Скепс, всъщност това го написах главно за теб и въпросите ми не са вид мое мнение. Много бих искал тук, публично да прочета твоето собствено и независимо виждане, защото така или иначе и двамата сме участници сред всичко това и ни касае повече или по-малко.

Ами... Честно да си призная, аз малко се чудя защо Дзонгар Кхйенце Ринпоче е казал горното, макар че не знам пред каква аудитория е говорил. Предполагам, че това е казано пред повече или по-малко сериозно практикуващи хора и с определена цел. Методите наистина са един вид "трикове", които са насочени към това да се разкрие т.нар. "естествен ум". Понякога тези методи са прости и сравнително безопасни, а друг път много изтънчени и носещи определени рискове. Те, обаче, не са самоцел. Мисля, че това е, което има предвид най-общо.

––––––––––––––––––––––––––––

Примерно, 4-та йога или степен в сутра-Махамудра системата на Гампопа, се нарича "немедитация". Има три нива: низше, средно и висше. Те обхващат последните три бодхисатва-бхуми (8-то, 9-то и 10-то), които се наричат "напълно чисти", както и 11-то, т.е. напълно просветленото състояние на Буда (или както е в тантрите – Ваджрадара). Ако човек, който няма понятие за какво става дума започне да слуша или чете подобни учения, то има вероятност да си каже, че това е нещо много просто. Понеже там се казват неща като: "Просто се отпусни и подържай осъзнатост" или нещо подобно. Това, обаче, няма нищо общо с това, което един начинаещ разбира под осъзнатост. Не случайно Махамудра е кулминацията на тантраничната Ваджраяна (Анутара-йога тантрите) или ако е по сутра-системата на Гампопа, то се обяснява след постигане на опитности в шамата и випасана (медитациите на менталния покой и прозрение). Това, което е дала Ауми всъщност не е истинско обяснение и наистина може да прозвучи подвеждащо за някой, който не знае за какво става дума.

 

Виждам ясно, че опитите на приемниците на всичко това се удължава пътя им на израстване, вместо да се скъси. Защото с навлизането на познания, които не са съответствени на тях, се получават допълнителни капани и допълнителни блокажи на защитните им реакции към онова, което са. .

Не знам... Значи, ако човекът е практикуващ, то той ще разбере правилно нещата и няма да започне да си фантазира, че всичко, което е нужно е просто да си седи и да не прави нищо в обичайния смисъл на думата. Но ако не е... Аз затова написах, че това не е предназначено за ушите на колежката, ако ще го схваща така, както го сваща. Не мисля, обаче, че би нанесло и някаква непоправима вреда. От едното ухо ще влезе, а от другото ще излезе. Освен това, не бих могъл да оценя адекватно действията и думите на някой като Дзонгар Кхйенце Ринпоче, т.е. какво и защо казва, както и пред кого.

Редактирано 2 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Нямам нищо против практиките и дълбокото изучаване на тази чудесна философия.

Но някои неща не могат да се постигнат дори и с учене и спрактикуване, ако няма осъзнатост.

Говоря по принцип. Нищо лично, Скепс!

 

...............

 

Вървял Буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила…Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да се оставят да се случат, да им се позволи да се случат.

1,Съгласна съм, че ...

 

2,Нямам никакво намерение да се поставям в каквито и да е рамки.

 

3,Свободният и неограничен в съзнанието си човек, може да приема нещата които му допадат и да отхвърля всичко което не му допада.4,В Будизма определено има много неща, които ми допадат, ако не беше така изобщо нямаше да си губя времето да се интересувам...

...........

5,Напротив, Скепс, отлично го разбрах.

 

6,А аз само бих допълнила, че гордостта, надменността, високомерието и суетата, са едни от отровите в Будизма.

 

7,И който не е преодолял тези отрови, все още не е на никакво ниво, колкото и да витае в облаците!

както винаги - точните думи, по точния начин, на точното място - изключителен пример за личното влияние на готовите думички и извличането на "подходящото" от тях...

 

Съжалявам че точно ти няма как да "разбереш" какво точно си написала. Ще го гледаш... и само дотам.

 

Това са велики изречения - затова ги разделих по редове - бисер, след бисер....  Изключителни!!!

Във всяко едно от тях има уловка и пълно несъответствие между едни думички, спрямо други. Дори в рамките на едно изречение. Разбира се примера за каква вреда нанася подражанието и изживяването на духовност чрез заучени думички, подбрани по подходящия за реципиента начин...

 

Толкова подходящо и точно се самоопределяш, че направо онемявам всеки път, когато напишеш каквото и да е. И да - нарочно те провокирам - ти си просто безценно съкровище и уникално явление с толкова чистия си израз... Заради това, евентуалните хора, които ще четат някой ден това, ако са сериозни, ще видят ясно, и то през себе си.

-----

Ами... Честно да си призная, аз малко се чудя защо Дзонгар Кхйенце Ринпоче е казал горното, макар че не знам пред каква аудитория е говорил. Предполагам, че това е казано пред повече или по-малко сериозно практикуващи хора и с определена цел. Методите наистина са един вид "трикове", които са насочени към това да се разкрие т.нар. "естествен ум". Понякога тези методи са прости и сравнително безопасни, а друг път много изтънчени и носещи определени рискове. Те, обаче, не са самоцел. Мисля, че това е, което има предвид най-общо.

