А чрез какво се възприемат идамите. Според мен входът е хипофизата.

И недуалното възприятие - ригпа, също би трябвало да се изживява чрез този орган.

 

Според йога органът, който е отговорен за тези неща, е pineal gland: http://en.wikipedia.org/wiki/Pineal_gland

 

Не знам във Ваджраяна какво се казва по този въпрос.

Според йога органът, който е отговорен за тези неща, е pineal gland: http://en.wikipedia.org/wiki/Pineal_gland

 

Не знам във Ваджраяна какво се казва по този въпрос.

Възможно е и да е пинеалната жлеза.

 

Слабото ни място,на живите същества,се състои в това,че ние сами произвеждаме своите халюцинации.Това което наричаме съзнание за самите себе си,не е нещо повече от лични мисли.Сатори не означава край на илюзията.Да си придаваш умен вид и после да станеш пълен идиот е съдбата на човека.  - Кодо Саваки

 

Този цитат е за тази тема, а не за тази, в която си го пуснал. Явно усилието да коментираш цитатите, които пускаш надхвърля възможностите ти. Или просто те мързи?

–––––––––––––––––

Кодо Саваки е японски Дзен-учител (роши) от школата Сото (кит. Цаодундзун), която е най-влиятелната Дзен традиция в Япония, заедно с Риндзай. Има израз, който на японски е Гокешичишу и буквално означава "Пет школи – седем направления" на китайския Чан-будизъм от епохата Тан. Петте школи или домове са 1) Риндзай, 2) Игьо, 3) Сото, 4) Уммон, 5) Хоген. Риндзай по-нататък се разделя на Йоги и Орьо. Тъй че в крайна сметка стават седем различни приемствености.

Сото е основана от Тодзан Рьокай (кит. Дуншан Ландзие) и ученикът му Содзан Хонджаку (кит. Цаошан Бъндзи). Първите йероглифи на имената им дават името на школата. През първата половина на 13 в. легендарният Доген Дзенджи пътува до Китай, където получава приемствеността на традицията и я пренася в Япония. В Сото се акцентира върху Мокушо-дзен ("Дзен на мълчаливото просветление") и следователно върху практикуването на шикантадза, а не върху Канна-дзен ("Дзен на словото") и коаните, както е в Риндзай. Разбира се, това разграничение е условно, защото в Риндзай също се практикува шикантадза, а в Сото се работи с коани. Разликата е върху кое се акцентира.

Шикантадза букавално се превежда като "нищо друго, освен (шикан) да седиш (дза) по подходящ начин (та)". С други думи, това е медитативна практика, при която не се ползва опора или помощни средства като броене на дишането или коани. Доген Дзенджи посочва, че това е неконцептуално състояние (свободно от мисли), ясно и будно внимание, което не е насочено към какъвто и да е обект. Хакуун Рьоко Ясутани (в книгата "Уводни наставления за упражняването на Дзен") казва:

 

"Шикантадза е отношението на човек пред лицето на смъртта. Представете си, че участвате в дуел с мечове според древното японско бойно изкуство. Във всеки миг сте нащрек, изпълнени с решителност и готовност. Ако отслабите вниманието си дори за миг ще бъдете съсечен. Наоколо се събират хора, за да гледат битката. Тъй като не сте сляп, то с крайчеца на окото виждате тълпата, и тъй като не сте глух я чувате. Но тези сетивни възприятия не поглъщат вниманието ви дори за миг."

 

Разбира се, това е метафорично и общо описание, но който е медитирал повечко ще разбере какво се има предвид, но само донякъде. Понеже това описание съответства на това, което в индо-тибетската традиция се нарича "шамата без опора/обект". То е предпоставка за възникването на това, което в Дзен наричат сатори или кеншо. Двата термина не са синоними, макар често да се ползват така. Кеншо е нещо като пъроначален проблясък на недуално осъзнаване, докато сатори предполага стабилност на преживяването. Въпреки това, трябва да се има предвид, че има разни употреби на думата "сатори". С нея може да се означава не само напълно пробуденото състояние, което е свободно от всякакви дуални илюзии, но и временни състояния на недуално осъзнаване, които възникват от медитативната практика, но не са стабилни и изчезват. Явно е, че Кодо Саваки употребява думата "сатори" в това и значение, когато казва, че "Сатори не означава край на илюзията". Това е така, защото няма как, който и да е будистки учител от която и да е школа да изпитва съмнения във възможността да се постигне просветленото състояние на Буда. Такива съмнения могат да имат само начинаещи или хора, които никога не са се занимавали с практика под ръководство на учител, а просто са прочели някоя и друга книжка.

–––––––––––––––––

Обяснявам това понеже цитирането на разни неща извън контекста, без разбиране и коментар, не само не е полезно, а е направо вредно или поне много объркващо. Другата причина е, че на Запад има една твърде погрешна представа за Дзен, за която вина носят и някой от японските учители, които са го популяризирали. Съществува мнение, че Дзен е някакъв лек път, който е лесно достъпен и подходящ за мързеливци. Това е много далеч от реалността. Дзен се отнася към Махаяна-направлението в будизма и като всички будистки школи включва упражняване в етична дисциплина (шила), медитация (самадхи) и мъдрост (праджня). Може да се каже, че Дзен е непостепенен път в рамките на Сутраяна. В Сото-дзен се акцентира много силно върху формалната медитативната практика (дза-дзен), която се практикува ежедневно по няколко часа и сесии. Без такава практика никакви спонтанни преживявания на кеншо не могат да възникнат.

