Слушам, майн фюрер. Ще си взема бележка.

А, впрочем, проблемът на диспута между Хашанг и Камалашила е доста актуален, отдавна го разбрах, но вас какво ви засяга какво правят с душите ви, то нали всъщност, както разправят, хората изобщо нямали души. Особено будистите. Така че кво толкова.

Какво има да се губи, а при едно добро обучение и повечко заслуги и призоваване на божества с конски глави, може и да се добереш до някоя новоосвободена килия, в която да си прекараш остатъка от дните на тъмно и тясно, макар че едно време в повечето случаи съвсем не са ги изнасяли кандидатите, за съжаление, под формата на дъга от там.

Истината е че сме склонни да придаваме на нещата пре много солидност... Така ги виждаме.

А колко по-приятно би било ако повече се усмихваме, радваме, обичаме...

К`о да правиш - идеализма ми край няма... :-)

 

http://www.youtube.com/watch?v=0tIBYxed16s

 

http://www.youtube.com/watch?v=zUapPWys28k

 

http://www.youtube.com/watch?v=b4gH__XJFCc

 

https://www.youtube.com/watch?v=vqDPjw1DQr4

 

https://www.youtube.com/watch?v=50V2-Byz5YQ

 

Организацията Ригпа на Согиал Ринпоче е една от най-масовите и имат центрове по целия свят. Ако човек има интерес и се чувства привлечен към стила на преподаване на този учител лесно може да установи връзка. Инак, в youtube е пълно с клипчета на сериозни будистки учители, които обясняват основите на медитацията и други теми. Могат да са полезни.

А, впрочем, проблемът на диспута между Хашанг и Камалашила е доста актуален, отдавна го разбрах, но вас какво ви засяга какво правят с душите ви, то нали всъщност, както разправят, хората изобщо нямали души. Особено будистите. Така че кво толкова.

Диспутът не е за никакви "души", душко, а е за постепенния и мигновенния път...

Редактирано 4 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Истината е че сме склонни да придаваме на нещата пре много солидност... Така ги виждаме.

Това е точно така Рурк. В тибетските школи винаги се започва с външно или обичайно ньондро. Думичката означава "предварителни практики". Те имат за цел промяна на перспективата. Тази промяна се изразява в т.нар. отричане от самсара. Това се случва, когато човек изследва 4-те мисли, които насочват към Дхарма. Да ги изследва ще рече да ги изучи, а после да размишлява върху тях, тъй че те да проникнат в сърцето му. Четирите мисли са: (1) скъпоценното човешко раждане, което е най-подходящо за практикуването на Дхарма, (2) непостоянството и смъртта, (3) карма и (4) недостатъците или страданието в самсара.

Това, за което говориш е второто размишление. Последователността е първо да се обмисли външното непостоянство (грубо и фино). Примерно, различните макрообекти във Вселената като галактики, звезди и планети изглеждат солидни и вечни, но съвсем не са такива. Финото непостоянство е това на сезоните, изгревите и залезите, както и на миговете, които не могат да бъдат уловени.

Следващата стъпка е да се размишлява върху непостоянството на другите същества и върху нашето собствено. Има три неща, които трябва да се схванат много добре. Те са, че (1) смъртта е неизбежна, (2) моментът на настъпването и е неизвестен, (3) в този момент нито вещите, нито близките и приятелите, нито нашата репутация, интелект и други такива могат да са от полза. Единственото, което може да е от полза е Дхарма, ако сме я практикували, както и позитивната карма, която сме натрупали.

Това е накратко, но е добре да се обясни в детайли от учител, да се прочетат подходящи текстове, към които той ще ни насочи и да посветим необходимото време, за да обмислим и наистина да схванем тези неща. Без въпросното "отричане" човек изобщо не може да започне да практикува, дори и да рецитира мантри денонощно.

Диспутът не е за никакви "души", душко, а е за постепенния и мигновенния път...

... на кого?

Спуска ли се орелът направо отгоре от нищото, или първо трябва да се излюпи и да се научи да лети.

Много ясно, че ако още не се е излюпил, няма как да знае. А в такова състояние става след термична обработка само или за омлет, или за запъртък. Зависи от силата на огъня.

Както виждаш, не държа другите да знаят. Говорех с теб, макар че е абсолютно безсмислено. Но нямам нищо против да се правиш на важен, забавен си.

Както виждаш, не държа другите да знаят.

То какво толкова има да се знае? През 9 в. имало диспут между Камалашила, който е ученик на пандит Шантаракшита и представител на йогачаря-мадхямака и китайски будисти в манастира Самье. Китайските будисти били наричани от тибетците "хашанг", което е калка от китайското "хашан" и буквално означава "будистки монах". В манастира имало няколко сгради за преводачи, медитатори и гости. Китайците отсядали в сграда наречена "Обител на неподвижната концентрация". Хашангите практикували основно медитация и в това нямало нищо неправилно. Работата била там, че тълкували погрешно една сутра, в която се казва, че чрез концептуално мислене не може да се постигне Освобождение. Интерпретацията им била, че всеки тип концептуално мислене е излишен. Няма съмнение, че ако човек практикува Анутарайога-тантра напр. и навлиза в директното преживяване на ясната светлина, концептуалното мислене е пречка, защото не позволява отвеждането на различните ветрове (лунг) в централния канал. Това, обаче, не означава, че концептуалното мислене е безполезно. Напротив, аналитичната медитация е важен компонент от преподаденото от Будата. Разбира се, диспутът има и политически аспект. Тибетците решили да следват ученията, които идвали от извора, т.е. от Индия, а не от Китай.

Редактирано 4 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Във всички традиционни текстове (сутри, шастри и тантри) се подчертава значението на учителя за следването на пътя, макар в различните колесници (яни), то да се променя. Принципът е, че значението на учителя нараства според дълбочината на учението, което практикуваме.

Будата никога не е учил на такова нещо. В сутрите учителят се нарича калиянмитра, което означава "добродетелен приятел".

Мдааа - ДОБРОДЕЛЕН ПРИЯТЕЛ - интересно щом има толкова ясна дума на бг , защо толкова е разпространена навсякъде другата дума ("учител"), която има съвсем друга конотация в европейския тип културна среда?

И много други "думи" - ключови думи, на ключови понятия - защо са превеждани с популярния им аналог като по този начин генерално се променя смисъла, дълбочината... (поне според мен)

 

Но друго - Будата никога не е учил на такова нещо - а въобще някой останало ли е да знае Будата на какво е учил? Дали се нарича "учене", дали се нарича "учение", дали будата е учил че "пътя се следва". Особено, след като самия Буда е бил принуден да направи излизане от СЛЕДВАНЕТО НА ПЪТЯ. Как да "научиш" другите да НЕ СЛЕДВАТ ПЪТ. КАК Да научиш другите да не следват ЦЕЛИ? ...

 

Аз съм напълно съгласна с това, че за да бъдат усвоени дадени практики, е нужен учител.

Елементарен пример за това е, че не можеш да усвоиш дори и бойно изкуство, ако не го практикуваш дълго време под наставленията на сенсей, да речем.

Затова във всички източни учения, практиката е от неоспорима важност за напредъка.

