В какво му предлагаш да вярва ?

 

..... ми отне много време докато ми просветне за какво става въпрос.

В това е основния въпрос - в кое и какво да се повярва. Тук всички предложения се въртят около това, да се започне с това, дето го правят, пишат, четат и говорят "тия преди нас", щото има велики, мъдри, познавачи... и те са такива, щото тях също са ги научили, те са някъде "преди нас" в същия път.

Пък после - практиката била че самия субект се променя, трансформира...

Ама не става. Само донякъде. Само докато се стигне до неговите несъзнателни граници.

 

Няма шанс колеги. С тия приказки, с тия "любопитства" няма никакъв шанс за нищо. НЕ че и без тях има шанс за каквото и да е... И причината е много проста и обикновена.

 

Колеги, има свят отвъд колективната матрица. Има друг свят, някъде отвъд нея. Но не правете грешката да търсите нещо в този друг свят. Няма някой, който да е издържал на това "разкъсване" - между двата свята.

 

Това, че има непрекъснат информационен поток от "другия свят" към матричния, е ясно и е очевидно. Но просто когато някой не си е намерил мястото и не знае към кой свят принадлежи, той все търси... А търсенето, за разлика от библейските послания, колеги - не предлолага НАМИРАНЕ. Нещо повече - точно обратния сценарий е възможен - с цел да задържиш търсенето, играеш играта на "ненамиране".

 

Няма как да се изхитри вселената, въпроса е, че вие сами в главите си, в груповите си взаимодействия ви е нужно да играете на надхитряване. Но в груповата матрица не върви нищо друго, освен конструиране на изживявания. Това предлага тя - защото съществата за които тя е просто инкубатор - това им трябва. Изживяванията - са въздуха и водата и слънцето на битието в матричното сънотворно съществуване. И невъзможността да се определи разликата между изживяване и нещо отвъд него, ясно показва принадлежността на пишещите тук.

 

Няма решение въпроса за разликата между "двата условни свята". И понеже матричното е налице и е изходно положение за всички, няма никакъв същнопстен смисъл да привиждане в света отвъд, нещо повече от факт - че просто го има. Но не е за вас.

Всеки от вас си има свят и той е тук. Там - е за други "хора". За вас те са "избрани", нещо като споменатите "ултраиндивидуалисти", че имало кратък път... че можело да се изгубиш. Като ги чета и ми става толкова весело... как се описват неща, които просто не са ни принадлежни. Голям стремеж, големи проекции... за големи неща. Но само с проекциите, колеги. За някои изживяването на "оттатък" е достатъчно. И то как - като са прочели, твърдят че са мислили, дори - и "разбрали за какво става въпрос"...

 

Питам се къде сте се разбързали. Ембриона не води живот на вече родено бебе. То само може да го сънува... Само толкова. И е важно всеки да си намери собствената принадлежност, и да се примири с нея. Защото иначе се самообрича на вечни битки и борби... Разбира се, че и това е изход за мнозина, но няма нищо общо с духовността.

 

Докато е ембрионална формата на съществуване, не може да се живее в другия свят - на родените вече... Които са сред своята си естественост. Така някои спят в един свят, а сънуват че са в другия. Освен насън това е невъзможно. И е толкова естествено да е така. Проблема не е че не се разбира, а че сънуването на "другия свят" предлага някои проекции на хората, които не си знаят мястото и принадлежността.

----------------------------

И последно - за да не остава неясно, къде НЕ Е границата между "световете" - не е границата между физическия свят и астрала (примерно). В астрала е пълно със спящи и сънуващи "другия живот". Точно като "тук". Т.н. ОТВЪДНО - за матрицата има едно значение на различно сънуване и сънуващи. Но всъщност онова "ОТВЪД", за което говоря тук, няма нищо общо с това "деление". Става въпрос за нещо качествено различно. И не става да се описва с матрични приказки.

 

С две думи - няма нищо по-естествено от това - ВСЕКИ ДА СИ НАМЕРИ И ОТКРИЕ МЯСТОТО и ПРИНАДЛЕЖНОСТТА СИ. И когато го осмисли, когато се самоосмисли, няма да се налага никъде да се "духовничи". Самия живот е точно съответствен на ЖИвеещия го. За някои Живота е сънуването на приказки. Но РЕАЛА е реал точно толкова за живеещите в него, колкото и ДУХОВНОСТТА. Тя не предлага никакво решение на неща, които са достъпни и естествени и тук - в нашия матричен свят.

За някои МАТРИЦА е като някаква присъда, като някакъв негативизъм - и дотам се разпростря собственото самоотричане. Но това е изначалния ни дом колеги. Всичко, сред което съществуваме, е точно в този свят. Защо толкова много хора напират да "живеят" сред други светове, след като е невъзможно, ако не са налице някои условия...

 

Има "избрани", не защото някой ги е "избирал"... А защото това е въпрос на израстване, на узряване, на съзряване...

 

Няма как да се пришпорва или прескача нищо в еволюцията на съзнанието. Обаче някои толкова много искат, напират, дори играят на намиране на решението.

Проблема за "събуждането" не е духовен проблем, колеги. Не е и "умствен" проблем - можете да си осмисляте и философствате, но винаги в примката, която предварително е обособена и насочвана към безопасността на заученото и вече усвоеното.

Събуждането е толкова актуално и в самата МАТРИЦА, колкото и навсякъде отвъд нея.

