Но както казах в предния си пост по-горе, всичко това е невъзможно без вярата. Но и вярата има различни проявления има сляпа или тъмна вяра, има страстна вяра, има възвишена вяра – вярата в някакъв идеал - висша добродетел, както е в будизма. Вярата прави съзнанието еднонасочено, стабилно. Тя обединява личността ти, докато съмнението те разпилява. Затова не са случайни думите на Патанджали: Защото усилието (стремежът към целта) идва от вярата (ЙС І.20).

Това е хубаво обяснение. Традиционно се описват три полезни вида вяра:

1) Сияйнна (радостна) вяра, която означава, че изпитваме радостно вълнение, когато видим изображения на тялото на Буда (тханки, статуи), символи на просветления ум (ступи), когато четем историята на живота му или намтарите на велики майстори като Падмасамбхава, Вирупа, Миларепа и т.н. или срещнем някой учител, и ни се иска да го срещнем отново.

2) Вяра на стремежа, когато оценяваме Просветленото състояние на Буда като нещо изключително и решаваме да се ангажираме с практика, за да го постигнем.

3) Вяра на разбирането, която произтича от увереността в причинността (карма) и качествата на Трите Скъпоценности. Това се случва, когато ни бъде обяснено и размишляваме над него (изследваме го аналитично), докато в нас изгрее доверие.

 

При наличието на тези три разновидности на вярата възниква т.нар. неразрушима вяра или непреклонна увереност. Без нея нашата практика ще зависи от нашите настроения и променящите се условия. Понякога ще сме ентусиазирани за месец–два, а после ще прекъсваме практиката си за дълъг период. Накрая можем да зарежем всичко. Подобна спорадична практика не може да има резултат. То е като да искаме да си сварим чай или кафе и постоянно ту да включваме, ту да изключваме котлона. Водата не може да заври.

–––––––––––––––––––––

Също така има 4 обичайни причини за изоставяне на Дхарма. В "Ратнавали" Нагарджуна казва:

 

"Вярващ човек или подходящ съд за учението е този, който не се отказва от Дхарма поради желание, гняв, страх и невежество."

Редактирано 3 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Надявам се че коментиращите вече са ми свикнали и няма да се засегнат. Защото наистина това не ми е целта, когато пиша размислите и наблюденията си. Защото формулата "ако има двама еднакво-мислещи, то ПОНЕ единия от тях въобще не мисли" (всъщност най-често "и двамата" ), изразява донякъде начина по който виждам и отразявам света.

Така, че "приликата с действителни лица, субекти, и процеси" е случайна...

-------------

По всичко изглежда, че максимите за "ВЯРАТА" са вездесъщи, истински, правилни...

Толкова много пословици, алегории, възхваляващи, доказващи - логика, цитати, тези, размисли - всичко в една посока...

 

Странно е явлението - няколко поредни поста в които толкова разностранно и разнопосочно се изразява как "без нещо" е невъзможно да има друго нещо. Как без лъжата не може истината. Как от съня може да се излезе само чрез друг сън. Че няма как да се излезе от илюзиите, освен като се почне от едно обикновено психично явление, като "вярата". Вярата - като най-важното, с което да се състави истината, да се подпре, да се реализира живот, като се заложат определени специфични проекции като задължителни и основни и че има път по който те да се награждат.. И че това е ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН...

 

Също така смятам, че в горните цитати, обяснения и доказателствени тези, се смесват много понятия, ( заради цитирането и заемката наготово, недостатъчно собствено ниво на разбиране, за по-кратко, бързо и лесно, недостиг на време...), които се полагат и именуват като "ВЯРА". Факта, че не се диференцират множество категории от психични явления - като воля, целеполагане, търсене, стремеж, мотивна и ценностна система. А според мен, коментиращите са хора, които неведнъж са показвали с коментарите и общуването си тук (дали от цитати или съждения, заучености или опит) че иначе са налични знания, дори опит, в пси-познанието.