Това има своята валидност и е смешно да се отрича от някого (имам предвид болднатото). Но то не е абсолютно валидно, за всичко, за всички...

Елементарния пример за това в "бойното изкуство" въобще не е елементарен. Предполагам ще бъде любопитен пример едно генерално изключение от шаблона ти - става въпрос за т,н. "естествен стил". Това е практика основана на т.н. естествени движение на човешкото тяло. Без приучване, без усвояване на нови, на похвати, на техники. В "естествения стил" няма сенсей. Предполагам подозираш, че популярността му сред социото е липсваща. И още нещо -ПРАКТИКАТА е сама по себе си чудесен "учител".

 

Така обаче предложен примера ти, има стойност за доказателство за тезата ти. А тя идва от собственото поле на перспектива към всичко онова, за което се говори. Заради това не се впуснах в анализ на предишния коментар, за който посочих че има съществени различия - просто това са различията между нашите переспективи. Аз, за разлика от тук традиционно пишещите не предлагам никакъв път, не предлагам учение, не предлагам истини. Не предлагам решения, нито проблеми. Така, че единствено предлагам извеждането на различна переспектива на виждането спрямо едни и същи неща. Не ме интересува да убеждавам, нито себе си, нито четящите. Разбираемо е, че това дефлектира с коренно различните тенденции в пишещите навсякъде - сред които всеки от тях защитава собствената си теза чрез сложна смесица от съждения, логика, предпоставени условности...

 

Да. Точно това искам да посоча. В крайна сметка, дори на пиано човек не може да се научи да свири сам. Разбира се, ако бяхме безсмъртни, то можеше и да пробваме. За съжаление, животът е кратък, смъртта е сигурна, а момента на настъпването и е неизвестен, тъй че нямаме време за безкрайни експерименти и налучкване на пътя на принципа проба-грешка. Не че ще сме застраховани от грешки, но ще се движим несравнимо по-бързо. Дори за една на пръв поглед проста практика като медитация, при която броим вдишванията и издишванията, е добре да получим инструкции как да я правим, защото има важни неща, които просто не ги пише никъде и се дават само устно.

На практика нещата могат да се случват напр. по следния начин. Веднъж или по-добре два пъти в годината човек се среща с учителите си, получава някакви учения и методи, задава въпроси, а през останалото време ги практикува. За това става дума, а не учителите да ни водят на синджирче като някакви палета.

По класически начин си описал собствените си убеждения, собствените си решения, собствените си усилия, собствените си цели... Логичността, последователността правят висок коефициента на убедителност и въздействието й като такова. Защото предлагат за припознаване една представена за сериозна и задълбочена и и широка в изводните си части картина. продължението следва така:

 

Благодаря, Скепсис, и без теб си го знам. Виждам също, че не си изпаднал в БЕЗНАДЕЖДНА ситуация, което от една страна е радващо и нека да си все така, от друга, е напълно безнадежно за пътя, по който се надяваш да се ориентираш. Искаш да те ориентират, по-точно.

Безнадеждната ситуация за която се говори алегорично, всеки един от вас я представи по своя си начин. Интересно е също да се отбележи, че по един изключително филигрантен начин всеки го представи през себе си, толкова силно убедително че става дума точно за това.

Криза на идентичността е единствената дълбока причина за всички типове кризи. Криза, обаче, НЕ Е РАЗПАД, а е само изживяване за него. Драматизма идва именно от изживяването. За всички тях е характерно че "сякаш света се разпада". Но не кой да е свят - а този, който личността е конструирала за целите на своята идентичност. КРИЗАТА е много интересно психично явление. Но страха от разпад и изживяването му, НЕ Е РАЗПАД НА ЛИЧНОСТТА. А само на части от нейните основи на които тя се отъждествява. Тя запазва в паметовите си записи всичко относно изживяното за цел никога вече да не допусне подобно изживяване. В това се включва целия капацитет на интелектуалното.

 

А в духовния план, за който предположително тук се споменява, става въпрос за едно генерално разпадане на личността, а не просто криза. Кризите са преходни явления. И това че всеки от вас говори за тях в минало време, а говори, а е тук, и се нарича "себе си", ясно позиционира общия план да е просто криза, която субекта усилено е търсил "разрешение".

 

Всичко това само и само... намирането на генерални решения, за недопускане на "разпад", на силни, проверени, широки и ... въобще всякакви платформи... само и само да се намери пристан...

Дори "търсенето" на Дакини, което моля от нея да не се взима лично, а само като избор на характерен пример - е толкова характерна картина - има "търсене"... защото нещо човърка, защото не е точно припознатото, защото се не е намерено крайната устойчивост от която нужда е налице. Но понеже вече изживяването на "разпад", на голямата драматична криза, е вече минало, то си е намерило форми на решения и никога повече няма да се допусне да се "влезе" в нещо подобно. Формите на "търсене на някаква" генерална свобода, на освобождавания... са проекция на нещо, което вътрешно "опира в граница". Тя границата е видима, но спасителната й функция ще евалидна дотогава, докато се изчерпи "спасяването" като потребност.

 

Това не е вярно. Преди всичко учителите, които е открил той (Калама и Рамапутра) не са го довели до целта. Автентични учители има. Времената са различни, но принципите са същите.

Мда - учителите Не са го довели до целта. А имал ли е цел, и как да я има преди да я "има", щото хоризонта е само зрителна илюзия. А целите са "умородни". Както и "пътищата за постигането им" - всичко задължително тръгва от "нуждата". А тя - е просто част от защитни проективни механизми.

Не се заяждам за "думичките" - просто навеждам на определено значение с тях

 

Уит, постоянно теоретизираш по един напълно безплоден начин.

Всички теоретизираме тук - само това можем. Между другото за едни плода е един, за други - друг. Как тогава да се обобщи толкова категорично, при положение, че както се каза вече - в началото трябва да се предложи "плода" като вяра. Разбира се - като се припознае като "решение" за някаква форма на личен дефицит или несгоди. После - се намира "път" към плода, от вече предложенията дето се ширят в готов социален вид. От друга страна - идеологично направо се предлагат - проблемите човешки и техните "решения". 

 

Mъдрост може и следва да се търси навсякъде и в този смисъл съм съгласен с теб. 

Ако мислиш, че постигането на Буда-състоянието е безполезно за съществата, то няма какво да обсъждаме.

И... какво всъщност е "мъдрост", след като я "търсиш" навсякъде.

И още нещо - предполагам че е очевидно какво "търсене" е това - само онези форми които да влизат в избраната като твоя версия. В този смисъл - каква "мъдрост" е тогава?

ЩО Е МЪДРОСТ след като може и следва да се търси навсякъде?

Редактирано 6 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рамус, будизмът е пътят на Буда. На Буда. Не на някой друг. На Буда! Затова е и Будизъм.

Това е определена религиозно-философска система.

Всичко, което си написал, е вярно за теб, но не е будизъм, а Рамусология. Тя няма никакво отношение към будизма.

 

В будизма най-важното е правилният възглед, защото от него произтича всичко останало. Правилният възглед според писанията, правилният възглед според благородните истини, според средния път. И след като в самия будизъм има различни традиции и практики, за което също има основателни причини, намирането на подходяща практика, традиция и учител е от съществена важност за човек, който има възгледа "свобода от самсара". Този път не е за хора, които имат друг възглед по въпроса и друго отношение!

