Редактирано 23 август 201313 г. от witness (преглед на промените)

 

Уит, сега нямам време да чета - ще пътувам към морето след малко.

Продължавам да се изумявам, обаче. Не виждам защо се ровиш в неща, които нито практикуваш, нито ще практикуваш в този живот.

Нито имаш представа от Лам рим, нито от Дзог чен. Лам рим е подход, който не можеш да разбереш просто като прочетеш Атиша, Гампопа или Дзонгкапа. Трябва ти обяснения от квалифициран учител. За Дзог чен да не говорим. Там ти трябва "пряко въведение", както си чувала. Губиш си времето просто.

 

Цитирам 3-я Кармапа Ранджунг Дордже:

Свободна от измислици,

тя е състоянието на Великия Печат (Махамудра).

Свободна от крайности,

тя е Велкия Среден Път (Маха-мадхямака).

Обхващаща и двете,

тя също се нарича Великото Съвършенство (Махаати, т.е. Дзог чен).

Познавайки едно от тях, нека постигнем увереност в осъществяването на трите.

(Чаг Чен Монлам, стр. 9)

 

9-ят Кармапа Уангчук Дордже в Чагчен мариг мюнсел казва:

 

"Трябва да изоставиш напълно всякакви предубедени, сектантски чувства, защото (всички догматични школи и приемствености) са изкуствено създадени от ума и са само условности (за водене на учениците към Просветление). Трябва да развиеш в себе си увереността, че те не си противоречат и от всяка можеш да стигнеш до естествената, изключителна, изначална природа на реалността, постоянното състояние на всички неща."

(преводът е на Бени)

––––––––––––––––––

Значи мен това ме интересува. Теб какво те интересува нямам никаква идея. Не схващам какво точно искаш да докажеш с тези цитати, които постваш. Ако можеш напиши ясно тезата или въпроса си, ако имаш такъв.

Редактирано 23 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Губиш си времето просто.

Изглежда е така.

Не публикувам тези неща заради теб, Дордже. Не съм се надявала много да схванеш намеци, излизащи от рамките на школите и приемственостите. Само се опитвам заради тези, които не познавам и които може би ще ги уловят.

 

Продължавам да се изумявам, обаче. Не виждам защо се ровиш в неща, които нито практикуваш, нито ще практикуваш в този живот.

Нито имаш представа от Лам рим, нито от Дзог чен. Лам рим е подход, който не можеш да разбереш просто като прочетеш Атиша, Гампопа или Дзонгкапа. Трябва ти обяснения от квалифициран учител.

Така е. Само че има един малък параграф 22: по какъв критерий да го избера? Ако нямам никаква представа, да предположим, от Атиша например или евангелията.

 

Значи мен това ме интересува. Теб какво те интересува нямам никаква идея. Не схващам какво точно искаш да докажеш с тези цитати, които постваш. Ако можеш напиши ясно тезата или въпроса си, ако имаш такъв.

Добре. Ето го:

 

Молят ли се богомолките?

 

Ако по всичко ти се струва, че се молят - скачай. Те ще си погрижат

 

да стигнеш до естествената, изключителна, изначална природа на реалността, постоянното състояние на всички неща."

 

В някакъв краен смисъл е така. Амин.

По будистки или по християнски...?

В будизма такова понятие липсва. Ако видиш превод на будистки текст, в който се говори за "грях", то знай че го е превел някой, който не знае за какво става дума. Но и в христянството истинското значение на думата е доста различно от популярното. Затова пак те питам какво, според теб, означава "грях"?

Редактирано 4 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Ако това е истина, значи Църквата лъже и манипулира хората от две хиляди години насам.

За манипулирането изгледай ТОВА.

Имай превид и друго. Манипулирането на съзнанието се случва по най-естествен начин чрез възпитанието от родителите, образованието, медиите, общуването или с две думи посредством процеса на социална адаптация или т.нар. социализиране. Не мисли, че може да се мине лесно отвъд това. Дори филми, които уж "отварят очите" като "Духът на времето" да речем, са манипулативни.