 

Има генерални сбърканости сред матричните канали за инфо... Защото те са точно като УИКИПЕДИЯ - прави се от някои за някои - по съответствие. Да се има предвид - да, понякога дава яснота, но ... По социалните канали тече само СОЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ, а не за нещо ОТВЪД МАТРИЦАТА. Всичко останало се нагажда, заради потребителите си. И после те само помежду си го наричат "истина". Само заради вярата и нуждите си да компенсират нещо, което всъщност е в дефицит вътре в тях.

Редактирано 25 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

а може и отговорът да е, че няма истина...

Ами, аз точно това си мисля, че е отговорът. Истината е като неистината. Не само, че не може да съществува истина, ако не съществува неистина, но дори и не може да се даде смислено определение на истината без да се използва неистината за сравнение. Значи истината не е това, което търся. Излиза, че това, което движи света е свободата или с други думи, зависимият произход. Всяко нещо съществува като произлизащо от, и превръщащо се в своето допълнение. В тази промяна е съществуването.

Мерси полезна информация, много жалко че няма от кой да получим даже и основни настъвления. Какво да правим? 

Толкова ли няма кой да поеме тази отговорност? Какво ако самият Буда беше казал че няма време или мотивация?

Здравей,

Очевидно не знаеш как се случват нещата в будизма. Никой не може да поеме отговорност да преподава Буда-Дхарма по собствено желание. За да се случи това, то той трябва да е бил упълномощен и помолен от своите учители да го прави. Сериозните практикуващи се стремят да отлагат този момент, колкото е възможно по-дълго, защото това е много сериозна отговорност. Има забавни истории като тази с Гендюн Ринпоче, който се скрил под едно легло, за да избегне срещата със своя учител (16-я Кармапа Ранджунг Ригпе Дордже), който искал да го изпрати да преподава в Европа, но накрая бил открит и нямал друг избор освен да се качи на самолета за Франция. Скепс, както и аз, обаче, сме начинаещи и нямаме подобни проблеми, т.е. от нас се иска да учим и практикуваме усърдно, а не да учим другите. Бихме могли да обясним някои неща относно различни практики, но само на хора, които са установили връзка с будистката традиция, което (като минимум) означава, че са взели будистко Убежище. Твоят случай не е такъв.

Още от времето на Буда Дхарма има два аспекта – Дхарма на писанията (Трипитака) и на осъзнаването. Така е във всички будистки приемствености. В Анапана-сута (Маджджима-никая 118 от Пали-канона на Тхеравада) се казва: "По онова време старите монаси поучавали и наставлявали новоприетите монаси. Някои монаси наставлявали 10 нови монаси, някои 20, други 30, а имало и такива, които обучавали 40. Поучавани и наставлявани от възрастните монаси, младите монаси узнавали спецификата на учението." Както се вижда от този цитат, както и от много подобни, предаването на Дхарма от учител към ученик е било въведено от Буда, а не от неговите ученици.

Не виждам смисъл да обяснявам всичките 18 аспекта на скъпоценното човешко съществуване, както ме помоли Скепс. Петата от осемте свободи е човек да се роди в страна, която няма достъп до ученията (в текстовете буквално е казано – варварска страна). Асанга посочва, че всяка област, в която липсват 4-те общности (монаси и монахини, практикуващи миряни и мирянки) попада в тази категория. В този смисъл една Франция напр. е цивилизована страна, защото там има няколко големи будистки манастири, както и множество центрове за миряни.

Какво може да се направи? Може да се последва примера на тибетците, които са пътували до Индия, за да получат ученията. Това не е било свързано само със средства, но и с всевъзможни рискове (дълъг път, по който е имало диви зверове, разбойници, трудни за преминаване места, епидемии и неблагоприятен климат, т.е. да слезеш от Хималаите в джунглите на Северозападна Индия не е особено здравословно начинание). Днес е лесно, понеже ако хванете полета към обяд, то на другата сутрин ще сте в Делхи. Освен това, квалифицирани учители има и в Европа, както и в Южна и Северна Америка, тъй че не е задължително да пътувате много надалече.

Другото, което може да се направи е човек да си отправя много силни и извиращи от сърцето му пожелания да се срещне с автентични учители. Пряката причина за скъпоценното човешко раждане е етичното (добродетелно) поведение, т.е. да сме почтени хора. Ако присъстват тези две условия (почтеност и стремеж към получване на ученията), то ще възникне и съответния резултат. Това, обаче, не се случва често. В "Нандапариваджя-сутра" Буда казва, че ако си представим, че Вселената е океан (различните самсарични състояния), в който живее сляпа костенурка, която изплува на повърхността веднъж на 100 г., а по повърхността на океана има обръч, който е тласкан от ветровете и вълните насам-натам (карма), то вероятността главата на костенурката да мине през обръча е по-голяма отколкото е някое същество да има скъпоценно човешко раждане (8-те свободи и 10-те приемущества). В друга сутра, е даден пример с хвърлянето на сурови грахови зърна срещу стъкло. Ако хвърляме достатъчно дълго, то някое зърно може и да се залепи, а не да отскочи от стъклото. Вероятността някое същество да има скъпоценно човешко раждане е по-малка и от това.

Последното, което намирам за нужно да кажа е, че фрази от типа на "Нямам възможност да пътувам" в повечето случаи са просто оправдания. Ако човек наистина иска да направи нещо, то ще намери начин.

