Аз тотално се обърках какво всъщност твърди Ауми, но май така или иначе няма значение...

mission Impossible

 

продължавай да пишеш..само да напуснеш темата и няма те обичкам вече.....такова веселие,такова забавление...любимка си ,ми да знаеш

Да, добре е някой да съживи форума, иначе е скука, нали ?

продължавай да пишеш..само да напуснеш темата и няма те обичкам вече.....такова веселие,такова забавление...любимка си ,ми да знаеш

Ми, тук Гладиола така се забълбука и затъркаля от смях, че ме настъпи по болния крак. Тъй че се оттегляме, за да не пострадам по-сериозно.

 

Аз тотално се обърках какво всъщност твърди Ауми, но май така или иначе няма значение...

 

Няма...

Ми, тук Гладиола така се забълбука и затъркаля от смях, че ме настъпи по болния крак. Тъй че се оттегляме, за да не пострадам по-сериозно.

 

 

Няма...

Всъщност, кое от това което твърдя аз не е истина ?

Според общоприетата представа, Будизмът, е една от най-големите световни релгигии. Според самите будисти, Будизмът е духовна философска система.

И  какво по-различно от това казах аз ?

Всъщност, кое от това което твърдя аз не е истина ?

Според общоприетата представа, Будизмът, е една от най-големите световни релгигии. Според самите будисти, Будизмът е духовна философска система.

И  какво по-различно от това казах аз ?

За Будизъм говорим. Това е един особен светоглед, който се разбира най добре, тръгвайки първоначално от позицията че истина и неистина е едно и също. Говоря за първия ред от поста ти. Няма никакво значение дали си права или не си. Какво значение има дали ще го наречеш религия, философия или учение. Това са само думи. 

 

Абсолютно безсмислено е да се опитваш да доказваш на другите, че си права. Виж, да доказваш на себе си има смисъл. Казваш, че според общоприетата представа, Будизмът е една от най големите световни религии. Какъв е смисълът да казваш това, след като много добре знаеш, че според общоприетата представа на не будистите, Буда е бог. 

 

Всичко е толкова просто. Или дай определение за понятията, които използваш, или изискай от събеседниците си да дадат такива и дискусията е приключена. Като сте приели общо определение за това що е религия и знаете що е Будизъм, оттам нататък всичко се свежда до елементарни (по Декарт) разсъждения. 

За Будизъм говорим. Това е един особен светоглед, който се разбира най добре, тръгвайки първоначално от позицията че истина и неистина е едно и също. Говоря за първия ред от поста ти. Няма никакво значение дали си права или не си. Какво значение има дали ще го наречеш религия, философия или учение. Това са само думи. 

 

Абсолютно безсмислено е да се опитваш да доказваш на другите, че си права. Виж, да доказваш на себе си има смисъл. Казваш, че според общоприетата представа, Будизмът е една от най големите световни религии. Какъв е смисълът да казваш това, след като много добре знаеш, че според общоприетата представа на не будистите, Буда е бог. 

 

Всичко е толкова просто. Или дай определение за понятията, които използваш, или изискай от събеседниците си да дадат такива и дискусията е приключена. Като сте приели общо определение за това що е религия и знаете що е Будизъм, оттам нататък всичко се свежда до елементарни (по Декарт) разсъждения. 

Моето определение за Будизма е, че той е духовно учение.

А религията е духовност и духовността е религия.Но не в смисъла, в който е общоприето да се разбира думата религия, защото тя почти винаги се свързва с религиозните институции.

Дали будизма е религия или не зависи от това какво наричаме религия.Самите будисти много обичат да се разграничават от религиите и да казват че не са религия. Действително в най чистият си вид будизма повече от всичко друго се доближава до чистата наука. НО..... има едно голямо ННННОООО!!!Първо болшинството от будистките учители проповядват точно както останалите религиозни водачи. За да могат да привличат в храмовете балами от които вземат пари и живеят с това.Други важни подобия с религиите са следните. Будизма вярва в прераждането. Примери колкото щеш. Проповядват задгробен живот, в рай и ад. За тези които са "напреднали" за тях няма подобни неща, но на "начинаещите" се казва че имало.