 

Или го следваш и изучаваш, защото си се убедил, че това е и твоят път, или пишеш есе по въпроса "тип СИП" - "моето виждане за будизма, който всъщност не е дори будзъм".

 

 

Какво написах във връзка с практиките и учителя, какво разбра Рамус?! 

 

Поне прочети Торчинов http://anthropology.ru/ru/texts/torchin/buddhism_01.html#n1, за да можем да обсъждаме по същество определени философски ракурси в самия Будизъм вместо да пълним темата с неща, които могат да имат само някаква далечна връзка с него, тъй като и той е философия, а щом е философия, то можем да споделяме и собствените си жизнени философии в тази тема???

 

Започнах да разбирам защо Скепсис се дразни понякога. За да се обсъжда тази тема, от уважение човек би следвало да има поне елементарно понятие за основите на будистките концепции -  за Будадхарма. Защо го наричат Дхарма? Самата дума Дхарма има множество нива на разбиране и множество нива на мъдрост. Но не - ето го Рамус, който и в темата за Будизма смята, че може да взема отношение и да обсъжда гледните точки, без изобщо да е запознат отблизо с различните традиции???!!!!

Рамус няма и основна представа от будисткия възглед, но се опитва да го критикува?! Рамус не е прекарал и година в изучаване на будизма, но смята мнението си и критиката си в тази връзка за напълно уместни?! 

 

На мен ми е ясно, че гордостта и арогантността ти са прекалено силни нагласи, за да ти позволят да забравиш за себе си, да се откажеш от илюзията за себе си и да се посветиш на нещо, което е неизмеримо по-широко и необятно от кутийката на малкото ти его. Но поне се научи да реплекираш с нужното уважение и смирение хора, като Скепсис, чието знание в това отношения  е очевидно.

 

Тукм в тази тема, хора като него са нещо като "сенсей", въпреки че са много далеч от всякакви подобни претенции. Ти, щом пишеш в тази тема и не си се занимавал сериозно с будизъм, си в позицията на "ученик", на шравак. И или слушаш и размишляваш, четеш и се интересуваш, задавайки въпросите си така, както това се прави според автентичните традиции - обикновено подплътени с цитати, или се запътваш към теми от по-общ характер. Никой не те държи тук насила! 

 

Иначе темата от "Будизъм за любопитни", се превръща в "Будизъм за омнивори".

Ясно е, че ти си омнивор - консумираш всичко, което се харесва на нагласите си. И Уит в това число също си прави як тюрлу-гюведж от религии и тропка с краче сърдито, когато Скепсис й казва, че не е по темата.. От твоя последен пост, Рамус, няма какво да се научи за будизма! Няма дори дума, няма дори сричка, която да има отношение към него, но за сметка на това е дълъг и напоителен, пълен с претенция за знание!

 

Вчера сенсеят на моят щерка изгони половината от учениците си, защото не показваха нужното старание и упорство, воля и хъс - възглед, мотивация, каквито са нужни, за да са добри ученици. Половината от тях ревнаха като бебета, но това само затвърди убеждението му, че нямат правилните нагласи и мотивация за карате, защото са само едни лигльовци и глезльовци, които са там, за да се фукат пред приятелите си. И ги изгони от състрадание, за да им даде урок и възможност или да намерят правилната мотивация за посещение на неговите класове, или да разберат, че карате не е за тях. Твоето участие в тази тема е точно това - един лигльо, който седи и се лигави с будизма от страх, че ако се заеме сериозно с него и му се посвети, това може да преобърне живота му из основи.

 

Дори и след този пост съм убедена, че няма да разбереш какво казах във връзка с учителя и практиката. Просто такова ти е нивото на този етап. Но макар и егоцентрично ограничено, и то е ниво.

Само едно допълнение. Тук периодично изплува въпросът дали Дхарма може да се приктакува без учители. Обяснил съм сигурно десетки пъти, че това не е възможно, ако става дума за сериозна практика. Тази година получихме коментари върху "Дордже Чанг Трунгма" или "Кратката молитва към Буда Ваджрадхара" в линията Кагю. Там в третия стих е следния:

 

"Казва се, че доверието (отдадеността) е главата на медитацията.

Медитаторът винаги разчита на своя учител,

който отваря врата към дълбоките устни инструкции.

Дарете ме с благословия неизкуственото доверие да се роди в мен."

 

Както посочих учителите биват разни. Има учители на нивото на сутра, които са "добродетелни приятели" (калиянмитра), има на нивото на тантра, които могат да дават Ваджраяна-посвещения (абхишека) в различните класове тантри, а има и такива, които могат да ни въведат в Махамудра или Дзог Чен. Има текстове като "50 стиха за почит към Гуруто" на Ашвагоша, където техните качества са обяснени в подробности. Който това не му допада е напълно свободен да търси и следва различен духовен път или да си създаде собствен такъв. В това няма нищо лошо и погрешно. Просто темата е за будизъм, както посочи Дакини.

Редактирано 6 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Между другото, само да напомня, че не се интересувам нито от мнението на някого относно рамус, нито ме интересуват личните му гледни точки. Тази тема не засяга , нито се интересува по никакъв начин от някой си рамус. И не виждам защо е нужно да се спряга той, след като в предпоследния коментар преди тоя толкова добре е обрисувано именно това. Дали рамус има или няма право, какъв бил - вероятно това е в отговорността на самия него, както спрямо всеки един друг пишещ тук към собственото си поведение.

 

А някой си се бил дразнил, друг пък почнал да го разбира - битовизмите в сериозни теми ми се виждат малко като инфантилни залитания и свалят цялата претенция за големи идеи и изразяването им, до имитация на умно приказване. Който си има проблеми, или имал едни или други реакции, да си ги решава извън темата. Нито рамус, нито темата е вид "доктор" за да избива или отразява дефицитите на някого си.

Така, че... нека е всеки сам срещу представите си - в конкретиката тук - всеки е сам срещу представите и знанията си относно будизма. Нито тоя, нито оня, нито претенциите на едните спрямо другите. Все пак ми се струва, че в будизма всеки се изправя сам пред себе си. А не пред образите на буда или рамус, дакини или филанкишиев. Ако някой още не може да различи собствените си проекции от това извън тях, му остава само да си пише кой какъв е и кое какво е, без да е способен коректно да отрази същината като "КОЙ КАКЪВ МИ СЕ ВИЖДА" и КОЕ, КАКВО МИ СЕ СТРУВА че е. 

 

КОгато някой започне да се изказва за нещо, от което няма представа въобще, а само го ползва за да закрепи общите си размишления (както е в примера за сенсея и бойните изкуства) ще са налице и разгонване на възпитаниците поради разни причини - главно защото възпитаниците на учител са отишли всеки със свои удобни за него идеи какво и как.

 

Нито Света, нито Вселената са онова, което някой си обяснява относно тях. И също така и двете не се побират нито в приказките на някого за учителя и ученика, нито за буда, нито за будизма.

