И все пак за пристрастността се говори много и в Будизма, така че не е съвсем оф топик. Не е лесно човек да е безпристрастен, може би е и невъзможно. Трябва да е мъртъв, или да спи дълбоко. А аргумента за математика и математиката го виждам в тази посока, много си е на място, но не трябва да се забравя, че винаги е на място и за да достигна до поне някаква безпристрастност не е лошо да го помня и в случаите, когато не е в интерес на тезата, която защитавам.

 

Има и трети вариант - да е тотално жив, буден и съзнателен.

Това, което казваш за математика и математиката е точно същата тази будност, за която толкова много се говори в източните учения.

Ти си я нарекъл със свои думи, но смисълът е един и същи.

Не става дума за това. Просто идеята ми е да се придържаме възможно най-близко до заглавието на темата, както е формулирана. Не да я изпълваме с нашите собствени прозрения и размишления, защото има достатъчно други теми в този и останалите раздели, в които можем да правим това. Същото се отнася и за аналогичните теми като "Ислям за любопитни" или "Юдаизъм за любопитни". Ако някой е любопитен да научи нещо за тези религии, то би следвало вътре да намери такова инфо, което да е поне долу-горе достоверно, а не всякакви други дискусии на всякакви теми, както и закачки като тези, които си отправяме с колежката Ауми.

Разбира се, това си е мое виждане и не мога да принудя никой да се съобрази с него.

 

 

Това, което казваш, не може да бъде избегнато, а и няма нужда, тъй като не всеки любопитен е имал възможността да се запознае с будизма в нужната дълбочина. Понякога хората, споделяйки своите разбирания за будизма, се опитват да си сверят часовника и да проверят, до колко те се доближават до автентичните учения. Не виждам нищо смущаващо в това, а само възможност повече хора да се докоснат до будистката мъдрост. Ти, като практикуващ будист, можеш да насочиш хората с правилната информация, но не можеш да изискваш от тях подготовка и разбиране на нивото, на което са при теб. По този начин кръгът на участниците се стеснява неимоверно. 

Има и трети вариант - да е тотално жив, буден и съзнателен.

Да. Пак ще цитирам Лама-ла от същия източник, който дадох по-горе. На въпрос дали Нирвана не е вид инихилация или изчезване, той отговоря:

"Кой би искал да изчезне? Защо някой би си губил времето да практикува, за да изчезне? Ако вярвате в изчезването, има много по-прости методи за постигането на това. Благородният Буда е казал, че при преживяването на просветлението, огньовете на трите отрови (невежеството, омразата и страста) ще угаснат и Нирвана е угасяването на тези три замърсявания. Следователно, можем да кажем, че Нирвана е постигането на едно естествено състояние на здраве. Точно, както човек оздравява след като е боледувал, така и болестта от вкочването в егото и всички отровни емоции, които възникват от това вкопчване биват потушени. Освен това, когато бъдат потушени се проявява първичното естествено състояние на мъдрост, състрадание и велико блаженство. Затова в дхарма има чувство на радостен оптимизъм, защото всички същества носят в себе си този пробуден потенциал като семе."

Това, което казваш, не може да бъде избегнато, а и няма нужда, тъй като не всеки любопитен е имал възможността да се запознае с будизма в нужната дълбочина. Понякога хората, споделяйки своите разбирания за будизма, се опитват да си сверят часовника и да проверят, до колко те се доближават до автентичните учения. Не виждам нищо смущаващо в това, а само възможност повече хора да се докоснат до будистката мъдрост. Ти, като практикуващ будист, можеш да насочиш хората с правилната информация, но не можеш да изискваш от тях подготовка и разбиране на нивото, на което са при теб. По този начин кръгът на участниците се стеснява неимоверно. 

Аз на това не възразявам, а напротив. Напълно съм съгласен. Имам предвид постове, които са написани по такъв начин, че могат да "паснат" във всяка тема и даже раздел като им се добави някое формално оправдание от типа на следното: Аз не знам как е във ведантизма/будизма/христянството/исляма/юдаизма/екзистенциализма/марксизма/психоанализата/пост-модернизма, но няма начин и там да не се казва нещо по този повод. Подразбирай: Всъщност мен изобщо не ме интересува какво се казва там, но ми хрумна нещо, което искам да споделя и да проверя как ще реагирате. 

