Редактирано 2 май 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Във всички традиционни текстове (сутри, шастри и тантри) се подчертава значението на учителя за следването на пътя, макар в различните колесници (яни), то да се променя. Принципът е, че значението на учителя нараства според дълбочината на учението, което практикуваме. Много често, обаче, ролята на учителя на Запад се разбира напълно превратно. Учителят не е наш житейски наставник или някой, който да взима решения вместо нас. Да идем при него и да питаме "Как да живея занапред?", "Да се оженя ли?", "Да си сменя ли работата?" и други такива, е инфантилно. Учителят е там, за да ни прераде приемствеността на определени практики, да ни обясни как да ги правим и да ни даде съвет, когато се появят пречки. Естествено е, че можем да го информираме за личните си планове и да попитаме дали това би могло да създаде пречки за духовното ни развитие, но не и да се опитваме да обременяваме учителя с решения за нашето бъдеще. Идеята не е създаването на зависимост или сляпо следване на всеки съвет като че сме в казармата. Будата никога не е учил на такова нещо. В сутрите учителят се нарича калиянмитра, което означава "добродетелен приятел".

Редактирано 2 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Във всички традиционни текстове (сутри, шастри и тантри) се подчертава значението на учителя за следването на пътя, макар в различните колесници (яни), то да се променя. Принципът е, че значението на учителя нараства според дълбочината на учението, което практикуваме. Много често, обаче, ролята на учителя на Запад се разбира напълно превратно. Учителят не е наш житейски наставник или някой, който да взима решения вместо нас. Да идем при него и да питаме "Как да живея занапред?", "Да се оженя ли?", "Да си сменя ли работата?" и други такива, е инфантилно. Учителят е там, за да ни прераде приемствеността на определени практики, да ни обясни как да ги правим и да ни даде съвет, когато се появят пречки. Естествено е, че можем да го информираме за личните си планове и да попитаме дали това би могло да създаде пречки за духовното ни развитие, но не и да се опитваме да обременяваме учителя с решения за нашето бъдеще. Идеята не е създаването на зависимост или сляпо следване на всеки съвет като че сме в казармата. Будата никога не е учил на такова нещо.

 

Аз съм напълно съгласна с това, че за да бъдат усвоени дадени практики, е нужен учител.

Елементарен пример за това е, че не можеш да усвоиш дори и бойно изкуство, ако не го практикуваш дълго време под наставленията на сенсей, да речем. Затова във всички източни учения, практиката е от неоспорима важност за напредъка.

Аз съм напълно съгласна с това, че за да бъдат усвоени дадени практики, е нужен учител.

Елементарен пример за това е, че не можеш да усвоиш дори и бойно изкуство, ако не го практикуваш дълго време под наставленията на сенсей, да речем. Затова във всички източни учения, практиката е от неоспорима важност за напредъка.

Да. Точно това искам да посоча. В крайна сметка, дори на пиано човек не може да се научи да свири сам. Разбира се, ако бяхме безсмъртни, то можеше и да пробваме. За съжаление, животът е кратък, смъртта е сигурна, а момента на настъпването и е неизвестен, тъй че нямаме време за безкрайни експерименти и налучкване на пътя на принципа проба-грешка. Не че ще сме застраховани от грешки, но ще се движим несравнимо по-бързо. Дори за една на пръв поглед проста практика като медитация, при която броим вдишванията и издишванията, е добре да получим инструкции как да я правим, защото има важни неща, които просто не ги пише никъде и се дават само устно.

На практика нещата могат да се случват напр. по следния начин. Веднъж или по-добре два пъти в годината човек се среща с учителите си, получава някакви учения и методи, задава въпроси, а през останалото време ги практикува. За това става дума, а не учителите да ни водят на синджирче като някакви палета.

Редактирано 2 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Скепсис, виж какво намерих:

 

Второто ниво тантрична практика, или петата яна, е известна с името ‘упаяна’. За да се заеме с това, практикуващият трябва да получи пет различни упълномощавания. Също така отношението с което се разглежда божеството се различава от това на предишната крия тантра. Тук божеството се разглежда като брат, а не като крал. По-малко се набляга на навици като чистота и диета, въпреки че те могат да бъдат използвани като средства, подпомагащи практиката. Упаяна може да доведе до осъзнаване в рамките на шест живота. Източник: 

http://www.upadesa.org/center/9%20Yanas

 

Би ли могъл да дадеш повече информация във връзка с тази практика? В какво се състои?

