Пак ли има рай и ад.. това ми е въпроса.. към будистите ^^

И Адът и Раят са усещания, изживявания, състояние на съзнанието и Ума, а не физически места.

Дали ще живеем в Рая или в Ада, зависи единствено от нас. Това се определя от нашите мисли, постъпки, действия, които са причина, която геренира последствия. Това което ни се случва днес е следствие от причини които сме създали в миналото, а това което ще ни се случи в бъдеще зависи от нашите мисли и действия днес.

Ние сами създаваме Рая и сами създаваме Ада си. С добрите си мисли и действия, създаваме добра Карма, а с лошите - създаваме лоша Карма.

 

догматите на индуизма са пряко отрицание на християнските догмати. това довежда до потресаващи изводи: онова, което християните смятат за зло, индуистите смятат за благо, и обратното - онова, което индуистите смятат за зло, християните почитат за благо.  онова, което християнинът смята за окончателно грехопадение, индуистът смята за окончателна реализация на доброто. индуистките и християнските догмати са напълно противоположни по въпросите за природата на Бога и човека и целите на човешкия живот.толкова прехвалената днес от някои "светлина на Азия" води хората не към спасение, не към обителта на светлината и живота - Небесния Отец, а към погибел, към мрака на безнадеждния грях и фатално отчуждение от Бога!

Би ли дал пример, кое по-точно имаш предвид?

Редактирано 30 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Има много повече разнообразни състояния. Потокът (континиумът) на ума от гледна точка на будизма е безначален и в съответствие с кармичните отпечатаци, които оставят мислите, думите и действията, се преживяват различни състояния – приятни и неприятни/болезнени.

 

Правилно ли разбирам, че ум-манас и съзнание в будизма е едно и също?

Правилно ли разбирам, че ум-манас и съзнание в будизма е едно и също?

Направо бележки от лекция, че нямам време да пиша сега.

–––––––––––––––––––––––––––

Скандхата на съзнанието е това, което познава/възприема/схваща същността на всички явления. Тази скандха се дели на шест от визуалното до менталното. Дефиниция: зрителната способност (съзнание), което възниква въз основа на главното условие на зрителния орган (окото) постига/възприема видимите форми и т.н. (същото за носа, окото, езика и тялото) до възприятийната способност (6-то съзнание – мано-виджняна, манас) възникваща въз основа на главното условие (органа на ума), която постига/възприема/схваща своите (ментални) обекти.

Според сутрите и шастрите на Традицията Читтаматра (Само ум)=Вижнянавада (Учение за съзнанието)=Йогачаря (Практикуващи йога), то има осем съзнания:

Шестте съзнания изброени по-горе (5 сетивни + менталното или т.нар вътрешно сетиво).

Помрачено (емоционално) съзнание (клишта-манас или клишта-мано виджняна – от "клеша"= помрачение/затъмнение), което е 7-то. То е ментално, което е обхваното от егоцентрични идеи. За разлика от първите 6 сетивни (и 6-то е сетивно - вътрешното сетиво - бел. моя), които са насочени навън към обектите, то 7-то е насочено/обърнато навътре към 8-то (съзнанието-основа). То се характеризира с 4 смущаващи емоции:

1/ привързаност към Аза;

2/ високомерие;

3/ вяра в реален, независимо съществуващ Аз;

4/ невежество.

Това съзнание съпровожда всички позитивни, негативни и неутрални ментални процеси с изключение на 1) умствения покой (изкуствено състояние на деактивиране на менталната активност - напр. в сферите без форма), 2) различните степени на реализация на ариите (архати, пратйекабуди, бодхисатви) и 3) състоянието "без учене" (будите).

Осмото съзнание-основа (алая-виджняна), което съдържа всички следи/семена оставени от скандхите, елементите (дхату) и аятаните (базите). То е ясната и познаваща основа за всички ментални процеси и не е фрагментирано (няма различни аспекти). Всичко (тялото, сетивните обекти, света и т.н.) ее негово проявление/проеция и затова се нарича и съзнание-съкровищница (на кармичните семена/следи/латентни тенденции), складиращо съзнание, базово съзнание или узряващо съзнание (в смисъл, от което узрява всичко).