 

Естествено това не е тема за вярата, но в хода на изнесеното някак си се получи като почти задължителния фокус. И не-случайно, защото дори БУДИЗМА не може и няма как да не се възползва от най-мощното и разпространено социално явление, толкова важно и универсално за битието на личностите.

-------

 

Най-най-най общо и условно, има два типа реакции когато се изрази и представи теза, различна от "собствено-правилната" при всеки индивид:

 

- Вкопчения - доказва отново че е прав, използвайки вече изпитани прийоми - оборване на различната версия, вмъкването й в неговата собствена, иронизиране, обезсмисляне, отхвърляне, влизане в контратези. Тук нюансите са толкова различни, колкото да са подходящи и съответствени на характеристиките на самия СУБЕКТ. Но всички са с една цел - само и само да разреши дисонанса и още множество други типове и форми на защитни реакции. Като най-генералното решение е - въобще да не се позволява нещо да "дисонира"...

Имаме всеки от нас (включително и аз) възпитани и заложени механизми за целта - един от друг по-изфинени, тренирани, опитвани... По-интелигентните - с интелигентен отенък. По-емоционалните - с повече емоционално насищане... Но всички типове, видове, нюанси реакции имат обща цел...

Бих добавил, че "повече вкопчения" също така след преживени различни разновидности от собствени житейски типове несполуки или аварии, обикновено се закрепва като "намира" и втвърдява търсените и нужните "постаменти" които са му потребни, и по този начин - да ги прегърне... и евентуално - да се вкопчи в тях, като ги направи "доказани", сигурни, правилни, крайни, единствени....

  Особено важно е последното - ЕДИНСТВЕНИ! Особено, хора с повече интелигентност, с повече знания, с повече опит... се налага да направят значително по-голяма работа в тази посока. Защото е много важно за всеки един... да си направи свое собствено поле - ментално и емоционално. Там да се подредят и съчетаят, докъдето е възможно, вече избраните и служещите за идентификация. През цялото време на това, остро и до голяма степен несъзнателно, в главата е наличен неуморен всесилен механизъм - подготвян, трениран - който е непрекъснат СТРАЖ, пазител, гард. В него се влага огромен потенциал, всъщност - най-мощния. Постепенно със самия опит и битие, този механизъм става толкова мощен, толкова комплексен, че с лекота превзема и препрограмира основни мозъчни дялове, за да е възможно, когато се наложи да доминира в достатъчна степен, обезпечаващ така, своята "спасяваща" работа. Разбира се - най-голямата сила на този комлексен процес е неговата невидимост. Защото неговите основни двигатели са в несъзнателните зони. До голяма степен - това също е част от самия механизъм - да е невидим. Нещо повече - задължителна част от т.н. "съзнание" е такова, защото е налична възможност умелия скрит психичен манипулатор, да прави противоречивите и конфликтни положения просто сякаш да "изчезнат", като майстор-илюзионист.

 

А още една форма на защитата - това е "изнасянето и проектирането навън". При нея субекта изглежда че има яснота, дефиниции, знания, разсъждения и имитация на осъзнаване. Но това става възможно само тогава, когато според него "това не се отнася до самия него" и той е сякаш встрани незасегнат от явлението. Това е един от най-характерните видими признаци тук.

 

Могат да се видят много думи, много цитати, и разсъждения, които се повтарят с лекота, които сякаш са "вече програмирани" (едно от тях е заучения шаблон за "колелото и топлата вода" ). Някак си много е очевидно защо, но сякаш някои хора много напират да 'си съкратят пътя' с идеята, че вече той е открит, карти има, всички места са означени... дори е начертано откъде се минава, за "по-напряко"... ако може направо джъмпово, дори телепортиращо...

Между другото са налични толкова добри и правилни карти, че направо е описано как, защо те са именно правилните и че дори е невъзможно да има други карти.

