Проблема идва от това, че когато се предава "знание" през качествено различни нива на съзнание, налице са все по-големи несъответствия, които се опитва да се заобикалят чрез компромиси - в изказа, понятийно... ползване на аналогии... Обаче именно защото са компромиси, адекватността е невъзможна, заради разликата в съзнание и ниво между подателя и таргет-а.

Таргет-групата са тези, които са поне на 1-то бодхисатва бхуми, т.е. вече са постигнали някакво осъзнаване, имат директно преживяване на пустота и недуалността, макар и то да не е толкова дълбоко, колкото е у един Буда. Следователно, таргет-групата не съм нито аз, нито колегата скай-фай, който зададе въпроса. Затова и дълго се чудех дали има смисъл да отговарям, но все пак накрая цитирах една сутра и той каза, че му звучи логично.

Вода газят, а са жадни. Темата е интересна, но къде отиде Православието. Може би съм объркал темата. Простете!

Не е православно да се лицемери, дори и със слово. Това накрая - "простете", имам предвид. Нито си сбъркал темата, нито искаш някой да ти прости. Нито е нужно, особено пък - от дискутиращите в тази тема.

 

Както никой разумен будист не се занимава никъде със църква, без значение на кого и на какво, така и не виждам защо в будизъм е нужно да си слагаш православните убеждения, а отгоре на всичко - и да лицемериш с тях.

 

А е толкова просто - като ти "е интересна темата", чети. Защо ти е иронията, отношението, че и заиграванията със словото, чрез тая малка словесна сценка.

Редактирано 29 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Темата е озаглавена БУДИЗЪМ ЗА ЛЮБОПИТНИ. Затова позалюбопитствах, защо хора с традиционална религия, се интересуват или изповядват друга. Нищо повече. И тези отговорчета за лицемерие ги оставете за хората с шесте точки на главата. Ако не ви се обяснява то си задръжте религията за вас си.  Потърсих начин за диалог. Ако не съм си задал въпроса правилно, то моля да бъда извинен. Айде със здраве.

Много ми е интересно, но по-скоро озадачаващо, след като един духовен, просветлен учител си замине от тялото и се прероди в друго, защо отново се налага да му се предават ученията, след като вече ги е притежавал в предишна инкарнация. Очевидно смъртта на физическото тяло заличава такива умения. Иначе ми е ясно как другите ринпочета го откриват в кое дете се е преродил - по сигнатурата на астралното тяло.

Затова позалюбопитствах, защо хора с традиционална религия, се интересуват или изповядват друга.

Никога не съм бил нито православен, нито теист. Ако съм бил някакъв, то може би е било агностик или атеист. За теб следването на теистичните възгледи и православната догматика изглеждат естествени, ако правилно съм те разбрал, но за мен са нелогични.

Надявам се с това да съм отговорил на питането ти.

Поздрав!

Много ми е интересно, но по-скоро озадачаващо, след като един духовен, просветлен учител си замине от тялото и се прероди в друго, защо отново се налага да му се предават ученията, след като вече ги е притежавал в предишна инкарнация. Очевидно смъртта на физическото тяло заличава такива умения. Иначе ми е ясно как другите ринпочета го откриват в кое дете се е преродил - по сигнатурата на астралното тяло.

Нямам време да опитам да отговоря по-подробно сега. Като намеря ще пробвам.

Редактирано 29 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Темата е озаглавена БУДИЗЪМ ЗА ЛЮБОПИТНИ. Затова позалюбопитствах, защо хора с традиционална религия, се интересуват или изповядват друга. Нищо повече. И тези отговорчета за лицемерие ги оставете за хората с шесте точки на главата. Ако не ви се обяснява то си задръжте религията за вас си.  Потърсих начин за диалог. Ако не съм си задал въпроса правилно, то моля да бъда извинен. Айде със здраве.

Ааа, значи това било "търсенето на диалог".

 

Доколкото се прочете - "темата е интересна" - значи е прочетена достатъчно, за да може средно интелигентен (любопитен) субект да добие представа кой, за какво, за кое и защо се говори в нея.

 

Обаче странно защо тук се касае за някой, който цитира само заглавието и явно то му се видяло интересно, защото решил, че будизма е просто религията на тия с "шестте точки на главата".