Терминът "ментален процес" обозначава 8-те съзнания и менталните фактори и нагласи (4-та скандха - санскара)

Редактирано 30 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Направо бележки от лекция, че нямам време да пиша сега.

 

 

Благодаря за този пост, но продължавам да не разбирам. Питам, не се заяждам, тъй като се опитвам да разбера нещо, което може би с писане по форуми е невъзможно да се обясни.

 

В Ланкаватара Сутра шестото съзнание (мано-виджняна) се определя като интелектуално съзнание, но и като главенстващо сетиво, което подрежда и оценява информацията от петте вида виджяни – индриите? и това става причината човек да изпитва пристрастия, отвращение, усещане за "аз", илюзорно възприятие на обективната реалност и т.н., което се обозначава с термина клишта-манас.

От друга страна обаче, терминът Алая-виджяна повече се доближава като значение до термина "читта" в йога с нейните читта-врити, тъй като Алая-виджяна се сравнява с океан, на повърхостта на който се формират вълните, теченията, водовъртежите, но в дълбокото остава неподвижна, чиста и ясна.

После обаче срещам в текстовете, че манас се явява посредник между универсалното и индивидуалното съзнание? Че манас участва и в двете? Че е нещо като стабилизиращ елемент на съзнанието, равновесна точка между илюзия и съвършенство? Затова ще попитам така - може ли да се каже, че Алая-виджяна е пречистено от заблуди състояние на манас или невежеството ми продължава да ме мъчи?  

Как тълкуваш ти следния цитат:

 

 

 

"Интуитивный ум (манас) един с Универсальным Умом (алайя-виджняна) по причине своего участия в Запредельном Разуме (арья-джняна), и он также един с совокупностью пяти органов чувств и интеллекта посредством того, что он воспринимает дифференцированное знание (согласно шести классам виджняны). Интуитивный ум не имеет ни своего собственного тела, ни каких-либо признаков, по которым он мог бы быть разложен. Универсальный Ум является его причиной и опорой, но он переплетен с понятием индивидуального "я", с тем, что относится к нему, за что он цепляется и что он отражает" (АС. 307).

Наистина е сложно и не съм сигурен, че мога да го обясня добре.

Затова ще попитам така - може ли да се каже, че Алая-виджяна е пречистено от заблуди състояние на манас или невежеството ми продължава да ме мъчи?  

Може да се твърди, че в своето пречистено състояние Алая–виджняна е Татхагатхагарбха... От есента ще учим Читтаматра. Тогава надявам се, че ще мога да ти бъда от повече полза. Преводът от какво е? Фактически всеки индивидуален поток на ума има своя Алая. Няма обща, която да е нещо, което всички да споделят, както е в Адвайта, ако не бъркам (независимо, че там се ползва друга терминология).

Формулата на взаимно зависимия произход

 

1.Страданието на живота е обусловено от раждането;2.Раждането е обусловено от стремежа към живота;3.Стремежът към битието е обусловен от привързаността към обектите на битието;4.Привързаността е обусловена от жаждата за битие;5.Жаждата е обусловена от чувственото възприятие;6.Чувственото възприятие е обусловено от чувственото съприкосновение с обектите;7.Чувственото съприкосновение е обусловено от шестте органи на познанието;8.Тези органи са обусловени от развитието на организма в ембриона;9.Ембрионът не може да се развива без първоначално съзнание;10.Първоначалното съзнание е обусловено от впечатленията на миналия живот;11.Тези впечатления са обусловени от дванадесет степенното колело на битието;12.То е обусловено от невежеството.

 

 

Формулата на причинно-следствената зависимост

 

1.От неведението се ражда кармата;2.От кармата произлиза съзнанието;3.От съзнанието произлиза името и формата;4.От името и формата произлизат шестте органи на чувствата;6.От шестте органи на чувствата произлиза съприкосновението;7.От съприкосновението произлиза усещането;8.От усещането произлиза желанието;9.От желанието произлиза привързаността;10.От привързаността произлиза съществуванието;11.От съществуванието произлиза раждането;12.От раждането произлиза старостта и смъртта, скръбта, стенанията, нещастията, мъката и отчаянието.

 

Така възниква кълбото на страданието.

 

 

От Закона за всеобщата причинност (пратитя-самутпада)

Редактирано 30 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Наистина е сложно и не съм сигурен, че мога да го обясня добре.