 

А ... може би, работата не е в картите. Може би е в Пътуващите.

Може би Пътуващия създава, намира, проектира и привижда нужната му версия, поднесена услужливо, доказана, доказваща се по всички начини. На която "можеш да се довериш - пълно изцяло и докрай". Иначе - казват такива Пътуващи - всичко е без смисъл, без възможности, "няма начин", няма как иначе. И доказват ли доказват - няма как да не е правилно, защото доказателствения критерий е вездесъщ -  преди пътуващия, по същия път много други пътуващи, вече са "пристигнали"... Няма място въобще за колебания, няма място за съмнения - посвети се и... всичко е гарантирано. Дори и в случай на неуспех, на грешка, в картата има и обяснения - защо  и как... Че иска време, че е нужно условие, че е важна работата, отдаването, правилността на практиката...

 

 - по-свободния (по-широкия) му е възможно да се замисли за възможността "дали не е възможна друга версия"... Но за да стане възможно това, е нужно собствената вече заварена, сътворена, затвърдена и затвърждаваща ИСТИНА... да се приеме точно за това - ЗА ВЕРСИЯ, за форма, съ-творена от един или множество Съ-Творяващи - себе си през "версията" си.

-------

 

Разбира се, нека не се интерпретира, че правя критика на някого. Защото ако това се интерпретира така, то тогава би трябвало да е главно "самокритика". Защото в себе си имам и от (условно) двата типа.

Само пиша нещо, някакви думички - едни ще реагират, други - биха прочели по-спокойно, трети - дори няма да прочетат... Просто думички, мисли... на някой си... За повечето - съвсем без никакво значение.

В собствената ми система и практика, нещо като "висшия ми пилотаж" е ниво на съзнание, при което да се реализира наблюдение, извеждане и яснота по собствените ми защитни процеси. Нещо повече - с лекота да мога да приема , отразя, осмисля, множество варианти на "истина"... Докато открия че за "определен вариант имам вътрешно притегляне и отношение". В този момент, след такова разкриване, поставям началото на насока в работата, по която ровя надълбоко за всички аспекти и нюанси на личното притегляне, пристрастие, което определя предпочитанието. Няма момент, в който да не съм откривал, че всичко това е вид атавизъм, който просто се "прикрива" в мен. И защитата го маскира по нейните си начини, за нейните си цели.

В някакъв смисъл, всичко, което пиша тук, е част от такъв тип практика.

Редактирано 3 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

 

 - по-свободния (по-широкия) му е възможно да се замисли за възможността "дали не е възможна друга версия"...

-------

 

 

 

Всичко е възможно, Рамус, дори е възможно и да не е възможно…

 

Всичко е възможно, Рамус, дори е възможно и да не е възможно…

Самия факт, от колко много други описания, тези, изрази, ти подбра да коментираш точно определена, на която си се спряла. С подходящите за теб думи, в посока, избрана от теб. И отпечатана дори в едно единствено изречение...

--------------------------

А какво би станало с "ИСТИНАТА" и "ВЯРНОТО", ПРАВИЛНОТО... ако те изведнъж станат просто "версии"?

Версии, съществуващи заради нуждата на самия Съ-Творец, в нуждата си да се самотвори...

Как въобще би било възможно да "НЯМА ВЯРА" - ако въобще има задълбочено разбиране за "вярата", а не само до нуждата и опитността в затвърждаването на границите й, като границите на самия СУБЕКТ.

 

ВЯРА не е нищо сама по себе си. Тя е обикновен етикет и конструкт, назоваващ и обобщаващ ЛИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ и ВЗАИМОВРЪЗКИ НА СУБЕКТ към  неговите собствени проекции, в ЕТАПА му на неразбиране, липса на самоосъзнаване. Това е и ВЯРА - задължителен белег, с които се обобщават определени взаимоотношения между взаимозависими групи от явления, характеризиращи определени етапи в израстването.

