От Буда е останал будизъм.

Хм.

Ко ли ще остане от мен!?

  Правилно !Затова Буда е казал : Не следвай никого, следвай само себе СИ !

  Правилно !Затова Буда е казал : Не следвай никого, следвай само себе СИ !

Сексуално и интелектуално погледнато, сте много права!

Сега за първи път се чачетох в Буда и се запитах - защо Той имал потребност да учи хората?

Сексуално и интелектуално погледнато, сте много права!Сега за първи път се чачетох в Буда и се запитах - защо Той имал потребност да учи хората?

А защо не ??? Свободата е над всичко. Има всякакви хора. Включително и такива, които учат другите. Не всеки майстор крие занаята си.

Сексуално и интелектуално погледнато, сте много права!

Сега за първи път се чачетох в Буда и се запитах - защо Той имал потребност да учи хората?

А може би хоpата са имали потpебност от някой учител...

Сега за първи път се чачетох в Буда и се запитах - защо Той имал потребност да учи хората?

На какъв език се зачете в Будата - санскрит, пали, тибетски, китайски или английски, примерно. По-интересно е в какво имено си се зачела? В сутрите от Пали-канона, в Канджур или в нещо друго?

––––––––––––––––––––––––

Инак на въпроса. Будата няма никаква потребност да учи някого. Всяка сутра или тантра, както и всеки коментар (шастра) се давани и се дават след молба от заинтересуван и надежден ученик.

Затова Буда е казал : Не следвай никого, следвай само себе СИ !

Будата никога не е казвал това. Обясних го по-напред, Ауми. Прочети си го пак и си го припомни. Цитатът е неточен и е изваден от контекста, с което смисълът се променя драстично. Цитирай точно и търси не само буквалното значение, а истинското, според контекста на конкретната сутра и ученията изобщо. Инак, се получават свободни съчинения.

 

Поздрави и весело изкарване на НГ!

 

ПП Между другото, няма ли достатъчно теми, в които да разсъждавате за нещата по принцип. Добре е, според мен, тази тема да си запази информативния характер. Разбира се, това е само мое мнение.

Редактирано 30 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

На какъв език се зачете в Будата - санскрит, пали, тибетски, китайски или английски, примерно. По-интересно е в какво имено си се зачела? В сутрите от Пали-канона, в Канджур или в нещо друго?

––––––––––––––––––––––––

Инак на въпроса. Будата няма никаква потребност да учи някого. Всяка сутра или тантра, както и всеки коментар (шастра) се давани и се дават след молба от заинтересуван и надежден ученик.

Будата никога не е казвал това. Обясних го по-напред, Ауми. Прочети си го пак и си го припомни. Цитатът е неточен и е изваден от контекста, с което смисълът се променя драстично. Цитирай точно и търси не само буквалното значение, а истинското, според контекста на конкретната сутра и ученията изобщо. Инак, се получават свободни съчинения.

 

Поздрави и весело изкарване на НГ!

О, Скепс ! Как си ? Завърна ли се или си още в Индия ?

Ами откъде толкова акъл да помня къде какво си ми казал...  

Тази мъдрост, се приписва на Буда. А дали я е казал той или не...кой може да каже със сигурност ? Едва ли има жив свидетел...Но по-важен е смисълът - че никой не трябва сляпо да следва никого и нищо, без самият той да го е осъзнал.

 

Весели празници !

О, Скепс ! Как си ? Завърна ли се или си още в Индия ?

Ами откъде толкова акъл да помня къде какво си ми казал...  

Тази мъдрост, се приписва на Буда. А дали я е казал той или не...кой може да каже със сигурност ? Едва ли има жив свидетел...Но по-важен е смисълът - че никой не трябва сляпо да следва никого и нищо, без самият той да го е осъзнал.

 

Весели празници !

Там съм, т.е. в Делхи...

Да, смисълът е това, което си написала. Да, не се следва сляпо, а да се проверява по пътя на размишлението (интелектуалното изследване) и експеримента (медитативното преживяване). Това, обаче, не значи да следваш себе си в смисъла, в който прозвуча по-горе. Следваш Дхарма, т.е. ученията на Будата, но не сляпо... ОК. Мисля, че го изяснихме.

Там съм, т.е. в Делхи...

Да, смисълът е това, което си написала. Да, не се следва сляпо, а да се проверява по пътя на размишлението (интелектуалното изследване) и експеримента (медитативното преживяване). Това, обаче, не значи да следваш себе си в смисъла, в който прозвуча по-горе. Следваш Дхарма, т.е. ученията на Будата, но не сляпо... ОК. Мисля, че го изяснихме.

Надявам се, че има какво да ни разкажеш като се върнеш от там.