Скепсис, виж какво намерих:

 

Би ли могъл да дадеш повече информация във връзка с тази практика? В какво се състои?

Добре, но защо точно за тази? Ако искаш да опиша най-общо как протича една сесия, когато се медитира върху идам, т.е. фазите, през които се минава. Те са идентични при всеки клас тантри.

Редактирано 2 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Уит, единствения начин за проверка при мен е чрез дискриминация с интелекта и чрез подържане на будност. Никакви сърца не могат да ми помогнат, ако умът ми не е буден.

Умът не може да е истински буден, ако не е съединен със сърцето. В него стои дълготрайната памет, а всичко, обработено само от ума, изчезва. Въшното, спомагателно знание  се свързва със същността единствено чрез енергията на емоциите. Така ни работи "записвачката", така да се каже.

 

 

Само този "вътрешен водач", за който споменавате, не ми е много ясен. Не, че не разбирам какво се има предвид, но мисля, че има по-подходяща дума за това - Дхарма.

Добре, нека е дхарма, истина. Работата е там, че истината не може да бъде удостоверена чрез сетивата. Всичко сетивно е заблуждаващо. Единственото, което можем да постигнем в началото, е да добием мнение, а мнението е нещо от областта на вярата. Затова трябва да достигнеш правилно т.е. възможно най-вероятно мнение. Желателно е да бъдеш подпомогнат от учител, но усилието извършваш сам.

Когато самсара престане да бъде роден дом за теб и това е вътрешно състояние, а не само концепция, първата крачка е направена. Не знам дали си представяте какво точно означава. Цялата ти природа достига задънена улица, нищо предишно не те привлича, чувстваш се мъртъв, което всъщност е действителното положение на нещата и го осъзнаваш постоянно. Осъзнаваш постоянно, че си в насипно състояние. Едва тогава можеш да започнеш да мислиш от себе си, защото вече си беден, понеже нищо не знаеш. Нищо! И хиляда учители да има край теб и да ти повтарят най-правилни неща, ти не знаеш нищо, докато не отхвърлиш външната вяра, основана на сетивата и не започнеш да търсиш сам. Буда го препоръчва, впрочем.

Можем да говорим за по слухове за човек, когото не сме срещали и не познаваме. Ако поне веднъж си го срещал, ще го разпознаеш въпреки костюма, който е навлякъл. Ще знаеш безпогрешно кога някой се представя за него, без да е, и кога отсъства. Обичай водата повече от каната - май беше Руми, може да бъркам...

Добре, но защо точно за тази?

 

Бих искала да разбера дали тази практика в будизма е същата като тази, която вече ми е била преподавана.

Аз имам една теория, според която коренът на всички източни учения, е именно онова митично място, за което се споменава в много източници. За съжаление информацията е много разпокъсана, разводнена, дори преобразена, а аз търся пътечката, която да ме отведе до автентичен учител. И на мен, както и на други, Веданта не ми е достатъчна, затова и не спирам да ровя и да се интересувам.

Бих искала да разбера дали тази практика в будизма е същата като тази, която вече ми е била преподавана.

Добре. Ще ти опиша най-общо фазите и целите, колкото да се ориентираш. А за какво "митично място" говориш съвсем не знам. Ако не е тайна – някаква индуистка тантра ли са ти давали? Аз навремето практикувах малко една такава, но не ми пасна. Отделно, че и не знам дали беше автентична.

  безнадежната ситуация, в която е попаднал.

По-добре е тогава да се посветиш на светска активност, тъй че поне да изживееш живота си сравнително комфортно.

Благодаря, Скепсис, и без теб си го знам. Виждам също, че не си изпаднал в БЕЗНАДЕЖДНА ситуация, което от една страна е радващо и нека да си все така, от друга, е напълно безнадежно за пътя, по който се надяваш да се ориентираш. Искаш да те ориентират, по-точно. Няма да се разберем, но както и да е.