Дхарма не е хоби, а е нещо, което радикално ще преобърне живота ви, ще промени всичките ви приоритети и цялата ви ценностна система. Готови ли сте за подобно нещо? Искате ли го наистина или просто искате да подобрите условията, в които живеете? Преди да предприемете каквито и да е стъпки си отговорете искрено на тези въпроси. Ако отговорите са положителни – действайте, защото животът е кратък, а момента на смъртта е неизвестен. Не се знае кое ще дойде по-скоро – утрешния ден или следващия живот. Aко отговорите са отрицателни, то изобщо не се захващайте, защото само ще си изгубите времето подобно на много други, за които будизмът е просто един екзотичен начин да продължат и утвърдят самсара.

Успех на всички, които искат да се срещнат с Дхарма и повече кураж!

Редактирано 25 май 201412 г. от gladiola (преглед на промените)

Дарил Бейли - Пробуждане

 

 

Различните форми появяващи се в живота не могат да бъдат реалност, тъй като всички те се променят; те не са нищо повече от фалшиви явления. Ако гледаме облак който приема формата на човек, къща или планина, няма значение на какво ще има вид, ние винаги ще знаем, че е облак. Появата на форма не е реалност, облакът е безформен.

 

Същата истина важи и за всичко останало: тела, предмети, усещания, настроения, мисли, действия, състояния на ума, взаимоотношения, и така нататък. Всички тези неща се променят, текат. Те са отминаващи проявления на голямо, безформено, и необяснимо явление – събитие, присъствие - наречете го както искате.

 

Ако седнем тихо, без да правим усилия, живота се изразява ясно, той просто се случва какъвто е. Няма какво да вземем. Великата истина е очевидна. Сърцето бие; дъхът идва и си отива. Вибрации, пулсации, болка, чувства, мисли и емоции се издигат и падат. Поривите се въздигат и преминават; някои стават действия, други не; и така животът тече.

 

Не може да има чувство на мир, докато не осъзнаем че сме една неопределима активност. Всички неща, всички действия, всички мисли, думи и дела, са отминаващи изяви и изрази на едно велико безформено, неопределимо събитие.

 

Седейки тихо, без да правим усилия, всичко се разкрива; вибриращо, пулсиращо, безформено явление, просто случващо се. Няма цел в това, няма крайна точка; тук е само това, което се изразява в този момент, и каквото и да изглежда сега е неизбежно по пътя си към някаква друга външност.

 

Има много начини за осмисляне на това вибриращо, безформено събитие. Някои го наричат Великият Дух. Някои го наричат реката на живота, или океана на съществуването. Някои го наричат потока на природата. То е било сравнявано с облаци и вода, без да има определена форма. Някои казват че е безформено, а някои го наричат "не-форма". Някои казват че това е енергия, а някои казват че е движение. Някои го наричат Бог, Тао, или Атман. Някои го наричат Ум. Някои го наричат "оригинал на природата". А някои просто го наричат Вселена, което буквално означава "неразделно превръщане".

 

                                                                                                           превод от английски Śūnyatā

 

Когато четете за медитацията или по-често, когато тя ви е представена от различни хора, се акцентира предимно върху техниката. На Запад хората са склонни да са много заинтересовани от „технологията“ на медитацията. Всъщност най-важната и особеност не е техниката, а състоянието на духа.

Необходимо е да разберете, че когато започнете да практикувате медитация, вие навлизате в напълно различни измерения на реалността. Обикновено в живота полагаме изключително много усилия, за да постигнем целта си, докато при медитацията не трябват усилия и ние прекъсваме начина, по който обикновено действаме.

Медитацията е просто въпрос на съществуване, на разтопяване като парче масло, оставено на слънце. Въобще не е важно дали знаете нещо за нея, фактическ всеки път, когато практикувате медитация, трябва да бъде свеж, все едно не се е случал досега. Просто седите тихо, тялото ви е изправено, не говорите, умът ви е спокоен и позволявате на мислите да идват и да си отиват, без да ги оставяте да ви объркват. Ако ви е необходимо да правите нещо, тогава се съсредоточете върху дъха си. Когато издишате, знайте, че издишате. Когато вдишате, знайте, че вдишате, без да добавяте допълнителни коментари или вътрешно клюкарстване – просто се идентифицирайте с дъха си. Това е обикновеният процес на пълното осъзнаване.

Често хората имат склонност да отпускат тялото си, като се концентрират върху различни негови части. Истинската релаксация настъпва, когато се отпуснете отвътре. Тогава всичко друго се успокоява по естествен начин. Целият смисъл на медитацията е да свикнете с това, което сте забравили. Най-висшите будистки учения казват „успокой се в природата на ума“. Просто седете тихо и оставете всички мисли и идеи да се разтворят.