Редактирано 4 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

А Буда ясно казва кое трябва да се избягва, защото води до страдание, мъчителност. Това замества думата грях.

Цял пост ти писах, че този превод не струва и то не според мен, а според проф. Градинаров, който е един от най-добрите санскритолози у нас. "Дукха" означава "страдание", а не "мъчителност". Това е някаква идиотска и неблагозвучна дума. Какво общо, обаче, има това с думата "грях"? Няма общо по простата причина, че едното учение е теистично, а другото - атеистично.

––––––––––––––––––––––––––––––

Не съм аз, който да обяснявам какво е "грях". Думата я употреби ти, но вече три поста не можеш да обясниш значението и. Все пак, ще ти кажа накратко как го разбирам аз, а хората, които познават христянството ще ме коригират. Бог е първоизточника на всяко добро. Бог Е добро. Грехът е отдалечаване от този първоизточник. Прекъсване на връзката с него. Грехът е дефицит на доброта. Тъй че не ни наказва Бог. Самонаказва ме се.

Редактирано 4 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Цял пост ти писах, че този превод не струва и то не според мен, а според проф. Градинаров, който е един от най-добрите санскритолози у нас. "Дукха" означава "страдание", а не "мъчителност". Това е някаква идиотска и неблагозвучна дума. Какво общо, обаче, има това с думата "грях"? Няма общо по простата причина, че едното учение е теистично, а другото - атеистично.

––––––––––––––––––––––––––––––

Не съм аз, който да обяснявам какво е "грях". Думата я употреби ти, но вече три поста не можеш да обясниш значението и. Все пак, ще ти кажа накратко как го разбирам аз, а хората, които познават христянството ще ме коригират. Бог е първоизточника на всяко добро. Бог Е добро. Грехът е отдалечаване от този първоизточник. Прекъсване на връзката с него. Грехът е дефицит на доброта. Тъй че не ни наказва Бог. Самонаказва ме се.

А принципът Ахимса, какво е ?

....... Бог е първоизточника на всяко добро. Бог Е добро. Грехът е отдалечаване от този първоизточник. Прекъсване на връзката с него. Грехът е дефицит на доброта. Тъй че не ни наказва Бог. Самонаказва ме се.

 

Точно така , само ми позволи да допълня, че грехът е отстъпление от Божия закон и поради това прави човека неспособен да общува с Бога.

p.s. постовете ви за будизма ще бъдат преместени в съответната тема след малко.

А принципът Ахимса, какво е ?

Буквално "не-навреждане", т.е. да не вредиш или да не нараняваш другите физически, вербално или чрез мисли (като напр. им желаеш лоши работи).

–––––––––––––––––––––––––––

В Йога-сутра Патанджали дава 5 добродетелни неща на първото ниво на Раджа-йога. Те са ахимса, сатя (искреност), астея (некрадене), брахмачаря (целомъдрие) и апариграха (непритежание). Това е в индуизма. Думичката "ахимса" в смисъл на "ненасилие" или "пасивна съпротива" стана популярна на Запад покрай Ганди.

–––––––––––––––––––––––––––

В будизма "ахимса" означава просто да се въздържаш от действия с тяло, реч и ум, които нараняват другите. Подобно въздържане е нещо позитивно, но не е достатъчно. То трябва да се допълни от извършването на позитивни действия. Напр., не само да не убиваш, крадеш или лъжеш, а да защитаваш живота на другите, да бъдеш щедър и да говориш истината.

Редактирано 4 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Точно така , само ми позволи да допълня, че грехът е отстъпление от Божия закон и поради това прави човека неспособен да общува с Бога.