Горките зомбирани човечета, може би са грешници, че още не са чули за "православието". Вероятно защото "не са от любопитните" Да им изпратим някой да ги покръсти в "право-славието" че и те да видят истинската истина за истината.

 

А съвета кой за къде "да си го задържи" ясно показва "търсенето на диалог". И категорично затвърждава играта със слово и лицемерието... в завършека - "то моля да бъда извинен".

 

Е, извинен си завинаги, спокойно можеш да носиш здравето си някъде сред "православието" ( за което между другото така винаги съм се чудил защо го наричат така, при положение че нито е "право", нито е "славно", но това все пак си е мой проблем с любопитството   )

Обаче странно защо тук се касае за някой, който цитира само заглавието и явно то му се видяло интересно, защото решил, че будизма е просто религията на тия с "шестте точки на главата".

Предполагам, че тези с "шестте точки" са от манастира Шао Лин.

Я фак, и все ми е тая дали ще ме бодне модератора.

Понеже познавам много добронамерени, толерантни, интелигентни и възпитани православни христяни, включително и от този форум, та няма да си създам мнение, че подобно поведение има нещо общо с изповядваната от тях религия.

 

ПП Между другото, потребителят, когото псуваш не е будист. Не че това има значение в случая, разбира се.

Редактирано 29 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Предполагам, че тези с "шестте точки" са от манастира Шао Лин.

Мина време преди да изведа няколко простички извода... става въпрос за явлението ЧАЛГА. Всъщност става въпрос, че с него наричам нещо много различно от публичното му значение. Аз с думичката ЧАЛГА наричам явлението в което вътрешното пространство е толкова мъничко... че вероятно е с размера на протон.

Мъничко - и думите и мислите и делата - всичко е заимствано, готово, просто... само и само да е ясно и да е съответствено на един "мъничък субект". Но пък малкия "протон" вероятно се изживява като вселена, като галактика, като големия взрив, като всичко и всички... С характерната за това "мимикрия да се изиграеш на голям"... ама много голям.

Това прави веселото, щото сред протони е лесно да се играеш на същите. Но сред атоми, молекули, вещества... тук вече идва смеха на мимикрията...Напомпан, гледал филмчета от холивуд или интернет, чел или подочул тук там за книжки, за много големи приказки...

 

Обаче нищо не е достатъчно - видял тема, била интересна щото в заглавието имало че била за "любопитни". И човека взел че написал колко е голям. Всъщност какво друго да "напише" или "изговори" - само му дай думата или го виж кой е отвъд думите... Щото какъвто и да е играч, сред което и поле да се изживява, все някъде игрите се пропукват, все някъде не може да се покрие вътрешната нищета с покриващите иначе "големи черупки" сякаш пред теб стои дракон. Дракон, ама нарисуван, на картон... Понякога даже и бял лист няма. Само заучености - от претенциите, до декларациите и вживяването.

 

Както и да е - така или иначе това е повсеместно явление. Добре че има модератори, които наглеждат за някаква форма на "чистота", че обикновено явлението "войнстваща посредственост" е за човешкия свят. Днешния свят, дори тук, дори и на това място.

 

Понеже познавам много добронамерени, толерантни, интелигентни и възпитани православни христяни, включително и от този форум, та няма да си създам мнение, че подобно поведение има нещо общо с изповядваната от тях религия.

 

На глупав въпрос, ти отговаряш два пъти по-глупаво, воден от чувство за политкоректност, а пренебрегваш напътствията на Буда и състраданието, чийто израз трябваше да бъде откровената истина, че самата претенция за традиционна принадлежност към определено вероизповедание е профанизация и опростачване на последното.Принадлежността към дадена религия трябва да е плод на вътрешно търсене, на дълбоко осмислено съгласие и изживяване на верските истини, а не решение взето извън индивида.

Претенции към традиционност са израз на болшевишки манталитет, сякаш бройката ще определи ценността на идеята.

А от поведението на хора твърдящи, че изповядват дадена религия не могат да се правят изводи за самата религия, тъй както, ако някой професор по математика извърши глупост, то това не прави математиката отговорна.

Съгласен съм Бадр, но

На глупав въпрос, ти отговаряш два пъти по-глупаво, воден от чувство за политкоректност, а пренебрегваш напътствията на Буда и състраданието, чийто израз трябваше да бъде откровената истина, че самата претенция за традиционна принадлежност към определено вероизповедание е профанизация и опростачване на последното.