 

Дори се занимават с разни зодии, предвиждания какво е бил човек в миналият си живот, какво ще стане в следващият, дори вземат пари за да ти променят кармата и да я направят по добра.Будистите не правят изключение от другите религии. Ако Будизма не беше религия, те щяха да признаят евентуални грешки които са били направени в миналото. Така както се прави в науката. В науката ако някой учен направи грешка, и тази грешка бъде забелязана след време, то след установяването на истината, това не се крие като факт. Независимо от това кой е направил грешката. Може Нютон да е направил грешка, може Айнщайн да е направил грешка, няма значение. Посочва се че е грешка и след това се продължава нататък. В будизма обаче е както във всяка друга религия. "Свещените писания" са безгрешни, нито една дума не е била призната за грешна. Също както в останалите религии!!Ако четете нещо за Буда, за него се казва че той знаел абсолютно ВСИЧКО. Но не искал да казва това което знае, защото по простите хора нямало да може да разберат какво казва той! Никъде не е казано че Буда е обикновен човек, и че той знае някой неща само и има други неща които НЕ ЗНАЕ!! Не искат да признаят това. В науката не е така! Някой да е чел например че Айнщайн знаел всичко, но не е искал да го каже, защото ние не сме дорасли до това негово ниво?Така че на въпроса религия ли е Будизма? - мисля че не може да се отговори отрицателно. За съжаление будизма си е вид религия. Е вярно е че има и будисти които са със съвременен начин на мислене, но те са само един малък процент. 

Редактирано 23 януари 201412 г. от <<iv>> (преглед на промените)

Моето определение за Будизма е, че той е духовно учение.

Реджеп е прав в случая. Няма никакво значение как ще го наречеш в крайна сметка. Ако искаш наричай го "религия", ако искаш "философия", ако искаш "буркан с мармалад". На санскр. думата е "дхарма", а на тиб. "чьо". Думата има към 10-на различни значения като напр. "феномен", "учение", "истина", "път" и прочие. В случаят най-точно е да се преведе като "нещата каквито те са", т.е. не каквито ни се ще да са или си фантазираме, че са. Следователно, будизмът е учение за това как стоят нещата. Нищо повече.

Това за мен изчерпва темата.

Редактирано 23 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Реджеп е прав в случая. Няма никакво значение как ще го наречеш в крайна сметка. Ако искаш наричай го "религия", ако искаш "философия", ако искаш "буркан с мармалад". На санскр. думата е "дхарма", а на тиб. "чьо". Думата има към 10-на различни значения като напр. "феномен", "учение", "истина", "път" и прочие. В случаят най-точно е да се преведе като "нещата каквито те са", т.е. не каквито ни се ще да са или си фантазираме, че са. Следователно, будизмът е учение за това как стоят нещата. Нищо повече.

Разбира се, ако става въпрос за учението на Буда.

Но когато едно учение се превърне в огранизирана система, то се превръща в религия.

 

Иначе учението на Буда е като Дао. Само с тази разлика, че в него има канони и правила.

Редактирано 23 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Разбира се, ако става въпрос за учението на Буда.

Но когато едно учение се превърне в огранизирана система, то се превръща в религия.

 

Иначе учението на Буда е като Дао. Само с тази разлика, че в него

 

Точно така. Познай защо към Далай Лама се обръщат с Негово Светейшество?!!!!!!!! Тези които работят в неговият център се страхуват от него, така както дори и в казармата не се страхуват. Не началник ами СУПЕР СВРЪХ НАЧАЛНИЧЕСТВО!! Същий ПАПА.

 

Но организираната система не е критерий за религия. Критерият за религия са свръхсилите и способности които се налагат под формата на неоспорима ДОГМА! Догматизмът е критерий за религия или по ДОГМИТЕ се разпознават.

 Модераторска забележка!!!!!

 

Какво е будизма,ще ни обясняваш,ако имаш желание,обаче,без обидни епитети и квалификации за хората които следват пътя на Буда.

 

Когато имаш забележки към учението,ще ги посочваш и критикуваш аргументирано,без общи приказки и квалификации.

 

Аз съм ги минал лично тези неща и когато говоря за БАЛАМИ имам предвид такива тъпаци като мен. Отне ми повече от 30 години в лутания и търсене на свръхестествени способности.

Моля никой да не се засяга. Сигурен съм че има много по-умни хора от мен. Само споделям опит и се опитвам да спестя 30 години лутания на някой друг. А не на 60 години да се хване че си е пропилял живота напразно. В Будизма има и ценни неща но те могат да се извлекат САМО ако човек се е научил да мисли САМОСТОЯТЕЛНО!!!!