 

Kратко филмче за манастира основан от Доген Дзенджи. Видно е, че дисиплината е строга, монасите учат и рецитират сутри, извършват разни ритуали, медитират и работят в кухнята или по почистването и подръжката на манастира. Както и във всички други будистки манастири, разбира се.

Редактирано 17 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Явно е, че Кодо Саваки употребява думата "сатори" в това и значение, когато казва, че "Сатори не означава край на илюзията". Това е така, защото няма как, който и да е будистки учител от която и да е школа да изпитва съмнения във възможността да се постигне просветленото състояние на Буда. Такива съмнения могат да имат само начинаещи или хора, които никога не са се занимавали с практика под ръководство на учител, а просто са прочели някоя и друга книжка.

 

Доста убедително звучи.Цитираш ли я тази "лекция" или имаш наблюдения по целия Път,от първите книжки,ума на будистки учител,просветленото състояние на Буда?

Доста убедително звучи.Цитираш ли я тази "лекция" или имаш наблюдения по целия Път,от първите книжки,ума на будистки учител,просветленото състояние на Буда?

Ами, нямам претенции да съм практикувал и да познавам Дзен. Познавам хора, които бяха няколко години (с прекъсвания, а не наведнъж) в манастир на Сото-Дзен в Япония. Разговаряли сме, тъй че имам някаква представа как се случват нещата. Инак, Дзен, както писах, е махаянистко-направление в будизма и затова носи всички основни черти на другите Махаяна-школи. Има и определени специфики, които му дават особена оригиналност и които отчасти са свързани с японската култура и манталитет.

Инак, по втория въпрос. Няма нужда човек да е изминал целия път, за да е убеден в плода. Достатъчно е да е попрактикувал известно време и да е общувал с автентични учители от някоя будистка традиция. Ако това се е случило, то той ще ориентира живота си към практика, а няма да се занимава с безполезни колебания. Просто тези въпроси отпадат от само себе си.

И накрая, имаш ли намерение да пишеш по темата или си се посветил на това да ми задаваш неясно формулирани въпроси и да пляскаш цитати без коментар?

Инак, по втория въпрос. Няма нужда човек да е изминал целия път, за да е убеден в плода. Достатъчно е да е попрактикувал известно време и да е общувал с автентични учители от някоя будистка традиция. Ако това се е случило, то той ще ориентира живота си към практика, а няма да се занимава с безполезни колебания. Просто тези въпроси отпадат от само себе си.

И накрая, имаш ли намерение да пишеш по темата или си се посветил на това да ми задаваш неясно формулирани въпроси и да пляскаш цитати без коментар?

Посещавал съм автентични учители от две будистки традиции в София.Учителите са българи,които са поставени тук да разясняват тибетски будизъм.Практикувах шаматха,но и се наслушах на откровени глупости...Това че нямаш "безполезни колебания" си е твоя път."Е, как приемаш нещо, което не познаваш?" е твое изказване...И накрая,коментирам цитати когато преценя че има нужда."Който знае - не доказва.Който доказва - не знае". - Лао Дзъ(в превод от руски)

Редактирано 17 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Посещавал съм автентични учители от две будистки традиции в София.Учителите са българи,които са поставени тук да разясняват тибетски будизъм.

Ами, у нас учители няма, Шунята. Не знам при кои си бил (вече несъществуващата група на Сакя, Палюл, групата на Норбу Ринпоче, ДП), но там учители няма. Има практикуващи, които са напреднали в някаква степен и могат да дават някакво общо въведение в Дхарма. Не вярвам и някой от хората, с които си говорил да се е представил за автентичен и квалифициран учител, макар че знае ли човек. Ако си попаднал на такива, то значи нещата съвсем са се влошили. Положението с Дхарма на Запад, а и на Изток в момента е доста объркано, а у нас е направо трагично по моето скромно мнение.

––––––––––––––––

Лично на нас шамата ни беше преподавана в детайли в Индия в течение на близо две седмици по пет-шест часа на ден. Неща, които просто няма къде да прочетеш. Имахме и шанса да получаваме инструкции и да задаваме въпроси тет-а-тет от един много качествен Ваджраяна-учител (Дубсинг Ринпоче). Между другото, шамата е актуална след завършването на външното и вътрешното Ньондро. Не че не може да се практикува преди това, но едва ли ще има кой знае какъв ефект.

–––––––––––––––– 

От чисто любопитсво – на какви глупости се наслуша, ако не е тайна, разбира се.

Редактирано 17 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Няма да навлизам в подробности,тъй като за мен основната концепция на Ваджраяна няма много общо с будизма.Тибетския будизъм е езотеричен будизъм,митология,приел елементи от религията бон,шамаизъм,тантризъм,ламаизъм и тн. все неща на които Буда не е учил.От пръв поглед се вижда че между Теравада(основана през 250 г. пр.н.е.),която е най-консервативната школа в будизма и Ваджраяна(8 век) има потресаващи разлики,които никакви умствени гимнастики на поклонниците на Ваджраяна не могат да заличат.Тайни учения на Буда през 8 век - друг път.Малко гъбки и отварки и може да нашляпаме и ново евангелие,не че не са го правили.Гръмотевичната Колесница според мен е за изгърмяли типове.

