Ясно. За теб е по-важно какво казват разни будистки монаси, но не и това което е казал самият Буда.

Всъщност Будизмът е учение за пустотата (свободата). В центъра не стоят авторитетите, в това число и самият Буда. В центъра на света е конкретният будист, конкретният ученик, конкретният будистки монах. Будизма цели освобождение от ограниченията и достигане до пълна свобода на съзнанието. Подражанието, дори и на Буда, както и сляпото позоваване на думите му се счита за едно от най жестоките ограничения. Идеята е, че в мисленето всеки е сам. И нито един човек не може да мисли заради друг. Мисленето (чувстването, усещането) е като храненето - абсолютно самостоятелно занятие. Когато един човек се храни, нахранен ще бъде само той, нито един друг човек няма да се засити от неговото хранене. Така е и с мисленето. Единствено осъзнаването на собствените чувства и оригиналното мислене води към просветление.

Дзен отрича съществуването на човекоподобни богове, като тези описани в библията, но никъде не отрича съществуването на Бог.Дзен е точно това, за което говори и Ошо.

Да, Дзен е едно от нещата за които говори Ошо. Ошо разбира се не говори само за Дзен, но и за всички подобни учения. Той е много ерудирана личност и добър оратор. 

 

Дзен не разграничава вяра от неверие. Това включва и вярата в Бог, тъй като вяра и неверие е едно и също. Така че убежденията ти в никакъв случай не могат сами по себе си да водят до неразбиране на Дзен. Всичко, което е собствено, оригинално, лично, породено пряко от собствените усещания за света е Дзен.

Съжалявам, че това, което ще кажа може да не ти допадне, но все пак темата е за будизъм. Дзен е изключително чиста и добре запазена традиция. Основните принципи на обучение са същите, както във всички други будистки традиции. Има три елемента - слушане (изучаване), размишление (изследване) и медитация. 

 

Начина, по който това се преподава това в Дзен манастирите в Япония и Чан манастирите в Китай често има малко общо с това, което се случва в Дзен-групите на Запад, а с това което пишеш ти няма нищо общо. В традицията Дзен има огромна по обем канонична литература - сутрите на Буда, както коментари и традиционни учения на различните Дзен-патриарси. Има и изключително сериозна медитативна практика.

 

Да следваш пътя сам и без учител в будисткия смисъл, следователно и в смисъла на Дзен, който се отнася към Махаяна, е напълно невъзможно. Тъй че това, което правиш е нещо полезно за теб предполагам, но не го наричай Дзен и не го описвай в тази тема.

 

Поздрав! 

Това просто не е вярно. "Канонична литература" и "Дзен" са две абсолютно несъвместими понятия. Няма традиция на Дзен и не е възможно да има. Колкото Дзен просветлени, толкова различни видове Дзен. Дзен е оригиналност, самостоятелност, свобода. Хората са различни и Дзен е различен. Някои Дзен патриарси са изгорили собствените си книги за да не подтикват Дзен учениците към подражание. Дзен е навсякъде в ежедневния живот. Няма бъдеще, няма минало, няма авторитети. Дзен е тук и сега. Не е задължително да има учител. В Дзен нищо не е задължително. Задължителното и Дзен са несъвместими неща. Поради тази причина и медитацията не е задължителна. Всеки върви по пътя към просветлението, така както го чувства, в противен случай той не върви към просветлението и свободата, а затъва в блатото на подражанието и робството. 

 

Дали едно нещо е Дзен или не, зависи дали е оригинално и плод на собствените осъзнати чувства или не е. Коаните нямат еднозначен отговор. Те не са задачи по математика. Отговора на коана (или по скоро действията към които коана подтиква), са различни за различните хора. Един и същи отговор може да е както верен, ако бъде даден от един човек, така и грешен, ако бъде даден от друг. По принцип верният отговор е нелогичен, но не е задължително. Ако на отговарящия му идва отвътре да се подчини и да даде логичен отговор, то в такъв случай това е верният отговор, защото подчинението е също акт на свободната воля и ако чувствата диктуват подчинение, разумът изпълнява и дава логичният отговор. В повечето случаи чувствата диктуват неподчинение и верният отговор съответно е нелогичен. 

scepsis, привет!

Не съм чел наскоро темата, може да е посочено вече в нея (ако е, то моля за линк/линкове), та би ли посочил/разяснил какви са качествата, които имат учителите и по които се различават от останалите хора, по които се припознават като такива - като учители. Къде, в кои сутри и/или шастри е разяснено ясно това?

Благодаря!

