По повод оплюването, но във връзка с нещо друго, което ми е интересно напоследък. Понеже си единствения ангажиран с тибетския будизъм тук, какво мислиш за случая със забраната от страна на НС над практиките, свързани с Дордже Шугден.

Просто забрави за Шугден и всичко свързано с него. Нито има смисъл да знаеш нещо за него, нито е от полза. Далай Лама е казал мнението си съвършено ясно и недвусмислено. Пък и това си е вътрешен въпрос на Гелугпа.

 

 Но учителят, за когото спорите на тази страница си позволява доста по адрес на друг изключително голям учител, без доказателства, с епитети и доста повече - понякога нещата са точно такива, каквито изглеждат... според мен.

Кой изключително голям учител имаш предвид - не знам. Пабонка или друг?

 

 вече не знам какво да мисля за Далай Лама.

Мисли си само добри неща или поне нищо. За да разбереш позицията му трябва да познаваш историческия контекст на случващото се в Тибет поне от 14 век насам. Лично аз не мога да кажа много добри неща за Гелуг, която в  миналото е направила доста сериозен опит да унищожи традицията, която следвам (Кагю), а и не само нея. Имало е толкова абсурдни неща, които дори не можеш да си представиш. Но не виждам смисъл да ги обсъждаме.

 

ПП Не знам защо винаги откриваш подобни скандално-пикантни истории и започваш да ги разнищваш. Това по никакъв начин не може да е от полза за духовното ти развитие. Още повече, че става дума за традиция, която не практикуваш. Нямам нито качествата, нито правото да те съветвам, но най-приятелски и без да ми се сърдиш - фокусирай се върху това, което следваш като път и практика. Не се разпилявай във всички посоки и не тръгвай след всяко нещо, което изглежда интересно. Животът е кратък и времето е твърде ограничено за подобни екстри. 

Редактирано 25 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Може би, все пак, да поясня един принципен въпрос. Духовната реализация или осъзнаването на един учител и неговото място и роля в тибетската будистка йерархия са две различни неща. Има официална и неофициална йерархия. С други думи, това че един учител е много популярен и е водач на дадена приемственост само по себе си не е гаранция, че е водещ сред всички останали. Може и да е, а може и да не е. Но дори да е, ако се е ангажирал с подобна длъжност, той е малко като това, което би следвало да е президента у нас, т.е. да има напълно несектантска позиция. Обаче, това не е толкова просто, защото е обвързан с много фактори от всякакъв характер - включително политически и икономически. Затова е много трудно винаги да изказва мнението си без да се съобразява с всичко това. Просто има ситуации, в които всяко решение е недобро и или трябва да премълчиш, или да кажеш нещо съвсем абстрактно и необвързващо. За да си позволи един такъв учител да говори свободно, той трябва да излезе от рамките на традицията или поне да е готов да се конфронтира с голяма част от нейните представители, както са постъпили Трунгпа Ринпоче или Норбу Ринпоче. Но ако си поел ангажимент да се грижиш за монасите в 50, 100 или повече манастира, както и да подкрепяш центрове на светски практикуващи, не можеш да си позволиш подобно нещо. Тъй че преди да съдим прибързано, трябва да познаваме цялата картина.

Тъй че преди да съдим прибързано, трябва да познаваме цялата картина.

Ти вече отсъди. Трябва да предполагам, че я познаваш със всичките ѝ корени в миналото и далечното бъдеще, защото

 

Просто забрави за Шугден и всичко свързано с него. Нито има смисъл да знаеш нещо за него, нито е от полза. Далай Лама е казал мнението си съвършено ясно и недвусмислено. Пък и това си е вътрешен въпрос на Гелугпа.

Т.е. линията на партията е, че Шугден е светски (или тъмен дух, според Далай Лама) и точка по въпроса. ОК.

Аз повече си харесах аргумента, че умилостивяването на духове-защитници е най-малкото излишно при приемането на трите убежища и той изгърмя. Защо,тогава, да се обръщат единствено срещу него? Не го виждам само като вътрешен въпрос на гелугпа и никога не е бил. Шугден се възприема като защитник на гелугпа срещу замесването й с нийнгма. Далай Лама XIV е поредният, който е намислил да го направи по някакви негови съображения, гарнирани с изумителни пророчески сънища, предсказанията на Нечунг ( ако някой не знае за Нечунг, той е "официалният" оракул, нещо от рода на Шугден и при бягството на сегашния Далай Лама от Тибет едва не го пратил в китайски капан, спасило го е своевременното допитване до оракула Дордже Шугден), жребии и някакви предсказателни топки. Какво точно представляват нямам идея. Но,техни си, тибетски работи.

 

ПП Не знам защо винаги откриваш подобни скандално-пикантни истории и започваш да ги разнищваш. Това по никакъв начин не може да е от полза за духовното ти развитие.

"Винаги" не е вярно. Май за първи път го правя, освен ако не визираш изобщо досегашното ми участие във форума. Може би имаш предвид идеите на Платон или друго, подскажи ми.

Не бих си заложила главата, че следвам някаква традиция или че практикувам каквото и да е, просто живея като всички. Вероятно според теб простите хора са длъжни само да мълчат и да слушат съвети, но както и да е. Обаче ако предположим, че е така, то тя има някаква връзка с обсъжданото.

Moмиче, момиче... Тези неща не са като онези, с които се занимаваш обичайно. С други думи, тези традиции са живи и активни. Ако получиш истинско посвещение и практикуваш дисциплинирано, можеш да имаш преживяване, т.е. контакт с идам, в рамките на няколко години и дори на няколко месеца. Затова е много важно с какво се свързваш. Затова и тези неща не се дават просто така.

 

Т.е. линията на партията е, че Шугден е светски (или тъмен дух, според Далай Лама) и точка по въпроса. ОК.

 

Ама че си фантазираш. Първо, никъде не съм давал оценка и мнение какъв е Шугден. Нито имам компетентност, нито ми е работа. Второ, за каква партия говориш? Ми, моите учители изобщо не са в близки отношения с Далай Лама, защото имат спор по един много важен въпрос. Той се намеси при разпознаването на един наш тулку, с което създаде прецедент в историята на тибетския будизъм. Това, което посочих е, че това е вътрешен въпрос на Гелуг. Другото е, че един от моите учители си е имал работа с Шугден и мнението му крайно негативно. Тъй като това е и мнението на мнозинството от учителите от четирите основни традиции (Нийгма, Кагю, Сакя и Гелуг) е смешно да им нямам доверие и да си фантазирам разни неща. 

 

  Но,техни си, тибетски работи.

Имено. Не виждам за какво се занимаваш с това. Напълно безпредметно е. Разбирам, поне да беше будистка. Ти не си. Тогава?

 

Не бих си заложила главата, че следвам някаква традиция или че практикувам каквото и да е, просто живея като всички.

Ами, щом живееш като всички, що си губиш времето с такива шантави неща като разни тибетски демони? Идея нямам.

Редактирано 25 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Moмиче, момиче... Тези неща не са като онези, с които се занимаваш обичайно. С други думи, тези традиции са живи и активни.

 

Нима. Ти разбира се, можеш да обхванеш с ясновидския си поглед заниманията на всички същества. И естествено,покрай това не обърна внимание (впрочем не съм се и надявала някой да го направи) на нещо, което пуснах в най-популярната тема в момента, за бога-тиранин нещо си. Нещо мухлясало и мъртво отдавна, както си мислиш. За "червените шапки" и пресичането на пътищата ставаше въпрос...

