Ако за някой будизма не е сладък мед, а кисел оцет, то… кой е причината за това?

Някъде Буда казвал ли е, че трябва да изоставим или да се отречем от самсара?

Някъде Буда казвал ли е, че трябва да изоставим или да се отречем от самсара?

Казвал е и това, но то трябва да се разбира правилно. Ако дефинираме самсара като страдание, то ясно е, че трябва да го изоставим. От друга страна, казал е, че що се отнася до същността или природата, то няма никаква разлика между самсара и нирвана. Но това го знаеш. Не ми се обяснява отново и отново, защото няма смисъл.

 

Самият Буда го е казал толкова добре, че на мен не ми остава нищо друго, освен да го послушам:

 

"Не вярвай в това, което си чул, не вярвай в учения, дошли до теб през много поколения, не вярвай в неща само защото се следват сляпо от мнозина, не вярвай в неща само защото са казани от мъдреци, не вярвай в истини, до които си стигнал с помощта на навика... Анализирай и когато резултатите от това са в съгласие с причината и от тях произтича добро за един или мнозина, приеми ги и живей с тях!"

И как точно го "послушваш" не ми е ясно, ма карай...

Казвал е и това, но то трябва да се разбира правилно. Ако дефинираме самсара като страдание, то ясно е, че трябва да го изоставим. От друга страна, казал е, че що се отнася до същността или природата, то няма никаква разлика между самсара и нирвана. Но това го знаеш. Не ми се обяснява отново и отново, защото няма смисъл.

 

 

 

Според Нагарджуна, Буда не е казал, че трябва да изоставим самсара. Онова, което е казал, е, че трябва да разберем нейната пустота - че тя е "илюзорна" и е несъществуваща.

Според Нагарджуна, Буда не е казал, че трябва да изоставим самсара. Онова, което е казал, е, че трябва да разберем нейната пустота - че тя е "илюзорна" и е несъществуваща.

Да... Това е Мадхямака. В Хинаяна, обаче, е говорил за изоставяне. Просто ученията са давани на разни нива според капацитета на учениците. Не са в противоречие, но само от гледна точка на най-висшия възглед като този на Нагарджуна. Ауми не познава тези разлики и смесва всичко. Не разбира дори Първата Благородна Истина, а тя е, че дуалното възприятие носи страдание. Не нещата сами по себе си, а отношението ни към тях. Не я критикувам, защото не казвам, че е лесно да се разбере.

–––––––––––––––

Не е въпросът просто да се прочетат думичките и човек да се съгласи с тях. Повечето хора се съгласяват, защото нещата са изведени много последователно и логично. И какво от това? Подобно съгласие не променя нищо. Истинското разбиране идва в резултат на безпощадно и задълбочено изследване на собствената ни ситуация, на реакциите и отношението ни към нещата. Това изисква не само интелект, но и безпристрастност и кураж. Това е трудно занимание, защото е разрушително за илюзиите за себе си и света, които сме си създали. Тези илюзии имат роля на защитен механизъм.

–––––––––––––––

Проблемът е, че този "защитен механизъм" не върши никаква истинска работа. Той не отстранява проблема, а само го прикрива. То е като да имаш някаква грозна, стара мебел и да я покриеш с някаква красива покривка...

Редактирано 5 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Да... Това е Мадхямака. В Хинаяна, обаче, е говорил за изоставяне. Просто ученията са давани на разни нива според капацитета на учениците. Не са в противоречие, но само от гледна точка на най-висшия възглед като този на Нагарджуна. Ауми не познава тези разлики и смесва всичко. Не разбира дори Първата Благородна Истина, а тя е, че дуалното възприятие носи страдание. Не нещата сами по себе си, а отношението ни към тях. Не я критикувам, защото не казвам, че е лесно да се разбере.

–––––––––––––––

Не е въпросът просто да се прочетат думичките и човек да се съгласи с тях. Повечето хора се съгласяват, защото нещата са изведени много последователно и логично. И какво от това? Подобно съгласие не променя нищо. Истинското разбиране идва в резултат на безпощадно и задълбочено изследване на собствената ни ситуация, на реакциите и отношението ни към нещата. Това изисква не само интелект, но и безпристрастност и кураж. Това е трудно занимание, защото е разрушително за илюзиите за себе си и света, които сме си създали. Тези илюзии имат роля на защитен механизъм.