Из ученията на Согиал Ринпоче

 

Това е което разбирам и прилагам, чисти наставления без излишни приказки. На ясно съм с това как се предава Будисткото учение и затова не разбирам когато това знание е дадено на хората, то да се използва за личностно облагодетелстване. Аз не бих се нарекъл Будист не съм приел убежище към никоя традиция но това не ме прави по малко сериозен и отговорен към това. По скоро бих се определил като човек който използва Будисткото учение и методи със необходимото уважение и респект. Мисля че това е най голямото предимство на Ученията на Буда че не те ангажира с нищо и можеш да го използваш за индивидуално развитие. Просто едно от възможните "превозни средства" за преминаване до другия бряг. Не е ли това и самата "цел" на духовното израстване, постигане на пълно освобождение от всякакви концепции и заблуди. Аз до тук от тези знания съм напълно доволен, щастлив съм от това че със сигурност съм си спестил много страдание досега. Ето една много убедителна причина да съм много благодарен на човекът който го е направил на такова учение и достъпно за всеки. И даже на хора близки който са от много ортодоксални Български семейства съм казал за тези учения и те са ги приели и ги разбират. И точно този отворен начин дава спокойствие в ежедневието което е много важно човек да се развива позитивно. Поправете ме ако греша. :-)

Да, това бих направил, да се свържа с някой от тези групи. А за пожелания ако това вършеше работа досега трябва да ми се е появил някои, от доста време умът ми търси и пожелава такъв контакт. Но това си е само в сверата на пожеланията. Аз съм от Приморско.

Ако наистина си решил да практикуваш сериозно, местоживеенето не е от чак такова значение. Има доста хора, които пътуват до центровете, в които пребивават учителите им, там получават наставленията и се прибират вкъщи да практикуват. На първо време това, което можеш да направиш, е да събереш повече информация за различните форми на будизма, за да можеш да избереш към коя да се насочиш. Крайната цел на всички будистки практики е една и съща, само стъпките, с които се върви към нея, са различни.

Ако те привлича тибетската традиция на будизма, в България има групи свързани с почти всички основни школи. Поинтересувай се какво правят, кои са учителите им - това е много важно. Не знам дали в темата е ставало дума за значението на автентичния учител - тоест, за това по какъв начин той/тя е поучил ученията и кой го е упълномощил. Чистата приемственост, тоест предаването на ученията и практиките от учител директно на ученик, без посредничеството на учебници, писани инструтажи, и т.н., е нещо ключово, това е основният метод на предаване, който гарантира, че ученията няма да бъдат променяни през вековете и ще запазят ефективността си. Та имам предвид - разгледай сайтовете, проучи учителите, попрочети някакви книги - и после помисли кое те привлича най-много:

За да няма неясноти - няма универсално най-най-най школа или учение. Има "най-добро" за всеки индивидуално - дори всичките ти приятели да си падат по учителя или школата A, може да се окаже, че ти самият се чувстваш много по-добре в школата B. Дори да си чел 10к екзалтирани отзива за книгата и практиката C, може да се окаже, че за теб тя изобщо не действа и всъщност имаш много по-голям успех с практиката D. В будизма се смята, че обикновено човек е привлечен от учителите и школите, с които има кармична връзка. С тях обикновено и практиката е по-гладка, защото някои неща само си ги "припомняш".

Успех! 

Редактирано 25 май 201412 г. от valkiria1
2.7 от Правилата на форума (преглед на промените)

 Не знам дали в темата е ставало дума за значението на автентичния учител - тоест, за това по какъв начин той/тя е поучил ученията и кой го е упълномощил. Чистата приемственост, тоест предаването на ученията и практиките от учител директно на ученик, без посредничеството на учебници, писани инструтажи, и т.н., е нещо ключово, това е основният метод на предаване, който гарантира, че ученията няма да бъдат променяни през вековете и ще запазят ефективността си.

Не разбрах как метода гарантира, че ученията не са променяни през вековете?

Не разбрах как метода гарантира, че ученията не са променяни през вековете?

 

Гаранция няма, ако ще сме обективни. Иначе ще има зависимост, вкопчване в някаква истина.

Първоначално има доверие, породено от дадени нагласи в съзнанието. То не е като светското доверие, тъй като разбирането за него е съвсем различно от познатото и е свързано с безрезервната отдаденост по-скоро и няма връзка с видимата форма и израз на общуване. Добрият учител ти помага да разбереш пустотата и в доверието - че да се довериш или да не се довериш някому е едно и също.

Не разбрах как метода гарантира, че ученията не са променяни през вековете?

Ми ако пуснеш още няколко цитата с реклама на преводаческите ти умения, ще продължаваш да играеш на разбиране и да питаш кое не си разбрал.

 

Не можеш да разбереш същината. Просто няма как. Толкова ли е трудно ако го приемеш. Будизъм не е предмет за изучаване в училище, нито е философия, нито е логическо учение. Безброй приказки да пускаш и да четеш в тях няма да намериш същината, защото тя е някъде зад думите и понятията. Не е проблема в теб, нито е, че ти си някакъв/ва, просто не е възможно да "разбереш" някои неща, защото те не стават с "четене", нито със слушане.

 

Не стават и с медитиране, ако и някои други условия не са налице. И те НЕ зависят от теб, и ти нищо не можеш да направиш срещу това. но дори и когато условията НЕ са налице, можеш да се подготвиш, да се доближиш, можеш да възпиташ и отработиш поне предварителните качества... Поне теоретично...

 

Теорията са я написали само хора, които оставят следи с практиката. И то не с каква да е - точно определена. Тя има смисъл само за хора, които я следват. Ако не - нито думите, нито играта със смисъла може да даде същността, заключена в тях. И като не можеш, се почват игрите на привиждане, на аналогии, на изживяване как "разбираш".