 

Ама че си фантазираш. Първо, никъде не съм давал оценка и мнение какъв е Шугден. Нито имам компетентност, нито ми е работа. 

 

Отговорът е тук и колкото и да се стараеш да го прикриеш, не можеш. Защото демон може да го нарече само лоялен на политиката на Далай Лама последовател. Занего самия, преди да се обърне през 1978г. срещу практиката, предадена му от коренния му учител Триджанг Ринпоче и  други учители, той е бил просветлено същество. Те го наричат Дордже Шугден, не Долгиал, както в момента го именува НС.

Ами, щом живееш като всички, що си губиш времето с такива шантави неща като разни тибетски демони? Идея нямам.

 

 

 

Другото е, че един от моите учители си е имал работа с Шугден и мнението му крайно негативно. Тъй като това е и мнението на мнозинството от учителите от четирите основни традиции (Нийгма, Кагю, Сакя и Гелуг) е смешно да им нямам доверие и да си фантазирам разни неща.

Това не може да е вярно, ти не си фантазираш, а лъжеш, извинавай, че ти го казвам направо. И как се появи така изведнъж тази рязка промяна в отношението им след няколко века? Дали пък правилната концепция за пустотата изведнъж не им е отмиляла, защото там трябва да е ключът от бараката, някъде още около манастирите на Jonang? Но това са сложни въпроси, аз не мога да ги нищя, наистина най-различни фактори са замесени - история, политика, философия, магия. Последната особено в този случай е видимо превалираща.

 

Имено. Не виждам за какво се занимаваш с това. Напълно безпредметно е. Разбирам, поне да беше будистка. Ти не си. Тогава?

 

Момче, всички разбрахме, че си будист. Само не знам за колко време? Осъзнавай го по-често.

 За "червените шапки" и пресичането на пътищата ставаше въпрос...

Не пропуснал съм. Но вече го прочетох. Какво да кажа, освен че (за мен) това е поредната езотерична безмислица, която има толкова общо с нещата в будизма, колкото аз с квантовата механика. С други думи, нищо общо. Не знам как човек може да гледа сериозно на подобни объркани и абсурдни писания.

 

 Защото демон може да го нарече само лоялен на политиката на Далай Лама последовател.

Това, драга ми Уитнес, са думи на Шамар Ринпоче, който е в спор с Далай Лама по отношение на разпознаването на 17-я Кармапа, а и не само за това. Последният, който би могла да наречеш "лоялен" към Гелуг е Шамарпа и учителите около него. Това, което пишеш е смешно. Тази група от учители е единствената, която от години е в открито противоречие с политиката на Гелуг и опитите и да установи контрол над другите три големи школи.

Единствената, като изключим сепаратиското крило на новата Кадампа, подържниците на Шугден и други такива, но там случаят е съвсем друг.

 

Това не може да е вярно, ти не си фантазираш, а лъжеш, извинавай, че ти го казвам направо.

 

Докажи го. Кажи кой учител от 4-те основни традиции има положително отношение към Шугден? Много ще ми бъде интересно да науча.

Редактирано 26 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Не пропуснал съм. Но вече го прочетох. Какво да кажа, освен че (за мен) това е поредната езотерична безмислица, която има толкова общо с нещата в будизма, колкото аз с квантовата механика. С други думи, нищо общо. Не знам как човек може да гледа сериозно на подобни объркани и абсурдни писания.

Добре. Да приемем, че има толкова общо с будизма, колкото езотеричната безмислица около Шугден. Но тя се случва, или и това си въобразявам? Точно това ме порази. И именно доводите на ДЛ могат да се нарекат объркани и абсурдни, погледнати от твоята позиция (която ти, впрочем, не изясни). Те придобиват някакъв смисъл само ако ги прочетеш в светлината на моята езотерична безсмислица, която не е мое изобретение, а е записана от човек, който е бил в близки отношения с Панчен Лама по онова време, например. Може да се приеме, че е пристрастен към гелуг.

Честно, направо не знам как побираш противоречивото си отношение към събитията. А те все пак имат някакви рационални причини и не трудно да се установят, но

 

сега не мога да пиша, извинявам се, може би по-късно. Напоследък нямам много достъп до компютъра. И без това никой не се интересува от тази история, особено сякаш тук, в България. Тук на мода, както винаги, са захаросаните холивудски имиджи... и т.н. Здраве да е.

 Но тя се случва, или и това си въобразявам? Точно това ме порази.

Поразена си, защото може би си имала някаква неоправдано романтична представа за тибетците. Тибет е бил феодално общество. Това, че тези учения са били съхранени там, не означава, че мнозинството от хората са станали някакви просветлени същества. Мога да напиша много негативни неща за Гелуг и за някой от Далай Ламите. Също така имай предвид, че има обосновани предположения (както се изразяваше Цветанов за атентата в Бургас), че не всички от тях са били истинските инкарнации на 1-я Далай Лама. Гелуг се формира като крайно фундаменталистка школа и е единствената, която не участва в движението риме през 19 в. Преследва останалите школи и се стреми да ограничи влиянието им. Особено на Карма Кагю. Стига се дотам, че обвинява един от предишните Шамарпи в държавно предателство, издава декрет, с който забранява прераждането му и превръща всичките му манастири в гелугпински. И така нататък...

 

Сегашният Далай Лама всъщност е първия, който поне формално обявява, че има несектантска (риме) позиция, с което си спечелва много противници вътре в своята школа. Въпреки това, той на няколко пъти са намесва или поне прави опити да се намеси в разпознаването на тулку от други школи. Тази му позиция също е противоречива и може да се обясни с това, че той е принуден да лавира между различни лобита и групи в Гелуг, както и да се съобразява с китайската политика и много други неща. Той можеше да постъпи различно, да се опита да оттегли (както вече направи) и да се посвети само на духовна практика. Но това беше по-лошия вариант, защото първо, не се знаеше кой ще го замести и второ, всъщност нямаше кой.

 

По начало култа или както там можем да го наречем се подържа само от фундаменталното крило в Гелуг, както и от тези, които са отделиха.

 

 И без това никой не се интересува от тази история, особено сякаш тук, в България.

Ами това е тема за любопитни... Не му е тук мястото.

 

ПП Каквото и да ми е личното мнение за някои действия на Далай Лама, не бих го споделял публично по същите причини, поради които съм срещу това изобщо да се коментират учители в такъв план. Можеш да ми възразиш, че учителят, който беше коментиран по-рано в темата, го е правил. Ами и Шамарпа напр. също го е правил, но те са учители, които могат да преценяват последиците от действията си. Обаче, нито единият, нито другият е съветвал своите ученици да им подражават. Напротив, съветвали са ги да стоят далече от подобни неща и да не се забъркват в тях. Тове е накратко.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

Между другото, от известно време центърът на лама Джампа Тхайе, отново функционира, ако се съди по възстановяването на сайта им. Не знам как са нещата сега там, но за лама Джампа, от когото (парадоксално) получихме учения в Индия, мога да кажа само най-хубави неща.

Редактирано 26 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Поразена си, защото може би си имала някаква неоправдано романтична представа за тибетците.

Не съм, но не си спомням да съм ти излагала представите си за Тибет.

 

Сегашният Далай Лама всъщност е първия, който поне формално обявява, че има несектантска (риме) позиция, с което си спечелва много противници вътре в своята школа.