Привет Рурк,

Съжалявам, че отговорът ми се забави толкова. Нямаше ме и нямах време и възможност да следя форума. Въпросът ти е много обширен. Мога да дам само някакъв схематичен отговор. Ще се огранича до индо-тибетската традиция, защото това познавам най-добре и това уча. Започвам отзад-напред.

––––––––––––––––––––––––––––

Само ще припомня, че тибетския канон се състои от две части - Кангюр, т.е. сутри и тантри, за които се счита, че са предадени от Будата (около 108 тома) и Тенгюр, т.е. коментари на индийските учители към Кангюр (към 225 тома). В допълнение, има необятно количество учения и коментари на тибетските учители, които те са дали в течение на близо 10 века. От всичко това на западни езици (основно на английски и малко на френски и руски) са преведени между 5 и 10%. При това положение разбираш, че съставянето на списък от всички текстове, в които Будата или другите учители след него са засягали тази тема, е непосилно начинание за мен.

 

Ще дам само няколко примера за сутри и шастри, както и компендиуми по темата: Лотосовата сутра (санскр. Saddharma Pundarica Sutra, тиб.Dam chos pad-ma dkar po'i mdo); последната част от Сутра на гирляндата от цветя (санскр. Avatamsaka Sutra, тиб. Mdo-phal-po-che), която между другото е много важна и за китайските традиции Хуаян и Чан (в Япония -Дзен); една шастра, която използват всички тибетски традиции - 50 стиха за това как да оказваме почит към Учителят (санскр.Gurupanchasica, тиб.  Bla-ma lnga bcu pa), която е написана от индийския учител Aшвагхоша; oт тибетските текстове: 1-ва част от 2-ри том на Съкровищница на знанието (тиб. Shes bya kun khyab) на Джамгонг Контрул Лодро Тхайе, 3-та глава на Скъпоценният орнамент на Освобождението (тиб. Dwags po thar gyen) от Дже Гампопа. Има и много други.

–––––––––––––––––––––––––––––

Не бих могъл да изясня качествата на будистките учители, а само да ги изброя, но без коментар от това не би имало особен смисъл. Такъв коментар може да даде само компетентен учител.

Също така, няма такова нещо като "духовен учител" или "будистки учител" въобще. Има разни категории учители според тяхната функция, осъзнаване и други критерии. Качествата на различните видове учители са изброени и описани много подробно в текстове като тези, който съм посочил по-горе, но ако сме начинаещи няма как да ги проверим.

Важно е, обаче, да се знае, че тази информация има смисъл само за някой, който вече се е ангажирал с Буда-Дхарма, колкото и парадоксално да звучи това.

Все пак, ако искаш да се запознаеш с темата по-подробно ми пиши на ЛС. Ще те ориентирам какво може да потърсиш и прочетеш, но ако ми пишеш до другия Петък най-късно, понеже на 16 пак пътувам наобратно и отговорът ми ще се забави поне до средата на Януари.

––––––––––––––––––––––––––––––––– 

Единственият разумен съвет, който мога да дам на някой, който е съвсем начинаещ, е следния: проверете дали е учителят е признат от някоя автентична будистка приемственост - Тхеравада, Дзен, някоя от тибетските школи или друга. Не се доверявайте на самозвани и самопросветлили се шарлатани. По-нататък има още много стъпки, за да проверим учителя и да се ориентираме в ситуацията, но те идват с времето. Просто не трябва да сме наивни, защото както казва Гуру Ринпоче Падмасамбхава: "Да следвате некомпетентен учител е като да изпиете чаша с отрова."

––––––––––––––––––––––––––––––

Между другото, прави впечатление, че подобни на твоите въпроси се задават често и то от практикуващи будисти. Във форума на skydharma има поне пет подобни теми. Много рядко, обаче, на някой му хрумва да попита какви трябва да са качествата на ученика. Склонни сме да приемаме (слагам и себе си в кюпа), че сме надарени с всички способности и достойнства, които трябва да има един ученик. Това най-често не е така. Автентичните, осъзнати учители са голяма рядкост. Искрените и способни ученици в днешно време са още по-голяма рядкост.

 

Поздрав!

––––––––––––––––––––––––––––––

ПОЗДРАВ също и на всички приятели във форума! Няма да ги изброявам, защото ще пропусна някой, а и защото списъкът ще стане много дълъг и новата модераторка на раздела, квато е люта, ще вземе да ме банне...

Всъщност, много добър избор, щото ако и Вал не успее да сложи ред в този раздел, то не виждам кой друг би могъл.

 

ПП Моля всеки, който няма конкретни въпроси, да се въздържа да се "закача" за моите постове с коментари, реплики или споделяне на свои лични духовни прозрения. Нито имам време и нито мотивация да опровергавам всяка щуротия за будизма, която някой е решил изпляска в тази или друга тема. Пример - двата поста на потребителя Реджеп над мен.