Трябва да свикна, че говоря с глухи

Виждам също, че не си изпаднал в БЕЗНАДЕЖДНА ситуация

Напротив. Бил съм в такава ситуация и затова написах това, което написах. Писах от личен опит. Да открия автентични учители, да се срещна и установя връзка с тях и да получа учения, които да практикувам ми е коствало много във всякакъв аспект. Нямам толкова добра карма, че това да се е случило естествено, т.е. без усилие от моя страна.

Умът не може да е истински буден, ако не е съединен със сърцето. В него стои дълготрайната памет, а всичко, обработено само от ума, изчезва. Въшното, спомагателно знание  се свързва със същността единствено чрез енергията на емоциите. Така ни работи "записвачката", така да се каже.

 

Добре, нека е дхарма, истина. Работата е там, че истината не може да бъде удостоверена чрез сетивата. Всичко сетивно е заблуждаващо. Единственото, което можем да постигнем в началото, е да добием мнение, а мнението е нещо от областта на вярата. Затова трябва да достигнеш правилно т.е. възможно най-вероятно мнение. Желателно е да бъдеш подпомогнат от учител, но усилието извършваш сам.

Когато самсара престане да бъде роден дом за теб и това е вътрешно състояние, а не само концепция, първата крачка е направена. Не знам дали си представяте какво точно означава. Цялата ти природа достига задънена улица, нищо предишно не те привлича, чувстваш се мъртъв, което всъщност е действителното положение на нещата и го осъзнаваш постоянно. Осъзнаваш постоянно, че си в насипно състояние. Едва тогава можеш да започнеш да мислиш от себе си, защото вече си беден, понеже нищо не знаеш. Нищо! И хиляда учители да има край теб и да ти повтарят най-правилни неща, ти не знаеш нищо, докато не отхвърлиш външната вяра, основана на сетивата и не започнеш да търсиш сам. Буда го препоръчва, впрочем.

Можем да говорим за по слухове за човек, когото не сме срещали и не познаваме. Ако поне веднъж си го срещал, ще го разпознаеш въпреки костюма, който е навлякъл. Ще знаеш безпогрешно кога някой се представя за него, без да е, и кога отсъства. Обичай водата повече от каната - май беше Руми, може да бъркам...

 

Тези неща не са ми чужди и непознати, Уит, но в момента ме интересува друго. Като не го казвам, защото искам да се дуя, а защото търсенето ми е свързано с нещо наистина важно за мен. Затова и от известно време не ми е интересно да участвам в подобни дискусии, които може би са интересни за много хора - мен това ниво на осъзнаване повече не ме интересува.  Казах ти по-горе, че не се доверявам на сетивата си, но виждам, че не си ме разбрала - няма проблем, не е и нужно. Когато човек няма достатъчно съзнание за личната си дхарма, се стига до проблемите, които описваш. 

А това, което търся, е информация, която да ме отведе на нужното за сегашното ми развитие място. 

Добре. Ще ти опиша най-общо фазите и целите, колкото да се ориентираш. А за какво "митично място" говориш съвсем не знам. Ако не е тайна – някаква индуистка тантра ли са ти давали? Аз навремето практикувах малко една такава, но не ми пасна. Отделно, че и не знам дали беше автентична.

 

Благодаря предварително за усилието. То и аз не знам за какво говоря - много са противоречиви сведенията в тази връзка, а какво остава да се говори за достоверност, но търся човек, който да ми предаде определено знание.  Какво е това знание и аз не знам. Но виждам, че нещо ме тика отвътре и не спирам да се ровя, което за мен е красноречиво.

 

Може би ситуацията, в която съм изпаднала, има нещо общо със ситуацията, в която изпада Алиса в един момент, и пита котака в коя посока да поеме, а той й отговаря - "ако не знаеш къде отиваш, то тогава няма значение и по кой път ще поемеш".   От там и аватара, който съм си избрала.

 

Майтапът настрана - напълно съм сериозна.