 

Не знам... Значи, ако човекът е практикуващ, то той ще разбере правилно нещата и няма да започне да си фантазира, че всичко, което е нужно е просто да си седи и да не прави нищо в обичайния смисъл на думата. Но ако не е... Аз затова написах, че това не е предназначено за ушите на колежката, ако ще го схваща така, както го сваща. Не мисля, обаче, че би нанесло и някаква непоправима вреда. От едното ухо ще влезе, а от другото ще излезе. Освен това, не бих могъл да оценя адекватно действията и думите на някой като Дзонгар Кхйенце Ринпоче, т.е. какво и защо казва, както и пред кого.

 

Попитай учителите си защо го правят и пред по-широка публика. Не, че е трудно човек да се досети за мотивите им, но винаги е добре да се почерпи информация директно от извора.

Попитай учителите си защо го правят и пред по-широка публика. Не, че е трудно човек да се досети за мотивите им, но винаги е добре да се почерпи информация директно от извора.

Виж, Дакини, може да има различни причини, но истината е, че те всъщност нищо такова на това, което изглежда не правят. Това не е нито истинско въведение в природата на ума, нито задълбочено обяснение или инструкции...

Редактирано 2 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Но ако не е... Аз затова написах, че това не е предназначено за ушите на колежката, ако ще го схваща така, както го сваща. Не мисля, обаче, че би нанесло и някаква непоправима вреда. От едното ухо ще влезе, а от другото ще излезе. Освен това, не бих могъл да оценя адекватно действията и думите на някой като Дзонгар Кхйенце Ринпоче, т.е. какво и защо казва, както и пред кого.

Пояснявам отново въпроса си - не става дума да се оценят действията на някой си. Става въпрос за нас двамата, тук, или другаде, защото това ни касае в чисто индивидуален план в собственото ни битие.

Изведох примерни предположителни основни тези. Бих искал да чуя твоите такива - лични и независими. Разбира се - ако са налице. И... не е важно :"времето" - когато имаш време и си оставиш потенциал.

 

Поне за мен, през моите очи, проблема, който поставям е значим, както в собствен план, така и за цялото човечество, през цялата му история и география. Особено в сегашно време.

Пояснявам отново въпроса си - не става дума да се оценят действията на някой си. Става въпрос за нас двамата, тук, или другаде, защото това ни касае в чисто индивидуален план в собственото ни битие.

Изведох примерни предположителни основни тези. Бих искал да чуя твоите такива - лични и независими. Разбира се - ако са налице. И... не е важно :"времето" - когато имаш време и си оставиш потенциал.

 

Поне за мен, през моите очи, проблема, който поставям е значим, както в собствен план, така и за цялото човечество, през цялата му история и география. Особено в сегашно време.

Какво точно питаш, все пак, т.е. нещо не мога да схвана...

Доколкото знам, Буда никъде не е казал, нито пък неговите ученици, казват, че обикновените хора, непрактикуващи Будиъм, нямат право да се интересуват от философията и учението на Буда.

 

Плюс това, темата е "Будизъм за любопитни" и всеки свободно може да дава цитати посочвайки източника.И нека обсъждаме казаното от Буда и учителите, а не нашите лични качества и нива.

Редактирано 2 април 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Виж, Дакини, може да има различни причини, но истината е, че те всъщност нищо такова на това, което изглежда не правят. Това не е нито истинско въведение в природата на ума, нито задълбочено обяснение или инструкции...

 

А какво изглежда? Защото за теб може да прилича на едно, на мен на друго, но само учителят може да ти каже какъв е неговия мотив за тези действия. Та, питай ги, ако ти се отдаде случай.

А какво изглежда? Защото за теб може да прилича на едно, на мен на друго, но само учителят може да ти каже какъв е неговия мотив за тези действия. Та, питай ги, ако ти се отдаде случай.

Може всичко да "изглежда". Когато се касае за интерпретация на дела и думи на субект, винаги е в сила съответствието на Интерпретиращия. Това е специфично ограничение.

 

Затова предложих да не се занимаваме с "другите",  а само до собствените мотиви . Според мен така е коректно и честно - разбира се за който може да си позволи голямо ниво на честност - безкомпромисна и безпристрастна в силата си да разкрива същината на индивида. Защото става въпрос за екзистенциални въпроси и отговорности... Поне за мен, поне през моите очи в сегашния момент.

Доколкото знам, Буда никъде не е казал, нито пък неговите ученици, казват, че обикновените хора, непрактикуващи Будиъм, нямат право да се интересуват от философията и учението на Буда.

Всеки има право да се интересува от всичко, разбира се...

–––––––––––––

За мен един от проблемите е, че някои неща започнаха да се разпространяват прекалено свободно в мрежата. Има голяма разлика да идеш на лекция или курс, да се запознаеш с даден учител, да се ангажираш по някакъв начин и да слушаш думите му, които са съобразени с аудиторията. От това просто да си ги четеш ей така, за да си потвърждаваш някакви си твои вече изградени представи, полза няма. Това е едно от нещата, за които говори Рамус.