Да. Мисля, че етиката е една от пресечните точки на всички религии. Защото няма толкова голямо значение как ще се обоснове етичното поведение от метафизична гледна точка. Един будист напр. би казал, че негативните мисли, думи и действия ни отдалечават от нашата истинска същност или т.нар. Буда-природа, която присъства във всеки. На нивото на ежедневното поведение постъпките на един будист, христянин или дори атеист би трябвало да са приблизително еднакви, според мен.

Редактирано 4 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

....На нивото на ежедневното поведение постъпките на един будист, христянин или дори атеист би трябвало да са приблизително еднакви, според мен.

 

може би, но движещата сила зад постъпките, мотивацията е различна, нали  ?

може би, но движещата сила зад постъпките, мотивацията е различна, нали  ?

Да. Различна е. Целта и мотивите са различни. И все пак, има пространство за общуване и разбиране. Поне така се надявам.

може би, но движещата сила зад постъпките, мотивацията е различна, нали  ?

Коригирам се. Мотивът е един и същ. Освобождаване от страданието.

Редактирано 4 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Буквално "не-навреждане", т.е. да не вредиш или да не нараняваш другите физически, вербално или чрез мисли (като напр. им желаеш лоши работи).

–––––––––––––––––––––––––––

В Йога-сутра Патанджали дава 5 добродетелни неща на първото ниво на Раджа-йога. Те са ахимса, сатя (искреност), астея (некрадене), брахмачаря (целомъдрие) и апариграха (непритежание). Това е в индуизма. Думичката "ахимса" в смисъл на "ненасилие" или "пасивна съпротива" стана популярна на Запад покрай Ганди.

–––––––––––––––––––––––––––

В будизма "ахимса" означава просто да се въздържаш от действия с тяло, реч и ум, които нараняват другите. Подобно въздържане е нещо позитивно, но не е достатъчно. То трябва да се допълни от извършването на позитивни действия. Напр., не само да не убиваш, крадеш или лъжеш, а да защитаваш живота на другите, да бъдеш щедър и да говориш истината.

А ако не изпълняваш тези добродетели? Какъв е антиподът на Апимса?

И защо, за да бъде добродетелен един човек трябва да спазва Приниципите на Ахимса?

Да. Мисля, че етиката е една от пресечните точки на всички религии. Защото няма толкова голямо значение как ще се обоснове етичното поведение от метафизична гледна точка. Един будист напр. би казал, че негативните мисли, думи и действия ни отдалечават от нашата истинска същност или т.нар. Буда-природа, която присъства във всеки. На нивото на ежедневното поведение постъпките на един будист, христянин или дори атеист би трябвало да са приблизително еднакви, според мен.

Да, но дали етиката и моралът са пряко свързани с религията която изповядва даден човек, или те стоят в основата на  ценностната система на индивида, независимо дали е религиозен или не?

В голяма част религиозните правила изграждат някаква ценностна система, но те сами по себе си не са достатъчни, а всичко зависи от съзнанието и волята на самият индивид.

Редактирано 5 септември 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

 

Мисля, че на въпросите ти беше отговорено по-горе.

–––––––––––––––––––––––––

Посредством т. нар. добродетелно или позитивно поведение облагодетелстваш другите и себе си. За другите е ясно, нали? Що се отнася до теб, то чрез положителните мисли, думи и действия се натрупва т.нар. заслуга (тиб. сонам) или позитивен потенциал. Без такава заслуга не може да възникне истинско разбиране или мъдрост/осъзнаване (тиб. йеше). С други думи, дори да чуеш/прочетеш ученията няма да ги разбереш. Дори да опиташ да ги практикуваш, няма да можеш. Затова и позитивното поведение, което се състои не само в избягването на негативни действия, но и в извършването на позитивни, е толкова важно. Това е т.нар. двойно натрупване - на заслуги и мъдрост (тиб. сонам кри цог и йеше кри цог).

Мисля, че на въпросите ти беше отговорено по-горе.