 

"В тибетките будистки предания, се твърди че историческия Буда Шакямуни учил на тантра и на това че те са тайни учения, слагащи граница във връзката между ученика и неговият учител. Те били написани дълго след ученията на Буда, Пали канона и Махаяна сутрите." - от Уикипедия

 

Няма да навлизам в подробности,тъй като за мен основната концепция на Ваджраяна няма много общо с будизма.

 

Mи, как ще навлезеш като не си бил в никакви групи и не си разговарял с никакви учители. На другото е безпредметно да отговарям, тъй като не познаваш не само тибетския будизъм, но и Тхеравада, че да можеш да ги сравняваш. Смешно да се представяш за защитник на Тхеравада след като не познаваш Пали-канона дори повърхностно. В София имаше Тхеравада група. Ако толкова цениш тази традиция, свържи се с тях, учи и практикувай. Или изкарай един ретрит по системата на Гоенка. Аз поне така бих постъпил на твое място.

Редактирано 17 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Mи, как ще навлезеш като не си бил в никакви групи и не си разговарял с никакви учители. На другото е безпредметно да отговарям, тъй като не познаваш не само тибетския будизъм, но и Тхеравада, че да можеш да ги сравняваш. Смешно да се представяш за защитник на Тхеравада след като не познаваш Пали-канона дори повърхностно. В София имаше Тхеравада група. Ако толкова цениш тази традиция, свържи се с тях, учи и практикувай. Или изкарай един ретрит по системата на Гоенка. Аз поне така бих постъпил на твое място.

Мислиш ли че ако имаше такава група нямаше да зная?Няма.Има хора с които контактувам и които пътуват до Англия.Но не са много и са разпръснати из България.Достатъчно е човек да чете Аджан Сумейдо, Аджан Ча , Аджан Амаро, Аджан Сучито за да е в час.Не спираш да се излагаш като казваш,че другите са смешни и необразовани,а ти си "най-великия ерудит".Тук например има огромно количество безценни преводи:

 

http://gorskovreme.com/

Мислиш ли че ако имаше такава група нямаше да зная?Няма.Има хора с които контактувам и които пътуват до Англия.Но не са много и са разпръснати из България.Достатъчно е човек да чете Аджан Сумейдо, Аджан Ча , Аджан Амаро, Аджан Сучито за да е в час.Не спираш да се излагаш като казваш,че другите са смешни и необразовани,а ти си "най-великия ерудит".Тук например има огромно количество безценни преводи:

 

http://gorskovreme.com/

Този сайт го знам. Чак пък огромно количество. Типпитака е преведена на английски и я има он-лайн. На руски също има доста преводи.

Значи инфото ми е по-старо. Зная, че се опитваха да организират подобна общност, но явно не се е получило. Ами пътувай с тях тогава. Само с четене на книжки няма да стане. Без значение е дали практикуваш Дзен, Тхеравада или Ваджраяна. Поне от досегашното ти участие тук не забелязах да познаваш Тхеравада нито като терминология, нито като доктрина. Общувам с будисти от всякакви направления и мога да преценя това след един-два поста. Не го казвам с цел да те засягам, а за да те окуража да се захванеш по-сериозно с изучаване на Тхеравада, щом те привлича, а не да си губиш времето да ме провокираш като пишеш измишльотини за тибетския будизъм.

Пожелавам ти успех в следването на Дхамма.

Редактирано 17 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Само с четене на книжки няма да стане. 

Четене на книжки и медитация не е ли достатъчно?Буда е предавал учението си в прост разговор.Е,и гуру трябва да папка.Тъпченето на мозъка с всякаква информация според мен води до трагични резултати и изфирясване...

Също ти желая успех в Дамма.

 

"Духовното пробуждане не изисква нов опит; то е просто да видиш ясно какво се случва в момента." - Дарил Бейли

Четене на книжки и медитация не е ли достатъчно?Буда е предавал учението си в прост разговор.

Не е достатъчно по много причини. Сам казваш, че Будата е преподавал Дхарма устно като е общувал с учениците си очи в очи, а не е писал книжки. Причината е, че в различни моменти от живота си хората имат различни нагласи, различни емоционални проблеми, различен интелектуален капацитет. Затова и Будата е давал ученията съобразно нуждите и способностите на конкретния ученик. В писанията нещата са изведени обобщено. В Гандавюха сутра Будата казва, че трябва да гледаме на себе си като на болни, на ученията като на лекарство, на учителя като на лекар, а на изучаването и практиката като на лечение. Да учиш по книжки без контакт с учител е като да се лекуваш сам. Така би могъл да се излекуваш от някое просто заболяване като настинка, но не и от нещо, което е наистина сериозно. Самсара (дуалното възприятие) е най-сериозното възможно заболяване, тъй че самолечението е утопично занимание.

При медитативните практики възникват разнообразни пречки и въпроси, за които отговор в книжките няма. Трябва ти някой с опит, който да те ориентира и посъветва.

––––––––––––––––––––––

Инак, Тхеравада е една прекрасна и чиста традиция. Както виждаш не съм сектант, който да тръгне да те убеждава, че трябва да следваш тибетския будизъм, щото е единственото вярно учение. Напротив. Отнасям се с дълбоко уважение към всички будистки традиции (Тхеравада, Дзен, Ваджраяна), както и към другите духовни пътища и религии. Това е в съгласие с преподаваното от Буда Шакямуни. Известно ми е, че в средите на теравадините има някои фундаменталистки настроени групички, които твърдят, че Тхеравада е единственото автентично учение на Будата, но не ги възприемам сериозно. Не ги възприемам сериозно, защото техния основен аргумент е, че Пали-канона е най-стария писмен източник. Това е вярно, но трябва да се помни и разбира, че сутрите в Пали-канона са записани около 450 г. след Махапаринирваната на Буда Гаутама. На същото основание, на което Махаяна-сутрите или тантрите се отхвърлят, може да се отхвърлят и ученията на Теравада.