ПП Вече втори ден отлагам да отговоря на един интересен въпрос на Сидхартха, защото времето ми е ограничено, а периодично излизаме съвсем извън рамките на темата. Нямам предвид твоите постове.

Редактирано 30 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 

ПП Вече втори ден отлагам да отговоря на един интересен въпрос на Сидхартха

 

Не е само Сидхарта, който очаква отговора ти на този въпрос. Ще се радвам да прочета повече в тази връзка.

Аз много разсъждавах по този въпрос и единственият разумен отговор, който звучи в главата ми е, че на Земята във физическия свят може да се прероди единствено ума. Оттук следва, че бодхисатвите плащат висока цена за избора си /този извод е на дуалното ми съзнание/. За съжаление само такова имам :-)

, но в същината си бих направил предположението - че няма как той да не съдържа описания, аналогии на процесите по вътрешна трансформация. Че и много повече от нея...

Обикновено когато участваш така си зает с твои си неща. Доста постове назад попитах дали и  ако някои неща са неприемливи за темата или теб - веднага могат да се изтрият. Ти тогава го отхвърли.

 

Идеята на написаното от мен беше форма на предложение, когато, и ако, намериш мотивация и възможност да опишеш общо какво знаеш по въпроса, относно будисткия подход спрямо безпристрастието.  Всъщност ти го направи малко след думите ми, макар и накратко. Разбираемо е, че нямаш време, но и аз не настоявам за нищо - просто форма на предложение.

 

Предвид универсалността на пристрастието като психично явление, не са много социално-значимите практики за решаване на проблема. Аз за себе си съм извел различни подходи, някои се оказаха практически възможни, други - бяха само възможни идеи. Но това е относно мен - просто намерих своите решения, но те се оказаха съвсем индивидуални и не стават за обща употреба. Става въпрос за подходите към ... да го наречем "резултата".

 

Намирам писаното от Дакини (2284) за адекватно като цяло, с изключение на последното изречение - плодовете на всички практики НЕ СА еднакви!

Докато в 2288, макар логичността в изложението да е забележителна, спрямо разбирането ми са налице значителни разминавания идващи от различната переспектива на погледа на всеки от нас.

Редактирано 30 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Намирам писаното от Дакини (2284) за адекватно като цяло, с изключение на последното изречение - плодовете на всички практики НЕ СА еднакви!

Докато в 2288, макар логичността в изложението да е забележителна, спрямо разбирането ми са налице значителни разминавания идващи от различната переспектива на погледа на всеки от нас.

 

Би ли разширил или уточнил в тази връзка, за да разбера какво имаш предвид?

Не е само Сидхарта, който очаква отговора ти на този въпрос. Ще се радвам да прочета повече в тази връзка.

По-простички въпроси не може ли? Понеже за подобни неща трябва да питате някой лама, а не начинаещи като мен. Даже не знам откъде да почна и как да го систематизирам. Пробвам, а каквото излезе, но не мислете, че това е някакво дефинитивно дадено инфо. Нито е точно, нито е изчерпателно.

–––––––––––––––––––––––––––

Преди всичко, трябва да се помни, че будизмът се основава върху доктрината за отсътвие на субстанционална личност (анатман), тъй че не става дума за това, че учителят А се преражда в А¹, който е нещо като негово копие. Това, което преминава от една инкарнация в следваща е потенциала за развитие. Не съвсем точен пример, но за да се създаде представа. Едно дете дори да е със заложбите на Моцарт, трябва да мине през някакво обучение. Не може просто да му връчите един нотен лист, да го сложите на едно пиано и да очаквате да засвири по спомени от предните му инкарнации.

 

Второ. Има разни видове тулку като най-общо са два: обикновени и висши. Първите нямат реализация, но са напреднали практикуващи, които биват откривани понякога от своите учители и получават възможност да продължат обучението си. Следователно, не всеки тулку е нещо изключително, т.е. мнозинството не са.