Аз съм ги минал лично тези неща и когато говоря за БАЛАМИ имам предвид такива тъпаци като мен. Отне ми повече от 30 години в лутания и търсене на свръхестествени способности.

Моля никой да не се засяга. Сигурен съм че има много по-умни хора от мен. Само споделям опит и се опитвам да спестя 30 години лутания на някой друг. А не на 60 години да се хване че си е пропилял живота напразно. В Будизма има и ценни неща но те могат да се извлекат САМО ако човек се е научил да мисли САМОСТОЯТЕЛНО!!!!

Абсолютно !

 

Както е казал и самият Буда :

 

 

„Не вярвай на онова, което си чул.

Не вярвай в традицията, само защото се

 

е предавала от поколение на поколение.

Не вярвай на нищо, което е повтаряно много пъти.

Не вярвай, защото написаното идва от някой стар мъдрец.

Не вярвай на догадки.

Не вярвай на авторитети, учители или по-възрастни.

Едва след внимателно наблюдение и анализ,

когато е в съгласие със здравия разум

и ще донесе полза за всеки и за всички,

го приеми и живей според него.“

Редактирано 23 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

не виждам къде е проблема. Няма положение което да е някакво само по себе си, що се отнася до колективния живот. Религията - също. Докато на повечето хора им трябват колективни приложими за тях явления, ще си ги искат, ще си ги създават, ще си ги ползват. Никой не може да попречи на това.

 

Няма никакво значение къде по света, коя форма на идеология е. Щом е създадена от хора, за хора , тя носи колективните потребности сред групата сред която се разпространява.

 

Всички масови идеологии са вид религии. Няма значение дали е налице БОГ, като основен идеален символ, или ще се вярва на думите на идолна фигура, като Буда примерно, отново на доверие. Дори доверието не интересува никого - въпроса е, че всичко в идеологията е налице, ако предварително преглътнеш няколко готови хапчета. И според които да се предлага онези визуални образни и псевдологични обяснения, които да са нужни на поредния субект, като го убедят и внушат, че това, което му предлагат е достатъчно удобно и резониращо за него. Няма как да се промени това.

 

А дрънкането дали и според кое Будизма е религия са наивни. Ако е избере един критерий - то той е. Според друг - не е. И какво от това? Сами по себе си никои идеологии не са религии, нито са учения... Те са просто начина по който групите хора взаимно регламентират своите потребности. Щом живота директно не ги предлага, ще се набавят чрез стройни и написани системи от обяснения, от наставления, от съвети, от описания... И най-вече - обещание. Винаги, накрая е нужно да се обещае нещо убедително - то винаги е ИЗХОД ОТ ПРОБЛЕМ, решение на проблем. Колкото по-голям, по-генерален, толкова повече хора ще привлече към себе си.

Да се обясни кое, защо и как е - разбира се страдание има ли - има. Ако не знаеш какво е - ще ти се обясни какво е. После се тръгва - искаш ли да си щастлив - ето това е пътя - страданието е заради това и това, и ако ти искаш да не страдаш, ето ти рецепта какво да правиш. Ама не можело - ще ти се обясни защо не можеш в момента... но с обещанието че "после" или след много животи... или щото преди нещо било станало... и ти си грешен, ти си в грешка... И е важно да си изправиш "грешката". не знаеш, не можеш - ето защо и заради какво. Не искаш - няма не искам, като не искаш стой си нещастен за вечни времена. Във всички обещания, го има типичния атавизъм от архетипите на съответната група сред която всичко това се реализира. Типичния момент е страха, чрез заплахата (религията), до обещанията за "да излезеш от самсара" при истината, при нещата такива, каквито са.

Но няма кой да излезе при нещата такива, каквито са. И не би имало будизъм освен за няколко крайни индивидуалисти. А идеята те да го направят като "спасение" към останалите се представя като висш идеал. А всъщност, какво спасение е това... Какво точно се спасява, след като се предлага на практика ПЪТ КЪМ "СМЪРТ" НА ЛИЧНОСТТА. Ама личността не била истина - ами защо тогава някой иска да я спаси - ЛИЧНОСТТА ли да спаси, или като й се предложи безполезнено самоубийство. Защо на личността й се предлага да се спаси, като умре. И че след смъртта имало друг живот - на авраамичните - по един начин, на другите по света - по друг.