–––––––––––––

Тибетците са съвсем различни в това отношение. Обикновените тибетци могат да ходят на посвещения, които се дават като благословии за бъдещето, а не като нещо, което да се практикува в настоящето, могат да казват мантрата на Авалокитешвара и да спазват 5-те обета за светски хора. Те имат огромен респект към учителите и ученията, а също така са и скромни, т.е. не си въобразяват, че разбират всичко и могат да се сравняват със сериозно практикуващите. Така да се каже, те подържат връзка с ученията, заради бъдещите си животи. За повечето зпадняци това не е достатъчно. Те искат да имат реализация още в този, както и да получават "висши учения", които изобщо не са лъжица за тях. Тогава се случва някои учители да дават обяснения, които само изглеждат като задълбочени обяснения, но всъщност не съдържат ключовите инструкции. Това е някакво компромисно решение. Не мога, обаче, да съдя никого, нито да давам оценки. Причините може да са най-разнообразни.

Редактирано 2 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Може всичко да "изглежда". Когато се касае за интерпретация на дела и думи на субект, винаги е в сила съответствието на Интерпретиращия. Това е специфично ограничение.

 

Затова предложих да не се занимаваме с "другите",  а само до собствените мотиви . Според мен така е коректно и честно - разбира се за който може да си позволи голямо ниво на честност - безкомпромисна и безпристрастна в силата си да разкрива същината на индивида. Защото става въпрос за екзистенциални въпроси и отговорности... Поне за мен, поне през моите очи в сегашния момент.

 

Мисля, че е най-добре да се обсъждат методите, философията, принципите, като човек се опита да се абстрахира максимално от личното. Във всички дискусии, които са били водени и се водят между архати, адепти и прочие, никога не е присъствала "личната опитност", защото знаят, че няма никакъв смисъл в това да си сравняват "собствените шизофрении", тъй като те са пусти. Затова и в нито едно писание няма да намерим информация за личната опитност на учителя, а само изложения на универсални принципи.

.За мен един от проблемите е, че някои неща започнаха да се разпространяват прекалено свободно в мрежата

И защо това да е проблем?

Тези които се интересуват от тези теми, пречат ли с нещо на практикуващите Будизъм и с какво ?

Какво лошо има в това да се разпространява мъдростта на Буда?

Мисля, че е най-добре да се обсъждат методите, философията, принципите, като човек се опита да се абстрахира максимално от личното. Във всички дискусии, които са били водени и се водят между архати, адепти и прочие, никога не е присъствала "личната опитност", защото знаят, че няма никакъв смисъл в това да си сравняват "собствените шизофрении", тъй като те са пусти. Затова и в нито едно писание няма да намерим информация за личната опитност на учителя, а само изложения на универсални принципи.

Очевидно е налице разлика. Разлика е налице като се започне от понятията "ЛИЧНО" и :"ИНДИВИДУАЛНО", представата за "адепти и архати", до "собствени шизофрении"...

Заради тия разлики все още не е налице дори формален подход за общуване. Защото тия стъпки се изминават от всяка страна. Стига да може да си го позволи... Цената... тя е неизбежна. Стига да може да се позволи за плащане...

 

колкото до Архатите - всеки от тях е "бил" личност, макар че според мен си я носи във всеки един момент.

Ти няма как да знаеш нищо за индивидуалността на архата, защото тя щом той изминава път, задължително е била налице. Мен пък точно това ме интересува. Защото в живота ми не ме интересува нито "учението", нито "учителя". А ме интересува Пътя на ЧОВЕКА.

 

Дали ЧОВЕКА е пуст или е шизофренен... не зная. За теб - очевидно, за мен - не е. Както вече казах - има разлики.

За мен реалния човек, живия човек е инстинския. В него се съдържа истината и за света и за него самия. В живия човек се съдържа цялата вселена. Някои търсят същото в книги и учения - добре, нямам отношение към това.

 

Дали собствения път е "пуст" или е шизофренен... е въпрос на много неща. То е написаното достатъчно ясно в твоите думи и няма никаква нужда, нито е коректно да ги коментирам...

Редактирано 2 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Очевидно е налице разлика. Разлика е налице като се започне от понятията "ЛИЧНО" и :"ИНДИВИДУАЛНО", представата за "адепти и архати", до "собствени шизофрении"...

Заради тия разлики все още не е налице дори формален подход за общуване. Защото тия стъпки се изминават от всяка страна. Стига да може да си го позволи... Цената... тя е неизбежна. Стига да може да се позволи за плащане...

 

колкото до Архатите - всеки от тях е "бил" личност, макар че според мен си я носи във всеки един момент. Ти няма как да знаеш нищо за индивидуалността на архата, защото тя щом той изминава път, задължително е била налице. И няма как да знаеш какво си "говорят" архатите помежду си. А само ги "четеш" какво е пренесено от потребителите - да си говорят. Дали собствения път е "пуст" или е шизофренен... е въпрос на много неща. То е написаното достатъчно ясно в твоите думи и няма никаква нужда, нито е коректно да ги коментирам...