Освен това, тези сутри ги има в тибетския канон ( в раздела Канджур), където са преведени от санскрит. Програмата, по която учим включва детайлно изучаване на възгледите на хинаяна философските школи Вайбхашика и Саутантрика, както и Абхидхарма-коша на Васубандху. Правилата и обетите на Виная, които следват тибетските монаси са според школата Муласарвастивада. С други думи, тези учения се изучават и следват и в тибетския будизъм.

–––––––––––––––––––––––

Изречението ти за гуруто е пример за начина на мислене на много западняци, които не са родени и възпитани в будистка среда. Това за азиатците е неразбираемо. Няма никакво съмнение, че има псевдо-учители и сред будистите. Мога цял списък да напиша тук. Това не означава, обаче, че всички учители са мошенници. Ако следваме твоята логика, ти не би учил се учил дори от Буда Шакямуни, тъй като той обикновено е отивал в някой град със своите монаси, където са го поканвали в някой дом, нахранвали са ги, а в замяна Будата е изнасял някаква беседа. В много случаи е получавал изключително щедри материални приношения и дарения от богатите си ученици, които после е раздавал или с които е била подкрепяна монашеската сангха. И днес, хората правят такива дарения на манастирите. Не само на тибетските, но и на тези на тхеравадините. Не виждам разлика между това дали човек ще прояви щедрост към тхеравадински, дзен-будистки или тибетски монах, манастир или учител.

–––––––––––––––––––––––

Не мога да правя обощения, но имам представа колко скромно живеят нашите учители, както и монасите в института. Понеже мнозинството живеят там, където и ние. Храним се заедно с една и съща храна, стаите, които обитават са същите като нашите и изобщо условията, в които живеят са същите. Уверявам те, че са спартански по западните критерии. Освен това подържат максимално ниски цени за обучение. Сериозните приходи, които се влагат в проекти като превеждане и издаване на будистка литература, подържане на манастири, строеж на ступи и благотворителна дейност (тя е много активна, защото в Индия има много страдащи от недоимък, липса на образование и медицински грижи хораи особено деца) идват не от нашите такси или дарения, а от много богати азитаски бизнесмени като една прекрасна дама от Хон-Конг, която пътува до Делхи с частния си самолет. До нашите пари не са опряли. Ако разчитат на нас, то щяха да са измрели от глад.

Самото място, на което е построен института (кампуса в Делхи) е дарение от индийското правителство по време на президента на Индия Шри Рамасвами Венкатараман със съдействието на Индира Ганди. Индийците са много благородни и разумни хора. Без тяхната помощ цялата скъпоценна тибетска традиция вече щеше да е изгубена безвъзвратно и много по-рано от предвиденото.

Редактирано 17 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Благодаря за изчерпателния отговор.С две думи,ще се мре или трябва да се пътува до Индия за да се лекуваме.

 

Раждане,промяна,смърт.Всички феномени включително и ние хората не притежаваме Върховна реалност.Това което изживяваме е подобно на сън,илюзия,халюцинация или по събирателно казано от будизма - Пустота.

Благодаря за изчерпателния отговор.

За нищо.

Благодаря за изчерпателния отговор.С две думи,ще се мре или трябва да се пътува до Индия за да се лекуваме.

Не. Защо пък до Индия? Учители има и в Европа, Америка, Русия или в Южна Америка. У нас не само, че няма, а и идват инцидентно. И много често не повтарят. Някои като Лама Джампа Тхайе проявяваха безкрайно търпение и състрадание в течение на години, но в крайна сметка се отказаха да си губят времето.

Това което изживяваме е подобно на сън,илюзия,халюцинация или по събирателно казано от будизма - Пустота.

Всички феномени са празни и лишени от субстанциално битие. Така е. Вярно е, което казваш.  Бедата е, че самсаричното възприятие не може да се промени само като си кажем, че нещата са пусти. Можем да го повтаряме по 24 часа, но едва ли ще има кой знае каква полза.

Редактирано 17 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Всички феномени са празни и лишени от субстанциално битие. Така е. Вярно е, което казваш.  Бедата е, че самсаричното възприятие не може да се промени само като си кажем, че нещата са пусти. Можем да го повтаряме по 24 часа, но едва ли ще има кой знае каква полза.

Осъзнаването на пустотата е върховния метод за елиминиране негативните състояние на ума.Е,някои прибягват и до алкохола,но той елиминира ума изобщо

Осъзнаването на пустотата е върховния метод за елиминиране негативните състояние на ума.

Това е така, разбира се. Съвсем схематично това осъзнаване има две разновидности. Осъзнаване пустотата на Аза или петте скандхи (форма, усещане, възприятие, нагласи/ментални фактори и съзнание), което се постига от Архатите (шраваките и пратйекабудите, макар при тях разбирането да е по-дълбоко). Второто е постигането на пустотата на всички феномени (дхарми), което се случва на 1-то бодиства-бхуми. С други думи, Архатите постигат липсата на индивидуална същност, душа или Его, но считат, че компонентите, които съставят скандхите са реални. Възгледът на бодхисатвите минава отвъд и постига пустотата по цялостен начин, както се посочва в Сърдечната сутра, откъс от която цитира. Затова още тогава ти казах, че това не е възглед, който се приема в Хинаяна.

