Питам дали не е "половин" учение .Това не го ли схвана ?

Аз го схванах. Не е като Диалектическия Материализъм, да се свети името му !!!

Питам дали не е "половин" учение.

За възпитаник на ДИАМАТ е половин учение, разбира се.

Тук тази теория съвпада с казаното от Октим за боговете. Той също за говори за същества, достигнали по-високо съзнание, които нарича богове, но и за Абсолют, който стои над всички тези създания.

Ами не съвпада в смисъл, че тези състояния не са постоянни, нито представляват някакъв тип освобождение. Това са самсарични състояния. От гледна точка на Буда-Дхарма те на са желателни. Най-ценно е човешкото раждане, защото при него условията за духовна практика са най-благоприятни. Боговете са зациклили в различни състояния на медитативно вглъбяване (разни видове самадхи), които са много приятни и продължителни, но имат край. И когато този край настъпи преживяването е ужасно болезнено. Понеже освен всичко друго, те виждат и следващото състояние, в което ще се родят, а то обикновено е по-ниско.

Ами не съвпада в смисъл, че тези състояния не са постоянни, нито представляват някакъв тип освобождение. Това са самсарични състояния. От гледна точка на Буда-Дхарма те на са желателни. Най-ценно е човешкото раждане, защото при него условията за духовна практика са най-благоприятни. Боговете са зациклили в различни състояния на медитативно вглъбяване (разни видове самадхи), които са много приятни и продължителни, но имат край. И когато този край настъпи преживяването е ужасно болезнено. Понеже освен всичко друго, те виждат и следващото състояние, в което ще се родят, а то обикновено е по-ниско.

Защо, не е ли самадхи последното стъпало преди крайната цел? Нима може от това състояние да се преродиш на по-ниско ниво?

Редактирано 27 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Защо, не е ли самадхи последното стъпало преди крайната цел? Нима може от това състояние да се преродиш на по-ниско?

Това е т.нар. Ваджраподобно самадхи, за което се говори в "Самадхираджа сутра", примерно. Това е, което принц Сидхарта е демонстрирал под дървото Бодхи в Бодгая. Има много различни състояния на медитативно поглъщане (самадхи) като някои са самсарични (тези на боговете), а други извеждат извън самсара. Просто думичката "самадхи" е много общ термин.

–––––––––––––––––––––––

Това е много специфична и сложна тема. Не знам как да го обясня накратко. Може да се каже, че в тези божествени състояния функционирането на 5-та скандха (виджняна или обусловеното съзнане) е времено деактивирано, т.е. има нещо като празно осъзнаване без възникване на мисли, възприятия, усещания, нагласи и прочие. Но тъй като коренната причина (невежеството/дуалното възприятие) не е отстранена, то в определен момент се "изпада" от тези състояния и нагласите започват да възникват отново и самсаричния процес (12-те звена) се рестартира.

Редактирано 27 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Това е т.нар. Ваджраподобно самадхи, за което се говори в "Самадхираджа сутра", примерно. Това е, което принц Сидхарта е демонстрирал под дървото Бодхи в Бодгая. Има много различни състояния на медитативно поглъщане (самадхи) като някои са самсарични (тези на боговете), а други извеждат извън самсара. Просто думичката "самадхи" е много общ термин.

–––––––––––––––––––––––

Това е много специфична и сложна тема. Не знам как да го обясня накратко. Може да се каже, че в тези божествени състояния функционирането на 5-та скандха (виджняна или обусловеното съзнане) е времено деактивирано, т.е. има нещо като празно осъзнаване без възникване на мисли, възприятия, усещания, нагласи и прочие. Но тъй като коренната причина (невежеството/дуалното възприятие) не е отстранена, то в определен момент се "изпада" от тези състояния и нагласите започват да възникват отново и самсаричния процес (12-те звена) се рестартира.

И какво трябва да се направи, за да не се рестартира по никакъв начин това състояние и възможно ли е това?

И какво трябва да се направи, за да не се рестартира по никакъв начин това състояние и възможно ли е това?

Тенически отговор ли искаш? ОК. Трябва практикуването на шамата (медитацията, която води до ментален покой и еднонасочена концентрация) да се съчетае с випасана (инсайт или медитация, която разкрива природата на съзнанието и феномените).