–––––––––––––––––––––––––

Посредством т. нар. добродетелно или позитивно поведение облагодетелстваш другите и себе си. За другите е ясно, нали? Що се отнася до теб, то чрез положителните мисли, думи и действия се натрупва т.нар. заслуга (тиб. сонам) или позитивен потенциал. Без такава заслуга не може да възникне истинско разбиране или мъдрост/осъзнаване (тиб. йеше). С други думи, дори да чуеш/прочетеш ученията няма да ги разбереш. Дори да опиташ да ги практикуваш, няма да можеш. Затова и позитивното поведение, което се състои не само в избягването на негативни действия, но и в извършването на позитивни, е толкова важно. Това е т.нар. двойно натрупване - на заслуги и мъдрост (тиб. сонам кри цог и йеше кри цог).

Скпепси, отговори ми ясно, какъв е антиподът на Ахимса...ако можеш ?

И защо ако един човек не спазва тези принципи, не може да стане буда или да бъде добродетелен човек? Според мен, защото неспазването на Ахимса, т.е. противоположното на Ахимса, може да се нарече греховност, или да тънеш в тамас, в заблуда и невежество. Това е най-големият грях. А ти както искаш го перефразирай!

.

Скпепси, отговори ми ясно, какъв е антиподът на Ахимса...ако можеш ?

И защо ако един човек не спазва тези принципи, не може да стане буда или да бъде добродетелен човек? Според мен, защото неспазването на Ахимса, т.е. противоположното на Ахимса, може да се нарече греховност, или да тънеш в тамас, в заблуда и невежество. Това е най-големият грях. А ти както искаш го перефразирай!

.

Гуните са индуистки понятия, но това не е важно, защото в случая нещата са сходни. Очевидно е, че антиподът на не-навреждането е това да вредиш или нараняваш другите. Очевидно е, също така, че някой, който съзнателно наранява другите не може да е добродетелен човек дори в конвенционален, общоприет смисъл, а какво да говорим да бъде бодисатва или буда.

––––––––––––––––––––––––––––––

Терминът "грях" е неподходящ, защото конотира наличие на някакъв въшнен закон, който трябва да бъде следван. В случая, обаче, става дума за автоматично етично компенсиране или карма (причина и резултат, който е еднакъв по-сила и обратен по посока).

––––––––––––––––––––––––––––––

Ще дам пример за това как натрупването на заслуга е свързано с прозрението/осъзнаването или мъдростта. Предпоставка за истинско прозрение в природата на ума и явленията е наличието на спокоен, стабилен ум. Това се постига чрез развиването на еднонасочена концентрация или практики наречени шамата на санскр. или шине на тиб. Една от най-популярните е да наблюдаваш и осъзнаваш дишането, за която ти бях разказвал, но има и много други. Ако извършваш негативни действия като напр. това да лъжеш или да крадеш, много бързо ще установиш, че е невъзможно да правиш успешно тази практика и да постигнеш ментално умиротворение. През цялото време ще си напрегнат, стресиран и други такива.

Редактирано 5 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Гуните са индуистки понятия, но това не е важно, защото в случая нещата са сходни. Очевидно е, че антиподът на не-навреждането е това да вредиш или нараняваш другите. Очевидно е, също така, че някой, който съзнателно наранява другите не може да е добродетелен човек дори в конвенционален, общоприет смисъл, а какво да говорим да бъде бодисатва или буда.

––––––––––––––––––––––––––––––

Терминът "грях" е неподходящ, защото конотира наличие на някакъв въшнен закон, който трябва да бъде следван. В случая, обаче, става дума за автоматично етично компенсиране или карма (причина и резултат, който е еднакъв по-сила и обратен по посока).

––––––––––––––––––––––––––––––

Ще дам пример за това как натрупването на заслуга е свързано с прозрението/осъзнаването или мъдростта. Предпоставка за истинско прозрение в природата на ума и явленията е наличието на спокоен, стабилен ум. Това се постига чрез развиването на еднонасочена концентрация или практики наречени шамата на санскр. или шине на тиб. Една от най-популярните е да наблюдаваш и осъзнаваш дишането, за която ти бях разказвал, но има и много други. Ако извършваш негативни действия като напр. това да лъжеш или да крадеш, много бързо ще установиш, че е невъзможно да правиш успешно тази практика и да постигнеш ментално умиротворение. През цялото време ще си напрегнат, стресиран и други такива.