 

Това казвам и аз. Докато има личност, която да иска да говори само за себе си и на себе си, да сравнява себе си с някой друг - няма дори и наченък на разбиране за пустотата на дхармите. Когато обаче личността започне да израства и да открива необятните пространства над "личното", започва трансформацията към мъдостта. Преди това да е станало факт, човек само се върти в кръг и се самозалъгва.

И защо това да е проблем?

Тези които се интересуват от тези теми, пречат ли с нещо на практикуващите Будизъм и с какво ?

Какво лошо има в това да се разпространява мъдростта на Буда?

Е, нали казах, защо е проблем, според мен. Проблем е, защото в случая липсва личен ангажимент. Когато отиваш на курс, лекция, посвещение, то се ангажираш повече или по-малко сериозно и като време, и финасово. Тогава цениш това, което получаваш и се опитваш да извлечеш нещо от него.

––––––––––––––––––

Личният контакт е много важен. Нали си чувала за онзи случай описан в една сутра, когато Буда Шакямуни дълго мълчал пред една голяма аудитория и накрая просто вдигнал едно цвете. Единственият, който имал прозрение от това бил Махакашяпа. Това било нещо предназначено за него. Когато някой западняк чете тази история се случва да си каже: "Ех, защо не бях и аз там – щях да разбера като Махакашяпа."

Един автентичен учител може да направи много подобни неща. Неща, които ще са преднаначени за конкретен ученик и които околните могат изобщо да не забележат. Но трябва да си там, където е той. Пред компа не става.

Редактирано 2 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Това казвам и аз. Докато има личност, която да иска... - няма дори и наченък на разбиране за пустотата на дхармите.

 

Очевидно е налице разлика. Разлика е налице като се започне от понятията "ЛИЧНО" и "ИНДИВИДУАЛНО", представата за "адепти и архати"...

 

Защото в живота ми не ме интересува нито "учението", нито "учителя". А ме интересува Пътя на ЧОВЕКА.

 

За мен реалния човек, живия човек е инстинския. В него се съдържа истината и за света и за него самия. В живия човек се съдържа цялата вселена. Някои търсят същото в книги и учения...

Когато дойде момент, в който човека отрича собственото си време и място, собственото си аз - без значение какво и на кое ниво е то - остават само проекциите. Съставното и производното на всички проекции е именно самата личност.

И ти, и аз, и Скепсис... и всички останали тук присъстваме с личностите си. Някои от нас са толкова заровени да "забравят" кои са, че в стремежа към това им остава да потънат в проекциите на "учители" и "учения". А в края на краищата и двете тия, са просто огледалото, в което да се видим отново ние самите кои сме. Дори идеята за ПУСТОТА в този момент, за всеки от нас е също ПРОЕКЦИЯ. Ако не беше - никой от нас нямаше да има мотива да пише, още по-малко тук...

 

За мен, е по-добре да не забравям кой съм, сега, тук, и да имам идея кое се случва в тоя, настоящия момент от време и пространство. И заради това ме интересува ПЪТЯ на ЧОВЕКА. И доколкото имам досега с "ученията" накрая се оказва, че все пак всичко е ПЪТ... и че зад него е ПЪТУВАЩИЯ. Опита му да се "отрече" в името на някаква проекция за "истина" и евентуално "бъдеще" с обещание за "друг", е всъщност онова, което така или иначе ще го преведе през огледала, вместо директно през него самия.

 

Само есенциално ще напомня, че израстването е процес на преминаване през всички "етапи", без да е възможно прескачането. И БУДА не е чел учения и е нямал учители, особено в това, което е направил на върха, го е направил в уединение. Ето защо БУДА е направил система, преминавайки по пътя си сам към това.

 

Хиляди години, милиарди хора да практикуват нещо... няма да направят нищо с него, ако просто го ползват и живеят два живота.

 

Има генерално нерешено противоречие - човек не може и няма как да възприеме ако в него самия вече не е "задействано" и реализирано съответното ниво. От друга страна ако той не е отвътре подготвен, няма как да има съответствие по ниво на възприятие и отражение. Следователно няма как да се реализира процеса на УЧЕНЕ, и системите за вътрешна трансформация, да се нарекат УЧЕНИЯ. Самата дума е напълно неадекватна заемка от атавизма и заученото в колективното подобие, наречено УЧЕНЕ. Но с процеса на УЧЕНЕ, защото УЧЕНЕТО е процес, при който се усвоява информация, няма никаква стойност вътрешната трансформация за него. Допълнително, към популярното "УЧЕНЕ" е и понятието "УЧИТЕЛ".

Въпроса не е дори в самата думичка... не в графичните или звукови следи, а в начина по който се водят представите и проекциите на съответните потребители в неспособността си да вникват и осмислят а просто да ползват готови шаблони - през думичките, в самото "мислене".