Висшите наистина са особени. Не само помнят събития, предмети и хора от предните си животи, но и учат много бързо (в някой случаи след прочитане на първата страница на даден текст или само чуването му го изрецитирват докрая) и постигат бързи резултати в практиката. Имам впечатления от едно такова хлапе. 

 

Трето. Сред висшите тулку също има различни. Тези на 10-то бодхисатва бхуми могат да имат 5 типа (не броя) проявления, а имено: на просветлените тяло, реч, ум, качества и активност. Също така, способността за еманиране от 1-то бодхисатва бхуми нараства в геометрична прогресия, т.е. един бодхисатва на 1-то бхуми може да има 100 еманации в различни сфери и вселени, на 2-то – 1000 и т.н. Тези еманации не са еднакви като форма, качества, активност и прочие. Примерно, в сферата на животните един бодхисатва може да се прояви като някакво птиче. От един момент нататък, нещата са толкова безличностни, че може да има инкарнация на двама различни бодхисатви в едно също материално проявление.

Иначе ми е ясно как другите ринпочета го откриват в кое дете се е преродил - по сигнатурата на астралното тяло.

Не знам каква е тази сигнатура... Има най-разнообразни начини, т.е. чрез сънища, медитация и прочие, но някой от най-висшите тулку оставят понякога писма, в които посочват в детайли място, условията и семейството, в което ще се преродят. Има сложна процедура за детайлна проверка на децата, за да не стават грешки. Те трябва да разпознаят предмети, хора и да си спомнят минали събития. Има и други неща. 

Друг въпрос е дали исторически тази процедура винаги е била спазвана. Имало е, а и има много неавтентични тулку. Ако един в даден манастир е имало изявен учител, то след смъртта му и да не са можели да открият новата му инкарнация са намирали някое подходящо дете, за да запазят дарителите, които са подкрепяли манастира. Имало е и "политически" тулку, които са били избирани от определени политически кръгове.

Редактирано 30 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Идеята на написаното от мен беше форма на предложение, когато, и ако, намериш мотивация и възможност да опишеш общо какво знаеш по въпроса, относно будисткия подход спрямо безпристрастието. 

Рам, то целият будизъм на това е посветен. Това една от основните теми.

плодовете на всички практики НЕ СА еднакви!

Не са, разбира се. Няма как, когато изходната точка (възгледът) е различен, крайната точка (плодът) да е еднакъв. Примерът с планината, която можела да се изкачи от много страни е малко подвеждащ, защото е възможно да става дума за съвършено различни планини.

Редактирано 30 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Не са, разбира се. Няма как, когато изходната точка (възгледът) е различен, крайната точка (плодът) да е еднакъв. Примерът с планината, която можела да се изкачи от много страни е малко подвеждащ, защото е възможно да става дума за съвършено различни планини.

 

Няма как да са различни плодовете, след като илюзиите са си илюзии, а мъдростта - мъдрост така, както и любовта е любов.

Позналият истинската същност на обекта, не различава различни планини. Планините са си просто планини, облаците - облаци.

По-простички въпроси не може ли? Понеже за подобни неща трябва да питате някой лама, а не начинаещи като мен. Даже не знам откъде да почна и как да го систематизирам. Пробвам, а каквото излезе, но не мислете, че това е някакво дефинитивно дадено инфо. Нито е точно, нито е изчерпателно.

 

 

Благодаря, че си направи труда, Скепсис. Любопитна информация, но ще бъда откровена.

На мен обяснението ти ми дойде в повече. Скептицизма ме хвана за яко гърлото и първата ми мисъл беше - приказки от хиляда и една нощ.

Но понеже знам, че най-лесното нещо на света е човек да отрече нещо, което не разбира, тъй като дори не е бил в досег с него, ще спестя по-нататъшен коментар. Ако имаш някакви полезни линкове в тази връзка, ще се радвам да мога да прочета повече.