–––––––––––––––––––––

Напълно е постижимо, т.е. от времето, когато Буда Шакямуни е преподавал до днес има мнозина, които са го постигали. Трябва, обаче, да се прави разлика между състоянието на освобождение (в Хиняна, то се нарича Архат, а в Махаяна съответства на 1-то бодхисатва бхуми) и пълното Просветление (Махапаринирвана или състоянието на Ваджрадхара, което е 13-то бхуми според систематиката на Ваджраяна). Второто е неизмеримо по-трудно за постигане и представлява това, което се нарича "пълно осъществяване".

–––––––––––––––––––––

За да не се рестартира процесът е необходимо да се осъзнае илюзорната природа на Аза или това, което се нарича анатман. В момента, в който има непосредствено (не интелектуално, обаче) преживяване на липсата на субстанционална личност самсаричния механизъм (дуалното възприятие) се разпада от само себе си.

Редактирано 27 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

разбрах

а за да излезем от колелото - трябва да научим онова вътре в него

дето се върти

 

останалото е ваша си фантастика, но за съжаление неосъществима -

с бягството

Ти сам си избираш какъв да бъдеш в тоя си живот - беден или богат

никой нищо не определя

Не  знам  какво  будистите  разбират  под  понятието  колелото  (кръговрат),  но  това  което  аз  знам  е,  че развитието  се  движи  по  спирала така,  че  има  някакво  разминаване.

 

 

 

 

Понеже будизмът е атеистично учение, въпросът за създаването и неговата цел е ирелевантен.

  Не  знаех,  че  въпросът  за  създаването  и  целта  е  несъществен!!

Не  знаех,  че  въпросът  за  създаването  и  целта  е  несъществен!!

Писах "ирелевантен" понеже няма създател, сътворение и съответно цел за разлика от теистичните доктрини. След като тези неща ги няма, то няма как да се постави такъв въпрос. Все едно да питаш защо зайците имат рога. Тъй като те нямат рога такъв въпрос е ирелевантен и безмислен.

  Разкоша  и  богатството  сами  по  себе  си  не  се  явяват  като  причина  за  лоша  карма!!!  Лошата  кърма  възниква  от  начина  на  натрупване  и  в  последствие  на  използването  им!

По-точно е да се каже, че възниква от привързаността и алчността, които обикновено съпътстват натрупването и употребата на материалните блага. Самото материално благополучие, ако се случва по естествен начин, а не възниква от кражби и други престъпни занимания, е резултат от материална щедрост, която е била проявявана в миналото.

–––––––––––––––––––––––––

Не случайно подобни практики присъстват във всички религии и духовни учения – христянското милосърдие, цедака, ислямската благотворителност, дана-парамита (щедрост) в будизма. Това е едно от темите, по които всички тези възгледи и доктрини имат принципно сходство и съгласие. Други подобни са култивирането на любяща доброта и състрадание. Има разлики в интерпретациите на тези понятия, но идеите са много близки.

 

нямало създател хахаха

глупости колкото щеш при вас

Хайди, това не е кръчмарски разговор, все пак. Като не си съгласна с нещо, то пробвай да се аргументираш и уважавай чуждите възгледи. Ето, аз твърдя, че теистичния възглед е логически противоречив и посочих накратко защо смятам, че е такъв. Но не съм казал, че е "глупост" и че хората, които го приемат са "глупаци", както постъпваш ти. Нали така?

Редактирано 27 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Ако парите са натрупани "праведно", а са разходвани за недобра кауза... или обратния вариант - ако са натрупани по не съвсем праведен и легален път, но са изхарчени за благотворителност и добри каузи... Кой вариант къде ще се "категоризира"...

Не става дума да се "категоризира" някъде си. Това, което описваш е често срещано явление. Примерно, някоя мутра натрупва пари от наркотрафик, рекет и други такива и след това дарява част от тях на някоя благотворителна организация или религиозна институция. Различните действия и постъпки оставят различни отпечатъци в континиума на съзнанието. Основното, обаче, е мотивацията или отношението, което произвежда едно или друго вербално или физическо действие.