 

Всеки стандартно матричен човек има потребност от обикновени и прости неща. Но най-голямото от тях е получаването на НЕЩО, КОЕТО ДА ОСМИСЛИ едно обикновено битие. В схемата на матричните идеали, всички те са вид схеми от обяснения и обещания, според които нещо, което го няма... да дойде - обяснението е в миналото и (до)сега-то. А обещанието е някъде в бъдещето. То задава "условия" - ако направиш нещо, така и така, това и това... значи то е правилно и ще те отведе до "желаното", исканото стременото... Няма как да бъде иначе - една готова визия, която по същество е ПРОЕКЦИЯ ЗА БИТИЕ, дава се насока, смисъл, ценностите... дава се всичко. От векове това е било решаващо за огромни маси от хора... И продължава да е така... Но в днешното глобално общество, вместо религиите и ученията да са консолидатор, те се явяват вече разделител. Именно това се търси в момента - замяна на досегашните модели на идеологии, като се изместят от една, която да обобщи и отрази новите реалии на сегашното битие. Но не - въпроса във всяка човешка група е огромната й инертност. Именно сегашната фаза е това - огромната инерция на досегашното и опита му да оцелее такова, каквото е. Всяка досегашна форма, носи в себе си вкопчените в нея хора и именно това вкопчване е спирачката пред всяка промяна. Но всеки от вкопчените е АЗ, той е с претенциите че го има, той иска своето битие, според сделката която е приел със социума (си). За него не може да има промяна на тази сделка... тя е немислима, недопустима, абсурдна...

След десетилетия, столетия, хилядолетия, вече никой няма да си спомня за всичко това, дори за калдата, дори за всеки от нас, дори за будизма или християнството (примерно). Защото колкото и обещанията да включват въпроса за вечността и че са началото и края, всяка религия и учение са преходни. Защото самите ние, хората сме. Идват други условия, идват нови измерения на битието... ще дойдат и поредните идеологични нови описания... или пък ще се модернизират настоящите до неузнаваемост. Ще дойдат поредните хора за които ще им е потребно нещо от тяхната форма на реали... И отново.... и отново.

 

В сделката която е направил да приеме готово описано битие, задължително в цената на тази сделка влиза и това че му се описва кое, какво, как, защо. И най-вече по тях - дава му се КОЙ Е ТОЙ , според тия готови описания. Така заживява ЖИВОТА си чрез обясненията които приема за света. Нима будиста, ако е роден в америка в друго време не би бил индианец. Дали ще се живее според едно или друго описание е въпрос на приемане и участие в колективния договор, сред който субекта се ражда и получава идентичността си.

 

В този смисъл Будизма не е нито религия, нито е друго. Той става учение - според тия, които обещават че като се "научи" нещо и ще дойде спасението. Според други - им трябва вярването - от което и да е, ще си направят религия. Те и да нямат будизъм, ще си я направят. Въпроса е, че когато има едно голямо общо вярване, то става консолидатор на все по-големи групи. Това ги спасява, това им дава сигурност, вместо да са непрекъснато разделени и оттам - във войни.

 

Даоизма никога не е бил религия - нито има божества, нито има идолни фигури, няма канон, няма постулати. То е следствие от някои обобщения и изведени принципни положения, на хора, които са крайни индивидуалисти в своя път към себе си. Никъде няма наставления, да, някои предлагат изведения си собствен път, но това е само помощно средство и то за тях. Но се намират веднага други, които докопали се до изведеното да го използват, да го направят според тях си. Дори и да го направят в религия, защото има даоски храмове, в които има приношения, и хората са си ги направили вътре да е символите на техните представи.

 

Целия раздел е "религия, мистика, езотерика", но които и да са те, всяко едно се прави да е религия или учение ,от начина и отношението на всеки субект към него. От субекта спрямо подаденото му от другите личности в колективния му реал. Будизма за едни е религия, за други - учение, за трети - философия, за четвърти - пълен булшит. Това не променя нищо за Будизма. Но и самия Будизъм го има именно заради тия, за които той ще е "някакъв". Ако нямаше хора, нямаше въобще да има нито будизъм, нито което и да било от останалите.