Е,някои прибягват и до алкохола,но той елиминира ума изобщо

Е, всякакви ги има. Не случайно петият от обетите за индивидуално освобождение (пратимокша) е въздържане от алкохол и всякакви опиати. Будата не е забранил яденето на месо категорично даже във Виная за монасите, но виж за алкохола и наркотиците е бил пределно ясен.

–––––––––––––––––––

Разликата между Хинаяна и Махаяна не е, както понякога се твърди в липсата на състрадание и любяща доброта. Четирите неизмерими отношения (санскр. апарамана), т.е. доброта/любов (санскр, Майтри), състрадание (санскр. Каруна), симпатизираща радост (санскр. Мудита) и безпристрастност (санкр. Упекша) ги има и в Хинаяна, а даже и в индуистката Санкхя, където се наричат Брахма-вихара ("състояния на божествен престой"). Значението, обаче, е различно. Основната разлика между Хинаяна и Махаяна е в наличието или отсъствието на кураж и доверие, че напълно пробуденото състояние е постижимо. С други думи, ако следваш Хинаяна, то се стремиш към индивидуално освобождение, но не защото си егоист и не ти пука за другите, а защото считаш, че Просветлението на Будата е нещо, което е недостижимо за теб. Това накратко.

 

ПП Имай предвид, че не използвам термините Тхеравада и Хинаяна като синоними. Когато пиша за Хинаяна става дума за тибетската систематика на три или девет яни (според Сарма или Нийгма школите).

Редактирано 17 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Разликата между Хинаяна и Махаяна ...

Дали си Хинаяна,Теравада,Махаяна,Ваджраяна или Дзен няма голямо значение според мен,ако се спазва духа на будизма и не се стига до нетипични крайности и откровени фантазии които да се възвеличават над основните принципи.Не може в официален будистки център(който има благословията на истински учител) при първо посещение да не ти разяснят Четирите Благородни Истини,а да те пратят да медитираш "върху" майка си!Подписа ми е на Тензин Гяцо,не защото е Ваджраяна,а защото е велик будистки философ от 21 век.На всички ни съдбата е предопределена от други събития,малко или много,неговата е наистина в голяма степен.Задълбаването в различията,хващането че някоя дума не е преведена правилно,фанатизма,само отдалечават хората които имат афинитет към будизма и дори могат да откажат и настоящи последователи.Според мен това идва също от болестта "АЗ" ,която е поставена на пиадестал(тъй като всички са болни,никой не я забелязва),Аз съм прав- Ти бъркаш.Но когато се добавят елементи в будисткото учение,които откровено противоречат на учението на Буда и не са дадени първоначално,човек не може да остане безпристрастен,защото това може да  унищожи будизма.В Йогачара,която е основна школа на будизма махаяна се приемат нови учения за "татхагатагарбха" и "алая виджняна" .Първото е Абсолютен Ум.Второто означава "съзнание съкровищница" или един вид контейнер в който се помещават семена(биджа).Тези семена са елементарни единици информация.Всичко възприето и преживяно от субекта(а има ли субект изобщо) попада в това "съзнание съкровищница" във вид на семена на опита.В един момент определен от кармата на съществото под въздействие на енергията на съзнанието(мата шакти) започват да прорасват и да проектират своето съдържание навън.Следва прераждане,добавяне на нови семена и така нататък...Не добавяме ли Бог и душа по този начин?Нищо лошо,ама да ги откриеме първо.За застраховка Йогачара усложняват неимоверно философията си за да не може да я оспори почти никой,ако не е професор по философия.Давам само един пример,за който съм чел и съм запознат.Съгласен съм че будизма трябва да се развива спрямо времето и епохата и мисля че отнеменето на елементи е по логично от добавянето,тъй като прахта трябва да се обърсва от време навреме от огледалото,а не да се трупа и усложнява,за да не го разбере накрая никой без учител.

Редактирано 18 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Редактирано 18 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

И така нататък. Тук дори не можем да започнем сериозно обсъждане на Йогачаря за съжаление. В написаното от теб има много неточности, които идват от източниците, които си ползвал. 

Изобщо не мисля да обсъждам Йогачара,след като твърдиш че си се цопнал в "най-чистия" извор на Ваджраяна, а другите ползват неточни източници(в моя случай няколко на брой). Делюзията на една личност,не е мерило за истинност и си е чиста загуба на време да се спори тук,като може да се прочете нещо от просветлен учител в нета дори...

Редактирано 18 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Дали си Хинаяна,Теравада,Махаяна,Ваджраяна или Дзен няма голямо значение според мен,ако се спазва духа на будизма и не се стига до нетипични крайности и откровени фантазии които да се възвеличават над основните принципи.

Не може в официален будистки център(който има благословията на истински учител) при първо посещение да не ти разяснят Четирите Благородни Истини,а да те пратят да медитираш "върху" майка си!

Откровено противоречи по смисъла си на следващите по-надолу изказвания, касаещи кое е "достатъчно", както и дори в първото изречение тук(важното е "духа на будизма", )

 

С две думи,ще се мре или трябва да се пътува до Индия за да се лекуваме.