 

Ето защо опитите тук да се говори за ДУХОВНОСТ, са несъответствени. Говоренето писането в днешно време нищо не е. И повечето хора, както тук, във форума, така и навсякъде, просто са обикновени потребители и ползватели. Ползата за тях е просто да имитират начетеност и познаване на сухи понятийни концепти с идеята че "разбират", a всъщност да се дистанцират от себе си.

Но всъщност проекциите им на това ниво са задължителни и невидими за тях. И цялата роля на една система за вътрешна трансформация, е да се реализира тя, а не да се говори за нея, като за академичен процес. Има хора, дето "учат", а има и хора, които практикуват. Ученето е "практика" само за "учениците". Практикуващите правят Пътя. Останалото са просто самсарични игри на сенки и при-видения, невидими за несъзнателните си потребители. 

 

Както вече казах - има разлики. Някои са съществени и определящи за цялата форма на комуникация. За други - разликите могат и да не са важни, ако се намери друга отправна точка... То е двустранен процес и зависи от собствената възможност за гъвкавост, динамика.

Редактирано 2 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рам, това ли искаше да коментирам, че и други неща си болднал:

Според мен - не може да се възприемат "познания". Не могат да се "учат". Ученето, обясняването, свеждането, възпитанието са колективни механизми. Те са съответствени на двумерните процеси в един егрегориален реал. За да е налице израстване в един субект, е важно неговото битие да протича "отвътре навън". И да се получава естествения механизъм на "откриване" когато е налице вътрешен преход или трансформация.

Чрез горните процеси се случва обратното - свеждат се познания, без реципиента им да има каквото и да е съответствие. Това го кара да си "взима" подходящото за неговата форма на битие, но едновременно с това - да се самоблокира за естествения ход на вътрешното му израстване, като си конструира проекции и илюзии на същото. Дава му се изключително подходящ начин да се самозакопае в собствените си защитни механизми, които са призвани всъщност да го защитават, докато в него тече растежа.

 

За мен - по този начин се нарушава един естествен механизъм заложен от ВСЕЛЕНАТА по отношение на израстването на единицата съзнание, относно нейната еволюция...

Не че има кой знае какво да коментирам, но ще опитам да кажа нещо, щом настояваш.

Редактирано 2 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Когато дойде момент, в който човека отрича собственото си време и място, собственото си аз - без значение какво и на кое ниво е то - остават само проекциите. 

 

Ти си построил целият си пост върху разбирането си, че има отрицание в тези неща. А не е така. Няма отрицание, няма никакво насилие, а лекота на осъзнаването. Ако има отрицание или друг вид напрежение, значи нищо не си разбрал.

 

Светските хора, като нас, имат два избора в момента. Или да продължават да живеят по начина, по който им предлага обществото и да преценяват хората по това дали им се харесват на васаните или не. Или да изберат като водеща позицията, която предлага и будизма. Осъзнаването на суетата и страданието и причините за тях. За да тръгнеш по този път, първо вътрешно трябва да си избрал да следваш писанията и учителите. Те да са твоята карта. Чак когато лично успееш да се доближиш с опита и практиката си до тези неща, понятия като "всички дхарми са пусти" спират да бъдат само интелектуално разбиране или неразбиране. Защото ги виждаш как се проявяват, как властват и как отмират точно толкова внезапно, както са се появили. Това осъзнаване е лишено от суетност, защото е автентично и интуитивно. То не е плод на рационалния разум. Затова ще срещнеш много малко йоги, които да говорят за себе си и личните си преживявания. Тъй като са осъзнали илюзорността или пустотата на аза си в по-малка или в по-голяма степен. И по това си приличат, а не по васаните си с техните дуални възприятия и проявления. Както също така е вярно, че те също не са лишени от его. Без его нямаше да могат дори да станат от леглото и да си измият зъбите. Но през по-голямата част от деня си, те не са приспани в мисленето и възприятието си от различни заблуди, а са будни и за това остават по-често от другите хора неповлияни от всякакви външни тригъри.

Редактирано 2 април 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Ти си построил целият си пост върху разбирането си, че има отрицание в тези неща. А не е така. Няма отрицание, няма никакво насилие, а лекота на осъзнаването. Ако има отрицание или друг вид напрежение, значи нищо не си разбрал.

 

Светските хора, като нас, имат два избора в момента. Или да продължават да живеят по начина, по който им предлага обществото и да преценяват хората по това дали им се харесват на васаните или не. Или да изберат като водеща позицията, която предлага и будизма. Осъзнаването на суетата и страданието и причините за тях. За да тръгнеш по този път, първо вътрешно трябва да си избрал да следваш писанията и учителите. Те да са твоята карта. Чак когато лично успееш да се доближиш с опита и практиката си до тези неща, понятия като "всички дхарми са пусти" спират да бъдат само интелектуално разбиране или неразбиране. Защото ги виждаш как се проявяват, как властват и как отмират точно толкова внезапно, както са се появили. Това осъзнаване е лишено от суетност, защото е автентично и интуитивно. То не е плод на рационалния разум. Затова ще срещнеш много малко йоги, които да говорят за себе си и личните си преживявания. Тъй като са осъзнали илюзорността или пустотата на аза си в по-малка или в по-голяма степен. И по това си приличат, а не по васаните си с техните дуални възприятия и проявления. Както също така е вярно, че те също не са лишени от его. Без его нямаше да могат дори да станат от леглото и да си измият зъбите. Но през по-голямата част от деня си, те не са приспани в мисленето и възприятието си от различни заблуди, а са будни и за това остават по-често от другите хора неповлияни от всякакви външни тригъри.