 

Всичко е до хората... А не до концепциите за едно или друго. Концепциите, религиите и ученията не са нещо извънземно. Те са плод на човешки потребности . Направени са от хора, за хора, в опита си да преживеят своите вътрешни проблеми, през етапите през които преминават.

Редактирано 23 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Будизмът наистина е една много интересна религия.Ако не бях гаден атеист сигурно щях да бъда Будист

Будизма не е религия а философия

 

А религията е духовност и духовността е религия.

 

Не може да се сложи знак за равенство между духовност и религия. Духовността съдържа в себе си и одухотвореността. А човек може да бъде одухотворен и без да е религиозен. Одухотвореността е не само духовност в тесния религиозен смисъл. Одухотвореността е експресивност, изразителност, жизнерадостен поглед на света като цяло, отношение към красотата, изкуството, литературата и живота въобще… Одухотвореността е жизнената сила, желанието за живот, отношението към света, нуждата ни от себепознание, които всички притежаваме, но при някои е развито до степен да успяват да се повдигнат на пръсти и да прегърнат света… сякаш излъчват вътрешно седефено сияние, което е доловимо за околните… И в същото време точно сред тези хора може да има такива, които да не знаят дори определението за религия…

Обратното важи с пълна сила – на света има и много духовни в тясно религиозния смисъл, в който е употребена думата, носещи закостенелите си разбирания и без грам одухотвореност и отвореност за света…

Не може да се сложи знак за равенство между духовност и религия. Духовността съдържа в себе си и одухотвореността. А човек може да бъде одухотворен и без да е религиозен. Одухотвореността е не само духовност в тесния религиозен смисъл. Одухотвореността е експресивност, изразителност, жизнерадостен поглед на света като цяло, отношение към красотата, изкуството, литературата и живота въобще… Одухотвореността е жизнената сила, желанието за живот, отношението към света, нуждата ни от себепознание, които всички притежаваме, но при някои е развито до степен да успяват да се повдигнат на пръсти и да прегърнат света… сякаш излъчват вътрешно седефено сияние, което е доловимо за околните… И в същото време точно сред тези хора може да има такива, които да не знаят дори определението за религия…

Обратното важи с пълна сила – на света има и много духовни в тясно религиозния смисъл, в който е употребена думата, носещи закостенелите си разбирания и без грам одухотвореност и отвореност за света…

Именно, затова казах духовност, а не одухотвореност.Има разлика между двете понятия.

Духовността съдържа в себе си одухотвореността... Сещаш ли се нататък...

Духовността съдържа в себе си одухотвореността... Сещаш ли се нататък...

 

Има разлика между духовен и одухотворен.

Разбира се, ако става въпрос за учението на Буда.

Но когато едно учение се превърне в огранизирана система, то се превръща в религия.

Обяснявам кратичко този пост на Ауми, в който наистина има смисъл, но нещата не са изведени и звучи като клише.

Будизмът като учение е имено това, което писах в предния си пост. Будизмът като социален феномен, обаче, е нещо съвсем различно. Като социален феномен будизмът има всички характеристики на всеки друг социален феномен. Ще дам друг пример. Науката като метод за опознаване на т.нар. "обективна реалност" е едно. Научната общност е друго. Този, който е имал досег с академичните среди знае, че голяма част от учените не отговарят на идеализираната представа за учен. Липсата на професионална етика и научна обективност са често срещани. Също както и интригите и дори корупцията. Така е навсякъде в обусловената реалност на непросветлените същества. В това няма нищо изненадващо и сензационно, за да се подчертава постоянно, както правят някои колеги по-горе. Никой разумен будист няма илюзии, че всички будисти навсякъде са някакви дълбоко духовни и осъзнати същества. Напротив. Това е природата на сансара, както е обяснено от Будата в Първата благородна истина (за страданието). Ако всичко беше иначе, то от тези учения нямаше да има никакъв смисъл.

––––––––––––––––––––––––

Институционализирането или превръщането на учението в "организирана система", както се изразява Ауми, е неизбежно. То не е измислено от учениците на Будата, а от самия него, за да бъдат съхранени и предадени ученията. С други думи, припомням (понеже постоянно се забравя), че примерно монашеската сангха (общност) с нейния кодекс на поведение (описан във Виная-питака) е създадена от Будата. С други думи, той е преценил, че това е нужно и го е въвел. Ако човек има поне капчица доверие, че Будата е бил просветлен или поне, че е разбирал нещата по-ясно от нас, то той не би следвало да има принципни възражения по този повод.