 

 

 

 

 

 

Редактирано 6 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

"Един монах се обърнал към Джао-джоу:

— Аз съм съвсем нов в манастира, моля дайте ми наставления.

— Изяде ли си оризовата каша? — попитал Джао-джоу.

— Да — отвърнал монахът.

— Тогава иди си измий паничката — казал Джао-джоу"

 

Моята трактовка е следната. Монахът е нов. Той не знае нищо за Дзен. Иска наставления от Джао-джоу. Монахът не знае, че единствения начин да се разбере Дзен е като се осмисли самостоятелно собствения опит. Джао-джоу е просветлен. Той знае това. Той иска да помогне на монаха, но знае, че никакви готови рецепти не могат да помогнат. Единствения начин е да се опита индиректно да накара монаха, да мисли самостоятелно за това което върши. Да започне самостоятелно да осмисля собствения си опит. В случая собствения опит на монаха е живота в манастира. Част от този живот (от този ежедневен опит) е яденето на ориза и миенето на паничките. Дзен е в ежедневния опит. В простите неща от живота. Е, и в сложните неща, но пак от живота. от живия живот. Съветите на учителя не са живия живот.

 

"Един монах се обърнал към Джао-джоу:

— Аз съм съвсем нов в манастира, моля дайте ми наставления.

— Изяде ли си оризовата каша? — попитал Джао-джоу.

— Да — отвърнал монахът.

— Тогава иди си измий паничката — казал Джао-джоу"

 

Моята трактовка е следната. Монахът е нов. Той не знае нищо за Дзен. Иска наставления от Джао-джоу. Монахът не знае, че единствения начин да се разбере Дзен е като се осмисли самостоятелно собствения опит. Джао-джоу е просветлен. Той знае това. Той иска да помогне на монаха, но знае, че никакви готови рецепти не могат да помогнат. Единствения начин е да се опита индиректно да накара монаха, да мисли самостоятелно за това което върши. Да започне самостоятелно да осмисля собствения си опит. В случая собствения опит на монаха е живота в манастира. Част от този живот (от този ежедневен опит) е яденето на ориза и миенето на паничките. Дзен е в ежедневния опит. В простите неща от живота. Е, и в сложните неща, но пак от живота. от живия живот. Съветите на учителя не са живия живот.

 

Форумът е много подходящо място, човек да познае себе си, нивото до което е достигнал в духовното си развитие и да усмири егото си....ако разбира се има поне малко осъзнатост за това !

Историята е добре известна и много хубава. Тя илюстрира казаното от Будата в "Сутра за сълбовете на паметта" (Сатипаттхана-сутта/Мадждхима-никая 10), както и на много други места:

"По-нататък, монахът напълно осъзнава кога идва и кога си отива, когато гледа в определена посока или когато се оглежда, когато тъпче на място или се придвижва бързо напред, когато носи купата за подаяния или монашеските одежди, когато яде и пие, когато дъвче и вкусва нещо, когато се освобождава от изпражненията и урината, когато върви, стои, седи, спи или будува, когато говори или мълчи.

Така, бдителен навътре и навън над тялото, монахът укрепва [познанието си] за тялото. Той живее независим и не се привързва към нищо в света."

В нетърпението си да получи учения монахът от историята губи своята бдителност и осъзнатост, която е самата сърцевина на Дзен, а и на будистката практика въобще. Учителят деликатно му посочва това.

––––––––––––––––––––––––––––

Пълното име на учителят е Джао-джоу Цун-шън (778-897). Той е китайски Чан-наставник, който е ученик на Нан-цюан Пу-юан, при когото учи в продължение на 40 г, макар че първото му кеншо (да не се бърка със сатори) е когато е само на 18 г. След смъртта на своя учител обикаля страната и се среща с 80 различни учители, които също му дават учения. На 80 г се установява в малък манастир в местността Джао-джоу. Имал е само 13 ученици, защото е имал много строги изисквания за подбор. Обучава ги до смъртта си на 110 г възраст. Наричат маниера му на преподаване "Дзен на устните и устата на Джао-джоу". На въпросите на учениците отговарял тихо, почти шепнешком, с кратки и прости изречения. Думите, обаче, винаги били толкова на място, че прерязвали емоционалното и концептуалното объркване на ученика като с остър меч. На Джа-джоу принадлежи и прочутия коан "У" (яп. Му). Това е отговорът, който дава на въпроса "Кучето има ли Буда-природа или не?" С този коан започва най-големия сборник коани Умънгуан съставен от Умън Хуй-кай. Доген Дзенджи, който имал много строги критерии при оценка на учителите, наричал Джао-джоу "стария Буда Джошу" (Джошу е японския превод на Джао-джоу).