Апропо - се оказа от думите по-горе, че някои будистки идеи не са точно будистки. Дори и не били точно от Буда (а от "някъде другаде"). Иначе е лесно от друга страна да се излиза със заучената фраза "това буда го каза, не аз". С цитати от един или друг будистки трактат, които всъщност не са точно трактирани думите на буда, а просто на един или друг "реализиран будист", както и многобройните интерпретации на думите на буда, които иначе са "думи на буда", но изглежда че по човешки и по будистки ще има множество възгледи относно записани думи. Много добре се жонглира ту с цитати, ту с клишета, ту с реторични прийоми. Но според мен (!!! само СПОРЕД МЕН!!!) това подронва авторитета на темата - и като дълбочина, и като широта.

---------------

Сега - по същество - има два общи формални подхода:

КОгато се предлага информация за едно учение, се затваря в определен кръг по нагласа спрямо него. Започва да се говори за него в частен случай на неговите последователи. Говори се едно и също, повтарят се едни и същи неща за ..."любопитните", които се водят като нещо "начинаещи" биват съветвани от някого, който се води "сенсей" в конкретиката. Още по-смешно е когато сенсеите станат няколко или се йерархират по "степени"... Но това е будизъм за последователи - такава ли искаш темата да е СКЕП? Издигнаха те в "сенсей" и в край на сметка ти си поел тази роля. Друг пое ролята да ти разгонва "недораслите, некадърните и мързеливите ученици", но той така или иначе си има роли, повече или по-малко - какво ли значение. Важното са приказките спрямо едно или друго. и Кой как вижда себе си, останалите, света и кое как му изглеждало в редицата частни случаи спрямо един или друг пишещ.

 

Втория вариант е, когато е налице отражението на будизма вече в среда на критични оценки, на свободен начин на поглеждане спрямо едно или друго в постановките му. Като се вземе предвид спецификата на целия форум и декларацията на "сенсея" да се запази ниво, то в среда на участници, които са по-скоро "свободни радикали" се добива переспектива в една различна плоскост, отколкото като в първия вариант.

 

Във втория случай, нека се има предвид следното - всяко учение настоява, че идеите и описанията му са завършени и абсолютни. И че който намира в тях проблеми, значи че не ги знае и разбира достатъчно. А разбиращите ги достатъчно - са тия, които ще се отдадат на "нещо много извисено" с идеята че е много по-голямо от тях самите. Ако можеше някак си да се претопят, да изчезнат и да остане само учението... Ама не може. Защото учение без ученици ( и без учители) е обикновена самсарична илюзия - както всяка друга. И ще си отиде по реда си - както ролята на всяка илюзия.

 

Дали е егов момент това да говоря за човека, в рамките на тема за будизма - та будизма това е ЧОВЕКОЛОГИЯ и БОГОЛОГИЯ в едно. Докога ще продължава една нищожност да се играе и да се компенсира че "отвъд нея" е голямото, великото и важното... Това е най-простата елементаристика за нашествието на егови познавачи, които между другото се нароиха в западната култура именно във връзка с недоразбрани източни влияния. Голямото его, скрито като претопена проекция за "НИЩОЖНОТО АЗ". И преминаващо през голямото учение в което нищожното АЗ да се разтопи в... липса на его.

 

Уитнес спомена нещо за "душите"  по-нагоре. Някой видя ли го, и дали помисли относно него? Нищо че на пръв поглед изглежда несериозно и леко хапливо (като в неин стил).

 

И още нещо - живота има много аспекти, много нива. Човека - също. Когато някой не е способен да отговори с разбиране на даден въпрос - нека не се позовава на научени и заучени шаблони. ЩОм не е ясно нещо или липсва инфо - къде е проблема да се напише - "не съм наясно", ...не зная, ...тук ми липсва инфо, ...не мога да кажа, ...не съм стигнал още до това... Само аз ли смятам че това е коректния вариант, защото смятам че няма нищо по-естествено, особено в рамките на будизма, в който дълбочина на разбиране е налице само при малцина?

Редактирано 6 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

"сенсея"

 

Aз не съм отговорен за написаното от Дакини. Многократно съм казвал, че нямам никакви подобни претенции. Подобно нещо би било смешно. Лично за мен идеалния вариант е хората, които имат интерес да получават оттук инфо за съществуващите у нас и по света групи, общности и учители. Нищо повече. Понякога се налага да отговарям и на разни въпроси, за които знам малко, но най-често то е мъничко повече от тези, които питат. Винаги, обаче, предупреждавам, че това, което съм писал трябва да се проверява чрез сравнение с автентични източници и общуване с учители, защото съм съвсем начинаещ и много от нещата може да са неточни, а даже и неверни.

 

Дори и не били точно от Буда (а от "някъде другаде"). Иначе е лесно от друга страна да се излиза със заучената фраза "това буда го каза, не аз". С цитати от един или друг будистки трактат, които всъщност не са точно трактирани думите на буда, а просто на един или друг "реализиран будист", както и многобройните интерпретации на думите на буда, които иначе са "думи на буда", но изглежда че по човешки и по будистки ще има множество възгледи относно записани думи.

Всичко това може да го изпише само някой, който изобщо не е чал шастри, т.е. коментарите към сутрите (от индийските учители), както и коментарите на тибетските учители. Всички те интерпретират имено онова, което се счита, че е преподадено от Будата. В будизма преподаването на някакви собствени учения изобщо не се цени. Просто, Рам, човек трябва да посвети време, за да навлезе в нещата. Със същия успех бих могъл да ти цитирам сутри и ти можеш да възразиш по същия начин като попиташ каква е гаранцията, че това са думи на Будата след като по онова време не е имало звукозаписна техника. Това е безмислен разговор.

––––––––––––––––

Останалите неща няма да коментирам, че не ми се занимава с преливане от пусто в празно, да прощаваш.

Редактирано 6 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Какви души в Будизма ви гонят?  

Анатма-вада за нищо я нямате…

Ей, невежеството с претенции е най-опасното от всичките видове невежество.

Но спирам да говоря с глухи, които са на принципа на Вуте "е па он че ми каже на мене! я си знам всичко."

Всичко това може да го изпише само някой, който изобщо не е чал шастри, т.е.

- коментарите към сутрите на индийските учители, както и тези на тибетските.

- Всички те интерпретират имено онова, което се счита, че е преподадено от Будата.

 

Просто, Рам, човек трябва да посвети време, за да навлезе в нещата. Със същия успех бих могъл да ти цитирам сутри и ти можеш да възразиш по същия начин като попиташ каква е гаранцията, че това са думи на Будата след като по онова време не е имало звукозаписна техника. Това е безмислен разговор.

––––––––––––––––

Да, Рамус, който НЕ Е чел шастри... Никъде в думите на рамус няма и намек за това, че в будизма се толерират различни "учения" от това на БУДА. В думите ми има друго навеждане и то доста точно се открои през твоите собствени думи:

 "...коментари към сутрите на индийските (тибетските) учители" - От една страна - има Сутри (от учители). После - коментари по тях (вече от други). От една страна - устната традиция остава водеща, докато обаче в поредното посвещаване, посветения не реши че е нужно да се "запише". Първо - сутри. Други - коментари по сутрите...