 

 Тези които работят в неговият център се страхуват от него, така както дори и в казармата не се страхуват. Не началник ами СУПЕР СВРЪХ НАЧАЛНИЧЕСТВО!! Същий ПАПА.

Аз, както съм казвал, нямам особени симпатии към Гелугпа, но това, което си написал няма нищо общо с истината, казано най-меко.

 

Аз съм ги минал лично тези неща и когато говоря за БАЛАМИ имам предвид такива тъпаци като мен. Отне ми повече от 30 години в лутания и търсене на свръхестествени способности.

Всъщност, светът е пълен с хора, който пропиляват живота си и после искат да споделят своите личностни разочарования с другите. Това е банална и широко разпространена ситуация. Съжалявам, че така се е получило при теб. Имал си съвсем погрешна мотивация, тъй че резултатът няма как да е друг.

Редактирано 23 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Еднозначната връзка между одухотвореността и духовността е някаква форма на форумна договореност ли?

 

От както съществуват понятията за да се ползват обикновено се стига до договореност колко докъде и кое ще е техния смисъл. А най-интересен е менящия се смисъл на думата Духовност.

А от него - и на представата за "ДУХОВЕН ЧОВЕК". Ама какви ли не краски, какви ли не бои - и последното описание на МЕРИЛ е направо като гледам най-консолидиращо според списъка на лайкналите го.

Обяснявам кратичко този пост на Ауми, в който наистина има смисъл, но нещата не са изведени и звучи като клише.

Будизмът като учение е имено това, което писах в предния си пост. Будизмът като социален феномен, обаче, е нещо съвсем различно. Като социален феномен будизмът има всички характеристики на всеки друг социален феномен. Ще дам друг пример. Науката като метод за опознаване на т.нар. "обективна реалност" е едно. Научната общност е друго. Този, който е имал досег с академичните среди знае, че голяма част от учените не отговарят на идеализираната представа за учен. Липсата на професионална етика и научна обективност са често срещани. Също както и интригите и дори корупцията. Така е навсякъде в обусловената реалност на непросветлените същества. В това няма нищо изненадващо и сензационно, за да се подчертава постоянно, както правят някои колеги по-горе. Никой разумен будист няма илюзии, че всички будисти навсякъде са някакви дълбоко духовни и осъзнати същества. Напротив. Това е природата на сансара, както е обяснено от Будата в Първата благородна истина (за страданието). Ако всичко беше иначе, то от тези учения нямаше да има никакъв смисъл.

––––––––––––––––––––––––

Институционализирането или превръщането на учението в "организирана система", както се изразява Ауми, е неизбежно. То не е измислено от учениците на Будата, а от самия него, за да бъдат съхранени и предадени ученията. С други думи, припомням (понеже постоянно се забравя), че примерно монашеската сангха (общност) с нейния кодекс на поведение (описан във Виная-питака) е създадена от Будата. С други думи, той е преценил, че това е нужно и го е въвел. Ако човек има поне капчица доверие, че Будата е бил просветлен или поне, че е разбирал нещата по-ясно от нас, то той не би следвало да има принципни възражения по този повод.

 

Аз, както съм казвал, нямам особени симпатии към Гелугпа, но това, което си написал няма нищо общо с истината, казано най-меко.

 

Всъщност, светът е пълен с хора, който пропиляват живота си и после искат да споделят своите личностни разочарования с другите. Това е банална и широко разпространена ситуация. Съжалявам, че така се е получило при теб. Имал си съвсем погрешна мотивация, тъй че резултатът няма как да е друг.

Съгласна съм с всичко което казваш. Но, когато се казва че Будизмът е не само философска система, а и религиозна, може да се даде като пример именно наличието на манастири, монаси, храмове, канони и други атрибути на религиите.

 Но, когато се казва че Будизмът е не само философска система,

Не съм казвал, че будизмът е философия. Той съдържа в себе си елементи на философия, психология, религия, щом толкова настояващ, но не е нито едно от тези неща. Това е начин за разчупване на погрешното, дуално (сансарично) възприятие. Това е най-кратката дефиниция.