Примерът горе е за мондо (кит. уънда) или буквално "въпрос-отговор", т.е. свободен диалог между учител и ученик, при който отговорът са дава по такъв начин, че да породи в ученика спонтанно осъзнаване, което минава отвъд дуалното, концептуално възприятие. Много мондо по-късно се превръщат в коани.

–––––––––––––––––––––––––––––––

Спонтанността в Дзен не означава човек да действа с безхаберието на лудите, а да подържа спонтанна осъзнатост и да постъпва в пълна хармония със ситуацията. Въпросната осъзнатост не се взима просто така от въздуха, а се култивира чрез практика. На първо място чрез дза-дзен (кит. дзуо-чан). Практикуването на шикантадза, т.е. на спонтанна осъзнатост е възможно едва след като човек може да подържа еднонасочена концентрация за продължителен период от време (няколко часа поне).

Редактирано 7 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

"ДВАМАТА УЧИТЕЛИ
Живели наблизо двама известни Учители. Те били твърде различни по характер. Единият стриктно спазвал всички заповеди на Буда, не пиел възбуждащи напитки и не ядял след 11 часа сутринта; а другият никога не съблюдавал заповедите, ядял, спял и пиел когато си поиска.
Веднъж стриктният Учител посетил другия, а той в това време пиел вино, въпреки че будистите не трябвало да вкусват дори и капка.
— Здравей братко — казал пийналият Учител. — Не искаш ли да пийнеш с мен?
— Аз никога не пия — важно казал стриктният Учител.
— Който не пие, той даже не е човек — заключил дълбокомислено пийналият.
— Нима не ме смяташ за човек, само защото не пия тази отрова — възкликнал гневно стриктният Учител. -- Ако аз не съм човек, то тогава какъв съм, според теб?
— Буда! — отговорил подпийналият Учител."

 

Каква е моята трактовка. Двамата учители са просветлени. Всеки от тях разбира, че и другият е просветлен и това, което прави е израз на неговата същност. Те не подражават на никого. Те са себе си. Въпреки, че са приели различен житейски избор (единият пие, а другият не пие), те не могат да се скарат на философска тема, тъй като всеки от тях уважава гледната точка на другия, разбира я, и може да мисли от негово име. 

Редактирано 7 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Каква е моята трактовка.

Твоята трактовка е несериозна. Ако интерпретираш историята по този начин, то няма разлика между разговора на някой квартален пияница с неговия съсед-трезвеник. Освен това, идеята е, че пиещият е постигнал осъзнаване, а не и двамата. Затова се казва, че непиещият е отговорил гневно.

–––––––––––––––––––––––

Следва мой превод на откъс от гл. 3 на биографията (тиб. rnam-thar /намтар - буквално "пълно освобождение") на един от бащите-основатели на моята традиция Марпа Лодзава. Главата е озаглавена "В сърцето на Марпа узряват плодовете от получените устни наставления". Автор на текста е Цанг Ньон Херука (1452-1507):

" - Tи казваш, че ако не се наслаждаваш на месо, вино и жени, ще си направиш лоша услуга. Но нас ни изглежда, че поведението ти по нищо не се различава от нашето. Моля те, тъй като ти явно познаваш правилния път, обясни ни какво имаш предвид?

Марпа отговорил:

- Разбирането ви е погрешно. Ако разсъждавате така, то виждайки идам в обединение [яб-юм] ще си кажете: "Ние правим същото!" Аз наистина се наслаждавам на месото, виното и жените, но съм напълно независим от тях."

 

Следва една песен (доха), която Марпа изпява и в която описва своето осъзнаване, но е много дълга, за да я превеждам тук цялата. Само един стих:

"Доставяйки радост на сетивата си, аз медитирам върху формата на идама.

Дори при вида на обикновените храни и напитки - не се вълнувам.

Преживявам ги като ритуален нектар [aмрита]."

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В Кратка молитва към линията Кагю се казва:

"Казано е, че отричането е основа на медитацията.

Великият медитатор, който не е вкопчен в храна и богатство,

прекъсва обвързността си с този живот.

Дайте ми своята благословия, за да се освободя от привързаността си

към слава и притежания!"