 

Писаното е лишено от живот. Живота - в неговата дълбочина и измерения в изменчивостта. Затова изискването е да имаш "жив" контакт. Живия контакт следва извивките и особеностите на самата комуникация, особено ако едното звено е достатъчно компетентно и опитно в това, което ти самия ти предстои. И това е нишката на приемственост - един, на друг. Писмената са само като помощно средство, като допълнение. А ти си се вкопчил именно във второстепенното, с идеята "че го разбираш". Защото това имаш, и това ти е достъпно. А и защото "другото" се иска напълно да се отдадеш. И да посветиш и да оставиш живота си. Да спреш да контролираш, да искаш, да стремиш... Да намериш нещо отвътре в себе си, което да е нещо напълно ново, да му отвориш вратата към света и ти самия да отидеш в неговия свят. Заради това ти предпочиташ писанията. Не си единствен - повечето предпочитат същото, защото е по-лесното. Защото е по-приемливото относно егото. Много е по-лесно да бродиш по извивките на собствените си проекции и да нагласяш неусетно и невидимо за теб понятия с идеята "че ги разбираш". Но смисъла е видим само ако си на пътеката на съответната практика. Това е относно будизма. Но и за друго да е - пак е това.

 

Всички тия неща не са просто философии. Философии ти трябват на теб, защото това ти е изгодния вариант, защото запазваш отвътре дистанцията към живота ти. Поне на достатъчно безопасно ниво. Затова е популярно да се четат книжки, да се цитират мисли, с идеята и навиците за "учене и разбиране". Но не става - цял живот да учиш за плуването, само с едно влизане във водата без дъно и ще разбереш много повече за същото. И това е доста несравнима аналогия. В будистката медитация някои смятат че знаят и разбират само защото четат. Но нищо никога не е било написано относно същността, защото не може да се пише, И защото може да се интерпретира адекватно само от подобен практикуващ, на точно определено практическо ниво. Едни и същи думи - а като се минават практическите нива и "интерпретацията" става различна - защото самия практикуващ се променя.

 

Ей това е неизгодното за духовните лентяи - не го пиша с негативизъм. Пиша го защото е по-добре човек да си даде сметка, че не може, че не е за него, че го е страх.

Да, да четеш, да учиш от прочетеното - става. Това и в училище се прави. Но има и аспекти на живота в които това не е достатъчно. И не че е не е написано че основната роля е практиката. И без нея нищо от който и да е прочит е неадекватно. Обаче потребността дава своите плодове и след като на който и да е му трябва, търси, иска... той ще си го намери. Да, намери, но ще намери само собствената си проекция там. И нея да я привиди като онова, което търси.

 

Будизма върви в практиката. Тия дето учат будизъм, се наричат БУДОЛОЗИ. Но без точно будистка практика, нищо от оставените будистки писания, няма как да е адекватен смисъла, който онези, които са го писали,

са имали точно предвид. И остават свободните интерптерации. Това поне - бол. По свободните интерпретации всеки е бог в своята територия. И всеки е със божественото самочувствие в нея. И всеки е много нахакан, много знаещ, много сигурен, много можещ... на думи. И на интерпретациите им. Като опре до сериозното, до отдаването, до посвещаването на цял един живот... И вече - тц...

Дрън-дрън, Рамус. Първостепенно, второстепенно, сравнения, отрицания, аналогии и критика, критика, критика…

Ти не си по-малко вкопчен в "собствените" си интерпретации от всеки друг. Даваш ли си сметка?

И кой друг, освен божественото самочувствие, може да ми помогне да разбера божия свят ?

Гаранция няма, ако ще сме обективни. Иначе ще има зависимост, вкопчване в някаква истина.

Първоначално има доверие, породено от дадени нагласи в съзнанието. То не е като светското доверие, тъй като разбирането за него е съвсем различно от познатото и е свързано с безрезервната отдаденост по-скоро и няма връзка с видимата форма и израз на общуване. Добрият учител ти помага да разбереш пустотата и в доверието - че да се довериш или да не се довериш някому е едно и също.

Само да не попаднеш на някой от нашите попове учители, може да ти сменят ориентацията рязко... пък ходи доказвай после че е едно и също 

 

Писаното е лишено от живот. 

Това го доказваш много подробно. Но нищо повече... 

 

Ей това е неизгодното за духовните лентяи - не го пиша с негативизъм. Пиша го защото е по-добре човек да си даде сметка, че не може, че не е за него, че го е страх.

Проверил, видял и отхвърлил съм доста бози и няма от какво да ме е страх освен от това да се доверя напълно на пълен самозванец, пък и после да се изявявам като експерт по форумите, да пиша дълги фермани без да имам покритие.Такива се вижда, че има предостатъчно... Не бързам за никъде...

Редактирано 26 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Хм…За какво ти е Божия свят, ако не си познал напълно своя собствен?

Няма други светове и чудеса, всички те са в нас.

 

Реалността, страданието, опасността, старостта - всичко това е напълно реално.

Илюзията идва от отношението ни към тези неща - можем да изберем да се страхуваме и да търсим до края на живота си лек или спасение от тях, или да изберем да не се страхуваме и да ги приемем такива, каквито са. Страхът е избор, който сами сме направили.

И кой друг, освен божественото самочувствие, може да ми помогне да разбера божия свят ?

  А Бог знае ли какво е или не е едно какво?

Хм…За какво ти е Божия свят, ако не си познал напълно своя собствен?