Редактирано 30 април 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Няма как да са различни плодовете, след като илюзиите са си илюзии, а мъдростта - мъдрост така, както и любовта е любов.

Позналият истинската същност на обекта, не различава различни планини. Планините са си просто планини, облаците - облаци.

Е, да де... Въпросът е дали я е познал въпросната същност.

Не искам да влизам в този дискурс. Навремето питах един учител за разликата между Ваджрадхара, който предава новите традиции (Сарма) и Самантабхадра, от когото идва Дзог Чен. Той ми каза нещо в смисъл, че това на този етап не бих могъл да го разбера. После, все пак, каза и някои много конкретни неща за етапите в Махамудра и Дзог Чен, както и за разликите между тях. Накрая се пошегува като каза, че която и от двете традиции да следвам ще се просветля, но се надява, че ако после се срещна с последовател на другата, то няма да се сбием за това, че моят Буда е по-просветлен от неговия.

Благодаря, че си направи труда, Скепсис. Любопитна информация, но ще бъда откровена.

На мен обяснението ти ми дойде в повече. Скептицизма ме хвана за яко гърлото и първата ми мисъл беше - приказки от хиляда и една нощ.

Но понеже знам, че най-лесното нещо на света е човек да отрече нещо, което не разбира, тъй като дори не е бил в досег с него, ще спестя по-нататъшен коментар. Ако имаш някакви полезни линкове в тази връзка, ще се радвам да мога да прочета повече.

Ами. Аз затова не исках да пиша... Много правилно, че си скептична. Така и трябва да бъде, ако човек е разумен.

Редактирано 1 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Е, да де... Въпросът е дали я е познал въпросната същност.

Не искам да влизам в този дискурс. Навремето питах един учител за разликата между Ваджрадхара, който предава новите традиции (Сарма) и Самантабхадра, от когото идва Дзог Чен. Той ми каза нещо в смисъл, че това на този етап не бих могъл да го разбера. После, все пак, каза и някои много конкретни неща за етапите в Махамудра и Дзог Чен, както и за разликите между тях. Накрая се пошегува като каза, че която и от двете традиции да следвам ще се просветля, но се надява, че ако после се срещна с последовател на другата, то няма да се сбием за това, че моят Буда е по-просветлен от неговия.

 

Ами, виж, в това отношение следвам логиката от йога, а не своята собствена, която е често под въпрос.  

И тъй като осъзнавам, че на егото му е важно неговият Буда да е по-по-най от Будата на другите, се придържам в мисленето си към изложеното от Патанджали, който ни казва, че различните сиддхи също са от плодовете на просветлението, но те не водят до освобождение, а мен все към свободата ме тегли.  Друго, което ме навежда на тези мисли е, че не може да има различни нирвани. Или казано по ведантически - една е истинската реалност, а илюзиите - те са безчетни.

 

Има обичайни и висши сидхи. Обичайните са плод на шамата, а не на освобождение или просветление. Висшите се изразяват в способността да облагодетелстваш другите. Тялото-дъга се отнася към вторите.

–––––––––––––

Да, илюзиите са безчет. Безбройни са формите и разновидностите на самадхи, които водят до арупа-лока, която е кулминацията на самсара. Те са запазени в тибетския будизъм, но по начало не се преподават. При някой от тях обичайните сидхи въникват много бързо, но това се счита за път без изход.

Редактирано 30 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 Или казано по ведантически - една е истинската реалност, а илюзиите - те са безчетни.

 

Реалност и илюзия са различни неща. Реалност и илюзия е едно и също нещо. Имам предвид трактовката, че от една страна всяка си има самостоятелно битие, а от друга че съществуват само едновременно, като едно цяло.  Това са мои мисли, свързани с прочетено от Хегел. Само отделно, мисълта, че са различни неща е непълна, без мисълта, че са едно и също нещо. Разбира се не трябва да се забравя, че и пълна и непълна е едно и също.

Има обичайни и висши сидхи. Обичайните са плод на шамата, а не на освобождение или просветление. Висшите се изразяват в способността да облагодетелстваш другите. Тялото-дъга се отнася към вторите.