Струва ми се, че имат причина, макар че всеки говори каквото му харесва или отърва. Ако искаш, погледни това и кажи какво мислиш. Преди се изразих доста глупаво, като използвах израза "концепция за пустотата", ама нещо бързах. Става въпрос за възгледа на третото завъртане на колелото на Дхарма и дали има проблем от гледна точка на тези "екстремисти" от гелуг, как ти се струва. Направо ми стана жал в един момент, в тях има нещо като в нашенските православни след спора за единосъщието и подобносъщието, държат си на тънките доктринални различия. Различия, които ако ги има, водят до доволно значителни последствия.

 

The Jonang Doctrine which has been authorised

To spread and preserve without being subject to deterioration

The Kalachakra transmission, the great chariot way that

Differs from the Expositions of other Sutras and Tantras

May the Doctrine of the Jonang School flourish

 

The Jonang School elaborates on the primordially existent ultimate

The permanent and stable Sugatagarbha which is the

Indivisibility of basis and fruit,

The meaning of Tathagatagarba Sutra and Nagarjuna’s texts

May the Doctrine of the Jonang School flourish

 

The Jonang School is endowed with the grand expositon on

Achieving the Truth Body,

Through the practice of the Six Yogas, the meaning of Tantras,

And the Middle Way of Other-emptiness, the view of Sutras

May the Doctrine of the Jonang School flourish

 

Through the blessing of the Victorious One and the Bodhisattvas,

The objects of refuge,

Through the power of the immutable ultimate reality,

And through the force of the virtuous deities and our faith

May this prayer be fulfilled accordingly

 

This prayer was composed by His Holiness the 14th Dalai Lama Tenzin Gyatso on November 23, 2001 in Dharmasala, Himachal Pradesh, upon the request of Khenpo Ngawang Dorjee and other Jonang followers for the spread of the Doctrine of the Jonnang School

http://www.rimebuddhism.com/tradition_jonang.html

 

И това, от книга на Берзин за посвещенията в Калачакра. Далай Лама е ангажиран с тях и той често го съпровожда като преводач.

 

Кроме того, каждый поток непрерывности, до Пробуждения или после, индивидуален. Все радио не являются одним и тем же радио, хотя каждый приемник работает одинаково. Так, нет такой вещи, как всеобщее сознание ясного света или тантра основы, в которой каждое из наших сознаний участвовало бы.

 

Това включва ли само-съзнание?

Малии! Ти, приятелко не навлезе, а направо се хвърли с главата надолу в най-дълбоката вода. Да изясним тук разликата между Рантонг и Шентонг е напълно невъзможно.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Съвсем накратко, за да се ориентираш. От гледна точка на Махаяна висшия възглед е този на Мадхямака (тиб. Ума ченпо), което буквално може да се преведе като "Дори не и по средата", т.е. отвъд всички крайни дуални възгледи на нихилизма и етернализма. Тук относителната (конвенционална) истина означава, че всички феномени, макар че се проявяват, са несубстанционални и подобни на отражение в огледало. Абсолютната (крайна) истина, означава състояние, което е свободно от всякакви крайности и фантазии, т.е. естественото състояние на ума, което е празно от дуалността на субект и обект. Двете истини, т.е. взаимозависимото проявление и пустотата са неразделни.

По-нататък, Мадхямака се дели на сутра и тантра. Сутра-мадхямака се дели на Рантонг и Шентонг, докато Тантра-мадхямака по същество е само Шентонг.

Рантонг се дели на Сватантрика (с два основни подвида) и Прасангика. Най-общо, тези двете считат, че на крайно ниво нито личността, нито явленията съществуват реално и чрез различни силогизми отхвърлят крайностите на етернализма и нихилизма. Дзонгкапа дава своя собствена интерпретация на Прасангика, която не се приема от останалите школи.

Към Третото завъртане на Колелото на Дхарма се отнася възгледа Шентонг, в който абсолютната реалност се нарича Буда-природа и е идентична във всички същества. От гледна точка на Рантонг, обаче, тези обяснения са етерналистични. От гледна точка на Шентонг обясненията на Рангтонг са нихилистични. Следователно, спорът е чисто терминологичен и концептуален. Спорът е за това как крайното осъзнаване, което е неизразимо, може да бъде обяснено по някакъв що годе достъпен начин. Затова и един от най-големите тибетски учители през 19 в, а имено 1-я Джамгонг Конгтрул казва, че тези два възгледа (Рангтонг и Шентонг) трябва да се съчетават, също както една птица има нужда от две крила, за да лети.

 

За Трите завъртания на колелото на Дхарма, накратко. При Първото, акцентът е върху личното освобождение (състоянието Архат) и затова там Буда е описал кармата като нещо реално. При Второто, е обяснил пустотата на всички феномени и взаимозависимото възникване. При Третото, е обяснил, че не бива да се изпада нито в крайността на етернализма, нито на нихилизма. Това е естественото състояние на ума или Буда-природата (Татхагатхагарбха или Сугатагарбха).

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Всичко това е според начина, който го преподават моите учители без да претендирам, че съм го схванал добре. Обаче други учители могат да го обясняват различно. Дори учители от една и съща школа често дават различни обяснения като се съобразяват с капацитета на ученика и своите предпочитания.

 

Става въпрос за възгледа на третото завъртане на колелото на Дхарма и дали има проблем от гледна точка на тези "екстремисти" от гелуг, как ти се струва.

Официалната гледна точка на Гелуг е, че ученията от Второто завъртане са окончателни, т.е. че изразяват абсолютната истина. Според повечето учители от другите школи това са ученията от Третото завъртане. Тъй че, ако под "ектремисти" разбираш фундаменталното крило, то отговорът е положителен. Ако имаш предвид новата Кадам или последователите на Шугден, то те също претендират да следват стриктно интерпретацията на Дзонгкапа, т.е. същото. Не съм чувал някои от тях да подържа Шентонг, както са правили Джонанг, както правят моите учители (те са Кагю) или мнозина от Сакя.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Много се съмнявам, че от горните ми писания може да имаш някаква полза, но дано поне няма вреда.

Това включва ли само-съзнание?

Това ли те притеснява - че ще изчезнеш? Споко, страшно няма. Ако можеш да наречеш недуалното състояние - самосъзнание, то отговорът е "да". Обаче, що за самосъзнание е сътояние, което е свободно от субект и обект? Всъщност, истината е, че има много директни начини и методи това да бъде показано и преживяно. Тогава няма да се питаш "какво е". Обаче, ако тръгнеш да го обясняваш на друг ще изпаднеш във всички дилеми, през които е преминала будистката философия.

Редактирано 28 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Малии! Ти, приятелко не навлезе, а направо се хвърли с главата надолу в най-дълбоката вода. Да изясним тук разликата между Рантонг и Шентонг е напълно невъзможно.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Днес забравих да допълня да не пишеш лекции за Рантонг и Шентонг, а да отговориш с да или не, нещо такова. Щом споменах Джонанг, значи вече имам поне някаква представа. Но не ми се редактираше. За ползите и вредите ще помисля. Те са спорен въпрос.

Днес забравих да допълня да не пишеш лекции за Рантонг и Шентонг, а да отговориш с да или не, нещо такова. Щом споменах Джонанг, значи вече имам поне някаква представа. Но не ми се редактираше. За ползите и вредите ще помисля. Те са спорен въпрос.

Ей, бе човек, що го пропусна. Толкова време ми отне да сътворя тоя ферман. Баси как се прекарах.

Джонанг предават Шентонг. Този възглед е запазен в Кагю. Моите учители предават и Рантонг и Шентонг, но акцентират върху второто.

Значи, питай ме конкретни, прости и полезни за теб неща. Като ми задаваш въпроси за  най-изтънчените разлики в обяснението на крайната истина, мислиш ли, че ще съм ти от някаква полза. Нито съм кхенпо, нито имам стабилно преживяване на тези неща. Най-много да се объркаме и двамата.