мисля, че просто не си заслужава. Нивото на колегата е толкова ниско, че най-убедителният му аргумент е "фък". На такъв господин какво да му обясняваш? Ето Рамус се опита нещо да му обясни и какъв беше резултата – една каруцарска псувня. Затова даже и не го докладвах колегата esbaba. Той дори не може да напише правилно думата "традиционна" (религия), а пише "традиционална". Просто момчето толкоз може.

ПП Между другото, ако Рам не го беше подхванал след първия му пост, когато просто му казах да ползва търсачката на раздела, за да потърси това, което го интересува, то най-вероятно нямаше да има продължение. Така се превърна за малко в център на внимание и изживя своите 5 мин слава като дори му се привидя, че е герой някакъв.  

Редактирано 29 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

...................ако някой професор по математика извърши глупост, то това не прави математиката отговорна.

 

 

Така е. Ама трябва да се ползва винаги този аргумент, щото се забравя. 

 

ПП

Възниква разбира се въпросът що е глупост и кой определя що е глупост. Интересно ми е, ако през втората световна война бяха победители Рим, Берлин и Токио, дали щяха да се осъдят на Нюрнбергски процес за глупостите, които са вършили, или може би по вероятно би имало Лондонски или Ню Йоркски процес.

Така е. Ама трябва да се ползва винаги този аргумент, щото се забравя. 

 

ПП

Възниква разбира се въпросът що е глупост и кой определя що е глупост. Интересно ми е, ако през втората световна война бяха победители Рим, Берлин и Токио, дали щяха да се осъдят на Нюрнбергски процес за глупостите, които са вършили, или може би по вероятно би имало Лондонски или Ню Йоркски процес.

Много интересен въпрос, Реджеп, но ако може да го зададеш в подходяща тема и раздел. И между другото, процесът е за извършване на престъпления срещу човечеството, което не се вписва в моето разбиране за "вършене на глупости".

Редактирано 29 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Той между другото въпросът за глупостта е един от основните във всички философски учения и религии. Будизмът не прави изключение май също. А що се отнася до офтопика, възниква един друг въпрос. Що все на такива подобни процеси излиза, че винаги победените са извършвали престъпления срещу човечеството. 

 

И все пак за пристрастността се говори много и в Будизма, така че не е съвсем оф топик. Не е лесно човек да е безпристрастен, може би е и невъзможно. Трябва да е мъртъв, или да спи дълбоко. А аргумента за математика и математиката го виждам в тази посока, много си е на място, но не трябва да се забравя, че винаги е на място и за да достигна до поне някаква безпристрастност не е лошо да го помня и в случаите, когато не е в интерес на тезата, която защитавам.

проблема е пристрастието е чисто личностен, после става егрегориален - вече пренесен от личността в груповото поле, след множество личностни наслагвания там.

 

Пристрастието е един от проявите на ефектите на защитните механизми. В процеса на търсене на идентичност от субекта, предлагането на готов описателен модел за същата - от групата сред която той се опитомява. След това - приемането на този модел от личността и влизането чрез това груповите процеси.

Оттам пристрастието е налице както в личността, така и в цялата група, защото чрез колективната си форма на взаимодействие се водят от много близки процеси, водещи към резонансни явления.

 

Пристрастието - да, налице е навсякъде. Но най-голямото предизвикателство е да се стигне ниво на отражение в индивида, от което внимателно и систематично да се изведе от самия него, спрямо собтсвеното му вътрешно пространство. Това принципно си е изключителен извор на самопознавателен ресурс. И след извежданията, осмислянията, за по-напредналите - да започнат процес по откопчване от тях.

 

Няма нещо в битието на който и да е индивид, за което това да не важи. Неговата универсалност е далеч отвъд които и да са "учения", теории... Пристрастието дава отражение на целия психичен периметър на който и да е индивид. Това, че той от време на време намира аспекти сред които да не се усеща пристрастен, е лесно да се наблюдава колко голяма свобода и широта се получава - дори и да е само в рамките на тема, насока. Това е достатъчно за да даде възможност за образна представа каква широта и свобода е, когато е налице отработен процес по промяна в идентичността с форми, които вече самия не са натрапени отвън, а самия индивид определя. Доколко и как, какво и кое - това е нещо, което стои на пътя на всеки от нас. Не е въпроса "дали", а е "кога". Не е само до "желание", а е и до комплексни дадености и взаимодействия.