 

 

За сиддхите и нещо подобно на тяло-дъга, както и различните еманации на едно просветлено същество, се говори и във ведическите текстове, но аз не им обръщам особено внимание, тъй като те не са ми цел. Чета ги повече като фентъзи. Тялото-дъга в упанишадите се среща под името "тяло, състоящо се от огъня на Йога":

 

12 When earth, water fire, air and akasa arise, that is to say, when the five attributes of the elements, mentioned in the books on yoga, become manifest then the yogi's body becomes purified by the fire of yoga and he is free from illness, old age and death. 

13 The precursors of perfection in yoga, they say, are lightness and healthiness of the body, absence of desire, clear complexion, pleasantness of voice, sweet odour and slight excretions. 

 

Svetasvatara Upanishad 

Линк: http://www.bharatadesam.com/spiritual/upanishads/svetasvatara_upanishad.php

 

Отделно и в Махабхарата има интересни сведения в тази връзка, където се споменава за "сътворяване на множество тела":

 

 

 

О, най-добър сред потомците на Бхарата, йогинът, след като постигне мистичната сила [на Йога], трябва да сътвори множество тела и да обикаля земята чрез тях всичките. Той трябва да добие [желани] неща посредством някои [от тези] тела, а посредством други трябва да извърши аскетични подвизи. И след това да ги прибере обратно, както [залязващото] слънце прибира обратно лъчите си (Махабхарата).

 

Тялото на Оби Уан Каноуби, след битката с Вейдър също буквално изчезна, остана само наметалото му.

 

Това го пиша, тъй като в линка, който ми даде, много изрично се намеква, че само в една определена школа се постигат подобни състояния, пък не съм съвсем съгласна с тази част от пропагандата. Мисля, че до нас тези практики са достигнали благодарение на Тибетците, но в миналото, както виждаме, има данни за подобни достижения и от други йоги. С което по никакъв начин не се опитвам да омаловажа постиженията на тибетските лами.

Реалност и илюзия са различни неща. Реалност и илюзия е едно и също нещо. Имам предвид трактовката, че от една страна всяка си има самостоятелно битие, а от друга че съществуват само едновременно, като едно цяло.  Това са мои мисли, свързани с прочетено от Хегел. Само отделно, мисълта, че са различни неща е непълна, без мисълта, че са едно и също нещо. Разбира се не трябва да се забравя, че и пълна и непълна е едно и също.

 

Ако разглеждаме реалност и илюзия като състояния на ума - съм съгласна с написаното от теб.

Редактирано 1 май 201412 г. от дакини (преглед на промените)

 

Това го пиша, тъй като в линка, който ми даде, много изрично се намеква, че само в една определена школа се постигат подобни състояния, пък не съм съвсем съгласна с тази част от пропагандата. Мисля, че до нас тези практики са достигнали благодарение на Тибетците, но в миналото, както виждаме, има данни за подобни достижения и от други йоги.

Ами, не мога да кажа много за това, но мнението е имено, че това, за което се говори в Упанишадите и други ведически системи е нещо различно от това, което е кулминацията в Дзог Чен, макар да има външно сходство (ти сама казваш "нещо подобно"). Между другото, тези точно неща не идват от Буда Шакямуни или Буда Ваджрадхара, и изобщо ги няма в новите тантри. Те идват в Тибет основно чрез Гуру Ринпоче Падмасамбхава и не са били познати в индийския будизъм.

Така ни беше обяснено от проф. Ген-ла Семпа Дордже, който е един от няколкото най-изтъкнати будистки учени (махапандита) в света. Той сега е към 80, макар че изглежда поне с 20 г по-млад. Индиец е, а не тибетец и първоначално е бил ведантист, тъй че познава и двете системи. Разбира се, това не може да бъде повод да спорим, нито е нещо, което е актуално за нас.

Инак, за това как са откривани тулку и какви са техните качества има много инфо в различните биографии и текстове, но ако човек е много скептичен, то четенето им няма да го убеди. В крайна сметка, това не е толкова важно.