–––––––––––––––

Проблемът е, че този "защитен механизъм" не върши никаква истинска работа. Той не отстранява проблема, а само го прикрива. То е като да имаш някаква грозна, стара мебел и да я покриеш с някаква красива покривка...

 

Мисля си, че не е защитен механизъм, а автоматизъм. Умът ни се тренира от малки да работи на този принцип. Първото, което се набива в главата на едно дете, е разликата между "добро" и "зло", започвайки с приказките. С това не се опитвам да кажа, че този начин на различаване е погрешен или вреден, но е нужно много време, за да се поотучи човек от този автоматизъм. Затова е в пъти по-лесно да се обясни и разбере на интелектуално ниво, но прилагането на практика, в ежедневието, е изключително трудно.

Мисля си, че не е защитен механизъм, а автоматизъм.

Да... Имаше една готина сцена в 1-та серия на "Матрицата", когато "лошият" герой вечеряше в един ресторант с агент Смит. И Смит му каза нещо в смисъл, че всичко е илюзорна проекция. И "лошият" отговори, че това няма значение след като ще се чувства добре, ще има власт и ще е удовлетворен. Нещо такова беше. И като гледах това си помислих, дали би имало истинско значение каква е истината, ако не съществуваше страдание. Според мен, не би имало. Ако невежеството не пораждаше страдание, а щастие, то всички тези учения биха изгубили значението си. Само че не е така и затова те са толкова скъпоценни. Имам предвид не само будизма, но и Йога, Веданта и даоизма, примерно.

–––––––––––––––––

"Защитен механизъм" на дуалното възприятие, който се поражда автоматично от 12-те звена на взаимозависимото възникване. За едно и също говорим, според мен.

Редактирано 5 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Да... Имаше една готина сцена в 1-та серия на "Матрицата", когато "лошият" герой вечеряше в един ресторант с агент Смит. И Смит му каза нещо в смисъл, че всичко е илюзорна проекция. И "лошият" отговори, че това няма значение след като ще се чувства добре, ще има власт и ще е удовлетворен. Нещо такова беше. И като гледах това си помислих, дали би имало истинско значение каква е истината, ако не съществуваше страдание. Според мен, не би имало. Ако невежеството не пораждаше страдание, а щастие, то всички тези учения биха изгубили значението си. Само че не е така и затова те са толкова скъпоценни. Имам предвид не само будизма, но и Йога, Веданта и даоизма, примерно.

 

Виж, тук мисля малко по-различно. Невежеството е причина не само за страданието, но и за кратковременното щастие

/удоволствието/ и това е често "пречка" при разбирането на източните учения и се свързва погрешно с "нихилизъм" или с "отричане на себе си". Повечето хора не биха имали нищо против да се разделят със страданието, но не искат да скъсат с мимолетните си удоволствия./ Както ти посочи в примера със Cypher от "Матрицата"/.

 

"Защитен механизъм" на дуалното възприятие, който се поражда автоматично от 12-те звена на взаимозависимото възникване. За едно и също говорим, според мен.

 

Да, едно и също е. Исках да кажа с горното, че защитния механизъм не е причината, а само следствие от придобития автоматизъм. Опитвах се да стигна до същността, но нали и моя правопис като на Пух е разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си.  

Редактирано 5 април 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Виж, тук мисля малко по-различно.

Е, как по-различно като мислиш точно същото. Понеже:

Невежеството е причина не само за страданието, но и за кратковременното щастие/

удоволствието

Имено. Това е втория тип страдание, т.е. страданието от промяната или непостоянството на нещата, което се преживява като нещо приятно и желано. Това е толкова ясно, че няма накъде повече. Удивително е, че не се схваща от повечето същества. Примерно, раждането предпоставя болест, остаряване и смърт. Предпоставя раздяла с близките, както и с нещата, които харесваме или притежаваме. Това са толкова ясни неща, че единствената причина някой да не ги схваща, според мен, е че не му стига кураж да си отвори очите.

Редактирано 5 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Е, как по-различно като мислиш точно същото. Понеже:

Имено. Това е втория тип страдание, т.е. страданието от промяната или непостоянството на нещата, което се преживява като нещо приятно и желано. Това е толкова ясно, че няма накъде повече. Удивително е, че не се схваща от повечето същества. Примерно, раждането предпоставя болест, остаряване и смърт. Предпоставя раздяла с близките, както и с нещата, които харесваме или притежаваме. Това са толкова ясни неща, че единствената причина някой да не ги схваща, според мен, е че не му стига кураж да си отвори очите.