Фокуса въобще не е на ОТРИЦАНИЕТО, както и самата дума беше просто моментен избор. Защото всъщност нищо не се отрича. по-близо е до "БЯГСТВО (от себе си) - точно това прави проекцията.

 

Светските хора като нас, за мен нямат избор. Избора всъщност е обикновен васан. Същината им е точно да останат такива, каквито са. Има ли нещо което да не е "дадено"? Всичко, което е нужно на човека, е в него. Нищо не е нужно да се "учи". Просто има "втори начин". Това не е псевдоекзистенциалния избор на мързеливеца, който както по-горе вече беше коментирано с цитат - че е по-добре нищо да не се прави... МЕДИТАЦИЯТА - като нищоправене!!! И се вижда как  когато липсва простата и обикновена практика, когато не е налице съответствен индивид, каквато и да е информация с лекота се подменя за нужните на нуждаещия се от неговото си...

 

По-горе засегнах, че намесата на предварителни "знания" могат само да се "учат" и през ученето да се проектират за едно или друго. Това е въпроса за "ПУСТОТАТА". Според мен, когато дойде подходящия момент за вътрешна готовност, ще се реализира и подходящия път. Смисъла за БУДИСТА е бил различен за оня тип битие - отдава се, регулирано, постепенно - учи се, когато е налице готовността. А то сега - ето как изглежда. Всеки вече МНОГО ЗНАЕ, но какво - знае и се е научил как да манипулира спрямо щенията си всякакъв тип информация. Това е извечното положение.

 

Когато навремето хората са правили своите първи стъпки, не е имало възможност някой да им прави КАРТА. И и картата - не е територията. Естеството е вътрешната промяна, променя и света на субекта, от промяната на света - се отразява от самия субект, и този цикъл остава затворен. Една форма на взаимна проектираност, до момента, в който вече не е нужен "СВЯТ", няма нужда от огледало за отразяване и това стане като шорткът в самия СУБЕКТ.

 

Най-важното в самия път е пътуването.

Най-важното в самото пътуване е ПЪТУВАЩИЯ.

 

Когато пътешественик има предварително карта, това предпоставя пътя му. Защото не е просто карта - пък ти да идеш където решиш. НЕ, тук е налице предварителна договорка - искаш ли да отидеш там, ДА, ето ти карта тогава.. Намесата да се свеждат карти предварително, предпоставя пътешествието и така лишава пътуващия от собствения му път. На определен етап, това му е нужно в пътя.

 

Разбирам чудесно постановката на "ученията" и на казаното в цитирания текст. Това е мироглед, стар, колкото света. Не че е лишен от логика, свързаност или не изразява смисъл. Но може би е удобен и подходящо нагласен като идея. И както се вижда, Буда е предсказал че в сегашната ера постепенно ще се стопява. Не като постижения... а като път. Защото будизма е просто път - ПЪТЯ НА БУДА към ... Да, изключителен, красив, изглеждащ най-верния, най-устойчивия, стабилния... Но е просто път. А пътя е нищо без съответните ПЪТУВАЩИ. Опитите да се преправи за всички хора няма да доведе до резултат - самите последователи на Буда са направили будизма за съществуващите тогава социални порядки. И това, че те толкова години са се консервирали почти непокътнати... е конкретика. Опита да се извежда есенцията - вече е невъзможна за преподаване и няма никакъв шанс за "учене". Тук не става с карти - картите са само за пътя.

 

Просто виждам как е налице задължителната форма на интерпретация на различна теза, като "неправилна" и погрешна. И че "нищо не съм разбрал".

Може и да не съм, може и въобще да не разбирам... А ти - как си толкова сигурна за същото относно себе си? Как си толкова сигурна за васаните си, как си толкова убедена за разбирането си... Само защото всичко това е поставено сред "УЧЕНИЕТО" и ти го разбираш ли? След като толкова явно постановено заключаваш - "АКО НЕ - ЗНАЧИ НИЩО НЕ РАЗБИРАШ". .. Само тия две възможности ли има?

 

Ако не си прочела нищо и от никого, как ти самата ще изведеш собствените си илюзии. И ако е налице досег с такова "учение" това веднага ли изключва възможността да се самозаблуди "знаещия"? Само защото му става ясно, че е приел обяснението...

 

И опита - не е гаранция за нищо. Примерите навсякъде показват ясно, че ако е налице предварително описание, хората дори ще конструират и "постижения" с които да го докажат и препотвърдят. Просто е -  конструирането на изживявания, образи, дори изключителни илюзии за реалност. Само за пример - Милиони хора МЕДИТИРАТ. един през един ще ти опишат по перфектния начин що е медитация, до целите, до постиженията... Дали това е "опит", и според кое, кого? А накрая - броени "зрели" единици намират точното съответствие между зрялост, практика и битие. Как излиза сметката единици, на фона на "милионите" знаещи и претендиращи за можещи, дори разбиращи - кой от кой повече...