 

Aко човек е свободен от осемте светски реакции (печалба и загуба, критика и одобрение, слава и позор, щастие и страдание), т.е. е напълно безразличен към тях, както и ако осъзнаването му е толкова стабилно и неизмено, че не се влияе от никакви фактори като напр. от консумацията на алкохол, то той би могъл да постъпва като махасидхите. Инак, е като пале, което се опитва да следва лъв. Лъвът с лекота прескача някоя пропаст, а палето си счупва врата в опита да му подражава. Затова обикновените практикуващи следват съвета, който Будата дава в "Беседа за щастието" (Mahamangalla-sutta):

"Да избягваш извършването на лоши неща,

да избягваш обвързване с алкохола и наркотиците

и да бъдеш усърден в извършването на добри дела –

това е най-голямото щастие."

(преводът е на Лама Иво)

Редактирано 7 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Твоята трактовка е несериозна. Ако интерпретираш историята по този начин, то няма разлика между разговора на някой квартален пияница с неговия съсед-трезвеник. Освен това, идеята е, че пиещият е постигнал осъзнаване, а не и двамата. Затова се казва, че непиещият е отговорил гневно.

 

Непиещият е отговорил гневно, защото не е разбрал хумора. Пиещият се шегува. Това става ясно чак при последната фраза, когато нарича непиещият Буда. Непиещият се ядосва, защото очаква пиещият да уважава неговия избор, той се ядосва на себе си, че нещо му убягва, затова и задава следващият въпрос за да си изясни ситуацията, "А какъв съм аз тогава според теб ?". Ако беше неосъзнат, вместо да тръгне да си изяснява ситуацията, непиещият щеше да отвърне с обида. Той не прави това, следователно е осъзнат. 

...

 

Редактирано 7 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Логиката ми си е наред. Това определено не е опознавателна беседа. Двамата се познават много добре отдавна, знаят кой кой е и се уважават взаимно. Те или са приятели или най малкото добри съседи. Два Дзен учителя, които дълги години живеят близо един до друг, и въпреки различията в характерите си се зачитат и си ходят на гости, не могат да водят опознавателна беседа и да се изпитват един друг. Те се знаят, че са просветлени и се уважават взаимно. Гневът на трезвеника е предизвикан от неясната ситуация. Той се ядосва на себе си, не на съседа си. За просветлените хора е характерно това, че обичат да си изясняват нещата. Неяснотата предизвиква у тях напрежение, което може да намери различен израз, включително и гняв.  

Хм, някакъв бъг. Писах след теб, а публикувах преди теб.

Пишеш щуротии и си фантазираш. И какъв е този синдром на всезнание на неща, от които нямаш понятие?.

 

Това, че пиещият нарича другият "Буда" трябва да се разбира в контекста на думите на Будата от една от Праджняпарамита-сутрите, която беше цитирал някъде из форума в някакъв некачествен превод. Думите са:

"Субхути! Аз не виждам чувстващи същества, но чувстващите същества, които са лишени от реалност, са възприемани като реални от подобните на тях. Следователно, работата в тяхно име е условност, която не съществува в крайната истина."

 

Също в Purnaparipiccha Sutra:

"Докато бях под дървото Бодхи, аз постигнах пълното, съвършено и ненадминато Просветеление. От тогава не долавям/възприемам чувстващи същества."

 

В случая, става дума за т.нар. "чисто възприятие" или "чисто виждане", което има едно просветлено същество. Будите директно възприемат буда-природата (санскр. Татхагатха-гарбха) на другите същества и не различават сансара от нирвана. Това е смисъла на историята. Единият има чисто възприятие, а другият - не. Какво има толкова да се обсъжда и аз не знам.

За просветлените хора е характерно това, че обичат да си изясняват нещата. Неяснотата предизвиква у тях напрежение, което може да намери различен израз, включително и гняв.  

По-безмислено нещо скоро не бях чел. По дефиниция едно просветлено същество (в будизма имам предвид) не може да изпитва неяснота, объркване и прочие, защото познава нещата по пряк, неконцептуален път. Що се отнася до емоционалните замърсявания, то те се пречистват още на 1-то бодхисатва бхуми, т.е. много преди да е постигнато Буда-състоянието.

Редактирано 7 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Хм, някакъв бъг. Писах след теб, а публикувах преди теб.

Пишеш щуротии и си фантазираш. И какъв е този синдром на всезнание на неща, от които нямаш понятие?.

 

Това, че пиещият нарича другият "Буда" трябва да се разбира в контекста на думите на Будата от една от Праджняпарамита-сутрите, която беше цитирал някъде из форума в някакъв некачествен превод. Думите са:

"Субхути! Аз не виждам чувстващи същества, но чувстващите същества, които са лишени от реалност, са възприемани като реални от подобните на тях. Следователно, работата в тяхно име е условност, която не съществува в крайната истина."

 

Също в Purnaparipiccha Sutra:

"Докато бях под дървото Бодхи, аз постигнах пълното, съвършено и ненадминато Просветеление. От тогава не долавям/възприемам чувстващи същества."