–––––––––––––––––

Как да го обясня? Смисълът на практикуването на щедрост (дана-парамита) е да се разтвори дуалния възглед или вкопчването в понятието "мое". Това е истинската цел на тази практика. Не случайно тя е първата парамита, след която следват етика (поведение), търпение (избягване на гнева), усърдие, медитация (еднонасочена концентрация) и мъдрост, която разкрива природата на сънанието и феномените. Щедростта, материалното даване е най-просто и лесно за практикуване и затова се започва с него.

––––––––––––––––––

"Даването", обаче, трябва да е чисто, т.е. да е свободно от каквито и да е очаквания, че ще бъде получено нещо в замяна, включително и някакво бъдещо възнаграждение под формата на благополучна кармична ситуация. "Даването", ако се прави по този начин, означава пълно разтваряне на привързаността, съвършена откритост към другите и към света. Усещането е като примерно да си много напрегнат и да стискаш нещо в ръката си. После просто го пускаш. Това е всичко.

 

 

 

 

Редактирано 27 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Как мотивацията и отношението произвежда действието и как добрата мотивация може да "оправдае" и не до там добри действия, пак в зависимост от гледната точка.

Мери, не става дума за "оправдаване" на действието. Цитирам нещо от намтара на Миларепа:

"Що се отнася до практикуването на дхарма, има богати хора, които се считат за добри практикуващи. Те могат да дадат сто полезни и безполезни неща като милостиня, но само със стремежа да получат в замяна хиляда. Това просто е техния начин за възхваляване на светския живот... От опасения, че няма да постигнат своите светски цели, светското щастие, хората се опитват да вършат добро, но тъй като не са способни да се откажат желанието си за признание и другите подобни светски стремежи, те всъщност приемат отровата заедно с храната си."

–––––––––––––––––––––––

Мисля, че е ясно за каквво става дума. Ако в основата на проявата на щедрост стои желание, очакване или нещо подобно, то това не е "парамита", т.е. не е нещо, което води до освобождение от цикличното екзистиране (самсара), а е просто самсаричен акт, който създава благоприятна карма. Това не е нещо лошо само по себе си, но и не е нещо особено смислено.

Редактирано 27 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Мисля, че е ясно за каквво става дума.

Не знам защо си мислиш, че и преди този пост не ми е било ясно за какво става дума... И хората, които не практикуват Дхарма, имат свойството да разбират... Дай им шанс!

Не знам защо си мислиш, че и преди този пост не ми е било ясно за какво става дума... И хората, които не практикуват Дхарма, имат свойството да разбират... Дай им шанс!

Аз си дописах поста... Не си мисля нищо подобно като това, че не разбираш. Обяснявам по-подробно, защото четат и други, а не само ти. Освен това, никога не съм твърдял, че точно дхармата преподадена от Буда Шакямуни, която днес е известна като "будизъм", е единствения път и че не съществуват алтернативни пътища. Напълно несектантски и открит възглед имам в това отношение.

Редактирано 27 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Аз си дописах поста... Не си мисля нищо подобно като това, че не разбираш. Обяснявам по-подробно, защото четат и други, а не само ти. Освен това, никога не съм твърдял, че точно дхармата преподадена от Буда Шакямуни, която днес е известна като "будизъм", е единствения път и че не съществуват алтернативни пътища.

Скепс, нищо лично, но това всички сме го чели има няма стотина пъти поне... За това и цитирах Октим, за да прочета и неговата гледна точка с оглед неговите възгледи. Както и да е. Накрая пак на мен ще ми дръпнат ушите за спам - естествено...

 

 

Напълно несектантски и открит възглед имам в това отношение.

Важното е да си вярваш и да си в мир със себе си. Другите те гледат със своите си очи...

Редактирано 27 март 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Трябва да се започне от някъде. Най-подходящо е да се започне от обмислянето на непостоянството. В намтара на Миларепа има един прекрасен епизод, когато той след дълга раздяла отива да се срещне с майка си. Понеже по онези времена не е имало мобилни телефони, нет и други такива, той не е знаел, че тя е починала преди няколко години. Отива и намира родния си дом в развалини, а сред тях черепа и костите на майка му. Тогава изпява следното:

 

"Вместо да се занимавам с безмислени дела,

трябва да се посветя на практикуването на дхарма.