 

- после  - всички те са интерпретации относно онова, което СЕ СЧИТА че е преподадено от БУДА. Уж думите са едни (дори предположително че са думи на Буда), но се оказва, че различните трактовки (интерпретации) на думите, дори са определящи за различните течения в будизма.

 

Мисля, че условностите са очевидни. И си достатъчно коректен и честен за да ги изразиш. И не виждам нищо смущаващо, нито това подронва по някакъв начин значението на Будизма и Буда.

--------------------

Не е критика това, че представям едно или друго нещо. Играя ролята на критикар, но не взимай привидното за действителност.

Какви души в Будизма ви гонят?

Анатма-вада за нищо я нямате…

Ей, невежеството с претенции е най-опасното от всичките видове невежество.

Но спирам да говоря с глухи, които са на принципа на Вуте "е па он че ми каже на мене! я си знам всичко."

Бури, мълнии, природни страсти, нямахме интернет два дни. Че и наводнения.

Виж, Мохини, излез първо от супермаркета. Етикетите доста подвеждат, нали знаем от опит. При някои дзогчен учители доста по-различна версия ще намериш. Чувала съм нещо за анатмавада, но не става въпрос за това, а както Скепсис спомена по-горе, за постепенния и мигновения път.

И проблемът наистина е с толкова големи и непоправими последици за сбъркалите, че е предизвиквал и в момента е довел до много сериозно разделение сред тибетските будисти.

 

Колкото до душата или аз-а, добре де...  Едно непримиримо противоречие може само да изглежда такова. Може да са верни и двете, но при определени условия. Това, впрочем, може да важи и за постепенния и мигновения... път / Път.

Спирам да пиша тук.

 

Рамус, само ще ти изчета този път пак постовете, защото не трябва да пречим

Бури, мълнии, природни страсти, нямахме интернет два дни. Че и наводнения.

Виж, Мохини, излез първо от супермаркета. Етикетите доста подвеждат, нали знаем от опит. При някои дзогчен учители доста по-различна версия ще намериш. Чувала съм нещо за анатмавада, но не става въпрос за това, а както Скепсис спомена по-горе, за постепенния и мигновения път.

И проблемът наистина е с толкова големи и непоправими последици за сбъркалите, че е предизвиквал и в момента е довел до много сериозно разделение сред тибетските будисти.

 

Колкото до душата или аз-а, добре де...  Едно непримиримо противоречие може само да изглежда такова. Може да са верни и двете, но при определени условия. Това, впрочем, може да важи и за постепенния и мигновения... път / Път.

Спирам да пиша тук.

 

Рамус, само ще ти изчета този път пак постовете, защото не трябва да пречим

 

Точно в Анатма-вада се казва, че всичко е непостоянно, обусловено, съставно - накратко - няма нищо постоянно.

Тези, които търсят някакво постоянство под формата на неизменен и безначален "Аз" или "Атман", дали са разбрали смисъла на това, че всички съставни неща са непостоянни? Че всички дхарми са пусти? Защо на човек му е нужно да вярва в наличието на някаква "душа"? Защо Буда в Брахмаджала сутта описва всички видове заблуждения, които битуват по времето, когато той представя учението си? В ключително различните вярвания, проповядвани от брахманите? В трета глава от суттата почти всяка негова "критика" към различните видове фиксации завършват с думите: "Постигнув в согласии с истиной и возникновение, и исчезновение, и сладость, и горечь, и преодоление ощущений, Татхагата, монахи, освободился, лишившись всякой зависимости."

 

Какво означава това да си се освободил от всякакви зависимости? Това означава да си се освободил дори и от идеята за безсмъртна душа. Дали има или няма душа не е предмет на дискусия! Акцентът изобщо не пада на този въпрос! Това, което е от изключителна важност,е човек да е изгорил представата си за "душа". Да се е освободил от тази викалпа! Тъй като и в тази викалпа е скрита жаждата /тришна/ в случая за вечен живот, която неминуемо води до страдание. Не жадувай вечен живот, не го мечтай, не го търси - бъди свободен и необвързан - това казва Будата.

 

Затова мен не ме интересуват никакви конфликти между едни или други школи, породени от разбиране или неразбиране. Дори не желая да се ровя в подобни битовизми, нито да съдя кой е крив и кой прав. Защо да се обвързвам и натоварвам допълнително с някакви гледни точки, при положение, че в писанията Будата казва - лиши се, изчисти се от всякаква зависимост, обвързаност и фиксация?

Да, Рамус, който НЕ Е чел шастри... Никъде в думите на рамус няма и намек за това, че в будизма се толерират различни "учения" от това на БУДА. В думите ми има друго навеждане и то доста точно се открои през твоите собствени думи:

 "...коментари към сутрите на индийските (тибетските) учители" - От една страна - има Сутри (от учители). После - коментари по тях (вече от други). От една страна - устната традиция остава водеща, докато обаче в поредното посвещаване, посветения не реши че е нужно да се "запише". Първо - сутри. Други - коментари по сутрите...

 

- после  - всички те са интерпретации относно онова, което СЕ СЧИТА че е преподадено от БУДА. Уж думите са едни (дори предположително че са думи на Буда), но се оказва, че различните трактовки (интерпретации) на думите, дори са определящи за различните течения в будизма.

 

Мисля, че условностите са очевидни. И си достатъчно коректен и честен за да ги изразиш. И не виждам нищо смущаващо, нито това подронва по някакъв начин значението на Будизма и Буда.

--------------------

Не е критика това, че представям едно или друго нещо. Играя ролята на критикар, но не взимай привидното за действителност.

 

Още в Йога сутра на Патанджали е казано следното:

 

І. 48. При майсторство в Нирвичара трансцеденталната мъдрост /потвърждаването на знанието от писанията чрез директен опит/ донася вечната абсолютната истина /правдивостта/. 

І. 49. Обектът на Праджна /мъдроста/ е различен от обекта на другото знание, идващо от чуто или от писанията, или от придобито от логическо заключение, поради това, че има за цел вишеша /особеното/.

 

Но нали Рамус не чете шастри, тъй като е предварително предубен, че са пълни с врели-некипели? От неговата височайша гледна точка, подобни занимания са недостойни и непълноценни. Как тогава да отличи Рамус семето от плявата, след като никой не му дава гаранция за достоверност, а само чрез личната опитност, практика и четене, това може да бъде постигнато? 

 

Реално погледнато, има толкова много писания, които се приписват на Буда, че и 200 прераждания да е имал, откакто е провъзгласил учението си, нямаше да са му достатъчни, за да каже всичко това. Но, за щастие, той също е казал всичко лично да порверяваме и да не се доверяваме слепешката на нищо и никого, но това си е къртовска и ежедневна работа, не е като да пееш в хор, въпреки че и песнопението е много добра практика. 

 

И ако човек не споделя будисткия възглед, от къде да се появи и мотивация за по-дълбоко запознаване с това учение? Друго си е на база собствени превратни представи да се изграждат разсъждение и мнения, подплътени с претенция за критика. Нали, за да можеш да критикуваш нещо, следва да го познаваш? Издишаш още в позицията си на критик - нямаш основа, нито знание. Само претенция. Затова и думите ти се пукат като сапунени мехури. 