 

В случая, става дума за т.нар. "чисто възприятие" или "чисто виждане", което има едно просветлено същество. Будите директно възприемат буда-природата (санскр. Татхагатха-гарбха) на другите същества и не различават сансара от нирвана. Това е смисъла на историята. Единият има чисто възприятие, а другият - не. Какво има толкова да се обсъжда и аз не знам.

 

Мхм, според теб в историята не може да бъде намерен никакъв друг смисъл и не може да бъде направена никаква друга интерпретация, която да е също точно толкова правдоподобна, както онова, което си зазубрил?

 

За щастие, дори и в математиката, една и съща задача може да бъде решена по много начини. Същото е и в живота. Една и съща житейска ситуация няма само едно вярно решение.

Здрасти Мохини,

Реджеп нали не е твой клонинг? Щото, ако говоря с дама ще се постарая да бъда по-любезен.

Мхм, според теб в историята не може да бъде намерен никакъв друг смисъл и не може да бъде направена никаква друга интерпретация, която да е също точно толкова правдоподобна, както онова, което си зазубрил?

Възможни са различни интерпретации, но те трябва да са обосновани и да са в съгласие с Буда-дхарма. Една задача може да има различни решения, но резултатът трябва да е верен, а не грешен.

Редактирано 7 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

"Банкей кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.

Банкей не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.

- Основателят на моята вяра - похвалил се свещеникът - застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал свещеното име на Буда Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?

- Не - казал Банкей. - Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен - ям, когато съм жаден - пия, когато ме обидят - прощавам."

 

Моята трактовка е следната:

 

Монахът от сектата Шиншу е невеж. Той се съревновава. Изпитва желанието да се докаже. Липсва му и самочувствие. Вместо да тръгне да се доказва използвайки своите качества и постижения, той се доказва използвайки постиженията на учителя си. Най вероятно лъже. Макар че, знае ли човек.

Банкей е просветлен. Смисълът на казаното от него е, че обичайните неща са също толкова необясними, както и рядко вижданите чудеса. Просто с обичайните неща сме свикнали. Но просветлението идва от разбирането, че обичайните неща са не по малко чудни от рядковижданите чудеса.

Мхм, според теб в историята не може да бъде намерен никакъв друг смисъл и не може да бъде направена никаква друга интерпретация, която да е също точно толкова правдоподобна, както онова, което си зазубрил?

 

За щастие, дори и в математиката, една и съща задача може да бъде решена по много начини. Същото е и в живота. Една и съща житейска ситуация няма само едно вярно решение.

Точно така. При Дзен не е необходимо интерпретациите да са логически следствия от сутрите, но може и да са. Всеки случай не това е критерия за правилна и грешна трактовка. Правилна интерпретация  свързана с коан, се счита тази, която изразява пряко житейската философия на интерпретиращият. В Дзен се търси оригиналност. Самостоятелно осмисляне на собствения опит.

Моята трактовка е следната:

 

Тази интерпретация е долу-горе вярна, но е малко мъглява.

Става дума за следното. В резултат на еднонасочена медитация (санскр. шамата), която се практикува във всички будистки традиции в това число и Дзен, възникват т.нар. обикновени сидхи, т.е. необичайни способности като описаните в историята. Те са страничен продукт и не са цел на будисткия път. Неговата цел е освобождение от цикличното съществуване (сансара), а в контеста на Махаяна  - Просветление в името на всички чувстващи същества (Дзен е непостепенен път на нивото на Сутра-Махаяна). Има няколко случая, в които Будата е забранявал на свои ученици да демонстрират подобни способности, за да не отклоняват начинаещите от автентичния смисъл на практиката. Тези способности не само, че не са цел, но не са и знак, че е постигнато някакво осъзнаване, защото, както казах, са резултат от шамата.

Редактирано 7 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Тази интерпретация е долу-горе вярна, но е малко мъглява.

Става дума за следното. В резултат на еднонасочена медитация (санскр. шамата), която се практикува във всички будистки традиции в това число и Дзен, възникват т.нар. обикновени сидхи, т.е. необичайни способности като описаните в историята. Те са страничен продукт и не са цел на будисткия път. Неговата цел е освобождение от цикличното съществуване (сансара), а в контеста на Махаяна  - Просветление в името на всички чувстващи същества (Дзен е непостепенен път на нивото на Сутра-Махаяна). Има няколко случая, в които Будата е забранявал на свои ученици да демонстрират подобни способности, за да не отклоняват начинаещите от автентичния смисъл на практиката. Тези способности не само, че не са цел, но не са и знак, че е постигнато някакво осъзнаване, защото, както казах, са резултат от шамата.