Когато самсара престане да бъде роден дом за теб и това е вътрешно състояние, а не само концепция, първата крачка е направена. ..

Дали знаем? Как мислиш? Обаче, въпросът е това знание, което в будизма се нарича "разочарование от самсара" или "отричане", да се въплати в действия, а не в думички. В мига, в който някой осъзнае, че самсара е напълно безнадежна по един цялостен и дълбок начин, той се посвещава на задачата как да излезе от нея. Пример е дал принц Сидхарта. В мига, когато е осъзнал неизбежността на страданията, които пораждат болестта, старостта, смъртта, привързаността към вещите, близките и прочие, той е започнал да търси изход по един съвсем прагматичен начин. Не просто е напуснал двореца, родителите, съпругата и новородения си син, а е открил учители и се е захванал да практикува методите, които са му дали.

Благодаря предварително за усилието.

За нищо, разбира се. Малко време ще отнеме да помисля какво да напиша, пък дано ти е от полза, Алисо (чудех се откъде си го харесала този готин аватар).

Редактирано 2 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 Казах ти по-горе, че не се доверявам на сетивата си, но виждам, че не си ме разбрала - няма проблем, не е и нужно. Когато човек няма достатъчно съзнание за личната си дхарма, се стига до проблемите, които описваш. 

А това, което търся, е информация, която да ме отведе на нужното за сегашното ми развитие място. 

Сетива - и като логично следствие, място. Изразяваш своето противоречие, без да го забелязваш. Работата не е свързана с място и време, порядъкът не е във времето и мястото, времето и мястото са в порядъка.

 

Дали знаем? Как мислиш? Обаче, въпросът е това знание, което в будизма се нарича "разочарование от самсара" или "отричане", да се въплати в действия, а не в думички. В мига, в който някой осъзнае, че самсара е напълно безнадежна по един цялостен и дълбок начин, той се посвещава на задачата как да излезе от нея. Пример е дал принц Сидхарта. В мига, когато е осъзнал неизбежността на страданията, които пораждат болестта, старостта, смъртта, привързаността към вещите, близките и прочие, той е започнал да търси изход по един съвсем прагматичен начин. Не просто е напуснал двореца, родителите, съпругата и новородения си син, а е открил учители и се е захванал да практикува методите, които са му дали.

Нищо не мисля, това всеки го мисли за себе си, ако може да е достатъчно искрен. Сега обаче, по отношение на времето, има особености. Принц Сидхарта е живял в малко по-друг период, когато все още е имало учители. Сега такива не можем много-много да се надяваме да намерим. Изчезнали са като водата на онази река в Африка, май беше Окаванго, и най-вероятно ще ринеш пясък до изнемогване.

Редактирано 2 май 201412 г. от witness (преглед на промените)

Сетива - и като логично следствие, място. Изразяваш своето противоречие, без да го забелязваш. Работата не е свързана с място и време, порядъкът не е във времето и мястото, времето и мястото са в порядъка.

 

 

Не, не ме разбра, то и аз не се изразявам ясно. Това, което имам предвид, е следното: наличието на противоречие за мен е сигурен знак, че не съм по дхарамата си. От там и търсенето.

Сега обаче, по отношение на времето, има особености. Принц Сидхарта е живял в малко по-друг период, когато все още е имало учители.

Това не е вярно. Преди всичко учителите, които е открил той (Калама и Рамапутра) не са го довели до целта. Автентични учители има. Времената са различни, но принципите са същите.

Редактирано 2 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Но и изнемогването си има добра страна, освобождава от пречки за да чуеш. Как беше при Павел... имам лоша и объркана памет - "аз посадих, Аполос полива, но само Бог прави да расте"

 

Времената са различни, но принципите са същите.

Принципите са същите, но времената са различни, и затова всяка врата има свой ключ.

Не, не ме разбра, то и аз не се изразявам ясно. Това, което имам предвид, е следното: наличието на противоречие за мен е сигурен знак, че не съм по дхарамата си. От там и търсенето.