Или накратко - вредата която човек нанася на другите същества около себе си, можем да наречем грях!

 

А бих те попитала - ако човек подкрепя лъжите - това добродетелно ли е, или не ?

Или накратко - вредата която човек нанася на другите същества около себе си, можем да наречем грях!

Може да наричаш всичко както ти падне. Можеш да наречеш ягодите - къпини, къпините - ягоди, пингвините - мечки, мечките - пингвини и така нататък. Защо ме караш да повтарям едно нещо по три пъти? "Грях" е понятие, което се употребява в теистичните религии. И без това е трудно човек да навлезе в будизма без да знае поне малко санскрит или тибетски. Защо е нужно нещата да се объркват още повече?

А бих те попитала - ако човек подкрепя лъжите - това добродетелно ли е, или не ?

Има разни видове лъжи. Безобидни, както и т.нар. "бели" лъжи. Важно е да се говори истината, но е важно да се опитваме да преценяваме последствията. Най-важна е, обаче, мотивацията. Пример. Ловци преследват елен. Питат те дали си видял в коя посока е побягнал елена. Как ще постъпиш? Ще има кажеш истината, за да не излъжеш или ще излъжеш, за да спасиш елена?

 

Редактирано 5 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Може да наричаш всичко както ти падне. Можеш да наречеш ягодите - къпини, къпините - ягоди, пингвините - мечки, мечките - пингвини и така нататък. Защо ме караш да повтарям едно нещо по три пъти? "Грях" е понятие, което се употребява в теистичните религии. И без това е трудно човек да навлезе в будизма без да знае поне малко санскрит или тибетски. Защо е нужно нещата да се объркват още повече?

Има разни видове лъжи. Безобидни, както и т.нар. "бели" лъжи. Важно е да се говори истината, но е важно да се опитваме да преценяваме последствията. Най-важна е, обаче, мотивацията. Пример. Ловци преследват елен. Питат те дали си видял в коя посока е побягнал елена. Как ще постъпиш? Ще има кажеш истината, за да не излъжеш или ще излъжеш, за да спасиш елена?

 

 

Тук не става въпрос за понятия . Как ще наречем едно действие не е толкова важно. Важна е същността на това което искаме да кажем. Но за теб, както виждам, са важни термините и разграничаването и противопоставянето - религиозно-нерелигиозно, теистично-атеистично.

П.П. Ако ловци ме питат накъде е отишъл еленът, ще отговоря, че убийството на животни е неморално.    

Редактирано 5 септември 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

Тук не става въпрос за понятия . Как ще наречем едно действие не е толкова важно. Важна е същността на това което искаме да кажем. Но за теб, както виждам, са важни термините и разграничаването и противопоставянето - религиозно-нерелигиозно, теистично-атеистично.

Не става дума за противопоставяне, а за яснота. Примерно тибетските преводи от санскрит са толкова прецизни, че при обратен превод (от тибетски на санскрит) оригиналният текст се възстановява напълно. Както и да. Не е важно в случая.

П.П. Ако ловци ме питат накъде е отишъл еленът, ще отговоря, че убийството на животни е неморално.

Да. Това би бил добър отговор, при който ще дадеш шанс на елена и няма да излъжеш. Все пак, ако просто им посочиш грешна посока еленът ще има по-голям шанс да оцелее. Не мислиш ли?

 

Да. Това би бил добър отговор, при който ще дадеш шанс на елена и няма да излъжеш. Все пак, ако просто им посочиш грешна посока еленът ще има по-голям шанс да оцелее. Не мислиш ли?