 

Думите са от значение само за онзи, който е привързан към тях, Скепсис. Точно на теб ли трябва да пиша това?Ако нямаше разлика кое и как се нарича, вниманието може би щеше да бъде насочено към същността, както отлично е илюстрирано в това филмче:

 

Думите са от значение само за онзи, който е привързан към тях, Скепсис.

Не става дума за привързаност към едно или друго. Става дума, че човек трябва да се изразява максимално точно и да познава това, което обсъжда, а не да пише каквото му хрумне с оправданието, че това било самостоятелно мислене. Ми, както казах, те и душевно-болните мислят самостоятелно.

Филмчето го знам. Много е готино.

ПП Редактирах поста си. Това, което махнах беше отговор до Вал, в което споделих лични неща, които не са по темата. Тя го прочете и затова го изтрих.

Редактирано 7 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

"Старо езеро,

жабешки скок,

пльок."

Басе

 

Харесва ми.

Хайку... Между другото, почи невъзможно някое хайку е да се преведе като хората. Ето нещо подобно, което е писано от един от най-значимите тибетски будистки учители преподавал на Запад през миналия век. Той, обаче, освен всичко друго е учил и в сравнителна религия, психология и западна философия в Оксфорд и английския му е блестящ. Също така е изучавал икебана в школата Могецу и получил степен учител. Няма да превеждам, защото е кратко и само ще го разваля. Давам го като пример за това как биха звучали тези неща, ако хайку-поетите пишеха на английски, макар че това не е хайку според традиционните правила на композиране:

А flower is always happy

by Chogyam Trungpa

 

A flower is always happy because it is beautiful.Bees sing their song of loneliness and weep.A waterfall is busy hurrying to the ocean.A poet is blown by the wind.A friend without inside or outsideAnd a rock that is not happy or sadAre watching the winter crescent moonSuffering from the bitter wind.

 

Редактирано 7 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Каква е истината!?Когато говориш за истината на твоите слова, това са просто мисли и идеи за истината. Истината е истина, без истина. До нея всеки си достига по собствен път, достатъчно е да погледне човек около себе и да разбере сам какъв е. В момента, в който се слее човек с обкръжаващото около него, може и да се осъзнае сам човек в цялост. Идеи, концепции, рамки... всичко това отвлича човек от истината. Осъзнавайки нещо веднага го свързваме с идея или концепция, и това създава много проблеми. Ако човек престане да се отвлича с това да преосмисля постоянно това, което се случва около него, много от проблемите му отпадат. Когато кажем думата "медитация", веднага изникват мисли-концепция за това, какво е "медитация", как трябва да се прави и се почва как всеки има собствен начин или пък как някой друг е определил, как точно да се прави, което пък няма нищо общо с Дза-Дзен. Дза-Дзен е практика извън концепцията.

 Дза-Дзен е практика извън концепцията.

Да де, но минаването отвъд дискурсивните мисли не е нещо, което се случва просто като си кажем: Вече няма да следвам концепциите си!

Това са приказки за малки деца. Медитация е много широко понятие, което включва в себе си най-разнообразни практики. Даже нямаш идея за какво иде реч. Когато за първи път получих учения по шамата, останах изумен колко различни подходи има само към тази практика, колко различни методи, както и колко малко неща са описани в текстовата традиция. Всичко друго се предава устно от учител. Няма друг вариант. Просто пробвай да правиш регулярно Дза-дзен поне по 15-20 мин като се фокусираш върху броенето на вдишванията и издишванията. Това не е същността на Дзен, а е само упражнение, което трябва да култивира вниманието ни. Без него, обаче, не можеш да минеш по-нататък.

Редактирано 7 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Каква е истината!?Когато говориш за истината на твоите слова, това са просто мисли и идеи за истината. Истината е истина, без истина. До нея всеки си достига по собствен път, достатъчно е да погледне човек около себе и да разбере сам какъв е. В момента, в който се слее човек с обкръжаващото около него, може и да се осъзнае сам човек в цялост. Идеи, концепции, рамки... всичко това отвлича човек от истината. Осъзнавайки нещо веднага го свързваме с идея или концепция, и това създава много проблеми. Ако човек престане да се отвлича с това да преосмисля постоянно това, което се случва около него, много от проблемите му отпадат. Когато кажем думата "медитация", веднага изникват мисли-концепция за това, какво е "медитация", как трябва да се прави и се почва как всеки има собствен начин или пък как някой друг е определил, как точно да се прави, което пък няма нищо общо с Дза-Дзен. Дза-Дзен е практика извън концепцията.