 

ВЯРВАНЕТО е обобщение на протичането на комплексни психични явления, израз на затвореното и затварящото отношение на индивида към личните основи, на които той е постановил идентичността и идентификацията си.

Редактирано 4 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Здравейте! Знае ли някой, нагите към коя сфера се причисляват?

Здравейте! Знае ли някой, нагите към коя сфера се причисляват?

Здравей,

Kъм различни сфери, всъщност, понеже има разни видове наги.

А, това ми е странно, мислех че са един вид...

А, това ми е странно, мислех че са един вид...

Класификацията със сферите е малко схематична... Има наги, които обитават различни природни обекти и са техни "пазители". Има и такива като Нагараджа, т.е. Кралят на нагите, който е получил Праджняпарамита ученията от Буда Шакямуни и ги е предал на Нагарджуна... Ако човек си има работа с наги, то трябва да е много внимателен и деликатен.

Благодаря за отговора! И аз имам някаква бегла информация, и като цяло ми беше интересно какво влияние имат върху хората. Явно  разнообразно, като предполагам че и тези които обитават различни местности също са с различен характер. 

Благодаря за отговора! И аз имам някаква бегла информация, и като цяло ми беше интересно какво влияние имат върху хората. Явно  разнообразно, като предполагам че и тези които обитават различни местности също са с различен характер. 

Като цяло по нашите земи не са много дружелюбни, особено в по-дивите места. Не само нагите, а и всички местни обитатели от подобен вид. Преди години си имахме големи неприятности на едно място, защото без да искаме ги подразнихме. В резултат на глупостта си преживяхме уникална буря, която отнесе палатките, наводни всичко, което носехме и прочие. И това беше най-малкото, т.е. размина се само с това... Просто трябва да показваш, че ги уважаваш и да не ги дразниш излишно, защото това е тяхна територия, а ние сме пришълци там. Има прости неща, за които трябва да се внимава. Примерно – да не палиш огън където ти дойде, да не цапаш и да си събираш боклуците, ако има такива, както и да не копаеш дупки и да не замърсяваш езерцета, рекичките, изворите и пещерите.

Редактирано 3 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Като се замисля какво правим с природата , особено някои екземпляри!

Сетих се се за тези неща, когато един роднина ми разказа за влизане в малка пещера и последващи неприятности. Той хал хабер си няма от тези неща, но сам си свързва злополуките с това влизане. Пещерата е на култово място, но е малко скрита, била е тарашена преди това и е имало парчета от глинени съдове. Моя човек е бил на около 12 год. и с още един, двама връстници, каза ми че не са правили поразии вътре, взел е само едно керамично парче и вечерта го е сложил до възглавницата си. След няколко месеца или година започват болести и нещастия през 3 години:счупена ръка, заушка, менингит, масов побой и други подобни,като в някои случаи живота му е бил под въпрос. Сега е жив и здрав малко под 30 и се надяваме кофтия цикъл да е спрял . Дали има връзка всичкото това, или е причина от други обстоятелства никой не знае, но интересното е, че сам си е правил асоциации.

Редактирано 4 април 201412 г. от скай-фай (преглед на промените)

Дали има връзка всичкото това, или е причина от други обстоятелства никой не знае, но интересното е, че сам си е правил асоциации.

Възможно е. Подобни заболявания, както и различни кожни инфекции, а също и инцидентите, в които е попадал, могат да са провокирани от такива същества. Най-добре е било да върне това, което е взел, но не е имало кой да му каже. Счита се, че много наги са пазители на съкровища и подземни богатства. Това го има в митологията на много народи, макар там да ги наричат по различен начин – лами, змейове, дракони и т.н. Някои наги могат да променят формата си, така че да изглеждат като хора. Има специални ритуали, при които се правят символични приношения на нагите и местните божества-пазители на мястото, за да не създават пречки и да се почувстват удовлетворени. В тези случаи, те могат да са от голяма полза.