 

Будизмът е йога и неслучайно в това учение се говори за постигане на ниродха, пътят към която минава през упражняване на правилния възглед и практиката на непривързаност. От непривързаността възниква свободата. Свободата на ума, която означава пълна необвързаност от всякаква субективно-емоционална или психологическа фиксация, от предразсъдъци, мечти, желания. И свободата на мъдростта – при която се разбира свобода от всички неправилни възгледи, от невежество, от лъжовни философии, мнения и т.н. Веднъж Буда казал: “Както вкусът на океана е един – солен, така и моето учение има само един вкус – вкуса на свободата.” Това е плодът на просветлените и няма други плодове. Затова казах, че плодовете са винаги едни и същи – тъй като по своята същност те са свободни, чисти или дори празни, както е казано още в Йога сутра, въпреки че там се говори за различаването на Пуруша от Пракрити, но в будизма практиката на различаването има същия принцип, останалото са само подробности, важна е същността - принципът на различаване на илюзорното:

 

ІV. 34. Пратипрасава /обратна еволюция/ на Гуните, които са Шуня /лишени, празни/ от Пуруша Артха /първата васана в еволюционен план/ е Кайваля /абсолютна независимост от материалния свят/.

 

Същността на истината е свободата. За нея се говори още от времето на ришите, но с течение на времето същността започва да се губи и да се забравя, затрупана от купища глупости, ритуали, жертвоприношения, суеверия, алчност, суета, касти и вярвания. В един момент се появява Будата, прави едно основно почистване, възвръща правилното учение за Дхарма и го доразвива - прави му един сериозен ъпгрейд, давайки го на всички, но след неговата смърт хората продължават по стария и добре познат начин, само малцина негови ученици успяват да запазят същността.

 

Едни търсят в източните учения суперпауърс и затова им допадат ученията на Махасиддхите. Други търсят "вечен живот и спасение за душата си", трети са неподправени идеалисти и искат като едни космически шерифи да пътуват из различните галактики и да спасяват всички чувстващи същества подред, без самите те да са се спасили. На четвърти животът им е писнал или ги е отчаял, затиснал, пети се водят по някаква мода, шести си мислят, че по този начин стават много оригинални и различни, седми мислят, че с тези практики си подобряват самсарата - безкрайни могат да бъдат погрешните мотиви за занимания или интерес към будизма. И за всички тези мотиви или патерици има и различни школи. Каквото търсенето - такова и предлагането - богато и разнообразно. И къде в цялото това многообразие човек да открие автентичното? В кое писание, в чия интерпетация, в кои тълкувания? Буквално да се главозамаеш и да се чудиш кого да слушаш. И за това си има причина - само с неподправена отдаденост, вяра и мъжество на човек могат да му достигнат силите и да не се откаже или заплесне по някое лъскаво стъкълце, което ти обещава "бързо просветление" - все едно като да яхнеш бързия влак към нирваната.  

 

Къде е грешката в подхода и във въпроса на Рамус?

Грешката е в постановката на въпроса. Въпросът не следва да започва с "къде", а с "как". Отговор - с практика и познаване на вътрешния личен мотив. Няма друг начин. От там и важността при избор на учител. Защото ако си тръгнал с нагласата да ставаш космически шериф, ще попаднеш и на такъв учител. Ако търсиш сиддхи - ще намериш учител-махасиддха. Ако търсиш кеф в самсара - ще попаднеш на Ошо, да речем, ако си мотивиран за вечен живот /в самсара/ - учителят ще ти предаде знанието за душата, за Атман, за Брахман и т.н. Но ако търсиш същността - свободата, се изправяш пред сериозен проблем, тъй като намирането на учител е най-трудното. Както всичко може да ти бъде учител, така и никой не може. При свободата всичко е възможно, тъй като няма фиксация, няма патерица, няма стабилност, няма утъпкани и точно определени пътеки. Ако подържаш ума си буден, можеш да извлечеш мъдрост от всичко. А можеш и да осъзнаеш, че си открил мъдрост благодарение на собствената си глупост. Ако не си бил глупак и не си грешил, няма и как да ти "просветне", след като си осъзнал глупостта си. Затова за мен практиката на осъзнаване на собствената глупост е най-добрата. Тя хем е искрена, хем има за плод  сърдечния и естествен смях. Смях, а не присмех. А смехът е резултат от осъзнаването на фиксацията ни върху неща, в които лично сме се убедили, че са пусти, но поради глупост сме ги натоварвали с абсолютна сериозност и важност.

 

Моят най-добър учител досега винаги е била собствената ми глупост. Никога не ме е подвеждала, никога не ме е разочаровала и винаги, след като съм я осъзнавала, ми е носила радостен смях и усещане за необятна свобода. Универсален принцип. Най-веселото е, че малцина го използвят, въпреки че в него се съдържа силата на "мигновеното просветление".   

Респект

Редактирано 9 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

А в написаното пише, че е лесно да се чете, лесно е да се ползва. Но ИСТИНАТА не е да доказваш писанията, А ДА Я ИЗВЕДЕШ ПО СЕБЕ СИ. ИСТИНАТА Е ИЗВЕЖДАЩИЯ, а не ИЗВЕДЕНОТО по писанията и през традициите.

 

 

Горе-долу това казах с горния си пост, Рамус, ако се опитам да съкратя написаното от теб до размера на мисъл. Това е същността на практиката. Няма значение от КЪДЕ извеждаш, а КАК. 

 

Говорим за едно и също - за медитация върху схващането, но аз мога да го кажа и с думи от писанията и както традицията изисква - да подплътя изводите си с цитати:

 

ЙС І.41: При унищожени модификации [на съзнанието], както при прозрачния кристал, контактното познание е състояние на оцветеност от това, в което се е установило [съзнанието] - в схващащия, схващането и схващаното.

 

 

А е толкова очевидно - СВОБОДАТА е просто идеята на някой за нея. Една представност, която отразява докъде Представящия си я, може да достигне спрямо границите си.

Дакини, като си толкова свободолюбива се откъсни и от глупостите, и от умностите. И от прочетеното и цитираното, от наученото, от познатото...

Свободата - като идея-фикс. Свободата - но е вечно недостигната. Като хоризонта. Защото не ти стиска. Щото е едно да четеш и да пишеш патетични слова, друго е да се мисли...

Не може да има свобода в рамки - и в рамките на едно учение, или в рамките на която и да е доктрина или идеология. Това не е никаква свобода. Това е само имитация.

 

В тази връзка ще продължа с Йога сутра:

 

ЙС І.3: Тогава съзерцателят пребивава в собствената си форма.

 

Което ще рече, че когато човек е отхвърлил всякаква алтернатива на превратно /неправилно/ познание, мнение, идея или солидно убеждение, свободата е живот според собствената форма – която е чиста, неповлияна от викалпи, или с други думи - пуста.

 

Затова в четвъртия печат в Будизма се казва, че нирвана е отвъд всякакви представи – тя е отвъд крайностите. Нещо ограничено до формата на нещо друго – някаква представа, не може да се нарече свобода. Може да се нарече “представа за свобода”, но тя е неправилна и ограничена само до размера на викалпата, за която си се вкопчил/фиксирал/привързал.