Може да се твърди, че в своето пречистено състояние Алая–виджняна е Татхагатхагарбха... От есента ще учим Читтаматра. Тогава надявам се, че ще мога да ти бъда от повече полза. Преводът от какво е? Фактически всеки индивидуален поток на ума има своя Алая. Няма обща, която да е нещо, което всички да споделят, както е в Адвайта, ако не бъркам (независимо, че там се ползва друга терминология).

 

Така е, сложно е и е много объркващо, поне за мен. Казваш, че нямаме обща Алая, но, от друга страна, Татхагат…/не мога дори да го изпиша хаха/ или Буда природата е пронизала всичко и сякаш съдържа всичко в себе си и е, условно казано, причина за всичко? Но замърсеният манас погрешно идентифицира тази природа с усещането за "аз". Благодарение на съществуването на Татхагатхагарбха  всеки има потенция в себе си да бъде Буда - ерго, потенцията е обща за всички?

 

И именно защото манас има такава двойна функция на проводник, на опорна точка между илюзия и съвършенство, той е този, който ни свързва със света на сетивните усещания, но пак той е този, който ни освобождава от него?

 

Цитатът е от Ланкаватара Сутра: http://daolao.ru/Lankavatara/lanka_full/lanka02.htm

Редактирано 30 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Да, всеки има потенция. "Аватамсака-сутра":

"Татхата е във всички [същества]. Без разлики. Но бидейки пречистена, тя [става] Татхагата [Буда]."

Ако имаше, обаче, една обща за всички Буда-природа, то освобождението на едно единствено същество автоматично, би освободило всички останали, което явно не е така. Тъй че идеята е, че природата на ума е еднаква, а не че има един-единствен универсален ум. Освобождава ни Праджня-парамита, т.е. трансценденталната мъдрост или прозрението, че както азът, така и феномените (дхармите) са празни, т.е. свободни от присъщо, независимо, субстанционално, перманентно съществуване на крайно ниво (парамартха-сат). 

Не се чувствам много подготвен да навляза по-дълбоко в темата, но по начало всички феномени включително манас са функции на алая. 

 

Благодаря за поясненията и включването, има някакъв проблясък.

Наистина Алая-виджяна е като индивидуалната читта по смисъла, по който се разбира в йога. И тя е тази, която се преражда - съдържа семена, кармични зародиши и пр., но веднъж пречистена - води до освобождение. Обясненията, които се дават в будизма са много по-детайлни и сложни. Поне за мен са такива.

Дръпнах си и "Читтаматра мит и реалност" на Орлов с коментари на Стхирмати и Сюан Цзан. Забелявах, че книжлето внушава неособено положително мнение за школата Гелуг, но мен това отношение така или иначе не ме интересува.

Забелявах, че книжлето внушава неособено положително мнение за школата Гелуг, но мен това отношение така или иначе не ме интересува.

Дже Дзонкапа е виско уважаван от всички школи и е считан за една от трите главни еманации на бодхисатвата на мъдростта Манджушри в Тибет, но неговата интерпретация на Мадхямака Прасангика (на коментарите на Чандракирти върху ММК на Нагарджуна), които следват гелугпите не се приемат от останалите школи (Нийнгма, Кагю, Сакя). Гелуг като цяло е доста сектантска школа, която в определени периоди е преследвала не само по политически, но и по идеологически причини Нийнгма и Кагю. Тя дори затрива школата Джонанг по такива съображения. Гелуг е единствената школа, която не се включва със свои представители в несектантското движение (риме) през 19 в, което е основано от най-големите учители от Нийгма, Кагю и Сакя по онова време. Това не се отнася до сегашния 14-ти Далай Лама, който се опита да промени това като застана на несектантски позиции, но на практика той представлява само едно малко крило от риме-ориентирани гелугпи.

Редактирано 30 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Ако имаше, обаче, една обща за всички Буда-природа, то освобождението на едно единствено същество автоматично, би освободило всички останали, което явно не е така.

Може би има една обща за всички Буда-природа и след смъртта се осъществява освобождение от Самсара на индивидуалната такава ...

Може би има една обща за всички Буда-природа и след смъртта се осъществява освобождение от Самсара на индивидуалната такава ...