Ами аз затова само предложих един път, който обаче не мога да ви докажа. От съединението на сърцето с ума идва непротиворечието и виждането. Затова понякога няма друг начин, освен да се чака с правилна вяра и правилно мнение, да се чака вътрешно активно и "надсъщният хляб" няма да закъснее. Той е в теб, всъщност, мисля, че ме разбираш. Да се отиде някъде, ако имаш такава възможност, всъщност не е лошо, защото излизаш от обичайното, но автоматизмът на навика превръща навсякъде свежестта в тлен.

Принципите са същите, но времената са различни, и затова всяка врата има свой ключ.

Уит, постоянно теоретизираш по един напълно безплоден начин. Ако беше на мястото на принц Сидхарта, то щеше да си останеш в двореца, според мен. Твърдиш, че разбираш недостатъците на самсара, демек Пърата Благородна Истина, но не личи да е баш така. Има огромна разлика между това човек да се разочарова от конкретните житейски обстоятелства, в които попаднал и да се разочарова от самсара. Понеже, ако е първото, то една положителна промяна в тези обстоятелства ще го накара напълно да забрави за всякаква Дхарма и прочие. Имено затова Будата се ражда като принц, а не като някой от низшите касти. За да даде пример. Ако си в някоя от тези касти и тръгнеш да търсиш освобождение от страданието, то примерът няма да е толкова убедителен. Но когато някой, който има всички мислими светски блага като власт, комфорт, жени и всичко друго, отведнъж се отказва от тях и отива в джунглите, за да търси нещо си, е доста по-различно и поучително.

 

Ами аз затова само предложих един път, който обаче не мога да ви докажа. От съединението на сърцето с ума идва непротиворечието и виждането. Затова понякога няма друг начин, освен да се чака с правилна вяра и правилно мнение, да се чака вътрешно активно и "надсъщният хляб" няма да закъснее. Той е в теб, всъщност, мисля, че ме разбираш. Да се отиде някъде, ако имаш такава възможност, всъщност не е лошо, защото излизаш от обичайното, но автоматизмът на навика превръща навсякъде свежестта в тлен.

 

Това е твоят път, Уит, твоят начин. Вярвам, че при теб работи.

На тази тема съм имала разговори с много бхакти йоги, но "моят път" не е на бхакти.

Човек, където и да отиде, не може да избяга от себе си. В случая "мястото" не е от значение, друго е важно, така е.

Уит, постоянно теоретизираш по един напълно безплоден начин. Ако беше на мястото на принц Сидхарта, то щеше да си останеш в двореца, според мен. Твърдиш, че разбираш недостатъците на самсара, демек Пърата Благородна Истина, но не личи да е баш така. Има огромна разлика между това човек да се разочарова от конкретните житейски обстоятелства, в които попаднал и да се разочарова от самсара. Понеже, ако е първото, то една положителна промяна в тези обстоятелства ще го накара напълно да забрави за всякаква Дхарма и прочие. Имено затова Будата се ражда като принц, а не като някой от низшите касти. За да даде пример. Ако си в някоя от тези касти и тръгнеш да търсиш освобождение от страданието, то примерът няма да е толкова убедителен. Но когато някой, който има всички мислими светски блага като власт, комфорт, жени и всичко друго, отведнъж се отказва от тях и отива в джунглите, за да търси нещо си, е доста по-различно и поучително.

 

Напълно съгласна с болднатото. В това отношение съм имала достатъчно случаи да "изпитам" себе си, но явно нагласите в съзнанието ми в това отношение, са много силни и досега не съм спряла да търся и практикувам по един или друг начин - вече 10 години. Включително и всякакви подигравки съм отнасяла в тази връзка, както и нужната порция "добър" или "лош" живот, но този стремеж у мен не угасва и остава неизменен засега. Мисля, че по това всички пишещи тук си приличаме.

Включително и всякакви подигравки съм отнасяла в тази връзка, както и нужната порция "добър" или "лош" живот, но този стремеж у мен не угасва и остава неизменен засега.