Редактирано 28 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Това ли те притеснява - че ще изчезнеш? Споко, страшно няма.

Нне. Моят проблем често е точно обратния, което е същото, т.е. че има проблем. Дали няма някаква опция да се облажа с обратното? Интересното е, че май се оказва, че има.

 

Следователно, спорът е чисто терминологичен и концептуален. Спорът е за това как крайното осъзнаване, което е неизразимо, може да бъде обяснено по някакъв що годе достъпен начин.

Ами, нали точно концептуализирането е причината за остатъците. И например довод, че в резултата от медитацията на човек, следващ прасангика е останала някаква тънка концепция, засенчваща или отрицаваща действителността, разбива сам себе си. Т.е., признанието колко се важни представите, правилни или не. Както го виждам, целта на сложната система от силогизми на гелуг прасангиките е максимално обезсилване на приивързаността, безпристрастност към каквито и да било идеи. (И тук не особено неочаквано пак се натресох на някакви стари разговори - Алая не може да отразява сама себе си)

С други думи, разликата се проявява в практиката и правилният възглед е необходима почва. "По плодовете им ще ги познаете".

„ако не се изследва с неутрален ум, отхвърляйки изпадането в привързаност към своите идеи и неприязненост към чуждите, то в резултат на подобни занимания с философия само по-здраво се привързват към кръговрата на феноменалното съществувание (сансара)” (Цонгкапа)

 И например довод, че в резултата от медитацията на човек, следващ прасангика е останала някаква тънка концепция, засенчваща или отрицаваща действителността, разбива сам себе си.

Това е довод на Шентонг срещу Рантонг. Сега, аз не съм съвсем наясно какво практическо значение има това лично за теб. За мен няма. Понеже, тук става дума за най-фините когнитивни воали при последните три бодхисатва-бхуми, които възпрепятстват реализирането на Ваджра-подобното самадхи. Мисля си, че човек трябва да е поне на 1-то бхуми, т.е. да има директно, неконцептуално осъзнаване на пустотата, за да започне да се замисля над подобни неща. Освен това, когато човек стигне до тези нива той започва да "общува" повече или по-малко свободно с будите, даките и дакините и дхармапалите. Тъй че няма как да се отклони. Никой напр. не поставя под съмнение осъзнаването на Дзонкапа. Спорът е дали начина, по който е обяснявал нещата е най-правилния. Стана дума и за Далай Лама. Една от основните му практики е Дзогчен, макар че обикновено предава лам-рим в типичния за Гелуг стил.

Само да ти припомня, че Гелуг е единствената тибетска школа, която няма индийски източници. Учителите на Дзогкапа са били от школите Сакя и Кагю, защото през 14 в в Индия вече не е имало будизъм.

Редактирано 30 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Прекалено делиш, Скепсис, и или не разбираш, или се правиш, че не разбираш същността на проблема. А той е, че възгледът и практиката не могат да се разглеждат независимо. Такава е категоричната позиция на Дзонгкапа и Гелуг съответно. Както и на разни Дзогчен учители (пишман станах, че се разрових и добих представа докъде се е разпространило това... И изобщо, какво общо има Дзогчен с будизма? Със състрадателното учение на Гаутама Буда? Кошмар) Става въпрос за фини нива, които присъстват (в някакъв смисъл ние присъстваме в тях или те присъстват в постоянно в нас) и на които мисъл/представа и звук (реч) са неотделими.

Апропо, защо все ме поставяш в някаква категория люде, на които сякаш не им е позволено да разсъждават над такива въпроси, не че се обиждам, но що за обскурантистки подход имаш - сякаш сме си разменили ролите този път и аз говоря по същество като будист, а ти като прозелит на вярата. Какво доживяхме )))

 

Ами ето ти още по забранената за мен тема. Тя не ми е чужда обаче, затова си позволявам.

 

According to general Gelugpa school of thought, since Prasangika is the highest level of philosophical thoughts, everything has been based on this, for without this sound foundational base, any amount of Vajrayana practices will become effective or bear fruit. Without this (foundation), how one can visualize the deities that are to be founded on this basis, this being so, the generating stage of meditation practice will not be a correct and flawless one. If that is so, no one shall be able to do the Vajrayana practices as this is essentially comprised two parts, the generating stage and the completion stage.

 

Like a gold smith testing gold by various methods

By burning, cutting and rubbing

Oh! Bhikshus and learned scholars

You too must test the truth of my words thoroughly

Only after that you should accept it

But not because you respect me

That you accept my words out of reverence

Without judging the words and testing it first.

So you must be the final judge to accept or to reject a point or truth!

 

http://www.lamrimnotes.webs.com/letter1.html

 

Не знам дали знаеш от какво е трябвало да отървава Дзонгкапа тогава Тибет и че собственоръчно е изгорил много трактати по магия, и затова написал след това собствени коментари върху разни важни текстове. За да предотврати, поне до време, извращаването на тайното учение във вещерство и да предпази хората от тази мерзост. Затова Тибет е бил затворен за чужденци, и заради пророчеството, че учението ще опази чистотата си до момента, в който ще бъде отворен за пелингите. Сега проблемът не е на Тибет, Тибет е в Китай, а Далай Лама е популярен предимно на запад. Понастоящем няма проблем всеки филистер или откровено егоистично същество по света, надарено обаче с находчив студен ум, да се облажава с незнам какви практики и да се занимава с инвокации, защото "няма път, нито плод", нали така... Защо са им Парамити разни, като вече са идеално осъществени и дори защо да не наричат Дзонкапа и последователите му "духовидци", "екстремисти" и прочие. Това, като оставим настрана историческите и политически подробности от историята на Тибет, защото спорът не може да бъде ограничен в рамките им, а има много по-дълбока и важна основа.

Редактирано 1 август 201312 г. от witness (преглед на промените)

Редактирано 1 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Редактирано 2 август 201312 г. от witness (преглед на промените)

 

Темата "Искрено и лично" не е тази. Даже и раздела не е.

 Точно от този вид обичат да кълват Дзонкапа.

Не виждам кой и къде е критикувал Дзонгкапа. Аз ли, след като казах, че той е един от ламите, които присъстват на Убежищното дърво на моята традиция? 1- я Джамгон Конгтрул ли? Или друг някой...

Само един прост въпрос - Кой са учителите на Дзонгкапа?

Редактирано 2 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Темата "Искрено и лично" не е тази. Даже и раздела не е.

Не виждам кой и къде е критикувал Дзонгкапа. Аз ли, след като казах, че той е един от ламите, които присъстват на Убежищното дърво на моята традиция? 1- я Джамгон Конгтрул ли? Или друг някой...

Знаеш ли какво, написах го това и този път ще го оставя. И макар че си напълно безнадежден, понеже често с удоволствие раздаваш поучения, и аз ще допълня нещо, което веднъж ти казах - за житейската задача, може да си спомняш или не. Това не означава да търсиш благотворителни каузи като някоя дама от хайлайфа, за да си оправдаеш съществуванието. Означава да не избягваш ситуации, в които може да си принуден да се грижиш за някой друг, освен за себе си. Още по-малко да си го поставяш за цел. Много е просто. Това - скоро.

 

Чакам отговор... Досега като си ме питала нещо в повечето случаи съм ти отговарял. Разбира се, ти не си длъжна да постъпваш по този начин.

Чакам отговор... Досега като си ме питала нещо в повечето случаи съм ти отговарял. Разбира се, ти не си длъжна да постъпваш по този начин.