Не съм казвал, че будизмът е философия. Той съдържа в себе си елементи на философия, психология, религия, щом толкова настояващ, но не е нито едно от тези неща. Това е начин за разчупване на погрешното, дуално (сансарично) възприятие. Това е най-кратката дефиниция.

Ок. Нямам намерение да споря. Да, той наистина съдържа всички тези неща. Но без значение как ще го наречем, философията на Буда ми допада, въпреки, че е доста нихилистична .

Редактирано 23 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Но без значение как ще го наречем, философията на Буда ми допада, въпреки, че е доста нихилистична .

Тук трябва да обясня, макар че съм го обяснявал по назад, но сигурно си го пропуснала...

 

Това с нихилизма е една напълно погрешна интерпретация на т.нар. "пустота" на феномените и Аза, която е плод на погрешните преводи на будистките текстове от времето, когато тези учения започват да стават известни на Запад. Първите подобни преводи и интерпретации са правени от христянски мисионери, които (сещаш се) са били крайно пристрастни. Те са асоциирали пустотата (шунята) с несъществуване, а Нирвана - с изличаване. От там, това разбиране е било възприето от авторитетни западни философи като Хегел, примерно.

–––––––––––––––––––––

Първо, възгледът предаден от Будата пренинава отвъд всички крайности, включително и нихилизма (несъществуване) и етернализма (вечност), и принципно е неизразим по концептуален път. Става дума за промяна на възприятието, а не за промяна на описанието, казано най-общо.

Второ, особено що се отнася до Махаяна и пътят на бодхисатва, в това няма и капчица нихилизъм. Идеалът (обещанието) на бодхисатва е, както следва: 

"Точно както Будите от миналото са развили просветления ум и постепенно са се упражнявали като бодхисатви, аз ще развия просветления ум и постепенно ще се упражнявам, за да мога да помогна на всички същества"

 

Редактирано 23 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Рам, приятелю, намери признание най-сетне!

В интерес на фактите, това не е първия път. Доста нарядко, но и това го има.

 

Обаче видях по-горе думите ти за "капчицата доверие"... И се поразмислих в тази посока.Знаеш ли, навремето преди години имаше един разговор сред група хора. Та имаше лекция относно наследството на философите, и в частност представяне на текстове от древногръцката и елинска школа, които толкова много се ползват навсякъде. Ти в тази посока си къде-къде по-навътре в материята... Но както и да е - мисълта ми беше, че въпросните текстове на места имаха изключително наивни представи и описания, заключения и изводи. Ама много наивни. От гледна точка на днешното познание - направо детски в ограничеността си. Тогава си спомням че коментирайки в тази въпросна лекция, останалите изумяха, като споменах това. Ама как може - това бил Платон... И какво като е Платон, ако ще и филанкишиев да е - налице са наивности до пълна неадекватност.

Но въпроса не е в това, въпроса е, че за времето си, за историческия, географския и културния реал по онова време, наистина това е бил "цвета", есенцията. Според всичко останало, това наистина се е откроявало. Но времената се менят. И хората, както и познанието са преходни. Поне според обикновения и опростен анализ на историческите данни.

 

Надявам се да простиш съжденията ми ако влизат в разрез с твои предварителни постановки, но виждайки преходността... в различните й измерения и мащаби, е странно трезвомислещ и разумен човек, да приеме, че нещо е вечно. ЧЕ щом той бил особен, щом бил просветлен, то значи че той е идеален, извечен, абсолютно правдив, само защото той вече задължително виждал по-ясно.

Добре - по-ясно - да. Възможно е, това е факт. Има хора които виждаш с по-широк диапазон спрямо останалите. Но чак идеален - във вечността...

Дори да се приеме на доверие че въпросния ГАУТАМА е преживял просветление - при положение че за това няма ясни и категорични доказателства в полза на тезата. При положение че такива въобще няма как да има, няма кой да е "свидетел", както и че въобще критериите за истинност спрямо вътрешни състояния на съзнанието са напълно неадекватни... Това, добре. Но дори и човека да е навлезнал в състоянието, защо това толкова се идеализира?

 

Да приемем че човека е преживял състоянието БУДА. Какво променя това, какво се знае за това, кой е изследвал това, кой го е дефинирал, извел, кой е поставил основите на познанието за него.