 

Предполагам се разбира достатъчно, че всичко това е пътя по психичното отделяне на индивида от егрегориалните процеси. След като те вече са изчерпани относно него - като всеки отминаващ етап. В тази посока за всеки човешки субект, предстои да се занимае със собственото си вътрешно пространство, отделяйки го психично от общото сред което той е осъществявал идентификацията си. Така идентичността започва да се премества неизбежно все повече към индивидуалното поле. И все по-малко груповата предишна да става недостатъчна и бавно и постепенно да самоотпада.

 

Може всички тия ми думи да не са изрядни и достатъчно точни, но те изразяват едно обобщение на една универсалност. Нещо, което очаква всички ни. Няма същностни знания за човека, в които това да не е отпечатано по някакъв начин. Всички следи на редките хора преминаващи през тия процеси, са налице.

 

Може да не познавам будизма в детайли, но в същината си бих направил предположението - че няма как той да не съдържа описания, аналогии на процесите по вътрешна трансформация. Че и много повече от нея...

И все пак за пристрастността се говори много и в Будизма, така че не е съвсем оф топик.

Сега, ако въпросът е човек да намери повод, за да споделя разни мнения, то такъв ще се намери винаги и във всяка тема. За пристрастието според това как го разбирате ти или Рам, можете да пишете и в кулинарния, и в спортния, както и във всеки друг раздел. Даже и в техническите раздели. Обектите на пристрастие се менят, но психичният механизъм би следвало да е еднакъв.

Приятна дискусия, ако решите да продължите, а аз ще попрочитам понякога, за да видя докъде се стигнали и какво сте открили.

Редактирано 30 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Да предпочетеш пътя на Буда, на Веданта, на Юдаизма или Ислям също е плод на пристрастие. Човек се запознава с тяхната философия, воден от желание за щастие.

Същото е с всяко наше предпочитание - то винаги е свързано с желанието за безоблачно и перманентно щастие/липса на страдание.

Няма учение или религия, за които крайната цел да не е постигането на това щастие. Привидните различния са само на повърхността и са предначертани от нагласите в съзнанието. От там и различните дефиниции за щастие и средства за постигането му, но коренът остава винаги един и същ, мотивът е един и същ.

В ЙС І-36 просветлението се отнася само до виждане/разбиране на тривиалността на желанията и това разбиране е причината тези желания повече да не носят страдание. Те повече не са пречка, тъй като умът не се разсейва, идентифицирайки се погрешно с тях, няма читта викшепа=няма разсейване на ума. Това за мен означава, че човек е израстнал дори будиста, ведантиста, християнина, мюсулманина, евреина в себе си и от тях не е останала и следа. Докато това състояние на съзнанието не е факт, човек следва пристрастията си, наблюдава ги, изучава ги, но не се бори с тях, нито ги осъжда. Само ги осъзнава до окончателното им стопяване. Затова да се обясняват пристрастията на хора, които дори и частично не ги осъзнават, е нездравословно и предизвиква агресивни реакции. Това е причината добрите учители да предават мъдростта само на хора, чиито съзнания имат готовност /подготвили са почвата/ да понесат "истината", а не защото тези хора са "избрани" или защото "нивото" им е "по-високо". Да скъсаш със "стария" си начин на мислене хем е подвиг, хем не е нищо особено или специално, тъй като е естествен процес, в който място за "заслуги" и "надменност" няма. Това е и причината на "глупака" и глупостта да не се реагира подигравателно, а състрадателно. По такива естествени реакции се познава до къде е стигнал в осъзнаването си всеки човек, независимо от пътя, който е избрал да следва, тъй като плодовете от различните практики, винаги са едни и същи. 

Мда...

Впрочем, безпристрастността (санскр. упекша) е едно от 4-те неизмерими отношения (санскр. апрамана познати и като брахма-вихари), заедно с любящата доброта (санскр. майтри), състраданието (санскр. каруна) и симпатизиращата радост (санскр. мудита). В различните ведантически и будистки системи тези 4 неизмеримости се интерпретират по не съвсем еднакъв начин. Въпреки това те винаги вървят в комплект, т.е. никой не му е хрумвало да се стреми към безпристрастност при отсъствието на другите три. 