Проблема е че точно "лекуването" е симптома на неизлечимостта на същата болест. Който е почнал пътя си от "нужда" или с "цел" той не може да достигне далеч. Просто е - нарича се накратко "мотивация".

 

Колкото до "болестта" наречена ПРЕХОДНО или "СМЪРТ", то сами по себе си тия двете са едно естество и са задължителна част от света и вселената. Само да напомня, че всички открития, всички пътища, всички напредъци, всички осъзнавания, са възможни само в рамките именно на САМСАРА. Пътя на БУДА (не Гаутама, а състоянието на съзнание "буда") е напълно безсмислен ако не е положено неговото "начало" именно в САМСАРА. Много е симптоматично когато някой търси да се вкорени или вкопчи в идеите за вечност, непреходност. И проблема е именно когато мотива е просто "спасението" (като най-общо, във всичките му превъплъщения) дори като решение на форми на вътрешна неудовлетвореност...

 

Мислиш ли че ако имаше такава група нямаше да зная? Няма. Има хора с които контактувам и които пътуват до Англия. Но не са много и са разпръснати из България. Достатъчно е човек да чете Аджан Сумейдо, Аджан Ча , Аджан Амаро, Аджан Сучито за да е в час. Не спираш да се излагаш като казваш,че другите са смешни и необразовани,а ти си "най-великия ерудит". Тук например има огромно количество безценни...

Там е работата - ленивците много държат да поставят всичко до "схващания" като синоним на "разбиране". И да настояват че като "четат" тоя или оня, това или онова - е "достатъчно". За да угодят на ленивостта си - е достатъчно. Ама отвъд угаждането - не става. Естествено "ленивеца" е напълно уверен и категоричен кое му е "достатъчно". Само дето го нарича "духовно", или "будизъм"...

 

Колкото до цитата "НЕ СПИРАШ ДА СЕ ИЗЛАГАШ...." - там е въпроса - че човек е много важно дали се чете - сам дали се чете. Повечето - не го правят, дори не им хрумва. Защото те пишат предварителни неща от проекциите в главата си. И като пишат са с идеята че "това, което им е в главата" е истината... и че тя е очевидна и единствена за всички и субекта искрено вярва че на него му е ясно, просто и естествено. На останалите - също.

 

Особено е весело, когато точно такива хора настояват колко много знаят за "ЕГО", понеже сред народната култура е спусната предварителна нагласена опростена версия за това понятие, с цел народната му употреба. Особено, когато тя е с толкова привлекателното си описание, което е изключително удобно да се "възприеме", особено във връзка с народните схващания за "духовното" и за тази гадна твар, дето пречи, наречена "его". Его-разбирачите толкова се наводниха, че както е характерно вече си имат обща култура, говорят си, разменят си мъдростите, обясняват си и се вдъхновяват взаимно с една скроена като за тях версия на поредното понятие (ЕГО). И както е типично за "народа" - тая думичка (его) вече всеки я знае, всеки настоява че я разбира, дори и доказва, настоява...

 

 

Няма да навлизам в подробности,тъй като за мен основната концепция на Ваджраяна няма много общо с будизма.

Както вече беше обяснено, всичко опира до това кой какво разбира за думичките. Обобщението го правя накрая. Тук примера е - кой какво отразява през използването на думичката БУДИЗЪМ. За повечето "народни читатели и популисти" има една генерална грешка - че инициират БУДИЗМА, като ГАУТАМИЗЪМ. Будизъм е много по-широко понятие от оставеното от "последния буда" (Гаутама). Но за "тесните хора" е характерно и "тясното разбиране" на всичко, включително и на значението на думичките и опира до всички в целия им живот. 

---------------------------

" Същността е в това,че в резултат на собствените .....,вие напълно се уверявате в истиността на Буда,дхарма и сангха като основни елементи на спасението и това е мигът,в който ставате будист." - Тензин Гяцо (Далай Лама - Четирите Благородни Истини - София 2007)

Това че нямаш "безполезни колебания" си е твоя път.  "Е, как приемаш нещо, което не познаваш?" е твое изказване...

-------

И накрая,коментирам цитати когато преценя че има нужда."Който знае - не доказва. Който доказва - не знае". - Лао Дзъ(в превод от руски)

Само да допълня, че така е с преводите и "разбирачите". Големия проблем в работата със словото е неговото осмисляне. В случая с цитата, проблема е именно с разбирането на значението на думичките, а не просто да е заучен популярния им смисъл, защото нивото на популярното и неговото заимстване е именно, че подава едно само основно, договорено и опростено значение.

Тънкостта е да се осмисля дълбочината, детайла... Това означава да се вниква в нюанса, в подробностите. Това е "разбирането" - дали ще е спрямо слово, изкуство, практика... няма никакво съществено значение. Дълбоките хора - са в състояние и възможност (на съзнанието) да осмислят дълбоките неща (граничностите, детайлите, разликите). Всичко при тях няма нищо общо с тия, които пъплят "на повърхността" и само се плъзгат с идеята да си присвоят изживяване "колко много знам".

 

И в конкретиката - цитата няма дълбок смисъл ако се оставят тия думички в него - без значение кой как го е "превел". Същината му е замяната на точно определена думичка - "знание, знаене", с "ПОзнание, Познаване". 

 

Става така - Който ПОЗНАВА - не (няма нужда, потребност, да-)  доказва. Който доказва - НЕ ПОЗНАВА (дълбочината, оттам същността).