 

Ето там е въпроса ДА НЕ СЕ ПРЕПОДАВА НА НЕПОДБРАНИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ХОРА и ШИРОКА ПУБЛИКА. защото веднъж вече направено това пред елементарна аудитория, тя ще получи подходящ обект за своите вярвания, каквито по принцип търси и се нуждае във времена на криза на досегашните такива. И това вместо да УСКОРИ и СКЪСИ ПЪТЯ - СТАВА ТОЧНО ОБРАТНОТО за тях. Вече предварителното естествено узряване е внесен външен, чужд за него момент и влияние...

----

Какво правя - ето какво, представям една антитеза на разпространената навсякъде...

 

Това е своеобразен тест доколко човека е вкопчен в представността си по отношение на това, което търси. А го търси, защото му трябва - по описанието, по извеждането се вижда кое, за кого, как е важно да е.

Най-трудното... най-стойностното е когато човек е засенчен от блясъка на собствените си конструирани преживявания, да намери сили да им каже "СТОП"... Предлагам просто възможност, при наличието на подходяща АНТИТЕЗА да се излезе от капана на сугестията за "ЕДИНСТВЕНОТО И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРАВИЛНОТО", характерно за собствените описания.

Редактирано 2 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

За да тръгнеш по този път, първо вътрешно трябва да си избрал да следваш писанията и учителите. Те да са твоята карта.

Това е нещо, което Рам сякаш не приема и не разбира, защото постоянно поставя едни и същи въпроси в безбройни варианти. Признавам, че вече ми стана досадно да обяснявам едно и също. Затова цитирам думите на 9-я Кармапа Уангчук Дордже от едно от трите му произведения за Махамудра:

 

"Главното условие е да се посветиш на съвършен духовен учител, който да е Гуру от приемствеността, Гуру, който представлява словата на Буда, Гуру, който е крайната реалност (Дхармакая) и т.н. След това трябва да практикуваш по начина, който устно те напътства. Тъй като главното условие (за успех) е за теб да се погрижи съвършен учител, ти трябва да се посветиш по този начин."

 

Всички приказки за това, че "не може да се възприемат "познания". Не могат да се "учат" ", че "ученето, обясняването, свеждането, възпитанието са колективни механизми. ", разните му там "егрегориални реали", "вътрешни преходи и трансформации" и подобни, нямат никаква стойност от гледна точка на будистката традиция. Всичко това за мен просто показва, че онзи, който ги изрича няма достатъчно "заслуга" не просто да открие подходящ учител, с когото има кармична връзка, а изобщо да започне да търси такъв. В това няма нищо необичайно, т.е. такъв е случая при мнозинството от хората.

 

ПП Надявам се, че горното няма да засегне Рам, защото не целя това. Просто при толкова настойчивост, трябва да кажа нещата едно към едно, както ги виждам.

 

 

Рамус, няма как без вяра да станат тези неща, няма как дори да започнат да се случват.

Вярата е основние ингридиент. Сам отлично знаеш, че човек е това, в което вярва.

Наистина много интересни неща си поставил за разискване в поста си, но по-късно може да се включа отново в тази връзка.

Това е нещо, което Рам сякаш не приема и не разбира, защото постоянно поставя едни и същи въпроси в безбройни варианти.

 

ПП Надявам се, че горното няма да засегне Рам, защото не целя това. Просто при толкова настойчивост, трябва да кажа нещата едно към едно, както ги виждам.

горното не засяга Рам, разбирам те чудесно. Друг беше основния въпрос и фокуса. Наложи се да пиша повече защото е сложно дори като въведение.

 

Ако сметнеш че тук написаното не е по темата или накърнява с нещо Дхарма, да го преместят или изтрият. Каквото можах, направих. Няма смисъл да се вкарват "приемането" и "разбирането" като вероятни мотиви на рамус, в случая. Аз съм бил поддръжник на идеята и разбирането ти. Дори много повече съм написал в "нейна защита" - като правилната и вярната и чудесно познавам основите, мотивите, причините... след като доста години съм ги извличал и защитавал...

 

Не е в това въпроса. Просто опитах.  Може би... други, някога, ще видят "другото".

 

В мен ги има и двата подхода.

Не е достатъчно да е налице само един единствен.

Не е достатъчно да е налице някакъв "избор" - дори и да е краен, окончателен...

Изборите...

както и да е - явно е за други теми.

Вярата е основние ингридиент.

Точно така е.

 

"Никога зелен филиз не покълва от семе, опърлено в огън. Така изобщо не ще се появи добродетел у човек, който няма вяра."

(Дасадхарма-сутра)

 

"Вярата върви отпред и подобно на майка дава живот. Тя кара всички добродетели да възникнат и растат."

(Ратнапрадипа-сутра)

 

"Питате какво е вяра? Вярата означава да си абсолютно сигурен в резултата от делата (карма), в истината и Трите Скъпоценности; тя също е стремеж към духовно постижение и правилно разбиране на истината."