Точно това е да, няма правила. Думите също не са точни, тъй като общоприетия смисъл на думите се извлича на база на поставено вече ограничение, а в Дзен се търси осъзнаване на ограниченията. Затова и различните хора използват различни думи за да опишат едно и също нещо. Разбирам какво казваш и съм съгласен като цяло, но не бих използвал същите думи. Не бих товарил думата истина с положителен смисъл. Предпочитам да използвам истина винаги като синоним на лъжа, ограничение, аксиома или догма, а да натоварвам с положителен смисъл думите свобода и пустота. Така по ясно разграничавам логиката на истината (лъжата, ограничението) от логиката на свободата (пустотата). Ще направя аналогия с боя. Използвайки логиката на истината (ограничението) човек се бие с вързани очи и без оръжие. Използвайки логиката на свободата човек се бие използвайки всичките си сетива, всякакъв вид оръжие и освен това е готов да използва като оръжие и всички попаднали му пред очите предмети.

Редактирано 8 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Така по ясно разграничавам логиката на истината (лъжата, ограничението) от логиката на свободата (пустотата).

Колега, темата е "будизъм за любопитни", а не "философските възгледи на Реджи", нали?

Според будизма, има относителна /конвенционална (санскр. самврити сат) и абсолютна/крайна (санскр. парамартха сат) истина. Те са взаимосвързани и неразделни. Относителната истина се отнася до това как се проявяват феномените. Те възникват в зависимост от причини и условия. Крайната истина се отнася до истинската природа на феномените или пустотата (санскр. шунята). Пустота означава, че в абсолютен смисъл феномените са лишени от същност, т.е. от независимо съществуване. Пустотата е отвъд дискурсивните схващания. Затова в ММК I,1 Нагарджуна казва:

 

"Никъде няма никакви неща,

възникнали от себе си, от друго,

от двете или без причина."

 

Първите три хипотези (себепораждането, пораждането от друго и комбинираното пораждане от двете) се отнасят до абсолютната истина, а последната хипотеза - до относителната. Нагарджуна се изучава във всички Махаяна школи. В Дзен го считат за един от патриарсите на традицията. Това най-простичко и общо. 

 

ПП Предлагам на вашата групичка да остави Мохини да пише в темите за източни религии и философии. Тя поне е запозната с ведическите такива по мои впечатления и няма да ръси безумици във всяко изречение. Още по-добре е да се въздържате да пишете в тази тема. Взимайте пример от мен - не пиша в темите на Ауми за Ошо, свободната воля, ключа към вътрешния мир и баланс, можеш ли да имаш всичко веднага или можеш, но на порции и така нататък. Там имате поле да се изявявате свободно.

Редактирано 8 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Колега, темата е "будизъм за любопитни", а не "философските възгледи на Реджи", нали?

Според будизма, има относителна /конвенционална (санскр. самврити сат) и абсолютна/крайна (санскр. парамартха сат) истина. Те са взаимосвързани и неразделни. Относителната истина се отнася до това как се проявяват феномените. Те възникват в зависимост от причини и условия. Крайната истина се отнася до истинската природа на феномените или пустотата (санскр. шунята). Пустота означава, че в абсолютен смисъл феномените са лишени от същност, т.е. от независимо съществуване. Пустотата е отвъд дискурсивните схващания. Затова в ММК I,1 Нагарджуна казва:

 

"Никъде няма никакви неща,

възникнали от себе си, от друго,

от двете или без причина."

 

Първите три хипотези (себепораждането, пораждането от друго и комбинираното пораждане от двете) се отнасят до абсолютната истина, а последната хипотеза - до относителната. Нагарджуна се изучава във всички Махаяна школи. В Дзен го считат за един от патриарсите на традицията. Това най-простичко и общо. 

 

ПП Предлагам на вашата групичка да остави Мохини да пише в темите за източни религии и философии. Тя поне е запозната с ведическите такива по мои впечатления и няма да ръси безумици във всяко изречение. Още по-добре е да се въздържате да пишете в тази тема. Взимайте пример от мен - не пиша в темите на Ауми за Ошо, свободната воля, ключа към вътрешния мир и баланс, можеш ли да имаш всичко веднага или можеш, но на порции и така нататък. Там имате поле да се изявявате свободно.

Съгласна съм с казаното в Будизма, че има абсолютна и относителна истина.

.....

Но ти не можеш да забраниш на никого да пише в темата за Будизма. Защото нямаш монопол над учението на Буда !  

Ако имаш такова пълномощно лично от Буда - моля, дай да го видим !

 

П.П. Плюс това заглавието на темата е : Будизъм /за любопитните/ !!!

Редактирано 8 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)