Редактирано 4 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Явно подобни същества са подвластни на Самсара ...

Самия факт, от колко много други описания, тези, изрази, ти подбра да коментираш точно определена, на която си се спряла. С подходящите за теб думи, в посока, избрана от теб. И отпечатана дори в едно единствено изречение...

--------------------------

А какво би станало с "ИСТИНАТА" и "ВЯРНОТО", ПРАВИЛНОТО... ако те изведнъж станат просто "версии"?

Версии, съществуващи заради нуждата на самия Съ-Творец, в нуждата си да се самотвори...

Как въобще би било възможно да "НЯМА ВЯРА" - ако въобще има задълбочено разбиране за "вярата", а не само до нуждата и опитността в затвърждаването на границите й, като границите на самия СУБЕКТ.

 

ВЯРА не е нищо сама по себе си. Тя е обикновен етикет и конструкт, назоваващ и обобщаващ ЛИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ и ВЗАИМОВРЪЗКИ НА СУБЕКТ към  неговите собствени проекции, в ЕТАПА му на неразбиране, липса на самоосъзнаване. Това е и ВЯРА - задължителен белег, с които се обобщават определени взаимоотношения между взаимозависими групи от явления, характеризиращи определени етапи в израстването.

 

ВЯРВАНЕТО е обобщение на протичането на комплексни психични явления, израз на затвореното и затварящото отношение на индивида към личните основи, на които той е постановил идентичността и идентификацията си.

Всъщност си прав. Всеки има свои вярвания и всяка вяра е субективна. Всяка вяра се припокрива с вътрешните потребности на индивида. Всеки вярва в това, което е близо до неговото вътрешно търсене и нагласи.

И всъщност, да вярваш в Буда или в казаното от неговите последователи, както и да вярваш в божествата от религиите, да следвдаш техните догми и канони, няма никаква разлика. Само предметът на вярата е различен.

Будизмът е много дълбока философия, но той всъщност отрича живота. Както казва Буда - животът е страдание...и въпреки че е прав, днес, като гледах снимки на деца-будистчета, се замислих, дали хората отдали живота си на практиките, наистина живеят? Да живееш без да живееш, без да се потопиш в живота, без да му се наслаждаваш, не е ли също страдание?

 

 

 

И тук се сетих за една мисъл на Ошо:

 

"Помни: царството Божие е наближило само когато живееш максимално, когато

живееш оптимален живот, когато живееш в своя връх. Тогава царството Божие е

наближило.

Тези, които живеят на нивото на своя минимум, са самоубийци. Те не са

достатъчно смели, иначе щяха да се самоубият още в същия момент. Те са страхливци

и затова се самоубиват бавно, отравят се малко по малко. Те хем остават живи, хем

въобще не живеят."

Редактирано 4 април 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Будизмът е много дълбока философия, но той всъщност отрича живота. Както казва Буда - животът е страдание...и въпреки че е прав, днес, като гледах снимки на деца-будистчета, се замислих, дали хората отдали живота си на практиките, наистина живеят? Да живееш без да живееш, без да се потопиш в живота, без да му се наслаждаваш, не е ли също страдание?

 

 

 

 

 

Будизмът констатира, а не отрича.

Будизмът констатира, а не отрича.

Да, също така констатира, че желанието за живот поражда страдание.Будизмът проповядва аскетизъм и притъпяване на всички желания, което всъщост си е отричане от живота.

Будизмът е много дълбока философия, но той всъщност отрича живота.

Будизмът нищо не отрича, бе Аумке, а само констатира на кой хал сме, както казва колегата Сидхартха. Поне смисъла на Първата Благородна Истина не достигнали до теб? Това е просто безпристрастна диагноза, каквато би дал един лекар. ако си болна и отидеш на преглед.