Здравей,

Не мисля че подобна формулировка е точна, защото тя напомня представата за Брахман и Атман в Адвайта Веданта. Това е малко тънък момент. Цитирам Кхенпо Цултрим Гямцо Ринпоче от тази му книга:

 

"Понякога западните коментатори са наричали идеите на йогачарите и читтаматрините идеализъм. Това може да доведе до представата, че в някои будистки школи присъства идеята за някакъв безграничен ум, който създава света, подобно на някакъв вид Бог-творец и всички феноменални същности се отнасят към ума, както Бог към своите творения. Подобни представи дълго време са били разпространени в Индия, но нито една будистка школа не се е разписвала под тях. Алаявиджняна не прилича на Бог, защото е поток от моменти на осъзнаване, които не преставляват нито някаква личност, нито творец. Това е фундаменталната разлика между теистичните и будистките системи и не бива да пропускаме това. 

 

Ако забравим за това, то [практикувайки] можем да попаднем в състоянията на безформеното самадхи на "безграничното пространство", "безграничното съзнание" или "безграничното нищо" [арупа-лока или сферата "без форма", която се счита за кулминацията на самсара]. Макар и да няма риск да застинем в подобно самадхи, освен ако не го култивираме дълго време, то все пак е добре да осъзнаваме, че всички будистки самадхита, които водят до освобождение, се основават на реализацията на пустотата и отсъствието на Его. Самдхи, което няма такава основа, не води до освобождение."

 

ПП В скобите са мои пояснения.

Редактирано 31 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Ако забравим за това, то [практикувайки] можем да попаднем в състоянията на безформеното самадхи на "безграничното пространство", "безграничното съзнание" или "безграничното нищо" [арупа-лока или сферата "без форма", която се счита за кулминацията на самсара]. Макар и да няма риск да застинем в подобно самадхи, освен ако не го култивираме дълго време, то все пак е добре да осъзнаваме, че всички будистки самадхита, които водят до освобождение, се основават на реализацията на пустотата и отсъствието на Его. Самдхи, което няма такава основа, не води до освобождение."

 

ПП В скобите са мои пояснения.

 

Хм! Това е много интересн текст. До колкото разбрах, нирбиджа самадхи /ниродха/ се тълкува като кулминация на самсара?

Не е ли именно това самадхи пълното постигане на пустотата на всички дхарми?

Хм! Това е много интересн текст. До колкото разбрах, нирбиджа самадхи /ниродха/ се тълкува като кулминация на самсара?

Не е ли именно това самадхи пълното постигане на пустотата на всички дхарми?

Ами, аз не съм сигурен, че този термин е точен. Имам предвид, че в будизма пълното постигане на пустотата на всички дхарми се нарича "ваджра-самадхи". Ако нирбиджа-самадхи попада в някое от следните четири определения, а имено (1) "безграничното пространство", (2) "безграничното съзнание", (3) "безграничното нищо" или (4) "нито възприятие, нито невъзприятие", то то се отнася към сферата без форма, която е най-висшето възможно състояние в самсара. Счита се, че принц Сидхартха достига до това състояние под ръководството на учителите си от Санкхя, но разбирайки, че това не е истинско освобождение продължава да практикува, докато накрая потига въпросното "ваджра-самадхи" под дървото Бодхи в Бодгая. Обаче, да си призная, нямам определено мнение за подобни неща, понеже никога не съм ги изпитвал. Мисълта ми е, че някой трябва да е постигнал тези видове самадхите, за да може да ги сравни и да даде оценка. Но теорията е тази.

тази му книга:

 

 

Здравей!

На корицата на тази книга е изобразен Гараб Дорже. Вероятно в нея пише нещо за Дзогчен ...

Здравей!

На корицата на тази книга е изобразен Гараб Дорже. Вероятно в нея пише нещо за Дзогчен ...

Всъщност е Миларепа, който е един от бащите на Кагю-традицията.

 

"Близката приемственост" в Кагю е от Буда-Ваджардхара през Тилопа, Наропа, Марпа и Миларепа. Следват Гампопа и Ренчунгпа. От Гампопа – 4-те големи и 8-те малки Кагю-школи. Но Миларепа е практикувал и Дзог чен, разбира се, както и много други кагюпи. Инак, книгата е теоретико-практическо ръководство за медитацията върху пустотата според шенг-тонг възгледа в Кагю, т.е. последователно преминаване от възгледа и практиката на Хинаяна-школите Вайбхашика и Саутантрика до Махаяна-школите Читтаматра и различните подшколи на Махямака. Книгата я имаше он-лайн в руски превод някъде.