 

Да, за едно и също говорим.

Просто повечето хора не гледат на временните удоволствия като на причина и за страдание. Не виждат как страдание и удоволствие се съдържат едно в друго и взаимно се пораждат. Не ги свързват едно с друго, дори нещо повече - построяват живота си около стремежа за получаване на кратковременни удоволствия и по този начин се опитват да го осмислят.

Просто повечето хора не гледат на временните удоволствия като на причина и за страдание. Не виждат как страдание и удоволствие се съдържат едно в друго и взаимно се пораждат. Не ги свързват едно с друго, дори нещо повече - построяват живота си около стремежа за получаване на кратковременни удоволствия и по този начин се опитват да го осмислят.

Точно.

Точно.

 

Точно или не, познавам много хора, които са осъзнали тези неща, но въпреки това продължават да страдат. Това осъзнаване единствено им помага да не страдат продължително и прекалено интензивно, тъй като се овладяват по-лесно, когато страданието е породено от някакви битовизми. Но при по-сериозни неща като насилие, болест или смърт на близък, може би само времето може да лекува. Лично не познавам хора, които са достигнали до такива висоти в осъзнаването си, че подобни страдания да не успеят да ги покрусят… Ти познаваш ли такива? 

Ти познаваш ли такива? 

Отговорът е, че познавам хора, които не бих нарекъл просто "хора" в обичайния смисъл, които са напълно отвъд тези неща. Но нали разбираш, че няма да коментирам това тук.

Точно или не, познавам много хора, които са осъзнали тези неща, но въпреки това продължават да страдат.

Много ясно. Това означава да разбереш частично Първата и Втората Благородни Истини. Не е кой знае какво чудо.

Редактирано 5 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Отговорът е, че познавам хора, които не бих нарекъл просто "хора" в обичайния смисъл, които са напълно отвъд тези неща. Но нали разбираш, че няма да коментирам това тук.

Много ясно. Това означава да разбереш частично Първата и Втората Благородни Истини. Не е кой знае какво чудо.

 

Чудо? Не е хич лесно да се постигнат тези неща. Хората напредват в продължение на множество прераждания.

Хубаво е човек да не се отнася с пренебрежение към тези, които проявяват интерес, но не им достигат силите в този живот. Нека култивират "заслуги" под формата на правилни нагласи, които да могат да развият в някой друг живот. Постигането на нравствена, телесна и умствена самодисциплина /крия йога - тапас на тялото, емоциите и ума/ не спада към най-лесните жизнени задачи.

 

Защо не желаеш да коментираш, след като познаваш такива хора? Защото някой може да те вземе на присмех ли?

Както и да е, уважавам решението ти.

Защото някой може да те вземе на присмех ли?

Не мен, Дакини, а Пътя и неговия Плод. Хора като теб, които приемат сериозно тези неща, се срещат рядко. Да пиша за тези неща тук, би означавало да ги вкарам в един профански дискурс, в който липсва не само разбиране, но и минимално уважение.

Благодаря ти за разбирането.

 

ПП В рамките на шегата, но не съвсем... Не може някой да цитира думите на Буда, Патанджали или Шанкара и вместо да се опита да ги разбере, да казва "Аз съм съгласен с тях." Това звучи комично. Все едно някой, който не е учил физика да цитира Нютон или Айнщайн и да каже, че е съгласен с тях.

Редактирано 5 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Чудо?

Лошо се изразих. Респект към всеки, който е тръгнал по Пътя. Нека с лекота трансформира пречките в предимства, нека практиката му е стабилна и нека резултатите възникнат.

За да може човек да достигне до висшето знание, е необходимо да се освободи от Десетте окови, посочени от Буда.

Моля, Скепса, да ни поясни, кои  са те!

За да може човек да достигне до висшето знание, е необходимо да се освободи от Десетте окови, посочени от Буда.

Моля, Скепса, да ни поясни, кои  са те!

Тук ме хвана неподготвен. Признавам, че изобщо нямам идея за какво говориш, тъй че моля да споделиш.

Редактирано 6 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Темата я изчетох почти цялата, с изключение на някои постове разбира се.