Отначало, когато имаше баща нямаше син.

Когато имаше син, вече нямаше баща.

Нашата среща беше илюзия...

Когато имаше майка нямаше син.

А сега, когато дойдох старата ми майка е мъртва.

Нашата среща беше илюзия...

Когато имаше сестра, нямаше брат.

Сега, когато братът дойде, тя е тръгнала да скита.

Нашата среща беше илюзия...

Когато имаше свещени книги, нямаше почит.

Сега, когато ги почитам, те са повредени от дъжда.

Нашата среща беше илюзия...

Когато имаше къща, нямаше стопанин.

Сега, когато стопанинът дойде, тя е в руини.

Нашата среща беше илюзия...

Когато имаше плодородна нива, нямаше стопанин.

Сега, когато стопанинът дойде, тя е обрасла с бурени.

Нашата среща беше илюзия...

Къща, роден край и ниви

са от свят без истинска полза.

Нека невежият ги вземе.

Аз ще практикувам истинската дхарма.

Ще отида да медитирам при Скалата, Бяла като Конски Зъб."

 

Сега, то е ясно, че стандартът в горното е много висок и не е по силите на повечето хора. Но без поне минимално схващане на тези неща е напълно безмислено да се говори за духовност, духовна практика или нещо подобно. Просто е смешно.

И може дори да се имитира, дори да се изживее...

Да де, но това, както сам писа е самозалъгване и лицемерие. Можеш да се самозалъгваш на повърхостно ниво, но ако имаш достатъчно кураж и честност да се вгледаш в себе си, ще видиш как стоят нещата. Изобщо не е нещо чак толкова трудно и непостижимо, според мен.

...

 

 

Скепс, искам да те питам, длъжни ли сме да помагаме на всеки дошъл на вратата ни да ни иска помощ, дори и да усещаме, че този човек е недобросъвестен и злоупотребява?

 

 Според мен е невъзможно, хора които са женени и имат деца, колкото и да се опитват да медитират, да бъдат непривързани. Най-трудното е да си в света и да си извън неговите зависимости. Това може да стане само ако човек е отшелник, монах и живее в манастир. Дори и там не е много сигурно ,че ще се получи. Може би, за да излезеш от това колело, трябва да живееш сам, на безлюден остров.

Редактирано 27 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Скепс, искам да те питам, длъжни ли сме да помагаме на всеки дошъл на вратата ни да ни иска помощ, дори и да усещаме, че този човек е недобросъвестен и злоупотребява?

Не, разбира се. Това Трунгпа Ринпоче го нарича "идиотско състрадание", защото то не намалява страданието, а го мултиплицира. Примерно, в Делхи на няколко пъти съм попадал на 4-5 г деца, които подобно на нашите циганета просят, но са далеч по-агресивни в смисъл, че вървят след теб, препречват ти пътя и те дърпат за ръцете. Много тъжно, но от друга страна да им даваш пари е грешка по разбираеми причини. От друга страна, съм давал на възрастни хора. Няма точно правило, а просто трябва да се съобразява според ситуацията.

 

 Според мен е невъзможно, хора които са женени и имат деца, колкото и да се опитват да медитират, да бъдат непривързани. 

Не е невъзможно, но е трудно. Виж сега, казва се, че Будата е преподал 84 хиляди метода. Между тях има много, които са преподавани за миряни. По начало никой квалифициран учител не насърчава начинаещи практикуващи да се отказват от светския живот и да влизат в продължителни ретрийти. Това би било пагубно за тях. Може да живееш като мирянин, да работиш, да имаш семейство и да практикуваш дхарма. Ако близките ти проявяват разбиране и те подкрепят, то всичко е наред. Ако ти създават пречки, обаче, става сложно. То е като да искаш да станеш художник примерно и някой да ти къса платната, да ти чупи четките и да ти разлива боичките. Ако ситуацията е такава, то трябва да се разделиш с тези хора.