Редактирано 30 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Може в Тибет да има такива, но тук не съм срещала будисти, от които да извира безпристрастност, състрадателност или любяща доброта.

Може в Тибет да има такива, но тук не съм срещала будисти, от които да извира безпристрастност, състрадателност или любяща доброта.

Aуми, пийни нещо душко и релаксирай.

Мда...

Впрочем, безпристрастността (санскр. упекша) е едно от 4-те неизмерими отношения (санскр. апрамана познати и като брахма-вихари), заедно с любящата доброта (санскр. майтри), състраданието (санскр. каруна) и симпатизиращата радост (санскр. мудита). В различните ведантически и будистки системи тези 4 неизмеримости се интерпретират по не съвсем еднакъв начин. Въпреки това те винаги вървят в комплект, т.е. никой не му е хрумвало да се стреми към безпристрастност при отсъствието на другите три. 

 

Човек, ако съди другите, винаги го прави по навик, тъй като често съди/окачествява и самия себе си.

Когато успеем да променим това отношение към самите себе си, заменяйки го с будността, това намира израз и в отношението ни към всичко останало. Само за един буден ум глупостта, надменността и пр. спират да бъдат дразнители и не предизвикват дори и следа от възмущение. Умът не губи спокойствието си, еднонасочеността, не се въвлича и затова е способен на естествено и непресторено състрадание, в това се крие и смисъла на безпристрастността. Разсеяният ум може само да симулира изкуствена състрадателност, спокойният ум е самата състрадателност. Може би затова доста мъдреци отделят специално внимание на сърцето, като метафора за безкористна любов. В един момент са прозряли, че това да имаш широко сърце е неизразимо по-ценно от това да имаш огромно познание. Познание без любовта, чиито основни ингридиенти са майтри, каруна и мудита, не струва и носи само страдание.

 

Лама Джампа Тхайе отговаря на въпроса за връзката между състрадание и медитация следното:

"Това е все едно да питаме кое се появява първо кокошката или яйцето! Медитацията и състраданието не могат да се разделят. Колкото по-състрадателен ставаш толкова повече мислиш за другите и имаш по-малко време за себе си – така че егоцентричното ти поведение намалява. И именно от това, от смъртта на егоцентричността, възниква истинската спонтанна медитация. Съответно щом медитацията ти стане по-силна и стабилна, твоето егоцентрично поведение намалява и имаш повече време и пространство за другите, тъй че си по-състрадателен (...) Какво е състраданието? То е отвореност към другите и техните страдания."

(из "Скочи като тигър, движи се като костенурка", превод Албена)

Затова и един от основните акценти в ученията ло-джонг или "тренировка на ума [на бодхисатва]" донесени в Тибет от несравнимия Атиша, е медитацията за постигане на ментален покой или пребиваване в равновесие (санскр. шамата, тиб. шине). Понеже, без тази основа не може да възникне нито автентично състрадание, нито истинско прозрение или директно преживяване на природата на феномените, т.е. пустотата.

Редактирано 30 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Сега, ако въпросът е човек да намери повод, за да споделя разни мнения...

 

Ако мислиш, че спамя, не ми отговаряй. Така и ти ставаш като мен.

Aуми, пийни нещо душко и релаксирай.

Защо бе, Скепси, да не би да засегнах с нещо будисткото ти самочувствие?Мен ме чака работа, иначе теб те черпя с едно и ти пожелавам да бъдеш по-смирен и по-любящ! 

 и ти пожелавам да бъдеш по-смирен и по-любящ! 

 

И аз ти пожелавам същото. 

Ако мислиш, че спамя, не ми отговаряй. Така и ти ставаш като мен.

Не става дума за това. Просто идеята ми е да се придържаме възможно най-близко до заглавието на темата, както е формулирана. Не да я изпълваме с нашите собствени прозрения и размишления, защото има достатъчно други теми в този и останалите раздели, в които можем да правим това. Същото се отнася и за аналогичните теми като "Ислям за любопитни" или "Юдаизъм за любопитни". Ако някой е любопитен да научи нещо за тези религии, то би следвало вътре да намери такова инфо, което да е поне долу-горе достоверно, а не всякакви други дискусии на всякакви теми, както и закачки като тези, които си отправяме с колежката Ауми.

Разбира се, това си е мое виждане и не мога да принудя никой да се съобрази с него.

Мен ме чака работа

Лека работа ти пожелавам.