Съжалявам, но напоследък съм трайно изгонена от компютъра. Което не ми пречи особено. Отговорът на въпроса за учителите на Дзонкапа всеки любопитен може да си намери. Той не решава всичко. Точно за това и за любопитните, ако изобщо има такива тук или наоколо във вселената, ще пусна една стара статия от 1998г. Изглежда длъжка, но дори така засяга максимално сбито повечето страни на случая. Не е съвсем безпристрастна, защото авторът е някакъв чешит будист и тотален атеист, обаче според мен е интересна.

 

 

РАЗГЛАСЯВАНЕ НА МАГИЯТА: ЖИВОТЪТ И ВРЕМЕНАТА НА ДОРДЖЕ ШУГДЕН

Stephen Batchelor

 

Възхвалявам те, яростен бог на Жълтите Шапки, който превръщаш в частици прах Велики същества, високопоставени чиновници и обикновени хора, замърсяващи и покваряващи доктрината на Гелугпа.

 

 – от „Възхвала към Дордже Шугден”, произнесена от Земей Ринпоче (1927-1996)

 

Така нареченият Дракпа Гялцен* се преструва на възвишено същество. Но понеже този пречещ дух и създание на изкривени  молитви вреди на всичко, и на дхарма и на съзнателните същества, не ги подкрепя, закриля или им дава убежище, а ги смила на прах.

 

 –  Петият Далай Лама (1617-1682)

 

*Драгпа Гялцен бил конкурент на Петия Далай Лама. Дордже Шугден е смятан за негова реинкарнация, възкръснал да се противопоставя срещу замесването на монасите от Гелугпа с ученията на Нийнгма.

 

 

„Гневно божество”, съобщава лондонският „Индипендънт” с едва прикрита ирония на 17 февруари 1997, „е главният заподозрян за три убийства в Дхармасала, хималайската „столица” на тибетското правителство в изгнание.” Две седмици по-рано, Геше Лобсанг Гятсо, ръководителят на Института за будистка диалектика, и двама студенти били пронизани до смърт. Въпреки задълбочените разследвания от страна на индийската полиция случаят е все още неразрешен. Макар че били издадени заповеди за арест на двама заподозрени, полицаите предполагат, че убийците се укриват в Непал или Тибет. В помощ на издирването им бил повикан Интерпол. И въпреки че поддръжниците на Шугден енергично разкритикуваха медиите, че им приписват връзка с убийствата, самото широко разпространяване на предположенията рефлектира върху историческото и емоционално естество на спора.

 

На 6 юли 1996г. друг британски вестник, „Гардиън”, разнесе историята на първа страница под заглавие: „Клеветническа кампания пръска опасения за безопасността на визитата на Далай Лама във Великобритания”. Статията описва демонстрации по улиците на Лондон, на които „стотици британски будисти скандираха анти-Далай Лама лозунги и носеха плакати, казващи: „Усмивките ви очароват, действията ви нараняват”. Нобеловият лауреат бе обвинен от организация, наречена Общност на Поддръжниците на Шугден (Shugden Supporters Community), че е „безмилостен диктатор” и „потисник на религиозната свобода.”

 

Тези трагични и объркващи събития представиха на вниманието на света една отдавнашна тайнствена вражда в рамките на тибетската будистка общност, въртяща се около бога-покровител Дордже Шугден. Докато западният интерес изглежда ненаситен към всичко тибетско, убийствата и демонстрациите изложиха тъмната и тревожна обратна страна на една традиция, често разглеждана като символ на мъдрост и състрадание в духовно объркания свят. Дори да се окаже, че убийствата в действителност са част от китайската кампания за усилване на раздора вътре в тибетската общност в изгнание, това все още означава, че Пекин е бил в състояние да експлоатира непримиримия спор, който Далай Лама и неговите привърженици като покойния Ген Лобсанг Гятсо останаха безсилни да разрешат.

За да бъде разбран сложния произход на спора, е необходимо не само да се проследят очертанията на тибетската история от седемнадесети век, но също така да се схванат някои от доктриналните и философски разногласия, разделили населението след като будизма бил установен в Тибет през осми век.

 

На двадесет и осмия ден от седмия лунен месец на 1642г. Петият Далай Лама сънувал, че двама лами от друга секта – Нийнгма – му дават посвещение в параклиса на неговия дворец в манастира Дрепунг. Единият от ламите му подал ритуален нож и точно в този момент Далай Лама имал чувството, че е шпиониран през прозореца от монаси от собствения му орден Гелугпа. Помислил си, че ако Гелугпа монасите го укорят за получаването на учения от Нийнгма ламите, ще ги прониже с камата. Втурнал се да им се противопостави, но те вече изглеждали покорени. В този момент се събудил.

 

По-рано същата година, двадесет и шест годишният Далай Лама бил удостоен с върховна власт над цял Тибет от монгола Хуши хан, и така била въведена династията на Далай Ламите. Стъпката била осъществена, когато войските на монголския хан победили краля на Цзанг, поддръжник на съперника за властта в Тибет, Кармапа (старши лама на ордена Кагю). Докато военната им победа сложила край на годините на граждански конфликт в Тибет и обединила страната под разпореждането на Гелугпа, тя внесла напрежение сред самите Гелугпи – загатнато в съня на Далай-лама три месеца по-късно.

Традицията Гелугпа е основана двеста години по-рано от забележителния монах, учен и йогин Дзонгкапа, който почерпил от всички тибетски будистки традиции на своето време, за да създаде завладяваща нова синтеза от учение, етика, философия и практика. Първият Далай Лама бил водещ ученик на Дзонгкапа и тъй като влиянието на Гелугпа устойчиво нараствало през следващите два века, Далай Ламите се очертали като важни духовни фигури в школата. Когато петият в линията става глава на тибетската държава, институцията на Далай Лама внезапно добива безпрецедентна политическа власт.

 

Въпреки че Петият Далай Лама бил Гелугпа монах, като държавен глава той носел не само мантията на реформирания от Дзонгкапа орден, но също така товара на хиляда години тибетска история. Трябва да е било особено мъчително за него, тъй като бил роден в семейство, чийто фамилен дом гледал към гробниците на първите тибетски крале в долината Чонджи, и който все още бил асоцииран с Нийнгма традицията. Нийнгмапа („Древните”) били способствали за въвеждането на будизма в Тибет по времето на тези ранни крале и за първото определяне на будократичния характер на държавата. През живота си Петият Далай Лама поддържал гореща вяра към школата Нийнгма и мистична връзка с нейния основател Падмасамбхава, който му се явявал в сънища и видения.

 

Поетата от Петия Далай Лама дълга и сложна историческа идентичност трябва да не е прилегнала лесно към амбициите на йерархията на Гелугпа, стремяща се към създаване на будократична държава, категорично основана върху ученията на Дзонгкапа. Изглежда, че този конфликт довел до смъртта на конкурента на Петия Далай Лама, Дракпа Гялцен, малко след завръщането на Далай Лама от държавно посещение в Китай (подсказващо за възможен дворцов бунт по време на продължителното му отсъствие). Оттогава Дордже Шугден бил приет от гелугпите, които се противопоставяли на замесванено на Далай Лама с школата Нийнгма, като реинкарнация на Дракпа Гялтсен, който приел формата на гневен защитник на чистотата на ученията на Дзонгкапа. Те също така го почитали като еманация на бодхисатва Манджушри.