–––––––––––––––––––––

Разбира се, на някакъв етап, ако практикуваш сериозно, ще настъпи момент, когато ще трябва да влезеш в продължителен ретрийт, ако искаш да напреднеш сериозно. Под продължителен имам предвид напр. 3-годишен. Ако си стигнал до там, обаче, нещата обикновено се подреждат от само себе си. Що се отнася до монасите, то те не са по-малко ангажирани от миряните, защото имат различни задължения (учат, извършват разни ритуали, както и дейности по подръжката на манастирите), тъй че и те трябва да си търсят свободно време за лична практика.

–––––––––––––––––––––

В обобщение: един начинаещ би следвало да намери между половин и един час време на ден за формална практика, което не е кой знае какво. По-нататък, това време може да нарастне до 4-6 часа евентуално, което си е доста сериозно и определено дава резултати.

Редактирано 27 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

  Това  е  оправдание!  Никога  семейството  не  ми  е  пречило,  макар  и  не  винаги  да  е  разбирало  мотивите  за  определени  мои  постъпки!

Не става въпрос, че самото семейство пречи. Тук ставаше въпрос за Будизма. Там се казва, че за да се освободиш от Закона на причината и следствието, трябва да нямаш никакви привързаности и желания, защото те водят до нова Карма. А когато си семеен и имаш деца, няма как да си абсолютно непривързан...просто е невъзможно.

само един ми е

а другия е на стената

и двата са осветени

пазят от черните, много пазят

Сериозно? И как точно пазят?

  Първо  трябва  да  сме  хора!!  ЧОВЕЦИ Какво  е  една  майка  непривързана  към  децата  си???? Какво  са  децата  които  не  са  признателни  към  родителите  си???  Майната  им  на  всички  духовности  щом  не  ни  правят   ЛИЧНОСТИ  от  които  майките  и  бащите  ни  да  се  гордеят,  а  и  ние  да  се  гордеем  с  предците  си!!

Според Будизма,  Втората благородна Истина е истината за произхода на дукха /страданието/.

Има три коренни смущаващи емоции, наречени трите отрови като основната причина за страданието или за дукха.„

 

Тези три отрови са:

 

Невежество

Привързване

Отвращение

 

...........

 

Не знам какво казва Будизмът за хората които имат деца...трябва ли да се привързват към тях или не.

е така е, даже и доказано

ама те са дадени и за изпитание също така

искат да те откъснат от Бог и от Светлината, искат да си при тях

те такива са, низши 

Прекалено си суеверна. Остави ги на мира, и те ще те оставят на мира.

Редактирано 27 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Тази жена, след като има три деца, не може да се освободи от привързаностите, колкото и да практикува.

Освобождаване от привързаностите може да настъпи, ако се промени перспективата, а не просто, ако живееш някъде в усамотение. Подходът на Махаяна е да се култивира любяща доброта и състрадание към ВСИЧКИ същества, а не само към близките. Това е, което разтваря привързаността, но темата е твърде дълга и сложна, за да я обсъждаме тук.

––––––––––––––––––––––––––––

Но по начало си права, в смисъл, че ако нямаш семейни задължения е по-лесно да практикуваш най-малко поради наличието на повече свободно време. Въпрос на приоритети и ценостна система. Все пак, учителят на Миларепа напр. е Марпа, който е бил семеен човек, мирянин и е имал седем сина, както и същия брой жени. Марпа е бил напълно реализирана личност и е един от тези, които са пренесли новите тантри от Индия в Тибет. Разбира се, неговите партньорки и особено главната му съпруга (Дагмема) не са били ординарни личности. Практически те са били негови ученички и напреднали практикуващи. И днес има много сериозни практикуващи, които имат семейства и деца. Т.нар. "тулку" (осъзнато прераждащи се учители) се раждат имено в такива семейства.

Не знам какво казва Будизмът за хората които имат деца...трябва ли да се привързват към тях или не.

Любовта и привързаността са две различни неща, Ауми. Да не си привързан не означава да си безразличен (индеферентен). Принц Сидхарта отива в джунглите да търси осъзнаване воден от любов и състрадание към своите близки, както и към всички същества, а не защото не му е пукало за съпругата и сина му. Относителната бодхичита (стремежът към просветление в името или за да се облагодетелстват всички чувстващи същества) израства от любящата доброта (мета) и състраданието (каруна). В това не само, че няма нищо егоистично, а тъкмо напротив е висша и напълно чиста форма на алтруизъм.