Не. Еленът вече е избягал. Дали отново ще го открият, не е толкова вероятно. По този начин няма да излъжа, а  ще кажа истината, че убийството е неморално. И въпреки, че вероятността да ме разберат е малка, те могат да се откажат от преследването на елена.

 

 Все пак, ще ти кажа накратко как го разбирам аз, а хората, които познават христянството ще ме коригират. Бог е първоизточника на всяко добро. Бог Е добро. Грехът е отдалечаване от този първоизточник. Прекъсване на връзката с него. Грехът е дефицит на доброта. Тъй че не ни наказва Бог. Самонаказва ме се.

 

В Библията изрично си пише, черно на бяло, че Бог наказва и Бог съди?

Дори, че Бог вселява у хората зли духове:

 

 

 

1 Царе 16:14

А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

1 Царе 16:15

И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

1 Царе 18:10

И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

 

Според мен, тълкуваш християнството през будистка гледна точка.

А според Бхагавад гита - "Васудева е всичко", т.е. и "зло" включително. СЗ се доближава до това тълкуване.

Не. Еленът вече е избягал. Дали отново ще го открият, не е толкова вероятно. По този начин няма да излъжа, а  ще кажа истината, че убийството е неморално. И въпреки, че вероятността да ме разберат е малка, те могат да се откажат от преследването на елена.

Вероятността да те разберат клони към нулата, освен ако не си някаква много особена личност - някой реализиран бодхисатва или буда. Тогава може и да се вслушат. Разбира се, примерът не е реалистичен. Такъв лов се извършва с хрътки и никой няма да те пита. Но просто давам пример, за да ти обясня нещо. Нека сега продължим още малко с разсъжденията.

–––––––––––––––––––––––––––

Убийството на животни, казваш, не е морално. Помисли сега за ловците. Защото дотук разглеждаме нещата само във връзка с елена. Може би са ловци, които ловуват просто за забавление. Но може би това е начинът има на живот, на прехрана. Може би от това зависи оцеляването им, защото в района, където живеят няма подходяща вегетарианска храна, а и те не са привикнали на такава. Тогава...

Според мен, тълкуваш християнството през будистка гледна точка.

Затова питах Док, който е православен.

Мисля си, че иде реч по-скоро за НЗ, а не за СЗ.

Редактирано 5 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Вероятността да те разберат клони към нулата, освен ако не си някаква много особена личност - някой реализиран бодхисатва или буда. Тогава може и да се вслушат. Разбира се, примерът не е реалистичен. Такъв лов се извършва с хрътки и никой няма да те пита. Но просто давам пример, за да ти обясня нещо. Нека сега продължим още малко с разсъжденията.

–––––––––––––––––––––––––––

Убийството на животни, казваш, не е морално. Помисли сега за ловците. Защото дотук разглеждаме нещата само във връзка с елена. Може би са ловци, които ловуват просто за забавление. Но може би това е начинът има на живот, на прехрана. Може би от това зависи оцеляването им, защото в района, където живеят няма подходяща вегетарианска храна, а и те не са привикнали на такава. Тогава...

Е, сега вече започна да добявяш допълнителни неща, които липсваха в първоначалният ти въпрос.

Без значение, какви са - отговорът ми ще бъде същият.

Ловуването за забавление е още по-неморално от ловуването за храна, когато хората няма какво да ядат.Единствено ескимосите могат да се оправдаят, защото там където живеят липсва растителна храна.

Редактирано 5 септември 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

Единствено ескимосите могат да се оправдаят, защото там където живеят липсва растителна храна.

Да. Следователно, убийството на животни не е неморално във всеки един случай. Не може да прилагаме дадено правило механично и без оглед на конкретната ситуация. Това ми е мисълта. Затова и писах, че мотивът зад действието е по-важен от самото действие. Човек би могъл да извършва формално или привидно позитивни действия, но с погрешна мотивация. Напр. да прояви щедрост към някого, за да получи нещо в замяна - уважение, слава или някаква бъдеща материална облага.