такъв бодхисатва може да помага на 100 същества.

Бодхисатва на второ ниво може да помага на 1000 същества. И т.н.

Състоянието на Буда е 11 ниво по тази класификация. Възможностите на един напълно реализиран Буда да работи за другите са извън способността ни за разбиране. Те всъщност са неограничени.

Всички сме буди, не всичко го знаем. :-)

Редактирано 19 юни 201015 г. от Вало (преглед на промените)

Ако сансара е безначалана, тя е и безкрайна, множеството на съществата, които не са просветлени е безкрайно, множеството на съществата, които са просветлени (Буди) е безкрайно, множеството на тези, които са на различните бодхисатва-степени - също. Пита се, как безкрайното може да стане крайно,т.е. как сансара в колективен план може да има край, след като няма начало? Обещанието на бодхиствите да се прераждат докато освободят всички същества е неизпълнимо

Вало,интересното е,че и Иисус Христос е бил от 11 ниво. Нел,бях говорила с един мюсюлманин и той ми каза,че според исляма Пророците са били 250 000,което си е бая добро,и голямо число-половин милион,кажи-речи. Инак някои хора и за Платон мислят,че е бил Просветен,Буда,и прочие.Но наистина интересно,ако тези хора-те самите не знаят какви са и какво правят.Аз съм чувала,че след като минем дадено ниво-вече и емоциите/чувствата ги усещаме по различен начин,но,доколко е вярно...Намасте.

Ако сансара е безначалана, тя е и безкрайна,

...

Само по себе си, това твърдение се нуждае от солидно доказателство! Поне засега, първото нито е необходимо - нито е достатъчно условие за второто...

Само по себе си, това твърдение се нуждае от солидно доказателство! Поне засега, първото нито е необходимо - нито е достатъчно условие за второто...

Ще позволите ли, любезни потребители, да се намеся в разговора Ви?

Щом се включи дори една абсолютна категория, аристотеловата логика става негоден инструмент в менталните построения. Защото абсолютните категории са рамките, в които може да оперира маймунският разум, който ползваме.

Ще позволите ли, любезни потребители, да се намеся в разговора Ви?

Щом се включи дори една абсолютна категория, аристотеловата логика става негоден инструмент в менталните построения. Защото абсолютните категории са рамките, в които може да оперира маймунският разум, който ползваме.

Всъщност, проблемът тук е, че "безкрайност", не е абсолютна, а е абстрактна категория! В страни от това, логиката е в силата си обслужва твърдения, по своята същност екзистенциални, абстрактни, реални и имагинерни! Тя не е относителна към обекта! За жалост, най-големият и недостатък, е че нейната, приложомост е относителна, към прагматиката на субекта... С други думи, редови homo sapiens и реализиран Буда, биха имали разлика в мотивацията за едносъщни действия...

Всъщност, проблемът тук е, че "безкрайност", не е абсолютна, а е абстрактна категория! В страни от това, логиката е в силата си обслужва твърдения, по своята същност екзистенциални, абстрактни, реални и имагинерни! Тя не е относителна към обекта! За жалост, най-големият и недостатък, е че нейната, приложомост е относителна, към прагматиката на субекта... С други думи, редови homo sapiens и реализиран Буда, биха имали разлика в мотивацията за едносъщни действия...

Нямах предвид нито философската, нито математическата класификация.

Наблюдаваме само крайни и променливи обекти и явления. Чрез тях, чрез опита си за тях се опитваме да характеризираме, да осмислим и абстрактните категории.

За мен си е спекулация дори и да ги вкарваме в някаква си логика, в някакви формули, и да се опитваме да боравим с тях.

Безмислено да го правим, защото те надхвърлят нашия практически опит и в действителност не принадлежат към нашата реалност. Представата ни за тях е опосредствена и креатурна.

------------------------------------------------------------

Мисля, че да характеризираме самсара е спекулация и чесане на...мишки и клавиатури.

Само по себе си, това твърдение се нуждае от солидно доказателство! Поне засега, първото нито е необходимо - нито е достатъчно условие за второто...

Още в "Критика на чистия разум" Кант формулира първата антиномия: Светът има начало във времето и е ограничен в пространството - светът няма начало във времето и е безкраен в пространството. Но всъщност понятието за самсара в будизма е свързано, доколкото схващам, с понятието за поток (santana) или континиум от мигове на съзнанието, които са без начало.

Ако сансара е безначалана, тя е и безкрайна, множеството на съществата, които не са просветлени е безкрайно, множеството на съществата, които са просветлени (Буди) е безкрайно, множеството на тези, които са на различните бодхисатва-степени - също. Пита се, как безкрайното може да стане крайно,т.е. как сансара в колективен план може да има край, след като няма начало? Обещанието на бодхиствите да се прераждат докато освободят всички същества е неизпълнимо

На интелектуално ниво вероятно е така.

Да си влюбен интелектуално вероятно е скучно.

Това беше по-скоро шега, заради онези въпроси за броя на бодхисатвите. Според будизма, какви други източници на познание има освен сетивността и логическия извод? Според класическите ведически школи това са самите Веди и йогическото познание от медитация да речем. Според христянската традиция това са свещените писания, молитвите, божественото благодат.

Това беше по-скоро шега, заради онези въпроси за броя на бодхисатвите. Според будизма, какви други източници на познание има освен сетивността и логическия извод? Според класическите ведически школи това са самите Веди и йогическото познание от медитация да речем. Според христянската традиция това са свещените писания, молитвите, божественото благодат.

:-)

Бих казал, че просветлението е директно, всепроникващо, интуитивно знание.

Аз съм начинаещ и за мен това са само думи.

Има причини поради които за мен горното твърдение е истина.

На интелектуално ниво вероятно е така.

Да си влюбен интелектуално вероятно е скучно.

Дали е влюбване въобще тогава това?!А и за бодхисатвите,за безначалството,безкрая,за всички тези неща-ако човек има нужда от доказателства-хубаво е,но опитва ли се с Умът и логиката да ги разбере-няма как да успее.А пък и някои казват,че човек намерил истинското просветление-то,този човек вече няма нужда от доказателства,просто той вече знае.А знаеш ли нещо-за какво ти е да го доказваш?! Намасте.

Дали е влюбване въобще тогава това?!А и за бодхисатвите,за безначалството,безкрая,за всички тези неща-ако човек има нужда от доказателства-хубаво е,но опитва ли се с Умът и логиката да ги разбере-няма как да успее.А пък и някои казват,че човек намерил истинското просветление-то,този човек вече няма нужда от доказателства,просто той вече знае.А знаеш ли нещо-за какво ти е да го доказваш?! Намасте.

Точно тук е и мястото на доказателството! То идва да ни отърве от субективността, на категории като "някои казват", "намерил истинско просветление", "просто той вече знае". Не случайно, Буда казва да не вярваме на нито една негова дума, а всичко да проверим сами (да си докажем тоест).