 

След смъртта на Петия Далай Лама през 1682г. спорът между двете фракции в Гелугпа потънал в сенките и Дордже Шугден се споменава рядко през следващите двеста години. Шестият Далай Лама бил непригоден за държавнически пост и бил арестуван и убит от монголите. След като Седмият Далай Лама бил върнат в Лхаса  през 1720г. от манджурите, правителството на Тибет преминало в ръцете на регентство, съставено в началото от силни аристократи и след това, в продължение на 113 години, от висши Гелугпа лами. От шестимата Далай Лами, живели през този период на регентство, последните четирима умрели преди да навършат двадесет и една години, поемайки властта за приблизително не повече от година.

 

Тринадесетият Далай Лама дошъл на власт деветнадесетгодишен през 1895г. Оцелял след опит за покушение (бившият му регент бил скрил смъртоносни мантри в ботушите му), той се озовал пред плашещата задача да води Тибет към един бързо променящ се свят. Оказал се способен лидер, който се опитал да въведе умерена реформаторска програма, ако не бъде осуетена от аристократите и старшите лами. Той също бил запален практикуващ Нийнгма ученията. Имал няколко Нийнгма учители, практикувал с тях в двореца Потала и написал коментари към Нийнгма текстовете на неговия предшественик, Петия Далай Лама.

 

Отвореността на Тринадесетия към Нийнгма била в ярък контраст с тази на Пабонка Ринпоче, най-влиятелният Гелугпа лама по това време, чийто авторитет съперничел с авторитета на Далай Лама. Пабонгка наследил практиката на Дордже Шугден от  семейството на майка си и като млад също получил предавания от Нийнгма лами. След сериозно заболяване той бил убеден, че страданието е знак от Шугден да спре практикуването на Нийнгма ученията, което той направил. Въпреки че поощрявал практиката на Шугден, му било разпоредено от Тринадесетия Далай Лама да спре призоваването на божеството на основанието, че това разрушавало будизма. Пабонка тогава обещал „във вътрешността на сърцето си” никога да не умилостивява Шугден отново. Очевидно е променил решението си, обаче, и след това предал практиката на учениците си.

 

Настоящият Далай Лама, роден през 1935г., е въведен в практиката на Дордже Шугден от първия си учител Триджанг Ринпоче, водещ ученик на Пабонка. Това било време на големи политически вълнения в Тибет. Надеждността на държавния оракул Нечунг била подхвърлена на съмнение и някои били убедени, че правителството трябва да прехвърли вярата си към оракула, представящ Дордже Шугден. Регентът Ретинг Ринпоче бил принуден да се оттегли, само за да се върне и да предприеме безуспешен опит за преврат в 1947г. През 1952-а китайските комунисти пристигнали в Лхаса. Далай Лама, неговите настойници и 100 000 тибетци избягали към Индия през 1959-а, може би – според някои лами – по съвета на оракула Шугден.

 

В 1973 год. висш Гелугпа лама на име Земей Ринпоче публикувал изложение за Дордже Шугден, което бил получил устно от своя учител (и възпитател на Далай Лама) Триджанг Ринпоче. Текстът детайлно изброява редицата бедствия, сполетели монаси и миряни от традицията Гелугпа, които практикували Нийнгма учения. Споменати са включително последните трима Панчен Лами, висши служители от правителството на Тринадесетия Далай Лама, Ретинг Ринпоче и дори самия Пабонка. Във всеки случай на болест, мъчение или смърт, претърпяното е приписано на недоволството на Дордже Шугден. Публикуването на материала било порицано от Далай Лама, който после самия се ангажирал с Нийнгма практики под ръководството на покойния Дилго Кхйенце Ринпоче. Но становището на Далай Лама за Дордже Шугден започнало да се променя и довело до първите му изявления за възпиране на практиката през 1976.

 

Всеки път, когато Далай Лама е идвал, за да заеме ефективна политическа длъжност, около Дордже Шугден е избухвала полемика. Подобна тенденция се е повтаряла по време на управленията на Петия, Тринадесетия и Четиринадесетия Далай Лами. Конфликтът неминуемо е бил артикулиран в живия, все още (за външните лица) объркващ език и образност на тибетската култура. Той е отражение на борбата между два противоположни възгледа за това как най-добре да бъдат водени съзнателните същества към просветление, съхраняването на учението на Буда и запазването на целостта на тибетската държава. Представителите и на двете страни включват мъдри, морални и свети мъже, водили образцов будистки живот. Някои, като Дилго Кхйенце Ринпоче и Триджанг Ринпоче, се възхищават и уважават взаимно. В случая, както и във всичко, свързано с Тибет, границата между религия и политика е размита. Диспутът за Дордже Шугден не е нито изключително религиозен, нито фундаментално политически. Той е и двете.

 

Кои са тези невидими същества, които се явяват на тибетските лами в сънища и видения, говорят чрез оракули, предсказават бъдещето, внушават благоговение или ужас, благославят онези, които ги почитат и навличат нещастия на онези, които не го правят? Тибетският термин за такива същества е лха. Лха означава „божество” или „бог” (или дух от висшите сфери – wit.). Подобни богове имат и тибетски, и индийски произход и съставят сложен и тайнствен пантеон като гръцкия или римския. Но с появяването на Махаяна и Ваджраяна будизма, вече изглеждат от напълно различен вид. Това са буди и бодхисатви, пробудени същества, които са дали обет да работят непрестанно по безброй начини за благоденствието на съществата. Макар и не само богове – които въпреки цялото си могъщество са просто друг клас непробудени същества – те приемат формата на богове в полза на другите.

 

Тибетските будисти смятат тези богове, било пробудените или непробудените видове, за съзнателни автономни същества, реални също като вас или мен. Далай Лама, успешно представящ будизма в западните медии като рационален, прагматичен и съвместим с модерната психология и науката, изглежда вярва в силата им. В изявление, публикувано на английски език от тибетското правителство в изгнание през 1996, той е цитиран в реч пред тибетска аудитория да казва: „Напълно ясно стана, че Долгиал (т.е. Шугден) е дух на тъмните сили.”

 

Тук Далай Лама не говори като модерен религиозен лидер, който се опитва да убеди някои от суеверното си стадо да изоставят остарелия си мироглед. Той е ангажиран в емоционален дебат дали конкретен бог е мощно, но заблудено чувстващо същество или Буда, който е приел формата на бог. Такава е възприетата сила на Дордже Шугден, че и двете Гелугпи които го призовават, и Нийнгмапите, които се боят от него, дори няма да прокарат през устните си името му. Тази атмосфера на тайнственост и имплицитна опасност потвърждава възгледа на тибетските будисти за една политеистична реалност, пресичаща се с човешкия свят.

 

Въпреки че този мироглед може да е непознат, той не е същностно чужд на християните и другите религиозни вярващи, които за западняците понастоящем нямат екзотичния престиж на тибетските лами. Основната разлика между него и другите религиозни светогледи е, че будистите, поне на теория, разглеждат тези богове като лишени от каквато и да е присъща реалност. Всичко, биха казали те, са само феномени, ефимерни и илюзорни като сън. Подобни твърдения са довели някои на запад до предположението, че боговете на тибетския будизъм са не повече от архетипни символи: че имат психологическа функция в процеса на духовна трансформация, но че само за наивните биха означавали същества, независими от ума на практикуващия. Все пак, колкото и да е убедителен този вид юнгианска интерпретация, той не отговаря точно на разбирането на повечето тибетски лами за света, който обитават.