Редактирано 31 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 Счита се, че принц Сидхартха достига до това състояние под ръководството на учителите си от Санкхя, но разбирайки, че това не е истинско освобождение продължава да практикува, докато накрая потига въпросното "ваджра-самадхи" под дървото Бодхи в Бодгая.

 

С това изречение Патанджали заприлича на запъртък.

В кои писания се споменава за ваджра самадхи? Линкове дали ти се намират?

С това изречение Патанджали заприлича на запъртък.

В кои писания се споменава за ваджра самадхи? Линкове дали ти се намират?

Съжалявам и не искам да звучи по-този начин. Затова и казах, че нямам определено мнение. Просто предавам това, което са ме учили, което съм чувал и чел. Инак, примерно в Самадхи-раджа сутра, както и на много други места се говори за ваджра-самадхито. Ако е важно ще потърся линкове като имам време.

Трябва да се отчита, че е имало вековни дискусии между будисти и ведантисти, в които всеки е отстоявал, че е по-просветлен от другия.

Нали знаеш, че в някакъв момент индуистите издигат тезата, че Буда Шакямуни всъщност е аватар на Вишну подобно на Кришна и е изпратен да помогне на непоправимите атеисти. Това е аспект на идеологическата война.

Редактирано 31 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Съжалявам и не искам да звучи по-този начин. Затова и казах, че нямам определено мнение. Просто предавам това, което са ме учили, което съм чувал и чел. Инак, примерно в Самадхи-раджа сутра, както и на много други места се говори за ваджра-самадхито. Ако е важно ще потърся линкове като имам време.

Трябва да се отчита, че е имало вековни дискусии между будисти и ведантисти, в които всеки е отстоявал, че е по-просветлен от другия.

Нали знаеш, че в някакъв момент индуистите издигат тезата, че Буда Шакямуни всъщност е аватар на Вишну подобно на Кришна и е изпратен да помогне на непоправимите атеисти. Това е аспект на идеологическата война.

Скепс, как според Будизма можем да управляваме емоциите, ума и егото си?

Скепс, как според Будизма можем да управляваме емоциите, ума и егото си?

Може ли, някакъв въпрос, който да изисква по-кратък отговор да ми зададеш, защото този обхваща всичките 108 тома на Канджур (словата на Буда), барабар с 250-те тома на Тенджур (коментарите на индийските учители към Канджур).

Може ли, някакъв въпрос, който да изисква по-кратък отговор да ми зададеш, защото този обхваща всичките 108 тома на Канджур (словата на Буда), барабар с 250-те тома на Тенджур (коментарите на индийските учители към Канджур).

Наистина ли?  

Значи хич не е лесно

Значи хич не е лесно

Има много различни методи за работа с емоциите. В различните яни (Хинаяна, Махаяна и Ваджраяна) подходите са различни. Много е общ въпроса...

Има много различни методи за работа с емоциите. В различните яни (Хинаяна, Махаяна и Ваджраяна) подходите са различни. Много е общ въпроса...

Да, със сигурност, Будизмът хич не е елементарен. Със сигурност има много обширни пояснения на всеки единн въпрос. Но със сигурност има и по-прости и по-кратки пътища, за да си обясним дадено нещо, т.е. да доловим неговата есенция.

Редактирано 31 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Да, със сигурност, Будизмът хич не е елементарен. Със сигурност има много обширни пояснения на всеки единн въпрос. Но със сигурност има и по-прости и по-кратки пътища, за да си обясним дадено нещо, т.е. да доловим неговата есенция.

да, има наистина и те са много, много полезни. Нямам време сега. Ще помисля. Последно, питаш за това как да работим със смущаващите емоции, нали?

Редактирано 31 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

да, има наистина и те са много, много полезни. Нямам време сега. Ще помисля. Последно, питаш за това как да работим със смущаващите емоции, нали?

 

Ами като се има предвид, че всички емоции, а също и Егото, идват от Ума, сигурно, хората първо трябва да поработят върху ума си, или да умеят да го контролират.

 

А как може да стане това според теб?