Редактирано 1 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Ами, не мога да кажа много за това, но мнението е имено, че това, за което се говори в Упанишадите и други ведически системи е нещо различно от това, което е кулминацията в Дзог Чен, макар да има външно сходство. Между другото, тези точно неща не идват от Буда Шакямуни или Буда Ваджрадхара, и изобщо ги няма в новите тантри. Те идват в Тибет основно чрез Гуру Ринпоче Падмасамбхава и не са били познати в индийския будизъм.

Така ни беше обяснено от проф./Ген-ла Семпа Дордже, който е един от няколкото най-изтъкнати будистки учени (махапандита) в света. Той сега е към 80, макар че изглежда поне с 20 г по-млад. Индиец е, а не тибетец и първоначално е бил ведантист, тъй че познава и двете системи. Разбира се, това не може да бъде повод да спорим, нито е нещо, което е актуално за нас.

Инак, за това как са откривани тулку и какви са техните качества има много инфо в различните биографии и текстове, но ако човек е много скептичен, то четенето им няма да го убеди. В крайна сметка, това не е толкова важно.

 

Скепс, идеологическата война си е идеологическа война. Въпреки че привидно никой йогин не се старае да изкара своята доктрина по-по-най, фактът, че се правят опити за омаловажаване на определени практики и учения от други, е красноречив. Но съвсем друга картина се открива пред нас, ако задълбаем в различните писания и датировката на периодите, през които са били писани. Тибетците имат навика да омаловажават влиянието на ведантичните текстове, тъй като те са в основата и на Тибетския будизъм. А ведантистите искат да си присвоят и припишат абсолютно всичко. Аз и ти /единият будист, а другият интересуващ се от веданта/ - можем много по-бързо да се разберем, отколкото ако се опитваме да говорим за тези неща с представители от други религии. Защо? Защото в основата познанията ни са сходни. Аз съм скептична и към сиддхите във Веданта, не го приемай като отношение само към Тибетския будизъм. Отделно, мисля, че и при тибетските будисти, не се афишират много сиддхите, въпреки това виждам, че също се използват като вид материални доказателства пред публиката, което си е евтин популизъм за мен. Хората все още търсят доказателства за съществуване на чудеса, а забравят каква е епохата, в която живеем. Както и да е, за мен най-висшата сиддха е стремежът към постигане на освобождение и тя е тази, която си залужава да бъде следвана като цел, без значение какви са практиките. Мисля, че просветлените същества са над тези дребни припирни, иначе по нищо не биха се отличавали от нас - редовите дуалистични умове. Затова и аз в търсенето си не отдавам никакви предпочитания на различните школи, а се опитвам да изведа за себе си нещата, които са полезни на мен, като напълно осъзнавам, че го правя поради определени нагласи в съзнанието си. Затова и никога няма да ме чуеш да казвам, че принадлежа към една или друга школа.

Тибетците имат навика да омаловажават влиянието на ведантичните текстове, тъй като те са в основата и на Тибетския будизъм.

Не е точно така, Дакини. Това обяснявам, но ето малко детайли. Пак предупреждавам да не приемаш това инфо като дефинитивно и вярно, защото е просто израз на някои от нещата, които съм успял да схвана до сега, а аз не знам почти нищо.

–––––––––––––––––

Будизмът прониква в Тибет на две вълни. Ранното разпространение започва в края на 7 и достига своята кулминация през 8 в. Това е свързано с имената на цар Трисонг Децен, пандит Шантаракшита, Падмасамбхава и Вималамитра. Тогава възниква школата Нийнгма (букв. "древната"). В нея, както и в новите школи (сарма) се практикуват и Сутра и Тантра. Ученията там са систематизирани в 9 яни (колесници): Шравакаяна и Пратйекабудаяна (двете са Хинаяна), Сутра-махаяна (Парамитияна), три външни тантри (Крия, Чаря и Упа/Йога) и три вътрешни (Маха, Ану и Ати/Дзогпа Ченпо). После има около век прекъсване и през 10 в с преводите на Ринчен Зангпо и други започва периодът на късното разпространие, когато всички сутри се превеждат отново като се акцентира върху етимологическата прецизност. Тибетците започват да пътуват до Индия, влизат в контакт с традицията на махасидхите и донасят новите тантри, т.е. много неща, които дотогава не са били познати в Тибет. В резултат на това възникват няколко нови школи и приемствености като основните са Кагю (с неговите 4 големи и 8 малки приемствености), Сакя, Кадам, Шидже, Чод Юл, Ургйен Ниендруп, Джонанг... При тези школи ученията са систематизирани в три яни: Хинаяна (1-те две яни на Нийнгма), Махаяна (3-та яна в Нийнгма) и Ваджраяна с три "низши" тантри (Крия, Чаря и Йога, които са като трите външни в Нийнгма) и Анутарайога (бащина, майчина и недуална).