 

Това, че боговете са пусти от присъщо съществуване не означава, че не могат да бъдат автономни същества, способни да избират и съществуват в техните си небесни сфери. В този смисъл те не се различават от хората, които са също така празни, но напълно надарени със способността да решават и да живеят собствения си уникален склонен към грешки живот. Учението за пустотата само ни учи да гледаме на себе си и света по начин, който ни освобождава от погрешните идентификации и егоизма, причиняващи страдания. Изказването, че светът е празен, нито потвърждава, нито отрича твърденията на някоя космологична теория, било от древна Индия или модерната астрофизика.

 

Да се основе автентична будистка държава на основата на тази визия, обаче, изисква правилния възглед за пустотата да бъде подкрепен от властта. Подобна отговорност би била необходимо следствие от подбудата за състрадание на бодхисатва. По тази причина правителството на Петия Далай Лама забранява доктрините на школата Джонанг, която учела, че пустотата крие присъщо съществуваща трансцендентна абсолютна реалност. Текстовете на Джонангпа били конфискувани и манастирите им превърнати в гелугпа манастири под управлението на гелугпа монаси. Вероятно е други фракции в жълтия орден да са искали предприемането на подобни мерки срещу школата Нийнгма.

 

Човек може да разбере защо Далай Лама би толерирал и дори прегърнал възгледите на Нийнгма, за да почете историческото наследство на Тибет, да утвърди единството между различните общности в тибетската нация, даже за да бъде верен на собствената си духовна интуиция – но както и да оправдава позицията си, било от лична или политическа гледна точка, тя не трябва да скрива разделителните доктринални и философски различия, съществуващи между идеологиите на Нийнгма и Гелуг.

 

Нийнгма учението Дзогчен смята осъзнатостта (тиб. rig pa) за естествената само-осведомена основа на самсара и нирвана. Rig pa e присъщата, непосредствена природа на ума, която Дзогчен учителят е способен директно да посочи на своите ученици. За Нийнгмапа Дзогчен представлява съвършеният апогей на учението на Буда, докато възгледът на Дзонгкапа за пустотата – само като отрицание на присъщото съществуване, несъдържаща трансцендентна реалност – граничи с нихилизъм.

 

За гелугпите, Дзогчен се поддава на противоположната крайност: която е измамно вкопчване към нещо постоянно и само-съществуващо като основа на реалността. Те гледат на Дзогчен като на връщане към индуистките идеи, на които будистите опонирали в Индия, и като на остатък от Чан (Зен) доктрината на Хашанг Махаяна, забранена по времето на ранните крале. Освен това, някои Кагю и Нийнгма учители от възраждащото движение Риме („безпристрастен”) в източната част на Тибет през деветнадесети век дори започнали да поощряват синтеза между забранената философия на Джонангпа и практиката на Дзогчен.

 

За последователите на Шугден това не е неясно метафизично разногласие, а борба на живот и смърт за истината, в която залогът е съдбата на всички чувстващи същества. Обетът на бодхисатва, поет от всеки тибетски будист, е задължение да водиш всички същества към края на страданието и реализацията на състоянието на Буда. Следвайки Дзонгкапа, Гелугпа отстояват, че единственият начин за постигането му е не-концептуалното разбиране, че нищо, каквото и да е, не съществува присъщо (независимо).  Всеки остатък, дори едва доловим, от привързаност към собствено съществуване работи срещу целта на бодхисатва и увековечава още повече мъката, която той или тя се стреми да разсее.

 

Още повече, че протектори като Дордже Шугден упражняват огромна власт над умовете на тибетските будисти – били те ерудирани лами, прости бутански селяни или образовани западняци. И макар ламите да учат, че приемането на убежище в буда, дхарма и сангха е единствената защита, от която будистът се нуждае, те неизменно я допълват с посвещения и практики на редица богове защитници. В края на краищата, Страната на снеговете може да бъде сурово и плашещо място. Тибетците са живели в страховит, рядко населен район със свиреп климат, обитаван психологически от множество духове, демони и богове. Самото оцеляване на общностите изисквало силно чувство за родова, племенна и религиозна преданост. В психоаналитичен смисъл Дордже Шугден може да бъде разглеждан като олицетворение на определен набор от страхове и лоялност във формата на бог. Но за тибетските будисти той не е само метафора. Той е реален, жив бог/буда, чието недоволство може да причини поразии на човешките същества.

 

В определен момент в практиката си, осланящите се на Дордже Шугден ритуално ще му „поверят живота си” (тиб. srog gtad). Това не е леко предприета стъпка. До 1976-а сегашният Далай Лама всекидневно отправял молитви към Шугден, но никога не е бил посвещаван. По съвет на оракула Нечунг, постановил Шугден за сила, разделяща тибетското единство, той започнал да предупреждава срещу поклонението на божеството. Искайки хората да се отрекат от Шугден, той подлага на изпитание дълбоката им преданост и повишава възможността за страшно възмездие. „Нищо няма да се случи”, трябвало да успокоява тибетците. „Аз ще се изправя пред предизвикателството… Никакво зло няма да ви сполети.”

 

Въпреки че някои от Гелугпа се вслушаха в съвета му, други не са. Верните на Дордже Шугден са способни да повярват напълно, че нещастията, сполетели институцията на Далай Лама,  дори трагедията на Тибет през ХХ век, възникват от недостиг на внимание към съветите на закрилника им, който „превръща в частици прах велики същества, високопоставени чиновници и обикновени хора, замърсяващи и покваряващи доктрината на Гелугпа.” Денонсирането на Дордже Шугден от Далай Лама за тях може да потвърди, че той е само част от проблема.

 

Говорейки на монархията преди повече от сто години, Уолтър Беджит предупреди за „разгласяване на магията”. Това се случва в Тибет днес, тъй като медиите надзъртат в събития, за които в миналото само шепа лами и техните съветници биха могли да са осведомени. Неясните препирни и интриги около превъплъщенията на Кармапа и Панчен Лама са резпространени чрез вестници, уеб-сайтове, телевизия и радио в рамките на часове от случването си, докато зловещите убийства в Дхармасала незабавно доведоха до дисекция на Дордже Шугден на страниците на „Нюзуик”. Във всеки случай Далай Лама е използвал медиите с голям ефект, но интереса, който е извлякъл и стимулирал, сега заплашва да превърне магията на Тибет в чисто зрелище.

 

Ако смъкнем екзотичното лустро от този тибетски будистки спор, ние сме изправени пред въпроси, касаещи самата същност на дхарма и нейната практика. На запад обичаме да рисуваме будизма като толерантна, рационална, не-догматична и отворена традиция. Но доколко това е резултат от диренията на либералните (о)запад(нени) интелектуалци, опитващи се да изградят образ на будизма, който просто потвърждава техните собствени предразсъдъци и желания?

 

Исторически, няма тенденция будистите да показват някъде плуралистичните, постмодерни ценности, които може да си въобразяваме, че притежават. Всички будистки традиции претендират за истинност, и когато претенциите противоречали една на друга, са последвали страстни, продължителни, дори насилнически препирни. Още повече, че се касае за политеистичната будокрация на Тибет, където дори човешките диспути мужду различни доктринални лагери неизбежно също така са били и борби между боговете. Всяка страна е призовавала собствените си невидими същества за благословия и защита, свиквала е собствените си оракули за напътствие от тях и е била убедена, че е действала от състрадание за благото на всички същества. Тибетските лами приемат споровете си сериозно не само заради краткосрочни политически изгоди. Много от тях реагират така от дълбока и искрена страст към истината.

 

Но историята също ни учи, че будизмът притежава забележителна способност да се поддържа чрез въображението си в отговор на предизвикателствата, поставени от нова историческа и културна ситуация. Многоликите му форми са свидетелство за оцеляването на начин на живот, пропътувал открай докрай Азия и сега колебливо пристъпващ в Америка и Европа. Ако иска да оцелее, ще трябва да намери начин да запази в сърцевината си искреното, целеустремено задължение в мултикултурните общества, които отхвърлят тотализиращите и потенциално репресивни искания на всяка отделна претенция за истина.