То е едно и също съгласно зависимият произход. Аз, като различен от божият свят и божият свят като различен от мен. Допълваме се. Опознаваш ли нещо, едновременно с това опознаваш и това, което то не е. В този смисъл опознаването на божия свят е опознаване на себе си, и обратното е вярно, опознаването на себе си е опознаване и на божия свят.

А Бог знае ли какво е или не е едно какво?

Не знам дали има бог или няма. Използвах израза.

И кой друг, освен божественото самочувствие, може да ми помогне да разбера божия свят ?

Нито то, нито нещо може "да ти помогне" - не само в разбирането. Като ти трябват патерици - ги търси. С ум - толкова може. Като не може без него - просто не може и това е.

 

Къде всъщност е проблема, всеки инструмент, носи облекчение, носи полза, но носи и ограничение. Няма нищо по-естествено от това. И въобще няма нищо сложно за разбиране. С УМ - ТОЛКОВА МОЖЕ...Няма значение дали е блестящ или неразвит... С тази патерица има ограничение. С будизма въпроса е за свят ОТВЪД УМА. И когато се четат думичките с УМ, може само до УМНИ интерпретации да достигне. И толкова. Но думите идват от някъде другаде. Това не проблем на пишещите ги - те просто са практици на пътя към една друга реалност - някъде отвъд УМ. На тях им се е наложило да се справят в практиката си именно с неговата граница...

 

Ама иначе - никой не бърза. Всички са толкова благи, толкова знаещи... ама душици златни... Умници има колкото искаш. Практици няма - и то не какви да са - отдадени изцяло и докрай. И такъв практик от време на време и понякога пише - като част от практиката си. За тия, дето също са практици. Само те биха разбрали "следите му"

 

Това е въпроса - за всички останали тия писания са просто биберон. И нищо друго освен скърцането на гумата му няма... Но пък - това трябва на мнозината. От друга страна - само това могат. Биберони и залъгалки - в ролята на големи раздути балони, на които пише будизъм. Ама само на буквички...

 

 

Проверил, видял и отхвърлил съм доста бози и няма от какво да ме е страх освен от това да се доверя напълно на пълен самозванец, пък и после да се изявявам като експерт по форумите, да пиша дълги фермани без да имам покритие.Такива се вижда, че има предостатъчно... Не бързам за никъде...

Ма ти и това четеш като философия, като думички... И пак с твоите интерпретации. Всичко е празна работа. Чети си, играй си - това можеш, дотам. Нито е до бързането, нито е до моженето - и да бързаш и да не - пак си това.

Тук на думички сте супер. Ама супер разбирачи, Тук Дакини се пробва да наставлява и да казва кое какво е. Да го обяснява, да допълва. Интересно кое е "ДУХОВЕН МАТЕРИАЛИЗЪМ" - обикновен егоизъм изигран и боядисан с духовни дрешки. И с приказки... цитати и цитирания, подпирания с това или онова. Пълно безсилие... за повече. Пълно безсилие и обреченост. На този, който е в обикновена дупка, боядисана и маскирана като вселената.

Ето затова многото материалисти и прикрити религиозници избирате просто да ползвате будизма, за реализация в самия социален живот, или в личностен план... нещо да се поправи, реши... НО това е все едно да се качиш на влак заради това, че като засили можеш да изстудяваш бутилката си с вода, като я подаваш отвъд прозореца.

 

И академици да сте - това е. Големите думички просто надуват един балон. И го надува този, който му трябва - празен балон, но поне раздут. КОгато човек не знае, е едно. но когато не може - е видно за ония, които правят.

 

 Тук, и навсякъде, когато говорят неможещите, се получава едно нищо-говорене. Празно - от съдържание и от пълнежа на практиката. Празно - това е. С приказки всеки може да надува балони...

Разбираемо е именно за тия, които НЯМА КАКВО ДРУГО ДА НАПРАВЯТ. Във всички думички е едно обикновено безсилие - да се надскочи един обикновен инструмент, какъвто е УМа.

Иначе - много умности... само дето за други неща - върви. За света на ума - просто се изклкючителни... на думи. Но само до там. А будизма е път за някъде оттатък. за някъде отвъд. А вие просто си играете - както вече по-горе споменах - един биберон са писаниците тук, но за "любопитни" няма как да е друго яче. колкото и да изглеждат игрите като "наистина" си остават "наужким". Защото са направени за деца... Обикновени, раними, чувствителни, объркани, уплашени, решителни, играещи, мислещи, умни... НО ДЕЦА. А децата могат само по детски - по съответствие.

 

А будизма се играе от много деца по планетата. А малцина израстват чрез него. Има писания, дето са на тях. Има писания, дето изглеждат будистки - те са за детския свят. Но пътя на будизма не е за деца. Той извежда и е насочен към един друг свят, на други хора. Вие не сте това. Никой не е, И аз не съм - но поне мога да си призная спрямо себе си. Тук изживяващите се, ми пишат че аз съм изживяващия се. А не смеят поне да си признаят прости неща - за самите тях.

 

ДОТОЛКОВА МОЖЕМ КОЛЕГИ - с детското, толкова и дотам.

Останалото става просто смешно, сякаш темата е хумористична. Но след като и много други теми са така - вече е станало мяра. И вие сте си свикнали. Раздувайте, дерзайте. Сухи и абстрактни тренировки. Щото са леснички и неангажиращи.