И всъщност, да вярваш в Буда или в казаното от неговите последователи, както и да вярваш в божествата от религиите, да следвдаш техните догми и канони, няма никаква разлика. Само предметът на вярата е различен.

Може да следваш будизма и по този начин, т.е. с теистична нагласа, но това не е, което е преподавал Буда. В будизма няма нито догми, нито канони.

Да, също така констатира, че желанието за живот поражда страдание.Будизмът проповядва аскетизъм и притъпяване на всички желания, което всъщост си е отричане от живота.

Глупости на търкала... Това е много огранична гледна точка и се отнася до Хинаяна. И то не съвсем.

Явно подобни същества са подвластни на Самсара ...

Те са в самсара... Не са извън нея, разбира се.

Редактирано 4 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Будизмът нищо не отрича, бе Аумке, а само констатира на кой хал сме, както казва колегата Сидхартха. Поне смисъла на Първата Благородна Истина не достигнала до теб. Това е просто безпристрастна диагноза, каквато би дал един лекар. ако си болна и отидеш на преглед.

 

Може да следваш будизма и по този начин, т.е. с теистична нагласа, но това не е, което е преподавал Буда. В будизма няма нито догми, нито канони.

Аз също само констатирам...какво е констатирано там.

Вярата си е вяра, без значение дали ще е в Бог или в Пустотата. Разликата е само в догмите.

Аз също само констатирам...какво е констатирано там.

Вярата си е вяра, без значение дали ще е в Бог или в Пустотата. Разликата е само в догмите.

Това, драга приятелко, е пълна дивотия, меко казано. Не си способна да констатираш нищо, защото имаш не просто повърхностни, а напълно превратни познания по темата. Пустотата означава просто, че феномените и съзнанието нямат сърцевина, същност или субстанционални характеристики. Това с Бог какво общо има – не знам...

Редактирано 4 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Това, драга приятелко, е пълна дивотия, меко казано. Не си способна да констатираш нищо, защото имаш не просто повърхностни, а напълно превратни познания по темата. Пустотата означава просто, че феномените и съзнанието нямат сърцевина, същност или субстанционални характеристики. Това с Бог какво общо има – не знам...

Вярата, Скепс.

Вярата, че наистина е така. Вярата, че всичко това, наистина ще ви отведе в Пустотата, извън Самсара.

Всичко е Вяра, приятелю!

Редактирано 4 април 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Вярата, Скепс.

Вярата, че наистина е така. Вярата, че всичко това, наистина ще ви отведе в Пустотата, извън Самсара.

Всичко е Вяра, приятелю!

Демек, не можеш да дадеш никакъв смислен отговор на написаното от мен.

 Вярата, че всичко това, наистина ще ви отведе в Пустотата, извън Самсара.

 

Пустотата е констатация на пробуденото недуално съзнание, че обектите са пусти откъм същност, което не означава, че субекта отива на пусто място. Самсара е продукт на дуалните сетива.

Ако трябва да бъда пределно искрен, то мисля, че колежката Ауми е заела някаква крайно трудна гимнастическа поза, известна в спортните среди като "шпагат". Единият и крак е в сансара, а другият – в нирвана, т.е. тя се опитва да съчетае двете, което е абсолютно невъзможно. Няма как дуалното, самсарично възприятие, което не отчита непостоянството и безсъщността на феномените, да се съчетае с недуалното възприятие. Това е нонсенс, както казват.

Самият Буда го е казал толкова добре, че на мен не ми остава нищо друго, освен да го послушам:

 

"Не вярвай в това, което си чул, не вярвай в учения, дошли до теб през много поколения, не вярвай в неща само защото се следват сляпо от мнозина, не вярвай в неща само защото са казани от мъдреци, не вярвай в истини, до които си стигнал с помощта на навика... Анализирай и когато резултатите от това са в съгласие с причината и от тях произтича добро за един или мнозина, приеми ги и живей с тях!"