 

http://www.tricycle.com/feature/letting-daylight-magic-the-life-and-times-dorje-shugden

 Изглежда длъжка, но дори така засяга максимално сбито повечето страни на случая. Не е съвсем безпристрастна, защото авторът е някакъв чешит будист и тотален атеист, обаче според мен е интересна.

Ами, да. Това са някои аспекти на въпроса. Авторът посочва важни факти и обстоятелства на места, но не може да ги свърже и интерпретира правилно, защото не е практикувал тибетски будизъм и познава нещата само "отвън". Затова и изводите, както и цялостното му разбиране е принципно погрешно.

–––––––––––––––––––––––––––

Виж, Уит, не само че не намирам полза от коментирането на този конкретен случай тук, а мисля и че е вредно. Питал съм мои учители и това е основния им съвет. И възнамерявам да го следвам. Инак защо съм го поискал, нали? Тъй че...

Редактирано 12 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Ами, да. Това са някои аспекти на въпроса. Авторът посочва важни факти и обстоятелства на места, но не може да ги свърже и интерпретира правилно, защото не е практикувал тибетски будизъм и познава нещата само "отвън". Затова и изводите, както и цялостното му разбиране е принципно погрешно.

Доколкото разбрах, не е съвсем така. http://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Batchelor_%28author%29

 

Виж, Уит, не само че не намирам полза от коментирането на този конкретен случай тук, а мисля и че е вредно. Питал съм мои учители и това е основния им съвет. И възнамерявам да го следвам. Инак защо съм го поискал, нали? Тъй че...

От статията долу-горе се изяснява защо го смяташ за вредно, или не? Изводите му са напълно погрешни според теб, обаче. В България не видях да е коментирано почти никак. Не точно аз съм човекът, който може да го прави след толкова време. Ти едва ли ще разбереш защо реагирах толкова остро и веднага - веднага в смисъл, три дни, след като попаднах на историята. И аз като теб се затруднявам да обясня, но резултатът беше, че трябваше да пиша.

Но щом учителите ти настояват, добре. Да не разбунваме демона.

Редактирано 12 август 201312 г. от witness (преглед на промените)

 И аз като теб се затруднявам да обясня, но резултатът беше, че трябваше да пиша.

Мхм. Точно. Познато ми е...

 Но щом учителите ти настояват, добре.

Благодаря, Уит.

Доколкото разбрах, не е съвсем така. .

Не се е задържал достатъчно.

Затова: As a lay Buddhist scholar and teacher, he has increasingly turned his attention to the earliest teachings of Buddhism as recorded in the Pali canon. В което няма нищо лошо. Просто, ако човек иска да навлезе във Ваджраяна, то последното място, където трябва да иде е Гелуг, освен ако не разполага с безкрайно търпение и време. Макар че понастоящем на Запад, те попромениха стила си на преподаване.

От статията долу-горе се изяснява защо го смяташ за вредно, или не?

Донякъде. Значи, това което е важно да се разбира е, че школите са вторични, социални образувания. Първичното са приемственостите. Подходът на обучение, както и философските интерпретации в разните школи са различни, но това не е основното. Всички ваджраяна-приемствености на Дзонгкапа идват от Кагю, Сакя и Нийггма. С други думи, те имат два основни източника - Буда Ваджрадара, чието Нирманакая проявление е Буда Шакямуни и Буда Самантабхадра. Между тях, разбираш, няма конфликт, защото са буди. Има между някои техни "последователи". Като деца на майки, които са приятелки. Майките са приятелки, но децата отвреме-навреме се сбиват и карат. Е, това много опростено, разбира се.

Редактирано 12 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Мхм. Точно. Познато ми е...

Не те разбрах, какво имаш предвид?

 

 Просто, ако човек иска да навлезе във Ваджраяна, то последното място, където трябва да иде е Гелуг, освен ако не разполага с безкрайно търпение и време.

Въпросът не е защо бързаш, знам за бодхичита и т.н., а за кого действително бързаш, та изпускаш в бързината едно мъничко камъче. Което обръщало колата и което и Буда, и Дзонгкапа, и Чандракирти и т.н. толкова досадно натякват, че било корена на сансара. Аттавада, в Пали канона, май така беше. Кой знае защо всички си мислят, че ще се справят с него после, след като са се омотали в какво ли не. Ма карай да върви...

 

Донякъде. Значи, това което е важно да се разбира е, че школите са вторични, социални образувания. Първичното са приемственостите. Подходът на обучение, както и философските интерпретации в разните школи са различни, но това не е основното. Всички ваджраяна-приемствености на Дзонгкапа идват от Кагю, Сакя и Нийггма. С други думи, те имат два основни източника - Буда Ваджрадара, чието Нирманакая проявление е Буда Шакямуни и Буда Самантабхадра. Между тях, разбираш, няма конфликт, защото са буди. Има между някои техни "последователи". Като деца на майки, които са приятелки. Майките са приятелки, но децата отвреме-навреме се сбиват и карат. Е, това много опростено, разбира се.

Малко се опасявам да не би наистина да ми говориш за невъзможност за конфронтация между абстрактни принципи/сили, защото се чувствам като олигофрен. Да ни би наистина да ги антропоморфизираш и да си ги представяш като нещо извън теб, но това е добре да стане след като човек е извървял доста до изчезването на камъчето. Ако използвам езика на друга традиция, "ако житното зърно, паднало в земята не умре, остава си само; ако умре, принася много плод." Или, че е желателно едва след това да бъдеш приобщен към Гнозиса, защото само така можеш да достигнеш Aletheia. В "Ламрим ченмо" Дзонгкапа многократно го показва и доказва, следвайки Нагарджуна.

 

Но каква е онази реалност – нирвана, която трябва да се достигне? И в какво се състои методът на достигането ѝ; по какъв път можем да стигнем до реалността?

Избавянето от всякакъв вид вкопчване в „аз” и „мое” вследствие на пълното прекратяване на виждането на разни външни и вътрешни явления като като реални, докато те са нереални, а също така и на предразположеностите [към такова възприятие] е нашата цел – реалността, Дхармакая.

Етапите на стигането до реалността са тези:

Отначало трябва да се обмисли вредността на сансара и, угнететявайки се от нея, да поискаш да я отхвърлиш.

След това, осъзнал, че не можеш да я напуснеш, ако не се избавиш от причините ѝ, [следва] да потърсиш нейния корен, мислейки: „Какъв е коренът на сансара?” И ето, дълбоко убеден, че коренът на сансара е егоцентричният възглед, или невежеството, е нужно искрено да възжелаеш избавяне от него.

После, осъзнавайки, че избавянето от егоцентричния възглед зависи от появата на мъдростта – разбирането за отсъствието на индивидуалност (съзнание за отделност), въобразявана поради този [възглед], виждаме, че се изисква отричане на индивидуалността.  И тогава, ако ни е грижа за Свободата, е невъзможно да минем без придобиване на увереност [в това] с помощта на свидетелства [Слова] и логически разсъждения, опровергаващи наличието на отделност и доказващи нейното отсъствие.

По такъв начин, придобивайки възгледа, убедеността, че „аз” и „мое” нямат и каквото и да било само-съществуване, и след това привиквайки с тази [убеденост], достигаме Дхармакая.

 

(правила на практиката, "Ламрим ченмо" V)