 

Пък после - извън форума ни причаква реала. А там какво следва - дъщерите, семейството, мъжете или жените, работата, проблемите на ежедневието с раните и близането им, с емоциите и опита да не се удавим в тях. С идеята че като говорим и ще се измъкнем. Или огромния батак на вътрешното, в който кой знае защо, УМа все не успява да върши работата която иначе тук на думички много се величае. Кой знае защо в психичното УМ все не достига. Иначе - да обяснява, да оправдава, да прогнозира, да казва, да поправя... Но дори и в обикновеното психично УМ не е достатъчен, дори в човешкото ежедневие обикновения умник е залят от огромните океански дълбини на други психични неща. И УМА дори не е лек срещу тях. И неведнъж и неедин са се пробвали, отново и отново. Ама не става. И като не става, някой подочул за будизма, че медитацията била лек, била средство, била решение за...

 

Да ползваш будизма и да си играеш с него е едно. А да си отдаден и да си вървящ по неговия път - за там, занякъде отвъд - вече е друго... Съвсем друго, колеги. Не виждам нищо лошо в приземяването, когато летенето на сън прави възможно да се изживее някой на птица и да забрави че краката извън съня му са в обикновено блато.

Редактирано 26 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Самочувствието не е патерица, а е условие без което не може.

Само да не попаднеш на някой от нашите попове учители, може да ти сменят ориентацията рязко... пък ходи доказвай после че е едно и също 

 

 

Когато схващането за пустотата на доверие и недоверие е факт, а не абстракция или интелектуална еквилибристика, тогава няма значение нито кой, нито какво. Тогава няма как някой да те излъже. Можеш да бъдеш излъган само, ако си се вкопчил в определена истина, като удавник за сламка. Истината поражда лъжата. Докато вярваш, че има истина, ще съществува и лъжата. Например, ти вярваш в истината, че хората следва да бъдат почтени. От къде следва това? Кога си го разбрал? Кой ти го е казал? Как тази идея е пуснала корени в ума ти?

Имаш си точно определение за почтеност в съзнанието, нещо като мярка, с която мериш хората и всяко отклонение от тази мярка нагоре или надолу по скалата, отчиташ или като благородство - истина, или като непочтеност - лъжа. Съответно това поражда у теб приятни или неприятни емоции. Какво става обаче, ако се пуснеш от своята изградена мярка за почтеност, от това изискване, с което товариш/ограничаваш и себе си, и другите? Ми, нищо. Ставаш само с една идея по-непретенциозен и по-естествен, защото разбираш механизмите, по които оперира умът. Почтеността изведнъж изгубва целия смисъл и важност, които си й придавал и олекваш, изпълвайки се със състрадание към хората, за които тези неща са от изключителна важност, дори жизнена важност, тъй като ги определя, позиционира като "някакви", а всъщност са хора, натоварени с прекалено много излишен багаж. И този багаж е причината да се съдят едни други, да се упрекват, да си причиняват страдание.

Момчета и момичета, само четене на книжки не става, ако това не сте го разбрали досега...успех...!

 Още 100 страници да се изпишат все тая, който иска да се самозалъгва ще си намери "аргументи", който има намерение да престане да си играе детските игри, ще намери мъжество и кураж за това. В зависимост от целите, мотивацията и играта, която му се играе, Егото си сглобява съответната реалност, която в повечето случаи е "вярвам в нещата, които ми се искат да са верни" или "реалността, такава каквато можеше да бъде".

В една друга пародия има едни дето чакат да им се отворят още някое око, понеже сме "богоизбран народ", че и с мисия, с "безценни гени", и затова извънземните мрът точно с нас да правят ген. експерименти, че да спасим генофонда на целия Спейс. И щото сме "много надарени" ни се сипе с фуния от небето. Има един образ, който си счупил ръката, отишъл в "ритрийт" няколко месеца в някаква хижа на планината, ядял само плодове и, след това след този чутовен духовен подвиг му се отворили каналите от космоса и засветлен, като един съвременен Мойсей, решил да сподели прозренията си на хората. И като е тръгнала една мъдрост да се лее...да си ___ майката. Естествено с дълга коса и брада, с блажен поглед, почитател на друг подобен, цитира го постоянно(произволно отворени пасажи от книги), но пък не бил го чел, само една книга(то пък верно, що ли да си мори зрението)...Понякога си го пускам за релакс .

На това последното му се вика необятни комплекси за малоценност, компенсирани със свръхценни мисли и идеи, комплекс на месията, резултата очаквано е една голяма нелепост.

Та фантазиите нямат граници, крайния вариант са едни специални заведения.

Хубаво е човек в един момент от живота си да направи равносметка, и да се раздели поне с една торба илюзии. Процеса към зрелост и израстване в някаква степен е загуба на инфантилност, на всякакви нива.

Редактирано 26 май 201412 г. от скай-фай (преглед на промените)

На това последното му се вика необятни комплекси за малоценност

И кое е обратното на комплекса за малоценност ?

Тук, и навсякъде, когато говорят неможещите, се получава едно нищо-говорене. 

 От позицията на можещ или неможещ се изказваш? Че освен критика и как се раздуват балони, пак нищо не каза...