–––––––––––––––––––––––––––––––

Значението на всичко това може да бъде правилно разбрано, ако човек получи инструкции за дълбоките и тайни етапи на тонг-лен практиката, която е сърцевината Махаяна. Основната идея на тази практика е "размяната", т.е. приемането на чуждото страдание и подаряването на собственото щастие и заслуги. Но така написано едва ли става ясно за какво става дума.

 

ПП Объркването идва от там, че не правиш разлика между Хинаяна и Махаяна. Целта на Хинаяна е индивидуалното освобождение или състоянието на Архат (пътят на шраваките или пратйекабудите), а на Махаяна – пълното осъществяване (Буда-състоянието), което е невъзможно да се постигне без бодхичита. Относно емоциите също има различни подходи. Подходът в сутра е използването на противоотрови. Примерно срещу привързаността – разбирането на непостоянството, срещу гордоста – размяната на себе си с другите, срещу ревността – еднаквостта с другите, срещу гнева – любовта и състраданието, срещу невежеството – рзбирането на взаимозависимото възникване на феномените. Подходът на тантрите, на Ваджраяна като цяло е различен. Там емоциите се "преобразуват" в 5-те вида трансендентални мъдрости. Терминът "преобразуване" или "трансформация" не е точен и даже е подвеждащ. Но идеята е, че в своята пречистено проявление, т.е. когато е отстранен филтъра на егоистичното, дуално възприятие, емоциите са просто енергия, която в същността си е прозрение. Така гневът се разглежда като огледална мъдрост, ревността като осъществяваща мъдрост, гордостта като равнопоставяща мъдрост, желанието като разграничаваща мъдрост, а невежеството като мъдростта на Дхармадхату. Това е, за да си създадеш представа някаква, а не е истинско обяснение, каквото аз не бих могъл да дам, разбира се.

Редактирано 27 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Ето тук е дадено по-подробно обяснение за емоциите, любовта, страданието, привързаностите...

 

........................

 

Будизмът се определя чрез четири характеристики или “печата”.

 

Всъщност, ако всичките тези четири печата важат за даден път или философия, няма значение дали ги наричате будистки, или не. Можете да ги наричате каквото си искате; думите “будистко” или “будизъм” нямат значение. Идеята е, че ако даденият път е според тези четири печата, той може да бъде считан за пътя на Буда.

Това е причината, поради която тези четири характеристики са наречени “четирите печата на Дхарма.” Те са:

1. Всички съставни неща са непостоянни.
2. Всички емоции са болезнени. Това е нещо, за което само будистите говорят. Много религии проповядват неща като любов с песни и възхвали. Будистите мислят: “Всичко това е страдание.”
3. Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване. Това всъщност е крайният възглед на будизма; останалите три се опират на този трети печат.
4. Нирвана е отвъд крайностите.

...

Първият печат:
Всички съставни неща са непостоянни.

Всяко явление, за което можем да се сетим, е съставно и следователно е обект на непостоянството. Някои аспекти на непостоянството, като промяната на времето навън, можем да приемем доста лесно, но има и други, също толкова очевидни неща, които не приемаме.

Нашето тяло например е видимо непостоянно и остарява всеки ден, и въпреки това ние не желаем да приемем този факт. Определени популярни списания, които са фокусирани върху младостта и красотата, експлоатират този проблем. По отношение на възгледа, медитацията и действието, техните читатели може да развият възгледа, че някак могат да избегнат процеса на остаряването. Те размишляват върху този възглед на постоянството и следващото им действие е да отидат във фитнес центровете или да се подложат на пластична хирургия и на всякакви други щуротии.

Просветлените същества биха счели това за смешно и за произтичащо от погрешен възглед. По отношение на тези различни аспекти на непостоянството, остаряването и умирането, промените на времето и т.н. будистите имат да кажат едно единствено нещо – първият печат: явленията са непостоянни, защото са съставни. Всичко, което се състои от части, рано или късно ще се разпадне.