 

Чувствам, като че ли, че имаш желание да преподаваш Будизъм...

Чувствам, като че ли, че имаш желание да преподаваш Будизъм...

Колкото повече научавам, толкова повече установявам, че не знам почти нищо и всякакво желание да образовам или поучавам някого ми се изпарява, Ауми.

А за индийските нрави и бит мога да разказвам и го правя понякога в раздела за лафене.

Редактирано 31 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

За много години !!!"Фенян казал на монасите, държейки пред себе си тоягата си: "Който в съвършенство се оприличи на тоя­гата си. може да приключи със странстванията за Дзен".Ньоген:Дзен-монасите обикновено странствали пеша. из­качвайки понякога непристъпни планини и пресичайки непознати реки, и носели. със себе си дълга тояга, по-дълга и от тях самите. Когато бил млад. Фенян странствал много години, като посетил над седемдесет Учители и па­зел тоягата си като сувенир. В тази история той се възпол­звал от тоягата си. за да покаже на монасите своя Дзен. Това не е сувенир, не е символ, какво е тогава? Не можете да го видите с очи. Не можете да го пипнете с ръце. Не можете да усетите миризмата му. Не можете да го чуете. Не можете да го оформите като мисъл. Ето Го!Генро:Всички Буди от миналото, настоящето и бъдещето влизат в състоянието на Буда, когато разбират своята тоя­га. Всички предшестващи патриарси постигат своя Дзен чрез тоягата си. Думите на Фенян са верни. Никой не мо­же да го отрече. Но аз съм длъжен да кажа, че този. който разбира тоягата си, трябва да започне странстването си. вместо да го завърши."Из "100 дзенски коана"Според мен, Фенян има предвид холистичният подход. Във всяко цяло се съдържа цялата информация за човека и за целия свят. Изучавайки нещо в неговата цялостност, човек опознава и света и себе си заедно с това. "Капката роса отразява небето заедно с всичките му звезди". Изучавайки капката роса в нейната цялостност, без да я разрушаваме и разделяме на части, ние виждаме отразена в нея цялата вселена. Опознавайки себе си, човек опознава вселената, защото човек е също едно цяло нещо."И ето: грижливо се взирам –Цъфтяща овчарска торбичкаЕ-хей край плета!"БасеКакто казва Дайсетц Сузуки в своите лекции, Басе впечатлен от растението овчарска торбичка, го съзерцава и се опитва да го разбере в неговата цялостност, любува и се, не я откъсва и убива, защото мъртва, тя не е същата. Не я откъсва, а я съзерцава както е жива.

Празната лодка

 

Лин Чи разказвал:Когато бях млад, ми харесваше да плувам на лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото, и можех с часове да стоя там.Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв! Аз отворих очи и се канех да наругая обезпокоилият ме човек, но видях, че лодката е празна. Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента ,в който го видях, аз направих първата крачка по Пътя си.В тази тиха нощ аз се приближих до своя вътрешен център. Празната лодка стана моят учител. Оттогава ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах:-Тази лодка също е празна.Затварях очи и се отправях навътре в себе си.

Празната лодка Лин Чи разказвал:Когато бях млад, ми харесваше да плувам на лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото, и можех с часове да стоя там.Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв! Аз отворих очи и се канех да наругая обезпокоилият ме човек, но видях, че лодката е празна. Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента ,в който го видях, аз направих първата крачка по Пътя си.В тази тиха нощ аз се приближих до своя вътрешен център. Празната лодка стана моят учител. Оттогава ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах:-Тази лодка също е празна.Затварях очи и се отправях навътре в себе си.

Така е. Добро и лошо е едно и също. Празна лодка. Резултата от мача. Нещата сами по себе си не са добри или лоши. Нашето отношение към тях ги прави такива. Лодката винаги е празна. Човешкото въображение я пълни с приятели или врагове. Ако види приятел, човек се радва на лодката, ако види враг се гневи, а лодката всъщност е празна. И да е пълна пак е празна.

Така е. Добро и лошо е едно и също. Празна лодка. Резултата от мача. Нещата сами по себе си не са добри или лоши. Нашето отношение към тях ги прави такива. Лодката винаги е празна. Човешкото въображение я пълни с приятели или врагове. Ако види приятел, човек се радва на лодката, ако види враг се гневи, а лодката всъщност е празна. И да е пълна пак е празна.

Извод : Човек не трябва да бъде подвластен на емоциите си.

Нещата сами по себе си не са добри или лоши. Нашето отношение към тях ги прави такива. 

В една пиеса на Шекспир се казва почти същото с почти същите думи... То, че е така - така е. Няма съмнение.