 

В народната култура, (без значение дали на изток или запад, север или юг) повечето думички са без значение, когато се има едно общо значение. Защото детайла за обикновената народна употреба не е важен. Там нивото е ниско и следва обикновеното профанено ежедневие.

Затова и Любов и Обичане, както и "зная и познавам" ( дори и "числа и цифри") са синоними и нямат никакво значение дали се употребява едно или друго.

 

Това е обикновено групово явление и е навсякъде по света. Без значение къде и кога - повечето народни хора използват ограничен набор от думи. Дали в Китай или в България, Индия или Япония - има навсякъде прости статистически изследвания - за броя на използваните и усвоените думички и честотата на използване на всяка. За народните потребители - им върши работа. Заради това и не се интересуват от нищо повече. В този смисъл - езика и словото са като всяко друго нещо - не е проблема в тях, а в обикновените им потребители. Заради това е изключително показателно  когато някой се позовава и цитира други... а е подвеждащо, защото думичките за един - са едни, а за други - същите думи, вече са носители на друг смисъл, насока, абстракции и т.н....

 

Словото само по себе си е нищо... просто медиатор. Думите (за разлика от народните им потребители, които вярват в обратното) нямат никакъв обективен смисъл и значение. Тия, последните, са просто предварителна договорка, която се приема априори по каналите на образованието, възпитанието и подражанието. За стандартния матричен живот - са направени да вършат работа. И заради това потребителската им роля (наготово) е толкова разпространена и навсякъде... Но пък - е и показателна за СУБЕКТИТЕ - Потребител или Осмислящ (Вникващ в смисъла)  - най-общо и условно.

Редактирано 18 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Празнословието няма край...А ето един сериозен учител...

 

 

Танисаро Бикху  - Пустота

 

 

Пустота - това е режим на възприятие, способ за обмисляне на опита. Тя нищо не добавя или изважда от суровия материал на физическите и умствените събития. Вие гледате на събитията, срещащи се в ума и усещанията, без всякакъв размисъл за това, какво стои зад тях.

 

Този режим се нарича пустота, тъй като е свободен(пуст) от предположения, които ние обичайно добавяме към опита, за да му придадем смисъл: истории или възгледи, които ние формулираме, за да обясним, кои сме ние и света в който живеем. Макар че тези истории и възгледи имат своето приложение, Буда считал, че някои от най-абстрактните въпроси, повдигнати от тях, - за нашата истинска личност и за реалността на нашия свят - отвеждат вниманието от непосредствения опит за това, как събитията си влияят едно на друго в текущия, настоящ момент. По този начин ни застават на пътя, когато ние се опитваме да разберем и решим проблема за страданието.

 

Да кажем, например, вие медитирате, и у вас се появява чувство на гняв по отношение на вашата майка. Веднага реакцията на ума ще бъде да отъждестви гнева като ''мой" гняв или да каже, че сега "аз се явявам" гневен. След това ума продължава да работи над това чувство, развивайки или отношенията ви с вашата майка, или вашите общи възгледи  за това, кога и къде чувството на гняв към майката има оправдание. Проблема с всичко това, от гледната точка на Буда, е в това, че тези истории и възгледи влекат след себе си маса страдание. Колкото по-силно вие сте въвлечени в тях, токова повече се отвличате от виждане нестоящите причини за страданието: етикетите "аз" и "моето", които пораждат целия този процес. Резултата е, че вие не можете да намерите способ да обясните причината и да сложите край на страданието.

 

Ако, обаче, вие можете да усвоите режимът пустота - не чрез действия или реагиране на гнева, а просто съзерцавайки го като последователсност на събития в самия себе си или изхождащ от самия себе си - вие ще може да видите, че гнева е лишен от постоянна същност. Като овладеете режимът на пустотата по-последователно, вие ще видите, че същата истина е вярна по отношение не само на такива груби емоции, като гнева, а даже и към най-фините събития в царството на опита. Именно в този смисъл всички неща са пусти. Когато вие видите това, осъзнаете, че етикетите "аз" и "мое" са неподходящи, ненужни и не донасят нищо, освен стрес и болка. Тогава ще можете да ги отхвърлите. Когато напълно ги отхвърлите, вие откривате режим на опит, който лежи още по-дълбоко, който е напълно свободен.

 

Овладяването на режимът на пустотата изисква тренировка в твърда нравственост, съсредоточение и мъдрост. Без такава тренировка умът се стреми да остане в режимът, който продължава да създава истории и възгледи. От гледна точка на този режим, учението за пустотата звучи просто като още една история или възглед с нови базови правила. В условията на историята за вашите взаимоотношения с майката, би изглеждало, да казва, че в действителност няма нито майка, нито вас. В условията на вашата перспектива, би изглеждало, да казва, че света в действителност не съществува, или още, че пустотата се явява самотъждествена основа на битието, от която сме излезли и в която един ден ще се върнем.

 

Тези тълкувания не само изпускат значението на пустотата, но също удържат ума от влизане в нужния режим. Ако светът и хората във вашия живот не съществуват, то всички действия и реакции в тази история стават математическа нула, и на вас ви остава да недоумявате, тогава защо въобще да практикувате нравственост? Ако, от друга страна, вие разглеждате пустотата като основа на битието, в която всички ще се върнем, то защо да тренираме ума в съсредоточение и разпознаване, като във всеки случай ще попаднем там? И даже ако ни е нужна тренировка, за да се върнем в основата на нашето битие, то какво ще ни удържи да не излезем от нея отново, и да започне ново страдание? И така, във всички сценарии самата идея за трениране на ума ще се окаже напразна и безсмислена. Съсредоточавайки се на въпроса, има ли в опита нещо, те объркват ума в проблеми, които го удържат от влизане в режима на настоящия момент.