Почва безумно, към средата (40, 50 стр.) се смях от сърце, особено с някои включвания . На моменти искрено се учудвам от търпението на малкото отговарящи в темата. Иначе съм си лаик де...

Темата я изчетох почти цялата, с изключение на някои постове разбира се.

Почва безумно, към средата (40, 50 стр.) се смях от сърце, особено с някои включвания . На моменти искрено се учудвам от търпението на малкото отговарящи в темата. Иначе съм си лаик де...

Много забавни неща има, наистина. Като примерно следният бисер, който съм сътворил някога: "Преминаванто от необусловено съзнание (видя) към обусловено (авидя) е суперимпозиция, при която налагаме (импозираме) нашата интерпреттация за света/реалността върху света/реалността. Премахването на тази суперимпозиция е цел на всяка едно учение в Индия и не само там."   

Много забавни неща има, наистина. Като примерно следният бисер, който съм сътворил някога: "Преминаванто от необусловено съзнание (видя) към обусловено (авидя) е суперимпозиция, при която налагаме (импозираме) нашата интерпреттация за света/реалността върху света/реалността. Премахването на тази суперимпозиция е цел на всяка едно учение в Индия и не само там."   

 

И в теб има нещо от Мечо Пух. Стилът ти е колеблив - добър стил е, но се колебае и думите отиват на грешни места.

И в теб има нещо от Мечо Пух. Стилът ти е колеблив - добър стил е, но се колебае и думите отиват на грешни места.

Подобно на Пух имам твърде малко ум. Това е причината...

А, аз я изчетох на тагадък и на този наукообразен бисер не съм обърнал внимание, ама включването на някои особи ни в клин, ни в ръкав .

Форума си има хубава тема за бисери, която ми е нова находка .

Редактирано 6 април 201412 г. от скай-фай (преглед на промените)

Подобно на Пух имам твърде малко ум. Това е причината...

Едва ли ! Търсиш нещо там където го няма или е затрупано с толкова боклук , че ще е чудо да го намериш !

 

Кой знае защо , някак по асоциация ми се появява :

"...гледам , гледам - няма нищо ! Пак гледам - пак нищо ! И си казвам :" Ааааа! Тука има нещо!"...." 

Че има - има !

Вместо да се заемеш със съвременните знания....с ясно определени понятия.

Те , индийските понятия на индийски не са ясни , та какво остава на български.....

За времето си будизмът може и да е бил нещо , но днес по-скоро е екзотична отживелица.....

Някак си не се вързва за толкова време (хиляди години !) някой да не е мислил нещо по-умно , ясно и единно !

А, аз я изчетох на тагадък и на този наукообразен бисер не съм обърнал внимание, ама включването на някои особи ни в клин, ни в ръкав .

Форума си има хубава тема за бисери, която ми е нова находка .

`ми , забавлявай се !

Като мен ! 

Редактирано 6 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

За времето си будизмът може и да е бил нещо , но днес по-скоро е отживелица.....

Не е така, защото в своята същност тези учения са универсални и не са плод на определена социо-културна среда. И тогава, когато са давани за първи път и днес, хората са се раждали, боледували, остарявали и умирали. Стремели са се към приятното и желаното, опитвали са се да го задържат, както и да избегнат болката от срещата с неприятното. Проблемите са същите. Феномените също не са променили своята природа, т.е. те продължават да възникват взаимозависимо и да са лишени от неизменна същност.

–––––––––––––––––––––––––––––

Друг въпрос е, че ученията са давани в определен културен контекст и затова усвояването им днес е сложна задача. Не бих казал, че са "отживелица", но просто условията днес са такива, че тези учения постепено ще изчезнат. В това няма нищо драматично от будистка гледна точка, защото е израз на непостоянството или преходността на всичко. Някога ще се появяват отново, т.е. когато има подходящи условия и колективната карма на съществата го позволява.

 

Някак си не се вързва за толкова време (хиляди години !) някой да не е мислил нещо по-умно , ясно и единно !

Около 2500 г... Ми, не е, защото няма какво повече да се измисли. Както знаеш познавам модерната хуманитарстика и философия достатъчно добре, за да мога да твърдя това.

Редактирано 6 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

....

Бисерът , заровен в планина от боклук - все едно , че го няма !.....

Същият такъв , може да бъде намерен на друго място , без никому ненужните боклуци.....в съвременната психология примерно , започвайки от нейните основи и продължавайки нататък....

Редактирано 6 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)