Заблудата възниква, когато не осъзнаваме, че всички съставни явления са непостоянни. Когато обаче осъзнаем тази истина - дълбоко вътре в себе си, а не само интелектуално - това наричаме освобождение: освобождение от тази едностранчива, тесногледа вяра в постоянството. Всичко, независимо дали ви харесва или не – дори и пътят, скъпоценният будистки път – е съставно. Всичко има начало, има среда, има и край.

Когато разберете, че “всички съставни неща са непостоянни”, вие сте подготвени да приемете съществуването на загуба. Тъй като всичко е непостоянно, това може да се очаква.

...

Вторият печат:
Всички емоции са болезнени.

Тибетската дума за емоция в този контекст е zangche, което означава “замърсен” или “опетнен,” в смисъл, че е нещо, пропито от объркване, или дуалност.

Ние естествено разглеждаме някои емоции, като агресията или ревността, като болезнени. Но какво става с любовта и привързаността, добротата и предаността, тези хубави, леки и приятни емоции? Ние не мислим, че те са болезнени; въпреки това те са дуалистични и това означава, че накрая се превръщат в източник на болка.
 

Дуалистичният ум създава много очаквания, много надежда, много страх. Винаги, когато има дуалистичен ум, има надежда и страх. Надеждата е една съвършена, префинена болка. Ние сме свикнали да мислим, че надеждата не е болезнена, но всъщност тя е една голяма болка. Колкото до болката от страха, няма нужда да обсъждаме това.

Буда е казал: “Разбери страданието.” Това е Първата благородна истина. Много от нас объркват болката с удоволствие – удоволствието, което в момента изпитваме, всъщност е самата причина за болката, която ще почувстваме рано или късно. Друг будистки начин за обясняване на това е да кажем, че когато една голяма болка стане малка, ние я наричаме удоволствие. Това е, което наричаме щастие.

Освен всичко това, емоцията няма никакво присъщо истинско съществуване. Когато жадни хора видят мираж с вода, те изпитват усещане за облекчение: “Страхотно! Там има някаква вода!” Но когато се приближат, миражът изчезва. Това е един важен аспект на емоцията: емоцията е нещо, което няма независимо съществуване.

Затова будистите заключават, че всички емоции са болезнени. Тъй като те са непостоянни и дуалистични, те са несигурни и винаги са придружени от надежди и страхове. В абсолютен план обаче те нямат и никога не са имали присъщо съществуване, така че, в определен смисъл, не струват много. Всичко, което създаваме чрез своите емоции, в крайна сметка е напълно безсмислено и болезнено. Затова будистите практикуват медитациите шамата и випашана – това помага, за да се отслаби хватката, с която емоциите са ни сграбчили, и за да се отслабят маниите, които сме развили като сме ги следвали.

...

 

Третият Печат:
Всички явления са пусти;
Те не притежават присъщо съществуване.

Когато казваме “всички”, това включва всичко, включително Буда, просветлението и пътя. Будистите дефинират като “явление” всичко, което притежава характеристики и е обект, който е възприеман от даден субект. Да считаме, че един обект е нещо външно, е невежество и точно това ни пречи да видим истината за този обект.

Истината за едно явление е наречена “шунята” - пустота, което означава, че явлението не притежава истински съществуваща същност или природа. Когато един заблуден човек или субект види нещо, виденият обект се интерпретира като нещо действително съществуващо. Както можете да видите обаче, съществуването, приписвано от субекта, е погрешно схващане. Такова едно схващане се основава на различните условия, които карат един обект да изглежда истински; това обаче не е начинът, по който обектът действително съществува. То е като да виждаме мираж - там няма истински съществуващ обект, въпреки че изглежда така. С думата “пустота” Буда е искал да каже, че нещата не съществуват истински, така както ние погрешно мислим, а че те всъщност са “пусти” от такова погрешно приписано им съществуване.