 

И историите и възгледите имат определена цел. Буда ги е използвал, за да учи хората, но той никога не е използвал думата "пустота", говорейки в тези режими.Той разказвал истории от живота на хората, за да покаже, как страданието идва в резултат на неумелото възприятие в основата на техните действия, и как свободата от страданията идва в резултат на по-голяма възприемчивост. И той описвал основните принципи, които лежат в основата на цикъла на ражданията, за да покаже, как действията, основани на зли намерения, довеждат до болка в този цикъл, а основаните на добри водят до удоволствие, докато истински умелите действия могат да ви изведат отвъд пределите на този цикъл. Във всички случаи, ученията имали за цел да накарат хората да се съсредоточат върху качеството на възприятието и намеренията в техните умове в настоящия момент - с други думи, да ги въведе в режим на пустота. Оказали се там веднъж, те могат да използват учението за пустотата по предназначение: за да отслабят всички привързаности към възгледите, историите и предположенията, оставяйки ума свободен от алчност, гняв и заблуждения, и по този начин пуст, свободен от страдание и стрес. И когато вие идвате непосредствено до това, именно пустотата - то е това, което има значение.

 

                                                                                     превод от руски Śūnyatā

 

 

 

другите ползват неточни източници(в моя случай няколко на брой.

Не другите, а ти конкретно, когато пишеш за неща, които не познаваш, както напр. Йогачаря. Цитирах ти сутри, в които Будата говори за Татхагатагарбха, обясних ти накратко значението и смисъла на понятието, а ти не можа да дадеш никакъв отговор, за да защитиш тезата си, че това учение противоречи на преподаденото от Буда Шакямуни. Тогава? Ето едно кратко обясние и за алая-виджняна, което вече съм пускал тук. Кхенпо Цултрим Гямцо Ринпоче от тази му книга:  

"Понякога западните коментатори са наричали идеите на йогачарите и читтаматрините идеализъм. Това може да доведе до представата, че в някои будистки школи присъства идеята за някакъв безграничен ум, който създава света, подобно на някакъв вид Бог-творец и всички феноменални същности се отнасят към ума, както Бог към своите творения. Подобни представи дълго време са били разпространени в Индия, но нито една будистка школа не се е разписвала под тях. Алаявиджняна не прилича на Бог, защото е поток от моменти на осъзнаване, които не преставляват нито някаква личност, нито творец. Това е фундаменталната разлика между теистичните и будистките системи и не бива да пропускаме това." 

–––––––––––––––––––––

Поздрав за превода на лекцията на Танисару Бикху. Чел съм я на английски, но е хубаво, че си я превел и я споделяш тук. Много хубаво постъпваш.

Там се казва: "Овладяването на режимът на пустотата изисква тренировка в твърда нравственост, съсредоточение и мъдрост." Това е, за което писах вече на два пъти, а имено за тренировката в етична дисциплина (шила), медитация (самадхи) и мъдрост (праджня). Тези три тренировки съответстват на трите питаки – Виная-питака, Сутра-питака и Абидхарма-питака. Следователно, за да следваш Буда-Дхарма, то трябва да изучаваш и прктикуваш според тези трите. Всичко това започва с вземането на Убежище в Трите Скъпоценности (Буда, Дхарма и Сангха). Без това, човек просто следва някаква своя лична Его-версия на ученията, която няма общо с преподаденото от Будата. Затова, първото, което следва да направи е да намери учител от традицията, към която се чувства привлечен и да помоли за Убежище. Не просто за ритуала, а за обяснение на смисъла. От този момент нататък възниква възможността да се следва Буда-Дхарма. Това е врата, през която трябва да се мине. Другото са фантазии.

––––––––––––––––––––––

ПП Един личен въпрос, ако позволиш, който не е прието да се задава в будистките среди, но все пак ако решиш, то би било интересно да споделиш. Казваш, че медитираш. Каква точно медитация правиш? Не питам за преживявания, прозрения и прочие, а просто какъв тип е практиката.

Редактирано 18 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Здравейте на всички, много се радвам че има дискусия на тема Будизъм тук. Аз се интересувам от това учение и много бих се радвал да обменя опит. Не знам дали е уместно да попитам, но къде може да се получат учения в България? Какво бихте препоръчали на "новобранец" като мен?

Здравейте на всички, много се радвам че има дискусия на тема Будизъм тук. Аз се интересувам от това учение и много бих се радвал да обменя опит. Не знам дали е уместно да попитам, но къде може да се получат учения в България? Какво бихте препоръчали на "новобранец" като мен?

Здравей! Тук пишат различни хора и не всички са будисти. Най-полезни ще ти бъдат постовете на scepsis, той практикува будизъм, аз също, но избягвам да пиша по форуми. Имаш късмет, че просто надникнах. 

Бих ти препоръчала "Пресичане на Духовния Материализъм" от Чьогям Трунгпа Ринпоче, можеш да я намериш в нета. "Просветление за всеки ден" на Негово Светейшество Гялванг Другпа - има я в книжарниците в момента. 

Редактирано 18 май 201412 г. от gladiola (преглед на промените)