 

Пък после - извън форума ни причаква реала. А там какво следва - дъщерите, семейството, мъжете или жените, работата, проблемите на ежедневието с раните и близането им, с емоциите и опита да не се удавим в тях. С идеята че като говорим и ще се измъкнем. Или огромния батак на вътрешното, в който кой знае защо, УМа все не успява да върши работата която иначе тук на думички много се величае. Кой знае защо в психичното УМ все не достига. Иначе - да обяснява, да оправдава, да прогнозира, да казва, да поправя... Но дори и в обикновеното психично УМ не е достатъчен, дори в човешкото ежедневие обикновения умник е залят от огромните океански дълбини на други психични неща. И УМА дори не е лек срещу тях. И неведнъж и неедин са се пробвали, отново и отново. Ама не става. И като не става, някой подочул за будизма, че медитацията била лек, била средство, била решение за...

В реала всичко си е ОК. Слабите не оцеляват, такива са законите на природата. Хейтърите остават сами, потъват в негативизма си или се събират с други подобни. Може да се изгради отношение към живота и да го играеш без да очакваш нищо от него!

И кое е обратното на комплекса за малоценност ?

Липсата на такъв .

. Може да се изгради отношение към живота и да го играеш без да очакваш нищо от него!

Ма ти се пишеш, ли пишеш - виж си думите - ми за децата и живота е игра. И очакванията са игра... и отношението - е най-добрия показател за играещи деца.

 

За децата, няма какво друго да е реала им - винаги игра. За едни - драмата, за други - очакванията или лишаването от тях. Но винаги, всичко е игра. едни я играят като си играят, други потъват в нея. Но винаги е игра, защото тя е света на децата. И нещеш ли - понеже някои игри омръзват, да натикаме и полетата на духовните игри. Или ДУХОВНОТО - но като поле за игри. Умни игри, изживяващи игри, духовни сънища - като цитирания случай по-горе. Лудостите са само сред децата колеги. Астралното е необят, който дава възможност на децата да играят и астралните си игри. Но само дотам... А вселената е някъде и отвъд игрите. НО НЕ И ЗА ДЕЦАТА. Децата са си за детската си градина - и дали ще се играе някой на "лелка" или на детска учителка - това няма значение, защото все е в детската градина и която и да е роля там е винаги и само за деца.

 

Има малцина, които са надхвърлили детското. Някои от тях се посвещават да наглеждат децата - да не се наранят, все пак да имат граници... защото е голям проблема с децата колеги, защото лесно се губят ако нямат граници. И сред обикновените деца е така и който разбира от детска психология ще схване какво казвам. Множество синдроми и дефицити се пораждат когато детето не срещне подходяща граница - за игрите си. И не се сблъска с нея. Защото децата просто не могат да "знаят" къде да спрат, къде не трябва, защото е опасно...

И тия - малцината, са се посветили на това - да охраняват детския свят от самите деца, за да има за всеки мястото му в игрите, в отработването.

 

Това е социалната матрица - една детска градина. В нея има деца от всички възрасти. Има и такива, които вече са "последна година", има и такива, дето тепърва идват от яслите.

И най-интересното е, че за духовни игри претендират всички деца, от всички възрасти. И дори настояват, че като говорят ДУХОВНОТО имало едно и също значение. И се бъркат и неразбират - но пак - всичко е отново игра. Само игра.

 

И форумите - също са се превърнали в игри - отново за децата. И бъркотията с думичките е пак същата - както е навсякъде в детския свят. Защото децата като са деца, те където и да са, под каквато и форма да са, дали реал или виртуал, си носят игрите си със себе си навсякъде.

 

И там някъде е и будизма - като игра с понятия, на думички. Като упражнения на изживяване че "разбирам" или "дааа", щото съм чела много книжки, щото съм проверявал много думички и писания. Едни били боза, други били фейк, трети - някакви други. Ама ТИ - ПРОВЕРЯВАЩИЯ и слагащия етикети на всички тях - ТИ КОЙ СИ. Тия етикети имат значението за някои други, за нечии други игри. А ти - нали пишеш твоите игри кои са. И колкото си недоволен че някой пише, че било само игра. А ти го изживяваш насериозно. И не си сам - и другите играчи тук там някой вземе че и той привиди изживяването си за същност.

 

И кое е обратното на комплекса за малоценност ?

Няма обратно за това понятие. Самото понятие КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ отдавна не съществува. То изживя времето си и дори още преди десетилетия сериозните психонауки спряха да го спрягат. Остана като популярно название. То - в популярните канали на социалното, тия неща остават... Но дори и сред тях - 1000 човека да питаш какво е - ще ти кажат доколкото са си го нагласили според тях си. Всъщност - като всичко останало.

Тук, и навсякъде, когато говорят неможещите, се получава едно нищо-говорене. 

За втори и последен път питам, от позицията на можещ или неможещ се изказваш? Хващаш се за думата "игра",която явно харесваш и пак балони... Така не може да има диалог, а си говориш сам или с някой "друг"...  

Няма обратно за това понятие. Самото понятие КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ отдавна не съществува. То изживя времето си и дори още преди десетилетия сериозните психонауки спряха да го спрягат. Остана като популярно название. То - в популярните канали на социалното, тия неща остават... Но дори и сред тях - 1000 човека да питаш какво е - ще ти кажат доколкото са си го нагласили според тях си. Всъщност - като всичко останало.

Понятието "комплекс за малоценност" си съществува с пълна сила, и ще съществува още дълго, докато е валидно това, което обозначава. Не зная кои са тези "сериозни психонауки", които не го спрягат, съвременната юнгианска аналитична психология ли, когнитивно-поведенческата ли, коя?

Но това вече са неща за друга тема.