–––––––––––––––––––––––––––

Има огромна разлика, обаче, между чисто интелектуалното разбиране на празнотата и директното и преживяване. Лин Чи е бил подготвен, т.е. имал е концептуалното схващане за пустотата и случката с лодката е провокирала своебразно кеншо, т.е. осъзнаване, което минава отвъд дискурсивния, аналитичен ум. 

–––––––––––––––––––––––––––

 

Честита 2014 на всички!

Редактирано 1 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

В една пиеса на Шекспир се казва почти същото с почти същите думи... То, че е така - така е. Няма съмнение.

–––––––––––––––––––––––––––

Има огромна разлика, обаче, между чисто интелектуалното разбиране на празнотата и директното и преживяване. Лин Чи е бил подготвен, т.е. имал е концептуалното схващане за пустотата и случката с лодката е провокирала своебразно кеншо, т.е. осъзнаване, което минава отвъд дискурсивния, аналитичен ум. 

–––––––––––––––––––––––––––

 

Честита 2014 на всички!

И в Херметизма го има това схващане

„Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на разбирането.“ 

„Когато ушите на ученика са готови да чуят, тогава се появяват устните, които да ги напълнят с Мъдрост.“ 

Хермес Трисмегист

Редактирано 1 януари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

 

 

Честита 2014 на всички!

Чесита Нова Година и на теб, Скепс !

И в Херметизма го има това схващане

За да се върнем към темата... Ключът за разбирането на пустотата на личността и феномените (санскр. пудгала найратмя и дхарма найратмя), т.е. на това, че са свободни от присъщо съществуване или неизменна постоянна същност, е разбирането и приемането (не просто като концепция, а в сърцето) на непостоянството. Всички съставни явления, т.е. тези, които възникват по силата на причини и условия се променят и са лишени от неизменна сърцевина. Те съществуват на относително (конвенционално) ниво, но не и на крайно (абсолютно). Проявяват се подобно на дъги, миражи или сънища. Двете нива (относителното и крайното) не си противоречат, а са взаимосвързани, т.е. промяната е възможна имено, защото липсва неизмена, иманентна същност. Явленията съществуват като проекции на ума (съзнанието), което също е пусто по природа...

Будата е казал, че:

 

Всичко построено се разрушава,

всичко натрупано се разпилява,

всяка среща завършва с раздяла,

всяко раждане - със смърт.

 

Това е теорията накратко и опростено.

Редактирано 2 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

...Будата е казал, че: Всичко построено се разрушава,всичко натрупано се разпилява,всяка среща завършва с раздяла, всяко раждане - със смърт....

Наученото забравя ли се?

Наученото забравя ли се?

Всички физически, вербални или ментални действия оставят следи или отпечатъци (карма биджа - буквално "кармични семена") в т.нар. 8-мо съзнание- съкровищница (алая-виджняна), които "узряват", т.е. проявяват се като външни и вътрешни преживявания и ситуации при подходящи условия. Нещо като "каквото посееш, това ще пожънеш". Преживяванията са обратни по посока и еднакви по сила на първоначалните, които са ги причинили. Това се случва автоматично и е неизбежно. Възможно е актуализиране на тези следи чрез:

 

(1) спонтано припомняне (често при деца до 3-4 г),

(2) регресивна хипноза (малко могат да я правят успешно, т.е. мога да гарантирам за двама - една американка в САЩ и един лама, който е понастоящем в Мексико) и

(3) припомняне в резултат на интензивна медитативна практика в ретриит.

 

Следователно, отговорът е, че не се забравя, но не е лесно за припомняне.

Редактирано 4 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Излиза тогава, че не всичко натрупано се разпилява

Излиза тогава, че не всичко натрупано се разпилява

Да. Шегаджия си ти.

Конкретното изречение се отнася най-вече до изчерпването на материалните блага - имоти, пари, вещи, съдържанието на хладилника.

Много красива склуптура. Не знам точно откъде е (не ми се търси сега), но прилича на гръко-будистки стил. Може и да бъркам, разбира се.

 

Редактирано 8 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Много красива склуптура. Не знам точно откъде е (не ми се търси сега), но прилича на гръко-будистки стил. Може и да бъркам, разбира се.

 

Да, много интересно.

Какъв ли щеше да е днес светът, ако гърците се бяха повлияли повече от Будизма отколкото от Юдаизма...

Редактирано 8 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Да, много интересно.Какъв ли щеше да е днес светът, ако гърците се бяха повлияли повече от Будизма отколкото от Юдаизма...

Няма как да знаем. Историческото моделиране е сложна и съмнителна работа. Единственото, което е сигурно е, че светът би бил различен. Но дали по-добър или по-лош, това не бихме могли да кажем.

 Май наближава...

 

Редактирано 12 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)