 

В твоя случай желанието за критика е много силна викалпа, която е пречка за по-пълно и дълбоко разбиране на това, че дхармите са пусти… Ако наистина разбираше тяхната пустота, желанието за критика щеше отдавна да се е стопило заедно с разбирането за неговата глупост и неуместност. Всичко в самсара и нирвана е пустота - няма нещо, което да не е включено  - нирвана е и всеобхватна, иначе нямаше да е “свобода отвъд крайностите”. Критиката е вид фиксация, при което се придава огромно значение или тежест на едно, а се отрича друго, от което автоматично става очевидно, че липсва правилен възглед за пустотата.

Редактирано 9 май 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Горе-долу това казах с горния си пост, Рамус, ако се опитам да съкратя написаното от теб до размера на мисъл. Това е същността на практиката. Няма значение от КЪДЕ извеждаш, а КАК. 

 

Говорим за едно и също - за медитация върху схващането, но аз мога да го кажа и с думи от писанията и както традицията изисква - да подплътя изводите си с цитати:

 

ЙС І.41: При унищожени модификации [на съзнанието], както при прозрачния кристал, контактното познание е състояние на оцветеност от това, в което се е установило [съзнанието] - в схващащия, схващането и схващаното.

Никога няма да го разбереш, Дакини. Т.н. от теб "това казах" е само щото ти се иска да изглежда като "горе-долу". Не го написах заради теб всичко по-горе. За мен е напълно ясно че не можеш да го разбереш. Това не е присъда, не е етикет, не е отношение. Просто не можеш да го разбереш. Затова вече по-горе посочих - има съществени разлики между нас. Никъде не твърдя, че аз съм прав и виждащ, а ти обратното. Просто са налице разлики. При това съществени, дори качествени. Има и прилики, разбира се...

 

Не говорим за едно и също... никак даже. Има генерално несъответствие.

Същността на практиката е НЕ КАК ИЗВЕЖДАШ, а кой е извеждащия. Защото практиката е просто неговото отражение и огледало КОЙ Е ТОЙ. 

В практиката много хора си приличат по това КАК Я ПРАВЯТ. Тия хитрости от горното ти - и да ме ползваш в реторичните си етюди, е просто игра. Приписваш и привиждаш в мен просто своето отражение. Интерпретацията показва границата на СУБЕКТА,

 

Ако изводите ти бяха свободни нямаше да имаш никаква нужда от цитати, никакви традиции. Ти говориш за свободата на една бълха в кутия с други такива бълхи. Свободата на бълха, която си играе да изживява нещо си... и изживяването си да го надпише с етикет "свобода".

 

Бълхата не може да види нищо повече от света си, защото отвъд него не й стиска да НЕ Е БЪЛХА. Защото в кутията има много от нещата които я определят да е в света на бълхите.

Това е иго, което ще тегне винаги и никои приказки за свобода не ще могат да спрат това робство - в името на живота на бълха... но поне е живот, нали. Мъже, рани, глупости, независимост, борби, дъщери, работа отговорности, страхове... Но това е живота на бълхата. Бълха, която играе и дори претендира за отвъд кутията си. Защото тия писания, които цитираш нямат нищо общо, с твоя поглед и тълкувания по тях. Това е проблема с цитирането по принцип. С позоваването, с авторитета, с традициите. Винаги сред бълхите в кутия, главната им особеност е че са потребители и че могат само да следват. И че в "гените им" е да получават и следват и репликират на свой ред същото... Да доказват (или отричат) вече изведеното (от други) и за тях е напълно естествено и обикновено да е така - да е точно така.

 

Да си буда означава че сред бълхите си направили приказка за света отвъд бълхарника-кутия. Да си буда, значи че си от друг свят и вече не си бълха. Съвсем друга реалност. И не става с приказки, нито с позовавания на мъдрости. Буда е станал, чак след като отхвърлил и преминал всичко. Докато го ползвал, не сполучвал. Накрая разбрал голямото откритие, че все е в бълхарника-кутия, докато ползваш, докато следваш. И направил голямата крачка. Голямо откритие е - сред бълхите и света им. А живял до 29 години в същия свят-кутия, поне така изглеждало. Поне така се смята. Поне така самите бълхи разказват. Както се оказва обаче - няма нито едно историческо безпристрастно биографично изследване. Няма точни записи, няма точни данни, които да са достатъчно достоверни за живота на Гаутама. Той затова и не оставил нищо написано - само говорил. На едни - едно. На други - друго. На всекиго според тяхното.

 

Така, че каквито и думички да цитираш, каквито и упражнения да правиш - те си остават в рамката ти. И вътре в тази рамка (кутия) просто ти остава да подскачаш и да реализираш битие на бълха.

 

по принцип - ТЕМАТА е за любопитните бълхи в кутията-бълхарник. Тема, в която се настоява, че в нея има път за извън кутията. Дори се описва толкова обстойно... Тема за извън кутията, но за бълхи. Не е толкова трудно да се схване, че отвъд кутията не става да си бълха вече. И че докато си бълха, освен в кутия, другаде няма как да живееш. В празното пространство на пълния вакуум, бълхата вече е анихилирала до нищото... И няма нито кутии, нито бълхи, нито истини, нито мъдрост.

 

Интересно, че всеки път, когато се засегне въпроса за свободата, след това е налице "ограждането" на писанията, на традицията, на заученото, на постановеното. На как трябва, как може, как е нужно... Величаенето на традицията е за хората бълхи. От тяхното битие, за техния живот. Но...докато го има него - го няма БУДА.

 

Свободата, за да се изрази, не е нужно никакво постановяване, не са нужни правила. Докато те са нужни - свобода няма. Същностния смисъл на това понятие, е свързано с преминаване на "граници". Така, че свободата по своята същност носи смисъла за минаващия ОТВЪД. От друга страна с лекота някои осъвместяват с "традициите".

Редактирано 9 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

... от което автоматично става очевидно, че липсва правилен възглед за пустотата.

Правилен възглед за пустотата е смислова безсмислица - пустота е състояние на съзнанието от което самото понятие и явление "възглед" няма нищо общо.

 

Напълно потвърждавам горното - рамус НЯМА правилен възглед за пустотата. Въобще няма възглед, да не говорим за "правилен. В състояние "ПУСТОТА" няма как нещо да става "автоматично очевидно". И още много други неща ги "няма" - в пустотата. Тя затова е и наречена така. Няма го и Пустеещия, няма нищо... Крайното състояние при пълно разтваряне - е за рамус, ПУСТОТА. В нея нито има рамус, нито дакини, нито мъдрост, нито думи, няма каквото и да е... 

 

Така се оформя "свободата" - в мисленето чрез шаблони. Ама като са толкова много усвоени, как да се оставят, как да се пуснат. Далеч е по-лесно да се логизират, да се имитира размишления, като форма на "доказателство".

Редактирано 9 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Не говорим за едно и също... никак даже. Има генерално несъответствие.

Същността на практиката е НЕ КАК ИЗВЕЖДАШ, а кой е извеждащия. Защото практиката е просто неговото отражение и огледало КОЙ Е ТОЙ. 