(Абидхармакоша)

 

Ето там е въпроса ДА НЕ СЕ ПРЕПОДАВА НА НЕПОДБРАНИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ХОРА и ШИРОКА ПУБЛИКА. защото веднъж вече направено това пред елементарна аудитория, тя ще получи подходящ обект за своите вярвания, каквито по принцип търси и се нуждае във времена на криза на досегашните такива. И това вместо да УСКОРИ и СКЪСИ ПЪТЯ - СТАВА ТОЧНО ОБРАТНОТО за тях. Вече предварителното естествено узряване е внесен външен, чужд за него момент и влияние...

Това създава кармични връзки и е полезно. Инак, сериозните неща никой не ги преподава по този начин. Дали вреди като удължава пътя? Ми, то от безначални времена сме в обусловеното, дуално възприятие, тъй че едва ли ще окаже някаква вреда на хора, които не са подготвени. Много драматично представяш нещата, според мен. Освен това, хората, които попадат на тези учения имат някаква "заслуга", а не попадат просто така, случайно. В този смисъл, са подбрани, а не са взети от улицата.

Редактирано 2 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Фокуса въобще не е на ОТРИЦАНИЕТО, както и самата дума беше просто моментен избор. Защото всъщност нищо не се отрича. по-близо е до "БЯГСТВО (от себе си) - точно това прави проекцията.

 

Светските хора като нас, за мен нямат избор. Избора всъщност е обикновен васан. 

 

Това е своеобразен тест доколко човека е вкопчен в представността си по отношение на това, което търси. А го търси, защото му трябва - по описанието, по извеждането се вижда кое, за кого, как е важно да е.

Най-трудното... най-стойностното е когато човек е засенчен от блясъка на собствените си конструирани преживявания, да намери сили да им каже "СТОП"... Предлагам просто възможност, при наличието на подходяща АНТИТЕЗА да се излезе от капана на сугестията за "ЕДИНСТВЕНОТО И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРАВИЛНОТО", характерно за собствените описания.

 

Да, точно така е както казваш. Йога не отрича, че подменя едни васани с други, които за по-лесно се наричат с думичката “правилни”. Това на всеки по-напреднал му е ясно в по-малка или по-голяма степен.Неслучайно в будизма е писано толкова много за култивирането на правилните мисли, правилните действия и т.н. Но крайната цел в йога е и тези нагласи, които са те дърпали през цялото време по пътя, накрая и те да угаснат. 

 

За теста за вкопчване също си прав. Това е и критерият в йога - критерият за правилното осъзнаване в йога е различаването на привързаността. Ако при осъзнаването има привързаност, значи то страда от недостатъци. От друга страна, осъзнаването не е възможно без да има привързаност от някакъв вид. Затова е по-точно да се говори за осъзнаване с минимална привързаност. Важното е човек никога да не забравя, че винаги проявява привързаност в някаква степен и да има готовност да промени гледната си точка.

 

Йога постулира и, че всички васани са илюзорни. Всяко усещане, желание, чувство, мисъл е пусто, илюзорно и лишено от смисъл. Приемането на тази гледна точка и идентификацията с нея е необходима, за да може човек да се „освободи” от мисълта, че трябва да постигне нещо на всяка цена. Нищо не е абсолютно задължително в този свят и можем винаги да се отречем от всичко.

 

От гледна точка на личността обаче желанията винаги са степенувани и дуални. Едни са по-разумни други са по-глупави, едни са по-възвишени, други по-низши и т.н. С тази гледна точка всички хора живеят и действат в света. И е за предпочитане човек да е разумен и да умее да степенува нещата, като дава приоритет на по-важното и тогава да действа. Всяко взето решение непременно води до някакво действие, с което човек се стреми да постигне онова, което счита за важно. Тук идва обаче разликата между хората в обществото и йогите – последните не изпускат от вниманието си и гледната точка на йога и са винаги готови да се откажат от плодовете на действията си и от самите действия, ако се налага.

 

Да практикуваш йога без писания и учител обаче не е особено разумно. Четенето на писанията и размишленията над тях са нужни и за да пестят енергия. Без писанията и учител човек трябва сам да открива топлата вода за себе си всеки ден отново и отново. Писанията пестят енергията на йогина. Ако не знаеш къде е аптеката в непознат град и не владееш езика на местните, ще обикаляш дълго и напълно ненужно, ако нямаш късмет.

Независимо обаче каква медитативна техника се използва, крайната цел винаги е постигане на осъзнаване за дадена васана, да се прозре нейната илюзорност и да се освободи човек от привързаността си към нея. Всеки метод в йога е създаден така, че да води до това осъзнаване.

 

Но както казах в предния си пост по-горе, всичко това е невъзможно без вярата. Но и вярата има различни проявления има сляпа или тъмна вяра, има страстна вяра, има възвишена вяра – вярата в някакъв идеал - висша добродетел, както е в будизма. Вярата прави съзнанието еднонасочено, стабилно. Тя обединява личността ти, докато съмнението те разпилява. Затова не са случайни думите на Патанджали: Защото усилието (стремежът към целта) идва от вярата (ЙС І.20).