Изобщо да не обръщаш внимание на такива реакции от околните. Те са естествени за нашата култура. И не само. Има една прекрасна история от намтара (биографията) на Миларепа, когато се среща със своята сестра Пета. Чуй:

"– Дхармата на моя по-голям брат не му осигурява никаква храна и дрехи. Това е срамно и повече няма да го подкрепям. Направи си препаска от този плат, който изтъках. Тук има монаси, които имат лама, наречен Бари Лодзава. Те са издигнали трон за него и са го подслонили под сенник. Обличат го в хубава коприна и му предлагат бира и чай. След това изваждат тромпети и свирейки на тях събират голяма тълпа от хора, които му предлагат невероятни дарове. Той е полезен и на последователите и на роднините си и задоволява всичките им желания. Такъв вид дхарма е превъзходна. Опитай да видиш дали този лама няма да те вземе за слуга. Дори да си най-низшия от монасите му, то ще си по-щастлив отколкото сега. В противен случай твоя начин да практикуваш дхарма и мизерията, в която съм няма да могат да подържат живота ни.

Докато говореше, тя заплака."

Следва доста дълъг отговор на Мила, който завършва така:

''В следните инструкции на лама Марпа бях посъветван да не се отддавам на осемте светски реакции: Трябва да се отречеш от привързаността към храната, облеклото и славата. Трябва да сменяш едно усамотено място с друго и преди всичко трябва да медитираш с пълна отдаденост и упорство, изоставяйки целите на този живот." Точно тези инструкции следвам (...) След като часът на смъртта е несигурен, аз съм се отрекъл от целите на този живот и осемте светски реакции. Ако се опитам, не само че мога да стана най-низшия от свитата на Бари Лодзава, а мога да стана и като него. Обаче, тъй като искам да постигна Просветление в този живот, аз съм се посветил на практика."

После има една много хубава песен, която Мила изпява. Тя завършва така:

"Сестро, щом искаш, избери осемте светски реакции,

извършвай негативни постъпки, малки и големи.

Обвържи се с целия цикъл на самсара

и дори се опитай да достигнеш трите низши сфери.

Ако се страхуваш от страданието в самсара,

остави осемте светски реакции.

нека идем в снеговете на Лакчи.

Брат и сестра, нека идем заедно..."

И Пета отговаря:

"Това, което брат ми нарича осемте светски реакции, хората наричат земно щастие. Нямам щастие за даване... Няма да ида на Лакчи, за да се сдобия с мизерия и да се лиша от храна и облекло. Дори не знам къде е Лакчи."

(преводът е на Албена и лама Иво)

И така нататък. След много перипети, Пета става ученичка на своя брат и постига реализация. Историята е от 11 в и се случва в Тибет, а принц Сидхарта е живял около 500 г преди н.е. Принципите, обаче, са същите и преди 2500 г, и през 11 в и днес. Не казвам, че човек трябва да зареже всичко и да иде в някоя пещера, защото това ще е безмислено. Затова има учители, за да ги пита как да интегрира практиката в ежедневието си. Тъй или инак, искам да те окуража да не чакаш разбиране от околните. Перспективите са напълно различни и несъвместими.

Редактирано 2 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 Имено затова Будата се ражда като принц, а не като някой от низшите касти. За да даде пример. Ако си в някоя от тези касти и тръгнеш да търсиш освобождение от страданието, то примерът няма да е толкова убедителен. Но когато някой, който има всички мислими светски блага като власт, комфорт, жени и всичко друго, отведнъж се отказва от тях и отива в джунглите, за да търси нещо си, е доста по-различно и поучително.

Добре де, съгласна съм, има една притча в Лука 16 за неправедния пристойник. Тя обяснява каквото казваш и ти, само че преводът е подвеждащ, защото "икономос адикиас" на гръцки всъщност означава "управител на неправедността". Има нещо повече от пример, трябва да умееш да управляваш  и да си верен в чуждото, за да ти поверят твоето. Ще си позволя да я поместя в темата за будизма, защото закваската ми е мултирелигиозна, от тюрлюгювеча; но колкото да не ви се вярва, това помага...

 

1 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. 2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е. 4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет. 7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. 8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. 9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

 

Разбирате ли, наклеветеният управител намерил начин да се изкупи - като поемал от бремето на длъжниците. А в това царство на неправедността всички сме такива.

Това е твоят път, Уит, твоят начин. Вярвам, че при теб работи.