В практиката много хора си приличат по това КАК Я ПРАВЯТ. Тия хитрости от горното ти - и да ме ползваш в реторичните си етюди, е просто игра. Приписваш и привиждаш в мен просто своето отражение. Интерпретацията показва границата на СУБЕКТА,

 

 

Не разбираш, защото си бълбукаме от различни условни нива на разбиране, от различни гледни точки.

 

Ти още си на въпроса "кой" и му придаваш неизмерима важност, а за мен този въпрос е пуст. Ти говориш за граници, а моа съм осъзнала пустотата и илюзорността на аза си на "най-елементарно ниво" - това на глупостта. Писах, че моят път на осъзнаване минава през осъзнаване на личното ми невежество, с което индиректно подразбирам както неговата безкрайна глупост, така и неговият безкраен потенциал. Няма мъдрост без глупост така, както няма и нирвана без самсара. Субектът не е нещо различно от обекта и възприятието му - това се има предвид под схващащ, схващано и схващане или под пустота - пребиваване в собствената форма. Всички те са пусти. Но докато това не се превърне във възглед, проверен и разбран чрез личната практика и опит, остава само на ниво абстрактно интелектуално разбиране. Нужно е да си  преживял това разбиране сам. Проблемът е, че има ниво на практика, при което това осъзнаване се постига, но се и губи много лесно. Ако трябва да се позиционирам, то ще кажа, че това е нивото, в което се намирам. Но то ми дава достатъчно основания да мисля, че има нива на осъзнаване, при които не се губи. Те са моята цел, но без учител не мисля, че мога изобщо да постигна нужната стабилност. А защо стабилността е от изключително значение - това всеки практикуващ знае. 

Правилен възглед за пустотата е смислова безсмислица - пустота е състояние на съзнанието от което самото понятие и явление "възглед" няма нищо общо.

 

Напълно потвърждавам горното - рамус НЯМА правилен възглед за пустотата. Въобще няма възглед, да не говорим за "правилен. В състояние "ПУСТОТА" няма как нещо да става "автоматично очевидно". И още много други неща ги "няма" - в пустотата. Тя затова е и наречена така. Няма го и Пустеещия, няма нищо... Крайното състояние при пълно разтваряне - е за рамус, ПУСТОТА. В нея нито има рамус, нито дакини, нито мъдрост, нито думи, няма каквото и да е... 

 

Така се оформя "свободата" - в мисленето чрез шаблони. Ама като са толкова много усвоени, как да се оставят, как да се пуснат. Далеч е по-лесно да се логизират, да се имитира размишления, като форма на "доказателство".

 

Пустотата не е нихилизъм, не е несъществуване или отрицание, а схващане, което помага при различаването и изгарянето на представите и несъздаването на нови. Може дори да се каже, че е средство за постигане на друг вид гледна точка - недуална. Или както вече казах - не е важно КОЙ схваща, а КАК схваща.

Редактирано 9 май 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Не разбираш, защото си бълбукаме от различни условни нива на разбиране, от различни гледни точки.

 

Ти още си на въпроса "кой" и му придаваш неизмерима важност, а за мен този въпрос е пуст.

 

Но то ми дава достатъчно основания да мисля, че има нива на осъзнаване, при които не се губи. Те са моята цел, но без учител не мисля, че мога изобщо да постигна нужната стабилност. А защо стабилността е от изключително значение - това всеки практикуващ знае. 

============================

 

Пустотата не е нихилизъм, не е несъществуване или отрицание, а схващане, което помага при различаването и изгарянето на представите и несъздаването на нови. Може дори да се каже, че е средство за постигане на друг вид гледна точка - недуална. Или както вече казах - не е важно КОЙ схваща, а КАК схваща.

Странен прочит и странно тълкувания и обяснение за ПУСТОТА. И от него - странен прочит на това, което написах. Странно защо прочетох че през прочита ти аз съм написал за нихилизъм, несъществуване или отрицание... А че било схващане... Ми да - за теб може би това е пустота. Ти си го пишеш достатъчно обстойно - и директно и ин-..

Нищо, Всичко е толкова добре нагласено - направо като истинско.

 

Нямаш никакъв шанс - относно стабилността, за която говориш. Ти я носиш в себе си - тая нестабилност. Практика не помага за това, нито е относно ниво. Ти няма как да допуснеш практика, която да докосне толкова дълбоко навътре. То практиката сама по себе си не прави нищо - цялата работа е в практикуващия.  Милиони бълхи практикуват в света на кутията, всякакви техники, всякакви прийоми. единици правят пробив - някои от тях дори не са правили "техника". Не става въпрос че е лично до теб - отнася се до който и да било.

 

Масово е залитането по "правилната" практика - като обещание и гаранция за случването. за правилността на практиката... като се започне още от възгледа, възглед за възгледа, въобще всички понятия добре нагласени... в границите на възможното, разбира се.

А за "учителя" вече... горкия. Още не знае какво го чака.

 

Оставям бележките за моята "позиция", като много назад спрямо твоята. Безнадеждно е да се докосвам до нивата на които си ти... вече ехеееей, колко си напред. Ще трябва да го преживея някак си... Всъщност от всички участници, рамус по принцип е най-назад в нивото си. Има много да уча, много да осъзнавам... Според всеки там, дето ме е нагласил... 

Редактирано 9 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

СЪРДЕЧНА СУТРА

 

Когато бодхисатва Авалокитешвара

навлязъл дълбоко в праджня парамита,

той ясно съзрял пустата природа на петте скандхи

и така се издигнал над всяко страдание.

Шарипутра!

Формата не се различава от пустотата,

пустотата не се различава от формата.

Формата е пустота,пустотата-форма.

Същото се отнася за чувството,представата,

волята и съзнанието.

Шарипутра!Всички дхарми са по характер пусти;

те нито възникват,нито престават да съществуват,

те не са нито нечисти,нито чисти,

нито нарастват,нито намаляват.

Следователно в пустотата няма форма,

няма чувство,представа,воля и съзнание;

няма око,ухо,нос,език,тяло или ум;

няма форма,звук,мирис,вкус,допир или дхарми;

няма сфера на зрението и т.н.

до сфера на умственото съзнание;

няма невежество

или прекратяване на невежеството и т.н.

до остаряване и смърт или прекратяване

на остаряването и смъртта.

Няма страдание,няма причина на страданието,

няма премахване на страданието.

Няма мъдрост,няма постигане.

Няма какво да бъде постигнато.

Посредством праджня парамита

умът на бодхисатвата се изчиства от препятсвия.

Без препятсвия няма страх.

В отсъствието на всякакви заблуди

и изкривявания се постига върховната нирвана.

 

 

"Праджняпарамита-хридая сутра" е пускана няколко пъти в различни преводи тук, но за първи път виждам да липсва мантрата и изобщо финала, както и началото...

Санскара-скандаха откога се превежда като воля? Срещал съм "нагласи", "ментални формации", "ментални фактори", но не и воля. Мисля, че е ясно защо, ако се вземе под внимание съдържанието на санскара-скандха, т.е. 47-те (по Абхидхарма-коша на Васубандху) или (51-те по Абидхарма-самучая на Асанга), ментални състояния или диспозиции.

Редактирано 9 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)