Чувстващите същества страдат точно защото вярват в нещо, което всъщност е просто погрешна проекция. Точно като лек за това Буда е преподавал Дхарма. Много просто казано - когато говорим за пустота имаме пред вид, че начинът, по който изглеждат нещата, не е начинът, по който те действително съществуват. Както казах преди, когато говорех за емоциите, може да видите един мираж и да мислите, че това е нещо истинско, но когато доближите, миражът изчезва, колкото и истински да е изглеждал.

 

http://www.upadesa.org/center/What%20is%20Buddhism

В думите на Иво горе има предварителна тенденция. Каква всъщност е основната им цел - едно поясняване. Целта е през думите през интелектуалността да се превърнат в изясняване и с това имат специфичен "успокоителен" за емоциите ефект, защото начертават една предварителна нова образна и обстоятелствена проекция - кое как е, какво е, защо е. Това се прави на тия общи думи, то няма и какво друго... 

Думите са Дзонгар Кхйенце Ринпоче между другото. Мястото им не е тук. Бих помолил, Ауми да остави само линка, ако е възможно. Не е по-темата и без това.

....по-горе - чрез "противоотрова"... както и чрез трансформиране, носят своите плюсове и минуси. За мен всичко това е въпрос, който е свързан с "вътрешното израстване". Подхода на Будизма е логичен, и естествен. Но според мен будизма си следва своите цели и предназначения. А в това има разминавания между собственото ми разбиране в тази точка и момент. Разбира се, будизма е шлайфан хиляди години, експериментиран и динамично изменящ според множество условия, типове, среда, определящи милиарди личности през вековете...

Да, по принцип е така, но не си прочел текста достатъчно задълбочено.

 

Защото в него се казва, че този Път не е само за будистите, че "будистки" в случая е само понятие и че всички които вървят по този Път, вървят по Пътя на Буда.

 

Всъщност, ако всичките тези четири печата важат за даден път или философия, няма значение дали ги наричате будистки, или не. Можете да ги наричате каквото си искате; думите “будистко” или “будизъм” нямат значение. Идеята е, че ако даденият път е според тези четири печата, той може да бъде считан за пътя на Буда.

акцента на всичко написано в думите ми въобще не е в авторството им. Там е въпроса, че някои пишем думички... а не просто да си пускаме "подходящи цитати".

Винаги е по-добре да се даде точния цитат, който показва неподправено думите на автора им, отколкото да се вложат собствените ни проекции при тяхното интепретиране или преразказване.

Редактирано 28 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Да, по принцип е така, но не си прочел текста достатъчно задълбочено.

 

Защото в него се казва, че този Път не е само за будистите, че "будистки" в случая е само понятие и че всички които вървят по този Път, вървят по Пътя на Буда.

 

Всъщност, ако всичките тези четири печата важат за даден път или философия, няма значение дали ги наричате будистки, или не. Можете да ги наричате каквото си искате; думите “будистко” или “будизъм” нямат значение. Идеята е, че ако даденият път е според тези четири печата, той може да бъде считан за пътя на Буда.

Че ти не можеш дори да прочетеш директни думички... Какво значение има чии са. Не се ли сети че дори не си прочела... А и да прочетеш няма как да разбереш.

Точно това бях написал, с цел веднага след това ти да изпишеш реакцията си - като пример. Всеки път го правиш по перфектния начин. Ако беше ти на лекцията на въпросния "ринпоче" щеше да е същото...

 

Освен това ти напълно несъзнателно участваш в интерпретацията на което и да е - текст, думи, информация... Тия само идват до теб - още по време на прочита или слушането, ти вече участваш във собствената си интерпретация и именно тя е онова, което остава в теб - а не думичките... Който и да ги пише, каквито и думички да са - в теб остава само отражението им. А то се конструира от механизми, които за теб са невидими. И след интерпретацията същия механизъм слива думичките и отражението в едно и също И за теб остава като едно и също...

Но не са. Никога не е било едно и също. Входящата информация никога не е еквивалент на твоето отражение от нея.

И при всеки друг е така - ето това вече е универсално описание на психични процеси и за него няма изключения, няма пътища, няма значение дали е в австралия или индия, българия или тамбукту...

 

Друга е работата дали въпросните "печати" така представени, ще са пътя, дали ще е Буда или на всички пътища... Всъщност не са на всички пътища.

Редактирано 28 март 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)