––––––––––––––––

Макар да има относително съответствие между трите раздела на Анутарайога и трите вътрешни класа в систематиката на Нийнгма, то не е пълно. Различни са идамите и в начина на практикуване също има разлики. Това особено се отнася до Дзогпа Ченпо. Да не продължавам да те заливам с фактология и термини, а направо да ти кажа извода. Този клас учения от ранното разпространение НЕ идват от Индия, а от страната Удияна. Те не са били познати в Индия и нямат пряка връзка не само с Веданта, а и изобщо с Дхармата преподавана от Буда Шакямуни. Давани са от съвсем друг източник. Това важи и за термите. Затова с времето се получава едно преливане на линиите, тъй че на практика в различните школи се практикуват и едните и другите неща, макар и да се акцентира на едно от двете. Въпреки това, през вековете са водени много спорове между последователите на новите тантри и нийнгмапите за това дали тези учения трябва да се практикуват след като не идват от будистката традиция. Отделен въпрос е, че и Ваджраяна с малки изключения не е преподадена от Буда Шакямуни, а от Буда Ваджрадхара, т.е. не е давана от нивото на Нирманакая, а по съвсем различен път.

За Дзогпа Ченпо в Бон няма да пиша, за да не те обърквам допълнително.

Аз и ти /единият будист, а другият интересуващ се от веданта/ - можем много по-бързо да се разберем, отколкото ако се опитваме да говорим за тези неща с представители от други религии. Защо? Защото в основата познанията ни са сходни.

Разбира се, понеже будизма възниква на фона на ведическата религия. Сходни, но не идентични цели, термини и практики. Също така в будизма се счита, че еквивалентните на шамата практики във ведантическите системи са наследство от предходния (трети по ред) Буда. Виж, аз наистина нямам мотивация да доказвам кой е по- и най-... Просто си говорим и споделям това, което знам по темата. Не пропагандирам нищо като това, че будизмът е черешката на сладоледа, а ведическите религии са някаква влошена негова версия. С подобни неща се занимават някои от последователите на някои от христянски деноминации, които постоянно "доказват", че ако не следваш тяхната версия на христянството ще идеш в ада во веки. Това са инфантилни неща. 

Отделно, мисля, че и при тибетските будисти, не се афишират много сиддхите, въпреки това виждам, че също се използват като вид материални доказателства пред публиката, което си е евтин популизъм за мен.

Ами, грешката е моя. Принципно инфото, което дадох е предназначено за практикуващи будисти и най-вече за учениците на този учител. Не му е мястото тук и ще махна линка. Искрено се извинявам и съжалявам, че постъпих толкова необмислено.

Както и да е, за мен най-висшата сиддха е стремежът към постигане на освобождение и тя е тази, която си залужава да бъде следвана като цел, без значение какви са практиките.

И аз това казах. В будизма се нарича "бодхичита".

Редактирано 1 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 Друго, което ме навежда на тези мисли е, че не може да има различни нирвани.

 

Даже в рамките на будизма има. Има нирвана на Архатите, на Пратйекабудите, а има и Махапаринирвана. Има и други. Разбира се, крайното достижение е едно, но с термина се означават различни етапи до достигането му. Затова трябва да се уточнява за какво става дума.