Кой и защо е постановил всички характеристики на състоянието на променено състояние на съзнанието, наречено БУДА? И защо описанието е толкова пряко зависимо от хора, които никога не са били в това състояние.

 

Нататък - да приемем че човека е преживял състоянието... Това, че е бил задал общността на монасите и понеже било направено от него, значи че това е границата ли. Че понеже това е ПРОСВЕТЛЕН ЧОВЕК и всичко произхождащо от него е идеално. Че вече ограничения не съществуват и за него времето, пространството вече нямат смисъл... Но Скепс, дори и за онова време, човека да е имал типичната широка переспектива на виждане и познание, то решенията му не могат да имат статут на вечно и неизменно адекватни.  Може да е сметнал че това което е направи е адекватно... Но оттогава са минали 2500 години. Как мислиш - дали той е познавал света. Дали е познавал "всички хора"? Дали е виждал днешните процеси, спрямо които тогава да е "сякаш моделирал движението, развитието, за да е "провиждал" кое, как, колко и докъде...

 

Тезата, че социума се използва за "среда" сред която да се пренасят "учения" е леко наивна. Аз съм я защитавал преди време и съм писал по въпроса. Тя изглежда доста правдоподобна, но при внимателен анализ става несъстоятелна. Какво имам предвид - нещо важно веднага променя нейната адекватност. И то е, че така или иначе УЧЕНИЕТО е само етапен момент в конкретен социален реал. Защо е нужно нещо в едно учение да е толкова уникално, че да се налага толкова много да се ПАЗИ. Нима Гаутама го "научи" от някого ли? Нима състоянията на разширено съзнание се поддават на "учене"?

 

Извода ми може и да е условен, но той е все пак форма на съждения. Те, разбира се също са условни и не съм дотам наивен че да съм с идеята че съм отрил пъпа на вселената, и все пак са само разсъждения. Да, те имат свое основание, периметър и ограничения... Но и това, за което разсъждавам също е така, също е такова...

Та според тях - КОМУ е било толкова важно да "ЗАПАЗИ" една своя еврика... за кого да го запази. Чий е идеала за "запазването" - дали е будистки идеал. И ако да - той дали не е доста социален?

От една страна се поставя всичко в условни граници - че да се пренасяло през поколенията... Но защо - та то не е нужно да се пренася, защото никога не може да се изгуби. Никой няма да го изгуби. И Буда не е единствения, който е преживял такова състояние. Едва ли той го е твърдял. И едва ли някой минавайки точно по пътя на гаутама, би постигнал същото... Защото няма как...

 

Типичен социален идеал е запазването... защото е много втъкат в самия социум - нещо да пребъде. Може и да прилича много на кауза, може да е представено като един категоричен, универсален път за човешко развитие... Но за мен такъв път не може да има. Не може да има нещо универсално за път към израстване. Дори заради най=простата зависимост от това, че пътя за израстване минава през индивидуализация, а тя през нарастващ коефициент на уникалност. Колкото повече - толкова повече. Колкото е по-дълбоко нагазването, толкова по-уникално е. Как да има в това технология - универсална, която да е мярка за всичко.

 

От милионите, които се пишат отдадени и стъпили на пътя на БУдизма, няма нито един в днешно време, който да е преживял... онова нещо... А интересното е, че и да го преживее, няма как да се разбере от другите. Няма еднозначни и недвусмислени критерии за разпознаване отстрани на такъв индивид... И в такъв случай, кой и защо предпостави, че е налице един универсален.;.. И дали е не е бил просто в рамките на характерната историческа и културна комбинация...

 

Нещо повече - за мен е падение, да се използват сериозни и задълбочени познания, да се разнасят по каналите на социума като религия. А такава е налице, както е точно в аналогията ти за науката. Единици са и тия, дето в науката са същински изследователи... но дори и "ГЕНИИТЕ" сред тях са имали проблеми с ограниченията и след време е допустимо те да се признаят за ограничени и неадекватни. И ако в познанието това е нещо естествено, поне за малцината които са "в час", то за една масова социална народна форма на идеология... това не е правено от хилядолетия.

 

За мен не е трудно да предположа защо е толкова важно да се намират постановки и описания, които да извеждат НЕПРЕХОДНИ, ИДЕАЛНИ и сякаш ВЕЧНИ положения. Не е трудно да се предположи на КОГО СА НУЖНИ те...