На тази тема съм имала разговори с много бхакти йоги, но "моят път" не е на бхакти.

Защо пък бхакти, пак етикети. Домоуправител е по-добре, щото само домоуправителите са подходящи - Гурджиев го казва и това впрочем дава ключ към неговия подход; който в основата си е ... хм, най-вече произлязъл от православието. Другите два вида - лунатици и бродягите, не са. Много работа и опасности има покрай тях, един напълно неподходащ четвърти вид изобщо няма защо да се споменава. А Скепсис и доста народ напоследък все ги тегли пък една школа, която разпознах във "Велзевул" под името "ортодоксхайдураки" Зазиждали се... само не разбирам каква полза за другите принасяш, като си превърнеш тялото в дъга?

Редактирано 2 май 201412 г. от witness (преглед на промените)

закваската ми е мултирелигиозна, от тюрлюгювеча; но колкото да не ви се вярва, това помага...

Mъдрост може и следва да се търси навсякъде и в този смисъл съм съгласен с теб. Затова и се стремя да общувам с всякакви същества – христяни, мусюлмани, иудаисти, атеисти, ведандисти, извънземни и прочие. Без значение са възраст, пол, етнос, произход, образование и т.н. Мъдреците, на които трябва да се уподобяваме са като пчеличките, които събират нектар от всеки цвят.

 само не разбирам каква полза за другите принасяш, като си превърнеш тялото в дъга?

Не се и опитвай да го разбереш. В контекста на Дзог Чен това е пълна реализация или Просветление. Ако мислиш, че постигането на Буда-състоянието е безполезно за съществата, то няма какво да обсъждаме.

Редактирано 2 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Би ли могъл да дадеш повече информация във връзка с тази практика? В какво се състои?

На ЛС, че тук не е подходящо...

Не се и опитвай да го разбереш. В контекста на Дзог Чен това е пълна реализация или Просветление. Ако мислиш, че постигането на Буда-състоянието е безполезно за съществата, то няма какво да обсъждаме.

Хич и не мисля да опитвам. Това са големи думи, ама ние все на голямото се хвърляме защото го заслужаваме, както се казва в рекламата. Нищо, за теб е полезно. Не, не се заяждам. Преди ти казах нещо за едно проявление на вярата, защото от това имаше нужда и не че излъгах, вярно е. Но е от естествен характер и съответно нищо особено. Впрочем надявам се, че си разбрал какво означава "ортодоксхайдураки". Някакви балами в един от форумите на въпросното движение пък умували кой бил "Светецът Лама" от книгата и намъдрували, че е Падмасамбхава - смешки. За него нищо не се споменава, само за едни негови последователи. А за последователите на въпросния Свети Лама, един от великите благодетели на Тибет и въобще на хората, Гурджиев, който можеш да си сигурен, че знае малко повече от нас, казва, че по време на британското нахлуване през 1902г. са управлявали Тибет. Под покровителството и наставничеството на други седем...  и тогава поради някои събития всичко и в тази последна цитадела се е скофтило, значи още по-рано, отколкото предположих аз.

Изводът за мен беше, че трябва да си избием фантазиите от главите и че ако някъде има наистина някакви велики учители, то те едва ли са привързани към образите, които имаме за тях. С една и съща ръка градят и разрушават, ако се налага.

 

А, наскоро попаднах на една легенда за Китайския майстор, онзи който си запалил огън на главата и се затрил след диспута в Самйе. Той си забравил там ръкавицата ли беше или нещо такова; понеже до истинска реализация, както се оказало, не бил стигнал и на всичко отгоре заблудил кого ли не, и му било доказано, обаче все пак не си бил изгубил пророческия дар, та предвидил това като знак, че по някакъв начин ще се върне. След време. Нещо като реванш.

Споко. Прочие, ако ще казваш нещо, то направи го, но пробвай да е кратко и смислено, а не да се увличаш в безкрайни и неясни излияния. И Гурджиев, моля те, да го обсъждаш в друга тема. Тази е за будизъм, а не за теософия, антропософия и всякакви екзотични източни и западни гуровци.

 

 

Редактирано 2 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)