 Затова и никога няма да ме чуеш да казвам, че принадлежа към една или друга школа.

Ами и аз не казвам, че "принадлежа" на някаква школа. Казвам, че следвам методите или пътя предаван от приемствеността, към която имам афинитет, защото (на този етап) те ми пасват най-много. Това е всичко. Не става дума за това, че тя превъзхожда другите. Просто там се чувствам като у дома, защото съм имал връзка с нея от по-рано.

Редактирано 1 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Редактирано 1 май 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Трябва лично да проверя. Бе, не е случайно, че ги пишеш тези неща, въпросът е къде ще ни отведе цялата тази информация мен и другите четящи.

 

 

И аз много често съм си задавала този въпрос. Как точно обаче ще провериш. Нагласата не е точно според ума, а от сърцето и това не е съвсем метафора. Трябва да се появи вътрешен водач. Това също не е метафора, той заявява присъствието си по особен начин въпреки всичко. Има признаци. Дотогава всеки учител най-много да те доведе чрез обучение до него, в добрия случай. Само с него можеш да намериш истински учител. Сега постоянно забелязвам, че изобщо не знаем за какво говорим, изобщо. Няма как да знаеш, например, дали искаш въпросното освобождение - готова ли си на крайно унижение например? Човек няма как да знае, докато не е готов.

В началото е нужен външен учител, който да помогне да откриеш вътрешния. Тези, които са се справили без външен учител се броят на пръстите на едната ръка.

И е така, и не е. Май вече сме говорили за това. Външният учител, който ти дава практики и не е внимателен, може да те остави да се навреш в коптори, от които няма измъкване. Без вътрешния водач няма как да разпознаваш. Въртим се в кръг. Впрочем, не се каня да ви убеждавам, защото няма начин. Просто май ми стана скучно.

Външният учител, който ти дава практики и не е внимателен, може да те остави да се навреш в коптори, от които няма измъкване.

Това не е учител, а самозван псевдо-учител, каквито има много.

До никакъв вътрешен водач няма как да стигнеш сам. Просто е абсурд, освен ако си някой като Тилопа, Вирупа, Асанга и още няколко такива. Но подобни идеи са широко разпространени в ню-ейдж културата.

Това не е учител, а самозван псевдо-учител, каквито има много.

До никакъв вътрешен водач няма как да стигнеш сам. Просто е абсурд, освен ако си някой като Тилопа, Вирупа, Асанга и още няколко такива. Но подобни идеи са широко разпространени в ню-ейдж културата.

Така са ти казали, това отговаряш. Ти нямаш собствено мнение, което да е постоянно. Не предупреждавам теб, защото няма смисъл. Планините наистина може да са различни и само да изглеждат планини и т.н.

Разбира се, че не можеш да стигнеш сам до водача. Затова са изобретени религиите, философията, поезията и всичко, което може по някакъв начин да наподоби истината и да ти даде посока. Писах по едно време за ролята на влиянията тип Б. Но само когато престанеш да слушаш множеството, можеш да чуеш гласа на едното. Проблемът е, че няма как да стигне до съзнанието ти, освен преведен на твоя "език" и в началото поражда объркване и недоразумения.

Така са ти казали, това отговаряш.

Казал го е Буда. Безмислено е спорим на тази тема, Уит.

Ако човек никога не е имал и няма никаква възможност да се срещне с автентични учители, то естествената му реакция е да твърди, че няма никаква полза и нужда от учители, за да обясни и оправдае безнадежната ситуация, в която е попаднал. Има и друг тип реакция, който намирам за по-полезен. Той е да си отправя силни пожелания да се срещне с такива учители и да положи някакви усилия това да се случи. Сега или в далечното бъдеще.

Нищо не идва даром, а е нужно да се ангажираш. Колкото по-активно се ангажираш, толкова повече може да стигнеш до нещо стойностно. Ако не се ангажираш изобщо, то просто ще обикаляш около вратата в течение на години. Безмислена загуба на време. По-добре е тогава да се посветиш на светска активност, тъй че поне да изживееш живота си сравнително комфортно.

Редактирано 1 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)